| Назад | Напред |

Глава Четиринадесета

14. КАК ДВЕТЕ ПРИРОДИ СЪСТАВЛЯВАТ ЛИЧНОСТТА НА ПОСРЕДНИКА.

Тази глава се състои от две главни части:

  1. Кратко изложение на учението за двете природи на Христос в една личност, р. 1-4.
  2. Опровержение на ересите на Серветус, които унищожават разделението на природите в Христос и вечността на божественото естество на Сина.

Раздели.

  1. Доказателство за две природи в Христос – човешка и божествена. Пример по аналогия, от съюза на тялото и душата. Практическо приложение на примера.
  2. Доказателство от текстове от Писанието, които разграничават двете природи. Доказателство от споделянето на качества.
  3. Доказателство от текстове, показващи съюза на двете природи. Правило, което трябва да спазваме в тази дискусия.
  4. Полезността и практическата употреба на учението относно двете природи. Несторианците. Евтихийците. Църквата правилно осъжда тези двете групи.
  5. Опровержение на ересите на Серветус. Цялостен отговор или обобщение на правилното учение относно Христос. Какво означава съюз на природи. Възражения на Серветус против божествеността на Христос. Отговор.
  6. Друго възражение и отговор. Двойният произход на Христос.
  7. Отговор на други възражения.
  8. Заключение на горните възражения. Други пагубни ереси на Серветус.

(Обяснение на човешката и божествена природи в Христос, 1-3)
1. Двойнственост и единство

Когато се казва, че Словото стана плът, не трябва да разбираме, че Той се е превърнал в плът, или се е смесил с плътта, а че е избрал утробата на Девицата като храм, в който да обитава. Той, Който е Божий Син, стана Човешки Син, но не чрез смесване на естеството, а чрез единство в една личност. Защото ние твърдим, че божествената природа стана така съединена и свързана с човешката природа, че всички качества на всяка природа остават непроменени, и все пак двете природи съставляват само един Христос. Ако в човешките дела може да се намери какво да е нещо, подобно на тази велика тайна, най-подходящата аналогия изглежда е тази на човека, който очевидно се състои от две същности, като никоя от двете не е така смесена с другата, че и двете да не запазват своите си качества. Защото нито душата е тяло, нито тялото е душа. Така има неща, които се отнасят отделно за душата и не могат по никакъв начин да се отнесат към тялото; има други, които се казват за тялото, но не могат да се отнесат към душата; и такива, които са за целия човек, и не могат смислено да се кажат отделно или за душата, или за тялото. А също, качествата на душата се пренасят на тялото, и качествата на тялото на душата, и пак тези двете съставляват един човек, а не повече от един човек. Такива начини на изразяване показват, че в човека има една личност, съставена от две същности, и в същото време тези две естества съставляват една личност. Именно така говорят за Христос Писанията. Понякога те Му приписват качества, които трябва да се отнесат конкретно за Неговото човешко естество, а понякога качества, приложими само за Неговата божественост, а понякога качества, които обхващат и двете природи и не се отнасят разделно за някоя от тях. Те изразяват толкова внимателно това съчетаване на две природи в Христос, че понякога ги правят да съучаствуват една с друга, изразно средство, наричано от древните idiomaton koinonia (споделяне на качества).

