Глава 5
Мирни договори във всекидневнатаИзцеляване на наранените взаимоотношения
Раздел от Сара
„Прочетохме четвърта глава!” казвате вие. „Открихме нежелания странник! Как да се отървем от него? Как да премахнем тези проблеми в основата?”
Нека да започна с предупреждението, че няма да е лесно. Всъщност, това може би е най-трудната за прилагане глава в цялата книга. Ако успеете да преминете през нея, вече сте по пътя към победата.
Една събота сутрин преди много години седях на леглото си и четях. Родителите ми бяха излезли да закусват някъде навън, а Стивън и Грейс бяха на първия етаж и играеха. Тишината беше нарушена от силен вик:
– САРА, САРА! ЕЛА ТУК! БЪРЗО!
Стивън и Грейс крещяха да сляза долу. Това определено не е обичайният начин, по който ме викат, така че аз веднага разбрах, че нещо не е наред. Скочих от леглото и се втурнах надолу по стълбите. Намерих Стивън и Грейс целите в сълзи.
Стивън каза:
– Грейс има гвоздей в крака и не можем да го извадим.
Погледнах и видях една много уплашена Грейс с голям гвоздей стърчащ от крака й. Разбрах, че първото нещо, което трябва да направя, е да извадя гвоздея. Поемайки дълбоко въздух, накарах я да седне, внимателно хванах крака й и дръпнах гвоздея. Като направих това, тя потрепна и извика, но гвоздеят не помръдна. Той наистина не помръдваше! Сега не знаех какво да правя. Седяхме и мислехме и се гледахме един друг, когато Стивън внезапно ахна и каза:
– Това не е гвоздей. Това е рибарска кукичка!
С тревога осъзнахме, че Стивън е прав. Беше рибарска кукичка. Не бяхме видели това веднага, тъй като кукичката беше потънала изцяло в крака й и можехме да видим само края. Сега Грейс беше още по-изплашена (и ние също). Опитвайки се да я успокоим, я уверихме, че всичко ще бъде наред. Решихме да се обадим на мама и татко в ресторанта.
– Съжалявам, но тук няма Нарълд или Ребека Моли, – чухме, след като служителят в ресторанта се опита да ги намери.
Разбрахме, че просто трябва да изчакаме докато родителите ни се приберат. Грейс не чувстваше много болка, ако седеше неподвижно. Малко по-късно нашите родители пристигнаха, не знаейки нищо относно изненадата, която ги очакваше. Стивън и аз изтичахме навън да ги посрещнем и двамата започнахме да говорим едновременно. Те незабавно се досетиха, че нещо не е наред.
– Грейс има рибарска кукичка в крака си, – казахме ние. – Не можем да я извадим.
След преценяване на проблема моите родители заведоха Грейс в един медицински център близо до нашата къща. Очевидният проблем с рибарските кукички е шипът на края на кукичката. Кукичките могат да влизат лесно, но не могат да излизат. В кабинта на лекаря ударили няколко упойке на Грейс, за да направят крака й безчувствен. След това избутали кукичката докрай, за да могат да отрежат шипа и да извадят кукичката.
Много скоро Грейс отново тичаше както преди, но през този ден в семейството разговаряхме относно кукички. Обсъждахме как врагът има много духовни куки и примки и капани. Точно както рибарските кукички, те могат да влизат лесно, но са капани. Не излизат лесно.
Тези нерешени проблеми в нашия живот са като куки. Веднъж като влязат, е много трудно да се отървем от тях. Много е болезнено да бъдат премахнати. Например, може да е лесно да излъжете брат си или да говорите нелюбезно на сестра си, но е много по-трудно да поправите нещата.
Затова ето я първата стъпка:
Придобийте чиста съвест
Малките грехове, които никога не са поправени, ще ни пречат през целия живот. Ако има малки нарушения, за които не сме се погрижили, имаме вина, която ще бъде пречка в нашето взаимоотношение с Бога и другите. Вината причинява на взаимоотношенията това, което раните, осакатяванията, болестите или отровите причиняват на тялото. Те пречат на функционирането на взаимоотношенията.
Защо Библията настоява на чиста съвест?
