Глава З
Скункове и нафталин

Поглед към бъдещето


ГЛЕДАЙКИ НА ЦЯЛАТА КАРТИНА

Раздел от Сара

  • „Мен всъщност не ме е грижа за моите взаимоотношения с моите брат и сестра.”
  • „Аз си имам моите приятели. Те си имат техните. Така ни харесва.”
  • „Така или иначе ще сме заедно само още няколко години.”
  • „Всичко е наред с нас докато се пренебрегваме един друг.”
  • „За най е най-практично да се избягваме един друг.”
  • „Имам достатъчно проблеми в живота си. Няма защо да се тревожа за този.”
  • „Никога не си говорим, но поне не се бием.”

Ако някое от тези твърдения отразяват начина, по който се чувствате, тогава ви насърчавам да се върнете и да погледнете към по-голямата картина – бъдещата картина. Много хора вземат решения основани какво е най-лесно и най-забавно тук и сега, но човек, който има вяра, разбира, че Бог има по-голяма програма. Помислете за миг. Каква е Божията цел в създаването на семейството? Бог иска богоугодни поколения. От началото на историята Неговата цел е била да издигне много поколения на богоугодни семейства.

Битие 1:28
“И Бог ги {Адам и Ева} благослови. И рече им Бог: плодете се и се размножавайте; напълнете земята...”

Псалм 145:4
“Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, и ще разказват Твоето могъщество.”

Йоил 1:3
“Разкажете това на децата си, и децата ви нека разкажат на своите деца, и техните деца на друго поколение.”

Псалм 78:2-7
“Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. Това което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, няма да го скрием от децата им в идното поколение, но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела които извърши, Защото той постави свидетелство в Яков, и положи закона в Израил, за които заповяда на бащите ни, да ги възвестяват на децата си, за да ги знае идното поколение, децата, които щяха да се родят, които да настанат и да ги разказват на своите деца, за да възложат надеждата си в Бога, и да не забравят делата на Бога, но да пазят Неговите заповеди.”

Планът на Бога е да издигне богоугодни семеиства, които ще възпитат богоугодни семейства, които ще възпитат богоугодни семейства и така нататък. В цялата история може да се види, че силата на една нация зависи от силата на църквата (Мат. 5:13), а силата на църквата зависи от силата на семействата (1 Тим. 3:4-5). Мнозина имат цел да възпитат богоугодни поколения, но малко хора го постигат. Ако искаме да постигнем тази цел в живота, трябва да започнем сега. Но откъде да започнем? Започваме с нашето сегашно семейство; ако сме деца, това означава нашите братя и сестри. Ако нашите сегашни взаимоотношения не са силни, ние не полагаме добра основа за бъдещето. Но ако можем да успеем сега, ние ще сме развили умения за да успеем по-късно.

Ползите от това да бъдете добър брат или сестра

  • Ще носите почит на родителите си.
  • Ще имате добро (силно и ефективно) свидетелство за другите.
  • Ще полагате богоугодна основа за идещите поколения.
  • Ще свършите повече неща (защото ще имате сътрудничество вместо борби).
  • Ще имате мирен дом.
  • Ще изграждате жизнено важни богоугодни черти на характера във вашия живот.
  • Ще бъдете превъзходно подготвени за вашия бъдещ брак и служение.
  • Вашата инвестиция в живота на вашият брат или сестра ще бъде безценно съкровище за тях.
  • Вие и вашите братя и сестри ще отбягвате капана да имате нужда от одобрението на приятелите си, защото ще намирате сигурност един в друг.
  • Вашата любов ще бъде доказателство за всеки, че сте ученик на Христос. (Йоан 13:35)
  • Вашите братя и сестри ще бъдат един от най-големите ви източници на благоразумие, съвет и помощ по време на нужда.
  • Ще намерите велика радост!
  • Ще се радвате на богато приятелство за цял живот, което Бог възнамерявал.
  • Ще придобиете опит и проницателност, които ще ви помогнат да се разбирате с други вярващи – вашите братя и сестри в Христос.

Ако мислите, че вашите братя и сестри са толкова лоши, че никога не можете да преживеете нещата, които току-що споменахме, тогава не сте ме разбрали. Колкото и да са лоши, все още можете да имате тези ползи, ако сте добри братя и сестри към тях.

Когато бях на три години, моите родители научиха, че не могат да имат повече деца. Това дойде като ужасен удар, особено защото те съзнателно бяха отложили решението да имат деца за много години преди аз да се родя. Бяха разкаяни. Сега имаха две причини да съжаляват. Първата беше, че няма да имат повече деца; другата беше, че аз няма да имам братя и сестри. В края на краищата решиха да осиновят. Направиха това с известен страх и трепет, но го направиха, защото смятаха, че най-големият подарък, който могат да ми дадат, беше брат или сестра. Бяха прави, но какво ако аз пропуснех благословението като нямах добри взаимоотношения с този брат или сестра? Стивън беше осиновен когато аз бях на шест, а три години по-късно Бог чудодейно ни даде Грейс. Те наистина са чудесен подарък. Но какво ако аз не им обръщах внимание или не ме беше грижа за тях? Какво ако не се разбирахме? Какво ако аз ги смятах за дразнения вместо за благословение от Бога?

