Глава 10
Семейно воюване

Удивителното оръжие наречено “похвала”


Раздел от Сара

Удивителното оръжие наречено “похвала”

Лицето на малкото момче, чийто по-голям брат се връщаше от екскурзия, излъчваше вълнение. Макар да беше прекарало сутринта в прилежна подготовка за завръщането на брат си, времето пак като че ли течеше твърде бавно в очакване. То постави знак “Добре дошъл!” на вратата и помоли майка си да направи любимите сладки на брат му. Постави ги на масата до чашите със студено прясно мляко. Всичко беше готово и малкото момче беше в нетърпеливо очакване.

Най-после вратата се отвори и влезе неговият голям брат. Лицето на момчето се озари и то зачака да види реакцията на брат си. Но по-големият брат като че ли въобще не забеляза всички тези неща, а направо тръгна към стаята си със своя приятел.

Малкото братче се затича след него казвайки:

– Направихме сладки за теб. Ела да ги изядем!

– Не съм гладен. – каза големият брат, докато влизаше в стаята си с приятеля си и затваряше вратата. Лицето на братчето помръкна и то бавно си тръгна.

Можете ли да си представите как този разказ би могъл да има съвсем различен край, ако големият брат беше по-чувствителен към братчето си? Да си представим, че големият брат беше погледнал към малкия с лъчезарна усмивка и беше казал:

– Толкова ми е приятно да те видя. Липсваше ми. Я! Сладки! Благодаря ти, че си приготвил всичко това за мен!

След това си представете, че се беше обърнал към приятеля си и беше казал:

– Братчето ми е страхотен. Винаги се стреми да направи другите щастливи.

Само си представете колко приятно щеше да бъде на малкото братче! Всичките му приготовления щяха да имат голям смисъл. Тази похвала би го мотивирала да бъде дори още по-верен на брат си, още по-радостен да му помага с всичко, което може, и още по-въодушевен да продължава да върши добри дела.

Повечето примери на похвала във вашето семейство няма да бъдат така драматични както този разказ, но вашата похвала ще има същото въздействие. Няма начин да подчертая достатъчно много колко важно е да похвалите братята и сестрите си. Дума на похвала може напълно да промени тяхното отношение, поглед, ден и живот. Похвалата мотивира хората да продължават да се опитват и да не се предават. Тя дава надежда и видение за бъдещето. Похвалата показва, че сте на тяхна страна и ги цените. Тя насърчава, подкрепя и мотивира. Похвалата променя животи.

Пр. 25:11 “Дума казана на място е като златни ябълки в сребърни съдове.”

Пр. 12:25 “Теготата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява.”

Пр. 15:23 “От отговора на устата си човек изпитва радост, и дума на време казана, колко е добра!”

Начини да изразите похвала

  • Усмивка.

  • Възклицание като: “Много добре!” “Уау!” или “Добра работа!”

  • Думи на насърчение.

  • Обяснете как Бог ги е използвал за добро в живота ви.

  • Изразете как сте забелязал конкретни черти на благочестие в живота им.

    Искам да наблегна на това. Похвалата не е просто комплимент. Тя е насърчение към някого като показваме белезите на благочестие, които той показва. Далеч по-добре е да хвалим вътрешни характеристики като доброта, вярност или весел характер отколкото външни характеристики или постижения.

  • Благодарете им.

  • Показвайте благодарност за всяко нещо, с което са ви били полезни (чрез техните действия, думи или пример).

  • Похвалете ги на други хора (особено пред приятели или родители). Правете това в присъствието на вашите братя или сестри, за да го чуят.

Научете се да се съсредоточавате върху доброто, а не върху лошото в живота на другите. Когато критикувате някой, те се обезсърчават и имат чувството, че няма как да ви угодят. Скоро могат да започнат да си мислят, “Защо въобще да се опитвам?” Казват, че трябва да хвалим десет пъти за всеки един път, когато критикуваме. Ще откриете, че можете да постигнете много повече в живота на вашия брат или сестра, ако се съсредоточите върху похвала на техните силни страни вместо да посочвате техните слабости. Желязото се калява с желязо, но златото се лъска до блясък с мека кърпа. Похвалата е тази мека кърпа.

