Глава 4
Проблемите идват и проблемите остават

Да открием проблема в основата


– АЗ ЩЕ ЗАЛОЖА НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ.
– ВЕДНЪЖ ПРОДЪЛЖИХА ТАКА ЦЕЛИ ТРИ ДЕНА.
– И ТАКА, КОЙ ЗАПОЧНА ПРЪВ? НЕ МИ КАЗВАЙТЕ. ЗНАМ. ОГРАДАТА.
– ВИДЯХ КАКВО СТАНА. БЕШЕ ПО СЛУЧАЙНОСТ.

Раздел от Стивън

Нежеланият странник
Август 1999

Аз съм репортер Мейлбокс („пощенска кутия”) от Свидетелите на Моли Нюз, и бих искал да представя на вашето внимание една уникална ситуация. Нека да ви опиша картината тук на сцената. Късно през нощта в къщата на баба Моли. Странно, татко, Грейс и Стивън седят в колата и държат фенерчета и бейзболни бухалки. Нека да ви уверя, това не е тяхна обичайна практика. Трябва да се е случило нещо странно. Нека разберем какво става...

– Извини ме, Грейс, аз съм репортер Мейлбокс от Свидетелите на Моли Нюз. Мога ли да ти задам един въпрос?

– Да, разбира се.

– Какво всъщност правите – седите в колата през нощта? Фенерчета? Бейзболни бухалки?

– Ами, Мейлбокс, историята започна миналата зима. Татко трябвало да свърши някаква работа под къщата. Пълзял по стомах в тясното място под къщата, когато внезапно видял две очи, които го гледали. Чул ръмжене и се оказал лице в лице с опосум (голям, при това!). Няма нужда да уточнявам, татко решил, че работта може да почака.

– Разбирам, Грейс, така че какво правите сега?

– Ние не искаме този нежелан странник да живее под къщата на баба, така че имаме план да се отървем от него. Чакаме опосумът да излезе (те излизат през нощта). Когато излезе, ще го осветим с фенерчетата. Чували сме, че ако опосумът погледне право в светлината, не може да види нищо друго и няма да се движи. Докато татко и аз държим фенерчетата към него, Стивън ще се промъкне изотзад и ще го удари по главата с бейзболната бухалка.” (Нашите извинения към всички любители на животните.)

– Благодаря ти, Грейс. Ти си много любезна.

Това е, приятели – опитват се да убият опосум с бейзболна бухалка. За Свидетелите на Моли Нюз, аз съм репортер Мейлбокс.

Няколко седмици по-късно...

Здравейте, аз съм репортер Мейлбокс за Свидетелите на Моли Нюз, отново с вас за да ви дам последни сведения за нежелания странник. За съжаление нощното приключение с бухалките се оказа неуспешно. Опосумът така и не излезе. След като чакаха и чакаха дълго време, на тримата командоси им омръзна, огладняха, доскуча им и се отказаха.

Точно сега аз съм отново в двора на баба Моли (където прекарвам повечето от времето си) и доколкото мога да видя, татко, Стивън и Грейс тичат около къщата в тъмнината. Те играят на нощна криеница.

Чакайте, чувам вик. Като че ли Грейс е сама в задния двор.

– Помощ! Татко, Стивън, бързо! Виждам опосума! – (Предполагам те не са единствените, които участват в криеницата.) – Ето го!

Гонитбата продължава. Ето го и опосумът. Следват го Грейс, татко и Стивън. О, не, опосумът се скри под резервоара за керосин. Ами сега? Изглежда татко има план. Той казва на Грейс да влезе в къщата, да извика Сара, мама и да донесе бейзболните бухалки. О, не отново!

Те идват, но Сара и мама не изглеждат много доволни.

– Хайде, хайде, не се ли вълнувате! Колко често ви се случва да ходите на лов за опосуми!

Ето го! Виждаме го да се крие под купа неща (отпадъци) зад бараката. Татко е заел единия изход. Сара, Грейс и мама са заели другия изход и вдигат шум за да го изплашат да излезе. Има само един възможен изход, и Стивън стои до този изход с вдигната бейзболна бухалка и готов да...знаете за какво. (Извинения за всички любители на животните.)

Часовникът показва 11:30 през нощта и съседите вероятно се чудят какво правят техните щури съседи тичайки из двора с фенерчета и бейзболни бухалки и вдигайки толкова шум.

