Глава 11
Казваш “приятели”?

Практически начини за изграждане на приятелство


Раздел от Сара

Практически начини за изграждане на приятелство

“Господи, не съм съгласна да поддържам обичайните взаимоотношения със Стивън и Грейс. Искам най-доброто от Теб. Има ли нещо, което мога да направя, за да подобря нашите взаимоотношения, да стана по-близка с тях и да ги насърча?”

Така се молих преди няколко години. Въпреки че смятах взаимоотношенията ни със Стивън и Грейс за добри, чудех се какво мога да направя за да ги подобря дори повече. Идеята, която Господ ми даде тогава, беше удивителна. Ще се радвам се да я споделя с вас. Поради многото ползи, които донесе на нашето семейство, бих искала да ви насърча да направите същото с вашите братя и сестри.

Идеята беше да създам група наречена АTTACH. Това означава Израствайки заедно към отговорност, оприличаване с Христос, и съгласие. (ATTACH – Advancing Together Toward Accountability, Christ-likeness, and Harmony) Целта на АTTACH беше да даде възможност на братята и сестрите да се насърчат един друг и да се учат един от друг. Написах писмо на Стивън и Грейс за да ги поканя да започнем заедно АTTACH. Ето какво написах на Стивън:

Скъпи Стивън,

Каня те да се присъединиш към “група” с мен. Нарича се АTTACH. АTTACH означава Да напредваме заедно в отговорност, оприличаване с Христос, и съгласие. АTTACH е за братя и сестри, които искат да задълбочат своите взаимоотношения и да насърчат своя вървеж в Господа.

Моля те да приемеш тази покана за пикник с мен в сряда. В случай че вали, ще бъде в събота. Ще бъдем само двамата.

С любов в Христос,

Сара

Написах подобно писмо и на Грейс, като я поканих на пикник няколко дни по-късно. И Стивън, и Грейс отговориха, че желаят да са част от АTTACH. Те дойдоха развълнувани на пикника и аз ги изненадах с дневник за АTTACH, който бях приготвила.

Това беше само началото. Ние продължихме да провеждаме събрания на АTTACH и за мен те бяха много специални. Аз мислих, че започвам групата АTTACH за да насърча тях, но бях изненадана колко полезна беше тя за мен. АTTACH даде на мен, Сивън и Грейс пълноценно време заедно. Тя също ни даде чудесна възможност за много добри разговори, които нормално не бихме провели в “ежедневния живот.”

Ако не успеем да спечелим приятелство и братски взаимоотношения с нашите собствени братя и сестри, ние изгубваме едно от най-големите благословения в живота!

Има много различни начини да привлечете вашите по-малки братя и сестри, но ето как АTTACH работеше в нашето семейство. Често (веднъж в месеца е добра цел) излизаме за събиране на АTTACH. Опитваме се да направим нещо специално, като например да излезем да закусваме заедно, или да отидем на пикник. Храним се, говорим, и разискваме върху всяка част от дневника. Полезно е да имате дневник, защото ви насочва какво да правите по време на събирането и дава добри теми за разговор.

Дневникът

Направих три дневника, по един за всеки. Дневникът може да бъде направен както желаете. Купих среден размер тетрадки, украсих ги и ги разделих на пет части. Ето частите, които предлагам:

  1. Дневник: Тази част е за лично ползване у дома. В нея записваме идеи за АTTACH и това, което правим при всяко събиране.

  2. Библейско изучаване: На всяко събиране избираме да прочетем и обсъдим заедно текст от Писанието. В дневника записваме, какво сме научили и стиховете, които са ни направили впечатление.

  3. Молитва: По време на събирането споделяме искания за молитви и ги записваме за да се молим един за друг. На следващото събрание споделяме отговорените молитви. Понякога се молим заедно на събранието.

