Глава 9
Твърде голям, твърде малък, твърде висок, твърде нисък

Кой по ред сте?


Ето ти храна и вода, Бърни. Приятен ден!

Долу, Бърни! Лошо куче! Защо си толкова див?

Раздел от Сара

Кой по ред сте?

Стивън е нашият компютърен експерт. Той наистина знае нещата. За съжаление, той също непрекъснато смята, че имаме нужда от допълнително скъпо оборудване.

Един ден си седях във всекидневната, когато Стивън дойде при мен и ми каза:

– Сара, за мен да получа лаптоп е като за теб да се омъжиш.

Това ме изненада.

– Аз не бих направила това сравнение, – казах аз – но кое те кара да го кажеш?

– Ами, – продължи Стивън – да получа лаптоп е нещо, което винаги съм искал, и няма да повярвам, ако наистина се случи.

Аз отговорих:

– Хмммм... Стивън, а какво ще кажеш ти да се ожениш?

Той отговори:

– Сара, това за мен е като за теб да получиш лаптоп.

Както може да се очаква, Стивън, Грейс и аз сме доста различни. Същото важи за всяко семейство; редът на раждане, индивидуалността и интересите правят всеки човек в света уникален. Разбирането на тези разлики ще ни помогне да общуваме правилно един с друг.

Пратеник към най-големите

Тъй като съм най-голямата, на мен се пада задачата да пиша към вас, най-големите. Забелязали ли сте, че да си най-голям може да бъде трудно? Може би смятате, че върху вас се хвърля най-много работа, най-много отговорност, и че другите очакват най-много от вас.

Да сте най-голям може да изглежда като проблем понякога, но всъщност е предимство. Не само имате най-много отговорност, но и най-много влияние. Ако вие работите за по-добри взаимоотношения, вашето семейство върви към успех. По същия начин, ако имате проблеми с вашите братя и сестри, трябва да сте готови да понесете вината и да смятате за своя отговорност да подобрите нещата. Вие сте най-голям, най-зрял, и сте в положение на най-голямо влияние.

Помните ли разказа за блудния син, който напусна дома си със своя дял от наследството? (Лука 15:11-32) Защо според вас блудният син въобще напусна дома? Има няколко причини, но аз смятам, че една причина е, че беше отхвърлен от по-големия си брат. Когато се върна у дома, неговият по-голям брат не се зарадва, нито го посрещна с добре дошъл; но ревнуваше. Ако по-големият брат отначало беше правилният тип брат, може би по-малкият никога нямаше да напусне дома.

Когато бях на единадесет години, мама ме изведе веднъж да закусваме навън. Искаше да ми обясни колко влияние имам върху Стивън и Грейс. Даде ми списък с начини да ги насърчавам.

Повечето първородни не осъзнават влиянието, което имат. Нашите по-малки братя и сестри ни забелязват, наблюдават ни, харесват когато им обръщаме внимание и ни подражават; те естествено искат да ни угаждат. Това ни дава голяма възможност да им влияем. Ако ги хвалим за вършене на правилните неща, това ще бъде по-голяма мотивация за тях да продължат да правят тези неща. Понякога по-малките братя и сестри отчаяно се опитват да ни угаждат. Служат ни, помагат ни и правят неща за нас, но ние просто приемаме това за даденост. Те са въодушевени, очакват похвала, но не получават нищо (или дори по-зле – критика).

Може би си мислите, “Грешиш. Моят по-малък брат или сестра не иска да ми угажда.” Ако това е вярно, то е белег на по-голям проблем. Ще обясня какво искам да кажа. По-малките братя и сестри естествено искат да угаждат на по-големите. Но когато има някаква обида и те бъдат наранени или огорчени, това отношение може да се обърне. Тогава вместо да искат да ви угаждат, те целенасочено искат да си държат неприятно и да ви дразнят. Тогава сте в по-трудно положение и трябва да намерите проблема в основата (както говорихме в четвърта до шеста глава). Но обикновено по-малките братя и сестри наистина искат да ви угаждат, независимо дали го осъзнавате.

Обичайни слабости на най-големите:

  • Командват по-малките или ги дразнят.

  • Вземат всички решения.

  • Изискват или очакват твърде много.

  • Постоянно намират проблеми или критикуват.

  • Твърде заети за по-малките братя и сестри.

