| Назад | Напред |
Глава XV
ЗА ЖИВОТВОРНОТО ПОКАЯНИЕ1. Животворното покаяние е благодатен дар на благовестието1, учението за което трябва да се разгласява от всеки проповедник на Евангелието, също както учението за вярата в Христос2.
1 Деян. 11:18; II Кор. 7:10; Зах. 12:10 / 2 Лука 24:47; Марк 1:15; Деян. 20:21
2. Чрез него грешникът, като съзнава и усеща не само опасността, но и гнусотата и отвращението, които пораждат греховете му, тъй като са противни на святата същност и справедливия Закон на Бога; и като разбира Неговата милост, проявена чрез Христос към каещите се, така скърби за сторените грехове и тъй ги мрази, че се отвръща от всички тях и се обръща към Бога1, решен да положи всевъзможни усилия, за да живее с Него съобразно всички Негови заповеди2.
1 Йез. 18:30-31; 36:31; Ис. 30:22; Пс. 51:4; Йер. 31:18-19; Йоил 2:12-13; Ам. 5:15; Пс. 119:128; II Кор. 7:11; I Сол. 1:9 / 2 Пс. 119:6,59,106; IV Цар. 23:25; виж Лука 1:6
3. Въпреки че не трябва да уповаваме на покаянието като на някакво умилостивение за греха или като на основание за опрощаването му1, тъй като това е акт на Божията безвъзмездна благодат в Христос2, все пак то е толкова необходимо за всички грешници, че никой не може да очаква прошка без него3.
1 Йез. 36:31-32; 16:61-63; Ис. 43:25 / 2 Ос. 14:2,4; Римл. 3:24; Еф. 1:7 / 3 Лука 13:3,5; Марк 1:4; Деян. 17:30-31
4. Както няма грях толкова малък, че да не заслужава осъждение1, така няма и грях толкова голям, че да донесе осъждение над истински покаялите се2.
1 Римл. 6:23; Гал. 3:10; Мат. 12:36 / 2 Ис. 55:7; Римл. 8:1; Ис. 1:16-18
5. Хората не трябва да се задоволяват с общо покаяние. Задължение на всеки човек е да полага усилия да се покае отделно за всеки свой конкретен грях1.
1 Пс. 19:13; Мат. 26:75; Лука 19:8; I Тим. 1:13,15
6. Както всеки човек е задължен да изповядва лично греховете си пред Бога, като се моли за прошка1, в резултат на което и при отказа си от тях, той ще намери милост2; така и онзи, който позори или злослови срещу своя брат или Христовата Църква, трябва да бъде готов, чрез лична или публична изповед и скърбене за греха си, да изрази своето покаяние пред засегнатите от него3, при което те трябва да се помирят с него и да го приемат с любов4.
1 Пс. 32:5-6; 51:1-14 / 2 Пр. 28:13; Ис. 55:7; I Йоан 1:9 / 3 Яков 5:16; Лука 17:3-4; Ис. Нав. 7:19; виж Мат. 18:15-18 / 4 II Кор. 2:7-8; виж Гал. 6:1-2
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997