Новата гледна точка често ни дава нова мотивация. Поискайте от Господа да ви помогне да гледате на взаимоотношенията с вашите братя и сестри от Неговата гледна точка. Преди няколко години си мислех за Стивън и Грейс. Смятах, че имаме добри взаимоотношения, но започнах да се чудя, „Има ли нещо, което мога да направя, за да укрепя нашето приятелство и да ни направя да станем по-близки? Не искам да се задоволявам с нещо обикновено.” Познайте какво стана? Господ ми даде идея. Беше само малка идея, но проработи по-добре отколкото очаквах, и ни сближи по много специален начин. Тя е нещо, което всеки може да направи, и всъщност аз я споделих с моите приятели и доста от тях я опитаха сами. Ще ви обясня за тази идея в глава единадесета. Аз силно вярвам че ако нямаме близко приятелство с нашите братя и сестри, пропускаме едно от най-големите благословения в нашия живот.

Първите неща най-напред

Качеството на нашите взаимоотношения с нашите братя и сестри зависи до голяма степен от нашето взаимоотношение с Бога. Само когато първо търсим Неговите най-добри неща в нашия собствен живот, тогава ще можем да имаме Неговите най-добри неща в нашето семейство. Тъй като се съсредоточаваме върху по-голямата картина, трябва да вземаме всяко решение от гледна точка на вечността. Това изисква да имаме Божията гледна точка. Ето три важни основи, които да положите във вашия живот:

1. Очистете живота си

Жизнено важна стъпка в търсенето на Божиите най-добри неща е да премахнете всяко “замърсяващо влияние,” което допускате във вашия живот или дом или семейство.

Замърсяващо влияние

Чук. Чук. Не, това не е виц. Някой наистина чукаше на нашата врата. Стивън, Грейс и аз отворихме вратата и видяхме много сериозно изглеждащ съсед със спешно съобщение. Той предупреди майка ми,

– Не пускайте децата си навън защото има скунк в задния ви двор. Току-що влезе в гаража ви.

Изтичахме до прозореце. Наистина, ето го. Зарадвахме се да видим, че скункът излезе от нашия гараж и тръгна през задния двор. После погледнахме през предния прозорец и видяхме група съседи. Очевидно всички бяха видели скунка преди няколко минути и бяха следвали това “замърсяващо влияние” в неговото скитане из квартала. (Нашите “квартални патрули” в действие.) Стивън, Грейс и аз излязохме и се присъеденихме с тях. Тъй като скункът се разхождаше посред бял ден, те се тревожеха да не би да има бяс, и обсъждаха какво да правят.

Повече съседи се присъединиха към нас, чудейки се за какво беше вълнението в квартала. Всички следвахме скунка – отдалеч. Той пресече улицата и стигна до края й. Видяхме друг гараж с отворена врата, и очевидно скункът също го видя.

– О, не – помислихме си – скункът отива натам.

Точно както се бояхме, скункът, който търсеше къде да се скрие, влезе вътре. За нещастие семейството, което живееше там, не беше у дома. После една смела жена изтича до гаража и затвори вратата.

– Ура! Хванахме го! Кварталът е в безопасност!

Посред това цялото вълнение, познайте какво се случи? Семейството, което живееше там, се прибра. Те завиха по алеята към гаража и видяха цяла група съседи да стоят в двора им. Не са били очаквали официално посрещане. Преди да имат възможността да попитат какво става, жената им обясни:

– Имаме една добра и една лоша новина. Добрата новина е, че хванахме скунка!

Тя не можа да се сдържи и се ухили. Не знам какво си помислиха когато чуха лошата новина:

– Той е...ъъ...във вашия гараж.


"ДА СИ НА ЛИДЕРСКА ПОЗИЦИЯ Е САМОТНА РАБОТА"

Какви замърсяващи влияния има в живота ви? Кои са нещата, които са духовно замърсяващи?

Извратена музика (1 Йоан 2:15)
Лоши книги (Деян. 19:19)
Неприлични списания (1 Йоан 2:16)
Светски телевизиони програми (Пс. 119:37) (2 Кор. 6:17)
Нечисти видеокасети (2 Кор. 7:1)
Окултни символи (1 Кор. 10:22)
Нечисти снимки (Пс. 101:3)
Лоши думи (Мат. 15:18)
Зли приятели (Пр. 13:20)
Играчки или предмети с окултни характеристики, демонични имена, двойнствено значение или представляващи небогоугодни неща. (Из. 20:4) (Вт. 7:26)

Краят на разказа за скунка

Какво бихте направили вие със скунка в гаража? Как щяха тези съседи да се отърват от него? Те не искаха да го пуснат отново. Може да има бяс и да е опасен. Какво да направят? Какво ще направите вие? Ще направите капан? Ще извикате журналистите? Ще вземете на заем пушка? Няма да отвряте вратата на гаража докато той умре от глад?

Вместо да опитат някоя оригинална или странна идея, нашите съседи решиха да извикат експертите. (Не, не техните кучета – Обществото за хуманно отношение към животните.) Скоро дойде един камион и от него излезе мъж с черна торба. Никога няма да познаете какво направи той. Влезе направо в гаража!! Ние гледахме отдалече когато той влезе в гаража (с черната торба)...и...излезе от гаража (с черната торба)...и си замина. Не миришеше. Не ни питайте как го направи!