Но да се върнем към разказа. Какво става? Сара, мама и Грейс се прибират в къщата? Какво става с тях? Тъкмо стигнахме до интересната част!

– Здравейте, г-н Моли, аз съм репортер Мейлбокс от Свидетелите на Моли Нюз. Опосумът не иска да излиза, а вашите войски се прибраха у дома. Нещата не вървят добре, така ли е? Какъв е вашият план сега?

– Нека затворим всички изходи, така че той да остане блокиран под резервоара за керосин. Тогава ще затворим и входа към неговия дим, така че ако избяга от капана, поне не може да продължи да живее под къщата на баба. И още нещо – да си лягаме да спим.

Две години по-късно...

Аз съм репортер Мейлбокс и съм тук, за да ви дам завършека на историята. Добрата новина е, че опосумът ни напусна. Лошата новина е, че се върна. Той все още живее под къщата, за нещастие на семейство Моли. (Така че предполагам това не е завършек, а щастлив край за всички вас любители на животните.) До следващия път, аз съм репортер Мейлбокс от Свидетелите на Моли Нюз.

Какво има под къщата ви?

Може би се чудите защо ви разказах историята на нашето приключение с опосума. Вероятно си мислите, „Опитвам се да се разбирам с моите братя и сестри, не с опосуми.” Една от причините някои братя и сестри да не могат да се разбират е защото има нерешени проблеми между тях. Тези проблеми може да не са видими за всички, но вие знаете, че те продължават да живеят под къщата.

От разказа с опосума ние научихме, че нашите проблеми няма да изчезнат от само себе си. Не е достатъчно да направим така, че само да си стои под къщата без да го виждаме. Не става и просто да забравим за него. Един ден, когато не го очаквате, той ще се появи. Нито можете просто да го изгоните, защото той ще се върне. Ние научихме това по трудния начин! Този „нежелан странник” не е нещо, от което можете да се отървете с бейзболни бухалки или капани. Нещата са по-трудни. Но ако му позволите да остане, той ще ви бъде постоянна пречка и дразнение. Първата стъпка към подобряване на взаимоотношенията е да се отървете от „нежелания странник.”

Колкото и да мразя да правя това, най-добре ще е да ви дам един личен пример. Когато Грейс и аз си оправяме леглата, ние се състезаваме да видим кой ще е първи. Аз обикновено печеля. Един ден някой не беше много радостен, тъй като аз започнах първи. Грейс реши, че нейната единствена възможност да спечели е да ме забави. Нейната стратегия беше да дръпне юргана от леглото ми и да се опита да го увие около главата ми. Това беше грешка; моят ден и без това не вървеше. Ядосах се и реших да я вържа с нашата обща завивка. Някак си нещо стана по някое време, някой го направи някъде...или нещо такова. (Не ме питайте за подробности.) Както и да е, Грейс се удари и напусна стаята плачейки. И така, аз можех просто да се опитам да забравя за това, но това би било като да оставя опосума под къщата. Можех просто да се опитам да бъда добър към нея, но „нежеланият странник” щеше да си остане. Така че какво трябваше да направя? Ще откриете в следващата глава.

Дефинициите на Стивън

Фенерче – Кутия за изтощени батерии.

Прошка – Не съществува в речниковия запас на повечето хора.

Моята философия – Направи го утре. Вече направих достатъчно грешки за днес.

Съвест – Не ти пречи да направиш каквото и да е, само ти пречи да му се наслаждаваш.

Раздразнителност – Мъдрите хора губят това нещо завинаги.

Слънцезащитен крем – Нещо, за което сестрите се сещат само в облачни дни.


Раздел от Сара

Намиране на проблема в основата на взаимоотношенията

Нашата цел в тази глава е да ви помогнем да откриете и премахнете всякакви „нежелани странници” в живота си. Когато мислите за проблемите във вашите взаимоотношения с вашите братя и сестри, търсете „нежеланите странници.” С други думи, търсете проблема в основата. Гледайте под симптомите, които са на повърхността, и намерете истинската причина.