2. Взаимоотношението между човешката и божествената природи

Едва ли може да се разчита на тези твърдения, ако от многобройни текстове не се доказваше, че никое от тях не е човешка измислица. Това, което Христос казва за Себе Си, “Преди да се е родил Авраам, Аз съм” (Йоан 8:58), е много чуждо на Неговото човешко естество. Запознат съм с лъжите, с които заблудителните духове изкривяват този текст, а именно, че Той е преди времената, тъй като е бил предузнат като Изкупител, както във волята на Бащата, така и в умовете на вярващите. Но тъй като Той ясно разграничава времето на Своето земно изявление от Своето вечно съществуване, и изрично се позовава на Своето управление от преди времената за да докаже, че е преди Авраам, Той несъмнено си приписва същностните качества на божествената природа. Твърдението на Павел, че Той е “първороден то всяко създание,” че “Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява” (Кол. 1:15, 17), изявлението на самия Исус, че е имал слава в Бащата преди създанието на света, и че работи заедно с Бащата, са също толкова неприложими за човека. Тези и подобни качества трябва да бъдат конкретно приписани на Неговото божествено естество. В същото време, като е наречен слуга на Бащата, че израства в ръст и мъдрост и в благоволение пред Бога и хората, че не търси Своята Си слава, че не знае кога е последният ден, че не говори от Себе Си, че не върши Своята Си воля, че може да бъде видян и докосван, се прилагат изцяло към Неговото човешко естество; тъй като Бог не може да се каже, че израства, винаги работи за Себе Си, знае всичко, върши всичко по волята Си и не може да бъде видян или докоснат. Но в същото време Той не приписва тези неща отделно на Своето човешко естество, но ги използва за Себе Си като подходящи за Неговото служение като Посредник. Има споделяне на idiomata, или качества, когато Павел казва, че Бог е изкупил Църквата “с кръвта Си” (Деян. 20:28), и че юдеите са разпънали Господаря на Славата (1 Кор. 2:8). По същия начин Йоан казва, че Божието Слово може да бъде докоснато. Бог определено няма кръв, не страда, не може да бъде докоснат с ръце; но тъй като Христос, Който беше истински Бог и истински човек, проля на кръста Своята кръв за нас, в един неточен смисъл, но не без основание, се казва, че действията, извършени в Неговото човешко естество, се предават на Неговото божествено естество. Имаме подобен пример в текста, където Йоан казва, че Бог даде живота Си за нас (1 Йоан 3:16). Тук едно качество на Неговата човешка природа се споделя от другата природа. От друга страна, когато Христос, докато още е на земята, казва, “Никой не е възлязъл на небето, освен Този, Който е слязъл от небето, тоест Човешкият Син, Който е на небето” (Йоан 3:13), определено смятан като човек в плътта, в която е бил, не е бил в този момент на небето, но тъй като е едновременно Бог и човек, на основата на този съюз на една двойна природа, Той приписва на едното това, което по естество принадлежи на другото.

3. Единството на Личността на Посредника

Но преди всичко, истинското естество на Христос най-ясно бива изявено в онези текстове, които обхващат едновременно и двете природи. Много такива текстове има в Евангелието от Йоан. Това, което четем там, че е получил власт от Бащата да прощава грехове, да възкресява хора според волята Си, да дарява правда, святост и спасение, че е назначен за Съдия на живите и мъртвите, че е почитан като Бащата; всички тези не могат да се отнесат нито само за Неговата божественост, нито само за Неговото човешко естество, а и за двете. По същия начин е наречен Светлина на света, Добрият Пастир, единствената Врата, истинската Лоза. Божият Син имаше тези качества при Своето явяване в плът, и макар че ги притежаваше заедно с Бащата още преди създанието на света, макар и не по същия начин и отношение; нито пък могат да бъдат приписвани на някой, който е само човек и нищо повече. В същия смисъл трябва да разбираме и думите на Павел, че накрая Христос ще предаде “царството на Бога Баща” (1 Кор. 15:24). Божието царство със сигурност няма начало и няма да има край; но тъй като Христос е бил скрит под смиреното облекло на плътта и е взел на Себе Си образа на слуга, и е смирил Себе Си (Филип. 2:18), и оставяйки белезите на величието, стана покорен на Бащата, и след като премина през това подчинение, в крайна сметка се увенча със слава и чест (Евр. 2:7), и беше възвисен до върховна власт, та в Неговото име да се поклони всяко коляно (Филип. 2:10); така че накрая Той ще покори на Бащата и името, и венеца на славата, и всичко, което е получил от Бащата, за да бъде Бог всичко във всички (1 Кор. 15:28). Защото с каква цел Му бяха дадени всяка власт и началство, освен за да може Бащата да управлява чрез Христос? В същия смисъл се казва, че Той седи отдясно на Бащата. Но това е само за известно време, докато и ние влезем в прякото присъствие на Неговата Божественост. И тук не можем да извиним грешката на някои древни писатели, които, като не разбират служението на Посредника, затъмняват смисъла на почти цялото учение, което четем в Евангелието от Йоан, и се заплитат в много примки. Затова нека да приемем като ключ към истинското тълкуване, че онези неща, които се отнасят за служението на Посредника, не се отнасят само за божествената или само за човешката природа. Следователно Христос ще царува докато се яви да съди света, тъй като поради нашата слабост сега Той ни свързва с Бащата. Но когато, като участници в небесната слава, ние ще видим Бога такъв, какъвто е, тогава Христос, изпълнил служението на Посредник, ще престане да бъде наместник на Бащата и ще приеме славата, която е имал преди създанието на света. И името “Господ” не се прилага специално за личността на Христос по друг начин, освен в смисъл, че Той заема междинно положение между Бога и нас. В този смисъл са думите на Павел, “За нас има само един Бог Баща, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него” (1 Кор. 8:6); тоест, на Христос е дадена от Бащата временна власт, докато видим Неговото божествено величие лице в лице. Предаването на царството на Бащата няма да нарани Неговото величие, а ще му даде още по-блестяща изява. Тогава Бог ще престане да бъде глава на Христос, и собствената Божественост на Христос ще блести сама по себе си, докато сега тя е в известен смисъл покрита.

