Харви и Лори Блудорн, Преподаване на Тривиума

 

Глава 11

Ниво на ранно познание:
Десет неща, които трябва да правите преди десетгодишна възраст

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него дори когато остарее. – Притчи 22:6

УВОДНИ БЕЛЕЖКИ

Целта на обучението чрез Тривиума е да даде на учениците средствата, с които да учат сами – да ги освободи от тежкия труд на изпълняване на задачи и да ги направи независми ученици. В предишните глави:

1. Обяснихме как Тривиумът може да послужи и като метод за изучаване на кой да е предмет, и като модел как се развива учението на детето (Глава 4).

2. Заявихме важността на трите формални предмета на Тривиума и дадохме известно въведение към тези три предмета (Глави 5, 6 и 7).

3. Разгледахме важността на литературата и историята, изложихме някои принципи за тяхното изучаване и дадохме пример за изучаването на литература от древен исторически период. (Глави 8 и 9).

4. Дадохме изследване на различните подходи за домашно училище, посочвайки къде е мястото на всеки в модела на развитие на Тривиума (Глава 10).

Има повече от един законен начин за подход към преподаване чрез Тривиума. В тази глава, обясняваме как ние като семейство с домашно училище сме прилагали практически принципите на Тривиума. Други класически учители могат да прилагат Тривиума различно, наблягайки на различни методи и принципи. Повечето от нещата, които препоръчваме, идват от нашия собствен опит. Това не означава, че сме следвали всяка една от нашите препоръки през всичките години, през които сме обучавали нашите деца. Отне ни почти три десетилетия да развием напълно нашата образователна философия – и все още не сме свършили. Направихме най-много грешки с първите ни деца – те бяха нашите опитни мишки. Някои от нещата, които препоръчваме, са което бихме направили, ако можехме да започнем отначало. В тази глава ще прочетете кулминацията на нашето дълго пътуване.

Образованието не става на фабричен конвейер. Не одобряваме подхода “една формула за всички,” който иска да вкара всяко дете в един и същ калъп. Всяко дете е единствено по рода си, израстващо в уникално семейство, където Бог го е поставил. Вие, родителите, трябва да решавате за себе си под Господната насока и водителство кой е най-добрият подход за вашето собствено семейство и за всяко от вашите деца. Препоръчваме да не се ограничавате по нашите препоръки. Ние определено не знаем всичко и можем да знаем съвсем малко за това кое подхожда на вашата конкретна ситуация.

Някои класически учители са имали малък или никакъв опит в домашното училище. Класическите частни училища прилагат принципите на класическото образование в средата на класната стая. Това оказва значително влияние на техните методи, както и трябва да бъде. Не очакваме непременно да зачитат нашия опит в домашното училище като приложим за класната стая. Това са две напълно различни опитности. В сравнение с училищата с класна стая, домашното училище действа при много различна съвкупност от обстоятелства и с много различна образователна философия. Учителите и директорите в училището с класна стая биха използвали методи на обучение, които значително се различават от индивидуалните методи, които майката би използвала в обучението на нейните деца. Дисциплината би била доста различна в двете различни ситуации. Класическите учители в класна стая обикновено се съсредоточават повече върху състезателните академични постижения в класическите предмети (латински, логика, гръцки, реторика и т. н.). Тъй като при ситуацията в класната стая може да се постигне по-малко за дадено време, отколкото може да се постигне при индивидуалното обучение в дома, учители в класната стая са принудени да следват академично обучение на ранна възраст. Домашното училище обикновено освобождава родителите от тези ограничения, така че те могат да се съсредоточат повече върху класическия метод на Тривиума. Тази свобода им позволява да отделят повече внимание на принципите на детското развитие. С други думи, в ситуация на домашно училище обучението чрез Тривиума става повече от просто академична дисциплина. То става начин на живот.

Има широко разнообразие от начини да прилагаме модела на Тривиума и методите на преподаване в домашното училище. В този учебен курс сме изложили общи принципи и планове, не подробни наставления за всяка стъпка. Кой по-добре от вас самите знае как да въведе ред във вашето собствено домашно училище и семеен живот? Ако ние се опитаме да обхванем всяка възможност, тази глава би заприличала на телефонен указател. Ако изложим всяка една възможност във всяка малка подробност – кой ден от седмицата да изучаваме всеки латински глагол – това не би било действащ план за никого. Тези, които правят индивидуални учебни програми, често излагат тези подробности. Но дали ще следвате предварително планирана учебна програма, препоръчителен списък за четене или ваш собствен набор от материали, вие пак ще трябва да ги приспособите към вашите собствени обстоятелства, което би трябвало да се научите да правите доста лесно. Ние сме очертали пътя пред вас. На вас сме оставили да определяте вашето разписание на пътуването и да изследвате някои от страничните пътища. Вие трябва сами да разберете кога и как да ядете своята закуска в стила на истински класическо образование – сякаш това наистина има значение. Въпреки че обучението чрез Тривиума може да изглежда малко страшно отначало, то не е непременно по-трудно от другите подходи на обучение, а в някои отношения е всъщност по-лесно от повечето. Така че не се чувствайте затруднени. Средностатистически родители със средностатистически деца – като ние и нашите деца – могат със сигурност да успеят и да преуспеят докато обучават чрез Тривиума. За нас това беше възнаграждаващо и приятно.

Тъй като нашите идеи са изградени една върху друга, предлагаме ви да прочетете тази и следващата глави началото до краявместо да прескачате към тези части, които се съсредоточават върху конкретни нужди или възрасти на вашето дете.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН УЧЕБЕН КУРС

Преди десетгодишна възраст детето е на ниво на ранно познание, където за учението то е зависимо преди всичко от своите сетивни опитности. Да го кажем на компютърен жаргон, то все още се зарежда. Около десетгодишна възраст детето навлиза в по-интензивен етап от нивото на познание, през който неговият мозък става физически способен да прави по-сложни връзки, което заедно с други неща правят детето по-способно да се борави с абстрактни понятия и което му помага в самоуправлението и самоконтрола.

Насилването за академично изучаване преди десетгодишна възраст не е ефективно използване на вашето време, то няма да постигне всичкото добро, което желаете, и всъщност може да нанесе известна вреда. Разбира се, точната възраст е различна за различните деца, но на около десетгодишна възраст детето става достатъчно развито в зрялост, за да изучава неща, които са по-академични. Преди десетгодишна възраст фокусът трябва да бъде върху изграждане на добра основа за по-късното академично обучение. Препоръчваме формалното академично обучение да бъде фокус след десетгодишна възраст. Ако упражняваме тези части на мозъка на нашето дете, които се развиват, ще засилим и ще увеличим неговите способности. В ранните години искаме да посеем семена като:

Почитане на Бога и на родителите.

Развитие на езиковите способности.

Развитие на желанието за учение.

Обогатяване на паметта.

Насърчаване на творчество.

Влагане на добра етика за труд и служене.

Тези са нещата, които ще положат една добра основа за академичното обучение по-късно. Първостепенните неща идват на първо място. Академичното изучаване трябва да бъде построено около една добра морална основа.

На десетгодишна възраст, с добре подготвен ум, можете да изберете учебния план, който най-много подхожда на детето ви и на вашите обстоятелства. Ако положите здрава основа, след това можете да изградите върху нея величествено сдание. Но ако започнете необмислено със строенето, като правите икономии с основата, тогава сградата може да се наклони и да се наведе, а части могат и да паднат, докато основата потъва или се разширява под нея.

Това, което следва е основен списък с десет неща, които вярваме, че са важни, за да обучите вашето дете преди десетгодишна възраст. След това ще очертаем една предполагаема дневна таблица. Въпросите, които са вмъкнати в текста са всъщност въпросите, които получихме.

1. Четене и писане

ФОНЕТИКА

По някое време преди детето ви да достигне десетгодишна възраст, вие трябва да го научите да чете, използвайки добър интензивен фонетичен метод.

Първият въпрос е: “На каква възраст трябва да започна?” Някои деца ще се научат да четат на четиригодишна възраст, докато други може да навършат десет години преди да могат уверено да четат от читанка. Повечето деца, обаче, ще се научат да четат някъде между пет и осемгодишна възраст. Възрастта, на която детето се научава да чете, не е показател за това колко интелигентно е то или колко добре ще се справя по-късно в академичното обучение. Нашите собствени деца се научиха да четат между пет и девет години. Препоръчваме да започнете фонетичното обучение на петгодишна възраст. Ако след разумно количество от време откриете, че вашето дете не запомня никое от наставленията ви макар да полага усилия, може да трябва да оставите настрана учебната програма и да почакате няколко месеца преди отново да опитате, и да продължите с тази схема докато даде резултат.

Вторият въпрос е: “Какъв материал да използвам?” Има много добри интензивни фонетични програми за четене. Някои семейства ще използват една, ще открият, че не работи, ще използват друга, ще открият, че и тя не работи, ще използват друга, и накрая някоя ще проработи. Така в ума на родителите тази последна програма е най-добрата програма, докато в действителност детето най-после е пораснало достатъчно и се е развило до степен когато е готово да чете. Едно дете просто не може да съчетае буквите-звуци в думи, докато не е физически развито до определена степен.

Ето как аз (Лори) започнах да обучавам нашия най-голям син, Натаниъл, да чете. Това в никакъв случай не е препоръка, а само разказ за малка част от нашето пътешествие през училището на тежките несполуки. Когато Натаниъл беше само невръстно дете, аз четях книгата Как да научите вашето бебе да чете от Глен Доман (Glenn Doman, How to Teach Your Baby to Read). Тази книга преподава в чиста форма по метода “погледни и кажи” (look-say) или “цялостно езиковия” (whole language) метод за обучение в четене. През 50-те аз бях учена да чета с нагледните буквари Dick and Jane по метода “погледни и кажи,” така че разпознах метода на Доман като начина, по който аз съм била учена да чета. Тъй като не знаех нищо по-добро, захванах се с този метод на обучение в четене. Следвайки инструкциите в книгата, когато Натаниъл навърши две години, започнах да го уча да чете. Както насочваше книгата, направих големи карти с думи от речника написани на тях: мама, татко, къща, училище и т. н., и упражнявах Натаниъл няколко пъти всеки ден. Да, той се научи да „чете” тези думи на картите, но открих, че ако за един ден пропусна обучението, той забравя всички думи, така че трябваше да започна съвсем отначало. Сестра ми предложи да го науча първо на азбуката. Аз просто повторих инструкциите на г-н Доман като отговорих, “О, не, изучаването на азбуката просто ще го обърка.”

Мисля, че издържах около три месеца с този метод. Това беше упражнение в безсмислие, приличащо на наливане на вода в пробита кофа. Докато прекарвах много и ценно време всеки ден упражнявайки го с картите, той продължаваше да ми ги “чете.” Но ако не напълнех кофата като го упражнявам го с картите, неговите способности за четене намаляваха, като речникът му изтичаше през дупките.

По това време, чух една радиопрограма програма по въпроса за обучение в четене по метод, който те нарекоха “интензивна фонетика” (intensive phonics). Гостът този ден беше Бенита Рубикам, президент на Reading Reform Foundation. Това, което тя каза, имаше смисъл и тя веднага ме спечели. Прочетох всичко, което тази организация имаше да предложи, и започнах да търся най-добрата интензивна фонетична програма, за да я използвам с моите деца. Всичко това стана през 1978 и аз накрая реших да използвам книгата Писменият път към четено от Ромалда Спалдинг (Romalda Spalding, The Writing Road to Reading). По онова време това се смяташе за най-добрата учебна програма по интензивна фонетика. Тогава много помагала и учебни ръководства, достъпни днес, не съществуваха. Когато за първи път прегледах учебната програма, бях потисната. Мислех си, “Как ще науча някога всички тези правила?” Не беше въобще толкова трудно, колкото изглеждаше на пръв поглед. Мама трябваше първо сама да научи фонетичната система – което тя направи, докато учеше първите две деца да четат. След това беше лесно. Спомнете си, самата мама никога не е била обучавана по фонетична система! Веднъж след като мама правилно научи фонетичната система, можеше да преподава четене с почти всяка учебна програма – или дори без учебна програма, използвайки всичко което има под ръка.