  • Не забелязват нуждите на по-малките.

  • Срамуват се от тях вместо да се гордеят с техните уникални особености и силни страни.

  • Налагат своите си идеи. (Това е моята специалност!)

  • Не позволяват на по-малките да участват.

  • Смятат себе си за по-важни от тях.

  • Твърде контролиращи.

  • Опитват се да променят недостатъците, които виждат в братята и сестрите си.

  • Дразнят и се смеят, без да осъзнават раните, които нанасят.

  • Използват по-малките братя и сестри.


Да, господине, ние споделяме. Аз я карам надолу, а той я кара нагоре.

Тъй като първородният е най-голям и е този, от когото другите вземат пример, изглежда като че ли той обикновено налага своето си. Спрете и помислете за взаимоотношенията с вашия брат или сестра през последните няколко дни. Имало ли е случай вие да сте взели някакви крайни решения? Да сте наложили своето си? Когато Стивън и аз бяхме малки, играехме много игри заедно (Лего, кученца, коли, къща и т.н.). Като погледна назад, намирам за забавно, че винаги аз решавах какво ще става и с кои играчки ще играем. Когато Грейс израстваше, тя и Стивън прекарваха много време заедно в игра. Тогава беше ред на Стивън да взема всички решения и да контролира играта. Грейс се оплаква, че тя никога не е играла на кукли или на къща – само коли, камиони, футбол, Лего и конструктори. Най-големите често намират начини да се възползват от по-малките.

Майка ми също е била най-голямата в семейството. Веднъж като е била малка, нейната майка ѝ е дала шоколад за да го раздели с по-малкия си брат. Казала на майка ми:

– Искам да разделиш шоколада и да оставиш брат си първи да избере кое парче иска.

Майка ми се съгласила и внимателно разделила шоколада на три парчета. Нейният брат избрал едно, и тя взела другите две!

Важни съображения за най-големите:

  • Давайте добър пример.

    След няколко години на домашно училище Господ ме изобличи, че затруднявах майка си като се оплаквам за работата у дома. По-късно забелязах, че Стивън възприе моето лошо отношение и също не желаеше да върши домашните задължения. Открих, че Стивън и Грейс често подражават на моето отношение. Ако аз съм радостна, те са радостни. Ако се оплаквам, те се оплакват. Много пъти съм се дразнела относно нещо, което Стивън и Грейс правят, и след това осъзнавам, че аз правя същото!

  • Бъдете готови да се учите от тях.

    Само защото са по-малки не означава, че не могат да ви дадат добри идеи и открития.

  • Изразявайте любов.

    Можете да го правите чрез добри дела, чрез тона на гласа си, чрез думите си и т.н.

  • Защитавайте ги от лоши влияния, лоши приятели и лошо познание.

  • Позволете им да участват в живота ви.

    Когато отиват да пазарувам, ми харесва Стивън и Грейс да са с мен. Винаги е приятно да си с най-добрите си приятели, нали? Стивън обикновено идва с мен, когато трябва да свърша някаква работа. Той може да направи и най-скучното отиване до магазина в забавно приключение. Когато Стивън е с мен, винаги се случват интересни неща. Хората, които ни наблюдават, си мислят, че Стивън ми е приятел. В края на краищата, ако сме брат и сестра, бихме ли искали да сме заедно?

  • Молете се за тях всеки ден.

  • Не хранете очаквания.

    Приемайте ги каквито са вместо да се опитвате да ги вкарате в калъпа на вашите идеи за тях.

  • Поемайте инициативата да вършите неща заедно.


– Какво пъавиш?
– Защо?
– Какуо е това?
– Може ли да го пъавя?
– Това самует ли е?
– Това уепиуо ли е?
– Може ли да го пъобвам?
– Той уети ли?
– Защо?
– Може ли да си игръаем?

Като най-голям, често вие сте този, който трябва да поема инициативата да прекарва време с тях или да започва проекти или служения. Веднъж моите родители организираха уроци за семеен живот с няколко други семейства, и аз помолих Стивън и Грейс да се молим за нашите родители докато те водеха уроците. Молехме се заедно няколко минути преди всеки урок. Като деца, част от нашето служение трябва да бъде да правим служението на нашите родители успешно. Често семейните служения никога не започват, защото никой не поема инициативата да ги организира и започне. Нямате извинение: Вие сте най-големият и отговорността е ваша. Ако това ще помогне, направете го официално задължение! Като най-голям, поемайте инициативата или да прекарвате специално време с брат си или сестра си, или да предлагате и водите проект за семейно служение. (Моля ви, след това ми изпратете доклад за това.)