  4. Отговорност: Избираме една област в която искаме да ни държат отговорни (ставане рано, учене наизуст, подреждане, показване на благодарност). Записваме я и си поставяме за цел да проверяваме напредъка един на друг.

  5. Проекти: На всяко събиране на АTTACH избираме проект за служение, над който двамата планираме да работим през следващите няколко седмици. (Понякога избираме по-голям проект. Тази книга беше един от тях!). Някои изпълнени проекти са:

    • семеен бюлетин

    • събиране на децата от квартала за библейски клуб

    • писане на благодарствени картички

    • изработване на проект за насърчаване на по-малките братя и сестри

    • приготвяне на сладки за съседите

Идеи за ръководене на АTTACH

Като по-голям брат или сестра, целта ви е това време заедно да е от полза за вашите братя и сестри. Молете се за събранието преди да отидете. Молете се Господ да благослови времето ви прекарано заедно и да го използва за Неговите цели. Молете се да имате добро общуване и вашите по-малки братя или сестри да прекарат приятно. Като разговаряте с тях, бъдете смирени и готови да споделите вашите трудности. Ако вие първи разговаряте открито с тях, ще установите навярно, че и те ще са открити с вас.

Съветвам ви да се подготвите да споделите три неща освен тези в дневника.

1) Похвалете ги като им посочите конкретна черта от характера, която сте забелязали у тях, и защо я харесвате.

2) Мотивирайте ги като им обясните, че талантите, способностите или качествата, които демонстрират, са голям потенциал за Божието царство.

3) Послужете им като споделите откровение, което скоро сте научили, и ще е полезно за тях.

Свидетелство от едно младо момиче, което е започнало ATTACH

(Трейси, 21 годишна, от Мисури)

Провеждането на АTTACH с моите брат и сестра беше такова благословение! Започнах АTTACH защото ми хареса идеята да отделя време за специално общуване с тях. Считах, че това ще задълбочи моите отношения с тях и ще ни насърчи да бъдем по-прилежни в търсене на Господа.

Беше преди около година, когато започнах АTTACH с моите по-малки брат и сестра. И двамата бяха наистина развълнувани да участват и го очакваха! След първото ни събиране вече виждах как Бог щеше да използва това като инструмент за да ни сближи. Понеже работя на пълен работен ден, не мога да прекарвам с тях толкова време, колкото искам, но АTTACH ми помогна да отделя време за тях. Открих, че се радват само защото съм отделила определено време да бъдем заедно. Искам да го направя дори по-специално, като ги заведа на обяд или на парк. Аз започнах да ги опознавам по-добре чрез нашите събирания, като споделяхме забавления и полезни поучения. Напоследък изучавахме заедно учението за вярата, наизустявахме Евреи 11, и четяхме биографии на посветени християни в историята. Аз съм толкова благодарна за брата и сестрата, които Бог ми е дал. Това наистина е специална връзка, която Той е създал за да ни помогне да израстваме в Негово подобие. 1 Сол. 4:9 “А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие сте научени от Бога да се обичате един друг.”

Дали чрез АTTACH или по друг начин, помнете, че общуването е абсолютно необходимо. Важно е да отделите време да разговаряте, споделяте идеи, борби, и да получите съвети. Това означава да сте най-добри приятели. Някои семейства имат проблеми, с които не са се справили, и поради това не могат да разговарят нормално и общуват като семейство. Знаете ли какво става когато не можете да общувате?

Общуване в чужда страна

Когато бях на единадесет, нашето семейство отиде на кратко мисионерско пътуване в Хонг Конг. Татко беше зает с мисионерска работа, а ние останалите се възползвахме от всяка възможност да разгледаме страната и опитаме ресторантите. Събрахме доста опит в намиране на посоките и бутане на количката на Грейс.