За семействата с домашно училище има много добри интензивни фонетични програми, от които да избират. Трябва да намерите интензивна фонетична учебна програма, която най-добре подхожда на нуждите на вашето семейство. Ето някои критерии за избиране на фонетична учебна програма:

1. Разноски. Няма нужда обучението в четене да е скъпо. Тъй като много от нас, родителите, не сме били учени фонетично, имаме нужда от пълна учебна програма, за да научим първо себе си! Веднъж като сме научили системата, можем лесно да обучаваме нашите деца, като използваме малка черна дъска и няколко лесни буквара.

2. Метод. Въпреки това, което някои хора искат да вярваме, английският е фонетичен език. Проблемът с английския е, че има най-богатия речник, многократно по-голям от всеки език, който някога е съществувал. Като следствие английският обединява правила на произношение от много различни езици. Затова начинът, по който дадена дума се произнася, може да показва част от нейната история. Това е най-голямото културно богатство на английския език – богатство, което бързо бива изгубвано, когато нашите речници бързо се свиват под метода “погледни и кажи” (look-say) или зрителното четене (sight reading) – метод за обучение в четене, който е бил изобретен за глухите! Не можете да изградите богат речник на основата на зрително четене. Интензивната фонетика учи звуците на всяка буква или буквосъчетание и изгражда пълна система на произношение. (Да, има някои чудати малки изключения, и те също се учат.) Интензивната фонетика е единственият метод, който подхожда на английския език. Не се подлъгвайте по лъжливи фонетични програми, които са основани на “погледни и кажи” и зрително четене и само вмъкват отвреме на време фонетика като „слухово подсказване.” Повечето от учебните програми за четене използвани в социалистическите държавни училища са лъжлива фонетика.

3. Използваемост. Ако не сте запознати с английската фонетична система, уверете си, че учебната програма, която сте избрали, съдържа много инструкции за учителя. През седемдесетте и осемдесетте години, когато използвахме The Writing Road to Reading, родителят трябваше да изкара курс в колежа, за да се научи как да го използва. Днес има още много помощни средства. Препоръчваме използването на фонетична учебна програма, която е лесна за разбиране и използване, като TATRAS или Alphaphonics.

Ето някои препоръки за допълване на която и да е учебна програма, която изберете: Когато детето ви изучава определен звук, представете му го по различни начини. Например: Напишете буквата “B” на дъската или на лист и я закачете в дневната си. Говорете му за думи, които да започват с “B.” Когато децата и аз се люлеехме на люлката, аз им пеех песента за азбуката и те пееха с мен. Когато играехме с глина, правех с глина буквите и ги насърчавах да правят същото. Често правехме картички, които изпращахме на роднини, и насърчавах малките да напишат своите букви на картичките. Давах им куп макарони, ориз или боб и залепяхме тези неща на лист във формата на букви. Нареждахме техните играчки на пода във формата на букви. Времето за поклонение на нашето семейство служеше също и като време за фонетично обучение. Малките, които точно тогава се учеха да четат, трябваше да намерят в Библията буква, която могат да разпознаят – например началната буква на тяхното име. По-късно изговаряха думи. Когато децата овладееха четенето, трябва да четат на глас по малко всеки ден, може би от някои от старите читанки. Най-малките ни деца преминаха от произнасяне на букви до гладко четене на King James Bible за около година.

ИЗКУСТВЕНО ПРЕДИЗВИКАНА НЕСПОСОБНОСТ ЗА ЧЕТЕНЕ

Въпрос: Няколко от моите деца не мислеха задълбочено, въпреки факта, че са били обучавани у дома. Наскоро стигнахме до задънена улица с моя тринадесетгодишен син и в крайна сметка го записахме в училище с класна стая на пълно време. Открих, че не мога да върша тази работа сама. Нуждаех се от помощта на моя съпруг. Но той има “дислексия” (неспособност за четене, бел. ред.), а също и цялото му семейство. Той не мисли в думи, а в образи, което понякога прави общуването ни трудно. Моят съпруг е бил толкова лошо засегнат от методите за обучение на светската училищна система, че не е читател – не и доброволно. Моят съпруг е готов да чете по няколко часа на седмица, за да даде пример. След като вече е минал нормалната възраст да се научи да чете, откъде трябва да започне?

Отговор: Това очевидно е класически случай на изкуствено предизвикана неспособност за четене. Предлагам да изберете интензивна фонетична програма и да го научите да чете фонетично, вместо с картинки. Най-големият ви проблем ще е да пречупите навика му да гледа на думите образно. Насърчете го да практикува изговаряне на думите на глас (или тихо). Намерете лесни книги, които да чете и които биха го интересували.

Относно проблема с немисленето: хората, които не четат и които прекарват свободното си време гледайки телевизия и филми, играейки видео и компютърни игри, или които по друг начин прекарват времето си търсейки забавления, няма да са способни да мислят критично. Документация на това е дадена в двете книги на Джейн Хийли, Застрашени умове: Защо децата не мислят и какво можем да направим за това и Няма връзка: Как компютрите засягат умовете на нашите деца за добро или зло (Jane Healy, Endangered Minds: Why Children Don't Think and What We Can Do About It and Failure to Connect: How Computers Affect Our Children's Minds for Better and Worse).

ТЕТРАДКА ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Препоръчваме всеки ученик да поддържа тетрадка по английски език (която по-късно ще обсъдим по-подробно). Тетрадката може да започне с неговото изучаване на фонетика. Тъй като страниците не могат да се вадят лесно или да разместват, папките биха свършили по-добра работа от обикновените тетрадки. Напълнете ги с листи на редове, листи без редове (бяла и цветна хартия) и разделители за предметите. Всяко дете трябва да има своя папка. Ако фонетиката е нещо ново за майката, тя също може да се нуждае от тетрадка. Ученикът ще пише в своята тетрадка всяка седмица.

По същото време, когато учите детето си да чете, трябва също да го научите да пише букви. Повечето фонетични учебни програми включват инструкции за преподаване на писане. Започвате с писане на печатни букви. Детето може да изпълни една-две страници от своята тетрадка с всяка буква от азбуката. Украсете страниците с рисунки на вашето дете или с изрязани фигури от списания: ананаси на “А” страницата, банани на “Б” страницата и т. н. Нека детето ви да добавя страници в своята тетрадка практически упражнения по писане. По-късно ще добавяте двойните съгласни, двугласни и други буквосъчетания. Тази папка ще допълва фонетичната учебна програма, няма да я замества.

ПРЕПИСВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Когато вашето дете овладее сравнително писането на печатни букви и е на път да се научи да чете, може да започнете да го карате да преписва. Практиката на преписването датира от древни времена и заедно с устния преразказ е първата стъпка в обучението на детето по писане.

. . . и Христос пострада за вас, и ви остави пример [ὑπογραμμόν: оригинал за преписи] да следвате по Неговите стъпки – 1 Петър 2:21

Преписването е добър начин да се практикуват умения за ръкопис, подсилва фонетичното обучение, запознава с граматика и структура на изречението и полага основа за творческо писане. При преписването детето пише на свой собствен лист дума по дума от изречение или абзац, които някой друг е написал. Чии изречения и абзаци трябва да преписва вашето дете? Използвайте най-добрата литература. Започнете с Библията. За повече съвет върху избора, имайте предвид следното,

Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно – ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално – това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас. – Филипяни 4:8, 9

Детето ви трябва да прекарва време всеки ден в преписване. Рут Бийчик (Ruth Beechick, A Strong Start in Language) и Синди Ръштън (Cindy Rushton, Language Arts... The Easy Way) очертават как да вкарате преписването във вашата учебна програма. Преписите могат да бъдат пазени в тетрадката по английски, а могат да заслужават и отделна тетрадка. Детето ви може да преписва един ден от Библията, на следващия ден поезия или литература, а друг ден да преписва известни речи или изказвания на важни хора. Може да пази всичкитеси преписи в една тетрадка, или може да има различни тетрадки за различните видове литература.

Колко време трябва да прекарва в преписване? Както винаги, това зависи от вашето дете. Някои момичета, които са родени с молив в ръката, ще пишат през целия ден и вие трябва да установите някакви горни граници. Някои момчета, за които е мъчително дори да държат молив, да не говорим да го използват – дори на девет годишна възраст! – ще изискват някакъв минимум от време за “не си свободен, докато не завършиш това.” Написването дори на един стих от Библията може да е горната граница на техните способности. Вие искате да учите тези малчугани на усърдие и постоянство и да ги предизвиквате, но без да ги обезсърчавате. Как да определите какво да изисквате от вашето дете? Ето един принцип: след като веднъж сте открили ниво, на което то може да работи, постепенно го предизвиквайте да прави малко повече, малко по-добре, малко по-нататък, но все пак никога не го насилвайте извън неговото ниво на способности. Ако изисквате твърде много, със сигурност ще го обезсърчите. Ако изисквате твърде малко, ще го разглезите. Има средно положение и е ваша работа да го откриете. Някои деца за известно време спират да напредват, докато не им просветнат някои неща и след това отново тръгват. Опитайте това в клас с тридесет ученици и ще разберете защо самостоятелното обучение е толкова превъзхождащо. Обикновено едно петгодишно дете може да прекара може би петнадесет минути на ден в преписване, докато деветгодишното дете може да прекара тридесет минути всеки ден.

КОЛКО ПИСАНЕ Е ДОСТАТЪЧНО

Въпрос: Използвахме учебната програма Х като основа за изучаването на история и четене. Тяхната езикова програм, особено творческото писане, изглежда внушителна. Има седмични задания, стихотворения, диалози, обобщения, художествено писане и др. Това е малко стряскащо за моите деца на седем и осем години. Вместо диктовка правехме преписване два до четири пъти седмично, използвайки различни източници: поезия, Псалми, Притчи и текстове от книгите, които четем. От време на време моите деца без подканяне добавят диалози към картинките, които са нарисували, разказват глупави разкази, поставят пиеси с кукли и т. н. Така че знам, че не са напълно лишени от творчески умения. Тъй като съпругът ми има навика да пише дневник, планираме да им дадем хубави дневници в края на годината и да направим писането на дневник семейна работа. На “прав път“ ли сме с преписването, писането на дневник, устното разказване и техните случайни импулси в творческо писане? Инстинктът ми ме води да насърчавам техните творчески стремежи и засега да не изисквам каквото и да е творческо писане – освен това, което те сами предприемат. Съпругът ми е загрижен, че ако сега не поставяме задачи по творческо писане, те ще пропуснат нещо.

Отговор: Преписване, устен преразказ (за който ще говорим по-късно) и случайно спонтанно творческо писане – това изглежда доста за деца в ранното ниво на познание (под десетгодишна възраст). Времето в един ден е ограничено. Ние насърчавахме нашите деца да съчетаят изкуството с преписването. Правеха малки книжки със свои преписи на гръцката и еврейската азбуки, на малки разкази, които пишеха и илюстрираха с рисунки, на научни проекти или исторически проекти. Децата могат да покрият своите брошури с парчета плат или хартия от мостри за тапети.

2. Устен преразказ

В края на деветнадесети век във Великобритания Шарлот Мейсън развива идеята за преразказа като метод на обучение. В своята книга Заради детето (Susan Schaeffer Macaulay, For the Children’s Sake) Сюзън Шефър Маколи наново представя преразказа на семействата с домашно училище. Карен Андреола следва това с Наръчник към Шарлот Мейсън (Karen Andreola, A Charlotte Mason Companion). В устния преразказ родителят чете на детето или детето чете само, и след това то със свои думи разказва прочетеното на родителя. Най-добре е да се започне с преразказа на ранна възраст, когато детето е на четири или петгодишна възраст, да се практикува всекидневно и тази практика да продължи до късните юношески години.

Преразказът е упражнение, което изгражда умствената издържливост. Според Карен Андреола, “. . . преразказът замества въпросниците и тестовете и дава възможност на детето да вкара в действие всички качества на ума си. Детето се научава да се позовава на речника и описателната мощ на добрите писатели докато разказва своята версия на разказа.”

