Глава 8
Вратата към моята стая е заключена

Три отношения, които променят живота


ОТВЪН: СТАЯ НА СТИВЪН. ЗАБРАНЕНО ЗА БРАТЯ И СЕСТРИ. НЕ ВЛИЗАЙ. НЕ ПРЕМИНАВАЙ.

ОТВЪТРЕ: ОТТУК ВЛИЗАШ В РЕАЛНИЯ СВЯТ. ВНИМАНИЕ: ЗОНА НА ОБЩУВАНЕ!

Раздел от Сара

Три отношения, които променят живота

Във всяка книжарница ще намерите всякакви книги, които ви дават формули и решения за всякакви проблеми. Но в края на краищата ние не искаме да разчитаме на формули. Да следваме списък от стъпки, като че ли следваме рецепта, не е истинско решение. Макар че трябва да вършим правилните действия, те трябва да произтичат от правилно отношение. Решението на конфликтите е благочестие – да станем като Христос.

За да не позволим тази глава да стане цяла книга вътре в книгата, ограничили сме я до три от най-важните отношения във взаимоотношенията. Нашето отношение обикновено засяга другите много повече отколкото нашите действия.

Чувствителност
Да виждам под повърхността истинските нужди на хората, с които съм

Веднъж Исус мина през град, който не беше част от Израел. Хората не обичаха израилтяните. Не бяха приятелски настроени и не искаха да позволят на Исус и Неговите ученици да останат в града. Яков и Йоан се ядосаха и искаха да призоват огън от небето върху града.

Но Исус можеше да вижда отвъд начумерените лица на повърхността и можеше да каже какво всъщност притеснява хората в града. Те имаха нужда от помощ, не от наказание. Той просто заведе Своите ученици в друг град. Но смъмри Яков и Йоан като каза, “Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси.” (Лука 9:52-56)

Когато някой действа незряло, вместо да се ядосваме, трябва да се научим да откриваме областта на нужда в живота на този човек. Вместо да реагираме на проблема, трябва да бъдем чувствителни за начините, по които можем да помогнем на човека в неговата нужда.

  • Ако той се хвали, това показва неговата нужда от смирение и сигурност.

  • Ако е гневен, това показва неговата нужда от кротост и себевладение.

  • Ако има лоши приятели, това показва неговата нужда от благоразумие.

  • Ако върши зли неща, това показва неговата нужда от страх от Господа.

  • Ако не е любезен, това показва неговата нужда от гостоприемство и учтивост.

  • Ако прахосва, това показва неговата нужда от умения за настойничество.

Чувствителността в нашето семейство

Мога да ви разкажа за множество случки в моя живот, когато съм била насърчена, защото Стивън и Грейс са били чувствителни към моите нужди. Грейс е способна да усеща кога съм тъжна или обезсърчена и търси начини да ме насърчи. Стивън е способен веднага да види нуждите; той често се занимава да решава проблеми преди другите дори да ги забележат. Когато аз работя по някакъв проект, той винаги върши някаква спомагателна дейност, за която съм забравила. Той е чувствителен относно моите нужди и винаги е налице да ми помогне. Това е огромно благословение в моя живот и служение.

В глава четвърта Грейс разказа как се е крила зад храст, защото е била ядосана на нещо, което Стивън, мама и аз сме казали. Една интересна част от разказа е, че ние тримата дори не сме осъзнавали, че нещо не е наред. Не сме били чувствителни. Когато стана време да тръгваме, не можехме да намерим Грейс. Татко накрая я намери скрита зад храста. Изглеждаше разстроена и не искаше да се качи в колата. Никой нямаше представа защо. Веднъж като разбрахме какъв е проблемът, аз се почувствах изобличена; дори не съм осъзнавала, че съм раздразнила Грейс. Просто си мислех, че е смешно, и си нямах представа, че това я е наранило. Така моята липса на чувствителност е предизвикала ненужен проблем.

Макар че трябва да живеем с нашите братя и сестри, възможно е всъщност да не ги познаваме така добре, колкото си мислим. Ако не отделяме време да ги изслушваме, да видим техните нужди и да ги разберем, може би просто си живеем нашия собствен живот без да осъзнаваме доколко те се нуждаят от нашата подкрепа и насърчение. Може да се изненадате колко неща има в живота на вашите братя и сестри, за които не знаете...