Когато пилешките бутчета, сепията, ориза и екзотичните зеленчуци ни омръзваха, ние се отправяхме към Макдоналдс. Един ден мама и ние трите деца влязохме в препълнен Макдоналдс. Да поръчаме беше трудна задача, защото персоналът говореше китайски, (а ние не). Седнахме на масата и започнахме да ядем, но скоро открихме, че нямаме кетчуп за пържените картофи. Мама се върна при касиерката да вземе малко кетчуп, но тя не разбра какво мама искаше.

– Кетчуп – каза мама.

– Вода ли искате? – каза тя.

– Не, кетчуп – отвърна мама.

– Хамбургер? – предположи жената.

Разбирайки, че общуването не е успешно, мама посочи към снимка и попита за кетчуп. Жената все още беше объркана. Мама се опита да покаже нагледно с ръце правоъгълната форма на пакетче кетчуп. Жената отиде за помощ, и накрая след още няколко опита мама получи кетчупа. Мама се върна победоносно на масата и Стивън каза: “Но, мамо, аз току що изядох последния картоф!”

Много ненужни проблеми възникват, когато не умеете да общувате. Как ще се съхранят семейство или брак ако не могат да се разбират един друг? Какво ще стане с бейзболен отбор, ако объркат сигналите си? Понякога семействата общуват лошо или рядко, човек да се чуди дали говорят един език. АTTACH е инструмент, който ви помага да прекарате време заедно и да разговаряте, дори когато сте много заети.

След като започнах АTTACH, бях толкова развълнувана от това, че исках да насърча и други да започнат АTTACH групи. Някои момичета, на които преподавам в Bright Light, започнаха АTTACH със своите по-малки братя и сестри. Те дойдоха при мен с много добри отзиви. Ако започнете АTTACH и желаете да споделите за това, или ако се нуждаете от подкрепа и искате да прочетете за други групи, елате на нашия уеб сайт www.brothersandsisters.net на страницата на АTTACH. Ако искате да започнете нещо като АTTACH във вашето семейство, но просто нямате време, тогава ви предизвиквам да преразгледате приоритетите си!


Раздел от Стивън

Продължавайте

Може би изглежда, че на практика няма начин да изградите практични взаимоотношения с непрактични братя и сестри. В началото може да ви се стори така, но невероятни неща могат да се случат, ако сме готови да постоянстваме.

Наближаваме края на книгата. Вие вече показахте постоянство, като стигнахте до тук. (В случай, че не сте прескачали.) В тази глава Сара и Грейс споделят някои практични начини да започнете да подобрявате отношенията с вашето семейство. Аз искам да ви насърча не само да започнете, но и да продължите. Както казах в първа глава, това е маратон, и няма да спечелим, ако не продължим да тичаме. Независимо че ще се уморим и понякога ще загубваме вяра, че ще успеем, всяко движение напред е важно.

Когато се опитваме да изградим по-добри отношения с нашите братя и сестри, нещата не винаги ще вървят по план. Може би ще прочетете книга като тази и ще решите да промените начина, по който се отнасяте към вашето семейство. Ако приличате на мен, сигурно ще се справяте наистина добре . . . в продължение на два дни. И след това нещата ще се върнат към нормалното. Не можем да очакваме, че всичките ни проблеми ще се решат за една нощ. Всичко изглежда чудесно за ден-два, но когато нещата не се подобряват както сме очаквали, лесно се обезсърчаваме. Ще отнеме време и ще бъдете изкушени да се откажете. Трябва да покажете постоянство, решителност и смелост.

Още колко?

Нашето семейство научи много за постоянството, когато веднъж пътувахме до Колорадо. (Преди около четири години.) Имахме една основна цел на пътуването – да се изкачим на Плоската планина. Бяхме се опитвали веднъж по-рано, последния път когато бяхме в Колорадо, но се отказахме на средата на пътя. Сега бяхме решени да стигнем до върха.