Една моя приятелка, която е на шестнадесет години, трябваше да се грижи за една вечер за своите три братчета. Преди да излязат, родителите ѝ дали задачи на две от момчетата. Те започнали да се оплакват, че на третия брат не била дадена никаква работа. Тази млада дама бързо казала:

– Ами брат ви винаги е толкова готов да помогне, сигурна съм, че ще се радва да ви помогне, ако го помолите учтиво.

На лицето на този брат се появила голяма усмивка, когато я чул да го хвали. Преди дори да успеят да го попитат, той се обадил:

– Ще се радвам да помогна!

Проблемът на тази млада дама с нейните братя е бил решен много лесно, защото тя използвала чудесното оръжие на похвалата.

Незабавен успех

Ние живеем недалеч от един малък парк. Един ден татко отишъл в парка с приятел да ритат топка. Група деца дошли при тях и ги попитали дали могат да играят с тях. Когато децата започнали да играят, татко забелязал едно от малките момчета, което изглежда била непопулярно сред тях. Изглежда никой не го харесвал и всички странели от него. Татко си поставил цел за тази игра – да насърчи това момченце. То било в отбора на татко и татко през цялото време се опитвал да му подаде топката.


Браво, Джони! Много добро излизане на позиция!

– Много добър пас! – казал татко. Това незабавно дало на момчето нова мотивация и то заиграло още по-усилено. Татко продължавал да му подава топката и да го хвали като казвал, – Ти наистина играеш добре! – Сега вече момчето било наистина насърчено и започнало да по-добре от другите играчи. Това дало на татко повече възможности да го похвали. И разбира се, колкото повече го хвалел, толкова по-мотивирано и изпълнено с енергия ставало то. Към края на играта момченцето било изтощено, но било много въодушевено и не искало да си тръгва. Вероятно това е била най-добрата игра в живота му, само заради малко похвали. Всеки човек желае одобрение, така че когато хвалите другите, вие ги правите да се чувстват успешни. Вие издигате тяхното име и репутация и изразявате одобрението си към тях. Някога осъзнавал ли сте, че имате властта да направите деня на някого успешен просто като го похвалите? Също, успехът ражда и повече успех. Затова малко похвала стига далеч.

Как да приемаме упреци

Има и още една страна в тази глава. Подгответе се, защото това е дори по-трудно от похвалата. Когато решим, че ще хвалим другите вместо да ги критикуваме, трябва да осъзнаем, че не е задължително другите да ни хвалят. Всъщност, трябва да сме готови да да получаваме обратното – критики. Какво правите, когато сестра ви, или майка ви, или някой приятел дойде при вас и ви каже, че грешите, или че вършите работата си ужасно зле, или че техният начин да я свършат е по-добър? За всеки човек това е трудно за приемане. Не много хора могат да търпят това или да се справят правилно с такова нещо. Но ако сте способен да приемате упреци по праведния начин, това е белег на зрялост и мъдрост. Надявам се, че вече сте започнал да работите върху упражняване на смирение и кротост, защото в такъв случай вече се движите в правилната посока.

“Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.” (Пр. 9:8)

“Ухо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите. Който отхвърля поуката презира своята си душа, а който слуша изобличението придобива разум.” (Пр. 15:31-32)

Кои са двете форми на упрек?

  1. Упрек, който е истинен.
  2. Упрек, който е лъжлив.

Трябва да можем да приемаме упреци прие всякакви обстоятелства. И двата вида упрек са много трудни за приемане. Ако човекът, който ви упреква, е прав, тогава вие знаете, че не сте бил прав в тази конкретна област, и трябва да признаете грешката си. От друга страна, ако той греши, тогава критиката е несправедлива и това също е трудно.