Преазказът е много труден за осъществяване. Бихте ли могли без записки да разкажете проповедта, която сте чули миналата неделя? Повечето от нас – включително и пасторът, който е изнесъл проповедта – би се затруднил да си спомни дори текста на проповедта. Нашите възрастни умове не са обучени да слушат нещо, да го запомнят и след това да го преразкажат. Никога не сме били обучавани в умението на преразказа.

Най-добре е да започнем с малко. Прочетете на детето си кратък абзац от прост разказ и след това искайте да ви преразкаже разказа със свои думи. В началото може да е нужно да му подсказвате с въпроси. Когато детето придобие повече опит в умението да преразказва, ще може да преразказва по-дълги и по-подробни текстове.

Преразказът може да служи за три неща.

1. Периодично да проверява колко добре детето е разбрало материала, който чете или чува. Колкото повече дететоможе да каже в преразказа, толкова по-пълно е разбрало материала. Ако не си спомня много от материала, вероятно не е слушало добре или не е чело внимателно.

2. Да развие и да изостри умствените способности. Както бягането по физическия път упражнява тялото, така бягането по пътеките на паметта развива ума. Използването на информацията чрез преразказване засилва схващането й от детето.

3. Преписването, когато е съчетано с устен преразказ, представлява първата крачка в обучението на детето по писане. Процесът на творческо писане включва две умения: действителната физическа работа на хващането на молива в ръка и изписване на думи на листа, която детето научава чрез преписване; и работата по сътворяване в ума на идеите, за които да пише, която се развива в детето ви чрез устния преразказ. Ако развиете тези две умения в детето си преди десетгодишна възраст, когато то се развие, ще има под ръка тези два “инструмента” за творческа работа, когато пише.

Не позволявайте детето ви да бъде пасивен наблюдател. Ако му четете, задавайте му въпроси за това, което е чуло. Кажете му да преразкаже материала със свои собствени думи. Накарайте го да говори по възникналите въпроси с морална стойност. Развивайте ума му не само в посока на приемане, но и в посока на реагиране. Умът, който може да реагира, трябва и да приема в известна степен, но умът, който просто приема – както пред компютъра и телевизора – е твърде пасивен в учебния процес, научава се да взема без да дава и е спорно колко наистина приема. Компютрите не предлагат учебни опитности, които изискват реакции. Програмираното учене има своите приложения и може да е много ефективно в по-късните години, но на тази възраст детето ви се нуждае от взаимодействие с възрастен (а не с групи деца на своята възраст).

КАК ДА РАЗВИЕМ ПРЕРАЗКАЗА

Въпрос: Всичките ми деца четат добре и успяваме да четем на глас заедно. Единадесетгодишният се справя добре с преразказа, но моите деветгодишни близнаци се измъчват много с него. Мисля, че слушат, но не могат да вложат мислите в думи. Какъв е най-добрият начин да развият това умение?

Отговор: Ако момчетата ви се измъчват с устния преразказ, предлагам ви да им дадете по малки части за преразказване. Едно изречение, след това две изречения, после три.

Понякога проблемът по-малко е трудност в преразказа, а повече трудност в покорството. Детето не иска да ви се покори да положи усилие. Устният преразказ изисква да накараме мозъка си да работи. Нужно е усилие да принудите ума си да слуша внимателно, знаейки, че по-късно ще трябва да преразкажете това, което сте чули. Не мразим ли всички да полагаме големи усилия? Не е ли нужна силна мотивация да преодолеем нежеланието си да издържим болката? Вие като възрастен виждате ценност в преразказа, но детето може да вижда само болката, и ако не е свикнало да ви се покорява, може да е трудно да го мотивирате да положи усилието. Това би било пример как покорството е основа за цялото образование. Но ако детето ви е покорно дете, проблемът вероятно може да се преодолее като намалите болката чрез съкращаване на преразказа и като му помогнете в началото като му подсказвате чрез някои въпроси. Ако то запомни въпросите, те ще му помогнат да преразказва само.

Разбира се, има хора, които намират устния преразказ за лесен и забавен и могат да да преразказват дълго време. Те все още се нуждаят от обучение, за да подобрят своя преразказ. Може би трябва да се научат да скъсяват преразказа си до това, което е важно. Без значение колко лесно или трудно е, от всички деца трябва да се изисква да преразказват. Това трябва да се прави бодро и с желание, както с всички домашни задължения – миенето на зъбите и оправянето на леглото – и всичко останало, което татко и мама искат от тях.

Ако устният преразказ е наистина неприятно задължение, можете предварително да предупреждавате децата си кога ще изисквате преразказ – да си винаги „нащрек” за преразказване, чудейки се кога мама ще изисква преразказ, може да отнеме забавлението при слушането, когато тя чете.

3. Научаване наизуст

Научаването наизуст трябва да започне, когато детето ви е малко – още от две или тригодишна възраст – и да продължи през целия живот. (Добре е също и за нас, възрастните) Всеки ден трябва да се прекарва време в рецитиране на запомненото. Насърчавайте детето си да запомня неща като гръцката и еврейската азбуки, текстове от Библията, поезия, катехизиси, литературни цитати. Детето ви може да запомня наизуст текстове от Библията на гръцки или латински и същите текстове на английски, за да му дадете усещане за тези езици. Научаването наизуст на литературни текстове ще подготви вашето дете за изучаването на формална граматика на десетгодишна възраст. Това му дава усещане за начина, по който са построени изреченията, и му помага да изгражда своя речник. Запомнянето също подготвя детето ви да стане добър писател. Това, което влиза в главата на детето ви като малко, ще излезе по-късно, когато то пише.

Може би вашето дете може да рецитира това, което е запомнило, пред семейството или по-голяма група. Това може да го подготви за състезания по устно тълкувание, речи и дебати, когато порасне. Запомнянето и преразказът заедно обучават, изострят и засилват ума, което подготвя вашето дете за по-сериозно изучаване по-късно. Точно това искаме да правим в ранните години на живота на детето. Обратно, телевизията, видеото и дори голяма част от образователния софтуер всъщност работят в противоположна посока.

Има известни спорове относно това какво да даваме на детето да запомня. Някои казват, че времето трябва да се прекарва в запомнянето на факти: дати, спрежение на латински глаголи, различни научни и географски данни и т. н. Може и да е така, но времето е ограничено, така че ние като родители трябва да определим за какво е най-добре да използваме времето си. Ако за вас е важно детето ви да да е запомнило всички щати и столици до десетгодишна възраст, тогава го направете на всяка цена. Двамата родители трябва да седнат и да напишат списък на нещата, които смятат, че са важни детето им да запомни, и да променят този списък с появата на нови приоритети. Голите факти лишени от контекст могат да станат неприятно задължение. Фактите най-добре се посаждат като семена в плодородния контекст на някакъв разказ. Христофор Колумб, откривател на Америка на 12 октомври 1492 – такива факти се запомнят много по-добре, когато са свързани с разказа за Колумб. Спрежението на гръцкия глагол „вярвам” – πιστεύω, πιστεύεις, πιστεύει, πιστεύομεν, πιστεύετε, πιστεύουσι, – най-добре се запомня, когато е свързано с действителната употреба на думите:

πιστεύω, вярвам.

Веднага бащата на детето извика, казвайки:Πιστεύω, κύριε, Вярвам, Господи! Βοη´θει μου τῇ ἀπιστίᾴ. Помогни на моето неверие.” — Mark 9:24

πιστεύεις, вярваш.

И Филип рече: „Εἰ πιστεύεις ἐξ ὅλης τῆς καρδίας, ἔξεστιν. Ако вярваш от все сърце, можеш.” А той в отговор каза: „Πιστεύω, τὸν υἱὸν τοῦ θεοῦ εἶναι τὸν ῟Ιησοῦν Χριστόν. Вярвам, че Исус Христос е Син Божий.” – Деяния 8:37

И така нататък.

Поради начина, по който мозъкът е подреден преди десетгодишна възраст, вярваме, че запомнянето на литературни текстове на латински или гръцки и техния превод на английски би било много по-полезно от запомнянето на дедуктивни спрежения на езика (което е формална гръцка и латинска граматика). Наистина, идеалът е да бъдете многоезично семейство, където децата се научават да говорят и да четат всички тези езици в ранна възраст много преди дори да изучават граматиката – точно както научават английски преди въобще да изучават граматиката! Времето за формална граматика – спрежения и други такива – е на десетгодишна възраст или след това. Ако са обучили умовете си да запомнят и са се запознали с езика, на десетгодишна възраст ще са способни относително лесно да запомнят спрежения. Повече за този предмет по-късно.

Прекарвайте известно време – може би пет или десет минути на дете, веднъж или два пъти на ден – слушайки как всяко дете рецитира запомненото. Всекидневното упражняване на паметта, както всекидневното упражняване на тялото, помага за поддържане на силата. Разбира се, не е нужно детето да преговаря всеки ден всичко, което някога е запомнило. След като е усвоило нещо, дайте му нещо ново и преговаряйте старото научено веднъж седмично. След като се натрупа добро количество стар материал, преговаряйте най-старото веднъж месечно. През годините много неща може да избледнеят, макар че техните следи винаги ще останат, а някои неща никога няма да бъдат забравени.

4. Чуване и слушане

Като четете на глас на вашето дете, то научава звученето на думите, увличава своя речник, разширява своите представи за света и развива своето въображение. Препоръчваме да четете на детето си най-малко два часа на ден (не е задължително да е наведнъж). Четете от широко разнообразие добра литература, биографии и историческа проза. Включвайте книги по наука, география, изкуство, музика и история. Някои родители съчетават времето за преразказ и четене.

ТРИ НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА НЕ ПРАВИТЕ:

1. Не се страхувайте да четете на малките деца книги с дълги глави. Петгодишното дете е способно да изслуша и разбере много от книги като Островът на съкровищата или Пътешествие да центъра на земята.

2. Не си губете времето да четете книги „бърза храна” (напр. Babysitter Club или разказите на Нанси Дрю).

3. Не изисквайте от децата си да седят до вас на канапето съвършено неподвижно докато четете. Докато стоят в стаята и не отвличат вниманието и не прекъсват, ние позволяваме на нашите деца да си играят тихо с играчките, или да нашиват, или да рисуват, или някакъв подобен тих проект, докато ние четем на глас. Много деца слушат много по-добре когато вършат нещо с ръцете си – всъщност изглежда, че някои момчета не могат да стоят неподвижно достатъчно дълго за да слушат, освен ако не държат нещо.

Ние не четем често на глас в продължение на два часа без прекъсване. Четем малко сутринта, малко след обяд и малко вечер. Има забележителни изключения. Спомням си един ден, когато прочетохме Дългата зима от Лора Инголс Уайлдър на един път, пропускайки всичко друго, което би могло да прекъсне четенето ни през деня.

Четенето на глас е моята (на Лори) любима част от домашното училище. Колко други са имали това преживяване: Седя на канапето (на стол никога не се получава) четейки добра книга, като Железни мъже от Хауърд Пайл. Едно дете седи от дясната ми страна, друго от лявата, а друго на облегалката на канапето зад гърба ми, друго пък в скута ми. Петото дете трябва да се оправя някак си. Всяко трябва да бъде разположено така, че да вижда всички картинки – които трябва да бъдат разгледани подробно преди страницата да бъде обърната. Това е един от начините, по които Бог ме учеше на търпение. Позволете им да разглеждат картинките и да задават въпроси. Накрая ще открием дали Майлс побеждава в турнира. Моята най-голяма дъщеря, Джоана, нарисува тази уютна сцена за нас, монтирайки заедно снимки от преди много време, поставяйки всички нас в една незабравима картина. Аз носех плитки и седях на онова старо кафява канапе, което преди много време отиде на сметта след дълга добра употреба. Ако само можех отново да преживея един час от онова време, точно сега, с удоволствие бих прочела Кордюрой петнадесет пъти подред без да се оплаквам.

Когато чета книга, която включва диалог написан на диалект, се опитвам да имитирам чуждия акцент. Това неволно преминава в други разговори – дори когато говоря по телефона. Децата се срамуват, когато отидем с колата в Макдоналдс и аз поръчвам хамбургерите със шотландски диалект.

ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА

Можете да развиете идеята на вашето дете за непрекъснатостта на историята като отбелязвате нещата които изучавате или за които четете върху хронологична таблица. Разпънете хартия на стената на дневната си, начертайте хоризонтална линия през средата, разграфете я на деления от по петдесет или сто години и я оставете през следващите двадесет години. Можете да имате една хронологична таблица за цялото семейство или всяко дете може да си направи своя собствена хронологична таблица. Всеки път когато четете нещо историческо, отбелязвайте го на вашата хронологична таблица. Когато четете за живота на Бах, отбележете раждането и смъртта му на таблицата. Когато четете за изобретяването на книгопечатането, отбележете го. Децата могат да изрисуват хронологичната таблица. Някои семейства поставят своите хронологични таблици в папки. Това ги прави по-удобни и по-подходящи за преглеждане. Времевата линия изобразява непрекъснат поглед върху историята, особено когато е поставена там, където децата винаги могат да я виждат. Ако запомнянето на дати е важно за вас, тя може да го улесни. По-важно, тя дава на вашето дете по-добра идея за времевите връзки между събитията. Мама и татко не са били дори женени, когато хората за първи път са стъпили на луната! Татко е живял преди да е имало магистрали и ракети. Прадядо е живял преди да е имало реактивни самолети. Edward Hull, The Wall Chart of World History, е ценно средство за справка. Изглежда като огромна книга с твърда корица, но се разгъва на карта дълга над пет метра и включва събития от библейската и световната история. Карта представя визуален преглед на историята. Тя ще ви помогне да вмъкнете в контекста историческите романи и биографиите, които четете. Ще ви помогне също да съставите ваша собствена хронологична таблица.

ТЕТРАДКА ПО ИСТОРИЯ

Препоръчваме всяко дете да поддържа своя тетрадкапо история. То може да започне тази тетрадка, когато е в ранното ниво на познание, макар че много ще изчакат докато стане по-голямо, преди да въведат това. Папка с разделители по предмети и листи (бяла и цветна хартия) ще позволи да се добавят и премахват страници. Ще говорим по-подробно за тетрадката по история при нивото на късното познание (Глава 12).

СЪКРАТЕНИ ИЗДАНИЯ ИЛИ ЦЕЛИ КНИГИ

Въпрос: Защо е важно да четем класическа литература в несъкратени версии? Целта на съкратените версии не е ли да предпази читателите от “затъване” и “отказване?”

Отговор: Ето четирите форми на една книга: 1) оригиналната несъкратена версия, 2) съкратената версия, 3) книгата в комикси и 4) филм по книгата. Защо да не прескочим първите три форми и да не изискваме от нашите деца да гледат само филма? Надявам се, че отговорът е очевиден. Ако нашите деца гледат само филми вместо да четат, те няма да развият литературно мислене. Няма да развият речник, граматическа структура, структура на абзаците, развитие на мисленето и т.н. Те няма да развият своята умствена образност – ще гледат само картини прекъсвани от диалог.

А ако изискваме от децата си да четат само книгата в комикси? Те пак ще схванат част от сюжета, но речника, структурата на изреченията и т.н. биха били на нивото на интелектуален буламач. Такива неща могат да са приемливи за деца, които за първи път се учат да четат, но по-големите деца трябва да бъдат предизвикани в своето мислене.

Можем да се спрем на съкратените версии. Така или иначе именно тук спират повечето американци. Прочетете това:

Г-н Суифт ги чакаше пред къщата, когато колата изсвири при внезапното спиране.

Това е взето от Tom Swift and His Flying Lab – типична „фастфуд” книга. Не се изисква никакво мислене за да се прочете това изречение. Знаете всички думи и техните значения. Умът ви лесно поглъща изречението. Всъщност, четенето на глас на такъв тип изречения е досадно. Съвсем скоро то омръзва и книгата бива оставена. Това затъпява ума. А сега прочетете това:

Когато лодката се върна при къщата на Хол, неговите ръце бяха толкова вкочанени, че трудно можеше да каже дали греблото му беше в ръката му или извън нея; краката му бяха вдървени и го боляха, и всеки мускул в тялото му сякаш беше разтеглен с един или два инча.

Това е взето от Tom Brown at Oxford. Този вид изречения задържат вниманието. Хващат ума. Структурата на изречението предизвиква, но не съкрушава. Съкратените версии обикновено принизяват езика до елементарно ниво. Има изключения, разбира се – но те са точно това – изключения.

Как развивате апетит за добра, крехка пържола, ако всичко, което ядете, е соева имитация на месо? Човек развива апетит към „фастфуд” като чете „фастфуд” резактирани версии. Тези съкратени версии се пишат, защото повечето хора днес не могат да четат добрата литература. Те никога не са се научили да четат правилно и техният речник е замръзнал на нивото на пети клас. Но ние не трябва да позволяваме невярващата култура да ни завлича със своите разводнени версии.

НЕХРИСТИЯНСКИ КНИГИ

Въпрос: За какви добри цели служи четенето на книги, които са писани от нехристияни? Познаваме домашни учители, които не четат нищо, което не е от християнски автор, и дори тогава отхвърлят много книги, ако в тях има твърде много “конфликти или зло.” Това би включило, но не би ни ограничило до книги като Хобит и Silas Marner или автори като Джордж Макдоналд и Чарлс Дикенс.

Отговор: За първи път чух този въпрос преди много години в Хюстън, Тексас. Една жена разглеждаше нашата брошура, Hand That Rocks the Cradle (нашия списък с художествени книги, които сме прочели и препоръчваме), и се учуди защо препоръчваме книга, изцяло за войната: Johnny Tremain.

Някои от книгите, които сме чели и на които сме се наслаждавали преди петнадесет години, не бихме одобрили днес. Преди няколко години четяхме книгите за Джеръми от Хю Уейлпоул (Hugh Walepole, Jeremy) и си спомням, че ги харесвахме. Наскоро прочетох отново една от тях и не можех да повярвам, че някога съм я харесвала. Джереми, главният герой, е твърде неуважителен към своите родители и което е по-лошо, неговото неуважение е одобрявано от автора. С други думи, ако момчето покаже неуважение и бива наказано за това, и този конфликт бъде разрешен в книгата, това би било правилно. Но в този разказ момчето показва неуважение и авторът позволява това да бъде част от характера на Джереми без да показва, че това е грешно. Преди петнадесет години не виждах този проблем. Днес виждам проблема много ясно. Премахнахме книгите от нашия списък.

Всяка книга трябва да се чете критично, като се посочват нейните добри страни както и проблемите и грешките, и се анализира философията на автора. Използвайте всяка книга като пример да покажете на вашите деца какво да търсят. Въпреки че не трябва никога да четете нещо некритично, все пак не искате и да прекарате цялото си време, критикувайки. Трябва да определите за собственото си семейство какъв е подходящия баланс за всяка книга. Това е призив за решение и ние не бихме критикували семейства, които избират да не четат някаква литература. Табелата “християнски” по никакъв начин не е гаранция, че материала не е крайно неприятен, съдейки само по това, че е от добро качество. Много християнски автори пишат безвкусна интелектуална храна.

Ние четем теологични автори, с които не сме съгласни. Четем много критично и те често се оказват много по-полезни от авторите, с които сме съгласни – именно защото те ни карат да мислим.

Трудовете на Робърт Луис Стивънсън са сред най-превъзходната английска литература писана някога, и може да има голяма стойност в четенето им, но той не е християнин.

Не правете еднообразна диета от един автор. Четете критично. Не живейте за забавления.

НЕ МОГА ДА НАСМОГНА С ЧЕТЕНЕТО НА ДЕТЕТО МИ

Въпрос: Моят син на девет години поглъща книгите. Той успява да търпи моето четене на глас и дори като че ли му харесва, но мога да кажа, че би предпочел сам да премине през книгата. Казах му, че ще продължим да правим и двете. Проблемът е, че той чете толкова бързо (и може да преразказва точно), че аз едва насмогвам да го настигна в книгите! Преди можех да чета книгите преди да му ги дам, но вече не мога да му насмогвам. Притеснено ми е просто да му давам книги, които не съм чела. Какво ще стане, ако се натъкне на нещо, което не бих искала той да чете, или което според мен не е подходящо за възрастта му?

Отговор: Права сте да се притеснявате да давате на деветгодишно момче книга за четене без да знаете какво има в книгата. По-добре е въобще да не чете, отколкото да чете измет. Никога не позволявах децата ми да четат книги, с които не съм запозната. Когато искаха да четат нещо, с което не бях запозната, аз им четях на глас, обсъждайки всички лоши идеи, представени в разказа, и пропускайки всички неподходящи части. Понякога просто спирах да чета – книгата не си заслужаваше усилието. Книгата, която ме научи на този урок, беше Тарзан от Едгар Райс Бъроус. Натаниъл беше малък, когато пожела да прочетем тази книга и тъй като е стара, си помислих, че може би е приемлива. След като Натаниъл я прочете, ми каза, че главният герой в нея прелюбодейства. Той не мислеше, че трябва да чете други книги от Бъроус. По-скоро бях разстроена, че Натаниъл не е прекъснал веднага да чете книгата, когато е стигнал до този случай, но въпреки това бях радостна, че ми каза. Това ме научи, че трябва да бъда по-внимателна относно това, което децата четат, и че само защото една книга е стара, не означава, че е добра. Ако не можете да насмогнете на четенето на момчето, тогава може да изберете той да препрочита одобрените книги.

Докато синът ви слуша баща си или майка си да четат на глас на всички деца, той ще засили своите слухови умения за учене и ще си помогне да развие въображение. Той също ще прекарва време със семейството, вместо да бъде сам, задоволявайки своите собствени страсти.

ТИШИНА ДОКАТО СЕ ЧЕТЕ НА ГЛАС

Въпрос: Имам пет деца. Чета на десет и седем годишните деца заедно и отделно на четири годишното дете. Четири годишното дете е чудесно, но също има силна воля и е склонно да проверява водата където и когато можеше. Имайки седем месечно бебе на всичко отгоре, прави обучението много предизвикателно. Тъй като четири годишното ми дете вече не в пелените, това е дори по-предизвикателно. Въпреки че се опитвах да го включа в стаята, докато четях, за него беше много трудно да не прави прекъсващ шум, докато четях. Опитвала съм с пъзели и това работеше най-добре, но той не може да се съсредоточи, както двете ми по-големи деца. Трудно е да продължа четенето, докато той непрекъснато сменя дейностите си. Мога да чета в продължение на час, когато той е с нас, но това е много предизвикателен час. За по-големите ми деца е трудно да разказват на фона на шума от неговите дейности.

Отговор: Представете си следния сценарий: майката вика от стълбите, “Започвам да чета след пет минути.” Мигновено петима дребосъци се затъркалват надолу по стълбите, винаги нетърпеливи за поредния епизод от Островът на сините делфини. Решил да поработи с новите маркери, които чичо Дейвид му е подарил, деветгодишният Натаниъл тихо сяда на масата за рисуване, която майка му е поставила близо до рафта за рисувателни материали в дневната. Седемгодишната Джоана си взема нашивката, която се надява да завърши за тазгодишното окръжно изложение. Петгодишният Ханс играе тихо в ъгъла със своето Лего. Тригодишната Ава щастливо седи до мама на канапето, смучейки палеца си и държейки мама за косата. А малката Хелена пълзи наоколо, изследвайки мебелите и заспива на пода един час след началото на четенето. Всички деца се занимават и играят тихо, като никога не причиняват майка си нито миг на безпокойство или отклоняване на вниманието. Не е нужно тя да казва на някого да бъде тих или да спре да се бие. Всичко е тишина и спокойствие. Майката чете в продължение на два часа, спирайки от време на време, за да поиска преразказ от някого, което е чул и тогава спира, за да приготви вечерята. Реално ли е това? Не мисля.