Защото ще трябва да застанем пред Бога – „Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.” (Деян. 24:14-16)
За да избегнем провали – „Имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха отпаднаха от вярата.” (1 Тим. 1:19)
За да бъдем добро свидетелство – „Имайте чиста съвест, така щото във всичко, в което ви одумват да се посрамят ония, които клеветят добрата ви в Христа обхода.” (1 Пет. 3:16)
Има три вида съвест:
Добра съвест
ВИНОВНА СЪВЕСТ
МЪРТВА СЪВЕСТ
Мъртвата съвест е най-лошата. Тя следва от противопоставяне на вашата съвест толкова много, че грехът вече въобще не ви притеснява. Всеки от нас трябва да желае да има съвест, която е възможно най-чувствителна. Ако отидете при някого и искате прошка, вашата съвест ще стане по-чувствителна. Но ако не желаете да отидете при него и да поправите нещата, ще направите съвестта си по-безчувствена. Ако се оправдавате и си мислите, „О, не е нужно да го правя!” тогава следващия път, когато направите нещо лошо, то няма да ви притеснява толкова много. Чувствителната съвест е белег на зрелия християнин. (Евр. 5:13-14)
МЪРТВА СЪВЕСТ — ВСИЧКО ИЗГЛЕЖДА НАРЕД. — "Не бях аз!"
ВИНОВНА СЪВЕСТ — НЕУДОБСТВО И СТРАХ — "Кой? Аз? Ъ-ъ... Не, ъ-ъ, не бях аз."
ЧИСТА СЪВЕСТ — СМИРЕНО ПРИЗНАНИЕ — "Съжалявам. Вината е моя. Аз бях."Когато бях на девет години, баща ми водеше група за изучаване на Библията и говореше относно чиста съвест. Спомням си, че си мислех, „Наистина искам да имам чиста съвест, но знам, че я нямам.” Макар да желаех чиста съвест, не правех нищо за да я придобия. Няколко години по-късно осъзнах, че е е моя отговорност да очистя съвестта си и да поискам прошка от хората, които съм ощетила. Направих списък с всички хора, които съм онеправдала, и един по един започнах да искам от тях прошка. Това не само укрепи моите взаимоотношения с тези хора, то също укрепи моето взаимоотношение с Господа. Често нещата, които са най-трудни, ни носят най-голяма радост и удовлетворение.
Как да очистите съвестта си
1. Избройте несправедливостите, които сте извършили против своите братя и сестри (Всъщност, трябва да изброите всички хора, но можете да започнете с братята и сестрите си, защото тази книга е именно за това).
Задайте си следните въпроси:
- „Как съм ги онеправдал?”
- „Какво е било моето неправилно отношение?”
- „Какви са били моите неправилни думи и действия?”
- „Как това ги е наранило?”
2. Изповядайте греховете си пред Господа. (1 Йоан 1:9)
След като кажете проблема на Господа, Той често прави вашия грях по-ясен и ви дава повече просветление. Тогава имате по-голямо разбиране да говорите с братята и сестрите относно това.
3. Вземете решение да искате прошка от онези, които сте онеправдали.
Лесно е да се оправдавате и да убеждавате себе си защо няма нужда да очистите съвестта си. Разделът от Стивън съдържа още идеи относно това.
4. Решете кога ще поискате прошка и го направете.
Решете сега кое е най-доброто време. Не го отлагайте.
5. Покажете искреност и смирение, когато искате прошка.
Когато искате прошка, вашите думи трябва да показват истинско покаяние. Стремете се да поемете сами вината. Предварително планирайте думите си. Разделът от Грейс ще ви даде идеи как да правилно да изразите това с думи.
Да, да искате прошка е много трудно, но помнете, че кукичките не излизат лесно. Без значение колко трудно е, ние трябва да се научим всеки ден да поддържаме чиста съвест относно нашите братя и сестри. Стивън, Грейс и аз се учим колко е важно това.
Друга полезна стратегия е да гледате на тези несправедливости от гледната точка на другия. Как са се чувствали те? По какъв начин са били наранени от мен? Как са били ощетени или са се чувствали ощетени? Тогава им дайте отговорите на тези въпроси, за да знаят, че ние разбираме нашата грешка. Това, което изглежда малко в нашите очи, може да изглежда много голямо за някой друг. Матей 6:4-5 казва, че трябва да решим големите проблеми в нашия живот преди да се опитваме да решим малките проблеми в живота на другите.