Денят започна с нашия сутрешен библейски урок. Избрахме следния стих на деня: “Спускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.” (Фил. 3:14) След изучаването на Библията започнахме да се приготвяме за изкачването. Искахме да вземем възможно по-малко багаж, за да пътуваме леко. Решихме да вземем обяда си и това беше всичко! После татко каза, че ще бъде много студено на върха на планината. Предложи да вземем дрехи и за студено и за топло време. Неохотно решихме да добавим няколко пуловера и клинове към раницата. Вече изглеждаше малко по-тежка. След това татко ни осведоми, че нашият малък обяд няма да е достатъчен. Той добави, че ще ни трябва много храна. И по-късно ще се радваме за това. Направихме още няколко сандвича и сложихме още малко вафли в раницата. За нещастие, татко забеляза, че всеки има само по едно шише с вода. Той настоя да вземем цяла туба с вода. Тъкмо когато щяхме да напуснем къмпинга татко каза: “Взехте ли слънцезащитния крем? А слънчевите очила? О, да не забравите бинокъла. А между другото кой носи фотоапарата и лепенките?” Сега нашите раници бяха толкова пълни, че едва ги затворихме. Бяха доста тежки. Накрая в 10 преди обяд започнахме нашето изкачване. Трябваше да изкачим 4.4 мили за да стигнем до върха на Плоската планина. (Имайте предвид, че това са 4.4 мили изкачване.) После разбира се следваха 4.4 мили слизане.

0 Мили: Когато започвахме нашето изкачване, всеки се чувстваше весел и силен. Грейс беше особено подскоклива и дори носеше една от раниците. Много скоро Грейс каза: “Изминахме ли вече половината път?” Точно тогава минахме покрай знак отбелязващ 4.0 мили до върха. През следващия половин час трябваше да обясняваме на Грейс какво са десетични дроби. Не съм сигурен, че тя въобще разбра. Имаме училище дори през ваканцията!

1 Миля: Решихме да починем и похапнем пред една живописна гледка. Раниците ни се струваха доста тежки, затова татко предложи да вземе част от нашите допълнителни дрехи (тези, които той ни накара да вземем) и да ги скрие под едно дърво. Решихме, че ще ги приберем по пътя наобратно. Евреи 12:1 казва, “...нека отхвърлим всяка тегота и грях, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще.”

2 Мили: Решихме да спрем за обяд. Бяхме уморени. Бяхме гладни. Татко носеше една от раниците, а ние останалите се редувахме да носим другата. Трябваше да се съсредоточим върху нашата цел. “Гледайки на Исус начинателя и усъвършителя на нашата вяра.” (Евр.12.2) Цитирахме библейски стихове докато вървяхме, за да забравим умората си. Измислихме и песен със стиха за деня – Филипяни 3:14. Изведнъж забелязахме, че сме забравили бинокъла на мястото, където обядвахме. О, не! Татко реши да слезе да го вземе при едно условие, ние да продължим да вървим.

3 Мили: Спряхме за обяд . . . отново. Имахме мускулна треска. Бяхме уморени. Бяхме изпотени. Бяхме гладни. Сега татко носеше и двете раници. Когато срещахме непознати, споделяхме с тях нашия стих, “Спускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.” Достигнахме височината, където вече не растяха гори. Беше красиво, но въздухът бе разреден и трудно се дишаше.

4 Мили: Спирахме за почивка почти на всеки десет крачки. После Грейс падна и обяви, че не може да направи и една крачка повече. Сега татко носеше две раници и един човек. Продължихме много бавно. Всеки беше твърде уморен за да говори, освен да пита: “Колко остава още? Стигнахме ли вече?”

4.4 Мили: Аз достигнах първи на върха на 3,750 метра. Успяхме! Не можехме да повярваме. Наистина стигнахме. Всички изглеждахме полумъртви, но поне успяхме.

Сега познайте какво каза татко? “От тук до Холетс Пийк не е много далеч.” (Връх на юг прилепен към Плоската планина, с по-добра гледка.) “Както сме тук, ще стигнем за 20 минути.”

