Глава 7
О, братко!Отношения с “досадници”
Раздел от Сара
Отношения с досадници
Сара: Мисля, че трябва да започнем тази глава с лични примери за раздразнение от нашето семейство.
Стивън: ВЕТО. Не мисля, че това е добра идея. Ако не друго, по-големите сестри винаги използват своите по-малки братя и сестри за своите разкази и приложения. Те също имат обичай да правят своите по-малки братя и сестри да изглеждат глупави.
Грейс: Съгласна съм със Стивън. Сто процента!
Сара: Добре тогава, как да започнем тази глава? Ако не харесвате идеята ми, защо не ми дадете някои ваши идеи?
Грейс: Ами ти така или иначе никога не харесваш нашите идеи, така че защо въобще да ти ги даваме?
Стивън: Съгласен съм с Грейс. Сто процента!
Сара: Добре, тогава нека просто да започнем с някои лични свидетелства.
Стивън: Не, вече решихме да не го правим.
Сара: Решихме?
Стивън: О, извинявай, мнозинството реши.
Грейс: По някаква причина Сара смята, че тъй като е най-голяма, тя трябва да взема всички решения.
Сара: По някаква причина изглежда, че най-големият върши всичката работа.
Стивън: Аз лично смятам, че най-големият върши цялото възлагане на работа.
Сара: Отклоняваме се от темата. Как да започнем тази глава върху раздразненията.
Грейс: Нека да го направим по-късно.
Сара: Не. Трябва да завършим тази книга.
Стивън: Защо? Да не се жениш скоро?
Сара: Не, но нека да продължим да работим. Ако не започнем с разкази, тогава с какво?
Грейс: Ето на! Толкова си практична. Между другото, дори не ни попита дали искаме да работим върху книгата точно сега.
Стивън: Да, точно като надзирател на роби. Чия идея всъщност беше тази книга?
Сара: Хайде стига. Какво можем да напишем относно раздразненията?
Грейс: Какво е раздразнения?
Стивън: Ние нямаме такова нещо в нашето семейство. Затова не знаеш какво са.
Грейс: Знам, че ми се подиграваш, Стивън! Защо винаги правиш така?
Сара: Слушайте, вие двамата, ще ми помагате ли или не?
Стивън: Ние ти помагаме!
Грейс: Да но, Сара, какво е раздразнения? Стивън не иска да ми каже.
Сара: Раздразнения е когато някой върши нещо, което ти досажда или те дразни.
Стивън: Или КАЗВА нещо, което ти е неприятно.
Грейс: Или може би НЕ КАЗВА нещо.
Сара: Да, или може да бъде нещо, което НЕ ПРАВИ за теб.
Стивън: Може също да е нещо, което ИСКА от теб да правиш.
Сара: Или което ГОВОРИ за теб.
Грейс: Мисля, че сега разбирам, може би трябва да намерим друг автор за тази глава.
В група от хиляди ученици беше зададен въпросът, “Кой сред вас понякога се дразни на своите братя и сестри?” Когато видях, че почти всеки ученик бързо вдигна ръка, ми стана много очевидно, че проблемът с раздразненията е всеобщ. Когато прекарваме ден след ден с едни и същи хора, скоро забелязваме недостатъците на техния характер, и те забелязват нашите. Дори да няма големи проблеми в нашите взаимоотношения, нашите братя и сестри често ни дразнят и ни досаждат. Понякога го правят нарочно; друг път дори не осъзнават, че ни дразнят. Във всеки случай раздразненията се натряпват и обикновено стават по-лоши. Докато четете тази книга, опитвайки се да подобрите положението във вашето семейство, може да откриете, че раздразненията (които може да изглеждат малки) могат да бъдат вашата най-голяма пречка.
Не знам какви раздразнения имате във вашето семейство, но ето някои от често срещаните:
- Някой, който губи самообладание.
- Някой, който говори твърде много.
- Някой, който не говори и не общува.
- Някой, който винаги се оплаква.
- Някой, който критикува и намира недостатъци, вместо да похвали.
- Някой, който е невнимателен и чупи нещата ви.
- Някой, който винаги настоява, че е прав.
