| Назад | Напред |
ГЛАВА 1
СТИХ 1. Павел, апостол не от хора, нито чрез човек, а чрез Исус Христос и Бога Баща, Който Го е възкресил от мъртвите.
Св. Павел пише това послание, защото след неговото заминаване от Галатийските църкви в тях навлизат юдейско-християнски фанатици, които извращават Павловото Благовестие за безплатното оправдание на човека чрез вяра в Исус Христос.
Светът е озлобен на Благовестието, защото Благовестието осъжда религиозната мъдрост на света. Изпълнен с ревност за своите религиозни възгледи, светът от своя страна обвинява Благовестието, че е подривно и безнравстено учение, обидно за Бога и човека, учение, което трябва да се преследва като най-лошата язва на земята.
В резултат имаме това парадоксално положение: Благовестието дава на света спасението на Исус Христос, мир на съвестта и всяко благословение. Именно за това светът мрази Благовестието.
Тези юдейско-християнски фанатици, които се вмъкват в Галатийските църкви след заминаването на Павел, са се хвалели, че са наследници на Авраам, истински служители на Христос, обучени от самите апостоли, и че могат да правят чудеса.
По всякакъв начин те се опитват да подкопаят авторитета на св. Павел. Те казват на галатяните: “Нямате право да мислите Павел за велик човек. Той беше последният, който се обърна към Христос. Но ние сме видяли Христос. Чухме Го да проповядва. Павел дойде по-късно и е под нас. Възможно ли е ние да грешим – ние, които сме приели Святия Дух? Павел е сам. Той не е видял Христос, нито познава много другите апостоли. Всъщност, той дори дълго време преследваше Църквата на Христос.”
Когато хора, присвояващи си такъв авторитет, се появят, те заблуждават не само простодушните, но също и онези, които изглеждат добре основани във вярата. Същият аргумент се използва от папството. “Да не мислите, че заради няколко лутерански еретици Бог ще се отрече от цялата Си Църква? Или да не мислите, че през всички тези векове Бог би оставил Своята Църква да затъва в грешки?” Галатяните са били подведени от такива аргументи и като резултат учението и авторитета на Павел бяха поставени под въпрос.
Срещу тези самохвални лъжеапостоли Павел смело защитава своята апостолска власт и служение. Колкото и смирен човек да е, тук той няма да отстъпи. Той им припомня за времето, когато се е противопоставил открито на Петър и е упрекнал главния сред апостолите.
Павел посвещава първите две глави в защита на своето служение и на своето Благовестие, потвърждавайки, че го е приел не от хора, а от Господ Исус Христос чрез специално откровение, и че ако той или ангел от небето проповядва някакво друго благовестие от това, което Павел преди е проповядвал, да бъде проклет.
Сигурността на нашето призвание
Всеки служител трябва да подчертава своето призвание и да представя пред другите факта, че е бил изпратен от Бога да проповядва Благовестието. Както пратеникът на властта бива почитан заради поста си, а не заради личността си, така и Христовият служител трябва да издига служението си, за да придобива авторитет сред хората. Това не е суетна слава, а необходимо прославяне.
Павел се гордее със своето служение, но не за своя похвала, а за похвала на Бога. Пишейки към Римляните той заявява, “Тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение” (Рим. 11:13), т.е., искам да бъда приет не като Павел от Тарс, а като Павел, апостол и пратеник на Исус Христос, за да могат хората да бъдат възбудени към ревност да слушат. Павел слави своето служение от желание да направи познати Божието име, благодат и милост.
СТИХ 1. Павел, апостол не от хора и т.н.
Павел не хаби време да защитава себе си срещу обвинението, че сам се е втурнал в служението. Той казва на галатяните: “Моето призвание ви изглежда без стойност. Но онези, които идват при вас, са призовани от хора или от човек. Моето призвание е възможно най-високото, защото е чрез Исус Христос и Бога Баща.”
Когато Павел говори за онези, които са призвани “от хора,” аз приемам, че той има предвид онези, които нито Бог, нито човек е изпратил, но ходят където поискат и се хвалят.
Когато Павел говори за онези, които са призвани “чрез човек,” аз приемам, че той има предвид онези, които са получили божественото призвание чрез други хора. Бог призовава по два начина. Той или призовава служители чрез човешко посредничество, или ги призовава пряко, както призова пророците и апостолите. Павел заявява, че лъжеапостолите не са призвани или изпратени нито от хора, нито чрез човек. Най-многото, което могат да твърдят, е, че са изпратени от други. “Но аз не съм призван нито от хора, нито чрез човек, а направо от Исус Христос. Във всяко отношение моето призвание е като призванието на апостолите. Всъщност, аз съм апостол.”
На друго място Павел очертава рязка граница между апостолството и по-малките служения, както е в 1 Коринтяни 12:28: “И Бог е поставил някои в Църквата – първо апостоли, второ пророци, трето учители.” Той споменава първо апостолите, защото те са призвани пряко от Бога.
Матия е призван по същия начин (Деяния 1:23). Апостолите избраха двама кандидати и хвърлиха жребий, молейки се Бог да покаже онзи, когото иска. За да бъде апостол, неговото назначаване трябваше да бъде пряко от Бога. По същия начин Павел беше призван да бъде апостол към езичниците.
Призванието не трябва да се приема лекомислено. Не е достатъчно човекът да има познание. Той трябва да бъде уверен, че е призван правилно. Онези, които действуват без правилното призвание, не действуват с добра цел. Бог не благославя техния труд. Те може и да са добри проповедници, но не назидават. Много от фанатиците в наши дни говорят думи на вяра, но те не носят добър плод, защото целта им е да обърнат хората към техните извратени възгледи. От друга страна, онези, които имат божествено призвание, трябва да понасят голямо противопоставяне, за да бъдат укрепени срещу устремните атаки на дявола и света.
Това е нашата утеха в служението, че нашето служение е божествено служение, за което имаме божествено призвание. Обратно, какво ужасно нещо е за съвестта, ако не си правилно призван. То разрушава и най-добрите дела на човека. Когато бях млад, си мислех, че Павел твърде много превъзнася своето призвание. Не разбирах смисъла на думите му. Тогава не осъзнавах значението на служението. Не знаех нищо за учението за вярата, защото бяхме обучавани в софистика, вместо в увереност, и никой не разбираше духовното хвалене. Ние славим нашето служение не за да спечелим слава сред хората, нито пари, нито задоволство, нито благоприятно положение, а защото хората трябва да бъдат уверени, че думите, които говорим, са Божии думи. Това не е грешна гордост. Това е свята гордост.
СТИХ 1. И Бога Баща, Който Го е възкресил от мъртвите.
Павел е толкова нетърпелив да стигне до предмета на своето послание, правдата от вяра, противопоставена на правдата от дела, че още в заглавието трябва да започне да говори за това. Той не смята за достатъчно да каже, че е апостол “чрез Исус Христос”; той добавя, “и Бога Баща, Който Го е възкресил от мъртвите.”
На пръв поглед това изречение изглежда излишно. Но Павел има сериозно основание да го напише. Той трябва да се справи със Сатана и неговите служители, които се стремят да го лишат от правдата на Христос, Който е възкресен от Бога Баща от мъртвите. Онези, които извращават правдата на Христос, се противопоставят на Бащата и на Сина и на Техните дела.
В цялото това послание Павел разглежда Христовото възкресение. Чрез Своето възкресение Христос спечели победата над закона, греха, плътта, света, дявола, смъртта, ада и всяко зло. И тази Своя победа Той подари на нас. Нашите многобройни тирани и врагове може да ни обвиняват и заплашват, но не смеят да ни осъдят, защото Христос, Когото Бог Баща е възкресил от мъртвите, е нашата праведност и нашата победа.
Забелязвате ли колко последователно със своята цел пише Павел? Той не казва, “от Бога, Който направи небето и земята, Който е Господар на ангелите,” а има предвид правдата на Христос и говори направо за това, като казва, “Аз съм апостол, не от хора, нито чрез човек, но чрез Исус Христос и Бога Баща, Който Го е възкресил от мъртвите.”
СТИХ 2. И всичките братя, които са с мен.