– Шегуваш ли се? – изпухтя мама.

– В никакъв случай – казах аз.

– Аз ще лежа тук докато се върнете – изпъшка Грейс.

– Изглежда мнозинството е против мен – призна татко.

В края на този ден достигнахме до три причини за изкачване на планини:

Причина №1: Уроците, които научихме, и необходимата издържливост съответстват на духовните планини, които Бог иска да изкачваме.

Причина №2: Изкачването на планини учи на смирение. Разбирате колко големи са планините, колко малък сте вие, и колко велик е Бог.

Причина №3: Може да видите гледката от върха. Това ни напомня, че в живота трябва да виждаме нещата от Божията гледна точка.

На основа на уроците, научени през деня, заключихме, че независимо дали това е първото ни и последно изкачване на Плоската планина, няма да остане последната ни планина. Бог има други планини напред в живота ни. Преодоляването на борбите с нашите братя и сестри е една от планините. Трябва да помним, че тези духовни планини, както физическите, също изискват упоритост.

Точно както изкачването на планина, е важно да останем съсредоточени върху нашата цел – да бъдем най-добри приятели с нашите братя и сестри. Това е върхът на планината. Просто да не се караме или да оцеляваме заедно не е върхът. Може би трябва да оставим настрана товарите (маловажни неща като нашите планове или удобство) защото сме посветени на по-важна цел.

Не се предавайте! Изгледът от върха е величествен!

Дефинициите на Стивън

Успешен брат – Който може да накара сестра си да се вслуша в логика – или всъщност в каквото и да е друго нещо.

Мнение – Може да имаш свое мнение, стига да е същото, като моето.

Лош ден – Когато единственото планирано нещо, което се сбъдва, е иззвъняването на вашия будилник.

Оптимист – Брат, който си мисли, че сестра му скоро ще остави телефона, защото е чул да казва “Довиждане.”

Ваканция – Нещо, което започва, когато татко каже “ Знам по-кратък път.”


Раздел от Грейс

Как да станем най-добри приятели

Както казахме по-горе, не просто не искаме да се бием с нашите братя и сестри – но искаме да станем най-добри приятели. Как да направим това? Първото нещо, което трябва да помним, е, че ние първи трябва да станем най-добър приятел на нашите братя и сестри, без да чакаме те да ни станат най-добри приятели.

Сега помислете какво е типично за най-добри приятели? Те отделят време заедно, дори когато са заети. Гледат на доброто в другия, и не се съсредоточават върху лошото. Смеят се заедно. Добрите приятели могат да споделят проблемите си и да не се притесняват, че другият ще говори лошо за тях; имат доверие един в друг. Имат много общи спомени.

Моето трагично откритие

Миналото лято, когато нашето семейство пое на екскурзия до Големия Каньон, се развълнувах при мисълта, че ще направя много снимки. С фотоапарат в ръка започнах да търся най-красивите гледки и да избирам най-добрите кадри. С нетърпение чаках да проявим снимките. На път за дома помолих приятелка да ме снима с нейната котка. Подадох ѝ апарата и тъкмо когато щеше да снима, тя каза: “Нямаш никаква лента във апарата.” Какво? Никаква лента? Всички тези снимки са отишли на вятъра? Не можех да повярвам!

Бях разочарована, че нямам снимки, но осъзнах, че нещо по-лошо се случва в много семейства. Хората се снимат, защото искат да помнят специални моменти, но някои семейства изобщо нямат специални моменти. Това е като снимане без лента. Някои семейства имат снимки от времето, когато техните децата са израствали, но нямат спомените от “родния дом.” Каква полза от албум без спомени? А как ще имате спомени ако не сте заедно?

Искате ли още идеи?

Сара вече сподели своята идея за АTTACH, но има още стотици начини братята и сестрите да се привързват. Искам да ви дам още няколко примера, които укрепиха моето приятелство със Стивън и Сара.