Веднъж карах кола следвайки татко, който караше предната кола. Спряхме да заредим бензин и татко ми спомена няколко грешки, които съм направила при карането. Моята незабавна реакция беше да обясня защо съм ги направила (да защитя себе си). Като продължихме по пътя си, започнах да си мисля колко забавно е, че всеки винаги автоматично защитава себе си, когато бива критикуван. Започнах да си мисля за многото църковни и семейни проблеми възникнали защото критикуваният просто не е можел да търпи критиките. Точно тогава реших, че искам да науча правилния начин да приемам упреци и критики. Не винаги съм имала успех, но често помня това решение когато се опитвам да защитавам себе си.

Правилният начин да реагирате:

  • Изслушайте целия упрек без да спорите.

  • Благодарете им.

  • Ако е очевидно, че са прави, признайте това веднага. Ако смятате, че грешат, кажете им, че ще помислите, и че вас е важно да бъдете като Христос и да вършите правилните неща.

  • Внимателно обмислете, молете се и определете на какво иска да ви научи Бог чрез тази ситуация.

  • Ако е възможно, идете при тях и им обяснете как техният упрек ви е помогнал.


– Трябва да се срамуваш за това, Сентри! Лошо куче!

– Вестникът е нищо. Да видите какво е да ви ударят с Библията.

Раздел от Стивън

“Разгорещено” разискване

Слънцето грееше над къщата без климатична инсталация, в която нашето семейство провеждаше разгорещено разискване. Но това не беше обикновено разискване. Беше много важно. Обсъждахме къде ще ядем. Всъщност баба излезе с идеята да ни заведе на ресторант. Идеята ни хареса, още повече че тя щеше да плати. Баба каза:

– Не искам да обикалям с колата. Нека първо решим къде ще ядем.

Започнахме да обсъждаме възможни ресторанти. Баба не искаше да яде в ресторант за бързо хранене. Нито искаше да яде в скъп, луксозен ресторант. Дадохме ѝ много предложения, но тя отхвърли всичките ни идеи.

Накрая баба каза:

– Нека просто да обиколим с колата.

Натоварихме се всички заедно с ненужния си багаж и тръгнахме. Баба знаеше за някакъв ресторант, който искаше да опита, но не знаеше как се казва. Мислеше че знае къде трябва да се намира, но когато стигнахме до мястото, не намерихме никакъв ресторант. Продължихме да обикаляме и да казваме на баба всички ресторанти, край които минавахме. Никой от тях не ѝ харесваше. Дори спряхме в няколко от тях за да хвърлим поглед на менюто. Никой не изпълняваше изискванията на баба. Започвахме да се чудим дали въобще ще обядваме! Тогава минахме покрай ресторант наречен Бохемска градина. Тъй като ни беше омръзнало да обикаляме, казахме:

– Да спрем тук.

Удивително, баба се съгласи и ние влязохме. Ресторантът се оказа много приятен; не беше много скъп и дори получи одобрението на баба.

По средата на обяда татко каза:

– Сигурен съм, че този ресторант би се радвал на музика от арфа. Малката арфа е в колата, защо да не я донесем? – Спогледахме се. Татко и неговите странни идеи!

Сара каза:

– Аз не искам да свиря.

Аз заявих категорично:

– Не ме карай да свиря.

Грейс (която тогава беше на седем години) каза:

– Аз ще свиря! Може ли да свиря? Нека да свиря! Моля ви! Искам да свиря!

Татко попита управителката и тя каза, че няма проблеми. След това той донесе малката арфа. Татко я постави близо до нашата маса и Грейс започна да свири. За нещастие имаше някои проблеми, за които не бяхме помислили. Преди всичко, Грейс не беше се упражнявала от седмица. (Току-що се бяхме завърнали от конференция, която продължи цяла седмица.) Не беше във форма. Също малко се притесняваше и не можеше да си спомни песните. Освен това арфата току-що беше извадена от гореща кола и не беше настроена. Звучеше ужасно. Всички се срамувахме. Сара и аз се преструвахме, че сме клиенти, които нямат нищо общо с представлението на живо в ресторанта. Опитвахме се да не се смеем.

