Глава 2
Шанс веднъж в живота

Делото на вашия живот започва в семейството ви

 

Раздел от Сара

Отношението на много християни е, “Искам да направя нещо велико за Господа. Искам да направя живота си да има смисъл за Христос. Господи, изпрати ме където искаш.”

Представете си как някой слуга идва при царя и казва, “Аз съм ти посветен. Твой предан слуга съм. Ще ти бъда верен независимо от всичко. Можеш да разчиташ на мен. Само ми възложи нещо.”

Царят мисли една минута и казва, “Ще вземеш ли това писмо да го занесеш на моя рицар?”

Слугата отговаря, “Какво? Просто искаш да занеса писмо? Аз исках да направя нещо велико за теб. Мислех, че ще ме изпратиш в битка, за да мога да извърша някое смело и доблестно дело в служение и почит към Царя.” Какво би си помислил царят за такъв слуга? Вероятно вече няма да има много високо мнение за него. Не би му имал доверие, и определено не би го избрал за важни задачи.

Понякога се чудя дали ние изглеждаме така пред Бога. Господ иска от нас да бъдем верни в малките неща. Осмеляваме ли се да искаме да вършим велики неща за Бога, ако пренебрегваме да Му се покоряваме в малките неща? Не, първата ни стъпка е да Му се покоряваме в нещата, които вече вече е поискал от нас да вършим. Исус заповяда на учениците Си да бъдат свидетели първо в Ерусалим, после в Юдея, после Самария, и накрая до краищата на земята. По същия начин, първото място, където Бог изпраща всеки един от нас, са нашите семейства. Лесно е да гледаме на нашите взаимоотоншения с братята и сестрите като маловажни, но те не са маловажни в Божиите очи.

Господ ми даде урок относно важноста на малките неща, когато нашето семейство беше в Флорида. Съчетавахме поредица от концерти на арфа със семейна ваканция. Брат ми, сестра ми и аз свирим на арфа и моите баба и дядо бяха уредили концерт за нас на християнска конференция. Много хора дойдоха и имахме много добри отзиви. Аз бях много развълнувана от тази възможност за служение.

Скоро след това, докато пътувахме из Флорида, татко спомена, че ще спрем да посетим възрастна жена, която е била приятелка на моята баба. Като пристигнахе до нейната къща, татко каза, “Мисля, че трябва да вземем арфите с нас за да й посвирим.”

Изненадана, аз казах, “Да вземем арфите? Вътре?” Да вземем арфите означаваше да разтоварим всичко, което беше върху тях, а нашата кола беше пълна. Знаех че ще бъде голямо мъчение да носим арфите нагоре по стълбите, в къщата, пак навън, надолу по стълбите и в колата под багажа отново. Освен това бързхме да стигнем до целта на нашето пътуване още тази вечер. Аз казах, “Татко, защо да не вземем малката арфа и да оставим голямата в колата?”

Но татко отвърна, “Не, мисля, че трябва да вземем и двете.” Занесохме арфите в нейната всекидневна и започнахме да свирим. Веднага осъзнах, че си заслужаваше усилията. Тази жена нямаше семейство и имаше само малко приятели. Тя рядко можеше да ходи някъде – даже и на църква. Затова нашата музика на арфите, която аз смятах за незначителна, беше от голямо значение за нея. След като изсвирихме няколко химни, и поговорихме с нея, продължихме по пътя си. Като се качвахме в колата, Господ ме изобличи за неправилното ми отношение. Бях толкова ревностна и развълнувана да свиря за голямата тълпа на конференцията, но си мислех, че е твърде много работа да свиря за тази жена. Тогава си спомних, че в Писанието Господ ни казва колко е загрижен за вдовиците и сирачетата. Започнах да си мисля, че вероятно Бог е счел този “концерт за арфи” за една жена за по-важно служение от концерта, който аз смятах за толкова голям. Господ ми напомни, че понякога нещата, които изгреждат големи в моите очи, са малки за Него, и нещата, които изглеждат малки за мен, са големи за Него. Това включва нашите братя и сестри.