Веднага ще кажа, че осъзнавам, че това не е толкова лесно колкото изглежда. Може би като мен и вие сте открили, че по-малките братя и сестри не винаги са ревностни да се съобразяват с идеите на по-големите. Когато бях на четиринадесет години, започнах да свиря на арфа. След около шест месеца ми дойде великата идея да уча Стивън и Грейс. Бях толкова развълнувана! Определих време за уроци и приготвих практически задания и започнах да работя с тях. Бях разочарована, че нещата не потръгнаха както очаквах. Всъщност скоро открих, че това ще бъде най-добрата възможност да се уча на търпение, която някога съм имала! Стивън и Грейс настояваха, че не искат да се учат да свирят на арфа или на пиано.

Сара: Стивън, време е за урока по арфа.

Стивън: Не ми трябва урок по арфа.

Сара: Трябва ти. Искам да имаме един урок днес. Нека да го направим сега.

Стивън: Сега съм зает.

Сара: Добре, кога можеш? Нека да определим време.

Стивън: Следващия януари.

Сара: Какво ще кажеш за 1:00?

Стивън: Не, тогава съм зает.

Сара: Добре, кога ще можеш?

Стивън: Какво ще кажеш за втория вторник от следващата седмица?

Сара: Не, ще помоля мама да определи време.

Стивън: Тя сега е заета.

(В края на краищата Стивън и Грейс идват за урока само защото мама настоява.)

Урокът протича по следния начин:

Грейс: Изморена съм.

Сара: Аз също съм изморена, но трябва да изсвириш тази пиеса. И така, Грейс, не се свличай така на стола. Седи изправена. Не нямам предвид съвършено изправена като игла. Хайде, направи го правилно.

Грейс: Дори не знам защо ми е този урок. Не съм се упражнявала.

Сара: Тогава нека да започнем. Постави пръста си на струната. Сега си мръдни ръката леко нагоре по струната. Не, не чак до върха на арфата. Можеш ли сега да си преместиш ръката малко по-надолу? Не, не чак до пода.

Грейс: Не можем ли да проведем този урок по-късно?

Сара: Грейс, арфата не ти е възглавница. И така, Грейс, колко пъти трябва да ти казвам, че не можеш да четеш книга по време на урока?

Грейс: Свършваме ли?

(В края на краищата измислих сложна система от награди и стимули, и успях да напредна с тях. Сега и двамата са много добри музиканти, но пътят не беше лесен.)

Колкото повече работите заедно като семейство, толкова повече ще виждате как Бог е замислил вашето семейство такова каквото е. Всяка различна индивидуалност, умение и интерес събрани заедно правят завършен комплект. Когато всички в семейството се сближават, ще се въодушевявате като виждате и споделяте как Бог работи. Едно от нещата, което прави Стивън, Грейс и аз да бъдем най-добри приятели един с друг, е, че обичаме да споделяме живота си един с друг. Можем да си говорим за неща, които не можем да споделим с други приятели. Когато сме имали изморителен ден, всички искаме да сме заедно и да си разказваме преживяванията. Обикновено всички говорим едновременно.

Спомням си една конкретна вечер. Денят беше дълъг, зает и изпълнен с преживявания. Всеки имаше какво да каже, преживявания за разказване или мнение за това или онова. Седяхме във всекидневната и просто си говорехме. Тъй като всички бяхме толкова изморени, на никого не му се искаше да направи усилието да стане и да си отиде в стаята. Не след дълго само някои от семейството говореха, а други бяха затворили очите си и започнаха да хъркат...хрррр...

Помня Грейс като малка. Всяка вечер, когато вече беше изморена, заспиваше – някъде. Можеше да бъде на всяко място, обикновено на пода, под някоя маса или стол, или където е играела. (За нея нямаше значение дали на пода има килим или не.) Така че когато си лягахме, трябваше да станем, да намерим Грейс и да я отнесем в леглото. Не знам дали на сутринта се е чудела как се е озовала там.