- Някой, който задава безкрайно много въпроси.
- Някой, който натяква.
- Някой, който е разбъркан и неорганизиран.
- Някой, който е изключително прибран и винаги прибира чуждите неща.
- Някой, който никога не е готов навреме за тръгване.
- Някой, който не помага в къщи.
- Някой, който е лицемер (държи се различно с външни хора и със семейството).
- Някой, който винаги пипа нещата ви.
- Някой, който постоянно иска да му помагате.
- Някой, който винаги се хвали.
Раздразнения в нашето семейство
“Кучешкото торнадо”
Майка ми не обича кучета, особено големи кучета, и особено диви кучета, и особено в къщата. Един мрачен и бурен ден чухме някой да чука на вратата. Отворихме я и видяхме една добра наша приятелка. Тя изглеждаше доста изплашена и ни обясни:
– Докато минавах покрай дома ви, чух, че има предупреждение за торнадо. Мога ли да остана с вас докато премине бурята?
– Разбира се, – казахме ние, – влизай.
– О, а кучето ми може ли също да дойде? – попита тя. Всички погледнахме към мама.
– Ъъ . . . да, – каза мама. (Какво друго да каже?) Точно когато мама погледна през вратата, надявайки се да види малко спокойно кученце. . . . Какво беше това? Като светкавица вътре се втурна голямо, мокро, диво куче. То започна да бяга из къщата.
Тъй като навън бурята бушуваше, за безопасност слязохме в приземния етаж. Всички гледахме как кучето правеше обиколки. За нещастие, леглото в спалнята беше част от обиколките. Кучето бягаше непрекъснато, покрай нас, през спалнята, през леглото, и отново покрай нас. Бяхме изненадани, че жената като че ли дори не забелязваше кучето си. Ние определено го забелязвахме! Гледахме кучето, гледахме към мама; не можехме да решим кое е по-интересно за наблюдаване. Трябва да кажа, че отношението на мама към кучетата не се подобри след това преживяване.
Изглеждаше като най-дългото торнадо съществувало някога. Въпросът е, “Вътре или вън от къщата беше торнадото?”
– Здравей, Ребека. Отдавна не сме се виждали. Може ли кучето ми също да влезе? Той е много добро куче?
– Ами, да, добре. ("О, не, куче в къщата. Толкова е грозно.")
– Радвам се, че наминах.
– Да, приятно беше да се видим. ("Кога ще каже на кучето си да спре да бяга?")“Бързай и чакай”
Колко време е нужно на вашето семейство за да се приготвите за пътуване? В нашето семейство сме научили, че да чакаш другите често е раздразнение. Тъй като участваме в множество служения, понякога изглежда като че ли винаги товарим или разтоварваме багажа от колата. Когато тръгваме на път, обикновено ставаме рано, за да тръгнем рано. След сутрешната молитва закусваме и приготвяме багажа си. Но преди да тръгнем, трябва да свършим всички незавършени задачи, които не могат да чакат до нашето завръщане. Татко сменя маслото на колата, докато мама опакова храна и кафе. Отлагаме уроците си по музика и доставките на хляб към нашите клиенти, и се договаряме с някой съсед да изнесе сметта за изхвърляне. Напояваме растенията, изключваме отоплението, проверяваме електронната поща и казваме довиждане на приятелите си. В същото време мама иска да остави къщата чиста и подредена. След като всичко е готово, чакаме татко и Грейс. Грейс иска да си вземе всички плюшени играчки, а татко иска да вземе всички свои списания, Библии и конкорданси. След като колата е натоварена, вратата на гаража е затворена, лампите са изгасени, компютърът е изключен и къщата е заключена, знаете ли колко е часът? Точно време да си лягаме, за да можем да станем рано и да тръгнем рано!
Решението на проблема с раздразнението
Колкото и да харесваме идеята, решението на проблема с раздразненията не е да създадем среда без раздразнения. Бог има причина да допуска раздразненията да се случват. Следователно начинът да прилагаме тази глава не е да изхвърлите всички раздразнения от живота си, защото това би било невъзможно. Начинът е да се научите да реагирате правилно на тях.