"Господи, ще отида където искаш да отида. Ще направя каквото искаш да направя"
"Добре, мамо, ще почета на сестра ми и на Били и на Боби. "Имало едно време."
"Е, Господи, нямах точно това предвид."

И така, нашата цел е да се покоряваме на Господа като правим малките неща. Как можем да приложим това в нашето семейство? Докато мислим за начини да служим на нашите братя и сестри, можем да сме развълнувани да бъдем водач или добър пример или учител на по-малките. Тези неща са добри, но не са на първо място.

Спомняте ли си слугата, който дойде при царя и поиска да направи нещо важно? Това е обичайното отношение. Хората естествено желаят да бъдат велики, но има неочаквано качество на величие, което е доста рядко. Ние всички сме склонни да не го забелязваме и го пренебрегваме. Знаете ли какво е?

Неочакваното качество е да бъдеш слуга. Даже Исус дойде не да Му служат, а да служи. Мат. 23:11-12 казва, “А по-големият между вас нека ви бъде служител. И всеки който възвишава себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиси.” (Също прочетете Лука 22:24-27 и Марк 10:42-45.) Когато Исус изми краката на учениците Си, Той им каза, “Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв. И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката.” (Вижте Йоан 13:13-14 и Фил. 2:7)

Мисленето на света е, “Ако искаш да си водач, направи се велик.” Но това не е Божието мислене. Бог ни казва, че ако искаме да бъдем велики, трябва да се смирим, и да оставим Бог да ни възвиси. Пр. 22:4 казва, “Следствието на смирението и на страха от Господа е богаства, чест и живот.” Като се стремим да бъдем богоугодни водачи в нашите семейства, нашата най-първа работа е да научим това, което изглежда като противоречие. Бъдете слуга; търсете случай да се смирите и неегоистично да служите на другите.

Характеристики на истинския слуга

Истинският слуга:

q Знае, че всички задачи са всъщност от Бога
q Ще бърза да предложи услугите си
q Счита за важна възложената задача
q Изпълнява заповеди
q Не желае да има власт
q Прави което другите не правят или не искат да правят
q Радва се да задоволява нужди
q Няма нужда от признание
q Ще служи доброволно без заплащане
q Не търси по-високо положение
q Ще направи повече от изискваното
q Няма да има свои егоистични амбиции
q Ще служи на всеки – даже и на тези, на които другите не искат да служат
q Готов е да се отнасят с него като слуга
q Не търси “големите” и “важните” задачи
q Ще служи с радостно отношение
q Ще вложи цялото си сърце във всяка задача
q Мисли за другите преди себе си
q Желае неговият господар да получи почитта
q Желае Бог да получи славата

Бог е дал на всеки един от нас съвършеното място да се научим да бъдем слуги: у дома! Всеки ден има чудесни възможности за нас да служим на нашите родители и братя и сестри. Всъщност, домът е най-трудното място за служене, така че мисля, че ако се научим да бъдем слуги у дома, ще можем да бъдем слуги навсякъде. Не трябва да отхвърляме тази първа задача от Господа като искаме по-добра.

Ключът да имаме отношението на слуга е да помним, че в крайна сметка не служим на другите; служим на Господа. “Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за хора, като знаете, че като отплата от Господа ще получите наследството, тъй като вие служите на Господ Христос.” (Кол. 3:23-24)

Спомням си един път, когато Господ ми даде урок как да бъда слуга. Бях в християнски конферентен център, карайки курсове по музика и по преподаване на деца. Имах четиридневна почивка и трябваше да се върна у дома, защото имах много “важни” неща да свърша. Трябваше да водя група с момичета по изучаване на Библията, да упражнявам арфата, да дам свидетелство на обедно събрание и много други неща. Не беше неправилно да се върна у дома да свърша тези неща, но по-късно осъзнах, че отношението ми е било неправилно. Аз смятах моята работа “по-важна” от тази на моите приятели, които останаха в центъра да работят в кухнята и да почистват през тези четири дни. Господ имаше намерение да се справи с това горделиво отношение.