Това, което става зад затворени врати

Преди време винаги ставаше така, че когато Грейс се къпеше, това ѝ отнемаше МНОГО време. Това е защото тя не само се къпеше: Докато е в банята, там се провеждаше целият Национален турнир по надбягване на гумени патета...

...Много често някой от нас минаваше покрай банята и чуваше шума отвътре. Тогава цялото семейство се събираше и всички стояхме при вратата и слушахме вълненията вътре. (Разбира се, гледахме да сме съвършено тихи, за да не пречим. Надявам се, че приглушеният смях не е пречел на патетата.) Чувахме следните неща:

– Състезанието започва. Флъфи повежда, но Пъфи го следва. Давай, Пъфи! Давай, Куаки! О, какво става? Скуики ги настига. Скуики излиза начело! Пъфи се обърна. Според мен има проблеми. Давай, Куаки! Скуики е далеч напред. Според мен вече имаме победител. Това е Скуики! Поздравления! Тълпата го приветства.

Кой знае. Възможно е в живота на вашия брат или сестра да има приключения, вълнуващи събития и интересни обстоятелства, за които не знаете. Вашите братя и сестри може да са пред важни решения. В живота им се случват значими неща. В раздела от Грейс в тази глава тя дава практически начини да покажем чувствителност към онова, което се случва зад вратите. Всеки от нас има нещо в своя живот, което е зад затворени врати. Възможно е да пропускаме много повече, отколкото осъзнаваме, поради липса на чувствителност.

Кротост
Да се откажа от правата си и да умра за желанията си, като знам, че Бог управлява всичко

Йоан 12:24 казва, “Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.”

Преди време Грейс и аз правехме торта за рождения ден на мама. Аз смятах, че трябва да е кръгла, но според Грейс трябваше да е правоъгълна. Купих евтина смес за торта, но тя смяташе, че трябва да купя скъпа смес. Според мен трябваше да направим шоколадова глазура, но според нея глазурата трябваше да е бяла. Тя искаше да я украси с цветя и зелени листа, но според мен това означаваше твърде много работа. Аз исках да я направим набързо, но тя искаше да прекара време да я направи както трябва и да я направи красива. Няма нужда да споменавам, двете не се разбирахме относно нашия малък проект. Какво трябваше да направим?

Отговорът е, че и двете трябва да проявим разбиране и покажем кротост. Кротостта не е просто да се отказваме от неща, а по-важно, да отстъпим от нашето положение, или от привилегиите на нашето положение. Когато по-големият отстъпи от своите привилегии като по-голям – това е кротост. Също, кротост е да отстъпваме от необходимостта задължително да печелим – особено в спор. Затова кротостта е в “Голямата Тройка.” Нищо не прекратява споровете по-бързо от кротостта. Именно това е кротостта – способността да не спориш, защото осъзнаваш, че няма нищо за печелене, но много за губене. Кротостта означава да си способен да кажеш, “Правилно. Може би си прав, трябва да помисля върху това,” и “Мислех си, че идеята ми е добра, но твоята също е добра.” Тъй като споровете са един от най-големите проблеми между децата в семейството, умението да ги избягвате е важно.

Кое прави кротостта трудна?

  • Да поставите себе си доброволно под някой друг.

  • Да се покорите на някого дори когато те нямат официална власт над вас.

Кое прави кротостта лесна?

  • Усещането, че няма нужда да воювате със “служителите,” защото сте лични приятели с “Шефа” (нашия небесен Баща).

  • Разбирането, че няма нужда да се притеснявате относно последствията от нещо, защото знаете, че Бог управлява всичко и вие винаги се наслаждавате на Неговите изненади.

Един ден, когато бях на петнадесет години, нашето семейство отиде на гости на баба. Възнамерявахме да останем в дома ѝ няколко дни, така че първата работа беше да се нанесем и да разопаковаме багажа. Къщата ѝ беше малка и препълнена, както може би помните от разказа на Стивън в предишната глава. Всеки път, когато ѝ гостувахме, Стивън и Грейс спяха във всекидневната с баба, а аз спях на малкото легло в спалнята. Докато разопаковахме, мама дойде при мен и ми каза:

– Ти винаги си спяла в спалнята. Сега е ред на Стивън да спи там.