Ако имахме време да се подготвим за всяка ситуация и раздразнение, вероятно бихме могли да определим как да реагираме правилно. Но ние рядко имаме тази възможност. Нещо ни досажда, и без дори да се замислим, ние реагираме погрешно. Не е нужно някой да ни учи как да правим това. То става автоматично; като рефлекс. Обикновено разчитаме на тези естествени човешки реакции, които винаги биват контролирани от гордост, егоизъм, страх, ревност, завист и алчност. Всички знаем за физическите рефлекси. Има също рефлекси на нашето духовно естество, което Библията нарича “плътта” (обратното на духа). Ако не се научим как да “съблечем стария човек, който тлее по страстите си” (виж Еф. 4:22), ще продължим да реагираме погрешно на раздразненията, които Бог позволява в живота ни. Нашите автоматични реакции ще контролират нашите решения.
Реакции на плътта:
Ревност
Оплакване
Спорове
Гняв
Грубост и нетърпеливост
Обвиняване на другите
Себезащитаване
Настояване на собствените права
Неуважение (грубо отговаряне, въртене на очи, и т.н.)
Огорчение
Нарочно мълчаниеРеакции на духа:
Любов
Радост
Мир
Дълготърпение
Любезност
Доброта
Вяра
Кротост
Себеобуздание (Гал. 5:22)
Молитва (Мат. 5:44; 1 Сол. 5:17)
Да обръщаме другата буза (Мат. 5:39)
Да правим добро на онези, които ни мразят
Да благославяме онези, които ни проклинат (Мат. 5:44)
Покорство (Еф. 5:21)
Да благодарим във всичко (1 Сол. 5:18)Гал. 5:16, 17 казва, “Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти. Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.”
Ясно е, че решението е да ходим в Духа, не по плът. Ако определени раздразнения продължават да ни нападат и побеждават, така че изявяваме реакциите на плътта, причината трябва да е в това, че не вървим в Духа. Този процес на вървене в Духа започва когато приемем Христос за наш Спасител и поставим вярата си в Него. Той ни дава ново естество, защото Святият Дух живее в нас. Нашето старо естество е разпънато с Него. Сега нашата цел е да имаме реакциите на Духа, а не на плътта, и нещо повече, нашата цел трябва да е тези праведни реакции да станат автоматични (точно както сега са автоматични реакциите на плътта).
Ще бъдем способни да имаме автоматични праведни реакции само когато използваме библейски средства. Например смирението (шеста глава) ще премахне нашата гордост и скрити мотиви, себеобузданието ще възпира нашия егоизъм и алчност, и чувствителността (глава осма) ще ни държи съсредоточени върху другия човек, вместо върху нас самите. Да го кажем просто, това означава, че Исус е върху престола на нашите сърца, и ние действаме по начина, по който Той би действал. Ако Исус е на престола, тогава собственото аз трябва да бъде на кръста.
“Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.” (Гал. 2:20)
“Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град.” (Пр. 16:32)
Духовната сила е по-могъща от физическата сила!
Как Давид се справи с това препятствие
Цар Давид преживяваше един от най-лошите дни в живота си. Неговият син Авесалом го заблуди и се опита да му отнеме царството. Давид беше принуден да бяга, за да спаси живота си. Сред цялата тази бъркотия един човек на име Семей излезе и започна да хвърля камъни и пръст по Давид, и да го кълне и обижда. Определено това беше голямо раздразнение за Давид. Слугите на Давид се разгневиха и го помолиха да им позволи да премахнат това раздразнение, и да отсекат главата на Семей. Но Давид показа праведна реакция като каза на своите слуги, че това раздразнение беше от Бога, и че на Господ принадлежи да се справи със Семей. Давид прие това раздразнение като идващо от Господа, осъзнавайки, че Бог използва тази досадна ситуация за добро. (2 Царе 16:5-14)
Тогава какво да правя, когато моят брат ми досажда?
- (както Давид направи).
Приемете това раздразнение като идващо от Господа
Благодарете за всичко. (1 Сол. 5:18; Яков 1:2-4).
Изследвайте себе си какво е възможно да сте направили, което да причини това раздразнение.