– Ъ-ъ, сестра ми. Аз, ъ-ъ, чудя се дали мога да говоря с теб за минута. Аз . . . ъ-ъ . . . ами, виждаш ли . . . ъ-ъ . . . нещо като . . . ъ-ъ . . . ами . . . някога мислела ли си . . . ъ-ъ . . .Помня един следобед, когато имах конфликт с Грейс. За да ви разкажа обстоятелствата, бях много заета през този ден; току-що бях завършила писането на пиеса за три арфи и бях много нетърпелива да го опитам със Стивън и Грейс. Бях въодушевена, защото Стивън се съгласи да репетира с мен веднага щом го помолих. Двамата отидохе във всекидневната и казахме на Грейс, че сега е единственото време, в което можем да се упражняваме. Грейс каза, че е заета, и попита дали не можем да репетираме по-късно.
Аз казах:
– Не, трябва да репетираме точно сега.
Тя отново обясни, че сега не е добро време.
Отговорих:
– Ние трябва да го направим, Грейс. Дори мама каза, че трябва да се упражняваме сега.
След като настоях, че трябва незабавно да започнем да се упражняваме, Грейс се предаде. Въпреки това тя не беше много щастлива през това време, създаваше ни трудности и се опитваше да досажда по време на упражняването. Когато свършихме, тя изтича надолу по стълбите, показвайки ми ясно, че ми е ядосана.
Първата ми мисъл беше, че този проблем определено не е по моя вина. Не бях се ядосала, нито бях казала нещо лошо. Мислейки за това, се чудех какво да направя, тъй като знаех, че тя ми е ядосана, и не исках да оставя нещата така. Реших, че трябва да погледна на тази ситуация от нейна гледна точка. Незабавно Господ ме изобличи за това, че макар да не бях реагирала грубо, бях я раздразнила. Като бях привлякла всички от семейството на моя страна (те всички бяха съгласни, че трябва да репетираме), я бях поставил в трудно положение и я бях принудила да се подчини. Не бях чувствителна към нейните чувства, нито бях много загрижена, че я съблазнявам. Тогава лесно разбрах защо тя ми беше ядосана.
След като осъзнах това, слязох долу, обясних й всичко това, и я помолих да ми прости. Тя незабавно ми прости и попита дали и аз ще й простя. Проблемът се реши просто така, и не останаха никакви „нежелани странници” (като гняв или огорчение) да израстнат в бъдещи проблеми.
Ползите от чиста съвест далеч надхвърлят трудностите от придобиване на чиста съвест. Ето някои от ползите:
- Ще можете да решавате конфликти.
- Ще дадете на взаимоотношенията си ново и чисто начало.
- Ще имате голяма свобода и радост (само си представете – никаква вина!).
- Ще имате превъзходно упражнение по смирение.
- Ще имате повече сила да преодолявате бъдещи изкушения. (Следващия път, когато бъдете изкушавани да направите същото, ще си спомните колко трудно е да се поиска прошка.)
- Ще бъдете смели в свидетелстването си, тъй като животът ви ще е свободен от лицемерие.
- Ще имате добро свидетелство пред другите.
2 Кор. 1:12 казва, „Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.”
Раздел от Стивън
Битката отвътре
Да продължим вълнуващия епизод относно атаката с юргана (от предната глава... Както може би си спомняте, нашата сутрин не започна особено добре. След нашата битка на леглото, Грейс беше ненормално мълчалива. (Повярвайте ми, това наистина е ненормално.) Никой от нас не искаше да говори с другия. Като следствие, къщата беше много мирна – тоест външно. Вътрешно бушуваше война – между моя ум и мен. Моят ум губеше; „мен” печелеше (или нещо такова). Накрая реших, че трябва да направя нещо по този проблем, макар вината да не беше напълно моя. Затова отидох във всекидневната, където седеше Грейс. Тоно в този момент не ми се искаше да бъда точно там. Казах на Грейс, че не бях прав да й се гневя. (В края на краищата, тя само си играеше.) Помолих я да ми прости. Тя каза, „Да,” и след това ме помоли да й простя. (И тъй като съм хитър бизнесмен, аз казах, „На определена цена!” Всъщност не.)
Защо смятах, че трябва да направя нещо относно нашето малко сбиване? Имам предвид, не беше нещо сериозно, нали? Защо просто да не забравя за него? Точно в това беше проблемът. Не можех да забравя за него поради онова нещо, което се нарича съвест. Хората казват, че съвестта е нещо, което винаги ти се пречка. (И аз съм склонен да се съглася с тях.) Когато Бог ни е създал, Той е вложил в нас детектор на вината. Не трябва да гледаме на този детектор като на нещо лошо. Трябва да внимаваме, когато той ни изпраща сигнали, че нещо не е наред.