(Осъждане на заблудите на Несторий, Евтих и Серветус, 4-8)
4. Двете природи не са нито смесени, нито разделени една от друга.

Тази логика, ако читателите я използват правилно, ще бъде много полезна в решаването на много трудности. Защото е странно как невежите, а дори и онези, които не са съвсем неучени, се объркват тези начини на изразяване, използвани за Христос, без да бъдат ясно приспособени нито за Неговата божественост, нито за Неговата човешка природа, тъй като не разглеждат тяхната съобразеност с характера, в който Той е изявен като Бог и човек, и с Неговото служение на Посредник. Много лесно е да видим колко красиво те са в съгласие едно с друго, ако има трезв тълкувател, който изследва тези велики тайни с дължимата почит. Разбира се, няма нещо, което бесните и неспокойни духове да не могат да объркат. Те използват качествата на човешката природа, за да унищожат божествената природа; от друга страна, използват качествата на божествената природа, за да унищожат човешката; а онези качества, които се говорят съвместно за двете природи, те не прилагат към нито една, и използват, за да унищожат и двете природи. Но това е същото като да се спори, че Христос не е човек, защото е Бог, не е Бог, защото е човек, и не е нито Бог, нито човек, защото е и двете едновременно. И тъй като Христос като Бог и човек притежава природи, които са съединени, но не и смесени, ние заключаваме, че Той е наш Господар и Божий Син дори в своята човешка природа, но не и чрез Своята човешка природа. Защото трябва да отхвърлим надалеч ереста на Несторий, който, позволявайки си да разделя вместо да разграничава двете природи, измисля двоен Христос. Но ние виждаме, че Писанието гръмогласно се противи на това, когато името “Божий Син” се дава на родения от девица, а самата девица е наречена майка на нашия Господ (Лука 1:32, 43). Трябва също да се пазим от лудата фантазия на Евтих, за да не би, когато показваме единството на личността, да унищожим и двете природи. Многото текстове, които вече цитирахме, в които божествеността е се разграничава от човешката природа, и многото други текстове в Писанието, трябва да могат да затворят устата на противниците. Ще добавя накратко няколко бележки, които още по-добре ще опровергаят тези измислици. Засега е достатъчен един текст – Христос не би нарекъл Своето тяло храм (Йоан 2:19), ако Божеството не обитаваше в Него истински. Затова, както Несторий е правилно осъден на Ефеския събор, така и след това Евтих е осъден на Константинополския и Халкедонския събори, тъй като е еднакво незаконно да се смесват двете природи в Христос, и да бъдат разделяни една от друга.