След като изследвате себе си, направете онези промени в живота си, които ще ви помогнат да решите този проблем.
Открийте какво можете да научите чрез това раздразнение.
Погледнете отвъд вашия брат или сестра или който и да е, който ви досажда. Погледнете отвъд онова, което те правят и се запитайте, “Какво се опитва Господ да ме научи чрез тази ситуация?” (Фил. 1:12-14; Бит. 50:20; Рим. 8:28-29)
Открийте какви са нуждите на другия.
Често онези, които причиняват проблеми на други хора, са които имат най-належаща нужда от помощ. Победете злото с добро като инвестирате в живота им. (Виж следващата глава.)
Гледайте на това като на изпитание от Господа.
Когато си поставите за цел да прилагате тази глава, бъдете готови за изпитанията, които Бог ще ви доведе. Начинът, по който реагирате, често зависи от начина, по който гледате на нещата. Когато възникне трудна ситуация или раздразнение, ако гледате на тях като на “проблем” или “поражение,” най-вероятно ще реагирате неправилно като започнете да се оплаквате и се разгневите. Но ако гледате на това като на изпитание от Господа, може да е вълнуващо как Той работи във вас. Бог ни дава изпитания, защото иска ние да успеем и Той да ни възнагради. Ако се провалим на тези изпитания, пропускаме наградите, които Той иска да ни даде. Насърчавам ви да гледате напред с искрено очакване и ентусиазъм към вашето следващо изпитание!
Ето някои примери как това работи:
Пример №1
Преди няколко години бях сърдита на Грейс, защото смятах, че тя винаги иска от мен да върша неща за нея. “Защо да не си ги свърши сама?,” се чудех. “Защо винаги кара мен?” Един следобед, когато тя ме помоли да сляза долу и да ѝ донеса нещо, бях особено ядосана. Външно се опитах да направя точно каквото тя искаше, но вътрешно наистина бях ядосана.
Тогава се спрях и попитах Господа, “Как да реагирам на това? Какво се опитваш да ме научиш?” Господ ми напомни, че аз самата искам да се науча да бъда слуга. Той ми показа, че ми дава съвършена възможност да се упражнявам в това. Тогава осъзнах, “Може би Господ кара Грейс да иска от мен да върша неща само за да ме научи на характер и да ми помогне да стана слуга.” Реших да се наслаждавам в това да върша неща за Грейс. Познайте какво стана. Само няколко дни по-късно забелязах, че Грейс вече не искаше от мен да върша неща за нея!
Пример №2
Една моя приятелка имаше проблем със своите по-малки братя. Те постоянно оставяха своите игри на нейното легло. Тази млада госпожица беше объркана как да се справи с тази дразнеща ситуация. Тъй като спеше в една стая със своите сестри, тя нямаше много собствено пространство. Нейното легло беше единственото място, което тя искаше да пази подредено и чисто. То беше нейната територия. Проблемът е, че леглото ѝ беше близо до шкафа, в който семейството държеше всичките си игри. Братята ѝ играеха на игрите и ги оставяха на нейното легло, вместо да ги прибират. Това за нея беше постоянно раздразнение. Многократно молеше своите братя да престанат да правят това, но очевидно нямаше никакъв резултат. Какво трябваше да направи?
Накрая тази моя приятелка реши, че вместо да се опитва да промени своите братя, ще промени своето отношение към това раздразнение. Тя отиде при братята си и каза:
– Искам да знаете, че отсега нататък, когато играете на тези игри, можете да ги оставяте на леглото ми. Тъй като не сте достатъчно високи да ги прибирате, просто ги оставяйте там, и аз ще ги прибирам.
Сега всяка вечер преди да си легне тя прибира игрите. Това е всекидневно напомняне към нея за нейната любов към братята й. Като прибира игрите, тя също помни, че нейното легло и нейното време не са нейни; те принадлежат на Господа.
Раздел от Стивън
“Досадници?”
Първо, трябва да бъде много ясно, че заглавието на тази глава не идва от мен. Предполагам, че ако сестрите смятат, че братята понякога са “досадници,” може и да са прави. От друга страна, раздразненията идват във всякакви форми и видове. (Много пъти изглеждат точно като сестра ти!) Така че тази глава може също да се нарече, “Справяне с раздразнения.”