След няколко песни татко извика Грейс обратно при масата, за да си завърши обяда. Грейс каза:

– Никога вече няма да свиря на арфа пред други хора.

В този миг сервитьорката дойде при нашата маса. Уплашихме се, че ще ни помоли да напуснем. Вместо това сервитьорката въодушевено благодари на Грейс за свиренето и каза, че е било чудесно. Каза колко много другите клиенти са се наслаждавали на музиката. Даде ни купон за 20 долара за ресторанта. На лицето на Грейс незабавно се появи огромна усмивка. Тя скочи на крака и каза:

– Ще изсвиря още няколко песни!

Виждате ли как една бележка на похвала промени цялото отношение на Грейс? Тя се промени от много обезсърчена към много въодушевена само заради една малка похвала. Някога използвал ли сте оръжието на похвалата? Това оръжие изглежда е една от най-добре пазените тайни.

Но кое прави похвалата толкова трудна? Може би е защото смятате, че вашите братя и сестри не заслужават вашата похвала. Може би защото сте ядосан и не искате да ги похвалите. Може би просто не мислите за похвали. Каквато и да е причината, ако не ги хвалите, вие не използвате едно от вашите най-полезни и ефективни оръжия.

Когато започнете да използвате това оръжие, гледайте да го използвате правилно. Не трябва да хвалим със скрити мотиви. Важно е да бъдете искрен и да сте откровен, когато хвалите. Нашият мотив трябва да бъде да им даваме без да се надяваме да получим нещо в замяна.

Вашето “свръх-секретно” оръжие

Представете си следното: Братчето ви има лош ден. Успал се е и закъснява с домашните си задължения. (Не, не става въпрос за мен. Можете ли да си представите аз да се успивам?) Разлива мляко на пода и трябва да го избърше. Вече е ядосан, така че като вземете назаем неговия молив без да го питате, той ви крещи. Майка ви чува това и му се скарва. Просто това за него е лош ден. Сякаш нищо не върви за него. Имате избор: можете да се отнасяте към него както той се отнася към вас (което означава да направите деня му още по-лош) или можете да се опитате да го насърчите. Да речем, решавате да използвате оръжието на похвалата. (Знам. Въобразявам си твърде много относно вас.) И така, започвате да се опитвате да се сетите за нещо, за което да го похвалите. Спомняте си, че вчера (чакай да видя . . . какво направи той? Със сигурност трябва да е направил нещо добро. А онзи ден. . . .) Сетих се! Помогнал ви е да се грижите за малката ви сестричка. Отивате при брат си и му казвате:

– Така и не ти благодарих, че ми помогна да се грижа за сестричката ни онзи ден. Знаеш ли, благодарение на твоята помощ имах възможност да завърша едно важно задание за училище. Благодаря ти!

Така че когато оставите тази книга, вземете вашите “свръх-секретно” оръжие и “воювайте доброто воюване”!


– Какво добро момченце си. Беше много любезно, че беше бос, когато ме ритна.

Дефинициите на Стивън

Конструктивна критика – Когато аз критикувам теб.

Деструктивна критика – Когато ти критикуваш мен.

Семейно обсъждане – Когато всеки говори, никой не слуша, и по-късно всеки спори относно какво е казано.

Прекъсване – Нещо, което хората постоянно правят, с едно изключение – когато ги хвалите.

Такт – Способността да описвате на другите начина, по който те гледат на себе си.

Незначителни приказки – Нещо, което идва в значителни количества.

Ласкателство – Като захарен памук – няма много съдържание, но определено те кара да се чувстваш добре!