Тези проблеми в основата не са само като опосуми, те са като плевели. Започват от малко (само семенце). Дори не смяташ, че семенцето е там (то изчезва под земята). Но един ден проблемът се появява (пониква). Сега ще става все по-зле и по-зле (плевелите растат бързо!). Затова не можем да се занимаваме само с повърхностните страни на нашия проблем (това ще е като да пречупим върха на плевела). Трябва да се отървем от самия проблем – корена. Истинските победители побеждават великана; не се задоволяват да бягат от него.

Как да намерите проблема в основата? Ами мислете за последните конфликти в семейството си, и след това прочетете следния разказ. Може би този пример от нашето семейство ще ви помогне да прецените. Това се случи доста отдавна (аз бях на 16, а Стивън на 10), но е добър пример за проблеми в основата.

Всички ние бяхме изморени, тъй като се връщахме от дълго пътуване. Колата беше по-зле от пълен хаос, и всички бяхме нетърпеливи да се приберем. Чувствах се много нещастна, защото имах температура и настинка. Не беше особено добър ден. Можете ли да ме разберете? Дори да е така, мисля си, че денят би бил добър, ако се разбирахме. За съжаление ние не се разбирахме. Стивън и Грейс се заяждаха един с друг, спореха и дразнеха всички нас. Всъщност основният проблем очевидно беше Стивън. Беше ядосан, оплакваше от всичко, и не искаше да се съобразява с никой от нас...

Както можете да видите, в нашето семейство имаше проблем. Не трябваше да бъде така, но къде беше проблемът? Първо нека да изброим повърхностните проблеми. Те са лесни за намиране. В моя разказ виждаме спорове, оплакване, лошо отношение и липса на взаимно разбиране. Вие вероятно имате други повърхностни проблеми във вашия случай. Други проблеми могат да бъдат неуважение, лъжа, самохвалство, мълчание, дразнене, избухливост или неучтиви думи и действия. Можем да се опитаме да се справим с тези видими проблеми, но няма да имаме много успех, ако първо не се занимаем с невидимите проблеми. Но невидимите проблеми са трудни за откриване. През този последен ден от нашето пътуване никой от нас не знаеше защо Стивън се държи така. Бяхме объркани. Неговото отношение не беше нормално. Нещо не беше наред, но какво?...

Нека да ви подготвя за останалата част от историята. Когато търсите скритите проблеми в основата, помнете, че главното нещо, което трябва да търсите, е огорчението. Ето защо. Когато някой е бил наранен или обиден, той естествено реагира като се разгневява. (Това е неправилна реакция, разбира се, но ще се върнем към това по-късно.) Гневът нараства и те се огорчават на онзи, който ги е наранил. Ако обидата не е отмахната, раната и отношението на отмъщение не си отиват. Дори когато забравят за първоначалния проблем или сбиване или каквото и да е то, положено е началото на отношение на гняв и огорчение. Самият човек може и да не осъзнава това. Всичко, което знае, е, че лесно се ядосва и раздразнява от другия. Определени теми или обстоятелства могат да причинят избухвания. Другият човек също е объркан. „Защо ми се ядосва за такова дребно нещо?” Но виждате ли, всъщност не малкото нещо причинява гнева – а обидата зад него, за която това малко нещо му напомня. Тя не е била премахната още в началото, така че лесно се връща. Това огорчение е „нежелан странник,” на който не трябва да се позволява да остава.

Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него (Евр. 12:14-15).

Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас (Еф. 4:31).

...Докато нашето семейство се чудеше защо Стивън има такъв лош ден, моите родители се чудеха какво да правят. Знаеха, че неговите действия са само повърхностни проблеми, но нямаха представа какъв би могъл да е коренът. Мама и татко помолиха Стивън да се премести на предната седалка на колата, за да могат да говорят с него. Татко започна да мисли за нещата, които се бяха случили по-рано през деня. Той си спомни, че Стивън и Грейс се бяха карали за нещо същата сутрин. Татко обясни на Стивън:

– Всъщност не знам какво не е наред, а и ти не искаш да ми кажеш. Може би проблемът има нещо общо с кавгата между теб и Грейс днес. Не знам чия е вината, но знам, че вината беше хвърлена върху теб. Може би те не бяха прави и ти беше обвинен за нещо, за което не си виновен...