Първият въпрос, който ми идва наум, е, “Това въобще има ли значение? Имам предвид, ако хората ни дразнят, защо трябва да сме загрижени как се отнасяме към тях? Не заслужават ли и самите те да бъдат дразнени?” Ами ако Бог ни казва да благославяме онези, които ни проклинат, и да обичаме враговете си, предполагам това важи и за онези, които ни дразнят. Бог иска да имаме правилната реакция към тях.
Експлозия
И така, какво са раздразненията? Нека си представим, че момченце на име Боби отива при сестра си Сузи и започва да почуква с пръст по главата й. Тя се опитва да се премести, за да го избегне, но той я следва и продължава да я почуква. След пет минути, “тя избухва.” Защо става така? Очевидно защото Боби е раздразнение за нея. Но има две страни на този проблем. Дори ако почукването по главата ѝ не е най-доброто нещо, което той може да направи, Сузи все пак не трябва да избухва. Тя трябва да се справи с това по правилния начин. Човек може да реагира правилно външно (например през първите пет минути), но вътрешно да се раздразня все повече. Внимавайте! Раздразненията ще нарастват вътре във вас. Задържаме ги . . . задържаме ги . . . и накрая избухваме. В началото може и да не избухнем, но по-късно нещо много малко може да ни предизвика. Така че ако вашият брат или сестра ви дразнят и вътрешно тропате с крак и се възмущавате, но външно потупвате малкия “досадник” по главата и му пожелавате приятен ден, пазете се от идещите проблеми. Неправилните вътрешни реакции ще избухнат.
“Досадниците” могат да бъдат и братя, и сестри. Проблемът с “досадниците” е, че след като започнат да ви досаждат, вашето отношение към тях ще се промени и няма да харесвате нищо в тях. Ще гледате на всичко, което те правят, като неприятно – как говорят, обличат се, ходят, и дори понякога как или какво ядат. Тези неща не могат да бъдат истинският проблем, защото познавате други хора, които правят същите неща, но не са ви неприятни. Тогава какъв е истинският проблем? Преди всичко той е, че сме егоистични и мислим само за нашите си интереси. Второ, раздразнението често ни засяга, защото ни пречи да постигнем някакво желание, което имаме. Трето, трябва да помним, че понякога проблемът е по-дълбок от това (виж четвърта глава). И накрая, фактът, че може би харесваме други дейности, имаме противоположни интереси и имаме различни силни и слаби страни, може също да утежни проблема.
Дните, които ви се иска да забравите
Някога имали ли един от онези дни, когато нищо не върви както трябва? Когато си казвате, “Вече не мога да понасям това. Сестра ми ме вбесява. Не мога да издържа. Ще полудея!” Един от онези дни, в които е много трудно да реагирате правилно на дразнения. И раздразненията са най-многобройни именно в дни като този.
Преди около пет години нашето семейство имаше особено трудно Рождество. Баба беше болна и отидохме в нейната къща за да се грижим за нея. Поради това не можехме да направим всичките приятни семейни неща, които се надявахме да правим на Рождество. Още по-лошо, къщата на баба е изключително малка и беше пълна с хора. Всъщност, къщата беше толкова малка, че беше трудно дори да се намери място за сядане.
Обичайният ден в нейната къща изглежда по следния начин: Мама ми казва да си свърша училищната работа, и като че ли ми напомня всеки пет минути за това. Грейс няма друго място да си изразходва енергията освен във всекидневната. По онова време тя вдигаше много шум. Баба беше много болна и за нея беше трудно да бъде много весела. Сара идва от време на време за да ме помоли да ѝ помогна да премести нещо или да ми каже за някаква нейна велика идея. Между другото аз търся молива си, за да започна училищната работа. Но как да намеря каквото и да е, като вещите на всички са пръснати навсякъде? Освен това от 8 сутринта чакам да се освободи банята. Възможно ли е в такъв ден да имаш правилните реакции? Или с братя и сестри, които ти досаждат постоянно? Да. Сара даде някои добри решения, и не забравяйте Яков 1:2-4, където се казва, че можем да реагираме с радост на трудностите, защото Бог ни дава награда, когато преминем изпитанията.