Раздел от Грейс

Удивителни оръжия

Ура! Време е да “Воюваме доброто войнстване”! За да воювате, трябват ви оръжия. Затова ги извадете и “на бой!” Именно това очакваме! Сега, да видим. . . . Нашето първо оръжие е да привлечем родителите си на наша страна. Чакайте, не, първото ни оръжие е да се научим да се защитаваме с голям запас от думи. Не, не е това. . . . О! Спомням си, първото ни оръжие е да се научим да стреляме с ластици!

Не? . . . Не е това? . . . Никое от тези не е вярно? . . .

Казвате, че “Оръжието е похвалата”???

Ами . . . след като прочетохме разделите от Стивън и Сара, предполагам всички сме убедени, че похвалата наистина е оръжие. Но аз искам да ви кажа, че тя не е единственото оръжие. Тъй като те подробно ви описаха оръжието на похвалата, аз ще ви разкажа за друго важно оръжие. Нарича се молитва. Молил ли сте се за вашите братя и сестри?

Оръжието на молитвата

Най-важният начин да помогнем на нашите братя и сестри е да се молим за тях. Молете се за тях всеки ден! Никога не си мислете, че молитвата е дребна или маловажна част от живота. Как бихме могли да “победим,” ако Бог не е на наша страна? Ние сме доста лоши войници, не е ли така? Не можем да направим нищо без Господа. Не можем да успеем да се разбираме с нашите братя и сестри без Божията помощ. Само Бог може да направи нашето семейство да бъде това, което Той иска да бъде. Следователно ако не молим Бога за помощ, не използваме нашето най-добро оръжие.

Как мога да използвам това оръжие?

  • Питайте братята и сестрите си какви нужди имат и се молете за тях.

  • Молете се да имате правилните реакции на всекидневните обстоятелства.

  • Молете се вашите братя и сестри да бъдат силни за Господа.

  • Молете се да вземат мъдри решения и да израстват в любовта си към Господа.

  • Молете се вашата любов към вашите братя и сестри да нараства.

  • Молете се за мъдрост, когато не знаете какво да правите. (Яков 1:5)

  • Молете Господа да ви показва кога сте наранили братята си и сестрите си, за да очистите съвестта си.

  • Молете Господа да ви покаже начини да имате съвместно служение с братята си и сестрите си.

  • Молете Господа за сила, тъй като сами сме толкова слаби. (2 Кор. 12:9)

Това стана в един часа

Дум! Тряс!

– Помощ!

– Ох!

“Какъв ли е този шум?,” се е чудела Сара докато е тичала нагоре по стълбите. Намери ме изплашена и плачеща истерично, седнала върху куп от вещи. Върху мен беше паднала библиотечката, но тъй като бях точно пред нея, успях да я хвана и да я бутна на мястото ѝ. Лошото е, че всички неща на библиотечката паднаха – и паднаха върху мен! По пода имаше счупени неща и парчета стъкло, но, ако не се смятат някои цицини по главата ми и едно одраскване по лицето ми, аз бях добре. Бяхме благодарни, че самата библиотечка не падна върху мен с пълна сила! Бях само на осем години и можех да се нараня сериозно. Но не оставяйте книгата все още, това не е краят на разказа.

Темата в нашето семейство през нея седмица беше безопасност, защото предишната вечер Сара беше водила събрание на Брайт Лайтс по темата за безопасността. Цяла седмица бяхме изучавали темата. Когато татко се върна от Чикаго по-късно нея вечер, мама го попита дали се е молил за безопасността на семейството ни през този ден. Той каза, “Да,” но след това се сети, че се е молил едва в един часа следобед. . . .

Няколко минути по-късно татко забеляза лепенките и одраскванията по главата ми и попита какво се е случило. Аз тъкмо излизах, затова само казах:

– Ще ти кажа по-късно, но всичко стана в един часа следобед.

Забележително! Бог е подбудил татко да се моли за безопасността на семейството ни точно когато сме имали нужда от това!