5. Христос е Божий Син от вечността

Но и в нашето време се издигна едно също толкова смъртоносно чудовище, Мигел Серветус, който замества Божия Син с измислица, съставена от естеството на Бога, дух, плът и три неназовани съставки. Първо, той смята, че Христос е наречен Божий Син единствено по причина, че е заченат в утробата на Девицата чрез Святия Дух. Целта на тази хитрина е да покаже, като унищожава различието между двете природи, че Христос е някак съставен от Бог и от човек, но не трябва да бъде смятан нито за Бог, нито за човек. Нататък неговата цел е да докаже, че преди Христос да бъде изявен в плът, е имало само сенчести образи в Бога, чиято истинност или въплъщение се изявяват едва когато Словото, което е било определено за тази чест, наистина става Божий Син. Ние наистина признаваме, че Посредникът, Който е роден от девица, е истински Божий Син. И как би могъл човекът Христос да бъде образ на неоценимата Божия благодат, ако достойнството да бъде единородния Божий Син не му е дадено и по име, и по самото Му естество? В същото време, обаче, остава непроменимо определението на Църквата, че Той е наречен Божий Син, защото Словото, родено от Бащата преди началото на времената, приема човешко естество чрез хипостатичен съюз – понятие, използвано от древните автори за означаване на съюза, който от две природи съставлява една личност, и е въведено, за да опровергае бълнуването на Несторий, който спори, че Божият Син обитава в плът, без да бъде човек. Серветус клеветнически ни обвинява, че правим Божия Син двоен, когато казваме, че Божието Слово е било вече Божий Син още преди да бъде облечено в плът; тъй като ние не казваме нищо друго освен това, че Той е бил изявен в плът. Макар да е бил Бог преди да стане човек, като става човек Той не става нов Бог. Нито пък е неоснователно да се каже, че Божият Син, Който по Своя произход от вечността винаги е имал качествата на Син, се е явил в плът. Това се вижда от думите на ангела към Мария: “И святото Онова, Което ще се роди, ще се нарече Божий Син” (Лука 1:35); тоест той казва, че името “Син,” което не е било ясно изявено под Закона, ще стане общоприето и известно на всички. На това отговаря текстът от Павел, че сега, като сме станали Божии синове чрез Христос, сме “приели Дух на осиновление, чрез Който и викаме, Авва, Татко” (Рим. 8:15). Не бяха ли също и патриарсите от старо време Божии синове? Да, уповавайки на тази благодат, те призоваваха Бога като свой Баща. Но тъй като сега единородният Божий Син дойде в света и небесното бащинство на Бога е изявено още по-ясно, Павел приписва това на Христовото царство като негова отличителна черта. Но ние трябва винаги да твърдим, че Бог никога не е бил Баща на ангели и хора освен без Своя единороден Син; че особено хората, които поради своето нечестие са станали омразни на Бога, са синове чрез благодатно осиновяване, защото Христос е Син по естеството. Няма нищо смислено в твърдението на Серветус, че това зависи от произхода, който Бог сам е определил. Ние тук не се занимаваме с преобрази, както е умилостивяването чрез кръвта на животни; но тъй като хората в Стария Завет не можеха да бъдат действително Божии синове, ако тяхното осиновяване не е основано в Главата, противно на всякаква логика е да лишаваме главата от това, което е общо качество на частите на тялото. Ще отида и по-далеч: Тъй като Писанието дава името “Божии синове” на ангелите, чието голямо достойнство в това отношение не зависи от бъдещо изкупление, Христос трябва да е над тях, за да може да примири Бащата с тях. Ще повторя накратко и ще добавя същото нещо и за човешкия род. Тъй като в началото ангелите и хората са били създадени в състояние, в което Бог да е общ Баща и на двете групи; ако е вярно, както Павел казва, че Христос винаги е Главата, “първороден от всяко създание . . . за да има първенство във всичко” (Кол. 1:15, 18), аз мисля, че мога да направя законното заключение, че Той е съществувал като Божий Син от преди създанието на света.

6. Христос като Божий Син и Човешки Син

Но ако този Негов произход (ако мога така да го изразя) има начало във времето когато бива изявен в плът, тогава следва, че Той е Син и по отношение на човешката природа. Серветус и други луди като него твърдят, че Христос, Който се яви в плът, е Божий Син, защото извън плътта Той не може да притежава това име. Тогава нека ми отговорят дали Той не е Син и според двете природи, и по отношение на двете природи? Наистина, те отричат това; но учението на Павел се различава от тяхното. Ние наистина признаваме, че в човешката природа Христос е наречен Син, не като вярващите само чрез благодатно осиновяване, а като истински, естествен и следователно единствен Син, и това е белегът, който Го различава от всички останали. Бог почита с името “синове” всички нас, които сме новородени за нов живот; но само на Христос Той дарява името “истинен и единороден Син.” Но как би могъл Той да бъде единствен Син в такова голямо множество от братя, освен в смисъл, че по естество притежава това, което на нас се дава като дар? Ние разширяваме тази почит до целия Негов характер на Посредник, така че Онзи, Който се роди от Девица, и на кръста принесе Себе Си в жертва към Бащата, вярно и истинно е Божий Син; и все пак по отношение на Неговата божественост Павел поучава, когато казва, че е бил “отделен за Божието Благовестие (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в Святите Писания), за Сина Му, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на святост беше обявен със сила като Божий Син” (Рим. 1:1-4). Когато ясно Го нарича Давидов Син по плът, защо трябва също да казва, че е “обявен за Божий Син,” ако не иска да покаже, че това зависи от нещо друго освен Неговото въплъщение? В същия смисъл, в който на друго място казва, че “макар да беше разпънат в немощ, пак живее чрез Божията сила” (2 Кор. 13:4), така сега очертава разграничение между двете природи. Те определено трябва да признаят, че както по отношение на Своята майка Той е наречен Давидов Син, така по отношение на Своя Баща Той е Божий Син и това в известно отношение е различно от Неговата човешка природа. Писанието Му дава и двете имена, като веднъж Го нарича Божий Син, а друг път Човешки Син. Колкото до второто, безспорно е, че е наречен “Син” според изразните средства на еврейския език, защото е от потомството на Адам. От друга страна, аз твърдя, че е наречен Син по отношение на Своята Божественост и вечно естество, защото е също толкова логично да бъде наречен Божий Син според Неговата божествена природа, както да бъде наречен Човешки Син според Неговата човешка природа. Накратко, в текста, който цитирах, когато казва, че Онзи, Който по плът се роди от Давидовото потомство, е обявен за Божий Син, Павел няма предвид нищо друго освен това, което на друго място поучава, че Христос, Който по плът се роди от юдеите, е “над всички Бог, благословен завинаги” (Рим. 9:5). Но ако в двата текста се посочва разграничението между двете природи, как може да се отрече, че Онзи, Който по плът е Човешки Син, по отношение на Своята божествена природа е Божий Син?