И така, вашата съвест ви казва, че нещо не е наред. В същото време вашият ум се опитва да ви каже, че не е по ваша вина. Но пък ако не е по ваша вина, защо се чувствате така? Защо трябва да си измисляте оправдания, че не е било по ваша вина? Така че следващата ви идея е, че е било само 15% по ваша вина. Добре, искате ли да застанете пред Бога и да бъдете 15% виновен, че не сте имал добри взаимоотношения с братята и сестрите си?
Тогава като последно средство вашият ум започва да изстрелва цяла поредица от причини защо всъщност не трябва да очиствате съвестта си. „Това стана преди много време.” „Не искам да им напомням.” „Може и да са забравили.” „Нещата се подобриха оттогава.” „Може би само съм сънувал.” „Физически невъзможно е за мен да го направя.” „Ще изгубя тяхното уважение.” Умът може да измисли безкраен списък от оправдания.
– Стивън, трябва да съчувстваш на малката си сестра и да бъдеш добър към нея. Тя очаква подкрепа от теб. Не е имала намерение да изтрива всичките ти файлове. Само се е опитвала да помогне!
– Така ли? Хей, Стивън, помниш ли когато тя се опита да ти открадне рибарските кукички? Да, така кукичката се оказа в крака й. Подробностите нямат значение! Тя е безнадежден случай, Стивън. Имаш право да си ядосан. Животът би бил далеч по-лесен без сестри!Сега е време да погледне истината право в очите. Трябва да отидете при човека, когото сте онеправдали, и да поискате неговата прошка, но не само 15%, не дори и 99%. Трябва да поемете цялата вина. Има голяма вероятност след като се смирите и поемете вината (дори онази част, която не заслужавате), те също да ви помолят да им простите. Но разбира се, това не трябва да бъде вашата мотивация.
Добре, най-после сте решили да го направите и вашият ум измисля още една тактика. „Сега не е най-доброто време.” (Научното понятие за това е отлагане.) Това препятствие може да се окаже най-голямото. Вашият ум се опитва да ви убеди, „Те сигурно са заети, така че ще го направя по-късно,” или „Добре че не са ,у дома точно сега.” Но вие трябва да изберете време и да го направите. Не трябва да избирате следващата година или посред нощ, когато те спят. Да, вероятно е добре да ги хванем в добро настроение, но не го отлагайте до Рождество, след като са отворили всичките си подаръци. И определено не казвайте просто, „Ще го направя по-късно.” По-късно никога не идва. Трябва да бъде веднага. Когато нещо е спешно, както когато къщата ви гори, не казвате, „Някой ден трябва да се обадя на пожарната,” или „Пожарникарите вероятно са заети точно сега. Не ми се иска да ги безпокоя.”
Дефинициите на Стивън
Отговори – Онова, което имаме за чуждите проблеми.
Популярност – Да знаеш, че има две страни във всеки проблем, и да застанеш и на двете страни.
Съвест – Нещо, което държи повече хора будни и от кафето.
Чиста съвест – Често белег на лоша памет.
Проблеми – Психиатрите ни казват, че говоренето ги решава – но то също ги причинява.
Гума за триене – Съвършеното изобретение за човешки същества.
Ум – Високотехнологична, напълно автоматизирана, работеща без батерии машина за оправдания (вече и с повече памет!).
Раздел от Грейс
Направих грешка, сега какво?
„Защо казах това?” запитах се.
„Знам, че не трябваше да разказвам това, и сега се чувствам виновна. Трябва ли да кажа на Стивън какво казах за него? Няма да му хареса. Защо въобще трябваше да го казвам?”
Тези мисли минаваха през главата ми докато бях на гости при приятели. Бях разказала една смешна случка със Стивън. Според мен беше смешна, но знаех, че ако беше чул какво казвам, Стивън нямаше да го хареса.
Обадих се на Сара и й разказах цялата случка. Попитах я какво да правя, и тя каза, че вероятно трябва да кажа на Стивън. Това не е каквото исках да чуя. Обясних на моите приятели, че не е трябвало да разказвам това за Стивън; казах им, че ще поискам прошка от него, когато се прибера у дома.
Никак не ми се искаше да искам прошка от Стивън. Знаех, че той вероятно ще се ядоса, но знаех, че нямам избор. Не исках между нас да има нищо, което да нарани нашите взаимоотношения. И знаех, че дори Стивън никога да не научи, Бог знаеше какво съм казала. Бях малко нервна, но осъзнавах, че трябва да го направя.
Първо го „предупредих.” Казах:
– Ъ-ъ, Стивън, ъ-ъ, аз, ъ-ъ, виждаш ли, вчера казах нещо, което не трябваше да казвам... Надявам се, че няма да се ядосаш много...”