...Е, онази вечер, когато всички си говорехме във всекидневната, стана същото, което става с Грейс. Единствената разлика беше, че Грейс не беше единствената, която заспа на пода. Да, тя беше първа, но след това Стивън заспа, след него татко, мама (тя беше на дивана), и накрая аз. Цялото семейство, един по един, потъна в сън, и не остана никой, който да завлече другите по леглата им. Както и да е, когато слънцето изгря на следващия ден, събудихме се и се чудехме какво правим на пода във всекидневната. Всички бяхме облечени и готови за семейната молитва!

Накратко, за вас като най-големи има сериозни причини да бъдете насърчени. Тъй като по-малките братя и сестри наистина се влияят от по-големите, вие имате изключително голяма вероятност за успех, ако започнете да инвестирате в живота им. Бог няма ли да държи най-големите и най-зрелите отговорни? Ако има проблеми във вашите взаимоотношения, не хвърляйте вината върху други – поемете я сами. Оценете живота си. Дали не сте наранили или пренебрегнали по-малките? Решете още сега да правите всичко възможно да ги обичате, цените, насърчавате и мотивирате. А сега да видим какво Стивън и Грейс имат да кажат за вторите и третите деца в семейството. Аз също изгарям от любопитство!


Раздел от Стивън

Ново значение на думата “посредник”

Е, Сара пише към най-големите, Грейс към най-малките, а всички останали трябва да четете каквото аз съм написал (независимо дали сте втори или двадесети). Също, аз съм единственото момче – между две момичета! Това не е ли като да си изоставен на остров заобиколен от диваци? В тази глава ще споделя някои от ползите и трудностите да бъдеш по средата.

Забелязал съм едно много странно явление. Понякога най-големият има някаква идея и очаква вторият по ред да я изпълни. Например, веднъж Сара спомена колко смешно би било ако изсипя леда от чашата си във врата на татко. Той караше и ние бяхме на задната седалка. Не се смейте. Не беше много смешно, когато наистина се случи. Веднъж Сара написа кратка пиеса за нас двамата. Аз трябваше да бъда куче и тя каза, че имам нужда от голям нос. За това Сара завърза празна ролка от тоалетна хартия на носа ми. Всеки път когато видя тази прекрасна снимка в албума, си мисля за радостта да бъдеш “втори по ред.”

Ако сте втори или сте някъде по средата, може да откриете, че постоянно се съревновавате. Винаги има някой, който е преди вас, така че вие естествено се влияете от него и го уважавате. Едно предимство от това е, че можете да наблюдавате грешките, които той допуска в различните ситуации, и да се учите от тях, за да не правите същите грешки. С други думи, той се учи по трудния начин, а вие се учите по лесния начин.

Вторите по ред понякога биват пропускани. Изглежда че първородният винаги печели вниманието само защото е най-голям (като например има три милиона негови снимки като бебе), най-малкият винаги печели вниманието само защото е най-малък, но средните никога не получават никакво внимание.

Друга трудност е, че хората често очакват от вас като втори по ред да бъдете точно като най-големия. Тъй като не сме точно като най-големите (за щастие!), мнозина втори по ред смятат, че трябва да се съревновават с най-големите за да получат одобрение.

Има нещо интересно в това да бъдеш по средата. А то е, че не само вие се влияете от някого, но и някой друг се влияе от вас. Вие също като най-големия сте в много добро положение на влияние. По-малките ви братя и сестри ще приемат всякакви комплименти, които получават от вас. Повярвайте ми – знам го много добре. Ако просто им дадете няколко добри думи, усмихнете им се или се посмеете на шегата им, това ще означава много за тях. Ние знаем какво е да си от получаващата страна с нашите по-големи братя и сестри, така че знаем какво нашите по-малки братя и сестри искат от нас. Нека да бъдем точно същите по-големи братя и сестри, каквито искаме по-големите да бъдат към нас.