Нашето семейство е научено колко е важно да пазим нашата къща и живот чисти от замърсяващи влияния. В различни случаи всички в нашето семейство сме работели заедно да изчистим дома си. Това означава, че търсим нещата, които са неприлични, имат някакво окултно значение или могат да имат негативно влияние. Събираме ги, имаме семейно обсъждане и ги изхвърляме. (Виж Деян. 19:17-19)

2. Прекарвайте време с Господа и Неговото Слово

Когато бях на единадесет години, взех решение да имам свое собствено време за молитва всеки ден. Бях опитвала преди и не бях успявала, но този път бях сериозна. Намерих тетрадка да записвам какво съм научила и бях развълнувана да направя Божието Слово нов приоритет в моя живот. Това беше едно от най-добрите решения, които някога съм вземала. Сега, като гледам назад в живота си, виждам, че именно когато направих това посвещение на единадесет години, започнах да израствам духовно. Именно по онова време започнах да търся Господа сама, да търся начини да Му угаждам и да Го познавам лично.

Нашата цел, както си спомняте, е да гледаме бъдещата картина. Пребъдването в Божието Слово ще ни даде тази вечна гледна точка. Никой от нас не може да очаква да израства в своята обхода с Господа, ако не вижда всяка стъпка според светлината хвърляна от Неговото Слово. Ако пренебрегвате вашето време с Господа, не позволявайте да отмине нито един ден без да положите това като приоритет във вашия живот.

Космите на лъка за цигулката на мама бяха изядени от молец, затова тя отиде до магазина да купи нафталин. За калъфа на цигулката не й трябваше целият нафталин, затова тя сложи малко нафталин в гардероба ми. По-късно през същата година моето семейство тръгна на път и аз умах нужда от една малка чанта за багажа. Като взех чантичката от гардероба, се закашлях. Чантата миришеше ужасно, защото е била точно до нафталина в гардероба ми. Измих чантата няколко пъти, но не можах да премахна миризмата. Накрая просто я напълних с багаж и тръгнахме на път. Един ден по време на пътуването ни стоях в голяма сграда и говорех с една млада жена. Изведнъж тя се огледа и каза, „Виж ти, тази сграда наистина мирише на натфталин!” Аз се опитах да не се смея и реших да не стоя твърде близко до хората.

Моята чанта беше стояла близо до нафталина цяла година и затова миришеше на нафталин. По същия начин, всеки един от нас ще бъде или “замърсяващо влияние” или богоугодно влиняние към тези около нас. Бог иска ние да разнасяме благоуханието на Христос където и да отидем. Ние искаме да пропием нашето общество с благоуханието на Христос. Нашите богоугодни отношения, чистота и готовност да се борим за Христос ще разнасят Неговото благоухание. Точно както моята чанта е стояла до нафталин, така ние искаме да прекарваме време с Христос. Ако пребъдваме в Христос и Неговото Слово, Неговото благоухание автоматично ще изтича от нас. “Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.” (2 Кор. 2:14)

3. Покорявайте се на родителите си

Бихте ли искали нещата да вървят добре във вашето семейство? Искате ли Божието благословение? Ето едно трето нещо, което трябва да правите.

Една вечер, когато бях на дванадесет години, бях объркана, раздразнена и ядосана на Стивън. Оплаквах от него на мама и татко и никак не ми се искаше да бъда добра към него. Всъщност, седях на леглото си и се цупех. Сигурно си мислите, че Стивън и аз сме се били или сме се карали, но не беше така. Всъщност не мога да се сетя защо бях ядосана на Стивън, защото наистина Стивън не беше проблемът. Аз бях ядосана на татко и си го изкарвах на Стивън. Разбирате ли, мислех си, че татко е направил нещо по-добро за Стивън отколкото за мене. Казвах си, че не е честно и че татко обича повече Стивън. Ако просто исках да реша проблема като поговоря с татко, всичко щеше да се оправи и аз щях да се държа по-добре към Стивън. Много проблеми с братя и сестри са объркващи за нас и трудни за решаване, защото в основата на всичко имаме проблем с нашите родители. От друга страна, много проблеми ще бъдат решени ако просто се покорим на нашите родители и следваме техния съвет.

Родителската власт е понятие което повечето хора изглежда не схващат. Едно от основните неща, които хората имат трудност да разберат за власта, е, че тя е добро нещо, не лошо нещо. Тя е желателна – не нежелателна. Ето причината за това: Бог е Създател на света. Той има всяка власт. Но Той е възложил власт на различни хора. След това Бог работи чрез тези човешки власти, които Той е установил да вършат Неговата работа в този свят. (Рим. 13:1-5) Ако сме готови да сме под власта на нашите родители, ще бъдем предпазвани от много неправилни решения и проблеми. Нашите родители ще ни дават мъдрост, благоразумие и насока. Те трябва да отговарят пред Бога. Тази заповед е толкова важна за Бога, че Той е добавил към нея специално обещание за онези, които я спазват. Ефесяни 6:2-3 ни казва, че това обещание може да важи за нас днес. Там се казва, “Почитай баща си и майка си, което е първата заповед с обещание, за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.” Малко обещания са по-добри от това.

Какво става, когато вашите родители грешат или? Ако нещата, които искат да правите, не са грях, покорявайте им се независимо от всичко и оставете Бог да свърши останалото. Помнете, вие всъщност не се покорявате на тях. Вие се покорявате на Бога и към това има добавено обещание. Божиите обещания са истински и вълнуващи. Трябва да ги вземаме насериозно.


Раздел от Стивън

Разкарай си нещата от тук

Всичко започна много просто. Нашата къща не е много голяма, затова е трудно да се намери достатъчно място за всичко. Веднъж, когато Сара беше на четиринадесет, а аз на осем години, Сара се оплакваше, че няма достатъчно място в бюрото й. Истинският проблем беше, че тя имаше твърде много неща. Все пак, аз имах бюро с много чекмеджета и тъй като не събирам толкова неща колкото някои други членове на семейството (имената не са дадени с цел предпазване на автора), някои от чекмеджетата бяха празни. Сара ме попита:

– Тъй като твоите чекмеджета са празни, мога ли да използвам едно от тях?