Първата ми мисъл беше, “Как така! Това е единственото място в цялата къща, където мога да имам уединение. Как ще си върша работата във всекидневната?” Тогава си спомних, че наскоро бях научила някои неща относно кротостта. Кроткият човек не се бори за правата си. Вместо това той отстъпва всичките си права на Господа и уповава на Него да се погрижи за всичко. Реших да не се оплаквам на мама или на Стивън за моя проблем, а само да се моля Господ да определи кой е правилният човек да спи там. Няколко минути по-късно Стивън дойде при мен и каза:

– Знам, че ти харесва да спиш на това легло, и за мен няма проблем с това. Аз ще спя във всекидневната.

Ако покажете кротост, ще откриете, че Бог често дава изобилно по неочаквани начини.


– Голямата колиба е за мен!
– Както кажеш, Скуик.

– Е, Скуик, наистина ли смяташ, че това е най-доброто положение!
– Ами такъв е животът!

Ще откриете много повече неща относно кротостта, когато прочетете раздела от Стивън в тази глава.

Съчувствие
Да лекуваме другите с нежност е болезнено, защото чувстваме как те са били несправедливо ощетени

Чувствителността е да виждаме нуждата; съчувствието е да чувстваме нуждата и да правим нещо за нея. Евангелията споменават девет конкретни случая, когато Исус показа съчувствие – повече от кое да е друго качество. Марк 6:34 казва, “И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.”

Има много правилни неща, които човек автоматично прави, ако има съчувствие, и много неправилни, които ще направи автоматично, ако няма съчувствие. Следователно съчувствието е основата за много реакции. Ето някои важни неща, които да помните:

  • Истинското съчувствие винаги дава. (Пл. Ер. 3:22-23)

  • Съчувствието НЕ е основано върху онова, което другият заслужава; в края на краищата, никой от нас не заслужава съчувствие от Господа.

  • Съчувствието е вътрешно страдание за някой друг, който страда външно.

Когато видя някой да страда, за мен е лесно да си помисля, “Той получава каквото е заслужил заради своите неправилни решения.” Исус също би могъл да каже това, но не го направи. Той гледаше на хората като безпомощни и самопожертвувателно им даваше и им помагаше. Аз се научих на съчувствие като съм наблюдавала моите родители, как се отнасят към нас когато сме тъжни или имаме нужда от нещо.

Спомням си, че съм си мислела, “Това е глупаво. На татко и мама няма да им хареса Грейс да ги събужда за такова глупаво нещо.” Цялото семейство останахме да спим в бунгало в християнски къмпинг. В стаята, където ние децата спяхме, имаше легла на два етажа. Грейс беше въодушевена да спи на горното легло, защото никога преди не беше спала на толкова високо. След като всички си легнахме и бяхме изключили осветлението, Грейс (която тогава беше на осем години) ми каза, че се страхува да не падне. Предложих ѝ да се премести на долното легло, но тя не искаше да пропусне тази възможност да спи нависоко. След като говорихме за това няколко минути, аз казах, че съм изморена и не знам какво тя трябва да направи. Тя каза:

– Ще попитам мама и татко какво да направя.

Докато лежах в леглото се чудех как ли ще се хареса на мама и татко да ги будят за такъв малък проблем. Няколко минути по-късно чух татко да идва в стаята с Грейс. Вместо да се раздразни, той погледна на ситуацията от гледната точка на Грейс. Той взе един куфар и направи малка стена, така че тя да може да спи на горното легло без да се страхува. Грейс си легна доволна, и тя и аз запомнихме примера на татко за съчувствие. За него не беше много приятно, но определено за Грейс това означаваше много.

Къде да седна?

Всеки ден имаме възможността да показваме съчувствие, ако решим да инвестираме в живота на други хора. Наскоро обядвах в един бюфет с няколко семейства. След като избрах какво ще ям, се насочих към една маса, където имаше седнали мои приятели. Докато вървях към масата, нетърпелива да говоря с приятелите си, минах покрай едно момиче, което седеше само, и я поканих да дойде при нас. Тя каза, че не иска, така че аз продължих. След това промених намерението си и реших да седна при нея. По време на обяда тя се отпусна и имахме приятен разговор. За мен не беше нещо особено, докато след това нейните родители дойдоха при мен. И двамата ми казаха колко благодарни били, че съм разговаряла с нея. Обясниха ми, че тя минава през някои трудности, но не е искала да разговаря с тях за това. Били въодушевени, когато я видели да разговаря с мен. Тази случка ми напомни, че да показваме чувствителност и съчувствие понякога е свързано с неудобства. Бог ни дава възможност да показваме Христовата любов всеки ден. Ако не внимаваме, е много лесно да пропуснем тези възможности.