Сега ще насоча вниманието си към момчетата. Сигурно ще се съгласите с мен, че сестрите са интересни хора. Моите сестри обикновено разнасят много неща насам-натам. (Може да е склонност на най-големите и на третите по ред. Не, всъщност си мисля, че е склонност на момичетата.) И тъй като аз съм единственото момче, те си мислят, че съм нещо като тяхна лична ръчна количка. Това може да е проблем, но проблемите си имат своите предимства. Повечето мъже днес не разбират своята отговорност към “по-слабия съсъд.” Момчетата са по-едри и по-силни от момичетата, и следователно трябва да смятат за привилегия да ги закрилят, да им помагат в онова, което те не могат да правят, и да им показват специална почит, уважение и учтивост. Трябва да бъдем учтиви и да вършим очевидните неща, които често биват пренебрегвани, като да зареждаме колата с бензин и да им помагаме в носенето. (Само се уверете, че те ще платят за бензина!) Опитайте се да отворите вратата за сестра си и вижте дали няма да ѝ хареса.


САРА МОЛИ: ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ

– Добре че си тук, Стивън, имам работа за теб.
– Бързо се излюпвай, Грейс! Работата ти се натрупва!

Дефинициите на Стивън

Весело настроение – Може и да е заразно, но някои хора изглежда са ваксинирани против инфекцията.

Домашни задължения – Това, което правите, ако искате да останете сам за няколко минути.

И т.н. – Съвършената дума, когато не можете да се сетите за правилната.

Философията на най-големия – Никога не отлагай за утре онова, което можеш да наредиш на някой да прави днес.

Златното правило – Нещо, което може и да е старо, но не е било използвано достатъчно, за да показва какви да е белези на похабяване.

Енергия – Нещо, което по-малките братя и сестри спестяват за дъждовни дни.

Момичета – Хора, които прахосват времето си прахосвайки вашето.


– Не трябва ли да си пишеш домашните?
– Не си пращи ставите на пръстите!
– Мама иска да сложиш дрехите за пране.
– Донеси ми бисквити.
– Не влизай в стаята ми.
– Твой ред е да миеш чиниите!
– Препечи ми една филийка.
– Измий си зъбите.
– Не ме командвай.
– Виж кой звъни.
– Не крещи.
– Не тичай насам-натам.

Раздел от Грейс

Последни, но не без значение

Сара е говорела много пъти с други хора как да се разбират с по-малките братя и сестри. Аз очевидно нямам по-малки братя и сестри, и следователно нейните съвети не важат за мен. Аз не съм мислела за това и не съм се притеснявала за това. Просто съм приемала, че е отговорност на Сара и Стивън да се опитват да се разбират с мен!

Но аз имам новини за най-малките. Ние също имаме своята си отговорност. Имаме избор дали искаме да бъдем “досадници” или “благословение.” Какви искаме да бъдем, неприятни или приятни за нашите братя и сестри?

Всички ние искаме внимание и одобрение от нашите големи братя и сестри. Ако не можем да получим внимание като сме добри и полезни, понякога отиваме в другата крайност и се опитваме да привлечем тяхното внимание като сме досадни. Това създава трудности за всички – включително нашите родители. Това ли е което искаме? Аз имам опит и с двете☺, така че се надявам това да ви насърчи да бъдете благословение, а не досада.

Как да бъдете благословение:

  • Занесете им нещо за хапване докато работят.

  • Радвайте се, когато успяват; не им завиждайте.

  • Изпращайте в стаята им малки хартиени самолетчета с бележки на тях.

  • Помагайте им, когато се грижат за вас докато родителите ви ги няма.

  • Прибирайте велосипеда им на мястото му.

  • Казвайте на родителите си за добрите неща, които сте забелязали в тях.

  • Носете им цветя в стаята. (На братята може би сини цветя? Или жаба. Това може би няма да е благословение за мама!)

  • Изненадайте ги, като тайно свършите някое от техните домашни задължения.

  • Оставете ги да седят на предната седалка в колата.

  • Послужете им когато са болни като им нарисувате картичка, носите им книги, одеяла и различни неща.

  • Не ги притеснявайте, когато искат да останат сами.

  • Когато видите брат си или сестра си сутринта, усмихнете се и кажете весело, “Добро утро! Как спа?”

  • Изненадайте ги като оставяте бонбони върху бюрото им.

  • Съобразявайте се с това, което те искат да правят. В нашето семейство Сара е тази, която измисля големите “разтърсващи земята” планове (като например да напишем КНИГА!). Така че трябва да реша дали да се съобразявам с нея или не. Открих, че в подобна ситуация от голяма помощ е да виждам нещата от нейна гледна точка. Как бих се чувствала, ако аз измисля тази велика идея, а Сара и Стивън не искат да участват?

