Глава 6
Средства за оцеляване у домаКлюч номер едно за всички взаимоотношения
Раздел от Сара
Ключ номер едно за всички взаимоотношения
Случвало ли ви се е някога да забравите нещо наистина важно? Случвало ли ви се е да знаете решението на даден проблем, но сте забравили да го използвате, когато е било необходимо?
Една неделна сутрин нещата в къщи си вървяха по обичайния начин. Когато стана време да тръгваме за църква, татко излезе да сложи нещо в колата. Беше изненадан, че колата не е пред гаража. Излезе на улицата. Не си спомняше да я е паркирал там. Това би било необичайно за него. Но не беше подготвен за откритието, че на улицата нямаше кола. Кръвта му се смрази, когато осъзна единственото логично обяснение – кражба. Нищо такова не се беше случвало преди. Не знаеше как да реагира и какво да прави. Върна се в къщи за да каже на мама и да реши какво ще прави.
Двамата седяха няколко мига, вцепенени от стряскащата реалност. Тогава, преди да се обадят в полицията, на един от тях му хрумна да попита,
– Кога за последен път я ползвахме?
Първоначално нито един от двамата не можа да си спомни. Те си припомняха събитията от предишната вечер. След като пазарували, срещнали друго семейство в К-Март и отишли с тях на ресторант за да отпразнуват тяхната годишнина от сватбата. След вечерята другото семейство ги докарало до нашия дом с тяхната кола... Можете ли да повярвате? Забравили колата при К-Март. Хората понякога си губят ключовете, но нашите родители си изгубили колата. Сега пред тях имаше два проблема: как да стигнем до църквата и как да си вземат обратно колата!
По същия начин, случвало ли ви се е да забравите нещо и поради това да претърпите бедствие или загуба? Случвало ли ви се е да погледнете назад и да се чудите как може да сте били толкова глупави, или как сте могли да забравите нещо толкова важно? Много често имаме цялото познание, което ни е нужно за да намерим решение на проблема, но не използваме онова, което знаем.
Има един ключ, „Ключ номер едно” за всички взаимоотношения, за който хората често забравят. Всеки е чул за него. Всички ние знаем, че трябва да го направим, но той не ни идва наум, когато имаме възможността да го направим. Ако хората просто помнят винаги да използват този ключ, почти всички техни проблеми с взаимоотношенията ще бъдат разрешени. Ако имаше такова нещо като магическа формула, която ще изцели всички проблеми в подобряването на взаимоотношенията, тя е точно това.
Исус демонстрира този ключ по-съвършено от всички други. Давид Авраам, Йоан Кръстител, Естир, Исак, Павел, Мария Магдалена, центурионът в Матей 5 глава, и мнозина други също откриха, че този ключ е жизнено важен.
Ако не сте сигурни какъв е този ключ, може би въпросникът на Грейс ще ви помогне да го откриете:
Какво съм аз?
- Ако ме използвате, ще можете да се спогаждате почти с всички хора.
- Много велики царе са ме презирали, но най-великият Цар ме обича.
- Ако братята и сестрите ме използват всекидневно, техните взаимоотношения ще се подобрят значително.
- Библията казва да се „обличате” с мен. (1 Пет. 5:5)
- Семейства са бивали разрушавани, защото са ме пренебрегвали.
- Който ме приема, ще бъде възвишен и ще получи благодат. (1 Пет. 5:5-6)
- Чрез страха от Господа и чрез мен идват богатства, почест и живот. (Пр. 22:4).
- Един човек отказа да ме използва, и затова получи опасности, страх, проблеми, срам и ужасни последствия. (Изх. 5-11)
- Църкви биват разцепени, защото са забравили за мен.
Какво съм аз?
От Грейс
Този удивителен ключ е смирението.
„Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да! всички един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно.” (1 Пет. 5:5-6).
„Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, и преди прославянето то се смирява.” (Пр. 18:12).