Възможността да приложите това на практика може да се окаже съвсем близо до вас

Миналата вечер работех над тази книга, печатайки на компютъра. Бях се съсредоточила и се опитвах да избегна всякакви смущения. Точно тогава Грейс дойде при мен и много искаше да ми разкаже как е протекъл денят ѝ. Изслушах я търпеливо, но отговорих с просто “Много добре,” нетърпелива да се върна към работата си. Точно когато се съсредоточих отново върху изречението, Грейс ме повика:

– Сара, не знаех, че онази малката палатка е все още в твоя гардероб. Ти знаеше ли, че тя е там?

– Да, – отговорих аз и продължих да печатам. (Не, не пишех глава върху дразненията.)

– Защо? – извика тя отново.

– Защото все още ми трябва – изговорих възможно най-малкия брой думи, надявайки се, че не съм издала раздразнението си.

След около осем секунди мълчание тя каза:

– Трудна ли е за сглобяване, Сара?

Преди да имам възможността да отговоря, чух мама да вика на Грейс от всекидневната:

– Може ли малко по-тихо, мила? Опитвам се да се съсредоточа.

(А аз си помислих, “АЗ СЪЩО! Благодаря, мамо!”)

– О, съжалявам, – каза Грейс.

Изтекоха няколко блажени минути без прекъсвания. Уау! Това сигурно ще да е рекорд. Тогава забелязах странна бяла пръчка да се носи във въздуха над клавиатурата. Беше колче за палатка. Пренебрегнах я и продължих да печатам, но тогава ми дойде наум една мисъл: Грейс просто искаше да се забавлява. Тя смяташе, че е краят на деня и е време за почивка. Тя искаше да с играя с нея . . . така че вместо да я пренебрегвам, казах:

– Виж ти! Колче за палатка! – и дръпнах края му към себе си.

Грейс се усмихна и каза:

– Върни ми го. Ще отида да изплаша Стивън като го убода с това колче.

“Чудесна идея!” помислих си аз. “Довиждане!”

Всеки ден, почти всяка минута, можем да показваме тези три качества на благочестието. Когато чувствителността, кротостта и съчувствието станат навик в живота ни, ще видим неочаквани ползи от тях във взаимоотношенията ни с нашите братя и сестри. Може и никога да не разберем колко много сме повлияли на техния живот.

Законите на тригодишните:

  • Ако го харесвам, значи е мое.

  • Ако е в ръката ми, значи е мое.

  • Ако мога да ти го отнема, значи е мое.

  • Ако е било в мен преди малко, значи е мое.

  • Ако е мое, не трябва никога да изглежда като че ли е твое.

  • Ако правя или строя нещо, всички парчета са мои.

  • Ако изглежда точно като мое, значи е мое.

  • Ако съм го видял първи, значи е мое.

  • Ако си играеш с нещо и го оставиш, то автоматично става мое.

  • Ако е счупено, значи е твое!

– от Джеймс Куин

Нашите собствени закони:

  • Не използвай нещата ми без мое позволение.

  • Ако вземеш нещо мое назаем, очаквам да ми го върнеш в точно същото състояние, в което съм ти го дал.

  • Имам право да решавам как искам да използвам времето си.

  • Имам правото да работя върху собствените си проекти без да бъда притесняван.

  • Имам правото сам да вземам решенията си.

  • Имам правото на свое собствено пространство.