Разказах му цялата случка и помолих за прошка. Макар че определено той не беше много щастлив в началото, все пак ми прости.
Трудно е, но е важно!
Очистването на вашата съвест вероятно е най-трудното нещо, за което пишем в тази книга, но то също е едно от най-важните неща. Ако братята на Джени (глава четвърта) й бяха казали, че съжаляват, че са я наранили, и бяха поискали прошка когато това стана, сега нямаше да има проблем.
Ние искаме да имаме напълно чиста съвест пред Господа. Знам, че това е трудна за четене глава. Понякога осъзнавам, че трябва да очистя съвестта си, и толкова ме е страх, че ме заболява стомахът. Просто се чувствам толкова изплашена и ужасена. Разбирам колко трудно може да бъде, но се моля и искам сила от Господа. „Бог, Който ме препасва със сила, и прави съвършен пътя ми.” (Псалм 18:32).
Не го отлагайте!
Моят баща е имал по-малък брат. Името му било Чък. Татко ми каза, че когато са били малки, той не се е отнасял много добре към Чък. Като пораснал, татко започнал да се чувства зле относно начина, по който се отнасял към него. Решил, че трябва да говори с него за това, но не знаел как.
„Никой никога не прави тези неща,” мислел си татко. Аз смятам, че един от проблемите е, че никой никога не е учил татко да очиства съвестта си, когато е бил малък.
Накрая татко се решил да говори с Чък. Но тогава Чък починал. Имал левкемия. Било е твърде късно и татко никога не успял да поиска прошка от него.
Направете го и го направете по правилния начин!
Ето някои неправилни начини да искате прошка:
- „Не бях прав, но и ти не беше прав.”
- „Ако не съм бил прав, съжалявам.”
- „Съжалявам.”
- „Не беше моя вината, но съжалявам, че те нараних.”
Когато отидем при нашите братя и сестри и искаме прошка, трябва да имаме правилното отношение. Трябва да показваме смирение и да поемем цялата вина върху нас. Това е трудно, особено ако смятате, че вие сте били прав, а те не са.
Преди да искате прошка, обмислете предварително какви думи ще използвате. Обяснете как сте постъпил неправилно, като не споменавате какво са направили те. Най-добрият начин обикновено е да признаете, „Не бях прав,” и да помолите, „Би ли ми простил?”
– Не мога да спя. Цял нощ се въртя в леглото. Не знам какво не е наред.
– Може би е твоята съвест, Бърни?
– Ами! Не е това!НЕГОВИЯТ разказ приложен днес
Добре, ще ти простя още един път
Някога чудили ли сте дали трябва да продължавате да прощавате на онези, които са ви наранили? Какво да правите, ако продължават да правят едно и също нещо много пъти? Петър дойде при Исус един ден и зададе същия въпрос. „Ами седем пъти?” попита Петър. „Това достатъчон ли е?” Исус обясни, че трябва да прощава не само седем пъти, а седемдесет пъти по седем. Исус му разказа следния разказ.
Един цар искал отчет от своите слуги. Пред него бил доведен един слуга, който му дължал десет хиляди таланта. Тъй като слугата не можел да плати, царят заповядал да бъде продаден заедно с жена си, децата си и всичко, което има, за да може да изплати дълга си. Слугата бил много нещастен. Паднал на колене и помолил за повече време, уверявайки царя, че ще плати всичко. Удивително, царят се смилил над слугата, пуснал го на свобода и напълно му простил.
След като целият този огромен дълг му бил простен, този слуга направил нещо, което е трудно за вярване. Излязъл и намерил друг слуга, който му дължал само сто пенса (не много пари). Настоял парите да му бъдат върнати веднага. Сега този слуга започнал да моли за милост, но първият слуга не искал да покаже никакво съчувствие. Вместо това го хвърлил в затвора. Когато царят чул за това, се разгневил, извикал първия слуга и казал:
– Ти, нечестиви слуго, аз ти простих целия дълг, защото ти ме помоли; не трябваше ли ти също да се смилиш над твоя ближен, както аз се смилих над теб? – И го предал на мъчителите, докато изплати всичко, което му дължал. (Можете сами да прочетете разказа в Матей 18:21-35.)