Несправедливостта е трудна за понасяне. Какво е несправедливост? Това е когато някой бъде неправилно критикуван или обвиняван или наказан, когато не го заслужава. Човек автоматично осъзнава, когато към него са се отнесли несправедливо, и повечето хора не са способни да реагират правилно. Вместо това дълбоката болка произвежда отношение на „ще си го върна.” (Това е огорчение и отмъстителност.) То се изразява открито в повърхностните проблеми, които вече споменахме, като цупене, критики и караници.

...Татко знаеше, че несправедливостта често е ключът към проблемите, и това го направи да си спомни как Стивън беше обвинен за караницата. Моите родители не казаха на Стивън нищо друго. Всичко, което трябваше да направят, е да признаят възможната несправедливост, и отношението на Стивън се промени напълно. Беше очевидно, че това е проблемът. Стивън е бил обвинен несправедливо и затова реагираше странно. Веднъж като този корен беше премахнат, Стивън напълно се промени. Когато се прибрахме у дома, той с радост помогна да почистим цялата кола. Помогна и съдейства изключително много, и свърши повече работа от всеки друг. Както можете да видите, начинът за справяне с конфликти е да започнем от корена!

Боядисване на къщата

Някога искало ли ви се е да не се налага да стържете старата боя преди да боядисвате? Все още помня как стоях под горещото слънце със Стивън, и стържех ли стържех. Изглеждаше сякаш е нужно цяло лято само да се остърже старата боя от нашата къща. Мисля си, че боядисването е по-забавно от стърженето, не сте ли съгласни? Но първо трябва да се остърже старата боя. Същото е с взаимоотношенията. Необходимо е първо да приложите глави четвърта и пета преди да очаквате успех от другите стъпки или идеи дадени в тази книга. Не можете просто да продължите без да почистите миналото. Ако има минали обиди, които никога не сте поправили, няма да можете да имате правилни взаимоотношения с вашия брат или сестра, колкото и усилено да се опитвате. Ще се наложи да копаете дълбоко. Проблемът в основата може и да не се е случил тази сутрин. Може да има конфликти, които са станали преди пет години, които все още не са открити и разрешени.

Може би ще можем да научим някои неща от живота на двама братя, които имаха трудности в своите взаимоотношения поради нерешени проблеми. По-малкият беше измамник и надхитри своя по-голям брат. Един ден стана нещо, което направи цялото положение още по-лошо. Той открадна едно нещо, което беше много ценно за неговия по-голям брат. По-големият брат беше дълбоко наранен и обиден. По-малкият брат не се покая за кражбата, нито се опита да възстанови нещата, и неговият по-голям брат се огорчи много против него. Беше невъзможно тези двама братя да имат добри взаимоотношения докато не бъде поправена обидата. По-големият брат трябва да се справи с нарастващия гняв и омраза към по-малкия брат. Скоро по-малкият брат започна да живее в непрекъснат страх от по-големия. Това състояние стана още по-лошо, и накрая по-големият брат реши да убие своя по-малък брат. По-младият беше принуден да избяга от дома. Сега тяхното семейство беше разделено, нефункциониращо и объркано. (Прочетете Битие 27 за да научите повече за Яков и Исав.)

Много пъти можем дълбоко да нараним духа на нашия брат или сестра без да осъзнаваме какво правим. Последствията са, че има „нежелани странници,” и ние дори не знаем, че те съществуват.

Изследвайте себе си за начините, по които може да сте причинили огорчение във вашия брат или сестра. Научете се да гледате на ситуациите от тяхна гледна точка. Запитайте се:

  • Дали съм ги наранил чрез нелюбезни думи или действия?
  • Дали съм ги излъгал или съм откраднал от тях?
  • Дали съм им се подигравал или дразнил? Особено пред моите приятели? Или техните приятели?
  • Дали съм пренебрегнал нещо, което те са очаквали от мен?
  • Дали съм се държал упорито?
  • Дали съм се ядосвал или избухвал спрямо тях?
  • Дали съм бил нечувствителен към техните чувства?
  • Дали по някакъв начин съм се отнесъл към тях несправедливо?
  • Дали поставил моите приятели и приоритети над тях?
  • Дали съм пускал слухове за тях?
  • Дали съм причинявал раздразнение като не съм ги забелязвал или хвалил?
  • Дали се съревновавам с тях?
  • Дали съм пропуснал да изпълня нещо, което съм обещал?
  • Дали съм ги пренебрегнал с отношение на безразличие?