Молитвата има сила! Да се разбирате с братята си и сестрите си е трудна тема, и е невъзможна задача, ако трябва да се справяме сами! Никога няма да успеем сами! Ние сме толкова безпомощни, но Бог е толкова силен! Господ е на наша страна и Той иска от нас да търсим Неговата помощ.

“Голяма сила има усърдната молитва на праведния.” (Яков 5:16)

Така че ако имате сериозно намерение да направите братята си и сестрите си ваши най-добри приятели – молете се!


ОБЪРКАН СЪМ...

Въпрос: Какво да правя, ако не мога да се сетя за НИЩО, за което да ги похваля?

Отговор: Ако не можете да се сетите за нещо голямо, което да похвалите, тогава похвалете нещо малко. Ако не можете да се сетите за нещо малко да похвалите, тогава похвалете нещо съвсем мъничко. Дори може би е по-добре да хвалите най-малките неща, тъй като няма нищо за хвалене в самото действие, и сте принуден да хвалите чертите на характера. Това е най-важното нещо, което да хвалите. Например:

q Отправили са усмивка към вас? Можете да похвалите тяхната веселост.

“Джони, винаги се усмихваш на хората и това ги прави да се чувстват удобно. Някои хора никога не се усмихват.”

q Свършили са си домашните задължения? Можете да похвалите тяхната прилежност.

“Джони, как успяваш да свършиш всичко така бързо? Може би трябва да започнеш бизнес за домакински работи.”

q Покорилили са се на родителите си в някакво задание? Можете да похвалите тяхното покорство.

“Джони, татко ти възложи трудна работа. Ти наистина се справи добре.”

q Станали са рано сутрин? Можете да похвалите тяхната самодисциплина.

“Мамо, знаеш ли, че Джони стана първи тази сутрин? Когато аз се събудих, той вече работеше на бюрото си.”

q Послушали са ви? Можете да похвалите тяхната съсредоточеност.

“Джони схваща нещата доста бързо. Видя ли как последва всички наставления точно както му казах?”


НЕГОВИЯТ разказ приложен днес

Прочетохте ли писмото?

Един човек отиде в един град за да проповядва Благовестието, но хората в този град не го приеха. Биха го и го затвориха в тъмница поради неговото учение. Когато Господ го избави от тъмницата, той отиде в друг град за да продължи да проповядва Благовестието. Този човек вече беше минал през много гонения и скърби, но не се предаваше. Проповядваше Благовестието навсякъде, където отиде. В другия град някои хора повярваха на неговото послание относно Христос и станаха християни, но и там имаше хора, които се противопоставиха на неговото дело. Скоро целият град беше разтревожен. Той избяга през нощта и отиде в следващия град. Този човек се притесняваше за новоповярвалите и се чудеше как се развиват. Дали щяха да останат силни във вярата? Дали ще издържат и през гонения? Дали ще помнят нещата, които ги е учил? Той се молеше за тях. Реши също да им напише писмо. Да видим дали можете да забележите как използва оръжието на похвалата.

В началото на своето писмо той заявява, “Всякога благодарим на Бога за всички ви и ви споменаваме в молитвите си, като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и с твърда надежда.” Той продължава като ги хвали за начина, по който са били пример за много други вярващи, и обяснява, че навсякъде хората говорят за тяхната вяра и свидетелство. В своето следващо писмо той продължава, “Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, задето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг; така щото и сами ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте: което е доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което и страдате.” (1 Сол. 1:1-10 и 2 Сол. 1:3-5)

