| Назад | Напред |
Глава XXX
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ САНКЦИИ1. Господ Исус, като цар и Глава на Своята Църква, е постановил в нея управление, което е поверил на църковни служители. Това управление е различно от гражданските власти1.
1 Ис. 9:6-7; Кол. 1:18; I Тим. 5:17; I Сол. 5:12; Деян. 20:17,28; Евр. 13:7,17,24; Еф.4:11-12; I Кор. 12:28; Мат. 28:18-20; Йоан 18:36
2. На тези служители са поверени ключовете на небесното царство. Затова те имат властта да задържат или прощават грехове, да затварят вратите на царството пред непокаялите се – посредством Словото и чрез църковни санкции; и да го отварят за каещите се грешници чрез служението на благовестието и чрез освобождаване от санкции, в зависимост от конкретния случай1.
1 Мат. 16:19; 18:17-18; Йоан 20:21-23; II Кор. 2:6-8
3. Църковните санкции са необходими за поправяне и спечелване отново на съгрешили братя, за възпиране на други от подобни провинения, за пречистване на онзи квас, който може да зарази цялото тесто, за възстановяване на Христовата чест и святото изповядване на благовестието, както и за предотвратяване на Божия гняв, който може справедливо да се стовари върху Църквата, ако тя допусне Неговият завет и средствата за запечатване чрез него да бъдат опорочавани от всеизвестни и закоравели престъпници1.
1 I Кор. 5:1-13; I Тим. 5:20; Мат. 7:6; I Тим. 1:20; I Кор. 11:27-34; Юда 1:23
4. За по-ефективното постигане на тези цели църковните служители трябва да прибягват към наставления, отстраняване за известно време от тайнството Господна вечеря и отлъчване от Църквата – в зависимост от естеството на провинението и наказанието на човека1.
1 I Сол. 5:12; II Сол. 3:6,14-15; I Кор. 5:4-5,13; Мат. 18:17; Тит 3:10
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997