– ЕТО ТАКЪВ КАТАПУЛТ ХАРЕСВАМ.
– ВПЕЧАТЛЯВАЩ УСПЕХ.

Те не знаят какво вършат

Нека сега видим как трябва да реагираме НИЕ, когато нашите брат или сестра наранят НАС. Тъй като нашите братя или сестри не са съвършени, те вероятно са ни онеправдали по някакъв начин. Макар да е трудно, наша отговорност е да реагираме правилно. Знаем, че неправилната реакция е да се ядосаме и огорчим, но каква е правилната реакция? В глави седма и осма ще обясним по-подробно как да имаме правилните реакции на проблемите, но главното нещо, което трябва да разберем в тази глава, е идеята за прошката. Да простим на някой, който ни е наранил, е най-трудното нещо. Много пъти си мислим, че сме простили на някого, но все още сме им ядосани, и се надяваме, че те ще си „го получат” за онова, което са направили. Това не е прошка. Истинската прошка е да ги освободим от всякакво задължение към нас и да нямаме нищо против тях. Ако наистина сме им простили, тогава ще искаме най-доброто за тях, и ще се радваме, когато те успяват.

Три ключа към прошката

q За да простим на другите, трябва първо да си припомним колко много ни е простил Бог.

q Помнете, че хората са като малки агънца. Мнозина нямат учението и водителството на добър пастир. Именно затова, когато страдаше на кръста, Исус каза за онези, които несправедливо Го бяха подигравали, осмивали и измъчвали, „Татко, прости им, те не знаят какво вършат.” (Лука 23:34)

q Трети ключ към прошката е да попитаме защо Бог е позволил да се случи тази несправедливост. Има няколко възможни причини:

  1. Тя е изпитание от Бога.
    Той иска да ни възнагради, когато реагираме правилно по богоугоден начин.

  2. Тя е изкушение от Сатана.
    Той иска да предизвика небогоугодни реакции, и така да ни унищожи в нашия провал.

  3. Тя е задача за нас.
    Това е Божият начин да ни покаже нуждата на този човек. Може би Бог иска от нас да се молим за него, да го утешим, да му покажем съчувствие, да направим нещо добро за него, или да го научим.

  4. Тя е източник на невидими ползи, които Бог иска да ни даде по необичаен начин. Ако можете да видите тези ползи, това ще отнеме гнева ви и незабавно ще можете да благодарите на Бога, да предприемете отговорно действие и да простите.

Мат. 6:14-15 казва, „Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.”

Раздел от Грейс

Проблемите в корена

Проблемите в корените са причината за болестите на цветята. Чарли беше едно много болно лале. Все клюмаше и не можеше да се изправи. Беше нещастен и всичките му листа и венцелистчета започваха да стават кафеви. Всички цветя се опитваха да разберат какво не беше наред с горкия Чарли.

– Може би нещо не е наред с листата му, – предположи една маргаритка. – Те са толкова големи и непохватни!

Един божур каза:

– Обзалагам се, че е от венчелистчетата... Изглеждат твърде малки.

– Мисля, че няма правилния цвят, – намеси се ароматният грах. – Аз мисля, че трябва да бъде лилав или розов.

– Ами, цветя, аз всъщност смятам, че трябва да е поради жълтата му среда. Може би няма достатъчно прашец, – каза старият слънчоглед, – или може би пчелите са събрали твърде много нектар?

– Стъблото не изглежда много здраво, – коментира нарцисът. – Все клюма и се навежда от вятъра.

Няколко виолетки заявиха:

– Според нас трънакът зад него го притеснява!

– Може би не е посят на правилното място, – каза грамофончето.

– Да, това трябва да е! – съгласиха се няколко други цветя.

Но тогава дойде най-мъдрото от цветята, розата, и каза:

– Цветя! Цветя! Слушайте! Проблемът е в корените му! Всичко е нарес венцелистчетата, листата и цвета. Той е болен защото корените му са болни!

Какво се оказа, розата беше права; проблемът се оказа далеч долу под земята, където никой не можеше да види. Корените му бяха болни! Проблемът в основата на Чарли беше, че той няма вода!

Човешки цветя

Има едно човешко цвете на име Джени. Джени е на десет години и не може да се разбира със своите двама братя. Просто никога не й се иска да бъде добра към тях. Всичко започна когато преди много време те взеха нещо нейно. Счупиха го и това наистина ядоса Джени. Това я направи да развие отношение на гняв към тях, и тя винаги искаше да „им то върне.” Нейният проблем в основата се нарича „огорчение.”