Можете ли да повярвате? Тя наистина искаше едно от МОИТЕ чекмеджета за НЕЙНИТЕ неща! Аз (понеже съм хитър бизнесмен) казах:

– Разбира се! Но на определена цена.

Сключих сделка с нея. Дадох й го под наем за шест месеца на разумна цена и двамата подписахме наемния договор.

След около десет месеца, аз казах,

– Сара, разкарай си нещата от моето чекмедже! Договореното време свърши.

Тя отговори:

– Нямам къде другаде да ги сложа. Искам да продължа да го държа под наем.

Но аз казах:

– Не, аз не искам отново да правя тази сделка.

Тя каза:

– Трябва да я правиш! Няма къде другаде да ги сложа.

Напрежението нарасна и ние започнахме да заявяваме все по категорично своите възгледи, и нито един от нас не можеше да види някакви възможности за договаряне, и спорът продължи. Накрая аз (понеже съм хитър бизнесмен) извадих чекмеджето и изхвърлих всичко на пода.

Сара и аз не можехме да виждаме нещата от една и съща гледна точка. Аз не можех да схвана, че тя няма къде другаде да си сложи боклуците (защо не в средата на нейната стая?), а тя не разбираше, че шест месеца означава шест месеца. Когато започнем спор с нашите братя и сестри, ще е много полезно да можем да разберем какво мислят и как се чувстват те. Сигурно ние самите сме били в точно същото положение, в което те са сега. Трябва да спрем и да размислим как това ще ни засегне след година, две години, двадесет години или завинаги. Ще ме засегне ли след двадесет години, ако нейните неща са в моето чекмедже? Вероятно не. Но ако имаме лоши взаимоотношения защото винаги се караме, това ще ни засегне през целия ни живот.

Един мой приятел взе глупаво решение, защото виждаше само малката картина. Всеки ден, когато се връщаше от училище, той слизаше на различна автобусна спирка от тази, на която сестра му слизаше, за да не се налага да върви до къщи с нея. Предполагам, че се срамуваше от нея и не искаше никой да знае, че те са брат и сестра. Очевидно повече се притесняваше какво мислят неговите приятели, отколкото какво мисли Господ. Съмнявам се някога да е мислил как тя се чувства. Чудя се как биха се променили неговите решения, ако можеше да види как това би го засегнало след двадесет години. Вероятно няма да има същите приятели, но все още ще има същата сестра, и раните, които й е нанесъл, вероятно ще останат задълго.


Когато баща ми е бил момче, той е имал куче наречено Брауни („кафяв”) и котка наречена Уайти („бяла”). (Той ги е наименувал. Не аз.) Вие сигурно си мислите, че това е разказ за куче и котка, които имали големи проблеми един с друг. Не и този път. Тъй като татко ми получил Брауни и Уайти по едно и също време, когато били още малки, те пораснали заедно. Разбирали се чудесно. Брауни гонел другите котки, но вечер Брауни и Уайти се сгушвали в една и съща кутия. Най-важното е, че те са били заедно когато са били малки.

Моят татко казва, че положението е подобно между стари приятели. Често най-добрите приятели са старите приятели. Вие имате връзки, които са се оформили когато сте били малки, и сега тези хора са специални за вас. Вие сте им близки и сте спокойни около тях. Доверявате се един на друг и имате много общи спомени. Всичко това е вярно, даже и сега да имате някои несъгласия. Разликите биват пренебрегвани, защото сте стари приятели.

Е, кого познавате от най-дълго време? Кой ви познава от най-дълго време? Това трябва да са вашите братя и сестри. Те трябва да бъдат вашите най-добри приятели за цял живот!

За много хора това не е вярно! Защо? Защото когато са били млади, те просто са търпяли своите братя и сестри, но не са били близки. Не са били най-добри приятели. Позволявали са да има конфликти и те да продължат неразрешени. Не са мислили за голямата картина – за вечността. Мислили са само за “сега,” Заслужава си да жертвате “сега” за бъдещето.

Дефинициите на Стивън

Озадачен – Едно момче, което трябва да напише едно изречение.

Объркан – Едно момче, което трябва да напише абзац.

Бедствие – Едно момче, чиято сестра му е поставила някакъв срок.

Скунк – Създание с достатъчно „нюх” за да не играе на криеница.

Бъдеще – Време, през което ще свършите цялата си работа.

На палатка в планината – Начин, по който природата се грижи за комарите.


Раздел от Грейс

Виждайки голямата картина

  • Един път моето семейство беше взело две коли на една среща и аз исках да се возя до дома със Сара и Стивън, но те ми казаха, че трябва да се возя с мама и татко. Не разбрах защо Сара и Стивън не искат аз да отида с тях, но това беше защото не можех да видя голямата картина. По-късно открих, че те спирали да ми купят подарък за Рождество!

  • Един път, когато моята сестра Сара била на около шест години, тя загубила една приятелка защото не искала да даде на приятелката си глухарче. И Сара и другото момиче гледали само мъничката картинка, нали? Глухарчето не е важно, но тогава явно е било важно за тях.

  • Един път брат и сестра казали на Сара, че се мразели един друг и всеки искал другият да не се е раждал. Онова, което те не са разбирали, е, че на тяхното семейство са предстоели много борби, и че Бог ги е дал един на друг по някаква причина. Всеки е щял да има нужда от подкрепата и помощта на другия.