Трябва да се направят още неща, за да се затворят устата на лъжеапостолите. Намерението на Павел е да прослави своето служение, докато изложи техните служения като лъжливи. За потвърждение той добавя аргумента, че не е сам, а че всички братя с него свидетелствуват за факта, че неговото учение е божествено вярно. “Макар че братята с мен не са апостоли като мен, все пак те всички са на един ум с мен и мислят, пишат и учат това, което и аз.”
СТИХ 2. Към църквите в Галатия.
Павел е проповядвал Благовестието по цяла Галатия, основавайки много църкви, които след неговото заминаване са наводнени от лъжеапостоли. Анабаптистите в наше време подражават на лъжеапостолите. Те не отиват там, където преобладават враговете на Благовестието. Отиват там, където са християните. Защо не нахлуват в католическите страни и проповядват своето учение на безбожни князе, епископи и учени, както правим ние чрез Божията помощ? Тези боязливи мъченици не влизат в опасности. Те отиват там, където Благовестието е силно, за да не застрашават живота си. Лъжеапостолите не биха отишли в Ерусалим на Кайафа, или в имперски Рим, или на кое да е друго място, където преди това не е проповядвал никой като Павел или другите апостоли. Но те идват в галатийските църкви, знаейки, че могат да бъдат в безопасност там, където хората изповядват Христовото име.
Съдбата на Божиите служители е не само да понасят противопоставяне в ръцете на нечестивия свят, но също да видят как търпеливото поучаване в продължение на много години бива бързо унищожено от такива религиозни фанатици. Това боли повече от гоненията на тираните. Ние понасяме груби посегателства отвън от тирани, отвътре от онези, които сме възстановили в свободата на Благовестието, а също и от лъжебратя. Но нашата утеха и нашата слава е в това, че като сме призвани от Бога, ние имаме обещанието на вечния живот. Ние гледаме към онази награда, която “око не е видяло, ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало.”
Йером задава въпроса защо Павел ги нарича църкви, като там е нямало църкви, тъй като галатяните са били изоставили Христовата благодат за Мойсеевия закон. Правилният отговор е: Макар че галатяните са били отпаднали от Павловото учение, сред тях са продължавали кръщението, Благовестието и Христовото име. Не всички галатяни са били извратени. Имало е такива, които са се придържали към правилния възглед за Словото и Тайнствата. Тези неща не могат да бъдат замърсени. Те остават божествени независимо от човешките възгледи. Навсякъде, където се намират делата на благодатта, там е Святия Дух, дори и Антихристът да царува там. Дотук със заглавието на това послание. Сега следва поздравът на апостола.
СТИХ 3. Благодат и мир да бъде на вас от Бога Баща и нашия Господ Исус Христос.
Понятията благодат и мир са често срещани при Павел и сега са достатъчно добре познати. Но тъй като обясняваме това послание, няма да имате нищо против, ако повторим това, което толкова често сме обяснявали на друго място. Учението за оправданието трябва непрекъснато да бъде прогласявано в ушите ни, защото слабостта на нашата плът няма да ни позволи да го разберем съвършено и да повярваме с цялото си сърце.
Поздравът на Апостола е освежителен. Благодатта опрощава греха, а мирът успокоява съвестта. Грехът и съвестта ни мъчат, но Христос е победил тези неприятели сега и завинаги. Само християните притежават това славно познание, дадено отгоре. Тези две понятия, благодат и мир, съставляват християнството. Благодатта включва прощаване на греховете, мир и чиста съвест. Грехът не се отмня чрез живот по закон, защото никой човек не е способен да живее по Закона. Законът открива вината, изпълва съвестта с ужас и довежда хората до отчаяние. Нито пък грехът може да бъде отнет чрез измислени от хората усилия. Истината е, че колкото повече човек се стреми към заслуги чрез своите си усилия, толкова по-дълбоко затъва в дълг. Нищо не може да отнеме благодатта освен Божията благодат. В действителния живот, обаче, не е лесно да убедиш накого, че само чрез благодат, и чрез никакво друго средство, придобиваме прощаване на греховете ни и мир с Бога.
Светът нарича това гибелно учение. Светът прогласява свободната воля, разумният и естествен подход на добрите дела, като средство за придобиване на прощаване на греховете. Но чрез методите и средствата на света е невъзможно да постигнем мир на съвестта. Опитът доказва това. Били са основани различни святи ордени с цел да се осигури мир на съвестта чрез религиозни упражнения, но те се провалят, защото такива средства само увеличават съмнението и отчаянието. Ние не намираме почивка за своите изморени кости, докато не прегърнем словото на благодатта.
Апостолът не желае на галатяните благодат и мир от императора, или от царе, или от управители, а от Бог Баща. Той им желае небесен мир, мирът, за който Исус говори, когато каза, “Мир ви оставям; Моя мир ви давам.” Светският мир ни дава наслада от живота и притежанията. Но в трудни времена, особено в смъртен час, светската благодат и мир няма да ни избавят. Но Божията благодат и мир ще ни избавят. Те правят човека силен и смел да понася и побеждава всички трудности, дори самата смърт, защото имаме победата на Христовата смърт и увереността в прощаването на греховете ни.
Хората не трябва да размишляват върху естеството на Бога
Апостолът добавя към поздрава думите, “и от нашия Господ Исус Христос.” Не е ли достатъчно да каже, “от Бога Баща?”
Библейски принцип е да не се задълбочаваме любопитно в естеството на Бога. “Човек не може да Ме види и да остане жив,” Изход 33:20. всички, които уповават в собствените си заслуги да ги спасят, пренебрегват този принцип и изгубват от поглед Посредника, Исус Христос.
Истинската християнска теология не изследва Божето естество, а Божията цел и воля в Христос, Когото Бог въплъти в нашата плът да живее и умре за нашите грехове. Няма нищо по-опасно от това да размишляваме относно непознаваемата сила, мъдрост и величие на Бога, когато съвестта е объркана поради греха. Да правим това означава напълно да изгубим Бога, тъй като не можем да понесем Бога, когато се стремим да измерим и схванем Неговото безгранично величие.
Ние трябва да търсим Бога както Павел ни казва в 1 Коринтяни 1:23, 24: “Ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеит съблазън, за гърците глупост; но за призваните, юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия мъдрост.” Започваме с Христос. Той слезе на земята, живя сред хората, пострада, беше разпнат и умря, стои ясно пред нас, така че сърцата ни и очите ни са съсредоточени в Него. Така трябва да се предпазваме да не се изкачваме на небето в любопитно и суетно търсене на Божието естество.
Ако попитате как можем да открием Бога, Който оправдава грешниците, знайте, че няма друг Бог, освен този човек, Исус Христос. Прегърнете Го и забравете относно Божието естество. Но онези фанатици, които изключват нашия Посредник в отношението си към Бога, не ми вярват. Не каза ли самият Христос: “Аз съм пътя, истината и живота; никой не идва при Баща Ми, освен чрез Мен”? Без Христос няма достъп до Бащата, а само напразно скитане; няма истина, а само лицемерие; няма живот, а вечна смърт.
Когато говорите за Божието естество извън въпроса за оправданието, можете да говорите задълбочено колкото си искате. Но когато се занимавате със съвестта и с правдата, противопоставена на закона, греха, смъртта и дявола, трябва да затворите ума си за всички изследвания на Божието естество и да се съсредоточите върху Исус Христос, Който казва, “Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя.” Като правите това, вие ще осъзнаете силата и величието, които слизат до вашето положение, според думите на Павел към Колосяните, “В Христос са скрити всички съкровища на мъдростта и знанието,” и “в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството.” Като пожелава благодат и мир не само от Бога Баща, но и от Исус Христос, Павел иска да ни предупреди срещу любопитни нахлувания в Божието естество. Ние трябва да слушаме Христос, Който е определен от Бащата като наш божествен Учител.
Христос е по естество Бог
В същото време Павел потвърждава нашето верую, “че Христос е самият Бог.” Ние се нуждаем от такова често потвърждение на нашата вяра, защото Сатана няма да пропусне да я атакува. Той мрази нашата вяра. Той знае, че тя е победата, която побеждава него и света. Че Христос е самият Бог е очевидно от това, че Павел Му приписва божествена власт, равна на тази на Бащата, като например властта да раздава благодат и мир. Исус не би могъл да прави това, ако не беше Бог.