Божиите закони

  • Всичко принадлежи на Господа. (Пс. 24:1)

  • Всичко, което имаме, включително телата ни, принадлежи на Бога. (1 Кор. 6:20)

  • Ние сме само настойници на нещата, които Бог ни е дал. (Мат. 25:20-21)

  • Отговорност на Бога е да защитава Своята Си собственост. (Рим. 12:19)

  • Ние нямаме никакви права. (Гал. 2:20)

  • Вместо да воюваме за желанията си, трябва да умрем за себе си. (Йоан 12:24-25)


ПЪТНА КАРТА ЗА ДРАЗНИТЕЛИ

Раздел от Стивън

Епизод Катастрофа

Това е репортер Мейлбокс от WABC, с новини от задния двор. Приятен, ясен, слънчев ден, температурата е около 28° С. От юг подухва лек вятър и на небето няма нито облаче. Благодаря ви, че сте с Епизод Катастрофа. Малкият Джони поглежда през прозореца и вижда, че на люлката няма никой. Той не може да устои на изкушението да отиде там и да стане част от тази красива сцена. В този миг той вижда ужасна гледка. Неговият брат Филип е вече в предния двор и върви към люлката. Джони взема бързо решение да се втурне нататък, решен да пристигне преди брат си. Той се стрелва през вратата, прави остър завой и тича направо към люлката. В този миг Филип вижда някакво неясно петно да се движи с голяма скорост през моравата. Той осъзнава, че ще трябва да побърза, за да стигне до люлката преди брат си. И той полита напред. Разстоянието между тях е десет метра. Пет. Три. Един. Прас! Дранг! Бум! Двете неясни петна извършват твърдо кацане върху люлката. Джони хваща люлката, Филип хваща Джони. Двамата започват да дърпат, и съвършената морава в ясния слънчев ден се е превърнала в бойно поле.

Защо? Много просто. И Джони, и Филип се бият за своите права. Има нещо, което и двамата искат, и двамата са решени да го получат. Нашите желания често ни вкарват в проблеми. Може да не е люлка – може да е предната седалка на колата, банята сутрин или време на компютъра. Каквото и да е, мога да ви гарантирам, че нещата ще бъдат далеч по-добре, ако сме готови да отстъпим от нашите желания. “Това е глупаво!” крещите ми вие. Но грешите, не е глупаво. Това е кротост!

Как мога да бъда кротък? Добър въпрос. Аз имам добър отговор. Всички тези неща, които смятате за свои (играчки, време, репутация, сън, три яденета на ден, и т.н.) всъщност въобще не са ваши. Всичко принадлежи на Бога. (Пс. 24:1) Защо се ядосвате, когато някой разваля нещата ви, прахосва времето ви или яде обяда ви? Вие казвате, “Ядосвам се, защото те са си мои! Те принадлежат на мен.” Спрете за миг. Не казвайте нищо повече. Не са ваши; те са на Бога. Ако Бог позволява някой да се люлее на вашата люлка, защо да се ядосвате за това? Тя поначало не е ваша. Кротост е да сте готови да се откажете от неща, време, пари, удобства, предимства, репутация, похвали, ръководно положение и обществено положение в умовете на другите. Когато нямаме нищо за губене (защото не е наше, а е на Бога), нямаме причина да се ядосваме. Ако можете да приложите това единствено нещо на практика, ще притежавате средството да преодолявате гнева.

Изгубете за да спечелите

Кроткият човек разбира, че Бог е Който ще му даде наградата. Когато Сара провежда своите конференции, аз обикновено трябва да се занимавам с черната работа. Правя копия, подреждам папки, режа и нареждам листи, правя звуко- и видеозаписи, и помня какво трябва да се прави. Така че когато конференцията свърши, много хора казват на организаторите колко е добра конференцията. Нещо за мен? Нищо. Мълчание. Аз съм просто човекът зад сцената. Но ако се опитваме да бъдем кротки, не можем да искаме признание. Трябва да помним за кого всъщност работим: Бог. И Бог вижда всичко, което правим. “Хубаво, добри и верни слуго.” (Мат. 25:21) Забележете, че казва “слуга” – слуга е някой, който работи зад сцената. (Трябва да добавя, че след всяка конференция Сара е много благодарна на цялото ни семейство.)


– Пусни го, мое е!
– Не, мое е!
– Ето на, сам си скъса твоето въже.

Затова, когато сте се втурнали към катастрофа в дома си, спрете за миг и отстъпете от своите желания. Изберете да отстъпите на другите вместо да се налагате. Далеч по-добре е да сте победител в Божиите очи отколкото победител в очите на хората.