  • Един път едно момче не давало на малкия си брат вниманието и любовта, от които той имал нужда. По-късно казал, че това е била най-голямата грешка, която е направил в живота си. Но тогава не е можел да види голямата картина. Не е осъзнавал влиянието, което е можел да има като по-голям брат.

  • Един път единадесет мъже смятали, че бъдещето им е провалено, защото техния водач е разпънат на кръста. Не знаели, че това Божият план за спасение на целия свят.

Да бъдеш орел, не кокошка

Ние искаме да видим голямата картина. Аз бих искала да съм орел и да виждам всичко от въздуха, вместо да бъда кокошка и да виждам само моята малка част от живота. Трябва да виждаме нещата от гледната точка на нашите братя и сестри, за да можем да ги разбираме. Орелът вижда нещата отгоре. Кокошката вижда само малки части от земята. Трябва да виждаме нешата от Божията гледна точка и да виждаме как Той използва всичко в живота за Своите цели.

Моето колибри

Преди няколко години бях в Минесота и видях човек, който правеше животни от балони. Харесах ги веднага като ги видях, и го помолих да ми направи пеперуда. Харесах я много и я нарекох „Хъни!” (аз винаги давам имена на моите играчки).

Беше ми много забавно докато изведнъж – познахте ...буууум! О, не! Вдигнах я и видях че двете долни крила са се спукали. Бях тъжна, но като я погледнах по-внимателно, видях, че сега прилича на колибри! После си спомних библейския стих как Бог върши всичко за добро на онези, които Го обичат. (Рим. 8:28) Даже харесах моето колибри дори повече от пеперудата! Но все още го наричах „Хъни!”

С порастването, отношението между Стивън, Сара и аз се променя. Преди ние играехме на Лего и други игри заедно, но сега обичаме да си говорим, да се смеем и да работим заедно по проекти. Ние не сме се разделили заради приятели, интереси или планове. Не, нашето приятелство остава силно. То е като пеперудата – променя се и става на колибри. Все още е приятно, просто различно. И съм сигурна, че нашето приятелство ще се променя все повече като порастваме. Ако се научим да обичаме и работим добре с нашите семейства докато израстваме, това ще ни помогне когато трябва да се разбираме с други хора в живота.

Два избора

Някои братя и сетри остават най-добри приятели през целия си живот. Други просто се срещат от време на време на семейни събития и може би си изпращат картички за Рождество. Кое искате вие? Причината много възрастни да нямат много близки взаимоотношения със своите братя и сестри е заради обидите, които са получили когато са били малки, и които никога не са били разрешени. Ние искаме най-доброто. Искаме наистина да бъдем близки. Не се опитваме просто да оцеляваме. Сега не трябва да мислим само за настоящето, но трябва да “гледаме напред,” както казва татко. Имаме дълъг живот напред и много битки, които трябва да водим заедно – но не един срещу друг. Трябва да бъдем на една и съща страна.

Когато не гледате напред, могат да ви дебнат неочаквани проблеми. Ще ви кажа за един случай, когато татко не гледаше напред.

Цялото ни семейство беше в колата. Татко караше. Имаше светла, пълна луна. Един бухал тъкмо се е бил събудил и намерил малко закуска. После е бил намерил хубаво, равно, сухо място да си яде закуската – магистралата. Вероятно е изглеждала удобна и тиха в 1:00 през нощта. Докато Г-н Бухал се наслаждаваше на закуската си, нашето семейство се наслаждаваше на приятно пътуване в колата. (Поне се надявам че се наслаждаваме...не знам, защото спях.)

Онова, което горкият бухал не е знаел, е в каква опасност се намира, а табелката с регистрационния номер на нашата кола не знаеше какво ще се случи с нея. Изведнъж Г-н Бухал чу звук зад себе си. Той се обърна точно навреме за да погледне право в, и имам предвид право в една регистрационна табелка. Беше нашата кола. Татко е добър шофьор, но той тъкмо премина билото на хълма и...точно в средата на пътя стоше бухалът. Табелката и носът на горкия бухал имаха леко сблъскване.

Животът е точно като този разказ. Татко караше колата, но не можеше да види от другата страна на хълма. По същия начин, ще има времена в нашият живот, когато не можем да видим от другата страна на хълма пред нас. Братята и сестрите могат за се подготвят за бъдещето като изграждат здрави взаимотношения сега, за да могат по-късно да се наставляват един друг относно какво е правилно, и да си помагат един на друг през трудните времена, които могат да ги чакат от другата страна на хълмовете на живота.


Носейки се по бързеите

--От три гледни точки--

Началото на нашето пътуване (Август, 2001)

Сара: Сякаш на всеки му отне по-дълго от обичайното (а “обичайното” е обикновено много дълго време) да се събуди, да се облече, да завърши утрешната си молитва, да закуси и да си опакова багажа за къмпинг. Накрая вече пътувахме натам, нетърпеливи да наемем гуми и да се спуснем с тях надолу по реката. По пътя натам се опитвахме да убедим мама да дойде с нас, но нямахме голяма надежда, че тя ще се съгласи. Колкото повече обяснявахме колко забавно, увлекателно и приключенско ще бъде, толкова по-малко заинтересувана беше мама.

Намазахме се с щедри количества слънцезащитен крем и тръгнахме към водата. Трябваха ни поне 45 минути да наемем гуми, поради липсата на решителност на определени членове от семейството, но накрая бяхме готови да тръгнем. Като се върнахме към колата да си сложим още слънцезащитен крем, чухме мама да казва плахо:

– Май искам да дойда с вас.