  • Планиране на изненади

Спомням си една вечер преди около осем години, когато тримата бяхме сами у дома. Нашите родители бяха на събрание и ние решихме да приготвим вечеря, когато се върнат у дома. Поставихме свещ на масата и започнахме да приготвяме сладки и пуканки (или нещо подобно). Беше забавно и приятна изненада за нашите родители. На всички ни хареса и започнахме да мислим за по-изискани начини да изненадаме родителите си. Съвсем скоро празнувахме почти всеки път, когато нашите родители се връщаха у дома.


Добре, Бърни, време е да подремнеш малко.

  • Писане на картички и писма

Преди няколко години написах на компютъра бележка за Сара. Бях забравила за това, но веднъж в разговор тя ме подсети. Тя ми каза, че е отпечатала бележката и я е прибрала в плик, и сподели колко много е била насърчена от нея. Не знаех, че това е имало такова голямо значение за нея. Повечето по-малки братя и сестри не предполагат, че могат да послужат за насърчение на по-големите.

  • Да се веселим заедно

Преди няколко дни Стивън, Сара и аз бяхме сами у дома. След вечеря решихме да свирим трио на пиано. Оказа се доста несполучливо, но беше толкова забавно, че всички се търкаляхме от смях по пода.

Разбрахме, че вместо да търсим грешките на другите, можем да им се радваме, такива каквито са. Много по-приятно е да се смеем заедно на нашите различия, отколкото да се дразним от тях.

  • Да учим заедно полезни неща

За моя седми рожден ден Сара ми подари навита на руло бележка. Вътре открих две калиграфски писалки. В бележката пишеше: ”Това е купон за четири 15-минутни урока по калиграфия.” С нетърпение очаквах първия урок. Сара започна да ме учи как да държа писалката, как да правя различни щрихи и да пиша буквите от азбуката. Беше много интересно и полезно нещо.

  • Да проявим интерес към техния живот

Много съм благодарна за начина, по който Стивън обръща внимание на това, което правя. Когато работя по някакъв проект, той ще влезе и ще ме попита какво правя, с каква цел, ще ми даде предложения, и ще направи коментар. Искам да ви насърча вас, по-големите братя и сестри, да се интересувате от това, което правят по-малките. В това има голям смисъл! Трябваше да знам!


ОБЪРКАН СЪМ...

Въпрос: Моите братя и сестри и аз нямаме нищо общо. Какво бихме могли да правим заедно?

Отговор: Много често млада жена, която ще се омъжва, изведнъж се оказва много заинтересувана от риболов, футбол или друго нещо, което нейният годеник харесва. Тя се интересува от неговите занимания защото иска да са заедно.

Въпреки че ние по естество можем да не харесваме същите неща, като нашите братя и сестри, трябва да изберем да правим с тях това, което те харесват. Помнете, че нашата цел не е да вършим това, което искаме, а да им помагаме и да бъдем техни приятели. Това е друг начин да проявим чувствителност. Проява на зрялост е да оставим настрана собствените си желания за да инвестираме в някой друг.


НЕГОВИЯТ разказ приложен днес

Това не е честно!

Сигурна съм, че някои от вас идват от разбито семейство. Може би отношенията с вашите доведени братя и сестри са особено трудни.

Чували ли сте за Галаад? Той имаше много синове, но един от тях беше презрян от всичките си братя. Той беше велик воин, но те не го харесваха, защото им беше полубрат. Беше от друга майка. Когато пораснаха, братята се съюзиха срещу него и го изхвърлиха от семейството. “Ти си ни само полубрат,” казаха те. “Нямаш дял в наследството ни.” Този син беше принуден да избяга от дома поради жестокостта на братята си. Беше изгнаник без наследство или семейство. Защо Бог позволи това? Вината, че има друга майка, не беше в момчето!