Дефинициите на Стивън

Братска любов – Нещо, което трябва да започне от дома, но повечето хора не остават в дома достатъчно дълго, за да го започнат.

Характер – Имайте го.

Грешка – Първата, която обикновено допускаме, е когато отворим устата си.

Съвест – Тя може и да е тих гласец, но определено крещи силно след това.

Дипломация – Изкуството да позволите на някой да направи каквото вие искате.


Раздел от Грейс

Практическа чувствителност

Един ден бях много обезсърчена, защото имах много да уча и ми се струваше, че нищо не постигам. Бях разстроена и денят ми просто не вървеше. Тогава Стивън остави едно писмо на бюрото ми. Беше нещо като това:

Скъпа Грейс,
Справяш се чудесно с училището! Продължавай да работиш! Ако свършиш всичко, ще можем да поиграем!

С любов, Стивън

Стивън беше използвал компютър, за да го отпечата с някаква картинка. Макар че това беше преди няколко години, аз все още го помня. Беше просто и кратко, но наистина ме насърчи! Показвате чувствителност когато виждате някаква нужда и правите нещо на практика за нея. Стивън осъзна моята нужда, когато училището не ми вървеше, и направи нещо за да подобри настроението ми.

Представете си, че на масата има кутия с ягоди. Като минавате, автоматично си вземате най-голямата, най-узрялата, най-сочната, нали? Човешките същества обикновено ги е грижа само за тях самите. Но Библията казва, “Да обичаш ближния си както себе си.” (Мат. 22:39) Да показвате чувствителност означава да ви е грижа за вашия брат или сестра и да мислите какво е от полза за тях, вместо да ви е грижа единствено за вас самите.

Не можете да направите нищо, ако не забелязвате!

Може би си мислите, че “забелязването” е малка и лесна част от чувствителността, но това не е вярно. Понякога съм тъжна и просто изглежда, че Сара и Стивън не го забелязват. Не че се опитват да бъдат нечувствителност – просто не забелязват! Понякога сме разстроени и просто искаме някой да ни говори и да ни насърчи, но никой дори не забелязва, че нещо не е наред. Тъй като знаем какво е да се чувстваме така, това трябва да ни мотивира да показваме чувствителност към нашите братя и сестри, когато имат нужда от насърчение. Тези въпроси могат да ви помогнат да определите кога вашият брат или сестра се чувстват зле.

  • Дали е необичайно мълчалив?

  • Дали изглежда изгубен в някакъв друг свят?

  • Когато му зададете въпрос, чува ли ви? Отговаря ли?

  • Дали избягва да вдига телефона?

  • Дали се е отпуснал на стола или се движи вяло?

  • Дали действа необичайно като не си подсвирква или пее?

  • Дали е често затворен в стаята си?

  • Дали изглежда изморен и мързелив?

  • Дали понякога просто изчезва нанякъде?

  • Дали наистина малките проблеми са това, което го дразни?

  • Дали е по-чувствителен към закачки отколкото е нормално?

Разбира се, списъкът ще бъде различен за всеки човек. Ако имате проблеми със забелязването, можете сами да си направите списък как вашите братя и сестри действат, когато са разстроени – тогава ще можете да видите техните нужди, дори ако те самите не ви говорят за своите проблеми.

Какво да направя?

Когато вашият брат или сестра са тъжни или разстроени, ето някои идеи как да ги насърчите:

  • Попитайте ги какво можете да направите за тях.

  • Напишете им бележка.

  • Молете се за тях и им кажете, че се молите за тях.

  • Изслушвайте ги, ако искат да говорят с вас.

  • Направете нещо, което знаете, че им харесва.

  • Използвайте библейски стихове, за да ги насърчите.

  • Похвалете ги.

  • Попитайте ги какво не е наред.

  • Насърчете ги като им помогнете да видят нещата от Божията гледна точка.

  • Донесете им нещо за хапване.

  • Попитайте ги как се чувстват.

  • Подарете им нещо – може би шоколадови бонбони!

  • Разберете дали вие не сте причината за проблема.

Специална бележка за семейства с три или повече деца:

Опитайте се да прекарвате еднакво време с всеки един от своите братя или сестри. Не допускайте да има твърде много близост само с един. Понякога веселото време само с един брат или сестра, или подчертаването, че имате нещо много специално между вас, ще направи другите да се чувстват отхвърлени.