– Наистина ли? – всички казахме изненадани – Е, ела тогава! – Тримата усепшно я убедихме, като й обяснихме че бавният път ще бъде тих и спокоен, и тя няма да иска да пропусне цялото забавление. Отново се отправихме към водата, но не бяхме стигнали много далече, когато татко каза:

– Забравих да се намажа със слънцезащитен крем.

– Забрави ли? – всички казахме недоверчиво. – Какво прави през цялото време? – Разбира се, ние пак се върнахме до колата колата за още едно намазване с крем. С вълнение и очакване тръгнахме пак към водата, но бяхме спряни отново от гласа на татко. Той каза:

– Намазахте ли с крем ушите си?

– Не. – отговорихме ние. След подробното обяснение на татко защо това е важно, направихме още едно връщане към колата. Убедени, че четири слоя слънцезащитен крем определено са достатъчни, бяхме готови да започнем нашето приключение.

Стивън: Националният парк Зайън е превъзходно място за посещения. Моята единствена препоръка е да си вземете много слънцезащитен крем. Когато нашият ден на реката започна, забелязах, че моята бутилка с крем беше празна. Нямах никаква представа, че когато казах на Сара, че може да използва моя крем, тя ще я върне празна. Аз бях единственият в семейството, който се сети да вземе крем. (Странно, тъй като аз съм единственият, който няма нужда от него.) Той също беше от скъпия, но както и да е, това не беше единственото изпитание на моето търпение. Виждате ли, аз си мислех, че ще се спускаме по реката веднага след закуска. Нямам нищо против да почакам някакво разумно време. (Разбирам, че някои хора нямат талант за точност като мен.) Но по мое мнение, 2 часа следобед не е точно след закуска.

Грейс: Беше чудесно начало на чудесен ден. След приятна сутрин в къмпинга и подготовка за деня, тръгнахме към реката. Стивън и Сара усложниха нещата като бързаха твърде много. В края на краищата ваканцията е време за разпускане, нали? Дори и така, не им позволих да ме притесняват, и денят ни започна много добре.

На реката

Сара: След нашата напрегната сутрин, най-после бяхме във водата. Слънцето грееше през дърветата, водата беше топла, и природата беше красива. Всички се спускахме надолу по реката в нашите малки гумени салове. Най-добрата част бяха бързеите. Не, всъщност най-добрата част беше да наблюдавам моите родители; беше доста забавно. На тях им беше доста по-трудно от на нас тримата, които се носехме спокойно надолу по реката. Грейс изглеждаше много добре докато плаваше и гледаше нагоре към небето.

– Това е животът! – каза тя със задоволство.

Аз се наслаждавах на плаването, когато внезапно, „Ох!” Косата ми се закачи за клон и се оказах под водата. Моята гума продължи надолу, но аз останах на място. Косата ми се беше захванала. За щастие имам по-малък брат, който е много чувствителен към моите нужди. Той мигновено дойде да ме избави. Помогна ми да отмотая косата си от клона и скоро бях свободна. Бях малко разтревожена, когато го чух да споменава думата „нож,” но за щастие той не носеше нож със себе си.

Стивън: Когато се носите в гума по реката, можете да виждате съвсем малко напред – само до следващия завой на реката. Имаше бързеи, остри скали, пясък, кал, дълбока вода, трупи, клони дървета и остри завои, така че винаги трябва да се опитваш да завиваш и да ги избягваш. Започна също да вали и аз се притесних относно надвисващите мрачни облаци. Нямах твърде много време да се притеснявам, защото се опитвах да следя къде са всички останали.

Мама имаше най-големи трудности. Тя винаги беше последна. Просто не можеше да заобикаля скалите, да минава през тесните места или да се връща в течението (или дори да влезе в течението от самото начало). Освен това тя винаги успяваше да се пуска в бързеите заднешком. Мама никога не знаеше накъде отива и никога не можеше да управлява движението си. Непрекъснато викаше, „О, не! О, не!”

Татко приемаше много сериозно цялото пътуване. Обичаше да застава коленичил на четири крака върху гумата си казваше, че това му дава повече подвижност, равновесие и защита. (Хайде де!) Със сериозен глас даваше наставления на всички останали.

Грейс се носеше отпуснато надолу по реката, наблюдавайки родителите ни, които бяха зад нас.

– Внимавай! Тук има големи бързеи! – чухме татко да вика на мама, която както обикновено се носеше с гръб напред. Грейс глеваше назад към моите родители и се смееше. Всъщност беше й толкова интересно да ги гледа, че забрави да гледа накъде отива. И тогава стана каквото стана. ТРЯС! Тя се блъсна в труп на дърво във водата.

Вече знаете за спешното спасяване на Сара. Докато разплитах косата й казах:

– Иска ми се да си бях взел ножа,” – (който обикновено нося със себе си, но сега не очаквах да се налага да разплитам прогнили клончета по средата на реката). Сара се стресна (предполагам, че трябва да кажа стресна се още повече, тъй като вече беше изплашена от заплитането на косата й). Тя каза:

– Нож? За косата ми?

Наистина, който някога би си помислил за такъв смехотворен въпрос?

– Не, глупаче. За клона.


Грейс: Беше чудесно пътуване. Добре че Стивън беше с нас. Дори не забелязах когато Сара изгуби гумата си и се закачи за един клон. Той забелязва всичко. Аз забелязах небето! Облаците бяха красиви!