Не е за вярване, че слугата е постъпил по този начин, но се боя, че мнозина от нас са точно като този нечестив слуга. Бил ни е простен огромен дълг, и все пак ние отказваме да проситм на братя и сестри, които ни нараняват. Съгрешаваме против нашия Създател. Той е готов да ни прости, дори когато това Му е струвало Неговия Син, Господ Исус Христос. Всяка злина, която един от нашите братя и сестри е извършил спрямо нас, е нищо в сравнение със злото, което сме извършили към Господа. Заповядано ни е да прощаваме по същия неизмерим начин, както Той ни е простил.
„Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.” Римляни 5:8
– ЧАКАЙ! ИМАЙ ТЪРПЕНИЕ! ЩЕ ТИ ПЛАТЯ. ЦАРЯТ ПРОСТИ НА ТЕБ. НЕ МОЖЕШ ЛИ И ТИ ДА МИ ДАДЕШ МАЛКО ВРЕМЕ? ИМАЙ МИЛОСТ. СЕМЕЙСТВОТО МИ ИМА НУЖДА ОТ МЕН. НЕ ТИ ДЪЛЖА ТОЛКОВА МНОГО.
– ТОВА СИ Е ТВОЙ ПРОБЛЕМ. ИМАЛ СИ ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ. ИСКАМ СИ ПАРИТЕ СЕГА!
– НЯМАШ СИ И ИДЕЯ КАКВО Е МИЛОСТ, НАЛИ? ТОВА Е ЗАЩОТО НЕ СИ СЕ ПОКАЯЛ ИСТИНСКИ.ОБЪРКАН СЪМ...
Въпрос: Винаги се заяждат с мен, как да реагирам?
Отговор: Едно малко момче, което познавам, беше в същото положение. Неговият по-голям брат винаги се заяждаше с него. Каквото и да правеше, по-големият му брат постоянно намираше проблеми, критикуваше го и му се подиграваше. Караниците им бяха предимно по вина на големия брат, но малкият ги влошаваше със своите реакции. Ядосваше се, риташе, удряше и обиждаше брат си. Това правеше по-големия брат да го дразни още повече.
Не е „забавно” да дразниш човек, който не реагира и не отвръща. Не е интересно човек да спори сам със себе си. Ако отговорите със смирение и лбагост, това ще бъде неочаквано за вашия брат или сестра.
Също ви насърчавам да поговорите със своя брат или сестра относно това. Те може и да не осъзнават как се чувствате. Изберете добро време за това – когато не са ядосани. Обяснете им ситуацията от ваша гледна точка; не ги обвинявайте, но ги попитайте дали има нещо, което правите, което ги ядосва. (Предупреждение: преди да го направите, прочетете глава 10 за това как да приемате критика.)
Въпроси за самооценяване 5
Ще простя на брат си...
q Безусловно.
q Седемдесет пъти по седем.
q Само ако падне на колене и ме помоли смирено.
q След грабването.Да искам от моите братя и сестри да ми простят...
q Е нещо, което може да направя...някога...може би.
q Е болезнено като изваждане на рибарска кукичка.
q По-страшно от влакче на ужасите.
q Добър начин да се упражнявам в смирение.
q Не го споменавайте, прави ме да се чувствам неловко.
q Но компрендо.Когато моят брат или сестра говори...
q Си търся запушалките за уши.
q Преструвам се, че слушам, докато планирам какво да хапна и се чудя какво ли ще правя утре.
q Излизам от стаята възможно най-бързо.
q Затъквам печена ябълка в устата им.
q Представям си какво е да си глух.
q Усмихвам се, слушам и кимам.Готов съм смирено да приемам съвет и дори „критика” от моя брат или сестра.
q Да.
q Опитвам се.
q Ще помисля върху това.
q В никакъв случай.
q Следващият въпрос, моля.
q Сигурно се шегувате.Когато сестра ми ме удари, моята нормална реакция е...
q „Да воювам доброто войнстване” възможно най-буквално.
q Да се престоря на статуя.
q Да й напиша десет страници есе за важността от чиста съвест.
q Да натисна бутона за пожар.
q Да обърна другата буза.
q Да намеря книга за семейно воюване.
q Да замисля неочаквано отмъщение когато родителите ни не са у дома.Когато цялото семейство отива на почивка и всеки е изморен от пътуване, най-добрата реакция на нацупени братя и сестри е...
q Да си подам главата през прозореца.
q Да изиграя един морски шах. И още един. И още един. И още един.
q Да се преструвам на заспал.
q Да експериментирам дали мога да променя настроението на всички като съм жизнерадостен.
q Също да се нацупя, за да не се деля от колектива.
q Да ги помоля да ми преподават курс по Начално Мърморковство.