Виждате ли как това е превъзходна стратегия за да насърчи и мотивира тези новоповярвали? Това не е ласкателство. Павел не го казваше за своя печалба, и разбира се, цялата похвала беше вярна. Тъй като те са новоповярвали християни, със сигурност е имало много неща, за които Павел е можел да ги поправи или да ги критикува. Но ако четете писмата на Павел, ще откриете, че той се отнася внимателно и съчувствено към своите ученици. Той ги насърчава и изразява своята дълбока любов и благодарност към тях. Павел осъзнава, че напояването на малкото семе на правилните неща ще постигне повече от използването на таран срещу дебелите защитни стени на заблудата. Таранът няма да събори стените, но похвалата ще ги накара да отворят вратите. Павел иска всеки един от нас да следва неговия пример. (Фил. 3:17 и 4:9)

СКЪПИ ТИМ,
ПОМНИ ДОБРИТЕ НЕЩА, КОИТО СТАРЕЙШИНИТЕ КАЗАХА ОТНОСНО ТЕБ, ПРОРОЧЕСТВОТО, А СЪЩО И ДАРБАТА. ТИ СИ БОЖИЙ ЧОВЕК. ОПАЗИ ЗАДАЧАТА, КОЯТО ТИ Е ДАДЕНА. ИЗБЯГВАЙ ПАРИТЕ И СЛЕДВАЙ БОЖИИТЕ ПЪТИЩА. ИСТИНА Е, ЧЕ ИСУС СПАСЯВА ГРЕШНИЦИТЕ. АЗ БЯХ НАЙ-ЛОШИЯТ ОТ ТЯХ, И ТОЙ МЕ СПАСИ. ВОЮВАЙ ДОБРОТО ВОЙНСТВАНЕ НА ВЯРАТА.


Въпроси за самооценяване 10

  1. Моята главна причина да не хваля е...
    q Не се сещам.
    q Не мога да намеря за какво да похваля.
    q Твърде ядосан съм.
    q Брат ми и сестра ми не разбират английски.
    q Отварям устата си, но нищо не излиза.
    q Чувствам се неудобно какво ще си помислят за мен.

  2. Хваля моите братя и сестри...
    q Поне 10 пъти на всеки един път, когато ги поправям.
    q Около 3 пъти на всеки един път, когато ги поправям.
    q Приблизително също толкова, колкото ги и поправям.
    q 1 път за всеки 10 пъти, когато критикувам.

  3. Хваля конкретните качества на характера, които наблюдавам в живота на моя брат или сестра...
    q Често.
    q Никога.
    q Те никога не ме хвалят.
    q Веднъж май го направих, сигурен съм, че наистина го направих.
    q Имам правото да замълча.
    q Питайте ме след като прочета тази книга.

  4. Когато брат ми или сестра ми влезе в стаята, аз...
    q Се прозявам.
    q Приветствам.
    q Припадам.
    q Покланям се.
    q Включвам радиото.
    q Крещя.
    q Натискам бутона за катапултиране.

  5. Аз хваля брат и сестра си пред други хора...
    q Да.
    q Не.
    q Не познаваш братята ми и сестрите ми.
    q Не мога да се сетя за нещо за хвалене, даже да исках.
    q Знаеш ли къде мога да мина на очен преглед? Струва ми се, че не виждам въпроса добре.

  6. Участвам заедно с брат си или сестра си в проекти...
    q Доколкото мога.
    q Те са моите проекти.
    q Само когато съм принуден.
    q Когато ми трябва безплатна работна ръка.
    q Когато ме подкупят.

  7. Когато правя сладки и сестричката ми иска да помогне, моят нормален отговор е...
    q Да кажа въодушевено, “Разбира се, можеш да измиеш чиниите!”
    q Да кажа, “Ако настояваш – но този път не слагай сол вместо захар, не изтървай сладките в съдомиялната машина, не заспивай, когато са във фурната и не ги давай на хамстера си.”
    q Да кажа, “Много добре, бих искала да ми помогнеш!”
    q Да кажа, “Добре, какво ще кажеш да ги продадем за долар на парче и да разделим печалбите?”

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Sarah, Steven, and Grace Mally
Copyright © 2002 Tomorrow's Forefathers
превод Copyright © 2007 София Маринова