Ето я реалността. Майката чете Two Little Confederates от Томас Нелсън. Два пъти спира, за да каже на момичетата ако обичат да спрат да говорят. Тогава момчетата, прибирайки се от работа на покрива на хамбара, влизат за да проверят какво е дошло по пощата. Тогава баба звъни, за да разкаже на мама последните новини. Докато мама затвори телефона, слушателите са изчезнали. Ако чакате идеалното време за четене на глас, ще чакате безкрайно. Когато децата са малки, ще има прекъсвания. Колкото по-малки са децата и колкото повече са децата, толкова повече ще бъдат прекъсванията. Но за какво е майчинството, ако не за обучение на тези деца. Когато пилетата отлетят и гнездото е празно, тогава ще ви липсват онези времена, и няма да ви е грижа за прекъсванията. Надеждата ми е моите синове и дъщери да ми позволят да им помагам с техните пилета.

Дъщеря ми Хелена току-що ме попита дали съм ви казала да държите мухобойка да стола си, когато четете. Предполагам, че съм го правила, когато са били малки, но наистина не помня. Децата помнят най-странните неща.

Ето някои препоръки, които могат да помогнат. Може да изисквате три-четиригодишното дете да стои на едно място – на одеалото или на малък килим, заето половин час с Лего или някоя подобна играчка. След това сменете мястото и играчките и поискайте от него да играе тихо още петнадесет минути. Дотогава майката ще има нужда от почивка в четенето, така че всеки може да се заеме със следващото нещо в разписанието. Може би можете да скриете някои специални играчки само за времето за четене на глас. Ако детето стане шумно в играта си, тогава спрете да четете и нежно му напомнете да “модулира гласа си,” както казва майката на Лора Инголс Уайлдър. Понякога ще е нужно да използвате пръчката. Процесът за постигане на целта е също толкова важен колкото и самата цел. Целта, която искаме да постигнем, е никакви прекъсвания докато четем, но трябва да използваме правилните средства дори ако никога не постигнем целта. Децата помнят как ние майките вършим нещата и понякога защо ги вършим, независимо колко често сме постигнали съвършения резултат. Били ли сме нежни и внимателни при възпитанието? Били ли сме последователни в дисциплината? Било ли е важно да показват уважение, като пазят тишина и не прекъсват майка си, така че всеки да може да слуша? Когато дойде време да възпитават своите деца, ще следват нашия пример. Нека да ги благословим с по-добри примери, които да следват.

КНИГИ НА АУДИОКАСЕТИ

Въпрос: Какво мислите за слушането от децата на книги записани на аудиокасети като частичен заместител на майката четяща на глас в продължение на един или два часа на ден. Моят осемгодишен син си намери занимание с няколко много добри книги, които са най-малко две нива над неговото ниво на четене, които направо погълна, защото можеше да слуша и да следи в книгата.

Отговор: Нашето семейство понякога слуша книги на аудиокасети, особено докато пътуваме на дълги разстояния с колата. Много библиотека имат голям избор от книги на аудиокасети. Вашето предложение детето да следи в книгата докато слуша касетата може да бъде много добро. Това съчетава слушането със зрението. Но не позволявайте това да стане пълен заместител на неговото собствено четене и на четенето на бащата и майката на глас. Вие все още трябва да го правите, заради вас и заради вашето семейство.

5. Семейно поклонение

Обратно на старата поговорка, че “семейството, което се моли заедно, остава заедно,” изследванията показват, че семейството, което само се моли заедно – тоест, покланя се заедно само на църква – обикновено не остава заедно. Семейството, което остава заедно, е семейството, което редовно като семейство заедно се моли и изучава Библията у дома. Бащата трябва да води семейството в молитва и изучаване на Библията сутрин и вечер, ако е възможно. Това ще засили ролята на бащата като отговорен глава и морален водач на семейството. Майката обучава своите деца в правилното покорство на родителите чрез своя пример на покорство към техния баща. Майките не трябва да бъдат духовните водачи на семейството. С редовното семейно поклонение умът се развива духовно и морално по начин, който не може да бъде постигнат с библейски учебници, лично поклонение или редовно посещение на църква.

Ето един метод за библейско изучаване, който ние смятаме за библейски и полезен. Нека някой да прочете текст от Писанието, след това всеки в в семейството, може би поред, да задава към бащата въпрос относно текста. Преди десетгодишна възраст можете да очаквате детето да задава най-вече въпроси на ниво на познание, за факти и подробности. До тринадесетгодишна възраст то ще пита въпроси повече на ниво на разбиране, за теория и изводи. На шестнадесетгодишна възраст ще пита повече въпроси на нивото на мъдрост, за практиката и приложението. Ако извършите цялото академично образование, но изоставите семейното поклонение, ще възпитате добре образовани практични агностици. Семейното обучение в Божието Слово трябва да бъде вашият върховен приоритет – много над академичното обучение. (Вижте Приложение 1, Статия 14, „Семейно изучаване на на Библията по Тривиума.”)

Не позволявайте детето ви да пренебрегва Бога. Бог е върховната причина то да бъде живо. Когато Бог говори, вниманието на детето трябва винаги да е в Него. Така че не си позволявайте лекомислени книжки с библейски разкази, които принизяват Божието Слово до занимателни комикси или свеждат библейската история до хубави малки приказки на ниво на митове и басни. Стандартът не трябва да бъде забавлението, а верността към Божието Слово.

6. Изкуства и занаяти

Малките деца научават повече чрез своите сетива. Преди десетгодишна възраст те се нуждаят повече да хванат в ръце нещата. Дайте на децата мястото, средствата и времето за тяхната творческа работа.

Уверете се, че в дома си имате пространство, където децата могат лесно да извадят тези художествени материали и да работят над проектите си. В главната стая на вашата къща или където четете на децата и прекарвате повечето време, имайте нисък рафт зареден с доброкачествени цветни моливи, пастели или маркери, бои, четки, листи, ножици, лепило, глина, мостри от тапети, мостри от плат, парчета дърво, материали за нашиване, шиене и плетене. Близо до този рафт можете да поставите малка масичка със стол, където децата могат лесно да работят върху своите проекти докато им четете. По-малките деца могат да изработват нещо, докато на по-големите се помага в математиката и в различните науки. Проектите по изкуства и занаяти могат да бъдат изпращани на роднини, оформени като подаръци, да се дадат на обитателите в дома за възрастни, да вземат участие в състезания и общински изложения или просто да бъдат изложени в дома. В нашия дом сме сложили в рамки много от работите на децата и стените са покрити с резултатите.

Дайте им много време да експериментират с изкуства и занаяти и по този начин да развият своето основно творчество. Някои деца могат да прекарат един-два часа на ден в изкуства и занаяти, докато други деца няма да са способни да отделят повече от няколко минути внимание. Ако седите и работите заедно с тях, те ще прекарат повече време.

Едно от най-полезните неща, които някога съм купувала за моите момичета, беше една чанта с парчета плат от жена занимаваща се с шиене и преправяне. Чантата ми струваше само пет долара, но беше пълна с всякакви парчета коприна, сатен, кадифе и вълна. Момичетата бяха много малки по това време и имаха само най-основни умения по шиене, но тези първи малки усилия да превърнат парчетата в дрехи за куклите подхраниха тяхното желание да научат повече. Те бързо ме изпревариха по умения и в края на краищата се обучиха в шиенето и кройките, така че сега правят кройки на дрехи от минали епохи. Всичко започна от една чанта с парчета плат. Следях да имат цялото време и материали, които са им нужни за техните проекти, и им осигурявах място за работа. Шевната машина, рафтът за художествени материали и масите бяха винаги удобни и достъпни за всички деца. Техните проекти можеха да бъдат оставени на масата, докато бъдат завършени. Нищо не може да бъде по-обезсърчаващо за един начинаещ млад художник от това да се изисква да прибере наполовина завършен продукт. Когато завършат проекта, могат да изчистят и къщата може да се приведе в ред.

Не позволявайте на вашите деца да правят изкуства и занаяти на компютър. Мишката не учи на ръчни умения така добре както парче глина или дърво. Компютрите могат да са чудесни инструменти на мястото си. Но това не е тяхното място.

Нашите деца се научиха да рисуват главно чрез копиране. Прерисуваха известни графики и картини от The Art-Literature Readers или McGuffey Readers, книги от Dover Publications, или просто каквото имаме у дома. Когато децата ни бяха малки и току-що бяха започнали да се учат да рисуват, им купих книгата на Dover Publications, Animals: 1,419 Copyright-Free Illustrations of Mammals, Birds, Fish, Insects, etc., A Pictorial Archive from Nineteen-Century Sources Selected by Jim Harter. Тази книга е пълна с чернобели графики с молив или мастило (с кратки описания), които децата прерисуваха в своите скицници. Изпращаха тези рисунки и на изложението.

7. Екскурзии с учебна цел

Често правете пътувания с учебна цел. Отделяйте време да посещавате концерти и пиеси, музеи и изложби. Посещавайте работни места. Дайте на детето си опитности, от които да изгради своето разбиране за света – опитности, от които ще черпи и вероятно ще си припомни, когато порасне.

Не позволявайте на детето си да изследва света само от катодно-лъчевата тръба. Децата се нуждаят от истински преживявания. Да гледате по телевизията излитане на реактивен самолет не е същото като да го видите да излита пред очите ви. Да слушате оркестър по телевизията или радиото не е същото като да го слушате лично. Да наблюдавате компютърна симулация на научен експеримент или да го гледате на видео не е същото като да го извършвате пред очите си. Да, можете да научите някои неща от телевизора. Но не е същото – има също неща, които не научавате.

Когато детето ви е на четири-пет години, започнете да посещавате местното изложение за наука и технологии. Наблюдавайте всички различни видове проекти и опити. Насърчавайте детето да мисли какви опити може да извърши, когато стане на тринадесет години (на нивото на разбиране).

Още от начало, изградете навик за седмично посещение в библиотеката. Още като малко детето ще се запознае с това, къде да намери различни видове книги и как да помоли библиотекаря за помощ. По-късно ще научите детето да използва компютърния каталог и отдела за справки на библиотеката. На около тринадесетгодишна възраст (която е началото на нивото на разбиране), заведете детето си в добра колежанска библиотека и го запознайте с начина, по който може да прави проучване, използвайки системата на библиотеката на Конгреса. На петнадесетгодишна възраст го заведете в голяма университетска библиотека. Когато детето достигне до късните си юношески години, трябва да знае как да направи проучване във всяка библиотека.

Когато бях на не повече от осем години, баба Хей ме заведе в един от малките отдели на обществената библиотека в Демойнс. До ден днешен си спомням учудването и изумлението, които ме изпълниха, когато видях всички тези книги. След това посещение копнеех да имам собствена карта за библиотеката. Минаха три години преди желанието ми да се осъществи. През 1963, когато бях на единадесет години, семейството ми се премести в Сан Диего и там ни бяха дадени безплатни карти за обществената библиотека. В продължение на една година всеки понеделник вечер след пазаруване посещавахме библиотеката. Започнах с буквата “А” в отдел за юношеска художествена литература, записвайки в картона си шест книги всяка седмица. Не помня колко далеч в азбуката стигнах, но “тази година на библиотеката” предизвика в мен любов към четенето за цял живот.

ПРЕДПАЗВАНЕ НА ДЕТЕТО В БИБЛИОТЕКАТА

Въпрос: Детската стая в нашата библиотека е пълна главно с лекомислени четива и боклуци на поп-културата. Моят седемгодишен син обича да чете и би чел всичко, така че трябва да внимавам, когато го водя в библиотеката. Въпреки че го насочвам към добрите книги, той често се оказва с някой боклук в ръцете. Какъв е смисълът да го вземам в библиотеката, ако не му позволявам да вземе книгите, които е избрал? Той обича да ходи в библиотеката и аз не искам да потискам неговото желание.