И така, нещата не станаха както планирах. Когато пристигнах у дома, разболях се от грип и не можех да свърша повечето от моите “важни” неща. Единственото нещо от списъка ми, което успях да свърша, беше да стигна до събранието. Познайте за какво говореше човекът. Той обясняваше как Бог използва тези, които са смирени и смятат себе си за най-малки. Но това не беше краят на моя урок. Когато се върнах в центъра, все още бях болна, затова моята съквартирантка водеше записки вместо мен. Тя се върна първата вечер и каза, “Говорителят тази вечер говореше как Господ търси хора, които са готови да служат, които не искат важните задачи, но силно желаят да сложат другите пред себе си и просто да бъдат слуги!”

Мислех си, “Господи, схванах какво искаш да кажеш!”

Божията учебна програма

Ние служим на могъщ Бог, Който работи в нашия живот по много начини. Следният малък разказ е само един пример за време, когато Бог наместваше отделните части на моят живот. Често не осъзнаваме начина, по който Бог работи невидимо.

Един ден планирах Bright Lights за следващата седмица. (Bright Lights е група за изучаване на Библията, която водя за по-малки момичета.) Още н ебях планирала нещата, но изглеждаше добра седмица да отидем в старчески дом. Тъкмо бяхме говорили в Bright Lights да имаме служение и беше минала повече от година откакто бяхме ходили да послужим в старчески дом. Почувствах увереност, че това е правилното нещо да направим, но не знаех в кой старчески дом трябва да отидем, или дори как мога да го уредя за толкова кратко време.

Обадих се на едно място, което ми беше препоръчано, но те ми казаха, че планират всичко поне месец напред. Чудех се какво да направя. Има много старчески домове, но нямах идея на кой да се обадя. Молех се и мислех за това...докато телефонът звънна.

Татко отговори и жената каза,

– Здравейте, обаждам се от Cottage Grove Place (старчески дом близо до нас). Всъщност не знам защо се обаждам, но някой ми даде вашето име и телефонен номер и те стоят на бюрото ми от няколко седмици. Най-после имам време да се обадя. Мисля, че е свързано с някаква презентация която някой препоръча да направите за нас...

Никога не сме получавали такова обаждане преди, и тя се обаждаше точно когато аз търсех старчески дом! Божият избор на правилното време е удивителен! Разбира се, казахме “Да” на жената. Уточнихме всички подробности, презентацията мина добре, и успяхме да споделим с другите как Божията сила се показа в тази малка случка.

Нашият небесен Баща е лично загрижен за Своите деца. Той работи даже и в малките подробности на нашия живот да ни съобрази с образа на Своя Син, Исус Христос (Рим. 8:28-29). Нашият Баща е повече загрижен за нашия вътрешен характер, отколкото за нашите външни постижения. Той има специализирана учебна програма за всеки един от нас. Тази учебна програма започва у дома. Божиите уроци идват по много неочаквани начини, в неочаквани времена, на неочаквани места и често чрез неочаквани хора – като братята и сестрите. Всъщност, братята и сестрите сякаш са най-честите “професори” в Божия университет. Бог е оригинален не само в Своя избор на учители, но също и в Своите задания и проекти. Тъй като не знаем бъдещето, ние често не разбираме какво Бог прави. Нужна е вяра да повярваме, че Неговите пътища са съвършени и че семейството, в което сме, е част от Божията специализирана програма за нас. Ако сътрудничим с Неговата учебна програма, ще бъдем готови и подготвени за вълнуващото бъдеще, което Той има за нас.

Например, Бог подготвяше Давид за много важната задача да бъде цар на Израел. Неговата програма определено не беше традиционна. В подготовката да бъде пастир на народа на Израел, Господ даде на Давид работата да пази, храни и да води овцете на баща си. Очевидно това е задача, която често е била давана на по-малките членове на семейството. Имаше много други етапи в обучението на Давид – да се бие с великан, да чака, да води царските мъже в битка, да чака, да бъде гонен от Саул, да чака, да живее в пустинята, да чака, да пише песни, да чака и още да чака. Той чакаше Бог да постигне Своите цели. Някои събития в обучението на Давид го направиха известен и уважаван, но всъщност никоя не беше по важна от смирената задача да пази овцете. Там той започна.