Бъдете най-малки
Английската дума за „смирение” (“humility”) идва от думата за „пръст” (humus). Следователно трябва да разбираме смирението като „да поставяме себе си ниско долу” или „да отдаваме на другия по-горно положение.” За света този ключ звучи като абсолютна глупост. Светът ни казва да защитаваме правата си и да не позволяваме другите да ни подритват, но Божиите пътища са противоположни на човешките пътища. Именно смиреният е този, който показва истинска сила. Онзи, който е готов да загуби, е сигурен победител. Исус казва, „И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.” (Мат. 18:4)
Невероятно как Божиите пътища винаги успяват. Опитайте този ключ наречен „смирение,” и ще се удивите от резултатите. Нека да ви дам няколко примера:
Пример №1
Когато бях във втори клас, преди да започнем да се обучаваме у дома, седях на своя чин в християнското училище. Моят червен молив падна на земята. Преди да успея да го взема, момичето до мен посегна и го взе. Поисках си го, но тя ми каза, че бил неин. Вечерта като се прибрах у дома, казах на мама за проблема. Помислих си, че мама ще говори с учителката, за да си получа молива, но тя вместо това ми предложи този ключ наречен смирение.
Тя ми каза:
– Защо просто не дадеш на това момиче твоя червен молив? Всъщност, – каза тя, – да отидем до магазина и да й купим цяла кутия с моливи. – Същия ден мама и аз избрахме и купихме кутия със специално гравирани моливи.
На следващия ден в училище, вместо да си поискам червения молив, й подадох новата кутия с моливи и казах:
– Искам да ти ги подаря.
Тя беше изненадана. Внезапно станах нейната най-добра приятелка. Тази малка случка доведе до много добро приятелство между нас. Като следствие от това имах непрекъсната възможност да служа на това момиче и да инвестирам в живота й. Като погледна назад, осъзнавам, че мама беше права. Смирението постига успех!
Пример №2
Едно наше познато семейство ни беше ядосано. Макар да не сме искали да им причиним някаква злина, бяхме ги раздразнили и им бяхме причинили неприятности. Сега те ни бяха ядосани. Написаха ни няколко писма обяснявайки как сме ги засегнали и сме им причинили толкова много неприятности. За да се реши проблемът, настояха да се съобразим с техните изисквания и да променим онези области в нашия живот, които им бяха неприятни. Аз не смятах, че трябва да се съобразяваме с техните искания (които изискваха жертва от наша страна, относно която не бях много радостна). Но моите родители си спомниха този ключ наречен „смирение.” Обясниха на нас децата, че няма да спорим, а просто ще ги „оставим да спечелят.” Направихме го, но не очаквахме промяната в поведението, която последва. Беше невероятно! Вместо да се отнасят към нас като към дразнение в живота си, те ни приеха като най-добри приятели. Хвалеха се пред други хора колко чудесни хора сме, и ни глезеха, като че ли сме част от тяхното семейство. Този удивителен ключ отново постигна успех!
Пример №3
Един велик водач беше дълбоко наскърбен от един нечестив човек. Беше разгневен, и беше тръгнал на път да унищожи този нечестив човек, който го беше оскърбил (както и целия му дом). Но нечестивият човек имаше праведна жена, и тя научи за проблема, в който се намира нейният дом. Тази праведна жена използва смирение в това положение. Дойде при този велик водач и падна по лице пред него. Донесе му дарове и смирено заяви, че сама ще поеме цялата вина за тази ситуация. Нейното смирение спаси целия й дом, а също защити водача от неразумно решение. След това Бог благослови тази жена. Името й беше Авигея. Можете да прочетете историята в 1 Царе 25.
Мога да ви дам още много примери как този ключ постига успех. Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. За съжаление, най-трудната смърт е да умрем за гордостта. Тя е като духовен рак вкоренен дълбоко във всеки от нас.
Една година за Рождество Стивън и аз получихме като подарък игра хокей. (Беше като малък футбол на маса.) Често играехме и се забавлявахме заедно, но една вечер се скарахме.
– Стивън, това не е честно!
– Честно е.
– Стивън, винаги създаваш проблеми когато започнеш да губиш. Трябва да играеш според правилата.
– Аз играя според правилата. Ти не играеш според тях.
– Играя! Но Стивън, ти не можеш да правиш така.
