| Назад | Напред |
Глава XXIII
ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ ВЛАСТИ1. Бог, върховният Господар и Цар на целия свят, е отредил да има граждански власти над народа, които да бъдат поставени под Негово ръководство, в името на Неговата лична слава и за доброто на цялото общество. За тази цел Той ги е въоръжил със силата на меча, за да защитават и насърчават добрите, както и да наказват злосторниците1.
1 Римл. 13:1-4; I Петър 2:13-14
2. Законно е за християните да приемат и упражняват функциите на държавни служители, когато са призовани за това1. При изпълнението на тази служба те трябва да се отличават с особена богобоязливост, справедливост и мир, в съответствие с ползотворните закони на всяко общество2. За тази цел те могат законно, сега при Новия Завет, да водят война, ако тя е предизвикана по необходимост и поводът за нея е справедлив3.
1 Бит. 41:39-43; Неем. 12:26; 13:15-31; Дан. 2:48-49; Пр. 8:15-16; Римл. 13:1-4 / 2 Пс. 2:10-12; I Тим. 2:2; Пс. 82:3-4; II Цар. 23:3; I Петър 2:13 / 3 Лука 3:14; Римл. 13:4; Мат. 8:9-10; Деян. 10:1-2
3. Гражданските власти не могат да поемат върху себе си служението на Словото и отслужването на тайнствата или властта над ключовете за небесното царство1, нито да се намесват и в най-малка степен във въпросите на вярата2. Но, като грижовни бащи, задължение на гражданските власти е да пазят Църквата на нашия всеобщ Господ, без да отдават предпочитание на никоя християнска деноминация, пренебрегвайки останалите, така че всички вярващи, каквито и да са, да се радват на пълна, непринудена и непоставяна на изпитания свобода при изпълнението на всяка част от техните свещени функции, без да се страхуват от насилие или заплахи3. Исус Христос е постановил в Неговата Църква да има постоянна управа и да се предприемат дисциплинарни мерки, затова нито един закон на която и да било държава не трябва да се намесва, да се разпорежда или да пречи на това управление, както и сред доброволните членове на всяка християнска деноминация, отстояващи своите лични убеждения и вярвания4. Задължение на гражданските власти е да пазят личната неприкосновеност и доброто име на всички свои поданици толкова ефективно, че да не се допуска никой, под прикритието било на религиозност, било на неверие, да опозорява, да упражнява насилие, да малтретира или наранява когото и да било. Властите са задължени също да се грижат всички религиозни и църковни събрания да се провеждат без безпокойства, чужди намеси или безредия5.
1 II Лет. 26:18; Мат. 18:17; 16:19; I Кор. 12:28-29; Еф. 4:11-12; I Кор. 4:1,12; Римл. 10:15; Евр. 5:4 / 2 Йоан 18:36; Деян. 5:29; Еф. 4:11-12 / 3 Ис. 49:23; Римл. 13:1-6 / 4 Пс. 105:15 / 5 Римл. 13:4; I Тим. 2:2
4. Задължение на хората е да се молят за властите1, да ги почитат като личности2, да им плащат данъци или други дължими такси3, да се подчиняват на законните им заповеди и да зачитат авторитета им, по съвест4. Неверието или различията във вярата не обезсилва справедливата и законна власт на управниците, нито освобождава хората от подчинението, което им дължат5. Църковните служители съвсем не правят изключение тук6; много по-малко Папата има някаква юридическа или друга власт над светските управници в тяхната сфера на действие или над някои от подчинените им, а най-малко пък той има право да ги лишава от властта или да отнема живота им, ако отсъди, че са еретици или предяви към тях каквито и да било други негови претенции7.
1 I Тим. 2:1-3 / 2 I Петър 2:17 / 3 Мат. 22:21; Римл. 13:6-7 / 4 Римл. 13:5; Тит 3:1 / 5 I Петър 2:13-16 / 6 Римл. 13:1; Деян. 25:9-11; II Петър 2:1,10-11; Юда 1:8-11 / 7 Марк 10:42-44; Мат. 23:8-12; II Тим. 2:24; I Петър 5:3
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997