По същия начин, учебната програма на Йосиф не беше каквото той би избрал. Тя включваше да изгуби майка си, да бъде продан от братята си, да бъде роб в чужда страна и да прекара години в затвора. И въпреки това Йосиф беше верен. Той премина своите изпити и Бог го възвиси да бъде управител над египетския народ.

Често слушаме за служението на Ейми Кармайкъл в Индия, но нейното служение не започва на мисионерското поле. То започва у дома. Усърдно е помагала на майка си с по-малките деца. Учела е две от сестрите си когато те са били твърде болни да ходят на училище. Именно у дома тя е започнала да прави събрания за децата от нейния квартал.

Подобно, Кори тен Бум е показвала вярност към Господа като е имала служение у дома. По времето на Втората световна война тя е крила много евреи, но дълго преди войната да започне тя е била заета да се грижи за инвалиди и бездомни. Помагала в грижите за нейните три стари лели, за сирачета и за психически болни. Приемала е сирачета в дома си и е започнала служение с момичета като е започнала клуб за момичета.

Известният мисионер в Китай, Хъдсън Тейлър, е друг пример за човек, който е започнал своето служение у дома. Докато е бил все още у дома, подготвяйки се за Китай, е раздавал брошури с по-малката си сестра, преподавал е в неделно училище и е посещавал бедни и болни.

Служението, което сега имате у дома, ще бъде превъзходна подготовка и обучение за бъдещото служение, което Бог има за вас. Казват, че ако можете да научите да се разбирате с всеки член от вашето семейство, ще можете да се разбирате с всеки в света. Не казвам, че тази учебна програма е лесна. Програмите на Давид и Йосиф не бяха лесни. Малките задачи могат да бъдат трудни, но наградите си заслужават всяко усилие. Мат. 25:21 казва, “Господарят му рече: Хубаво добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радоста на господаря си.” Господ ще благослови нашите малки домашни служения като ни дава по-голямо служение. Точно сега наша отговорност е да бъдем верни в “малките” неща. Не подценявайте важността на тази задача. Един ден Царят ще каже, “Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мен сте го направили.” (Мат. 25:40)

Раздел от Стивън

Задайте си правилните въпроси

След като прочетохте Глава 1 вероятно сте съгласни, че имате проблем. (Може би дори няколко проблема, някои по-малки от вас, някои по-големи.) Не се паникьосвайте! Останалата част от книгата е за това как да решите тези проблеми. Главната идея, която искаме вие да разберете в тази глава, е, че големите задачи от Бога започват с малки, и Божието обучение започва като се учим как да бъдем най-добри приятели у дома.

Вместо да си задавате въпроса, „Как мога да накарам моите братя и сестри да се отнасят по-добре към мен?” насърчавам ви да опитате нова гледна точка. Задайте си въпроса, „Как мога да им помогна? Какви възможности ми е дал Господ да ги насърчавам или да ги уча?” Сега, като започвате да търсите начини да им служите, нека да ви предупредя, най-добрият начин да направите това не е да се качите на трибуна и да започнете да проповядвате, „ВИЕ ГРЕШНИЦИ, ОБЪРНЕТЕ СЕ ОТ ПРАВЕНЕ ЛОШО НА БРАТ СИ!” Можете да загубите слушателите си. Бъдете ученик на по-големите, учител на по-малките и слуга на всички. Не бъдете шеф или всезнайко.

Научил съм, че Бог иска да служа на моето семейство, не само за тяхна полза, но и за моята полза. Господ използва тези семейни преживявания за ме научи и да ме подготви за моето бъдеще. Наример, когато баба Моли остаря, дойде да живее с нас за известно време. Научихме много от баба, но понякога по-начини които ние не бихме избрали. Тъй като баба не можеше да вижда и да върви много добре, Господ ми даде възможност да се науча да бъда слуга. Всички други в нашето семейство можеха да се грижат сами за себе си, но баба имаше нужда от помощ и ние трябваше да приготвяме и да сервираме храната на баба.

Плодът и падението

Грейс и аз винаги ще помним времето, когато баба реши да си вземе нещо за ядене. Грейс, баба и аз бяхме у дома сами. Баба си мислеше, че тя се грижи за нас, затова Грейс и аз не й казвахме, че всъщност ние се грижим за нея. По-късно тази вечер, когато с Грейс играехме с Лего на първия етаж, чухме странен шум от втория етаж. Като че ли някой вървеше много бързо. Спогледахме се озадачени.