– Тогава няма да играя.
– Винаги се отказваш, когато не ти харесва как се развива играта!
– Сара, не е вярно!
– Хей, върни тази шайба на мястото й.
– Няма.
– Тогава ще ти я взема.
В този момент грабнах шайбата от Стивън. (Тъй като бях по-голяма от него, имах предимство. Нещата са се променили оттогава. Малките братчета порастват.) Взех шайбата и изтичах до бюрото си. Седях там ядосана. „Стивън не е честен,” помислих си. „Този път няма да му позволя да спечели.”
Един от нас трябваше да покаже смирение. Докато продължавахме в гордостта си, щяхме упорито да държим на своето си и да не се предаваме. Докато седях зад бюрото си, осъзнах, че не съм се държала правилно в тази ситуация. Знаех, че съм по-голяма, и че вместо да чакам той да каже, че съжалява, аз трябваше да поправя проблема от моята страна. С неохота реших, че първа ще призная грешката си и ще се извиня. След като показах готовност да се смиря, Стивън също беше готов да смири себе си.
Как да прилагаме смирение
Вземете решението, че заемете смирено положение в семейството си. Това е трудно да се направи, но Бог ще ви възнагради. Започвайки днес, търсете възможности да се смирявате пред вашите братя и сестри. Ето някои възможни начини:
- Бъдете готови да ги изслушвате вместо да говорите само за себе си.
- Търсете тяхната помощ и съвети.
- Считайте братята и сестрите си за по-важни от вас самите (Фил. 2:3-4).
- Бъдете готови да правите нещата по техния начин. Не вземайте сами всички решения. (Това е особено трудно за първородните.)
- Нека другите първи да ви казват последните новини.
- Казвайте „Грешката е моя” и обяснявайте защо.
- Искайте прошка.
- Споделяйте трудностите си.
- Бъдете готови да отстъпите, когато възникне проблем.
- Никога не ги унижавайте, като се им се подигравате.
- Изразявайте благодарност за начина, по който те обогатяват вашия живот.
- Бъдете готови да вършите нещата, които никой друг не иска да върши.
- Търсете начини да им служите.
- Покорявайте им се (Ефесяни 5:21).
- Опитайте се да се съобразявате с тяхното разписание, вместо да ги принуждавате да се съобразяват с вашето.
- Оставяйте ги да получават най-доброто (места за сядане, храна, интересни неща и т.н.).
- Оставяйте ги да печелят споровете.
- Не се защитавайте, когато ви критикуват.
Раздел от Стивън
Универсален проблем, универсален ключ
Сара ви разказа как родителите ни изгубиха колата си, затова аз ще ви разкажа как родителите ни изгубиха ключовете си. Пристигаме у дома посред нощ, след дълго пътуване. Както обикновено сме нетърпеливи да излезем от колата и да с еприберем в нашия роден дом. Именно тогава направихме едно трагично откритие. Нямахме ключа за къщата. Можете ли да повярвате? И аз не повярвах. Седяхме в колата посред нощ, чудейки се какво да правим. Решихме, че ще трябва да събудим приятелите си, които наглеждаха къщата ни. Това и направихме, само за да открием, че те били заключили къщата само преди няколко часа, а резервният ключ е в къщата. Сега възможностите пред нас бяха или да разбием вратата на собствената си къща, или да разтоварим цялата кола пред къщата и да търсим ключа, или да останем в колата и да мръзнем.
Предполагам, че вие имате ключ за къщата си, но дали имате ключ към семейството си? Познавате ли ключа за близки взаимоотношения с вашето семейство? И още по-важно, използвате ли ключа? Както вече знаете, този ключ е смирението.
Уверен съм, че съм прав
Нека да видим, трябва да се сетя за пример за гордост. Сетих се, ще ви разкажа една случка с моите сестри. Един ден Сара и Грейс замисляха изненада за мама, и двете тъкмо я подготвяха. За нещастие, точно когато щяха да излизат от къщата, Грейс случайно се изтърва относно изненадата. Когато Сара и Грейс седнали в колата, за да тръгват, двете били единодушни, че изненадата е провалена. Сара не била много радостна, че Грейс е издала тайната, след като бяха положили толкова много труд да я запазят изненада.