Да раздава мир и благодат е във властта на Бога, Който единствен може да създава тези благословения. Ангелите не могат. Апостолите можеха само да разпределят тези благословения чрез проповядването на Благовестието. Като приписва на Христос божествената власт да създава и дава благодат, мир, вечен живот, правда и прощаване на греховете, неизбежно е заключението, че Христос е наистина Бог. Подобно, св. Йоан заключава от делата, приписвани на Бащата и Сина, че Те са един Бог. Следователно, даровете, които получаваме от Бащата и от Сина, са едни и същи. Иначе Павел би написал: “Благодат от Бога Баща и мир от нашия Господ Исус Христос.” Като ги обединява, той ги приписва еднакво на Бащата и на Сина. Подчертавам това поради многото грешки, които идват от сектите.
Арианците са били умни хора. Признавайки, че Христос има две природи и че е наречен “сам Бог от самия Бог,” все пак те успяват да отрекат Неговата божественост. Арианците вземат Христос като благородно и съвършено създание, превъзхождащо дори ангелите, защото чрез Него Бог е създал небето и земята. Мохамед също превъзнася Христос. Но всичките им похвали са просто празни думи за заблуда на хората. Павел говори по друг начин. Да преведем думите му: “Вие сте установени в тази вяра, че Христос е самият Бог, защото Той дава благодат и мир, дарове, които само Бог може да създава и да раздава.”
СТИХ 4. Който даде Себе Си за нашите грехове.
Павел продължава да се придържа към своята тема. Той никога не губи от погледа си целта на своето послание. Той не казва, “Който прие нашите дела,” а “Който даде.” Даде какво? Не злато, нито сребро, нито пасхални агнета, нито ангел, а Себе Си. За какво? Не за корона, нито за царство, нито за нашата доброта, а за нашите грехове. Тези думи са като множество гръмотевици от небето в протест срещу всякакъв вид собствени заслуги. Подчертайте тези думи, защото те са пълни с утеха за болните съвести.
Как можем да придобием прощаване на греховете? Павел отговаря: “Човекът, Чието име е Исус Христос и Божията Син даде Себе Си за нашите грехове.” Тежката артилерия на тези думи взривява папството, делата, заслугите, суеверията. Защото ако греховете ни можеха да се премахнат чрез собствените ни усилия, каква нужда има Божият Син да дава Себе Си за тях? Тъй като Христос е даден за нашите грехове, разумното заключение е, че те не могат да бъдат премахнати чрез нашите усилия.
Това изречение също определя нашите грехове като големи, всъщност толкова големи, че целият свят не може да поправи дори един-единствен грях. Размерът на откупа, Христос, Божият Син, показва това. Порочността на греха се показва от думите, “Който даде Себе Си за нашите грехове.” Толкова порочен е грехът, че само Христовата жертва може да изкупи греха. Когато осъзнаем, че една малка дума “грях” обхваща цялото царство на Сатана и че включва всичко, което е ужасяващо, имаме основание да се страхуваме. Но ние сме невнимателни. Ние омаловажаваме греха. Мислим, че чрез някакво малко дело или заслуга можем да премахнем греха.
Следователно този текст показва факта, че всички хора са продадени под греха. Грехът е жесток деспот, който не може да бъде победен от земна власт, а само чрез върховната власт на Исус Христос.
Всичко това е чудсна утеха за съвестта, която е затруднена от големината на греха. Грехът не може да нарани онези, които вярват в Христос, тъй като Той е победил греха чрез Своята смърт. Въоръжени с тази увереност, ние сме просветени и можем да съдим папистите, монасите, монахините, свещениците, мохамеданите, анабаптистите и всички, които уповават в собствените си заслуги, като нечестиви и разрушителни секти, които ограбват Бога и Христа от честта, която принадлежи само на тях.
Особено забележете местоимението “нашите” и неговото значение. Вие с готовност бихте се съгласили, че Христос даде Себе Си за греховете на Петър, Павел и другите, които са достойни за тази благодат. Но, чувствувайки се много грешни, намирате за трудно да повярвате, че Христос даде Себе Си за вашите грехове. Нашите чувства се отвръщат от личното значение на местоимението “нашите” и ние отказваме да имаме нещо общо с Бога, докато не направим себе си достойни чрез добри дела.
Това отношение произлиза от лъжливо схващане относно греха, схващането, че грехът е незначително нещо, което лесно се поправя чрез добри дела; че трябва да представим себе си пред Бога с чиста съвест; че не трябва да чувствуваме грях преди да можем да почувствуваме, че Христос е бил даден за греховете ни.
Това отношение е често срещано и е особено развито в онези, които смятат себе си за по-добри от другите. Такива хора с готовност признават, че често грешат, но смятат, че греховете им не са от такава важност, че да не могат да бъдат лесно отменени чрез някакво добро действие, или че не могат да се появят пред Христовия съд и изискват наградата на вечния живот за своята праведност. Между другото те се преструват на много смирени и признават определена степен на грях, за който сантиментално се присъединяват към молитвата на бирника, “Боже, бъди милостив към мен грешника.” Но за тези хора истинското значение и утеха в думите “за нашите грехове” са изгубени.
Духът на християнството взема думите на Павел “Който даде Себе Си за нашите грехове” като истинни и действени. Ние не трябва да смятаме нашите грехове за незначителни дреболии. От друга страна, не трябва да ги смятаме за толкова страшни, че да се отчайваме. Научете се да вярвате, че Христос е бил даден не за дреболии и въображаеми престъпления, а за грехове, огромни като планина; не за един или за двама, а за всички; не за грехове, които могат да се отменят, а за грехове, които са упорито вградени в нас.
Практикувайте това познание и се укрепете срещу отчаянието, особено в последния час, когато споменът за миналите грехове напада съвестта. Кажете с увереност: “Христос, Божият Син, беше даден не за праведните, а за грешните. Ако нямах грях, нямаше да се нуждая от Христос. Не, Сатана, не можеш да ме подведеш да смятам, че съм свят. Истината е, че аз целият съм грях. Моите грехове не са въображаеми престъпления, а грехове срещу първата плоча, неверие, съмнение, отчаяние, презрение, омраза, непознаване на Бога, неблагодарност към Него, злоупотреба с Неговото име, пренебрегване на Неговото Слово, и т.н.; и грехове против втората плоча, непочтение към родителите, непокорство към властта, пожелаване на чужди притежания и т.н. Даже и да не съм извършил убийство, прелюбодейство, кражба и подобни грехове на практика, въпреки това аз съм ги извършил в сърцето си, и следователно съм престъпил всички Божии заповеди.
“Тъй като моите престъпления са многобройни и моите собствени усилия за самооправдание са по-скоро пречка, отколкото напредък, затова Христос Божият Син даде Себе Си на смърт за моите грехове.” Да вярваме това означава да имаме вечен живот.
Нека да укрепим себе си срещу обвиненията на Сатана с този и подобни текстове от Святото Писание. Ако той казва, “Ще бъдеш осъден,” вие му кажете: “Не, защото прибягвам при Христос, Който даде Себе Си за моите грехове. Като обвиняваш мен, че съм осъден грешник, ти обвиняваш себе си, Сатана. Ти ми напомняш за Божият бащинска доброта към мен, че Той дотолкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не загине, но да има вечен живот. Като ме наричаш грешник, Сатана, ти всъщност ме утешаваш над всичко.” С такова небесно умение трябва да посрещаме лукавството на дявола и да отхвърляме от себе си спомена за греха.
Св. Павел също ни представя истинска картина на Христос като родения от девица Божий Син, предаден на смърт за нашите грехове. Важно е да имаме истинно схващане за Христос, защото дяволът описва Христос като строг и жесток съдия, който съди и наказва хората. Кажете му, че това определение за Христос е погрешно, че Христос е дал Себе Си за нашите грехове, че чрез Своята жертва Той е отнел греховете на целия свят.
Използвайте широко това местоимение, “нашите.” Бъдете уверени, че Христос е премахнал греховете не само на определени хора, но и вашите грехове. Не позволявайте да ви откраднат този прекрасен възглед за Христос. Христос не е Мойсей, не е законодател, не е тиранин, а Посредник за грехове, Дарител на благодат и живот.
Ние знаем това. Но в действителния сблъсък с дявола, когато той ни плаши със Закона, когато ни заплашва със самата личност на Посредника, когато цитира неправилно думите на Христос и изкривява пред нас нашия Спасител, ние така лесно губим от погледа си нашия любим Първосвещеник.
По тази причина съм така загрижен да придобиете истинска картина за Христос от думите на Павел, “Който даде Себе Си за нашите грехове.” Очевидно Христос не е съдия да ни осъжда, защото Той даде Себе Си за нашите грехове. Той не тъпче падналите, а ги привдига. Утешава скърбящите. Ако не е така, тогава Павел лъже, когато пише, “Който даде Себе Си за греховете ни.”
Аз не натоварвам главата си с размишления относно Божието естество. Аз просто прегръщам човешкото естество на Христос и намирам радост и мир, и Божията мъдрост в Него. Това не са нови истини. Аз само повтарям апостолите и всички Божии учители, които са поучавали в продължение на дълги години. Дано Бог даде да изпълним сърцата си с тези истини.
СТИХ 4. За да ни избави от настоящия свят на злото.
Павел нарича настоящия свят зъл, защото всичко в него е подчинено на злобата на дявола, който царува над целия свят като свое царство и изпълва въздуха с невежество, презрение, омраза и непокорство към Бога. В това царство на дявола живеем ние.
Докато един човек е в света, той не може чрез собствени усилия да се освободи от греха, тъй като светът е склонен към грях. Хората в света са роби на дявола. Ако не сме в Христовото царство, сигурно е, че принадлежим на царството на Сатана и сме принуждавани да му служим с всеки талант, който притежаваме.
Да вземем талантите на мъдрост и почтеност. Без Христос мъдростта е двойна глупост, а почтеността е двоен грях, защото те не само не схващат мъдростта и правдата на Христос, но също препятствуват и хулят Христовото спасение. Павел правилно нарича света зъл или нечестив, защото в най-доброто си състояние светът е най-лош. Най-чудовищните пороци са малки грешки в сравнение с мъдростта и правдата на света. Това препятствува хората от приемане на Благовестието за правдата на Христос. Белият демон на духовния грях е далеч по-опасен от черния демон на плътския грях, защото колкото по-мъдри и по-добри са хората без Христос, толкова е по-вероятно да пренебрегват и да се противопоставят на Благовестието.
С думите, “за да ни избави,” Павел твърди, че ние имаме нужда от Христос. Никое друго същество не е способно да ни избави от настоящия свят на злото. Нека да не ви смущава фактът, че доста много хора имат превъзходна репутация без Христос. Помнете какво казва Павел, че светът с цялата си мъдрост, мощ и правда е собственост на дявола. Само Бог е способен да ни избави от света.
Нека да хвалим и да благодарим на Бога за Неговата милост да ни избави от робството на Сатана, когато не сме можели да го направим с нашата си сила. Нека да изповядаме с Павел, че цялата ни правда от дела е провал и загуба. Нека да осъдим като мръсна дрипа всяко говорене за свободна воля, всички религиозни ордени, литургии, церемонии, клетви, пости и подобни.
Като нарича света дяволско царство на нечестие, невежество, грешки, грях, смърт и вечно отчаяние, Павел в същото време заявява, че Христовото царство е царство на справедливост, светлина, благодат, прощаване на греховете, мир, спасително здраве и вечен живот, в който сме били пренесени от нашия Господ Исус Христос, на Когото да бъде слава завинаги.
В този текст Павел спори с лъжеапостолите по въпроса за Оправданието. Христос, казва Павел, ни е избавил от това нечестиво царство на дявола и от света според благоволението, удоволствието и наредбата на Бащата. Следователно не сме избавени чрез собствената ни воля, или хитрост, или мъдрост, а чрез Божията милост и любов, както е писано, 1 Йоан 4:10, :В това се състои любовта – не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за нашите грехове.”
Друга причина защо Павел, като Йоан, набляга на волята на Бащата, е навикът на Христос да насочва вниманието към Бащата. Защото Христос дойде в света да ни примири с Бога и да ни привлече към Бащата.
Ние ще познаем Бога и Неговата цел за нашето спасение не чрез любопитни изследвания в Божието естество, а като се привържем към Христос, Който според волята на Бащата даде Себе Си на смърт за нашите грехове. Когато разбираме, че това е волята на Бащата в Христос, тогава ще познаем, че Бог е милостив, а не гневен. Ще осъзнаем, че Той дотолкова е възлюбил нас, нещастните грешници, че е предал Своя единороден Син на смърт за нас.
Местоимението “нашите” посочва и към Бога и Бащата. Той е наш Бог и наш Баща. Бащата на Христос и нашият Баща са една личност. Затова Христос каза на Мария Магдалена: “Иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя баща и вашия Баща, при Моя Бог и вашия Бог” (Йоан 20:17). Бог е наш Баща и наш Бог, но само в Христос Исус.
СТИХ 5. На Когото да бъде слава за вечни векове. Амин.
Еврейският стил на писане е разнообразен с изрази на хваление и благодарение. Тази особеност може да се проследи в апостолските писания, особено в тези на Павел. Господнето име трябва да се споменава с голямо почитание и благодарение.
СТИХ 6. Чудя се.
Колко търпеливо се отнася Павел към своите подмамени галатяни! Той не се нахвърля върху тях, а като баща извинява тяхната грешка. Той им говори с родителска страст, и все пак го прави така, че в същото време ги укорява. От друга страна той е силно възмутен срещу измамниците, които обвинява за отстъплението на галатяните. Неговият гняв избухва в стихийна ярост още в началото на посланието. “Ако някой,” крещи той, “ви проповядва някакво различно благовестие от това, което сте получили, проклет да е.” По-късно, в петата глава, той заплашва лъжеапостолите с осъждение. “Този, който ви е подмамил, ще понесе осъждението си.” Произнася проклятие върху тях. “Бих искал онези, които са ви подмамили, да бъдат отсечени от вас.”
Той можеше да се обърне към галатяните по следния начин: “Срамувам се от вас. Вашата неблагодарност ме наскърбява. Разгневен съм.” Но неговата цел е да ги призове обратно към Благовестието. С тази цел наум той им говори много нежно. Не би могъл да избере по-мек израз от този, “Чудя се.” Той показва неговата скръб и неговото неудоволствие.
Павел се съобразява с правилото, което самият той полага по-нататък, като казва: “Братя, ако някой човек съгреши, вие, които сте духовни, възстановете такъв с кротък дух; като мислите и за себе си, да не би и вие да бъдете изкушени.” Към онези, които са били подведени, ние трябва да покажем родителска обич, така че да осъзнаят, че искаме не тяхното унищожение, а тяхното спасение. Но срещу дявола и неговите посланици, създатели на лъжливи учения и секти, ние трябва да бъдем като Апостола, не търпеливи и сурово осъдителни, както родители към куче, което е ухапало детето им, докато в същото време утешават плачещото дете.
Правилният дух на Павел му дава изключителна лекота при лекуване на болните съвести на падналите хора. Папата и епископите, вдъхновени от желание да господаруват над човешките души, хвърлят гръмотевици и проклятия върху нещастните съвести. Те не са загрижени за спасяването на човешките души. Интересуват се само от запазването на своите постове.
СТИХ 6. Как вие така бързо.
Павел оплаква факта, че е трудно за ума да остане в здрава и постоянна вяра. Човек трябва да работи усилено в продължение на десетилетие, преди да успее да обучи своята малка църква в правилната религия, а след това някакъв невеж и порочен страхливец идва, за да разруши за един миг дългогодишен търпелив труд. Чрез Божията благодат ни започнахме тук във Витенберг християнска църква. Божието Слово е поучавано такова, каквото е, извършват се Тайнствата и всичко преуспява. Това щастливо състояние, осигурено чрез много години на трудови усилия, може да бъде ограбено от някой лунатик за един миг. Това е станало в галатийските църкви, които Павел е довел до живот с духовни усилия. Скоро след неговото заминаване, обаче, тези галатийски църкви са хвърлени в смут от лъжеапостоли.
Църквата е нежно растение. За него трябва да се грижиш. Хората слушат няколко проповеди, прелистват няколко страници от Святото Писание, и вече мислят, че знаят всичко. Смели са, защото никога не са преминавали през каквито и да е изпитания на вярата. Лишени от Святия Дух, те учат каквото им приятно, което звучи добре за обикновените хора, които винаги са готови да се втурнат след нещо ново.
Ние трява да внимаваме за дявола, за да не би той да посее плевели сред житото, докато спим. Веднага след като Павел напусна галатийските църкви, лъжеапостолите започнаха да действуват. Затова нека внимаваме за себе си и за цялата църква.
СТИХ 6. Чудя е как вие така бързо се отвръщате.
Отново Апостолът използва мека дума. Той не ругае галатяните, “чудя се защо сте така непостоянни и неверни.” Той казва, “ чудя се как вие така бързо се отвръщате.” Не се обръща към тях като към злосторници. Говори им като на хора, които са понесли голяма загуба. Осъжда онези, които са ги отвърнали, вместо самите галатяни. В същото време нежно ги укорява за това, че са позволили да бъдат отвърнати. Подразбира се критиката, че е трябвало да бъдат малко по-зрели в своите вярвания. Ако са поднавали по-добре Словото, не биха били отвърнати така лесно.
Йером смята, че Павел използва игра на думи с името галатяни, свързвайки го с еврейската дума галат, която означава “паднал” или “отнесен,” като че ли Павел е искал да каже, “Вие сте истински галатяни, т.е. отпаднали и по име, и в действителност.” Някои вярват, че германците са произлезли от галатяните. Може и да има нещо вярно в това. Защото германците не се различават от галатяните в своята липса на постоянство. В началото ние германците сме много ентусиазирани, но сега нашите чувства са охладнели и сме се отпуснали. Когато светлината на благовестието дойде при нас за първи път, много хора бяха ревностни, жадно слушаха проповедите и високо почитаха Божието Слово. Но сега, когато религията е реформирана, много, които по-рано бяха такива ревностни ученици, сега пренебрегват Божието Слово, натежали са като глупавите и непостоянни галатяни.
СТИХ 6. От Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат.
Текстът е малко неясен. Изречението можеше да бъде съставено така: “От този Христос, Който ви призова чрез благодатта”; или можеше да бъде направено така: “От Бога, който ви призова чрез Христовата благодат.” Аз предпочитам първото, защото ми изглежда, че целта на Павел е да подчертае пред нас добродетелите на Христос. Това тълкуване също запазва подразбиращата се критика, че галатяните са се отвърнали от този Христос, Който ги е призвал не към закон, а към благодат. Заедно с Павел и ние осъждаме слепотата и извратеността на хората, за това че не приемат посланието на благодат и спасение, или като го приемат бързо се отвръщат от него въпреки факта, че Благовестието ни дарява с всяко духовно добро: прощаване на греховете, истинска правда, мир на съвестта, вечен живот; и всяко материално добро: правосъдие, добро управление и мир.
Защо светът мрази добрите новини на Благовестието и благословенията, които идват с него? Защото светът принадлежи на дявола. Под неговото ръководство светът преследва Благовестието и ако можеше, отново би приковал Христос, Божия Син, на кръста, макар че Той предаде Себе Си на смърт за греховете на света. Светът лежи в тъмнина. Светът е тъмнина.
Павел подчертава, че Галатяните са призовани от Христос към благодат. “Научих ви на учението за благодатта и свобода от Закона, от греха и от смъртта, за да бъдете свободни в Христос, а не роби на суровите закони на Мойсей. Ще позволите ли да бъдете отвърнати така лесно от живия извор на благодатта и живота?”
СТИХ 6. Към друго благовестие.
Забележете изобретателността на дявола. Еретиците не прогласяват открито своите грешки. Убийците, прелюбодейците, крадците се прикриват. Така и дяволът прикрива всичките си средства и действия. Той се облича в бяло, за да изглежда като светъл ангел. Той е удивително хитър да продава своята зла отрова като Христово Благовестие. Като познава хитростта на дявола, Павел язвително нарича учението на лъжеапостолите “друго благовестие,” като че казва, “вие, галатяни, имате сега друго благовестие и не зачитате вече моето Благовестие.”
От това правим извод, че лъжеапостолите са омаловажили Павловото Благовестие сред галатяните на основанието, че то не е пълно. Тяхното възражение срещу Павловото Благовестие е същото като това, описано в петнадесетата глава на Деяния, в смисъл, че за галатяните не е достатъчно да повярват в Христос или да бъдат кръстени, но че е необходимо да бъдат и обрязани и да им бъде заповядано да спазват Мойсеевия закон, защото “ако не бъдете обрязани според Мойсеевия обичай, не можете да бъдете спасени.” Като че ли Христос е работник, който е започнал да строи сграда и я оставил на Мойсей да я довърши.
Днес анабаптистите и други, като не успяват да ни осъдят, обвиняват лутераните в плахост в прогласяването на цялата истина. Те приемат, че ние сме положили основата в Христос, но твърдят, че не сме довършили строежа. По този начин тези извратени фанатици представят своето проклето учение като Божие Слово и, носейки знамето на Божието име, заблуждават мнозина. Дяволът е достатъчно хитър да не изглежда грозен и черен. Той предпочита да върши своите зли действия в Божието име. Оттук идва и немската поговорка: “Всяка злина започва в Божието име.”
Когато дяволът вижда, че не може да навреди на каузата на Благовестието с разрушителни методи, той го прави под маската на поправяне и насърчаване на каузата на Благовестието. Той би желал най-много да ни преследва с огън и меч, но този метод не бил от голяма полза, защото кръвта на мъчениците е подхранвала растежа на Църквата. Неспособен да победи чрез сила, той използва нечестиви и противни на Бога учители, които в началото се преструват, че са с нас, след това твърдят, че са специално призвани да поучават скритите тайни на Писанията, за да ги добавят към първоначалните принципи на християнското учение, което ние проповядваме. Такива неща носят трудности на Благовестието. Нека всички ние да прегърнем Христовото Слово срещу хитростите на дявола, “защото воюваме не срещу плът и кръв, а срещу сили, власти и началства на тъмнината в този свят, срещу духовното нечестие във високи места.”
СТИХ 7. Което не е друго, а е на неколцината, които ви смущават.
Тук отново апостолът извинява галатяните, докато обвинява лъжеапостолите, че смущават техните съвести и ги крадат от него. Колко е гневен той срещу тези измамници! Нарича ги смутители, подмамващи слабите умове.
Този текст привежда още доказателства, че лъжеапостолите разрушават репутацията на Павел като несъвършен апостол и слаб и изпълнен с грешки учител. Те осъждат Павел, Павел осъжда тях. Такава война на осъждане винаги се води в Църквата. Папистите и фанатиците ни мразят, осъждат нашето учение и искат да ни убият. Ние от своя страна мразим и осъждаме тяхното проклето учение. Междувременно хората не са сигурни кого да следват и накъде да се обърнат, защото не е дадено на всеки да съди тези неща. Но истината ще спечели. Поне това е сигурно, че ние не преследваме хора, нито пък нашето учение смущава хората. Обратното, ние имаме свидетелството на много добри хора, които на колене благодарят на Бога за утехата, която нашето учение им носи. Както Павел, не ние трябва да бъдем обвинявани, че църквите са в смут. Вината е в анабаптистите и в другите фанатици.
Всеки учител на правдата от дела е смутител. Не ви ли е дошло на ум, че папата, кардиналите, епископите, монасите и цялата сатанинска синагога са смутители? Истината е, че те са по-зли от лъжеапостолите. Лъжеапостолите са учели, че в допълнение към вярата в Христос са нужни и делата на Закона за спасение. Но папистите напълно изхвърлят вярата и поучават измислени от тях самите предания и дела, които не са заповядани от Бога, всъщност са противни на Божието Слово, и към тези предания те изискват първостепенно внимание и покорство.
Павел нарича лъжеапостолите смутители на Църквата, защото те поячават обрязване и спазване на Закона като необходими за спасение. Те настояват, че Законът трябва да се спазва във всяка подробност. Били са подкрепяни в тези твърдения от юдеите и в крайна сметка онези, които не са били основани здраво във вярата, са били лесно убедени, че Павел не е искрен Божий учител, защото е пренебрегнал Закона. Юдеите са били възмутени от идеята, че Божият Закон е напълно пренебрегнат от Павел и че езичниците, бившите идолопоклонници, могат безплатно да придобият положение на Божий народ без обрязване, без поправителното изпълнение на закона, само по благодат чрез вяра в Христос.
Тези критики са били подсилени от лъжеапостолите. Те обвиняват Павел в стремеж да отмени Божия Закон и юдейската наредба, против Божия Закон, против тяхното юдейско наследство, против примера на апостолите, против примера на самия Павел. Те искат Павел да бъде порицан като хулител и бунтовник, докато те трябва да бъдат слушани като истински учители на Благовестието и истински ученици на апостолите. Така Павел трябва да бъде опозорен пред галатяните. Принуден е да атакува лъжеапостолите. Той прави това без колебание.
СТИХ 7. И искат да изопачат Христовото благовестие.
Да го кажем по друг начин: “Тези лъжеапостоли не само ви смущават, те отменят Христовото Благовестие. Действуват така, като че ли са единствените истински проповедници на Благовестието. Затова бъркат Закона и Благовестието. В резултат те изопачават Благовестието. Или Христос трябва да живее и Законът да изчезне, или Законът остава и Христос изчезва; Христос и Законът не могат да съществуват заедно в съгласие. Или благодатта, или законът. Да смесваме двете означава да премахнем напълно Христовото Благовестие.”
Изглежда, че не нещо значително да смесваме Закона и Благовестието, вярата и делата, но това създава повече злини, отколкото човешкият ум може да осъзнае. Смесването на Закона и Благовестието не само замъглява познанието за благодатта, но то напълно отхвърля Христос.
Думите на Павел, “и искат да изопачат Христовото благовестие,” също показват колко безочливи са тези учители. Те са безсрамни самохвалци. Павел просто трябваше да издигне своето служение и Благовестието.
СТИХ 8. Но ако и самите ние и ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
Ревността на Павел за Благовестието става така гореща, че почти го води до това да проклина ангелите. “По-скоро бих допуснал аз, братя мои, да, и небесните ангели да бъдат проклети, отколкото да бъде променено моето благовестие.”
Гръцката дума анатема, на еврейски херем, означава проклинам, кълна, осъждам. Павел първо (хипотетично) проклина себе си. Той прави това, защото знае, че хората първо трябва да търсят вината в себе си, преди да могат искрено да укоряват другите.
Павел твърди, че няма друго благовестие освен онова, което е проповядвал на галатяните. Той е проповядвал не благовестие, измислено от самия него, а самото Благовестие, което Бог преди много време е написал в Святите Писания. Не е чудно, че Павел изговаря проклятия върху себе си и върху другите, дори върху небесните ангели, ако някой се осмели да проповядва друго благовестие, различно от Христовото.
СТИХ 9. Както казахме преди, така го казвам и сега пак: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
Павел повтаря проклятието, насочвайки го сега към други хора. Преди това той проклина себе си, своите братя, и небесни ангели. “Сега,” казва той, “ако има други, които проповядват различно благовестие от това, което сте приели от нас, нека те също да бъдат проклети.” С това Павел проклина и отлъчва всички лъжеучители, включително своите противници. Той е така разгорещен, че се осмелява да прокълне всички, които изопачават неговото Благовестие. Дано Бог направи така, че това страшно изявление на Апостола да вложи страх в сърцата на всички, които изопачават Павловото Благовестие.
Галатяните могат да кажат: “Павле, ние не изопачаваме Благовестието, което ти ни донесе. Ние не го разбираме достатъчно. Това е всичко. Сега тези учители, които дойдоха след теб, ни обясняват всичко така добре.”
Апостолът отказва да приеме това обяснение. Те не трябва да добавят нищо; не трябва да поправят нищо. “Това, което приехте от мен, е истинското Божие Благовестие. Нека то да остане. Ако някой човек носи друго благовестие освен това, което аз ви донесох, или обещава да ви даде по-добри неща от тези, които сте приели от мен, нека бъде проклет.”
Въпреки това подчертано порицание, днес толкова много хора приемат папата като върховен съдия на Писанията. “Църквата,” казва те, “избра само четири евангелия. Можела е да избере повече. Следователно Църквата е над Благовестието.” Със същата сила можем да твърдим: “Аз одобрявам Писанията. Следователно аз съм над Писанията. Йоан Кръстител изповяда Христос. Следователно той е над Христос.” Павел подчинява себе си, всички проповедници, всички небесни ангели, всеки, на Святите Писания. Ние не сме господари, съдии или съдници, а свидетели, ученици, и изповедници на Писанията, независимо дали сме папата, Лутер Августин, Павел, или небесни ангели.
СТИХ 10. Защото от хора ли сега търся благоволение, или от Бога?
Със същата ревност Павел продължава: “Вие, галатяни, би трябвало да можете да отсъдите от моето проповядване и от многото скърби, които преживях, дали служа на хората или на Бога. Всеки може да види, че моето проповядване повдига преследване против мен навсякъде, и ми е спечелило жестоката омраза на моите хора, всъщност омразата на всички хора. Това би трябвало да ви убеди, че в моето проповядване не търся човешкото благоволение и похвала, а Божията слава.”
Никой човек не може да каже, е търсим човешко благоволение и похвала с нашето учение. Ние поучаваме, че всички хора са по естество извратени. Ние осъждаме свободната воля на човека, неговите сила, мъдрост и правда. Казваме, че придобиваме благодат само от безплатната милост на Бога заради Христос. Това не е проповядване, което е угодно на хората. Такова проповядване ни спечелва омразата и неприязънта на света, преследвания, отлъчвания, убийства и проклятия.
“Не можете ли да видите, че с моето учение не търся баговоление от никой човек?” пита Павел. “Ако исках благоволението на хората, щях да ги лаская. Но какво правя аз? Аз осъждам техните дела. Поучавам само онези неща, които са ми заповядани отгоре. Затова довеждам върху себе си гнева на юдеи и езичници. Моето учение трябва да е вярно. То трябва да е божествено. Никое друго учение не може да бъде по-добро от моето. Всяко друго учение трябва да е лъжливо и нечестиво.”
Заедно с Павел ние смело прогласяваме проклятие върху всяко учение, което не се съгласява с нашето. Ние не проповядваме за човешка похвала или за благоволението на князете. Ние проповядваме само за благоволението на Бога, Чиято благодат и милост прогласяваме. Който и да поучава благовестие, противно на нашето или различно от нашето, нека да бъдем смели да кажем, че той е изпратен от дявола.
СТИХ 10. Или на хора ли искам да угаждам?
“На хора ли служа или на Бога?” Павел продължава да говори за лъжеапостолите, тези ласкатели на хора. Те поучават обрязване, за да избягнат човешката омраза и гоненията.
И днес ще откриете много хора, които се стремят да угаждат на хората, за да живеят в мир и сигурност. Те учат всичко, което е приемливо за хората, без значение дали е противно на Божието Слово или на тяхната собствена съвест. Но ние, които работим за да угаждаме на Бога, а не на хората, разбуждаме самия ад. Ние трябва да понасяме укори, клевети, смърт.
За онези, които се стремят да угаждат на хората, имаме слово от Христос, записано в петата глава на Евангелието на Йоан: “Как може да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог?”
СТИХ 10. Ако бях още угаждал на хора, нямаше да съм слуга на Христос.
Наблюдавайте съвършеното лукавство, с което лъжеапостолите се стремят да вкарат Павел в немилост. Те изследват Павловите писаня за противоречия (нашите противници правят същото), за да го обвинят, че поучава противоречиви неща. Те откриват, че Павел обрязва Тимотей съгласно Закона, че Павел очиства себе си с четирима други мъже в Храма в Ерусалим, че Павел обръсва главата си в Кенхрея. Лъжеапостолите лукаво намекват, че Павел е бил задължен от останалите апостоли да спазва тези церемониални закони. Ние знаем, че Павел спазва тези външни благоприличия от любов към по-слабите братя. Той не иска да ги съблазнява. Но лъжеапостолите обръщат любовта на Павел срещу него. Ако Павел беше проповядвал Закона и обрязването, ако препоръчваше човешката сила и свободна воля, той нямаше да бъде така противен на юдеите. Обратното, те биха хвалели всяко негово действие.
СТИХОВЕ 11, 12. Но аз ви известявам, братя, че евангелието, което ви благовестих, не е човешко; понеже аз нито съм го приел от човек, нито съм го научил, а чрез откровение от Исус Христос.
Този текст съставлява главната защита на Павел срещу обвиненията на неговите противници. Той заявява под клетва, че е приел своето Благовестие не от хора, а по откровение от Исус Христос.
Като заявява, че неговото Благовестие не е от човек, Павел не просто желае да заяви, че Благовестието му не е светско. Лъжеапостолите твърдят същото за своето си благовестие. Павел иска да каже, че е научил своето Благовестие на по обикновения и приет начин чрез посредничеството хора, чрез слушане, четене или писане. Той е приел Благовестието чрез специално откровение направо от Исус Христос.
Павел приема своето Благовестие по пътя към Дамаск, когато Христос му се явява. Св. Лука ни дава описание на случката в деветата глава на книгата Деяния. “Стани,” казва Христос на Павел, “и иди в града, и там ще ти се каже какво да правиш.” Христос не изпрати Павел в града, за да научи Благовестието от Анания. Анания трябваше само да кръсти Павел, да положи ръце на Павел, да възложи служението на Словото на Павел, и да го препоръча на Църквата. Анания призна ограничеността на своята задача като каза на Павел: “Брате Савле, Господ ме изпрати, Исус, Който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Святия Дух.” Павел не прие поучения от Анания. Павел вече беше призван, просветен и научен от Христос по пътя. Неговата среща с Анания беше просто свидетелство за факта, че Павел е призван от Христос да проповядва Благовестието.
Павел е принуден да говори за своето обръщане, за да се бори против клеветническите твърдения на лъжеапостолите, че неговото апостолство е второстепенно в сравнение с това на другите апостоли.
Ако не беше примерът на галатийските църкви, никога не бих помислил за възможно някой, който е приел Божието Слово с такава ревност, както те са го приели, може така бързо да се отвърне от него. Господи, каква ужасна вреда може да създаде само едно единствено лъжливо изречение!
Темата за оправданието е много крехка. Не поради самата себе си, разбира се, а поради нас. Аз знам колко бързо един човек може да забрави радостта на Благовестието. Знам на какви хлъзгави места стоят дори онези, които са добре основани във въпросите на вярата. В трудности, когато трябва да се утешаваме с Благовестието, Законът се надига и започва да бушува из цялата ни съвест. Казвам, че Благовестието е крехко, защото ние самите сме крехки.
Това, което допълнително влошава нещата, е, че половината от нас, нашият разум, ни се противопоставя. Плътта се противи на духа, или както Павел казва, “Плътта воюва против Духа.” Затова поучаваме, че да познаваш Христос и да вярваш в Него не е човешко постижение, а дар от Бога. Само Бог може да създаде и да запази вярата вътре в нас. Бог създава вяра в нас чрез Словото. Той увеличава, подкрепя и усилва вярата вътре в нас чрез Своето Слово. Затова най-доброто служение, което човек може да даде на Бога, е прилежно да слуша и да чете Божието Слово. От друга страна, нищо не е по-смъртоносно от това да ви омръзне Божието Слово. Като мисли, че знае достатъчно, човек започва малко по малко да презира Словото, докато напълно изгуби Христос и Благовестието.
Нека всеки вярващ вниметално да изучава Благовестието. Нека да продължава в смирена молитва. Ние сме атакувани не от слаби врагове, а от силни врагове, които никоге не се изморяват да воюват против нас. Тази наши врагове са многобройни: Нашата собствена плът, светът, Законът, грехът, смъртта, Божият гняв и осъждение и самият дявол.
Аргументите, които лъжеапостолите привеждат, впечатляват хората и до днес. “Кой си ти да се отделяш от бащите и от цялата Църква и да внасяш противно учение? По-мъдър ли си от толкова много святи хора, по-мъдър ли си от цялата Църква?” Когато Сатана, подпомогнат от нашия собствен ум, привежда тези аргументи против нас, ние се обезсърчаваме, освен ако не продължаваме да си казваме: “Не ме интересува дали Киприан, Амвросий, Августин, Петър, Павел, Йоан или ангел от небето поучават това или онова. Аз знам, че поучавам Божията истина в Христос Исус.”
Спомням си какво ми каза доктор Щаупиц, когато за първи път поех защитата на Благовестието. “Много ми харесва,” каза той, “че учението, което прогласяваш, отдава слава само на Бога и нищо на човека. Защоно никога не може да се припише прекалено много слава, доброта и милост на Бога.” Тези думи на достойния учен ме утешиха и утвърдиха. Благовестието е истинно, защото лишава хората от всяка слава, мъдрост и правда и предава всяка почит само на Създателя. По-безопасно е да приписваме прекалено много слава на Бога, отколкото на човека.
Може да твърдите, че Църквата и бащите са святи. Но Църквата е принудена да се моли: “Прости ни греховете.” Не трябва да се вярва нито на мен, нито на Църквата, нито на бащите, или апостолите, или на небесни ангели, ако поучават нещо противно на Божието Слово. Нека Божието Слово да пребъдва завинаги.
Петър допусна грешки в живота си и в учението си. Павел можеше да пренебрегне грешките на Петър като незначително нещо. Но Павел видя, че грешката на Петър ще доведе до вреда на цялата Църква, ако не бъде поправена. Затова той се противопостави открито на Петър. Църквата, Петър, апостолите, небесните ангели не трябва да бъдат слушани, ако не поучават истинното Божие Слово.
Този аргумент не винаги е от полза за нас. Хората питат: “Тогава на кого да вярваме?” Нашите противници твърдят, че поучават чистото Божие Слово. Ние не им вярваме. Те от своя страна ни мразят и ни преследват като долни еретици. Какво да правим? Заедно с Павел ние се прославяме в Благовестието на Исус Христос. Какво печелим? Казва ни се, че нашата слава е празна суета и открито богохулство. В момента, в който паднем ниско и се поддадем на гнева на нашите противници, папистите и анабаптистите стават безочливи. Анабаптистите измислят някаква нова чудовищност. Папистите съживяват старите си мерзости. Какво да правим? Нека всеки да е уверен в своето призвание и учение, за да може смело да заяви заедно с Павел: “Но ако и ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.”
СТИХОВЕ 13, 14. Защото сте чули за моето някогашно поведение в юдейската религия, как прекомерно гонех Божията Църква и я разорявах; и напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници сред съотечествениците ми.
Този текст не съдържа учение. Павел показва своя живот като пример. “Аз самият,” казва той, “някога защитавах фарисейските предания по-яростно от кой да е от вашите лъжеапостоли. И така, ако правдата по Закон имаше някаква стойност, аз самият никога не бих я оставил. Така внимателно живеех според Закона, че превъзхождах мнозина от моите връстници. Така ревностен бях в защита на Закона, че разорявах Божията Църква.”
СТИХ 14. Като бях много по-ревностен към преданията на предците си.
Като говори сега за Мойсеевия Закон, Павел заявява, че е уповавал напълно на него. На филипяните той пише: “Според Закона фарисей, по ревност гонител на Църквата, по правдата от закон непорочен.” Той иска да каже, “Мога да се сравнявам с най-добрите и най-святите от онези, които са от обрязването. Нека да ми покажат, ако могат, по-ревностен защитник на Мойсеевия Закон, отколкото аз бях едно време. Този факт, о галатяни, би трябвало да ви предупреди да се пазите от тези измамници, които така издигат Закона. Ако някога някой е имал основание да се слави в правдата на Закона, това съм аз.”
Аз също мога да кажа, че преди да бъда просветен чрез Благовестието, аз бях така ревностен за папистките закони и преданията на бащите, както никой човек не е бил. Опитвах се усилено да живея според всеки закон колкото е възможно по-добре. Наказвах себе си с пости, бдения, молитви и други упражнения повече от всички онези, които днес ме мразят и ме преследват. Бях толкова искрен, че налагах върху тялото си повече, отколкото то можеше да издържи. Въпрос на съвест беше да почитам папата. Всичко, което правех, го правех с ясно намерение за Божията слава. Но нашите противници, каквито са охранени безделници, няма да повярват онова, което аз и много други сме понесли.
СТИХОВЕ 15, 16, 17. А когато Бог, Който още от утробата на майка ми ме беше отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да открие в мен Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах до плът и кръв, нито се изкачих в Ерусалим при тези, които бяха апостоли преди мен, а веднага заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
Тук Павел разказва, че незабавно след като е бил призван от Бога да проповядва Благовестието на езичниците, той отива в Арабия без да допита до никого. “Когато Бог благоволи,” пише той, “аз не го заслужавах. Бях враг на Христос. Хулех Неговото Благовестие. Проливах невинна кръв. И бях призован от безумието си. Защо? Заради моята възмутителна жестокост? В никакъв случай. Моят благодатен Бог, Който показва милост на когото ще, ми прости всичките нечестия. Той ми даде благодатта Си и ме призва за апостол.”
Ние също сме дошли до познание на истината чрез същата Божия доброта. Аз разпъвах Христос всеки ден в моя манастирски живот и хулех Бога с моята погрешна вяра. Външно бях целомъдрен, беден и покорен. Бях отдаден на постене, бдения, молитви, литургии и подобни. Но под покривалото на моето външно страхопочитание аз непрекъснато не се доверявах, съмнявах се, страхувах се, мразех и хулех Бога. Моята праведност беше мръсна локва. Сатана обича такива светии. Те са неговите любимци, защото бързо разрушават телата и душите си, като ги лишават от благословенията на Божиите щедри дарове.
Казах ви вече, че имах голямо страхопочитание пред властта на папата. Несъгласието с него считах за престъпление, заслужаващо вечна смърт. Смятах Ян Хус за проклет еретик. Считах за грях дори да мисля за него. С радост бих доставил дървата за изгарянето му. И бих чувствувал, че истински служа на Бога.
В сравнение с тези набожни лицемери на папството бирниците и блудниците не са лоши. Те поне чувствуват угризения на съвестта. Поне не опитват да оправдаят нечестивите си дела. Но тези въображаеми светии, вместо да признаят грешките си, ги оправдават и ги смятат за приемливи жертви пред Бога.
СТИХ 15. Когато Бог благоволи.
“По Божието благоволение аз, нечестив и проклет нещастник, хулител, гонител и бунтовник, бях пожален. Бог не само счете за угодно да ме пожали, но и ми даде познанието за Своето спасение, Своя Дух, Своя Син, апостолско служение, вечен живот.” Павел казва това.
Бог не само прощава нашите беззакония, но и в допълнение ни покрива с благословения и духовни дарове. Много хора, обаче, са неблагодарни. По-лошо, като отварят отново врата за дявола, много хора започват да отхвърлят Божието Слово и в крайна сметка извращават Благовестието.
СТИХ 15. Който още от утробата на майка ми ме беше отделил.
Това е еврейски израз, който означава освещавам, назначавам, подготвям. Павел казва, “Още когато не бях роден Бог ме определи за апостол и в надлежното време потвърди моето апостолство пред света. Всеки дар, голям или малък, духовен или материален, и всяко добро нещо, което ще направя, Бог ги е наредил докато съм бил още в утробата на майка ми, където не съм можел да мисля или да върша какво да е добро дело. След като съм се родил, Бог ме е поддържал. Натрупвайки милост върху милост, Той безплатно е прощавал греховете ми, изпълвайки ме със Своята благодат, за да ми даде способност да науча какви велики неща ни принадлежат в Христос. Като завършек на всичко, Той ме призова да проповядвам Благовестието на другите.”
СТИХ 15. И призовал чрез Своята благодат.
“Дали Бог ме е призовал заради святия ми живот? Или заради моята фарисейска религия? Или заради моите молитви, постене и дела? Никога. Е, разбира се, сигурно е, че Бог не ме е призовал заради моите богохулства, гонения, преследвания. Кое Го накара да ме призове? Единствено Неговата благодат.”
СТИХ 16. Да открие в мен Сина Си.
Сега чуваме какво учение е било поверено на Павел: Учението на Благовестието, учението на откровението за Божия Син. Това учение се различава доста от Закона. Законът внушава страх на съвестта. Законът разкрива Божия гняв и осъждение. Благовестието не заплашва. Благовестието обявява, че Христос е дошъл да прости греховете на света. Благовестието ни носи неоценимите Божии съкровища.
СТИХ 16. За да Го проповядвам между езичниците.
“Бог благоволи,” казва Апостолът, “да открие Себе Си в мен. Защо? Поради две цели. Аз лично да повярвам в Божия Син и да Го разкрия на езичниците.”
Павел не споменава юдеите по простата причина, че е бил призван и признат за апостол на езичниците, макар че също е проповядвал Христос на юдеите.
Можем да чуем Апостолът да си казва: “Няма да натоварвам езичниците със Закона, тъй като съм техен апостол, а не техен законодател. Вие, галатяни, нито веднъж не сте ме чули да говоря за правдата от Закон или от дела. Работата ми беше да донеса до вас Благовестието. Следователно не трябва да слушате никакви законоучители, а Благовестието: не Мойсей, а Божия Син; не правдата от дела, а правдата от вяра трябва да се прогласява на езичниците. Това правилното проповядване към езичниците.”
СТИХ 16. Не се допитах до плът и кръв.
Като е приел Благовестието от Христос, Павел не се допитва до никого в Дамаск. Не иска от никой човек да го учи. Не отива в Ерусалим за да седи в краката на Петър и останалите апостоли. Той веднага започва да проповядва Исус Христос в Дамаск.
СТИХ 17. Нито се изкачих в Ерусалим при тези, които бяха апостоли преди мен, а веднага заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
“Отидох в Арабия преди да се срещна с кой да е от апостолите. Веднага се заех да проповядвам Благовестието на езичниците, защото Христос ме беше призовал с тази цел.” Това твърдение опровергава твърдението на лъжеапостолите, че Павел е бил ученик на апостолите, от което лъжеапостолите правят извода, че Павел е бил научен на покорство към Закона, и следователно езичниците също трябва да спазват Закона и да приемат обрязването.
СТИХОВЕ 18, 19. По-късно, след три години, се изкачих в Ерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни; но друг от апостолите не видях освен Яков, брата на Господа.
Павел разказва до подробности своите лични преживявания, за да прекрати клеветите на лъжеапостолите. Той не отрича, че е бил с някои от апостолите. Отишъл е в Ерусалим непоканен не за да бъде обучаван, а за да се види с Петър. Лука описва случката в деветата глава на Деяния. Варнава запознава Павел с апостолите и им разказва как Павел е срещнал Господа по пътя към Дамаск, а също как Павел смело е проповядвал в Дамаск в Исусовото име. Павел казва, че се е срещнал с Петър и Яков, но отрича да е научил нещо от тях.
Защо Павел повтаря този като че ли маловажен факт? За да убеди галатийските църкви, че неговото Благовестие е истинското Христово Слово, което е научил от самия Христос и не от хора. Павел е принуден да повтаря този факт. В опасност е неговата полезност за всички църкви, на които е бил пастор и учител.
СТИХ 20. А за това, което ви пиша, ето, пред Бога ви уверявам, не лъжа.
Беше ли необходимо за Павел да се кълне? Да. Павел разказва лични преживявания. Как иначе биха му повярвали църквите? Лъжеапостолите могат да кажат, “Кой знае дали Павел казва истината?” Павел, избраният Божий съд, е така подценен от своите собствени галатяни, на които е проповядвал Христос, че е необходимо да полага клетва, че говори истината. Ако това се случва на Павел, какво право имаме ние да се оплакваме, когато хората се съмняват в нашите думи, или да ни презират, нас, които въобще не можем да се сравняваме с Апостола?
СТИХ 21. После дойдох в областите на Сирия и Киликия.
Сирия и Киликия са съседни страни. Павел подробно описва своите пътувания, за да убеди галатяните, че никога не е бил ученик на никой апостол.
СТИХОВЕ 22, 23, 24. Но още не бях познат лично на Христовите църкви в Юдея, а те само бяха слушали, че онзи, който едно време ги е гонил, сега проповядва вярата, която някога е разорявал, и славеха Бога поради мен.
В Сирия и Киликия Павел печели одобрението на всички юдейски църкви със своето проповядване. Всички църкви навсякъде, дори тези в Юдея, могат да свидетелствуват, че е проповядвал една и съща вяра навсякъде. “И,“ добавя Павел, “тези църкви славеха Бога заради мен не защото проповядвах, че обрязването и Мойсеевият Закон трябва да се спазват, а защото на всички говорех за вярата в Господ Исус Христос.”
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Божидар Маринов, 2001