Горката мама! Изглеждаше изтощена! Опитах се да й кажа, че няма нужда да правиш нищо освен да гледаш небето и да оставиш гумата ти да се носи. Опитах се да обясня на татко, че няма защо да се притеснява. Казах му, че никой няма да пострада.

Стивън и Сара решиха, че е забавно, когато се блъснах в дървото, но мен не ме е грижа какво си мислят, нали? Както казах преди, небето си заслужаваше да гледам към него.

По-голямата картина

Сара: След нашето пътуване в нашето семейство разговаряхме за това как животът е подобен на спускане с гуми по реката. Можете да имате трудности и изненади, но продължавате да се носите напред въпреки всичко. Не е като просто весело да гребете с лодка по спокоен поток. (Животът не е сън.)

Стивън: Не само това, но когато се спускате с гума, трябва да помните, че не можете да видите цялата картина. Можете да виждате само до следващия завой и не знаете какво има напред. От небето можете да видите цялата река и накъде отивате, но оттук долу можете да виждате само следващата стъпка. Трябва да гледаме на нашия живот от Божията гледна точка. Понякога знаем само следващата задача или следващата стъпка, но Господ има нас много по-голям план.

Грейс: Идеята ние тримата да разкажем за тази случка е да ви покажем, че всеки един от нас има различна гледна точка. Важно средство да се разбирате и да работите като екип е да разбирате нещата от гледната точка на другите. И най-важното, трябва да виждаме нещата от Божията по-голяма гледна точка. Трябва да се отпуснем и да погледнем нагоре.


ОБЪРКАН СЪМ...

Въпрос: Какво да правя, когато голямата картина изглежда мрачна и безнадеждна, и ми се иска да се предам?

Отговор: Тогава вие се чувствате като Илия, когато беше в пустинята гонен от царица Езавел, и беше толкова обезсърчен, че поиска да умре (3 Царе 19). Чувствате се като Авраам, който имаше големи мечти за своето семейство, но нямаше деца (Бит. 17). Чувствате се като Давид, когато неговият собствен син се разбунтува против него и се опита да му отнеме царството (2 Царе 15).

Като гледаме назад към всеки един от тези разкази, сега можем да видим, че Бог е имал по-голям план. Тези хора просто не са можели да го видят. За тях нещата са изглеждали безнадеждни и непоправими – но Господ е имал удивителен план, готов да влезе в действие.

Много пъти Господ не ни показва цялата картина. Той ни показва само следващата стъпка. Вярата е да се покоряваме дори когато не разбираме. Може би нещата изглеждат невъзможни във вашето семейство. По човешки, те наистина са невъзможни. Мое би не можете да си представите по какъв начин би действал Господ. Това просто е възможност за Господа да се покаже силен. Вашата работа е да направите първата стъпка и отдадете най-доброто от себе си за Него точно сега. 1 Кор. 2:9 казва, „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го обичат.”



НЕГОВИЯТ разказ приложен днес

Сигурен ли сте, че очите ви са отворени?

Имало едно време в Израел пророк, който бил омразен на сирийския цар, защото винаги разкривал военните планове на сириеца. Разбирате ли, разузнаването винаги е било важно в цялата история – не само днес. Още от самото начало държавите са използвали шпиони. В този конкретен случай сирийският цар не можел да разбере как Израел винаги знаел за неговите планове и избягвал неговия тероризъм. Накрая свикал Съвет по националната сигурност от своите най-добри стратези, и им обяснил:

– Имаме изтичане на информация. Някой сред нас е шпионин.

Но тогава неговите съветници му обяснили:

– Не е така. Един пророк в Израел на име Елисей е способен да каже на израелския цар всичко, което говориш, дори в спалнята си. – И това беше вярно. Всеки го знаеше. Израел не се опитваше да скрие това тайно оръжие. Бог казваше на Елисей точно какво военните стратези на Сирия замислят в своите кабинети на Министерството на отбраната. Не можете да имате по-добро разузнаване от това.

Така че Сирия изпрати армия да залови Елисей. Те също имаха шпиони. Знаеха, че Елисей е в Дотан, средноголям град в северен Израел. Посред нощ обсадиха града с коне и колесници и голям брой военни подразделения. На сутринта слугата на Елисей се събуди и видя в какво тежко положение са изпаднали. Той се уплаши. Знаеше, че са целта на врага. Попита Елисей:

– Какво ще правим?

Беше видял Бог да върши много чудеса чрез Елисей, но това е цяла армия! Как ще се избавят този път? Неговата вяра беше слаба. Беше млад. Страхът го победи. Не можеше да види голямата картина.

Елисей каза:

– Не се бой, защото повече са откъм нас отколкото откъм тях. – След това Елисей се помоли Бог да отвори очите на младия човек. Бог го направи. Той внезапно видя цялата планина около врага изпълнена с огнени коне и колесници. Това беше тяхната защитна ангелска войска. Израел имаше повече тайни оръжия отколкото врагът подозираше. За да научите останалото, прочетете 4 Царе 6.

Слугата на Елисей беше изплашен до смърт, защото виждаше нещата само от своята гледна точка. Веднъж като можеше да ги вижда от Божията гледна точка, всичко се промени напълно. По същия начин трябва да се молим, че Господ ще отвори очите ни и ще ни позволи да видим живота от Неговата гледна точка. Всяко решение, аргумент, действие и отношение ще се промени, когато видим нещата в Божията по-голяма картина.