Докато Сара шофирала, си мислела, „Няма да критикувам Грейс. Не знам защо беше толкова невнимателна, но няма да й кажа колко съм ядосана. Не искам да нараня чувствата й, така че просто няма да казвам нищо.”
В същото време на другата седалка Грейс си мислела, „Сара защо не ме утешава? Не знае ли, че аз също се чувствам зле заради това? Защо трябваше да се съгласява с мен, че изненадата е провалена? Защо просто си мълчи? Тя определено не знае правилния начин да се отнася към някой, който е тъжен.” (И тъй, как аз знам за всичко това? Не, не мога да чета умовете на хората – особено умовете на моите сестри! Просто имам шпиони навсякъде.)
Когато Сара и Грейс пристигнали, Сара била изненадана да открие, че Грейс й е обидена. В края на краищата тя си мислела, че е направила всичко, за да бъде любезна. Двете гледали на ситуацията по напълно различен начин, и двете си мислели, че са прави! Ето как гордостта създава препятствия. Смятате, че вие сте прав, и не искате да приемете факта, че някой друг може да бъде прав. Смирението е да поставяте другите над себе си.
Да речем отида при Грейс и й кажа нещо. Да речем, че Грейс ме прекъсне и ме поправи, и обясни, че греша. Не мога да й позволя да бъде права. Защо? Защото ако тя е права, тогава аз греша. Това би наранило гордостта ми. Имам нещо за губене, виждате ли, и така моята гордост създава препятствие.
Не подценявайте гордостта. Всъщност, нека ви предупредя относно едно друго нещо, за което трябва да внимавате, когато започнете да прилагате смирение. Понякога ще откриете, че сте горделиви от това, че сте смирени. Гордостта е много неуловима. Тя прониква навсякъде. Можем често да видим гордост в други хора, но рядко можем да я видим в себе си. За да можем да преценим себе си, нека да изброим някои от белезите на гордостта:
- Нежелание да поискаме прошка
- Винаги защитаваме правата си
- Винаги се защитаваме
- Искаме всеки да мисли добро за нас
- Настояваме да вършим нещата по своя си начин
- Смятаме, че сме по-важни от други хора
- Имаме нужда да доказваме, че сме прави
- Не искаме да признаем, че някой друг знае нещо, което ние не знаем
- Не можем да приемаме критики
- Радваме се, когато някой друг се провали
- Радваме се, че сме по-добри от другите
НАРАНЯВАЩИ ДУМИ
Някога виждали ли сте такава глупаво изглеждаща космата топка?Дефинициите на Стивън
Обществено мнение – Какво хората си мислят, че хората си мислят.
Грешки – Нещо, което само другите правят; ние допускаме само неизбежни дребни грешки.
Недостатъци – Когато ги търсите, използвайте огледало, не телескоп.
Спор – Когато всеки един от двама души се опитва първи да каже последната дума по въпроса.
Раздел от Грейс
Никога вече караници!
Спомнете си последния спор или скарване, което сте имал с вашия брат или сестра. Спомняте ли си? Сега ще ви кажа защо сте имали проблем. Вие ще ми кажете, „Какво, ти ще ми кажеш на мен? Дори аз не знам защо се случи всичко това!” Ами да, аз знам!... Случило се е поради ГОРДОСТ! Библията казва, „От гордостта произхожда само препиране.” (Пр. 13:10)
И така, искаме смирение, нали? Какво е смирение? То е да принизим себе си. Да поемем вината. Да можем да кажем, „Вината е моя.” Причината това да е важно в семейството е защото смирението ще предотврати спорове и караници. (Или, ако решите да покажете смирение по средата на караницата, то ще я спре.)
Разбира се, братята и сестрите винаги ще са на различни мнения по някои неща (или по всички неща). Несъгласието не е грях, както и да бъдеш изкушаван не е грях. Дори Исус беше изкушаван, а Той беше съвършен! Проблемите започват когато си позволим да започнем да спорим. А причината да започнем да спорим или да се караме е гордостта! И причината да не показваме повече смирение е защото искаме своето си, и е много трудно да кажем, „Грешката е моя.”
ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПО-ГОЛЕМИТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ:
Не четете следващия абзац, или ако го прочетете, моля веднага го забравете, и не хранете никакви очаквания.Съвет към по-малките
Да бъда слуга?... На моите по-големи братя и сестри?... Шегуваш ли се? Да се признавате за победени в спора не е единственият начин да показвате смирение. Друг начин да показвате смирение е да служите на вашите братя и сестри, вместо да се опитвате да ги командвате. Като по-малък брат или сестра, не се опитвайте да „надделеете” (ако това е възможно!) и да ги накарате да вършат каквото вие искате. Вместо това се опитайте да им бъдете слуга. Помагайте им в работата. Питайте ги дали се нуждаят от помощ. Не настоявайте да вършите нещата по вашия начин.
Вероятно Сара казва на по-големите братя и сестри да не бъдат заповеднически, а вместо това да служат. Според това е чудесно! Но си мисля, че ние по-малките трябва да решим да им служим независимо от всичко.
Аз имах навика постоянно да искам от Сара да свърши нещо за мен. „Сара, моливът ми се счупи. Би ли ми подала друг молив?” или „Сара, би ли завършила с миенето на чиниите вместо мен? Искам да изляза да играя!” или „Чакай ме! Само трябва да си обуя чорапите и обувките!” Сара винаги е била любезна по-голяма сестра, така че винаги правеше каквото исках, но сега като си говорим за това, откривам, че за нея това е било много раздразнително.
Най-добрият начин да се научим на смирение е да следваме примера на Исус. Макар да е Цар на царете и Господар на господарите, Създател на вселената, Той дойде на земята като малко бебе. Не се роди в царски дворец, а беше поставен в ясла, откъдето ядат животните! Виждаме колко смирен беше Исус през целия Си живот на земята. Накрая дори беше разпънат на кръст заедно с престъпници! Исус пое цялата вина за греховете на всички човешки същества, които някога са живели, и които някога ще живеят на земята! А Исус беше единственият, който не заслужаваше наказание!
Ако Исус показа толкова много смирение, не трябва ли и ние да бъдем смирени с нашите братя и сестри и да поемаме вината дори когато не го заслужаваме?
Отклоняване на похвалите
Още един начин да изразяваме смирение е да отклоняваме похвалите. Всеки понякога получава комплименти или похвали. Това е добро нещо, но през повечето време ние не сме отговорни за успеха. В края на краищата Бог е Който ни дава живот, сила и умения. Нашите родители са се грижели за нас и са ни учили и са ни закриляли. Всъщност всичко, което имаме, ни е подарено. Така че ако приписваме цялата слава на себе си, това е като да кажем, „Благодаря! Радвам се, че забелязахте колко съм велик.” Но ако им кажем откъде наистина идват нашите способности и че те всъщност не са наши, така сме смирени и отдаваме похвалата на онзи, на когото тя принадлежи.
Имаше едно момиче на моята възраст, което ни гостува няколко дена. Тя имаше по-малък брат и сестра. Забелязах, че винаги когато братчето или сестричето искаха нещо, или имаха нужда от помощ, тя винаги им помагаше. Тя вършеше повече за тях отколкото за себе си! Когато й казах, че съм го забелязала, та отклони похвалата към Христос и каза, „Ами благодаря ти, в действителност Господ ми дава силата да бъда добра към тях!”
Ето ви пример за отклоняване на похвалата. Да речем че вашите родители са ви купили пиано. Платили са за учител по пиано, помогнали са ви да научите пиесите си, напомняли са ви да се упражнявате всеки ден, и са ви насърчавали. Ако някой дойде и ви каже, че свирите много добре, трябва ли да получите цялата похвала? Един начин да отклоните похвалата ще бъде да кажете, „Благодаря, моите родители ми помогнаха много.”
ОБЪРКАН СЪМ...