Отговор: Библиотеките са станали опасно място за децата. Дори само кориците на някои изложени книги са много нечестиви. Вече не е безопасно да позволим на детето да скита из библиотека – особено поради списанията, интернет достъпа, видеокасетите, а сега дори и книгите изложени на витрината. Може да се стигне до там, че да трябва да избирате книгите за децата си и да ги носите у дома. Дори може да се стигне до там, че да не искате да виждат вас самата в библиотеката. Но тогава как децата ви ще се научат да извършват библиотечно проучване? Тъй като сте в ситуация, в която имате само една библиотека, в която да ходите, тогава трябва да работите в тази ситуация. Книгите на издателство Caldecott обикновено са безопасни. Имат ли в тази библиотека отделна секция с тези книги? Има ли малка масичка в библиотеката, където да сложите нещата си и където децата биха могли да седнат и да разглеждат книгите, които им носите? Ако не сте сигурни кои книги биха били добри за вашето дете, тогава намерете и работете чрез препоръчителен списък за четене от някой, на когото имате доверие. Ще научите сина си как да избира добрите книги като първоначално вие избирате книгите вместо него и му обяснявате какви книги не искате да чете. Обяснете му, че ако не е сигурен дали ще одобрите дадена книга, трябва да ви я донесе и да ви попита. Обяснете му, че го обучавате да бъде разумен читател. Страхувам се, че един ден християните ще трябва да напуснат библиотеките. Нуждаем се от изграждане на наши собствени библиотеки. Ако е възможно, изградете ваша собствена, лична библиотека. Аз купувам книги за моите правнуци.

8. Работа и служение

Развивайте в детето си любов към работата и служението. От времето, когато едно дете е способно да ходи и да говори, трябва да му бъде давана всекидневна работа за вършене. Нямаме предвид просто да храни кучето и да си оправя леглото. Петгодишното дете е съвсем способно да отсервира и да сгъва изпраните дрехи. Десетгодишното дете може да приготвя прости ястия от началото до края. Децата на всички възрасти могат да чистят и да подреждат къщата. Майката не трябва да събира неща от пода. Целта ви трябва да бъде до времето, когато децата стигнат юношеска възраст, да са способни да поемат работата в домакинството, от готвене до чистене до грижа за техните по-малки братя и сестри. Това не само ги учи да ценят работата докато отнема част от товара от родителите, но е едно добро възпитание за времето, когато ще имат свои собствени семейства.

Не правете за детето си това, което то може да направи за себе си. Трябва да отхвърлим цялата тази популярна мания за себеуважението. Проблемите на света могат да бъдат обобщени в един прост израз: твърде много себеуважение. Твърде много хора мислят, че са твърде добри за това, което получават в живота. Мислят, че заслужават по-добро. И сред нещата, които подхранват такива схващания, са родители, които ласкаят своите деца. През първата година от живота му вие трябва да вършите всичко за него. Но след това положението трябва бързо да се променя. То може да се научи самостоятелно да върши много неща през следващите няколко години. Може само да почиства след себе си.

Важно следствие от това е: Не правете това, което детето ви може да направи вместо вас. Детето ви трябва да счита себе си за по-долу от другите, започвайки от своите родители. Може да събира мръсните дрехи и може да сгъва прането. След това може да пере. Може да нарежда масата и да мие чиниите. След това може да помага в готвенето. Може да чисти пода и да бърше праха от мебелите. После може да мие прозорците. Ако правите всичко това вместо него, то ще развие мнение на себеуважение: “Аз съм толкова важен, че всички трябва да вършат всичко за мене.” Но ако се научи да прави това само, то ще развие мнение на увереност в себе си: “Мога да направя това сам.” А ако се научи да го прави вместо вас, ще развие мнение на себе-полезност: “Мога да съм полезен и съм нужен.”

Препоръчваме да напишете разписание с всекидневни задължения за всяко дете. Някои семейства въртят домашните задължения всяка седмица, докато други предпочитат да дадат на всяко дете постоянни задачи, променяйки ги единствено след няколко месеца или когато е необходимо. Както и да решите да го направите, разписанието трябва да е добре организирано, изброявайки кой какво прави и кога. Трябва да сложите семейния списък на видно място. Уверете се, че резултатите от непокорството са ясно разбрани. Когато нашите деца бяха малки, аз не пишех списък със задължения. Давах заповеди произволно и непоследователно. Тъй като децата не знаеха какво се очаква от тях, аз вършех голяма част от работата. По-късно, когато съставихме организирано разписание, разделяйки работата между петте деца, животът ни тръгна много по-спокойно. В началото всички деца се сменяха в готвенето на основното ястие. След като няколко месеца търпяхме готвенето на момчетата, преподредихме разписанието така, че само момичетата да готвят. Ще ви отнеме известно време да настроите вашето разписание. Бъдете гъвкави: правете промени с порастването и узряването на децата.

Заедно с работата децата трябва да бъдат учени да служат. Ние редовно посещавахме обитателите на местния дом за стари хора. Когато ходехме, ние просто влизахме и започвахме да говорим на някой от възрастните хора. Повечето от обитателите не можеха да разговарят, така че продължавахме докато намерехме някой, с когото можем да разговаряме. Някои не могат да общуват, но се радват някой да им държи ръката. Накрая намирахме двама или трима души, с които искахме да бъдем приятели. Ако ще опитвате посещение в дом за стари хора, предлагам по време на първото посещение майката и бащата да говорят а децата само да вървят с тях и да слушат.

Има много други възможности за доброволно служение. Нашите момичета плетяха бебешки терлички за различни организации против абортите. Когато някоя майка има положителен тест за бременност, й се дава чифт такива терлички като първи подарък за бебето. Много от тези майки са решени да направят аборт, и нашата надежда е, че видът на тези терлички ще ги върне към техните естествени чувства. Друга област на нужди е в кабинета за интензивна родилна помощ в местна болница. Те се нуждаят от болнични дрехи за малките бебета родени там и дрехи за бебетата, които си отиват в къщи. Също имат нужда от дрехи при погребение за бебетата, които умират.

9. Дисциплина

Открили сме от собствен опит, че ако областта на дисциплината е пренебрегвана, можем да забравим и за академичното обучение. Децата никога не се научават на самодисциплина, ако родителите не ги възпитат. Детето, което не развива самодисциплина, ще се провали в много неща – включително академичното обучение, за което се надявате да го подготвите.

Задайте си следните въпроси: Удовлетворена ли съм от покорството на моите деца? Радвам ли се да съм с моите деца? Те почитат и уважават ли ме? Ако отговорът ви е “не” на някой от тези въпроси, тогава трябва да преоцените вашите приоритети. Ако нямате незабавно подчинение от децата на всяка възраст, пътешествието ви в домашното училище ще бъде заобиколено от всякакви трудности. Относно незабавното покорство силно препоръчваме една книга публикувана първоначално през 1833, John S. C. Abbott, The Mother At Home. Тази книга е много ценен ресурс за обучение на млади жени в умението на майчинството от библейска гледна точка. Друг източник е John Witherspoon, Letters on the Education of Chil­dren, издадена от MacArthur Institute.

Не позволявайте на детето си да ви пренебрегва. Вие сте непосредствената причина то да бъде живо. Когато му казвате нещо, уверете се, че ви чува. Когато му четете, не позволявайте вниманието му да се отклонява твърде далеч. Разбира се, бъдете чувствителни. Ще има моменти, когато то има нужда да мисли за нещо и може да е необходимо да го оставите да го прави. Но не му позволявайте да ви държи настрана. Когато говорите, неговото внимание трябва винаги да е върху вас. Вие винаги трябва да имате да му кажете нещо, което то да чуе. Не, не сме съвършени според този стандарт. Но това трябва да е стандартът, според който мерим.

Не позволявайте на детето ви да ви управлява. Нека да управлява себе си. Човек трябва да управлява себе си преди да може да управлява другите. (Помислете за всичките обществени постове, които биват преобърнати и извратени поради хора, които не могат първо да управляват себе си.) Никой не се научава да управлява себе си като се подчинява на собствените си желания. Може да се научи да управлява себе си само като се подчинява на желанията на другите. Трябва да има нещо по-голямо от него самия, на което да служи. (Точно затова идеята за Бога е неизбежна. Ако не следвате истинския Бог, трябва да си измислите бог-заместител, който да изпълнява подобна функция.) Ако научите детето си да познава себе си и да управлява себе си, тогава то ще може да управлява тази част от света, която му поверявате и в края на краищата тази част от света, в която Бог го е поставил като настойник.

При едно от нашите пътувания посетихме едно семейство, което водеше много скромен живот в много скромна къща и обучаваше у дома петте си малки деца. Родителите бяха говореха доста меко и бяха много нежни, винаги говорейки на децата си спокойно и тихо. От самото начало на нашето посещение стана очевидно, че децата слушаха родителите си. Родителите получаваха незабавно покорство дори от най-малките и това покорство се постигаше с тих глас и поведение. През целия си живот никога не съм била свидетел на нещо такова. В един случай едногодишното дете започна да се катери върху керосиновата печка. Видях как бащата му отправи почти незабележим знак с глава и чух да казва шепнешком, “Исак, ъ-ъ.” Детето незабавно тръгна наобратно и се отдалечи от печката. Детето послуша и се покори дори на шепота на своя баща. Очите ми се насълзяват, когато си припомням тази сцена и привързаността, която децата и родителите имаха един към друг. Как бих искала да бях обучила децата си толкова добре, когато бяха малки. Бог иска незабавно покорство от нас и ние трябва да формираме същия навик в нашите деца. Когато прибягваме до говорене на висок глас, когато искаме нещо от нашите деца, или когато формираме навика да повтаряме нашите искания, възпитаваме нашите деца да ни пренебрегват, когато говорим. Ако само можехме да започнем от самото начало да възпитаваме децата си да слушат гласа ни – да го слушат, независимо какво правят, и незабавно да се покорят, колко добре бихме ги подготвили да слушат и своя небесен Баща.

Ако постигнем това, тогава нашите деца ще гледат на своите родители както слугите гледат на господарите си и както поданиците гледат на своите царе. Ще имат голямо уважение и почит към родителите си, желаейки само да им угодят. Разбира се, царят трябва да е добронамерен и внимателен господар, който се грижи за поданиците си и винаги се отнася към тях с нежност и любов. Да, ние сме царе и царици, нашият дом е нашия замък и малчуганите са слугите, обучавани един ден да станат господари на собствените си домове. Нужно ли е царицата да прибягва до викане, за да бъде нещо направено? Едва ли, в едно добре подредено царство. Колко по-добър би бил нашият свят, ако показваме незабавно покорство към Господа.

СОЦИАЛИЗАЦИЯТА И МОМИЧЕТАТА

Въпрос: Моята най-голяма дъщеря (на единадесет години) не иска да ходи в библиотеката през деня, защото “децата от училището” не са там. Тревожа се за нея. Преместихме се тук преди две години и не сме намерили приятели в областта, които да обучават децата си у дома.

Отговор: Приемам от писмото ви, че дъщеря ви обича да е сред други деца. Тя се чувства самотна. Вероятно дори би искала да ходи на училище. Малки деца като вашите всъщност се нуждаят от много малко социализация. В действителност аз бих избягвала социализацията, освен от време на време, в контролирани ситуации, когато ви друго семейство ви посещава и вашите деца си играят с техните деца. Идеята, че всяко дете се нуждае от друго дете на същата възраст, с което да си играе през цялото време, е възникнала през двадесети век. Дали децата го харесват или не, това е като цяло лоша идея. Занимайте дъщеря си в плетене, шиене и друга ръчна работа. Може би може да направи неща, които да подарява или дори да продава. Моите момичета шият костюми. Научете дъщеря си да готви. Едно единадесетгодишно момиче е напълно способно да сготви цяло ядене от началото до края. Сдобийте се с голяма ракла за дъщеря си и й кажете да започне да изработва неща, с които да я изпълни. Полезно използване на времето за децата е отглеждането на храна в градината и запасяването с нея за зимата. Тя добра ли е в рисуването с моливи или с бои? Може да си направи малки тетрадки по различни теми (птици, кучета, цветя и др.), които да продава или да подарява. Включете това в нейната училищна работа. Тя има нужда да е заета да прави неща за другите и да се тревожи по-малко за своите собствени малки желания и удобства.

На около десет или единадесетгодишна възраст много момичета преминават през период, когато е трудно да се разбираш с тях. Когато това стана с моята първа дъщеря, аз не разбирах какво става и позволих нейният бунт, необщителност, студенина, раздразнение и т.н. да се проявяват без правилното поправление. Открих, че се опитвам да й угодя и да я направя да се почувства удобно. Мислех си, че не съм много добра майка. Не можех да разбера в какво грешах. Тъй като винаги изглеждаше толкова нещастна и без настроение, отивах твърде далеч, за да я направя щастлива. Накрая, след няколко години на проблеми, Господ ми показа какво се беше случило и решихме проблема.