"ОБСАДЕНИ, ДА. ПО-МАЛКО, НЕ. НИЕ ВИНАГИ СМЕ ОБСАДЕНИ. НИКОГА НЕ СМЕ В БЕЗОПАСНОСТ В ТОЗИ СВЯТ. НО ВИНАГИ СМЕ ЗАКРИЛЯНИ. КОГАТО БОГ НИ ИЗПРАЩА НА МИСИЯ, НИЕ НЕ ТРЪГВАМЕ САМИ. НЕ ГЛЕДАЙ НАДОЛУ КЪМ ВОЙСКИТЕ НА ВРАГА. ГЛЕДАЙ КЪМ НЕБЕСНОТО МНОЖЕСТВО. СЕГА НЕ Е ВРЕМЕ ЗА СТРАХ, А ЗА СМЕЛОСТ - НЕ Е ВРЕМЕ ДА БЯГАМЕ, А ДА НАПАДАМЕ. С ГОСПОДА ПРЕДИМСТВОТО Е ВИНАГИ НА НАША СТРАНА. ВЯРАТА ВИЖДА ПО-ЯСНО ОТ ВИЖДАНЕТО. ГОСПОДИ, ОТВОРИ МУ ОЧИТЕ, ЗА ДА ИМА УВЕРЕНОСТ В ТВОИТЕ ПЪТИЩА."

Най-доброто решение, което някога съм вземал

Като мислим за по-голямата картина, трябва да помним, че Божията картина включва вечността. Следователно, когато изследваме живота си, най-важният въпрос, който трябва да си зададем, е „Къде ще прекарам вечността?”

Тъй като съм израснала ходейки на църква и слушайки библейски разкази, винаги съм смятала себе си за християнка. Един ден осъзнах, че трябва сама да реша да следвам Исус. Много хора израстват слушайки за Бога, но никога не вземат решение лично да приемат Христос.

Знаете ли каква е най-голямата лъжа на Сатана? Милиони хора са били заблуждавани, вярвайки, че „добрите хора отиват на небето.” Ако зависим от нашия собствен живот, нашето кръщение, църква, родители, или от нашите добри дела, няма даотидем на небето. Божият стандарт е съвършенство, и ние всички не го постигаме. Исус каза, „Аз съм пътят, истината и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.” (Йоан 14:6)

Когато осъзнах, че съм грешник и че заслужавам да бъда отделена от Бога завинаги, знаех, че се нуждая от избавител. Исус умря на кръста за мен за да плати за моя грях. Той пое наказанието, което аз заслужавам. Рим. 5:8 казва, „Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.”

Започнах да разбирам, че просто да „зная” за всичко това не е достатъчно; трябваше да направя избор да приема Христос в живота си. Покаях се от моя грях и приех Исус за мой личен Спасител. Вие взели ли сте това решение? Сигурни ли сте, че ще отидете на небето когато умрете? Библията ясно обяснява пътя към небето:

  1. Признайте, че сте грешник и заслужавате да отидете в ада.
    Исая 53:6 „Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.”

  2. Повярвайте, че Исус Христос умря на кръста за вашия грях.
    Рим. 10:9 „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.”

  3. Приемете Исус за свой Спасител.
    1 Йоан 5:12 „Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма живот.”

Колко добре познавате братята и сестрите в Библията?

Поставете правилното име до правилното твърдение:

А.КаинЖ.Марта
Б.Блудният синЗ.Давид
В.МарияИ.Мириам
Г.ПетърЙ.Братът на блудния син
Д.ЕлиавК.Яков
Е.ЙосифЛ.Лия

1.____Мога честно да ви кажа, че Бог използва ужасните и отвратителни действия на моите братя за добро – да, за добро! Кой съм аз?
2.____Аз живеех в постоянно напрежение поради ревността между мен и сестра ми. Коя съм аз?
3.____Твърде големите очаквания на моята по-голяма сестра ми създаваха трудности. Коя съм аз?
4.____Моят по-голям брат ме обвини лъжливо, но всичко, което аз исках да правя, е да воювам в битките на Господа. Кой съм аз?
5.____Бях сурово наказан за начина, по който се отнасях към по-младия си брат. Кой съм аз?
6.____Търсех сигурност и щастие при приятелите си, а не в семейството си. Накрая открих, че моето семейство ми е много по-добър приятел от всички онези, на които се опитвах да се харесам. Кой съм аз?
7.____Бях принуден да избягам от дома, защото ядосах брат си. Кой съм аз?
8.____Ходът на историята се промени, защото взех мъдро решение, когато наглеждах братчето си. Коя съм аз?
9.____Моят по-малък брат показа смелостта и предприемчивостта, които аз трябваше да имам. Но вместо да призная вината си, аз просто обвиних брат си. Кой съм аз?
10.____Бях готов да послушам брат си и така се запознах с един много важен човек. Кой съм аз?
11.____От това, че не показах съчувствие или прошка към по-малкия си брат, се получиха много семейни кавги. Моят баща беше особено наранен от това. Кой съм аз?
12.____Бях раздразнена и гневна защото моята сестра нямаше същите приоритети като мен. Коя съм аз?

Отговори на:

Колко добре познавате братята и сестрите в Библията?

  1. Йосиф

  2. Лия

  3. Мария

  4. Давид

  5. Каин

  6. Блудният син

  7. Яков

  8. Мириам

  9. Елиав

  10. Петър

  11. Братът на блудния син

  12. Марта

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Sarah, Steven, and Grace Mally
Copyright © 2002 Tomorrow's Forefathers
превод Copyright © 2007 София Маринова