Ето го и Джони, като друг пример. Той също е човешко цвете, но някои го наричат плевел. Всъщност някои дори го наричат магарешки бодил! Той създава много проблеми. Не харесва нищо, което неговата по-голяма сестра върши. Истинският проблем е, че той ревнува, защото смята, че неговите родители хвалят само сестра му, а не и него. Това прави Джони винаги да се опитва да бъде по-добър от сестра си. Вероятно можете да го опишете по следния начин: ревността е неговите венчелистчета и аромат. Страхът и вината са неговите две листа. Гордостта е неговото стъбло. Но неговият корен е отмъщението, тъй като той смята, че сестра му е откраднала от него неговите родители.

Предполагам, че аз съм човешко цвете на име Грейс...

Един нашето семейство беше на гости на баба в Илинойс. Товарехме багажа в колата и се приготвяхме да тръгваме към дома. Няколко души в нашето семейство обсъждаха как двама от членовете на нашето семейство са толкова бавни. Това е спорно. Понякога сме малко по-бавни от другите в семейството, но това е защото мислим по-усилено. J Можем да бъдем бързи, ако поискаме!

Да продължа разказа си, конкретните трима човека говореха, смееха се и пускаха шеги относно това колко бавни сме на бензиностанциите. Аз се ядосах. Всъщност бях толкова ядосана, че избягах и се скрих зад един храст в задния двор.

Защо се ядосах толкова? Защо просто не можех да се посмея с тях? Защо се скрих? Какъв беше проблемът в основата? Първият основен проблем беше, че имах неправилните мисли относно моето семейство. Вярвах на лъжи! Лъжи като, „Не ги е грижа за мен,” „На тях им харесва да ме нараняват,” „Имам право да се ядосвам – те са толкова лоши към мен!” „Мислят само за себе си – дори не ги е грижа, че съм тъжна,” а също, „Те са толкова безчувствени!”

Ако ме бяхте видели там зад храста, вероятно щяхте да видите само повърхностните проблеми. Плачех, бях нацупена и не исках да говоря с никого. Бихте могли да се опитате да говорите с мен относно тези неща, но не би помогнало, защото те не бяха истинският проблем. Истинският проблем беше, че аз си позволих да вярвам лъжи относно моето семейство. Ядосвах се все повече заради някаква малка шега и исках да им го върна. Затова се скрих. Исках да започнат да се притесняват и да ме търсят. Знаех, че те искат да тръгнат веднага, така че като се скриех, можех да им го върна.

Да завърша разказа, татко дойде и ме намери зад храста, и ме заведе обратно до колата. Известно време не исках да говоря с никого. Но когато моето семейство разбра колко ядосана бях, те се почувстваха зле. Мама винаги ме утешава, когато съм тъжна. Цялото семейство съжаляваше за това, което се случи.

По-късно моите родители ми помогнаха да разбера какво се е случило. Първо, аз смятах, че съм получила отношение, което не заслужавам. След това реагирах неправилно като си позволих да вярвам на неверни мисли. Това е произвело в мен отношение на огорчение.

Кореновите проблеми са важни за цветята (били те истински цветя или човешки). Макар проблемите в основата да са невидими, те правят всичко друго да се разболее. Но както Чарли, Джени Джони и Грейс, веднъж като знаете какво не е наред в корена, знаете как да решите проблема.


НЕГОВИЯТ разказ приложен днес

От ревност към омраза

Ако се карате с брат си, не сте единствен. Първите двама братя на земята се сбиха много жестоко. Имената им бяха Авел и Каин. Нямаха нито лоши телевизионни програми, нито лоши приятели, нито лоши книги, нито лоша музика, които да им повлияят, но пак имаха проблеми. Големи проблеми!

Каин и Авел донесоха принос пред Господа. Предполагам, че и двамата са вложили много грижи и работа в жертвоприношенията си. Имаше една голяма разлика. Каин донесе неправилния принос, а Авел правилния. Господ хареса жертвата на Авел, но не и на Каин. Каин беше много ядосан и умърлушен. Господ обясни на Каин, че ако върши добро, ще бъде похвален, но също го предупреди, че грехът чука на вратата му.