Въпрос: Ако заемам позиция на смирение, те ще си мислят, че са прави, и че винаги могат да надделяват, не е ли така?
Отговор: Може би изглежда така. Но има две неща, които трябва да осъзнаете. Първото нещо е, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. (1 Пет. 5:5) Бог ще ви възвиси на времето Си и Негова грижа е да се справи с тяхната гордост. Има ли нещо по-добро от това Бог да е на наша страна?
Второто нещо, което трябва да осъзнаем, е, че вашата праведна реакция ще бъде изненада за тях. Вашето смирено отношение ще ги обезоръжи. Ако упорито настоявате на вашето си, ще ги принудите да настояват на тяхната си позиция; но ако се смирите, ще откриете, че това е най-добрият начин да им повлияете да направят същото.
НЕГОВИЯТ разказ приложен днес
Великите хора не са толкова велики
Най-добрият начин да разберем тази глава върху смирението е да погледнем към Божието величие. Бързо ще се смирим, когато си помислим за невероятния Бог, на Който служим. Той е Цар на царете и Господар на господарите! Следователно нека да видим как реагираха някои верни хора, когато застанаха в Божието присъствие и величие.
Йов е почитан в Писанието като съвършен и праведен човек, който се боеше от Бога и мразеше злото. В Йов 1:8 самият Бог казва, „Няма подобен на него на земята.” Но след като Господ говори с него, (Йов 38-41), отговорът на Йов беше, „Отричам себе си и се кая в прах и пепел.” (Йов 42:6).
Исая беше велик Господен пророк, но в присъствието на Бога каза, „Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.” (Ис. 6:5)
Данаил е човек, от когото се възхищаваме поради неговата смелост, убеждения и посвещение към Бога. Но когато видя Господа във видение, той каза, „не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене), та останах безсилен...и като слушах гласа на думите му аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята.” (Дан. 10:8-9)
Йоан Кръстител беше избран от Бога да приготви пътя за Месия, но той призна, че не е достоен дори да развърже ремъка на сандалите му. (Мат. 3:11)
Йоан, ученикът на Исус, прекара много време с Исус на земята и беше един от Неговите най-близки приятели, но когато видя Господ Исус в слава, каза, „Когато Го видях, паднах при краката Му като мъртъв.” (Откр. 1:17).
Това бяха велики Божии мъже; бяха сред най-добрите. Но тези хора осъзнаваха, че в Божието присъствие цялото им величие е напълно недостатъчно. Ако те не бяха достойни, какво да кажем за нас? Трябва да бъдем напълно смирени. Но ние можем да се радваме, защото нашата праведност е напълно и единствено в Христос – Той, Който е достоен. Затова падаме пред Христос в пълно, покорно упование.
Въпроси за самооценяване 6
Показвам смирение когато...
q Брат ми не си е у дома.
q Аз не съм у дома.
q Съм в стаята си и вратата е заключена.
q Си спомня, че се опитват да угаждам на Господа, а не да впечатлявам хората.
q Нямам друг избор.
q Губя на канадска борба.Поздравявам моя брат или сестра с ентусиазирана усмивка и „добре дошъл”...
q Винаги.
q Понякога.
q Когато съм в добро настрояние.
q Рядко.
q Когато ми върви през деня.
q Когато ми носят сладолед.
q След като те са го направили на мен.Искам прошка, когато към наранил моя брат или сестра...
q Никога.
q Понякога.
q Постоянно.
q В крайни ситуации.
q Ще го направя преди да умра.Обичайна реакция, когато сестра ми ми крещи, е да...
q Затворя устата й с лепенка.
q Намеря запушалки за уши.
q Се упражнявам в аварийно изтегляне.
q Намеря мегафон и да отговоря мощно.
q Приложа Матей 5:3-12.
q Напусна бавно стаята.Когато сестра ми и аз се опитваме да използваме огледалото в банята едновременно, най-добрата реакция е...
q В смирение, да отстъпя пред другите.
q В гордост, да искам другите да отстъпят пред мен.
q Да извикам брат ми да бъде съдия между нас.
q Да почукам на вратата на съседите и да ги помоля да използвам тяхното огледало.