7. Неубедителните аргументи на Серветус

Те наистина съставят надменна защита на своята ерес в думите, че “Бог не пожали Своя Син,” и в думите на ангела, че роденият от Девицата ще се нарече “Син на Всевишния” (Рим. 8:32; Лука 1:32). Но преди да се надуват с това празно възражение, нека за миг да разсъдят доколко има смисъл техният аргумент. Ако е законно да направим извода, че Той е започнал да бъде Божий Син при зачатието, защото Този, Който е заченат, е наречен “Син,” тогава следва, че Той е започнал да бъде Словото едва след Своята изява в плът, тъй като Йоан заявява, че Словото на живота, което говори, е което “ръцете ни попипаха” (1 Йоан 1:1). В същия смисъл четем в пророка, “Ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш сред хилядите на Юда, от теб ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израил, Чийто произход е от начало, от вечността” (Мих. 5:2). И така, как ще тълкуват те това, ако следват такава логика? Аз заявих, че ние по никакъв начин не се съгласяваме с Несторий, който си въобразява двоен Христос, когато твърдим, че чрез Своя братски съюз Христос ни прави Божии синове със Себе Си, защото в плътта, която Той прие от нас, Той е единородният Божий Син. И Августин мъдро ни напомня, че Христос е ярък образ на чудната и специална Божия благодат, защото като човек придоби почит, която ние не можем да заслужим. И така, на основата на това разграничение, по плът Христос е почетен още от утробата да бъде Божий Син. И все пак, в единството на личността не трябва да си въобразяваме някакво смесване, което отнема от Божеството Неговите качества. Нито пък е чудно, че вечното Божие Слово и Христос, съединявайки двете естества в една личност, по различни начини бива наречен Божий Син, както не е чудно, че в различни обстоятелства Той веднъж е наречен Божий Син, а друг път Човешки Син. Не ни притеснява и друго заяждане на Серветус, а именно, че преди да се яви в плът Христос никъде не е наречен Божий Син, освен като преобраз. Защото макар тогава Неговото описание да е по-неясно, пак вече ясно доказахме, че Той е също толкова вечен Бог, колкото е и Словото, родено от вечния Баща. И това име не може да се приложи за служението на Посредник, което Той прие, ако не е Бог изявен в плът. И Бог не би могъл от начало да бъде наречен Баща, ако още тогава е нямал взаимоотношение със Сина, “от Когото носи името си всяко семейство на небесата и на земята” (Еф. 3:15). От това е лесно да заключим, че под Закона и Пророците Той е бил Божият Син, преди още това име да е почитано от Църквата. Но ако трябва да спорим относно думите, Соломон, като говори за необхватното естество на Бога, потвърждава, че и Божият Син е като Бога, необхватен: “Как е името Му, и как е името на Сина Му? Кажи, ако го знаеш!” (Пр. 30:4). Аз осъзнавам добре, че за свадливите този текст не би имал достатъчна тежест; но и не се облягам прекалено на него, освен за да изложа на показ злобните клевети на онези, които твърдят, че Христос е Божий Син само дотолкова, доколкото е станал човек. Можем да добавим, че всички древни писатели, единодушно и в един ум, свидетелствуват толкова ясно същото нещо, че е смешна и отвратителна тази безочливост, която се осмелява да ни противопоставя с Иреней и Тертулиан, тъй като и двамата признават, че Онзи, Който впоследствие бива видимо изявен, преди това е бил невидимият Божий Син.