– Кой може да бъде това?

– Баба не може да върви толкова добре, значи трябва да е крадец! – прошепнахме.

Нашето любопитство преодоля страха ни и ние внимателно се запромъквахме нагоре по стълбите. Като стигахме горе, чухме друг странен звук: вратата на хладилника се отваряше и затваряше. Предполагам, че крадецът е огладнял докато е ограбвал къщата ни. Като продължавахме в нашата опасна мисия, аз вървях напред, тъй като Грейс беше изплашена. Стигнахме върха на стълбите само за да се стреснем от още един странен шум: силен удар! Ние побягнахме към кухнята и видяхме крадеца!

– Чакай, това не е крадец, това е баба! – тя седеше на пода с праскова в ръка.

Очевидно, ето какво е станало…баба е искала да изяде някой плод и решила да предприеме своя проект самостоятелно. Тя станала (без патерицата) и тръгнала или се запрепъвала към кухнята. Но трябвало да направи нещо като бягане за да запази равновесие. Успешно взела плода, но после тупнала на пода. Грейс и аз не бяхме сигурни какво да правим. Опитахме се да й помогнем да стане, но тя постоянно падаше на пода. След като опитахме няколко пъти, разбрахме, че тя е твърде тежка за нас. Сега какво? После баба имаше друга идея. Реши да не става, но да се плъзга по пода през кухнята и всекидневната – по целия път до дивана. Сега проблемът ни беше да я вдигнем на дивана. Грейс и аз заехме позиция…1, 2, 3, бутай! След около три опита, накрая я вдигнахме на дивана. Така че когато мама и татко се върнаха у дома, тя седеше там доволно, преструвайки се, че нищо не се е случило.

Бог ме научи много чрез моята баба. Научих се да слушам едни и същи разкази отново и отново, да бъда внимателен и съобразителен и да искам да помагам на старите. Бог е положил мисионерско поле точно пред нас. Трябва да бъдем разбиращи и насърчителни към нашите братя и сестри, родители и баби и дядовци. Независимо дали сме на десет, дванадесет или на шестнадесет години, ние не можем да отидем сами да бъдем мисионери в Африка, но можем да изпълним служението, което Бог иска да вършим точно сега, точно тук. “Верният в най-малкото и в многото е верен.” (Лука 16:10)

Дефинициите на Стивън

Роб – Синоним на “син.”

Озадачен – Една сестра, която трябва да направи ляв завой.

Объркан – Две сестри, които трябва да направят два леви завоя.

Бедствие – Когато две заблудили се сестри, които настояват, че са направили два десни завоя, се обадят у дома за упътване, но у дома няма никой освен майка им!

Ваканция – Когато пътувате с дни, за да се снимате пред колата си.

Важен – Лъжлива представа, която имаме относно самите себе си.

Раздел от Грейс

Това е твърде трудно

Баба ми беше в колата с едно малко момиче. Като гледаше през прозореца, момичето видя телефонен стълб и възкликна,

– Обичам Исус толкова много, че мисля, че мога да се изкача чак до върха на този телефонен стълб!

– Е, знаеш ли, – каза баба – не мисля, че Исус иска да се изкачиш до върха на този стълб, но знам нещо друго, което Той иска да направиш.

– Какво? – попита нетърпеливо малкото момиче.

Баба ми отговори,

– Мисля, че Той иска да си любезна към брат си.

– О, това е твърде трудно – каза малкото момиче.

Ако вие смятате разбирането с вашето семейство за невъзможно, значи вашето бъдеще не започва много добре! Ако не можете да се разбирате с вашето семейство, тогава как по-късно ще можете да подържате добри взаимоотношения с други?

Дори никой да не забелязва...