  • Оставете ги да изядат остатъка от картофеното пюре за вечеря.

  • Покорявайте им се. Ние най-малките не харесваме когато нашият по-голям брат или сестра ни казва какво да правим, особено ако не са много по-възрастни от нас. Но дори ако това засяга гордостта ни, добра практика е да бъдем смирени и да ги почитаме.

Как да бъдем досадни:

Ако се отпуснем, можем да бъдем дразнещи, неприятни, малки досадници, нали? Сигурна съм, че нашите по-големи братя и сестри ще се съгласят, че имаме голям талант в това отношение!

  • Постоянно питайте, “Какво правиш?”

  • След това никога не пропускайте да зададете и следващия въпрос, “Защо?”

  • Ако не отговорят (или дори ако отговорят), това е сигурен знак, че трябва пак да зададете същия въпрос, по-високо.

  • Вземайте нещата им. Стремете се да ги надрасквате или чупите.

  • Проверете колко дълго можете да говорите без да спрете (освен за да си поемете дъх).

  • Идете в тяхната стая и разбъркайте нещата им.

  • Когато техни приятели дойдат на гости, това е най-доброто време да покажете всичките си играчки, хитрини, снимки, или да разкажете всичките си измислици.

  • Изпивайте цялото мляко, за да няма мляко за закуска.

  • Винаги посочвайте къде са сбъркали в подробностите, когато разказват някаква случка.

  • Изненадайте ги с вашите неща на тяхното легло.

  • Винаги говорете високо. Всъщност, ако крещите вместо да говорите, това наистина ги ядосва.

  • Влизайте в банята точно преди тях.

  • Отивайте в тяхната стая рано сутринта, играйте си с лампите, дръпнете завивките им и извикайте, “Време е за ставане!”

  • Чукайте на вратата на стаята им всеки пет минути, за да им кажете нещо.

  • Досаждайте им когато се опитват да четат интересна книга.

  • Усмихнете се широко, когато ви казват, че сте изключително досаден.

  • Когато ви помолят да подадете маслото, започнете бавно да мажете масло на своята филия.

  • Казвайте им колко благодарни сте, че не изглеждате като тях.

  • Казвайте им, че смятате техните шеги за тъпи.

  • Винаги изскачайте иззад ъглите, когато не очакват, и ги изплашвайте. (Това е една от моите специалности!☺)


НЕГОВИЯТ разказ приложен днес

Остави ме на мира, братче!

Този пример в Писанието е само един от многото разкази, които ни информират за отношенията между по-големите и по-малките братя. Някои от вас сигурно никога не са чували за Елиав, но очаквам всички да сте чували за неговия по-малък брат. Елиав беше красив и строен млад мъж. Той беше в лагера на израилтяните, биейки се против филистимците. Един ден в лагера дойде малкият брат на Елиав. Той беше изпратен от баща си да донесе подаръци и да разбере как вървят нещата.

Всъщност нещата въобще не вървяха добре. Един великан на име Голиат се подиграваше и присмиваше на израилтяните, но никой нямаше смелостта да се бие с него. Всички израилтяни се страхуваха. Малкият брат на Елиав, чието име беше Давид, не можеше да повярва, че това се случва. Той започна да задава въпроси и попита какво ще получи човекът, който убие великана.

Елиав се разгневи и каза на Давид, “Защо си слязъл тук? И кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.” (Виж 1 Царе 17:28). Защо Елиав реагира така на Давид? Изглежда като несправедлива реакция. Всички знаем какво стана след това. Давид отказа да позволи Божието име да бъде хулено по този начин от Голиат. Той се би против великана, въпреки че всички останали в лагера на израилтяните се страхуваха. Господ спечели значителна победа чрез вярата на Давид.

Тогава защо Елиав се раздразни на Давид? Това е защото въпреки че Елиав беше водач в Израел (1 Царе 16:6), той не се биеше против великана, както беше правилно. Той не искаше, защото се страхуваше. Но и не искаше малкият му брат да го излага. Според мен Елиав просто се почувства виновен, когато Давид спомена за бой с великана. Именно вината на Елиав го направи да се разгневи на малкия си брат Давид. Елиав знаеше, че самият той не е такъв водач, какъвто трябва да бъде.