ОБЪРКАН СЪМ...

Въпрос: Но това е невъзможно; не познавате брат ми!

Отговор: Прав сте, не познавам брат ви. Но не познавам и вас. Възможно ли е той да казва същото за вас?

Бог познава брат ви и ви го е дал като подарък. Братята на Йосиф бяха най-лошите братя. Продадоха го като роб, но той го прие като част от Божия план. Колкото по-трудно е положението, толкова повече слава към Бога ще има, когато вашите взаимоотношения се подобрят. Ако това е напълно невъзможно за вас, ще бъдете принуден да зависите от Господа. Тогава ще имате свидетелство за другите относно Божията сила и как Божиите решения действат дори в най-трудните ситуации.

“Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.” (2 Кор. 1:4)



– ТАКА МУ СЕ ПАДА. ВИНАГИ СЕ СМЯТА ЗА МНОГО ВЕЛИК. СЕГА ДА ВИДИМ ДАЛИ ЩЕ МУ ХАРЕСА ДА БЪДЕ РОБ. НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ СЕ ОТЪРВЕМ ОТ НЕГО.

– ВИНАТА Е ТВОЯ, МОМЧЕ. ДА ВИДИМ СЕГА КАКВО ЩЕ СТАНЕ С ТВОИТЕ СЪНИЩА.

– ВСИЧКО ТОВА СТАВА, ЗАЩОТО ПРОДАДОХМЕ БРАТ СИ. СЕГА ТОЗИ ЧОВЕК ЩЕ НИ НАПРАВИ РОБИ. БОГ НИ ОТМЪЩАВА.

– АЗ СЪМ ЙОСИФ ВАШИЯТ БРАТ, КОГОТО ПРОДАДОХТЕ. НЕ СЕ РАЗСТРОЙВАЙТЕ. БОГ ГО ИЗПОЛЗВА ЗА ДОБРО, ЗА ДА СПАСИ ЦЯЛОТО НИ СЕМЕЙСТВО.

НЕГОВИЯТ разказ приложен днес

Те не заслужават прошка

“Ако някой има право да се гневи, това съм аз! Ако някой има право да накаже братята си, това съм аз! Страдах с години заради тяхната жестокост. Бях нещастен, гладен, обругаван, забравен, презиран и изтезаван заради тях. Сега най-после имам възможност да си го върна.”

Можете ли да си представите Йосиф да се чувства така? Ако беше имал това отношение, помислете как това би променило историята. Нека сега да се върнем назад двадесет години в живота на Йосиф и да погледнем от гледна точка на братята на Йосиф.

Те се оплакват един на друг:

– Не е честно, че нашият брат получава цялото внимание.

– Да, и татко винаги обвинява нас, но винаги хвали Йосиф.

– Чу ли какъв подарък татко е дал на Йосиф?

– Татко никога не дава на нас нищо.

– Не мога да търпя това повече.

Братята на Йосиф позволиха на своята ревност да нараства и продължава. Винаги когато позволявате грешни мисли на ревност, те ще доведат до повече проблеми. В случая с Йосиф, в края на краищата братята му го продадоха като роб. Не показаха никакво съчувствие към неговите сълзи. Не желаеха да отстъпят своите права и да покажат кротост. Показаха обратното на чувствителност и любов, мислейки само за себе си.

От друга страна, Йосиф е съвършен пример за съчувствие и кротост. Той не само прости на своите братя, но също им помогна, благослови ги и ги обичаше. Кое даде на Йосиф способността да покаже такова отношение? Йосиф можеше да погледне на ситуацията от Божията гледна точка. Чрез вяра той разбра, че което неговите братя възнамеряват за зло, Бог всъщност възнамерява за добро. Тази вяра в Бога му даде способност да се отнася към своите братя праведно.

Макар че никой от нас няма да продаде своя брат като роб, ние трябва да се пазим от същото отношение на ревност, което братята на Йосиф показаха. Имало ли е случай, когато родителите ви са хвалели вашия брат или сестра, и вие сте смятали, че и вие трябва да бъдете похвален? Понякога струва ли ви се, че вашият брат получава повече внимание или че родителите ви го харесват повече? Ако се борите с мисли на ревност, вземете решение да следвате примера на Йосиф, а не на неговите братя. Неговите братя позволиха на грешните мисли да доведат до огорчение и грешни действия. Йосиф отхвърли грешните мисли и реши да отговори на злото с прошка и съчувствие.