Ключът към отношението към “досадниците” е да “побеждаваме злото с добро.” Следователно трябва да ги хвалим, да им помагаме, изслушваме, да се молим за тях, да им служим и да вършим добри неща за тях. Не трябва да ги дразним, критикуваме, да сплетничим или да ги обвиняваме, иначе просто ще се окажем “досадници” спрямо самите тях.
Дефинициите на Стивън
Гняв – Само на крачка от опасността.
Самоконтрол – Нещо, което е изключително полезно, когато ядете солени фъстъци.
Въздържаност – Черта на характера, която можем да научим от чайника – дори да е до гуша в гореща вода, продължава да пее.
Мир – Период на бъркотия и смутове между две войни.
Търпение – Изкуството да прикривате нетърпението си.
Сътрудничество – Да правите това, което ви казвам, и то бързо.
– О, не е ли чаровен?
– Прекрасен е. На сестра му ще ѝ харесва той да е наоколо...
– Точно когато Златокоска изкрещяла с висок...Раздел от Грейс
Как да лекуваме главоболия и неприятни болки
За лекуване на главобол вземате някакво лекарство. Но какво да правите, ако брат ви ви дразни като някакъв комар? Не можете да го смачкате с мухобойката. Ако той е неприятна болка, не можете да го премахнете като отидете на лекар. Може би онова, което трябва да бъде поправено, сте самите вие!
Защо се раздразняме? Помислете върху това. Според това е защото сме егоисти. Ако не ни беше грижа какво става с нас или с нашите неща, нямаше да се дразним! Така че когато се намирате в положение на “раздразнение” и искате да реагирате по правилния начин, какво правите? Ето някои идеи: 1) Помолете Бога за помощ! 2) Молете за онзи, който ви дразни. 3) Цитирайте си Писанието. Аз харесвам стиха, който Стефан спомена в края на своята реч: “Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.” (Рим. 12:21)
Ние също трябва да внимаваме да не би ние да сме онези, които причиняват раздразнението. Понякога изглежда забавно да дразним нашите братя и сестри, но когато те започнат да ни дразнят, изглежда като изтезание! Добре е да помним какво каза Исус, “Всяко нещо, което желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях.” (Мат. 7:12)
Мишките не са винаги любезни
Един човек от нашата църква се опитал да се отърве от всички мишки в гаража си, и затова сложил там капан. Капанът бил направен така, че мишките да се подмамват по сиренето и да влизат една по една. На следващия ден отишъл да види колко мишки е хванал. Бил изненадан. Имало много мишки, но само една мишка била още жива. Когато всичките тези мишки бъдат затворени на такова малко място, те се бият една с друга докато остане само една жива. Същото се случвало всеки път, когато поставял капана. Точно както тези мишки, братята и сестрите прекарват много време заедно и е много лесно да се бият и дразнят едни други. Надявам се тази глава да ви помогне вашето семейство да не бъде като мишките в кутията.
Забелязала съм, че хората действат по начина, по който се отнасяте към тях. Ако се отнасяте към брат си като към досадник, не се изненадвайте, когато той започне да действа като досадник! Татко казва, че ако се отнасяте към хората с уважение, те ще се държат уважително. Ако застанете на тяхна страна, те ще ви бъдат предани. Ако ги цените, те ще бъдат ценни. Отнасяйте се към хората по начина, по който искате да действат.
– Сара, сещаш ли се за главата относно раздразненията?
– Да.
– Може ли да напиша нещо за Стивън?
– Добре.ОБЪРКАН СЪМ...
Въпрос: Има ли някакъв начин да “променя” братята и сестрите си, или просто трябва да ги търпя?
Отговор: Всеки има недостатъци. По-лесно е да виждате грешките на другите отколкото вашите собствени грешки. Може би имате съвършено добри мотиви да искате да “промените” братята и сестрите си. Вашата цел може да е само да им помогнете да израстват в Господа и да вземат правилните решения в живота си. Това е добра, но все пак трябва да действате предпазливо, когато се опитвате да споделяте с тях техните недостатъци. Първо установете добри взаимоотношения с тях. Много пъти ще откриете, че те ще работят върху своите недостатъци едва когато вие започнете да работите върху вашите (спомнете си ключа от глава 6).