– МАХАЙ СЕ ОТТУК, МОМЧЕ. ПОЗНАВАМ МОТИВИТЕ ТИ И ГОРДОСТТА ТИ. ИСКАШ ПРОСТО ДА НАБЛЮДАВАШ БИТКАТА. И КЪДЕ ОСТАВИ НЕЩАСТНИТЕ СИ ОВЦЕ? ВЕРОЯТНО И ЗА ТЯХ НЕ СИ СЕ ПОГРИЖИЛ.

– КАКВО СЪМ НАПРАВИЛ? И ЗАЩО НИКОЙ НЕ УБИВА ТОЗИ ВЕЛИКАН, КОЙТО СЕ ОСМЕЛЯВА ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА ЖИВИЯ БОГ? СРАМ И ПОЗОР ЗА ИЗРАЕЛ.

ОБЪРКАН СЪМ...

p align=justify>Въпрос: Правилно ли е да доноснича?

Отговор: Зависи от мотива ви. Ако причината да издадете брат си или сестра си е да послужите на себе си или за да им отмъстите, тогава не е правилно. Това само ще направи брат ви или сестра ви да ви се разсърдят, и в края на краищата това ще нарани взаимоотношенията ви, вместо да ги поправи. Матей 18 ни казва, че когато брат ни съгреши против нас, трябва да отидем и да говорим с него насаме.

Но е винаги добра идея да общувате с вашите родители и да ги уведомявате за вашите проблеми. Важно е да им казвате всичко и да нямате тайни от тях. Не е неправилно да споделяте с родителите си, когато виждате, че нещо трябва да се промени в живота на някой от вашите братя или сестри. Но преди да го направите, изследвайте мотивите си и вижте дали вашата цел е само доброто на вашия брат или сестра. Те трябва да знаят, че го правите за тях – не против тях.


Въпроси за самооценяване 9

  1. Показвам чувствителност към брат си или сестра си като...
    q Усещам когато са ядосани и стоя настрана.
    q Забелязвам, когато са непокорни и казвам на мама.
    q Помня кога е рожденият им ден.
    q Не чета дневника им.
    q Утешавам ги, когато са тъжни.
    q Научавам кои неща нараняват чувствата им и ги избягвам.
    q Стискам шишето с кетчуп към храната си, а не към тях.

  2. Другите хора смятат, че брат ми или сестра ми и аз...
    q Всъщност се харесваме.
    q Сме безнадеждни.
    q Сме големи борци.
    q Сме приятни и идеални събеседници.
    q Сме смехотворна двойка.
    q Участваме в Гражданската война.

  3. Съгласен съм да прекарам време само да изслушвам грижите на моя брат или сестра...
    q Докато си завързвам обувките.
    q Когато спя.
    q Ако те ме изслушват.
    q Те имат грижи?

  4. Когато сестра ми е лоша към мен и ме обижда...
    q Иска ми се тя да е като кучето ми. То не задава въпроси и не ме критикува.
    q Осъзнавам, че това е изпитание от Бога.
    q Решавам, че враговете ми са по-малък проблем от моето семейство.
    q Не казвам нищо, но ми е трудно да ѝ простя.

  5. Когато сестра ми и аз искаме да използваме компютъра по едно и също време, най-добрата реакция е...
    q Да застана зад стола ѝ, да я бутна и да я направя да се повози.
    q Да поставя надпис на компютъра, “Само с резервации.”
    q Да се откажа от правата си.
    q Да изключа компютъра от контакта.
    q Да кажа, че компютърът е заразен и тя може да хване вирус.

  6. Когато сестра ми иска да ми покаже зъба, който се клати, чувствам се...
    q Отвратен.
    q Приятно ми е.
    q Привилегирован.
    q Изненадан.
    q Като фея.
    q Че има възможност да я направя да се чувства обичана.
    q Припадам.

  7. Брат ми или сестра ми смята, че съм...
    q Тяхна постоянна играчка.
    q Не съществувам.
    q Наслаждавам се да играя “Следвай водача” 24 часа на ден.
    q Нямам какво друго да правя освен да им помагам.
    q Приятел, на когото могат да се доверят.
    q Възнамерявам да им пиша биографията.

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Sarah, Steven, and Grace Mally
Copyright © 2002 Tomorrow's Forefathers
превод Copyright © 2007 София Маринова