Не можете да позволите на детето да показва неуважение към своите баща и майка. Задайте си следния въпрос: Удовлетворена ли съм от неговото държание? Ако отговорът е „не,” трябва да предприемете действие. Има много начини, по които детето може да покаже неуважение: въртене на очите; въздишки на раздразнение; забавено покорство; задаване на въпроси; гордо излизане от стаята; тряскане на врати; необщително отношение. Трябва да го принудите да говори с вас и да ви каже какво смята, че не е наред, или какво го безпокои. Често то не познава всъщност себе си докато не го принудите да помисли, и тогава осъзнава колко глупави са представите му. Настоях дъщеря ми да седи на канапето до мен и докато ми разкаже какво я безпокои. Понякога седяхме там по няколко часа. Много пъти всичко се свеждаше до факта, че тя просто се е чувствала раздразнена и не е имало причина за това. Научи се да разпознава и да се покайва за своята раздразнителност и сприхавост и неуважение. Разбира се, всичко това ме накара да разбера, че аз като нейна майка трябва да бъда добър пример за нея. Аз също трябва да се науча да разпознавам и да се покайвам за моята собствена раздразнителност.

НЕ ИСКА ДА РАБОТИ

Въпрос: Открих, че твърде дълго “изтърпявам” въртенето на очи, нерадостното поведение, тропането с крак. И тъй, какво да правя с млада дама на шестнадесет години, която иска да чете по цял ден и да не прави нищо друго – никакво чистене, никакви домакински задължения, никакво готвене, никаква работа в градината? Сблъсквала ли сте се с това във вашите деца и ако да, как сте се справяла с това?

Отговор: Искате да кажете, че не ви се покорява, когато искате от нея да изчисти или да сготви? Или прави само минималното, което се изисква от нея, и прекарва останалото време в четене? Аз си представям една шестнадесетгодишна дъщеря като способна да се справя с домакинството. Ако майката трябва да замине за няколко дена, дъщерята трябва да може да се грижи за къщата: да чисти, да готви, да пере, да приема телефонни обаждания и вероятно да се грижи за едно или две малки деца. Може би няма да поддържа къщата толкова чиста, колкото майката я поддържа, и може би яденето няма да е толкова богато, но на шестнадесет години тя може да поддържа сравнително подредено домакинство. Всичко това трябва да бъде вършено бодро и с желание.

Някои майки ще очакват тези неща от дъщерите си, но не им дават никаква свобода да вземат някои от решенията как да бъдат вършени тези неща. Например, от дъщерята се очаква да приготви яденето, но не й се позволява да решава какво ще сервира. Аз бих казала, че едно шестнадесетгодишно момиче може да планира яденето (с малко помощ от майка си), да купува храната и да приготвя яденето. Така го правим ние в нашия дом. Позволявам на момичетата да решат кога ще перат. Стига да е свършено преди лягане, те могат да го направят когато поискат. Не им казвам кога да чистят стаите си, но те знаят, че трябва да ги поддържат чисти. Тук говоря за по-големите деца. Малките трябва да бъдат възпитавани, така че ще имате повече правила и времеви разписания, но по-големите деца вече са възпитани и се нуждаят от по-малко правила от вида “направи това сега и по този начин.”

Мисля, че децата намират повече удовлетворение в домашните задължения, ако знаят, че са “упълномощени” за нещо, и знаят, че имат пълна отговорност. Моите по-големи дъщери обичат когато им давам парите за храна за седмицата и ги оставям да поемат отговорност. Имам проблем с това, че не искат да използват всичките тиквички, които съм набрала от градината, но работим върху това.

Може би вашият проблем е, че шестнадесетгодишната ви дъщеря просто не иска да се покорява. Ако напишете и й обясните точно какво се очаква от нея – което надхвърля домашните задължения и отива към отношения и поведение – и какво ще стане, ако не го спазва, тогава тя няма никакво извинение. Знаете какво трябва да правите. Библията ви казва, че трябва да реагирате на непокорството. Времето за физическо наказание отдавна е минало, когато детето е на шестнадесет години. Не мисля, че това е подходящо. Има други начини да я дисциплинирате. Отнемете времето й за четене. Намалете парите й. Отнемете привилегиите й. Изисквайте повече работа от нея, като почистване на двора. Приложете академичното обучение към проблема и я накарайте да напише съчинение относно нейното непокорство. Това ще я принуди да обмисли всичко.

Колко от проблема идва от вас? Кой е главата на семейството ви? Често ние, родителите не изискваме последователно покорство. Понякога ги караме да се покоряват, а друг път сме твърде уморени или твърде затруднени да ги накараме да се покоряват. Може би сме в магазина или имаме гости, или сме работили цял ден, или просто сме изморени. Оправдаваме себе си или детето. Домашното училище е повече от латински и логика. То е начин на живот. И този начин на живот включва да имате дисциплинирани деца и насърчаване на любящи взаимоотношения в семейството. Искаме мир в нашия дом. Мирът идва на една цена – Божия ред.

МИР В ДОМА

Въпрос: Казвате, че целта е да имаме мир в дома. Как го постигате? Аз израстнах в нехристиянски дом, където всеки винаги воюваше, и не искам нашето семейство да стане такова. Нашите деца се държат много по-добре отколкото моите братя и сестри и аз се държахме, но все пак прекарват твърде голяма част от времето в битки и караници.

Отговор: При нашите пътувания гостувахме на много семейства. Ето някои от нашите наблюдения:

В семействата, където царува мир, забелязваме, че децата имат уважение към бащата и майката. Можете да видите това по лицата им. Децата искат да угодят на своите родители. Те знаят, че бащата е глава, и очакват от него отговори. Бащата знае кое е най-добро. Знаеха че майката управлява дома, за да служи на бащата, и разбират, че бащата управлява семейството, за да служи на Господа. Когато децата разбират реда и целта на нещата и живеят според този ред и цел – това е мир. Разбира се, мъдрите родители управляват и контролират своето семейство и дом с внимание, нежност и любяща грижа. Самите те са паднали създания и не винаги са мъдри. Но колкото повече семейството е съобразено с идеала, толкова повече царува мир.

В семействата, където не цари мир, забелязваме, че децата не уважават бащата и майката. Домът се върти около децата и техните вкусове, техните настроения и техните желания. Те знаят, че родителите им искат да им угаждат, и използват това като средство за манипулация. Когато детето е недоволно, не му е приятно или му е неудобно, родителите винаги правят всичко за да му угодят. Те смятат, че тяхното детенце е толкова умно, мило или остроумно. С други думи, редът, целта и ролите в това семейство са обърнати, и всичко, което може да прилича на мир за момента, е просто временно примирие в продължаващата война за властта в семейството.

Децата могат да знаят как да говорят и разбират думите, но това не означава, че общуването става на необходимото ниво. Не можем да приемаме, че те ще дойдат при нас и ще ни кажат какво ги безпокои. Ако забележим нещо погрешно в поведение или действие, трябва да го обсъдим с детето си. Не чакайте докато действието или отношението станат непоносими. Беше време, когато най-голямата ни дъщеря започна да се отнася много хладно към по-малката си сестра. Изключваше я от нещата, не споделяше с нея и вземаше страната на най-малката ни дъщеря. Започна бавно и ние не го забелязахме може би в продължение на четири или пет месеца. По-малката ни дъщеря трябваше да дойде и да ми го посочи. Едва когато ми го посочи, аз го видях. Нещо може да започне като толкова малко, но въпреки това, ако не го уловиш, то порасне много и все още трябва някой да ти го посочи. Докато се заема с проблема, по-малката ни дъщеря беше ядосана на своята сестра, че се отнася с нея по този начин. Отне ми няколко седмици да оправя нещата. По-голямата дъщеря дори не осъзнаваше какво прави. Тя се покая, сестра й й прости и трябваше да изминат няколко седмици, през които посочвахме на по-голямата дъщеря кога проявява нежеланото поведение (държейки се студено със своята сестра). Беше развила навика да се отнася към сестра си по-този начин и трябваше да й помогна да пречупи навика. Слава на Бога, Той вложи в нея желание да се промени. Но какво би станало, ако по-голямата не се беше покаяла, а беше предпочела да се държи студено със сестра си – по каквато и да била причина? Тогава ще трябва да наложа подходящото държание.

ПОКОРСТВО С РАЗДРАЗНЕНИЕ

Въпрос: Относно въртенето на очи и „хъмкането,” пуфтене с издухване на косата от лицето: Греша ли, когато карам дъщеря си да върши различни домашни задължения, държейки я “на разположение” за неща, които трябва да се свършат когато на нея й е удобно, макар да не в списъка? Трябва ли словесно да я поправя в самия миг? Дори това малко „хъмкане” може да прерасне в нещо повече, когато детето порасне, така че мисля, че трябва да има някакво наказание, но какво и как? Трябва ли да имам планирано “наказание” за всяко малко „хъмкане”?

Отговор: Мисля, че вече отговорихте на вашия въпрос. Малкото „хъмкане” ясно показват неуважение. Какво би се случило с придворна дама на кралица Виктория, ако тя отговореше на някое от исканията на кралицата с „хъмкане”? Вие сте кралицата във вашия дом, а татко е кралят. Всички деца са обучаващи се слуги.

Добре е да имате списък с всекидневни задължения и отговорности поставен на видно място, така че всеки да знае какво се очаква от него, но винаги ще има допълнителни неща за вършене, които не могат да се сложат в списъка. Децата трябва да бъдат щастливи (ако не вътрешно, то поне външно) да изпълнят тези задачи за мама. „Хъмкането” на малко дете се нуждае от посещение на пръчката. Трябва сами за себе си да определите на каква възраст да оставите пръчката и да налагате други форми на дисциплина.

ПОЧАКАЙ ДОКАТО БАЩА ТИ СЕ ВЪРНЕ

Въпрос: Какво бихте казали за дисциплинирането на осемгодишно момче? Ако не изпълнява всекидневните си задължения или прави нещо, което му е казано да не прави, тогава дали изчакването на баща му да се върне в къщи за да го накаже е добра идея, или това е твърде дълго отлагане?

Отговор: Бащата управлява семейството. Майката ръководи дома според правилата на бащата. Отложеното наказание изгубва своята правилна сила и въвежда други сили. Така че обяснете закона, приложете наказанието и продължете деня. В противен случай денят може да бъде съсипан, докато всеки просто чака „татко да се прибере в къщи.” Може би има неща, които трябва да бъдат отсъдени от бащата, но майката трябва да се справя с повечето въпроси. Майката може да даде своя дворцов доклад, когато бащата се прибере у дома, и тогава той може да направи допълнителни корекции.

НЕМОТИВИРАН СИН

Въпрос: Моят тринадесетгодишен син изостава по математика, така че аз му позволявам да определя темпото си. Той също е и “алергичен” към моливите и се чудя колко ще е достатъчно писане за него през тази година. Не искам да насърчавам мързела, но не искам и да го раздразнявам!

Отговор: Едно от най-предизвикателните неща, с които съм се справяла в нашето домашно училище, е момче (на възраст от десет до петнадесет години), което изглежда алергично към академични занимания. Едно от петте ни деца беше такова. Имаше много инертност. Ако почива, ще остане да почива, но след като веднъж го задвижите, ще продължи да се движи. Трудността е точно в това да го „задвижим.” Някой очевидно не беже сложил стартер, така че трябваше да го задвижваме с манивелата. Както вие казвате, ние определено не искахме да насърчаваме неговия мързел, нито да го раздразняваме, но трябваше да “го задвижим” и да го предизвикаме. Ако това е някакво насърчение за вас, нашият син сега пише добре. Когато навърши петнадесет, откри, че може да пише творчески и дори откри, че му доставя удоволствие да пише – донякъде, макар че все още полагаме усилия да направим новия стартер да работи по всяко време.