Каин беше ядосан, че Авел е похвален, а той не е. Да се покори на Бога означаваше да се смири пред по-малкия си брат. Неговата гордост не му позволяваше да направи това. Той нямаше намерение да признае, че по-малкият му брат е прав, а той греши. Това би било твърде унизително. Вместо да се стреми да върши което е право, той осъди праведните стандарти на Авел. Каин не се справи с проблема на огорчението, който беше в основата. Неговата ревност и гняв се развиха и единственото решение, за което той можеше да се сети, беше да премахне Авел.

1 Йоан 3:11-12, „Защото поръчката, която чухте от начало, е това: да се обичаме един друг; и да не бъдем както Каин, който беше от лукавия и уби брат си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а делата на брат му правдиви.”


– НАИСТИНА ЛИ МИСЛИШ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕШ ПОЛСКИ РАСТЕНИЯ? ЧУДЯ СЕ ДАЛИ ТОВА ЩЕ Е УГОДНО НА ГОСПОДА. ТОЙ ВИНАГИ Е ИСКАЛ АГНЕ НЕ ПОМНИШ ЛИ КАК ТАТКО НИ ГО ОБЯСНЯВАШЕ?
– ПРОСТО СИ ЗАМЪЛЧИ. ВСЕ СЕ МИСЛИШ ЗА ПРАВ. ЩЕ ПРАВЯ КАКВОТО ИСКАМ. ТИ НЕ ВИНАГИ ЗНАЕШ ВСИЧКО.

ОБЪРКАН СЪМ...

Въпрос: Как да знам дали съм огорчен?

Отговор: Никой от наси никога не иска да признае, че може би е огорчен. Изглежда твърде силна дума. „Със сигурност не е толкова зле,” мислим си ние. Но помнете, огорчението започва от малко и се развива. Ако сме твърде раздразнени от малките неща, които някой друг върши, ако виждаме всичко, което те правят, като неправилно, ако вътрешно се ядосваме или имаме чувства на омраза към тях, или ако сме неспособни да им простим, това са белези на огорчение.

Въпрос: Дали огорчението винаги е проблемът в основата?

Отговор: Не, но когато се стигне до взаимоотношения, огорчението е главният проблем. 1 Йоан 2:16 казва, „Защото всичко що е в света – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота – не е от Отца, но е от света.” Тези грехове (неморалност, алчност и гордост) изглежда са кореновите причини за много други грехове. Огорчението често може да се проследи назад до гордостта, а гордостта е основната пречка пред поправянето на всеки случай на огорчение.


Въпроси за самооценяване 4

  1. Моят брат/сестра и аз сме...
    q Близки.
    q Верни приятели.
    q Отблъскващи се магнити.
    q Роднини.
    q Непредсказуеми.

  2. Моите взаимоотношения с моя брат/сестра приличат най-много на...
    q Американски футбол.
    q Торнадо.
    q Втората световна война.
    q Пъзел, който се нарежда съвършено, стига да работиш върху него достатъчно време.

  3. Да имам приятелство за цял живот с моите братя и сестри е...
    q Моята цел.
    q Напълно нова идея.
    q Логическо противоречие.
    q Красива, но очевидно невъзможна идея.
    q Нещо, което вече е започнало в нашия живот.

  4. Когато започна да търся проблема в основата...
    q Все си мисля, че брат ми е „нежеланият странник.”
    q Осъзнавам защо реагирам по този начин.
    q Откривам, че Библията е най-доброто увеличително стъкло.

  5. Моят брат/сестра знае, че той/тя е по-важен/важна за мен от кой да е приятел...
    q Да, разбира се.
    q Надявам се.
    q Никога не ми е идвало наум досега.
    q Трябва да ги попитате Аз откъде да знам?

  6. Когато мама ме обвинява за нещо, което сестра ми е извършила, моята обичайна реакция е...
    q Да обвиня сестра си, разбира се.
    q Да се направя на умрял.
    q Да събера отпечатъци от пръсти, да призова свидетели, да попълня съдебни документи и да извикам адвоката си.
    q Да започна да обяснявам ситуацията със смирено отношение.

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Sarah, Steven, and Grace Mally
Copyright © 2002 Tomorrow's Forefathers
превод Copyright © 2007 София Маринова