Както Сара каза, лесно е да открием, че искаме да правим “големите” неща за Бога – нещата, които всеки забелязва. Една от причините за това е, че искаме хората да мислят добри неща за нас. За себе си откривам, че се чудя повече от колкото трябва какво хората мислят за мене! Но няма значение какво някой мисли за нас, освен Бог. И на Бога е угодно, когато ние имаме желание да вършим “малките” неща, като да измием чиниите, да изхвърлим сметта и да бъдем добри към нашите братя и сестри. Нашият дом е най-важното място да бъдем насърчителни, услужливи, разбиращи, внимателни и търпеливи, дори никой да не забелязва. Някога мислили сте, че вероятно на Бога тези неща са по-угодни отколкото ако свирим на нашия музикален инструмент в църквата, или казваме нещо пред група, или слагаме пари в дискоса.

Опитайте нова гледна точка

Някои дни изглежда са катастрофални. Някога имали ли сте във вашия дом ден, когато всичко върви наопаки? Изглежда ли ви като голяма, лепкава каша? Именно в такива дни ви се иска да изхвърлите тази книга на сметта и братята и сестрите в кофата за смет. В нашето семейство сме имали такива дни.

Един ден майка ми беше изтощена. Беше много заета през целия ден и тъкмо се беше върнала у дома. Сега всичко, което искаше да направи, беше да хапне нещо и да си вземе отпускаща, гореща комфортна вана. Никаква работа, никакви тревоги, просто да си вземе вана и после да си легне. Дали понякога е същото с вашата майка?

Като приготвяше нещо да хапне, тя отиде до килера да вземе малко мед. Имаме много мед, защото печем много хляб. Държим меда в голяма двадесетлитрова кофа. Мама трябва да е била прекалено изморена, защото кофата някак се е плъзнала и по пода на нашия килер се разпиляха 30 килограма мед. Както можете да отгатнете, той бързо излезе от килера и тръгна към другата стая. Сега мама беше изтощена, изморена и залепена към пода на килера. Каква лепкава бъркотия! Много лошо че нямахме домашна мечка! Сега мама наистина искаше да вземе вана.

Някои дни в нашето семейство изглежда като че ли всичко е голяма лепкава бъркотия! Но това наистина ли е беда? Може би ние имаме нужда от нова гледна точка! Но беда ли е, или част от Божията учебна програма? Просто семеен проблем, или специална задача от Бога? Трагедия, или нова възможност да научим нещо? Понякога задачите от Бога изглеждат огромни, но наградите са още по-големи!

ОБЪРКАН СЪМ...

Въпрос: Какво да правя когато моите брат и сестра не отвръщат на моите усилия?

Отговор: Помислете как Господ е работил във вашия живот. Вие винаги ли сте отвръщали незабавно, или е трябвало Той да бъде търпелив с вас? Много пъти ми е отнемало дълго време да науча уроците, които Бог се е опитвал да ме научи. Ние трябва да се отнасяме към другите така, както Той се е отнасял към нас.

Някога виждали ли сте как четиригодишно дете посажда растение? Внимателно го поставя в земята, покрива го с пръст и го полива с вода. След няколко минути се връща да види дали е пораснало, но е разочаровано, че не се вижда нищо. На следващата сутрин се събужда развълнувано и бързо тича навън да види цветето си. „Със сигурност трябва да е пораснало до сега,” си мисли. Не разбира, че ще трябва да чака още дълго време.

Бог сравнява нашата работа на земята със сеене и жънене. Сеем сега, но плодът рядко се появява веднага. Може да трябва да чакаме години преди да видим всичкия плод на нашата работа. Някои плодве няма да бъдат открити до вечността. Но “да не ни дотяга да вършим добро; защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И така, доколкото имаме случай, нека правим добро на всички, а най-вече на свойте по вяра.” (Гал. 6:9-10) Ние, обаче, често сме като четиригодишни деца, очаквайки да видим плода веднага.

Всъщност, вие в действителност няма защо да се тревожите относно този въпрос как другите отвръщат на нашите усилия. Ние служим на Господа, а не на човека. Нашата цел е да угаждаме на Господа даже никой да не забелязва, нито да ги е грижа или да отвръщат. На Бога това е угодно и това е достатъчно.

НЕГОВИЯТ разказ приложен днес

Малките братчета са толкова много работа

– Ще се грижиш ли за братчето си? Трябва да свърша някои неща. – Звучи ли ви познато? Някога чувствате ли се като бавачка на неплатен пълен работен ден за вашите родители?