Въпроси за самооценяване 8

Доколко познавате вашите братя и сестри?

Можете ли да ми кажете следните неща относно вашите братя и сестри?

q Кога последно са били болни?

q С какви приятели им харесва да прекарват време?

q Как се чувстват днес?

q Как се разбират с родителите ви?

q Какви неща ги дразнят и нараняват най-много?

q Кога е рожденият им ден?

q Какво им харесва да правят в свободното си време?

q Кога са станали християни?

q Дали предпочитат да стоят будни до късно вечерта или да стават рано сутрин?

q Какви книги, хора или послания са им повлияли най-много?

q Какъв е техният любим вид сладолед?

q През какви проблеми преминават сега?

q Дали предпочитат работа в дома или навън?

q Какви са техните цели в живота?

q От кое предстоящо събитие се вълнуват най-много?


Резултати

Оценка: Ако знаете:

0Първата стъпка за вас е да научите името на брат си или сестра си.
1-3Може би се нуждаете от проверка на слуха и зрението.
4-6Започнете да извършвате допитвания, за да наваксате изгубеното време.
7-9Справяте се доста добре, но не бъдете твърде самоуверен. Опитайте се да прекарвате по-малко време в говорене и повече в слушане.
10-12Имате доста сведения полезни за подкупване, заплахи, подаръци и убеждаване. И дори по-добре, това ще ви помогне да разбирате нуждите на вашите братя и сестри и да им служите.
13-15Поздравления! Трябва да работите за детективска агенция!

4 начина за воюване

Лошото воюванеДоброто воюване
Слабите
хора
се бият

Егоизъм/гордост
#1
РЪКО-

пашен
бой

– Беше прав за това. Аз сбърках. Какво да направя, за да ти помогна?
Кротост/смирение
Силните
хора
отстъпват
Глупавите
хора
обвиняват

– Ти си дребен подлец!
– Глупачка!

Огорчение/гняв
#2
ДУМИ

(Критики
дразнене
тон на
говорене)

– Знам, че днешният ден беше труден за теб, но ти ми помогна много в две отношения.
Съчувствие/милост
Мъдрите
хора
хвалят
Злите
хора
нараняват

Отмъстителност/омраза
#3
ЗАСАДА

(Атаки
иззад
гърба)

– Да отидем да те почерпя един сладолед.
Любов/учтивост
Праведните
хора
вършат
добро
Бунтовните
хора
сеят
раздори

– Знаеш ли какво направи той?
Клюки/лъжи
#4
ПРЕДАТЕЛСТВО

(Причиняване
на вражди)

Чувствителност/разбиране
Верните
хора
се молят

ДОБРОТО воюване

(мисли от татко)

  • ДОБРОТО воюване не е с плът и кръв, а срещу по-голям враг.

  • ДОБРОТО воюване започва на колене и в Словото.

  • ДОБРОТО воюване се води с нашите сърца и умове.

  • ДОБРОТО воюване често е приятно.

  • ДОБРОТО воюване е против невидими врагове, които често владеят света.

  • ДОБРОТО воюване е най-често против самите нас и вътре в самите нас.

  • ДОБРОТО воюване често се печели чрез загуба.

  • ДОБРОТО воюване не е против братята и сестрите, а за тях.

  • ДОБРОТО воюване е трудно, но мирно. Лошото воюване е лесно, но бурно.

  • ДОБРОТО воюване никога не бива изгубено безвъзвратно.

  • ДОБРОТО воюване никога не е гневно воюване.

  • ДОБРОТО воюване преобразува враговете в съюзници.

  • ДОБРОТО воюване се печели чрез предаване.

  • ДОБРОТО воюване не може да се спечели с аргументи.

  • ДОБРОТО воюване води другите към мир.

  • ДОБРОТО воюване изисква повече умения от лошото воюване.

  • ДОБРОТО воюване има много невидими победи. Лошото воюване оставя много невидими жертви.

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Sarah, Steven, and Grace Mally
Copyright © 2002 Tomorrow's Forefathers
превод Copyright © 2007 София Маринова