Едва след като сте спечелили сърцата им чрез своята благост и чувствителност, те ще могат да приемат съвет и предложения от вас. Дори когато смятате, че можете да го направите, помнете, че похвалата е много по-ефективна от критиките.
НЕГОВИЯТ разказ приложен днес
Защо един човек да върши цялата работа?
Кои неща ви раздразнят най-много във вашите братя и сестри? Случвало ли ви се е да забележите недостатъци в техния характер и да ви се иска да им ги посочите?
Една жена на име Марта се чувстваше точно по този начин. Сестра ѝ Мария не действаше и не ѝ помагаше по начина, по който Марта смяташе за правилен. През повечето дни тя вероятно нямаше проблем с това, но точно през този ден! Беше много зает ден и имаше толкова много работа. Трябваше да се приготви яденето, къщата трябваше да се почисти, и трябваше да се погрижат за гостите. Между другото, не просто гости, а самият Исус. Марта тичаше насам-натам, чудейки се как ще успее да свърши всичко. И на всичко отгоре беше ядосана на Мария. Докато Марта трескаво слугуваше и беше под напрежение, Мария само си седеше. Всъщност Мария дори не забелязваше, че има работа; не виждаше нищо, седейки при краката на Исус.
Накрая Марта не издържа. Тя дойде при Исус и каза, “Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне.” (Лука 10:40) Отговорът на Исус не беше това, което Марта очакваше, защото Той отговори, “Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.” (Лука 10:41-42)
Нека да внимаваме да нямаме отношението на Марта. Тя виждаше недостатъци в сестра си и се опита сама да ги поправи. Всъщност Марта просто искаше нейната сестра да се съобрази с нейните приоритети. Дори да виждаме недостатъци в характера в живота на нашите братя и сестри, не е наша работа да ги променяме. Защото в крайна сметка Марта откри, че сестра ѝ всъщност е избрала по-доброто!
– ГОСПОДИ, КАЖИ Й ДА МИ ПОМОГНЕ. ЩЕ ИМАМЕ МНОГО ГОСТИ ДНЕС. ИМА МНОГО РАБОТА ЗА ВЪРШЕНЕ. ЗАЩО ТРЯБВА САМА ДА Я ВЪРША? ТЯ ПРОСТО СЕДИ И НЕ ПРАВИ НИЩО, А САМО ТЕ СЛУША. ВИЖ КОЛКО ХРАНА ТРЯБВА ДА ПРИГОТВИМ. ТВЪРДЕ МНОГО РАБОТА Е ЗА ЕДИН ЧОВЕК.Въпроси за самооценяване 7
Когато брат ми ме дразни...
q Записвам си всичко, което той прави, за да му се смеем после с моята приятелка.
q Започвам да се ядосвам.
q Отивам в библиотеката за да намеря книга по практически шеги.
q Ставам раздразнена, объркана, смутена и не знам какво да правя.
q Спомням си, че всичко това е част от Божията програма за обучение.Моят словесен отговор на раздразнението от сестра ми обикновено е...
q “Остави ме на мира.”
q “Излез от моята стая! Вън! ВЪН!”
q “МАМО!”
q Мълчание.
q Любезен отговор за смекчаване на гнева.Когато брат ми попита, “Знаеш ли какво правих днес?,” чувствам се...
q Заета, изведнъж.
q Отегчена.
q Досадно.
q Радостна.
q Раздразнена.Когато седя в ресторант и малкото ми братче ме ритне по масата, най-добрият отговор е...
q Да започна разговор за футбол.
q Да ритна човека до мен и да кажа, “Предай нататък!”
q Да изкрещя “ОООХ!” и да гледам брат си строго в продължение на минута.
q Да поискам наколенки от сервитьорката.
q Да напиша гневна реакция в книгата за оплаквания в ресторанта относно неудобствата при ядене.
q Да не обърна внимание докато намеря добро време да разговарям с брат си.
q Да отвърна на злото с добро.