Но Бог имаше по-голям план за този мъж (който се казваше Ефтае). Израилтяните бяха нападнати от амонците и се нуждаеха от водач. Те знаеха, че Ефтае е силен войн, и изпратиха да го доведат от земята, където живееше. Те го помолиха: “Ела и стани наш предводител, за да се бием срещу амонците!”

Ефтае отвърна: “Мислих, че ме мразите и ме изгонихте от дома на баща ми. Защо идвате при мен сега, когато сте в беда?” Въпреки това той се върна и стана техен водач. Уповаваше в Господа и Господ предаде амонците в ръцете му. Господ спечели голяма победа чрез Ефтае и той стана водач на цял Израел. Той е изброен заедно с героите на вярата в Евреи 11:32. Можете да прочетете останалата част от неговата история в Съдии 11 и 12.

Бог обича да използва потиснатите и да ги издига за да изпълнят Неговите цели. Той често използва тези, които са смирени и отхвърлени от хората. (1 Кор. 1: 26-29) Може би се чувствате отхвърлен както Ефтае, но помнете, че в живота на всеки от нас Бог е Този, Който пише последната глава.


ДО НАШИЯ БРАТ ЕФТАЕ В ТОВСКАТА ЗЕМЯ. НАШИТЕ ИЗВИНЕНИЯ! МОЛИМ ТЕ, ЕЛА СИ У ДОМА! ИМАМЕ НУЖДА ОТ ПОМОЩ! ЩЕ ТИ СЕ ОТПЛАТИМ. ВОДИ НИ В БИТКА И НИ ИЗБАВИ ОТ АМОНЦИТЕ, И МОЖЕШ ДА НИ СТАНЕШ НАЧАЛНИК. МАКАР ЧЕ ТЕ ОТХВЪРЛИХМЕ ПРЕДИ, СЕГА СЕ ОБРЪЩАМЕ КЪМ ТЕБ. ЕЛА И БЪДИ НАШ ПРЕДВОДИТЕЛ. — СТАРЕЙШИНИТЕ НА ГАЛААД

Въпроси за самооценяване 11

  1. Търся моите братя и сестри за идеи и предложения...
    q Никога.
    q Когато съм отчаян.
    q Възможно най-често.
    q Шегуваш ли се?
    q Позовавам се на Петата поправка.

  2. Защитавам моят брат или сестра от лоши влияния...
    q Често.
    q Никога.
    q В крайни случаи.
    q Когато забележа.
    q Какви лоши влияния?
    q Не, те винаги са около мен.

  3. Когато моят брат/сестра се приберат у дома аз...
    q Ставам да им предложа място.
    q Радвам се да ги видя.
    q Питам високо: “Къде беше?”
    q Извинявам се и тихо напускам стаята.
    q Правя физиономия.
    q Скривам се в гардероба.

  4. Моето извинение защо не искам да започна ATTACH е ...
    q Още не съм прочел тази глава.
    q Моят брат или сестра е сигурен, че това предложение е шега или организиран начин да ги шпионирам.
    q Нямам нужда от извинение; смятам да започна.
    q Моят брат или сестра не ме разбра и помисли, че ATTACH означава “ATTACK.”

  5. Когато по-малкият ви брат поиска да му четете книжка, най-добрият отговор е ...
    q Въздъхвате и неохотно се съгласявате.
    q Пращате го при някой друг.
    q Казвате “Готово” и започвате да четете от речника.
    q “Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.”
    q Питате колко ще ви плати.
    q Казвате “Записвам за първия вторник на всеки месец.”

  6. Когато вашият брат ви обиди, най-добрият отговор е ...
    q Да натиснете бутона за запис на касетофона и да попитате: “Какво каза?”
    q Да кажете на всичките си приятели.
    q Да потърсите кутия сметана.
    q Да отвърнете на злото с добро.

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Sarah, Steven, and Grace Mally
Copyright © 2002 Tomorrow's Forefathers
превод Copyright © 2007 София Маринова