| Назад | Напред |


Глава XXIX
ЗА ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ

1. Нашият Господ Исус през нощта, когато бе предаден, установи тайнството на Своето тяло и кръв, наречено Господна вечеря, което да бъде съблюдавано в Църквата Му до края на света. Господната вечеря е за вечен спомен за Неговата саможертва в смъртта Му; за запечатване на всички благословения произтичащи от нея по отношение на истинските вярващи, за тяхно духовно подхранване и израстване в Него, за по-нататъшното им включване във всички задължения към Него и за свръзка и залог на общението им с Него и помежду им като части на мистичното Му тяло1.

1 I Кор. 11:23-26; 10:16-17,21; 12:13

2. В това тайнство Христос не е принасян на Своя Отец, нито се извършва някакво реално жертвоприношение за прощаване на греховете на живи или мъртви1; тук става само възпоменаване на Неговото единствено себепредаване в жертва на кръста, извършена веднъж завинаги; както и духовно въздаване на цялата възможна прослава на Бога по същия повод2. Така че, отслужваната от Папата меса е най-скверно накърняване на Христовата неповторима жертва – единственото умилостивение за греховете на избраните от Него3.

1 Евр. 9:22,25-26,28; 10:10-14 / 2 I Кор. 11:24-26; Мат. 26:26-27; Лука 22:19-20 / 3 Евр. 7:23-24,27; 10:11-12,14,18

3. В това тайнство Господ Исус е постановил служителите Му да изричат пред хората думите, с които Той го е въвел; да се молят, и да благославят хляба и виното, като по този начин ги освещават от ежедневната им употреба за употреба като святи елементи; също така да взимат и да разчупват хляба, да взимат чашата и (като се включат и самите те) да дават и от двете на всички, които участват в тайнството1; но да не дават на някой, който в момента не присъства на събранието2.

1 Мат. 26:26-28; Марк 14:22-24; Лука 22:19-20; I Кор. 10:16-17; 11:23-27 / 2 Деян. 20:7; I Кор. 11:20

4. Отслужвания на Господната вечеря в тесен кръг, приемането на тайнството само от свещеник или от някой друг насаме1, лишаването на хората от чашата2, както и поклонението пред хляба и виното, въздигането или разнасянето им с цел да бъдат възвеличавани или запазването им за някаква престорено религиозна употреба – всичко това противоречи на естеството на тайнството и на онова, което Христос е постановил3.

1 I Кор. 10:16 / 2 Мат. 26:27-28; Марк 14:23; I Кор. 11:25-29 / 3 Мат. 15:9

5. Елементите с които се отслужва това тайнство, осветени по подобаващ начин, за да бъдат използвани както Той е отредил, са така свързани с разпънатия Христос, че правилно, макар и само в обреден смисъл, понякога се наричат с имената на нещата, които представляват – т.е. че са тялото и кръвта на Христос1. Но въпреки това по своята същност и по естеството си, те продължават да бъдат действително и само хляб и вино, каквито са били преди2.

1 Мат. 26:26-28 / 2 I Кор. 11:26-28; Мат. 26:29

6. Доктрината отстояваща претворяването на хляба и виното при освещаването им от свещеник или по някакъв друг начин в Христово тяло и кръв (обикновено наричана транссубстанция), противоречи не само на Писанието, но и на човешкия разум и логика. Тя изопачава същността на тайнството и е била, както и продължава да бъде източник на най-различни суеверия, дори на най-грубо идолопоклонство1.

1 Деян. 3:21; I Кор. 11:24-26; Лука 24:6,39

7. Онези, които приемат подобаващо това тайнство, като участват в него чрез видимите му елементи, участват и вътрешно чрез вяра – реално и в действителност, но не плътски и телесно, а духовно1 те приемат и се подхранват с разпънатия Христос и с всички благодеяния, произтичащи от Неговата смърт. Тялото и кръвта на Христос не се съдържат в материален смисъл в, с или под хляба и виното. Те присъстват реално, но духовно в това тайнство за вярата на християнина, както и самите елементи са реални за нашите сетива2.

1 I Кор. 11:28 / 2 I Кор. 10:16; виж 10:3-4

8. Когато невежи и нечестиви хора приемат външните елементи на това тайнство, те не приемат онова, което хлябът и виното изобразяват, и поради недостойното си пристъпване към тях са виновни за тялото и кръвта на Господа, което води към собственото им осъждение. Ето защо всички невежи и покварени хора, тъй като са негодни да се наслаждават на общение с Него, са недостойни също и за Господната трапеза; и докато се намират в такова състояние е голям грях спрямо Христос ако участват в святото тайнство1 или са допускани до него2.

1 I Кор. 11:27-29; II Кор. 6:14-16; I Кор. 10:21 / 2 I Кор. 5:6-7,13; II Сол. 3:6,14-15; Мат. 7:6



Предишна глава | Съдържание | Следваща глава

превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997