8. Цялостно представяне и опровержение на учението на Серветус

Но макар Серветус да натрупва голям брой отвратителни догми, с които може би други няма да се съгласят, ще откриете, че всички, които отказват да признаят, че Божият Син съществува и извън плътта, са принудени, когато бъдат притиснати, да стигнат до заключението, че Той е Син само защото е заченат в утробата на Девицата от Святия Дух; точно както глупостта на древните манихейци, че човешката душа идва чрез преливане от Бога, тъй като се казвало, че Бог е вдъхнал в ноздрите на Адам жизнено дихание (Бит. 2:7). Защото те полагат такова голямо ударение върху името на Сина, че не оставят никакво разграничение между двете природи, а бърборейки твърдят, че човекът Христос е Божият Син, защото по Своята човешка природа е роден от Бога. Така бива унищожено предвечното раждане на Мъдростта, почитано от Соломон (Пр. 8:22 и нататък), и в Посредника не остава никакво Божествено естество; или човекът бива заменен с призрак. Би било полезно да опровергаем и по-чудовищните измами на Серветус, с които той товари себе си и другите, за да могат благочестивите читатели да бъдат предупредени чрез този пример да се ограничават в рамките на трезвостта и умереността; но тъй като вече съм го направил в труд, посветен именно на това, смятам, че е излишно да го правя и тук. Обобщението е, че от самото начало Божият Син бил само идея и дори тогава е бил предопределен човек, който да бъде същностен образ на Бога. И Серветус не признава никакво друго Божие Слово, освен това, което е изявено във външен блясък. Той така тълкува раждането, че от самото начало в Бога е било родено намерението да роди Сина, и това намерение се осъществява чрез Божието действие в създанието. В същото време той обърква Духа със Словото, като казва, че Бог е вместил невидимото Слово и Дух в плът и душа. Накратко, Христос не е роден, а изобразен; но той казва, че Онзи, Който дотогава като вид е бил сенчест Син, накрая бива роден от Словото, на което той приписва сила да ражда. От това ще следва, че кучетата и свинете са също толкова Божии синове, тъй като са създадени от първоначалното семе на Божието Слово. Но макар той да съставя Христос от три неназовани съставки, за да бъде роден от Божието естество, той твърди, че Христос е първороден от всяко създание в такъв смисъл, че според своята степен камъните имат същата същностна божественост. Но за да не изглежда, че лишава Христос от Неговата Божественост, той признава, че плътта на Христос е homo-ousion, от същото естество като Бога, и че Словото е направено човек чрез превръщането на плътта в божествено естество. И така, като не може да приеме, че Христос е бил Божий Син преди Неговата плът да произлезе от Божието естество и да бъде превърната в божествено естество, той принизява вечната личностност (hypostasis) на Словото до нищо и ни лишава от Давидовия Син, Който е обещаният Изкупител. Наистина, той многократно заявява, че Синът е роден от Бога по предузнание и предопределение, но в крайна сметка е направен човек от тази материя, която от начало е била с Бога в трите съставки, а след това се е явила в първата светлина на света, в облака и в огнения стълб. Ще бъде отегчително да показваме колко срамно непоследователен е той със самия себе си. От това кратко описание здравомислещите читатели ще осъзнаят, че в сложните измислици на този безразсъден човек напълно бива угасена надеждата за спасение. Защото ако плътта е самият Бог, то тя би престанала да бъде Негов храм. Но сега, единственият Изкупител, Който можем да имаме, е Този, Който е роден по плът от потомството на Авраам и Давид, и наистина стана човек. Но той погрешно настоява на израза на Йоан, “Словото стана плът.” Тези думи опровергават както ереста на Несторий, така и не дават никакви възможности на нечестивата измислица, изобретена от Евтих, тъй като всичко, което Евангелистът иска да потвърди, е единството на две природи в една Личност.



| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава |

превод Copyright © Божидар Маринов, 2002