Ето някои от правилните неща, които мисля, че направихме с него:

1. До окоро четиринадесетгодишна възраст учехме голяма част от математиката устно и понякога аз пишех вместо него. Той ми диктуваше задачата и стъпките към решаването й, а аз държах молива и пишех. Това по никакъв начин не му попречи да разбира математиката, а напротив, мисля, че това му помогна да се научи да обича математиката. По-късно успя да мине учебника по алгебра на Saxon, Jacobs Geometry и Saxon Advanced Math без никаква помощ.

2. Смятам, че телевизията, видеоигрите, компютърните игри и повечето компютърен софтуер са особено опасни за такива момчета. Много съм благодарна, че опазихме сина си от такива влияния.

3. Благодарна съм, че Господ ни премести в провинцията още когато децата бяха малки. Изглежда влиянието на връстниците е по-силно върху немотивирани момчета.

10. Игра и откривателство

Дайте на детето много време да изследва и да играе. Не купувайте играчки от магазина – те са скъпи и обикновено се забравят когато вече не са нови. Инвестирайте в истински неща. Гаражните разпродажби (в България: обявите „продава” във вестниците; бел. ред.) и търговете са безкраен източник на неща като шевни машини, малки инструменти за работа в градината, чукове, гвоздеи и сторителни инструменти, дървени блокчета и дрехи. Купувайте играчки за изследване (добър микроскоп, телескоп, бинокъл, оборудване за дисекции, основно химическо оборудване и др.), не играчки за удоволствие. Обучавайте вашите деца как да ги използват отговорно (безопасно, чисто и подредено – да почистват, когато свършат) и да ги оставят готови за следващото използване.

Когато децата ви са малки (на нивото на ранно познание), харчете парите си за инструменти за откривателство и ги мотивирайте да се учат как да използват тези инструменти и как да им доставя удоволствие да ги използват. Ако трябваше да го правя отново, бих купила нашия микроскоп и комплекта за дисекции когато децата ми са малки (на шест или седем години) и бих ги обучила да използват това оборудване дори на тази ранна възраст. Също така бих им купила добър телескоп, бинокъл, основно химическо оборудване (стъкленици, епруветки, горелки и др.). Разбира се, щях да ги уча как да пазят всичко това чисто, безопасно и подредено.

Не само е важно да правите някои неща, важно е да не правите някои неща. Изглежда винаги има повече неща, които да не правите. Не поставяйте детето си пред телевизионния екран. Телевизията е лошо нещо. Имаме предвид самия екран. Той вреди на тялото и особено на очите. Зрителното напрягане е проблем номер едно при тези, които често използват компютър. Статистиката сочи, че около петдесет до деветдесет процента от тези, които редовно използват компютър, имат зрителни увреждания.

Материалът на екрана също са лоши. Методът за учене чрез забавление създава пристрастеност към забавленията – детето иска да бъде забавлявано през цялото време – иска неговите зрителни и слухови сетива да бъдат стимулирани (свръхстимулирани). Всяко дете трябва да се учи чрез допир, вкус и мирис и чрез взаимодействие с реални човешки същества, които се усмихват и реагират. То трябва да се учи докато е в покорност под властта на реални родители, не под властта на обаятелни, винаги щастливи, неограничено находчиви, винаги неуморни заместители, които не носят абсолютно никаква отговорност. Нужно ли е да казваме повече?

Не позволявайте детето ви да прахосва. Трябва да откриете златната среда между това да му давате достатъчно време за себе си и да му давате твърде много време за себе си. Ако има твърде малко време, няма да развие свое собствено мислене. Ако има твърде много време, ще се стреми към пакости или най-малко към безполезни цели. Дайте му нещо, върху което да мисли, когато няма какво да прави. Научаването наизуст изпълва ума с неща, върху които да разсъждава и които да обмисля.

Не позволявайте на детето си да играе в киберсвета. Може да играе в малък свят. Може да играе в измислен свят. Но той трябва да е съставен от предмети, които съществуват в реалния триизмерен свят, а не от електрони удрящи непроницаемия двуизмерен фосфоресциращ екран. Защо? Защото – въпреки че може да научи нещо от екранния образ, все пак там има много неща, които не е научило, именно защото това е само екранен образ. Освен това, липсващото сетивно преживяване (докосване, вкусване, помирисване, слушане, виждане – триизмерно), има липсващи логически неща (като последствията за действията в реалния свят).

Когато компютърът замества функциите и процесите, които умът нормално изпълнява, мозъкът е оставен да атрофира. Това не развива неговите мозъчни мускули, образно казано. Без болка няма печалба. Ако не го използваш, го губиш.

Прекомерната употреба на компютри, особено на ранна възраст, ще промени начина, по който мозъкът обработва информацията, често към по-лошо. Тя също причинява изоставане в развитието на емоционалното и социалното измерения на детето. Малките деца развиват много части от своето разбиране и в тяхното развитие могат да се появят „пропуски,” ако са лишени от определен опитности през критичните периоди. Те могат да не се открият дълго време. Например, едно дете може да показва съвършен слух при изследванията. Но по-рано в живота си е имало период на настиване на главата, по същото време когато се е развивало неговото разпознаване на звуците на речта. Тъй като не е чувало правилно по това време, неговото разпознаване на речта е с изоставащо развитие. То чува речта съвършено, но не разпознава правилно в ума си това, което ушите му чуват съвършено. Тъй като знаете, че може да чува добре, мислите, че не внимава достатъчно и го наказвате. Не разбирате, че то не може да внимава достатъчно и че трябва да го обучавате в липсващо умение.

Телевизорите и компютрите могат да бъдат полезни средства при правилните обстоятелства и контрол. Но те са като огъня – полезен слуга, но ужасен господар. Има много основателни причини да се съмнявате в тяхната стойност при деца до десетгодишна възраст, особено в подготовката за класическо академично образование.

МАЙКА ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

Въпрос: Търся препоръки за това как една майка може най-добре да се разделя, да споделя или дори да умножава своето време между няколко малки деца. Моите четирима синове са между две и осемгодишна възраст, и още едно дете е на път да се роди. Двамата ми сина се нуждаят от вниманието ми, за да се научат да четат и да пишат. Откривам, че не отделям достатъчно време в пъзели и игри с по-малките двама, отколкото когато по-големите бяха на тяхната възраст. Трябва да добавя, че най-големия ми син има специални нужди, които изискват индивидуални упражнения с него два пъти на ден. Дори когато чета или когато всички заедно правим някой проект, изглежда, че следваме интересите на по-малките или на по-големите, но никога на всички. Казвам си, че когато по-големите момчета четат, ще имат по-полезно независимо време.

Отговор: Вероятно повечето добросъвестни млади майки се тревожат за това в един момент. Няма нужда майката винаги активно да участва с детето си в неговата игра, за да задоволи неговата нужда от майчино внимание. Присъствието на майката обикновено е достатъчно. Когато децата са малки, те всъщност не искат да си играят в своите спални. Те по-скоро биха искали да бъдат в дневната или в кухнята, където е майката. Нашите деца просто се нуждаеха да бъдат близо да нас. Нуждаеха се да чуват гласа ни и да чувстват присъствието ни. Моя приятелка, която има дванадесет деца, казва, че това, което наистина се случва, не е че майчината любов се разделя повече, когато има повече деца, но по-скоро, когато повече братя и сестри се прибавят към семейството, любовта се умножава, защото има повече хора, които да обичат едно дете. Семейството се състои от баща, майка и деца. Не е само майчината любов, която се разпределя, но и бащината любов, и любовта на братята и сестрите един към друг. Детето в семейство с дванадесет деца има тринадесет души, които го обичат – майка, баща и единадесет братя и сестри.

ДЕСЕТ НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА ПРАВИТЕ ПРЕДИ ДЕСЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ

---

1. Четене и писане	Интензивна фонетична програма, която започва на пет години или когато детето е готово. Читанки – когато е напреднало. Преписване – на пет години: петнадесет минути на ден. До деветгодишна възраст: тридесет минути на ден. Тетрадка по английски език, съдържаща фонетика, преписване (или отделна тетрадка за преписване).
2. Устен преразказ	Започва на четири или пет години, всекидневна практика.
3. Научаване наизуст	Започва на две или три години, рецитиране на азбуки пет до десет минути на ден, избрани текстове от Библията, катехизиси, поезия или литература. Преговаряйте старите текстове веднъж седмично.
4. Чуване и слушане	Четене на глас най-малко два часа на ден (не наведнъж) от разнообразие от художествена и нехудожествена литература. Хронологична таблица – отбелязвайте тези неща, които четете. Тетрадка по история – записвайте нещата, които четете.
5. Семейно поклонение	Семейно библейско изучаване сутрин и вечер, използвайки въпроси на нивото на познание.
6. Изкуства и занаяти	Осигурете мястото, инструментите, времето, развийте основни творчески умения.
7. Екскурзии с учебна цел и библиотека	Изследвайте света. Посещавайте концерти, пиеси, научни и инженерни изложения, посещавайте музеи, изложби, работни места. Започнете да се учите на основно проучване в библиотеката.
8. Работа и служение	Направете план на всекидневните задължения на децата, посещавайте домове за стари хора, развивайте отношение на служение към другите.
9. Дисциплина	Установете незабавно покорство.
10. Игри и откривателство	Развивайте въображението.

ФИГУРА 11A

---

За книги и учебни материали, споменати в тази глава, и другите ресурси вижте в нашия списък с Ресурси в самия край на тази книга.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ДНЕВЕН РЕЖИМ ЗА СЕМEЙСТВА, В КОИТО ВСИЧКИ ДЕЦА СА ПОД ДЕСЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ

Дневният режим се прави като стандарт, който да ви служи, не като господар, който да ви съкрушава. Не бъдете роб на режима, но също не бъдете роб на непредвидените обстоятелства, които винаги прекъсват програмата. Следното е препоръчително ръководство. То ви дава някои от категориите, от които да изработите свой собствен режим. Понякога има дни, които са толкова объркани, че просто трябва да си изброите приоритетите, да промените списъка и да пренаредите където е необходимо.

Принципи, които да имате предвид: Децата трябва да вършат голяма част от къщната работа, което ще освободи родителите да отделят повече внимание на личните и ръководни задачи. “Рано пиле рано пее” е като цяло добра политика, въпреки че режимът на работата на бащата или други съображения могат да не го позволяват.

5:00-6:30	Родителите стават, децата стават, душ, обличане, утринни дейности.
7:00	Закуска. Сутрешно семейно поклонение.
8:00	Дневни дейности (предварително определен режим).
8:30-9:30	Общо събиране за училище: 1. Рецитиране на наученото наизуст: Всички деца могат да рецитират това, което са запомнили (включително гръцката и/или еврейската азбука). 2. Упражнение по четене: Всяко дете, което може да чете, ще прочете на глас част от нещо, докато другите слушат (Библията, история, конституция, поезия и др.). 3. Упражнение по преразказ: Всички деца се упражняват преразказ (ако има няколко деца, тогава го разделете – половината сутрин и другата половина следобед).
9:30-10:15	Майката чете на глас на всички деца (може с включен преразказ). Децата могат да работят върху творчески проекти или дейности, докато майката чете.
10:15-11:30	1. Фонетично обучение за децата, които се учат да четат, и вписване в тетрадката по английски език. (Това може да се премести в следобеда, когато най-малките спят.) 2. Преписване, тетрадка по история и хронологична таблица.
11:30	Приготвяне на обяда. Подреждане на къщата.
12:00	Обяд. Обедни дейности.
1:00	Почивка.
2:00-2:45	Майката чете на глас и завършва с преразказите (децата могат да работят по изкуства и занаяти).
2:45-4:30	Същото като периода в 10:15; игри навън; разходки; веднъж седмично доброволно служение (дом за стари хора и др.), екскурзии с учебна цел; библиотека.
4:30-5:00	Приготвяне на вечерята. Подреждане на къщата.
5:00	Вечеря. Вечерни дейности.
6:30	Вечерно семейно поклонение.
7:00-7:45	Бащата чете на глас на семейството.
7:45-8:30	Семейни дейности.
8:30-9:00	Подготовка за лягане.
9:00	Изгасяне на лампите.

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава