Глава 1
Моят прекрасен дом:
В кризаЗащо вашето собствено семейство е често най-голямата ви битка
Раздел от Сара
Аз бях единствено дете докато станах на шест години. Наистина исках брат или сестра. Всеки ден се молех Бог да ни даде ново бебе. Приемах, че когато имам брат или сестра, ние ще се разбираме напълно. Никога не ми мина през ума, че ще се скараме; бях сигурна, че ще бъдем най-добри приятели. Но после един ден Бог отговори на молитвата ми. Аз бяхразвълнувана да имам брат (и скоро след това сестра). Не ми отне дълго да науча за техните удивителни таланти: те ми разхвърляха нещата, постоянно ми досаждаха и показваха невероятно количество енергия. Скоро научих, че макар братята и сестрите да са наистина благословение, те често идват в пакет с други неща.
Брат и сестра пътуват отзад в малка кола на път към Флорида. Момичето е на девет години, а момчето е на три. След около пет минути спорът започва. Родителите постоянно чуват от задната седалка,
– Не ме удряй.
– Въъни ми пъюшената игъачка!
– Мамо, той постоянно ме дразни! – За двете деца е тясно, неудобно и лесно се раздразняват. Накрая те се договарят.
– Тази половина от колата е моя, а тази половина е твоя, – решават те.
– Има невидима линия по средата.
– Сега не ми пипай половината, – казва момичето.
– Добъе, и това е моята стъана. Стой настъани! – идва отговорът.
Всичко е мирно докато момчето “случайно” си протяга крака във вражеската територия.
– Мамо, той докосна моята половина! – се чува и спорът продължава...по целия път към Флорида. Аз бях това момиче, а моят брат Стивън беше малкото момче.
"Мисля, че твоята нова система ще направи пътуването много по-лесно, скъпа."Не се изненадвайте, ако имате спорове с вашите братя и сестри. Това е често срещан проблем в почти всички семейства. Обаче, често срещан не означава приемлив. Стивън, Грейс и аз ставахме все по-загрижени относно това като забелязвахме начина, по който братята и сестрите се отнасят един към друг. Не си позволявайте да вярвате, че няма проблем вашите взаимоотношения да останат на по-ниско ниво или че не могат да бъдат подобрени. Мога наистина да кажа, че моят брат и сестра са най-близките ми приятели и големи благословения в моя живот.
Не е необичайно да имате борби, но е много важно да се справяте с тях правилно. Борбите в живота обикновено не идват в удобно време; те по-скоро сякаш идват когато най-малко ги очакваме. Идват във всякакви различни форми и по изненадващи начини. Нашето семейство се учи, че е важно да гледаме на всяка пречка като на възможност. Например:
Един път нашето семейство пътуваше късно през нощта. Това не е необичайно. Нашето семейство изглежда има навик да пътува през нощта. Мисля, че това е така, защото на НЯКОИ от нас им отнема много дълго време да се приготвят. (Може би ще откриете кой, когато свършите тази книга.) Беше около десет часа вечерта и ние пътувахме към конференция за домашно училище. Мислехме си, че е приятна, мирна, спокойна вечер. После изведнъж усетихме друсване. Всеки се изправи на седалката, отвори очи и се огледа с изплашено лице. Татко бързо отби от пътя и ни каза добрата новина. Беше само спукана гума. Лошата новина беше, че бяхме в пусто място – по магистрала в Индиана. Татко каза,
– Всеки веднага да излезе от колата.
И така мама и ние тримата стояхме в тъмното на тревата докато татко се опитваше да сложи резервната гума. За нещастие, не успя да пъхне крика под колата. (Предполагам, че НЯКОИ от нас са взели твърде много багаж.) След като опита доста пъти, той накрая реши да се опита да спре някой да му помогне. Все още стояхме отстрани на пътя и се молехме докато татко махаше на всяка кола, която минаваше. Никой не спираше. Минаваха още коли. Пак никой не спираше. Ставаше късно, но нямахме какво друго да правим освен да чакаме. Тогава лицата ни просветнаха като видяхме една кола да спира и двама млади мъже да излизат за да ни помогнат. Те изглежда имаха много опит и много енергия. Не им трябваше много време да дигнат колата и да сложат крика отдолу. След като резервната гума беше сложена, татко им обясни, че понякога се оказваме в ситуации, в които не можем да направим нищо да си помогнем и имаме нужда някой да дойде и да ни избави.
– Точно така е и с Бога, – продължи татко. – Ние сме хванати в капан от греха и не можем да направим нищо да си помогнем. Имаме нужда от избавител. Затова Бог трябваше да изпрати Своя Син. Когато Исус умря на кръста, Той направи това, което не можехме да направим за себе си. – Той каза на момчетата, че съжалява, че нямаме нищо, което да им дадем, но попита дали поне ще можем да се помолим за тях. Те казаха “Да,” татко се помоли и те си тръгнаха.
Всички бяхме облекчени, че проблемът ни е решен и радостно седнахме обратно в колата, развълнувани да продължим пътя си. Но сега имахме нов проблем. Татко завъртя ключа и колата не запали! Не можехме да повярваме. Фаровете бяха стояли включени твърде дълго! Мама и ние тримата излязохме от колата за втори път и всичко се повтори отново. Започнахме да се молим докато татко се опитваше да спре някой друг. Този път спря мъж в товарен камион. Той подаде ток към стартера на нашата кола и тя запали. Той бързаше, но ние се погрижихме той да си тръгне с брошурка. За трети път тази вечер се качихме в колата...този път за да останем в нея, и стигнахме безопасно до нашата цел.
Понякога сте безпомощни и единственото решение е някой да ви избави. Не можете да го постигнете сами.Има ли сега вашето семейство спукана гума? Спрели ли сте край пътя? Имате ли спукана гума, която е разтърсила цялото домакинство и ви е спряла? Може би нямате правилните инструменти. Но Бог ги има.
Пречките да върнем нашата кола обратно на пътя ни дадоха удобен случай да свидетелстваме, да се молим, да покажем търпение и издържливост и да почувстваме какво е да сме безпомощни. Бог не позволява трудности освен когато има причина за тях. Проблемите са обикновено най-големите шансове за израстване и служение към другите.
Проблемите са нормална част от живота. Следователно, не е изненадващо, че имате проблеми с вашите братя и сестри. Вашият отговор ще определи дали ще бъдете победени от тези проблеми или ще ги преодолеете. Победоносните бойци не биват победени или обезсърчени от трудности. По-скоро те ги виждат като предизвикателство. Нашата цел с тази книга е да споделим с вас как можете да воювате доброто войнстване, като реагирате на семейните проблеми по правилния начин.
Вие сигурно ще попитате,
– Но защо е толкова трудно в моето собствено семейство?
Шест причини за семейни конфликти
1. Лъжливи възгледи
Някога вярвали ли сте в някое от тези неща?
“Моят брат или сестра е проблем в живота ми.”
“Ако нямах брат/сестра, помисли си колко по-лесен щеше да бъде животът ми.”
“Нашите взаимоотношения са безнадеждни.”
“Проблемът е по тяхна вина, не моя.”
“Ние се разбираме добре като всички други. Няма нужда да се притеснявам за това.”
“Аз съм просто нормален.”
“Вече е твърде късно да се направи нещо за нашите взаимоотношения.”
Това са лъжи, които трябва да бъдат разпознати, отхвърлени и заменени с истина. “Защото, даже и да живеем в плътта, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо над познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос.” (2 Кор. 10:3-5)
2. Огорчение
Много семейни проблеми са причинени от обиди, които водят до огорчение. Ние нараняваме другите, понякога нарочно и понякога ненарочно, и не поправяме нещата. Това поврежда тяхното отношение към нас и причинява огорчение. Също, когато другите нараняват нас, ние не отговаряме по правилния начин. Ако има обиди от миналото, които никога не са били разрешени, не можем да очакваме да поддържаме добри взаимоотношения в настоящето. Ще обясним това по-нататък в глава четвърта.
3. По-високи очаквания от нашето семейство
Ние мислим, че заслужаваме повече от нашето семейство. Искаме те да зачитат нашето време, пространство и възгледи. Очакваме любовта и грижата, която ги виждаме да дават на други хора. Все пак, ние сме техният брат или сестра; имаме нужда от тяхната любов и служение повече от всеки друг. Когато те не отговарят на нашите очаквания, ние се ядосваме и се чувстваме оправдани да прекратим взаимоотношенията си. Тогава често започваме да търсим одобрение от приятели вместо от нашето семейство.
4. По-ниски очаквания от нас самите
Ние имаме склоност да снижаваме нашите очаквания от самите себе си когато сме с нашето семейство. Не полагаме усилия и не отделяме време да мислим за техните нужди както правим за други хора. Все пак, те са само наши братя и сестри. Нашето невнимателно отношение се изявява с външни действия: казваме им неща, от които бихме се срамували да кажем на някой друг, не изразяваме благодарност, критикуваме и дразним. Като цяло правим техния живот нещастен и това даже не ни притеснява.
С други думи, имаме по-ниски очаквания от самите себе си и по-високи очаквания от тях. Разбира се, това открива друг проблем. За тях е точно обратното! Както можете да отгатнете, това е себеразрушително съчетание за семейството.
5. Странични дейности
Ако сме твърде заети да прекарваме време с нашето семейство, няма да имаме близки взаимоотношения с тях. Появяват се множество странични дейности, които заемат времето ни. Те обикновено ни спират от многото важни задачи, които Бог има за нас, включително нашите братя и сестри. Как можем да очакваме да имаме добри взаимоотношения, ако не прекарваме време заедно? Някои от тези странични занимания са телевизията, компютъра, телефона, спортове, видеоигри, книги, други приятели и заета програма.
6. Прикрити влияния на врага
От самото начало Сатана се опитва да подкопае и унищожи Божия план. Богоугодното семейство има голяма сила за Господа. Врагът знае това и работи много усърдно да разруши семействата. Той има много лъжи, капани и стратегии. (1 Пет. 5:8)
Светът също работи против нас. Ние сме заобиколени от влияния и учения, които не насърчават взаимоотношенията в семейството.
Много млади хора се стремят да създадат приятелства, вместо да се съсредоточат върху семейството, което Бог вече им е дал. Смятат, че не се приема за „готино,” ако се отнасяш добре към твоя брат или сестра. Да бъдеш най-добър приятел с твоето собствено семейство дори не се счита за приемлива възможност. Даже е нечувано!
Родителите на малко момче на име Джоуи му казали, че ще имат гости за вечеря. Тъй като нямало достатъчно място на голямата маса, те казали, че ще трябва да седи на малката маса с малките си брат и сестра. Когато било време за вечеря, таткото на Джоуи поискал от него да благодари за храната. Джоуи се помолил, „О Господи, благодаря Ти, че приготвяш трапеза за мен в присъствието на враговете ми.”
Раздел от Стивън
Не мога да бягам толкова далеч
По възраст аз съм втори отпред назад, отзад напред, а също съм единственото момче. Добре е, че помогам за написването на тази книга, за да дам мъжката гледна точка.
Някой може да задавам въпроса, „Аз се разбирам добре с моите приятели. Защо не се разбирам с моето семейство?” Ако ти, както други, си задал този въпрос, тогава поздравления, че такъв чудесен въпрос ти е дошъл наум!
Нека да ти отговоря като ти дам един пример. Когато съм с моите приятели, бягам само спринт (бягане на къси разстояния). Даже и да не съм добър бегач, вероятно мога да ги заблудя и да стигна до финала. Защо? Защото нямам дълго разстояние за бягане. Моите приятели няма да разберат, ако падна след като свърша. Когато съм със семейството си, нещата са различни. С тях бягаме маратон. В житейското състезание никой от нас не е съвършен бегач. Всички се изморяваме, спъваме се и падаме, почиваме си и всички правим грешки. На спринт мога да успея да го прикрия, но на маратон не мога.
Когато съм с приятелите ми, те мислят, че с мен е много лесно да се разбират (много разумна мисъл). Аз бих искал да се съглася с тях, но знам, че в действителност аз съм по-внимателен какво казвам, когато съм с тях, по-търпелив към техните недостатъци, по-гъвкав относно техните планове и по-предпазлив как се държа. Например, когато съм с приятелите си и нещата не вървят както съм ги планирал, мога да изтърпя това; не се дразня, нито се гневя. Но със семейството си казвам каквото мисля. С моето семейство, мен наистина ме интересува, ако нещата не вървят по начина, по който съм ги очаквал, и ще ги уведомя семейството си при моята първа възможност (не тяхната!).
Когато съм с приятелите си, те няма да ми казват какво да правя. Мога да седна, да си почивам и да прекарвам добре времето си. С моето семейство, от друга страна, сякаш винаги има работа за вършене. Ако седна да си почивам – добре заслужена почивка – някой от моето семейство със сигурност ще влезе в стаята и ще се радва да види, че съм свободен да свърша някоя работа. Моите приятели ме виждат в дните, когато всичко върви добре, когато слънцето свети и аз съм радостен и щастлив (ако не съм, поне се преструвам, че съм). Моето семейство ме вижда през цялото време, даже и в лоши дни когато съм болен, подтиснат, изтощен, в напрежение или имам главоболие.
Тъй като бягаме целия маратон на живота с нашето семейство, обикновено имаме много очаквания от тях. Разчитаме на тях да ни помагат в живота. Смятаме, че те трябва да са по учтиви към нас на масата, да се отнасят към нас с повече уважение, да бъдат по-чувствителни към нашите нужди или поне да не се ядосват за това как държим вилицата си. Тъй като с нашите приятели бягаме само спринт, не очакваме от тях да бъдат съвършени. Те могат да ни задават тъпи въпроси или да ни прекъснат когато говорим, и това ни засяга толкова много. Но с нашето семейство...е, тогава е различно.
1. Добър старт. ("Слава на Господа!")
2. Реалност. ("О, не отново.")
3. По-далеч от очакваното. Ще се справим ли? ("Защо това винаги се случва на мен?")
4. Сблъсквайки се с нашите собствени проблеми, ние често правим нещата трудни за другите. ("Хайде момчета! Побързайте! Не можете ли да побързате?!")Един път Сара, Грейс и аз отивахме на събрание, което започваше в 5:00. Нашето семейство често закъснява, защото на някои хора в нашето семейство им отнема повече време да се приготвят, отколкото на други. Има петима човека в нашето семейство. Трима от нас са бързи и двама от тях са бавни. (Не са изброени имена, за да защитим виновните.) В този конкретен ден решихме, че ще тръгнем в 4:45. Сара и аз бяхме готови навреме и чакахме в колата. Но Грейс все още суетеше из къщата събирайки своята голяма колекция от отбрани ненужни неща. Ако това ставаше в къщата на приятел, вероятно нямаше да имам нищо против. Бих си помислил, „Не е чак такъв проблем. Просто малко ще закъснеем.” Но в нашето собствено семейство е различно Аз очаквам всеки да се съобразява с разписанията на другите. Сара и аз имахме опит с това и се опитвахме да бъдем изобретателни. Ние започнахме да пеем малка песен докато чакаме,
Бъди търпелив. Бъди търпелив.
Не бързай толкова.
Ако станеш нетърпелив, само започваш да се притесняваш.
Спомни си, спомни си, че Бог също е търпелив.
И си помисли за всичките пъти, когато другите са трябвали да чакат теб!Така че никакъв проблем, нали? Е, за нещастие, наистина имаше проблем. Грейс накрая дойде (около 5:00) и ние все още пеехме. Трябва да разберете, че тъй като Грейс е най-малката, нейните чувства се нараняват лесно. Ако някой в друго семейство пееше тази песен, тя вероятно щеше да го счете за забавна шега, но тъй като беше нейното собствено семейство, тя го прие лично. Ние не не осъзнахме, че тя се чувства по този начин, докато не стигнахме до целта на нашето пътуване и Грейс се обади на мама и и каза че е много тъжна. Тя каза, “Стивън и Сара се държат лошо.” От тази случка научихме, че да показваме търпение е повече отколкото да пеем песен. Всъщност, като пеехме песничката, Сара и аз показвахме, че не демонстрираме търпение.
Друга очевидна точка е, че тъй като бягаме маратон с нашето семейство и само спринтове с нашите приятели, ние прекарваме повече време с нашите братя и сестри. Все пак, виждаме нашето семейство всеки ден. Разбира се, в ума си може би оправдаваме себе си като казваме, че имаме много добри причини да не се разбираме с нашите братя и сестри. Сигурен съм, че можем да обясним подробно защо не е наша вина. Но това не е правилното отношение. Ние искаме да спечелим маратона и Бог ни е дал нашето семейство да ни помогне. Бог не иска само един от нас да спечели; Той иска цялото семейство да победи. Трябва да се научим, че не бягаме един срещу друг, но заедно един с друг.
Ако бягахме само спринтове с нашето семейство, всичко щеше да е наред. Но ние сме принудени да бягаме в семейния маратон. Има ли лек? Точно за това е тази книга. Помислете си, ако можете да завършите маратона и все още да сте приятели с вашето семейство – още по-добре, най-добри приятели!
"Няма проблеми, Джош, можеш да ми върнеш книгата когато ти е удобно"
"Хей, сестра ми! Къде ми е книгата? Искам я сега!"Дефинициите на Стивън
Брат – Практически съвършен човек, който помага на своите сестри да изграждат характер.
Книга – Случаен подбор от думи събрани за да дадат идея, която някои хора може да не харесат.
Очаквания – Идея, която се надявате някой ще извърши в определено време, на определено място, на определен човек, за да е от полза за вас по определен начин.
Търпение – Черта от характера, която децата под 5 години инстинктивно целят да развият в хората около тях.
Дом – Място, където можеш да кажеш каквото мислиш, но никой не слуша.
Приятели – Хора, които обикновено имат едни и същи добродетели, едни и същи врагове или едни и същи недостатъци.
Родословно дърво – Те изглежда произвеждат много разнообразни плодове.
Раздел от Грейс
Как започна всичко
Седях в колата един ден, когато Сара ми каза, ”Грейс, имам идея. Мисля, че трябва да напишем книга да помогнем на братята и сестрите да се разбират.”
Аз си помислих, “Олеле! Още една от великите идеи на Сара!”
Сара, Стивън и аз сме забелязали, че много братя и сестри имат повредени взаимоотношения. Единодушни сме, че това е голям проблем. Накъдето погледнем, семействата очевидно са в проблем. Затова се съгласихме с идеята на Сара да напишем тази книга.
Всъщност, не трябва да сме изненадани ако ни е трудно да се разбираме с нашите братя и сестри, защото Каин и Авел, първите братя, които са живели на тази земя, не са се разбирали. Те не само са се биели, но Каин е убил Авел! Тяхната борба вероятно е започнала когато са били малки!
Добрата новина е, че не е задължително да бъде така. Бог има отговорите, от които се нуждаем. Виждате ли, Бог е Който ни е поставил в семейства. Това е Негов план. Той е поставил всеки от нас в семейство, което е точно за нас. Нашите братя и сестри са благословения и дарове от Господа.
Тъй като не сме съвършени...
Очевидно децата не са съвършени като възрастните (ха ха ха). Затова не винаги се разбираме съвършено. И тъй като познаваме нашите братя и сестри по-добре отколкото познаваме кой да е друг, това прави по трудно да се разбираме с тях.
Например, аз съм много спокойна около Сара и Стивън, защото ги познавам толкова добре. Затова през повечето време не съм „нащрек” и лесно мога да стана невнимателна в моите действия, отношения и думи. Не съм така внимателна да правя каквото е правилно. В края на краищата, те вече знаят, че имам много недостатъци; няма нужда да се притеснявам за моята репутация, когато съм с тях.
Когато хората са невнимателни и реагират без да мислят, това води до проблеми. Преди няколко години татко имаше операция на жлъчката. Ноща след операцията се чувстваше много зле. Много му беше трудно да стигне от стола да леглото. Мама му помагаше, за да не се нарани. Много бавно той пропълзя в леглото и заспа.
Посред нощ...Звън! Звън! Телефонът звънна и олеле! Мама беше наистина изненадана, когато видя татко да скача от леглото и да тича към телефона. ООООХ! Мисля, че татко също беше малко изненадан. Така здраво е спал, че беше забравил за всичко докато стигна до телефона...тогава си спомни за операцията.
Татко се опитваше да бъде много внимателен преди да си легне, но после, когато стана нещо неочаквано, забрави да бъде предпазлив. Оооох! Това боли! По същия начин, тъй като когато сме с нашето семейство не винаги сме „нащрек,” проблемите възникват много лесно.
Да се научим да имаме реакциите на Исус
Един път когато бях на около три години, се забавлявах чудесно като си играех в парка. По средата на играта Сара дойде при мене и каза, че е време да се връщаме у дома. Аз въобще не исках да се връщам у дома. Исках да остана и да играя в парка цял ден! Правилната реакция би била аз да се подчиня на Сара и да направя каквото тя иска. Вместо това, моята “автоматична реакция” създаде проблеми за мен (и за нея). Избягах от нея, скрих се под пързалката и се опитах да се сетя за някакъв начин да остана по-дълго в парка. В края на краищата, мислех си, „Сара не ми е майка.” Накрая бяха необходими съвместни усилия на Стивън и Сара да ме довлекат до дома. Всъщност, аз не си спомням тази случка, но Сара и Стивън са ми я разказвали много пъти. Те казват, че си го спомнят добре, защото е ставало всеки път когато ме водели в парка!
Извинения...
Забелязвали ли сте, че понякога братя и сестри даже не се опитват да се разбират? Няколко момичета, които познавам, често се оплакват от своите братя и сестри. Те ми казват:
Като че ли не ги е грижа за тези взаимоотношения, и определено не възнамеряват да предприемат някакви стъпки за подобряване на нещата.
- “Брат ми е толкова лош към мен.”
- “Мразя когато сестра ми ме назидава.”
- “Моите братя и сестри са най-голямата напаст на света.”
Също има някои които просто правят извинения. Те си мислят:
- “Е, никой не се разбира с братята и сестрите си, така че защо аз да се разбирам?”
- “Да се разбирам с тях? Това е невъзможно!”
- “Те не ме харесват, затова няма да се притеснявам за това.”
- “Ние не сме толкова зле като онова семейство!”
Други хора наистина искат да подобрят положението, но не предприемат никакво действие. Може и да осъзнават проблема, но са твърде мързеливи да направят нещо. Понякога осъзнавам, “Е, по този начин мога да се разбирам по-добре със Сара,” или “Стивън и аз можехме да се справим с тази ситуация по-добре,” но само си мисля за това и не правя нищо.
Дали някои от тези примери съответстват на вашето семейство? Тогава продължете да четете тази книга. Също, помнете, че Бог е на наша страна, и дори тази книга да не ви даде всичката помощ и отговори, от които имате нужда, Библията ще ви ги даде.
”Никакво изкушение да не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви изостави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще ви даде изходен път, така че да можете да го издържите.” 1 Кор. 10:13
Невероятното влияние на богоугодното семейство
Това е вълнуващата част от тази глава! Богоугодните семейства имат невероятно влияние. Ползата за Божието царство ще бъде огромна, ако имаме желание да търсим най-доброто от Бога в тази област. Малко хора осъзнават колко голямо влияние имат върху хората около тях. Йоан 13:35 казва, “По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежу си.”
Представете си нещата които обикновено виждате в магазина. Аз често виждам родители да викат към децата си, нещастни лица, гняв, дразнене, егоизъм и братя и сестри, които се бият и се карат. Спомням си един път когато седях в нашата кола на паркинга и чаках Стивън. Опитвах се да уча, но бях много разсеяна от хората в колата до нас. Не можех да виждам много добре вътре в тяхната кола, но можех да чуя викане и крещене. Няма нужда да казвам, че семейството в тази кола не се разбираше. Те буквално крещяха един на друг със силен гняв. Не можех а повярвам какво чувах! Тъжно е, че това е на каквото много хора са свикнали и даже очакват. Но си помислете каква противоположност ще бъдат семействата, които показват смирението, добротата и любовта, които Исус заповяда – особено ако ги показват даже към своите братя и сестри!
Ние обикновено се изненадваме да научим колко много хората наблюдават нашето семейство. Те ни обсъждат, когато ние мислим, че даже не ни забелязват. Това е постоянно напомняне, че ние представляваме Господ Исус Христос навсякъде. Хората просто не са свикнали да виждат семейства, които се разбират. Спомням си един път когато моето семейство правеше представяне в църквата. След това една жена дойде да говори с мен. Вместо да каже нещо за нашата музика или представянето, тя каза, “Исках да ти кажа колко впечатлена бях от начина, по който ти и твоята сестра се разбирате.” Аз бях изненадана. Не мислех, че сме направили нещо специялно. Моято вътрешна реакция беше, “Даже да не се разбираме у дома, да не мислите, че ще се бием пред всички??...да не говорим на сцената??” Въпреки всичко, това беше я впечатлило. Ние определено не сме съвършено семейство (ще откриете това като прочетете тази книга!), но искаме вие да осъзнаете, че семействата, които се опитват да правят което е правилно, ще бъдат забелязани.
Където и да отидете, вие, като силно, действащо семейство, ще бъдете толкова необичайни, че ще се отличавате рязко. Не подценявайте важноста на това свидетелство. Като се покорявате на Господа във взаимоотношенията с вашето семейство, вие ще издигате знамето за славата на Господ Исус Христос, което ще бъде видяно от мнозина. Тази богоугодна стратегия е “да воюваме доброто войнстване.” “Когато врагът ще дойде като стремителен поток, Божият Дух ще издигне знаме против него.” (Ис. 59:19)
Приложение
Приемете Божия план за вашето семейство. Бог е Който ви е дал семейството, което имате. Неговите пътища са съвършени и Той има цел за това, което прави. Ако ви дразни определена черта на вашето семейство (като кои са вашите братя и сестри, колко имате или кой по ред сте роден), вие всъщност сте раздразнени на Бога. “Но, о човече, ти кой си, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи който го е направил: Защо си ме направил така? Или грънчарят няма власт над глината?” (Рим. 9:20-21)
Благодарете на Бога за вашето семейство, за всеки един от вашите братя и сестри, и конкретно всичко във вашето семейство, което не харесвате. Важно е да правите това, ако искате успешно да приложите другите неща в тази книга. ”За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Исус Христос.” (1 Сол. 5:18)
Решете сега да искате да на правите каквото е нужно, за да създадете богоугодно, силно, изграждащо отношение с всеки един от вашите братя и сестри. Просто да прочетете книгата няма да оправи нещата в вашето семейство. От вас зависи да изберете да се покорявате на Господа и да търсите Неговото най-добро решение, каквато и да е цената.
Това не е просто заради вас, не просто заради тях, не просто заради вашите родители, но за славата на Господа, за победата над врага, и за действено свидетелство в живота на всeки, когото срещнете! Богоугодните семейства са малко и са редки в това “опако и извратено поколение” (Фил. 2:15), в което на братята и сестрите се гледа като на дразнители, неразрешими проблеми и петна във вашия живот.
ОБЪРКАН СЪМ...
Въпрос: Какво да правя, ако моите братя и сестри “не ги е грижа” за нашите взаимотношения?
Отговор: Първо, вероятно не е вярно, че “не ги е грижа” за вашите взаимотношения. Те могат да мислят, че не ги е грижа, казват, че не ги е грижа, преструват се, че не ги е грижа, или искат вие да мислите, че не ги е грижа, но в действителност те искат вашето приятелство. Не се обезсърчавайте. За вашия брат или сестра ще е от голямо значение, че вас ви е грижа. Вашето усилие няма да бъде напразно.
Второ, вие сте ключът към решението. Често е нужен само един човек да се разреши конфликт. Ако един човек е готов да се покори на Господа, могат да станат удивителни неща. Не е ваша отговорност да ги принудите да поправят нещата; ваша отговорност е да се уверите, че вие сте покорни на Господа, и след това оставете резултатите на Него. “Защото Бог не е неправеден, че да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.” (Евр. 6:10)
НЕГОВИЯТ разказ приложен днес
Въздействието на едно решение
Животът би бил по-лесен просто ако през цялото време вземахме мъдри решения. Мислили ли сте колко чудесно ще бъде, ако можехме да бъдем като цар Соломон, най-мъдрия човек, който някога е живял? Аз съм мислила. Но знаехте ли, че Соломон имаше син на име Ровоам, който взе изключително глупаво решение?
Когато Соломон почина, целият Израел се събра да направи Ровоам цар. Хората се обърнаха към него с въпрос. Те казаха,”Товят баща сложи тежък хомот върху нас, но сега, намали товара ни и направи нещата по-лесни за нас. Ние тогава ще ти служим.” Ровоам отговори, “Дайте ми три дена да реша и тогава се върнете и ще ви кажа моето решение.”
През това време Ровоам искаше да потърси съвет. Първо говори със старейшините, старите мъже, които бяха служили на баща му. Те му казаха, че трябва да отговори благосклонно и кротко на хората.
Но цар Ровоам отхвърли мъдрия съвет на по-възрастните мъже и отиде да говори с приятелите, с които беше израснал. Те му дадоха обратния съвет. Те казаха, “Отговори грубо на хората. Кажи им, че ще бъдеш дори по-суров към тях от баща си – че баща ти ги наказваше с камшици, а ти ще ги наказваш със скорпиони.” Ровоам последва този съвет на по-младите мъже и отговори така на хората. Като следствие хората се разгневиха против него и царството се раздели.
С течение на времето Ровоам и Юда изоставиха Господния закон. Затова Господ доведе наказание върху тях; египетският цар Сисак се вдигна против тях и ги нападна. Защо се случи всичко на Ровоам? Има ключов стих, който ни казва защо Ровоам взе тези глупави решения. (Прочетете 2 Лет. 12:14) “А Ровоам стори зло, като не оправи сърцето си да търси Господа.”
Ние все още сме млади. Предстоят ни много важни решения. Като Ровоам, ние ще направим ужасни грешки ако не приготвим сърцата си СЕГА да търсят Господа. Няколко глави по-късно във 2 Лет. 16:9 Бог ни казва, “Защото очите на Господа тичат насам и натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършенно разположени към Него.” Господ иска да покаже Себе Си силен в живота на всеки от нас. Той и днес търси хора, чиито сърца са съвършени към Него. Най-доброто решение, което можете да вземете като започвате тази книга, е да приготвите сърцето си СЕГА да търси Господа.
"Слушай нас, Рехо. Не позволявай да те притискат. Ти си цар. Бъди твърд! Покажи им кой командва тук. Ако си мек, те ще се възползват от теб. Забрави тези глупости за съчувствието. Тези старци в министерския съвет не знаят какво говорят. Не разбират времената. Нямат връзка с реалността. Загрижени са само за своята репутация. Имаме нужда от промяна. Можеш да се довериш на нас, Рехо. Ние сме израснали заедно с теб. Просто ни послушай."Въпроси за самооценяване 1
Моят брат/сестра е мой/моя/мое...
q Домашно животно.
q Слуга.
q Враг.
q Най-голям проблем в живота.
q Най-добър приятелКогато съм с моя брат/сестра, аз...
q Се прозявам.
q Се обаждам на местната служба за борба с вредители.
q Се наслаждавам на времето заедно.
q Чакам да отида на небето.
q Пренебрегвам ги.Аз се моля за моя брат/сестра...
q Всеки ден.
q Не много.
q Само преди ядене.
q Когато са болни.Обикновено реагирам на семейни проблеми като...
q Пренебрегвам проблема.
q Обвинявам другите.
q Проспивам ги.
q Ги избягвам с телефона или телевизора.
q Прибягвам до Библията.
q Се опитвам да забравя за тях.Когато работя по важен проект и моят брат идва да ме дразни, моят обичаен отговор е...
q Да направя голям надпис, който казва, “НЕ БЕЗПОКОЙТЕ!” и да я залепя на блузата си.
q Да кажа, „Имаш 45 секунди да ми говориш. Готови, старт!”
q Да обясня на брат си какво правя и да започна да му възлагам работа.
q Да си спомня, че моят брат е по-важен от моя проект, и да реша как мога да го насърча.
q Да го помоля да провери вместо мен новините, прогнозата за времето, цените на бензина и колко мляко ни е останало.
Наляво: Зайчета. Птички. Домашни любимци.
Надясно: Чудовища. Горили. Акули. Тарантули. Братя и сестри.Малката мис Грейс
Little Miss Grace
Sat in her place
Writing Fight The Good Fight.
She thought and she paced
She wrote and erased
And struggled with all of her might!
Little Miss Grace
With despair in her face
Said, “Writing is not very fun.
This book is so long
It’s all going wrong
I don’t think I’ll ever be done.”
“Little Miss Grace
Quicken your pace,”
Said Sarah to hasten the book.
“There’s no time for play,
You must not delay,
Please finish what you undertook.”
Little Miss Grace
Run a diligent race
You must not give in to defeat.
Work into the night
Continue to write
Or your book you will never complete!
Little Miss Grace
Has delight in her face
“I’m finished! I’m finished,” she said.
“You say, I’m not done?
That was just chapter one?
I think I’ll just go to bed!”Малката мис Грейс
седеше на своето място
и пишеше Да воюваме доброто войнстване.
Мислеше и обикаляше,
пишеше и изтриваше,
и се напъваше с всички сили!
Малката мис Грейс
с отчаяно лице
каза, „Писането не е много забавно.
Тази книга е толкова дълга,
нищо не върви както трябва,
не мисля, че някоя ще я завърша.”
„Малка мис Грейс,
работи по-бързо,”
каза Сара за да ускори книгата.
„Няма време за игра,
не трябва да се бавиш,
Моля завърши каквото си започнала.”
Малката мис Грейс,
върши си прилежно работата,
не трябва да се предаваш.
Работи и през нощта,
продължавай да пишеш,
иначе никога не ще завършиш книгата си!
Малката мис Грейс
е с радостно лице.
„Завърших! Завърших,” казва тя.
„Казвате, че не съм?
Това е само първа глава?
Май просто ще си легна да спя!”