| Назад | Напред |
Глава XVI
ЗА ДОБРИТЕ ДЕЛА1. Добри дела са само онези, които Бог е заповядал в Своето свято Слово1, а не онези, които хората са измисляли без каквото и да било основание, водени единствено от сляпа ревност или под претекст, че имат добри намерения2.
1 Мих. 6:8; Римл. 12:2; Евр. 13:21 / 2 Мат. 15:9; Ис. 29:13; I Петър 1:18; Йоан 16:2; Римл. 10:2; I Цар. 15:21-23; Втор. 10:12-13; Кол. 2:16-17, 20-23
2. Добрите дела, извършени заради послушание спрямо Божиите заповеди, са плод и свидетелство за истинска и жива вяра1 чрез тях вярващите изявяват своята благодарност2, укрепват увереността си3, назидават братята4, тези дела красят тяхната изповед на благовестието5, чрез тях вярващите затварят устата на противниците си6 и прославят Бога7, чиито творения са самите те, създадени в Христос Исус, за да вършат добри дела8. Плодът на добрите дела е напредък в святост, така че вярващите да постигнат и крайната цел вечен живот9.
1 Яков 2:18,22 / 2 Пс.116:12-14; Кол.3:15-17; I Петър 2:9 / 3 I Йоан 2:3,5; II Петър 1:5-10 / 4 II Кор. 9:2; Мат.5:16; I Тим.4:12 / 5 Тит 2:5,9-12; I Тим. 6:1 / 6 I Петър 2:15 / 7 I Петър 2:12; Фил. 1:11; Йоан 15:8 / 8 Еф. 2:10 / 9 Римл. 6:22
3. Способността на вярващите да вършат добри дела не се дължи на самите тях, а произтича изцяло от Христовия Дух1. За да бъдат способни на такива дела, освен вече получените благодатни дарове, е необходимо и конкретно въздействие върху тях, от страна на Святия Дух, за да ги накара да желаят и да вършат добро2. Но те не трябва поради това да стават нехайни, като че ли не са отговорни да изпълняват каквото и да било задължение несъпроводено от конкретното въздействие на Духа; напротив, те трябва да се стараят да разпалват Божията благодат у себе си3.
1 Йоан 15:4-6; Римл. 8:4-14; Йез. 36:26-27 / 2 Фил. 2:13; 4:13; II Кор. 3:5; Еф. 3:16 / 3 Фил. 2:12; Евр. 6:11-12; II Петър 1:3,5,10-11; Ис. 64:7; II Тим. 1:6; Деян. 26:6-7; Юда 1:20-21
4. Онези, които в своето послушание се издигат до най-големите висини на святост достъпни в този живот, са твърде далеч от постигането на излишък на праведност или от надминаване на Божиите изисквания към тях, тъй като те не са в състояние да изпълнят голяма част от онова, което са задължени и отговорни да вършат1.
1 Лука 17:10; Неем. 13:22; Римл. 8:21-25; Гал. 5:17
5. И с най-добрите си дела ние не бихме могли да заслужим опрощение на греховете си, или вечен живот от Божията ръка поради голямото несъответствие между тези дела и предстоящата слава, както и поради неизмеримата дистанция между нас и Бога, Когото чрез добри дела не бихме могли нито да спечелим, нито да умилостивим, заради дълга тегнещ над нас за миналите ни грехове1. Когато сторим всичко, на което сме способни, ние ще сме изпълнили само своето задължение и ще бъдем безполезни слуги2. И тъй, щом са добри, делата ни произтичат от Святия Дух3, а щом са извършени от нас, те са покварени и премесени с толкова слабости и несъвършенства, че не могат да издържат строгостта на Божия съд4.
1 Римл. 3:20; 4:2,4,6; Еф. 2:8-9; Тит 3:5-7; Римл. 8:18,22-24; Пс. 16:2; Йов 22:2-3; 35:7-8 / 2 Лука 17:10 / 3 Римл. 8:13-14; Гал. 5:22-23 / 4 Ис. 64:6; Гал. 5:17; Римл.7:15,18; Пс. 143:2; 130:3
6. Вярващите като личности са приети чрез Христос, и техните добри дела също са приети в Него1. Но това не означава, че в Божиите очи в този живот те са напълно безукорни и неопетнени2, а че Той възприемайки ги чрез Своя Син, благоволява да приеме и възнагради онова, което е искрено у тях, макар да е съпътствано с много слабости и несъвършенства3.
1 Еф. 1:6; I Петър 2:5; виж Изх. 28:38; Бит. 4:4; Евр. 11:4 / 2 Йов 9:20; Пс. 143:2; I Йоан 1:8 / 3 Евр. 13:20-21; II Кор. 8:12; Евр. 6:10; Мат. 25:21; I Кор. 3:14; 4:5
7. Делата, извършени от хора, които не са новородени, макар и сами по себе си да са неща заповядани от Бога и да са полезни за самите тях и за останалите1, все пак тъй като не произтичат от сърце очистено чрез вяра2, нито са извършени по правилния начин посочения в Словото3, нито си поставят правилната цел прославата на Бога4, следователно са грешни и не могат да бъдат угодни на Бога, нито са в състояние да направят човека достоен да получи Божията благодат5. Но въпреки това, пренебрегването на добрите дела от тези хора е още по-грешно и неугодно на Бога6.
1 IV Цар.10:30-31; III Цар.21:27,29; Лука 6:32-34; 18:2-7; Римл. 13:4 / 2 Евр.11:4,6; Бит.4:3-5 / 3 I Кор.13:3; Ис.1:12 / 4 Мат. 6:2,5,16; I Кор. 10:31 / 5 Пр.21:27; Аг.2:14; Тит 1:15; Ам.5:21-22; Марк 7:6-7; Ос.1:4; Римл.9:16; Тит 3:5,15 / 6 Пс.14:4; 36:3; Мат. 25:41-45; 23:23; виж Римл. 1:21-32
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997