Преди много векове живяло едно младо момиче, което било помолено да се грижи за малкото си братче. Не знам как се е чувствала тази млада дама, но знам че това е било нещо повече от обикновено наглеждане на бебе. И момичето го е знаело. Тя е осъзнавала, че нейното братче може да загуби живота си, ако го открият. Вероятно се е страхувала. Може би е била отегчена от тази работа и е искала да прави нещо друго. Кой знае? Но независимо дали й е харесвало, тя е била вярна в задачата си.

Името на това момиче е било Мириам. Нейното братче е било в малка кошница, която плава по реката. Не е можела да държи бебето. Всичко, което е можела да прави, е да следи кошницата. Дъщерята на Фараона също забелязала кошницата, и като я отворила, намерила бебето Мойсей. Мириам продължила да бъде вярна в своята задача да наглежда бебето. Бързо измислила план как бебето да бъде хранено. Можете ли да си представите как се е чувствала Мириам като е тичала да извика майка си да накърми собственото й братче? Мириам е била посветена на своята единствена малка задача: да наглежда братчето си. Нейната вярност промени историята. Мойсей стана един от най-великите водачи, които светът някога е познавал. Господ избра Мойсей да бъде този, който ще избави Неговите хора от робство в Египет и да напише първите пет книги на Библията. Затова следващия път, когато поискат от вас да наглеждате бебето, спомнете си за Мириам и нейната работа да наглежда братчето си. Само Бог знае как нашето покорство ще повлияе на света. (Изх. 2:1-9)

“Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за хората.” Кол. 3:23


"Намерихме бебе! Момче, от еврейските роби - ето там в тръстиките по брега."
"Трябва ли да го убият? Толкова е красиво. Защо въобще баща ти е направил този закон?...Бедното. Какво да правим?"
"Може би мога да го отгледам като мой собствен син? Баща ми ще го пощади. Винаги съм искала син. Мога да го нарека Мойсей, 'от водата.' Водата уби другите, но спаси него. Ще ми трябва помощ."
"Ваше височество, знам една еврейка, която може да го кърми. Да я доведа ли?"

Въпроси за самооценяване 2

  1. Колкото повече съм с моя брат/сестра...
    q Толкова повече се радвам на плюшеното си мече.
    q Толкова повече се чудя дали е възможно да ми харесва да бъда с тях.
    q Толкова повече мога да общувам с моите котка и куче.
    q Толкова повече научавам за Божия план за моя живот.

  2. Мисля, че работата на моя брат/сестра е да...
    q Измислят оригинални начини да ме дразнят.
    q Правят живота ми труден.
    q Изграждат характер в мен като ме дразнят.
    q Добавят специално измерение към моя живот.
    q Да ме шпионират и да докладват на СБР (Семейното бюро за разследване).

  3. За мен служението у дома е...
    q Като да се опитвам да раздавам брошури във военна зона.
    q Нова идея.
    q Цел равностойна на изкачване на връх Еверест.
    q Упражнение по търпение.
    q Дейност подобна на укротяване на лъв.

  4. Когато мисля за Божията “учебна програма” за мен...
    q Виждам как нещата в моя живот се нагласят.
    q Страхувам се да видя бележника си.
    q Мога да съчуствам на Давид и Йосиф.
    q Иска ми се да мога да започна от самото начало.

  5. Търся начини да служа на моя брат/сестра...
    q Всеки ден.
    q Само понякога.
    q Никога.
    q Когато те ми служат.
    q Когато ме наричат “Ваше височество.”
    q Аз ще...по-късно.

  6. Когато намеря боклуците на моя брат/сестра на моето легло, моята реакция е да...
    q Си спомня, че съм само слуга и да направя каквото един слуга ще направи.
    q Спя върху тях, така че те да се почувстват виновни, когато трябва да ходя на ортопед.
    q Да ги преместя на тяхното легло.
    q Да ги снимам и да използвам снимките за доклада ми по рециклиране.
    q Да им изпратя глоба за неправилно паркиране.

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Sarah, Steven, and Grace Mally
Copyright © 2002 Tomorrow's Forefathers
превод Copyright © 2007 София Маринова