О. В този живот тези, които са ефективно призовани, участват в оправданието, осиновението, освещението и другите дарове, които или ги съпътстват, или произтичат от тях.

ПОНЕДЕЛНИК

Ако сте положили вярата си в Исус да ви спаси, вие сте получили определени ползи. Ползата е нещо, което прави нещата по-добри за вас. Ние често печелим ползите. (“Ако си напишеш домашното за тази седмица, можеш да си легнеш половин час по-късно в петък.”) Понякога си купуваме ползи. (“Ако си купите целодневен пропуск за водния парк, можете да използвате всички пързалки през целия ден.”)

Ползите, които имаме, когато сме ефективно призовани, са ни дадени безплатно! Бог Отец е планирал много преди да се родим да ни даде тези ползи. Те трябваше да бъдат купени, но Бог Син ги е купил за нас със Своята кръв. Святият Дух ги прилага за нас. Тези дарове ни правят да сме много по-добре, не само когато умрем и отидем на небето, но и сега в този живот. Прочетете Ефесяни 1:3-8.

ВТОРНИК

Най-големият проблем, който някога сме имали, е, че сме грешници, докато Бог е свят. По някакъв начин ние трябва да се избавим от нашия грях и да се примирим с Бога. Оправданието е Божието решение на този проблем. В оправданието Бог прощава нашия грях, защото Исус вече е наказан за него. В оправданието Бог счита праведността на Исусовия съвършен живот за наша, сякаш ние самите сме живели този съвършен живот.

Ако можехме да спазваме сами Божия закон, щяхме да бъдем праведни и щяхме да спечелим за себе си вечен живот. Прочетете Галатяни 3: 21б-22. Ние не можем да спазваме Божия свят закон, защото сме затворници на греха. Божият закон ни показва колко невъзможно е за нас от само себе си да се примирим с Бога. Той ни води до Исус, за да уповаем на Него да направи за нас всичко, което трябва да бъде направено. Тогава можем да бъдем простени и обявени за праведни пред Бога. Прочетете Галатяни 3:24.

СРЯДА

Бог ни създаде с чудесната цел да Го познаваме, да Го обичаме и да Го прославяме. Поради греха всички ние се раждаме Божии врагове. Така че друг сериозен проблем за нас е, че не можем да познаваме Този, Когото сме създадени да познаваме. Отсечени сме от Него и не можем да бъдем това, което сме създадени да бъдем. Да живеем за да се забавляваме, или за да станем богати, или известни, или дори да живеем за да обичаме другите не е достатъчно за нас.

Ние сме създадени за нещо много по-голямо от всички тези неща. Създадени сме за да познаваме и да обичаме Бога. Една полза от нашето ефективно призоваване е, че сме направени способни да познаваме Бога. Но Бог е толкова добър към нас, че начинът, по който Го познаваме, не е просто както създанията познават своя Създател. Онези, които са изкупени от Исус Христос, познават Бога като Свой Баща. Какво чудесно нещо! Въпреки че съгрешихме срещу нашия Създател, ставайки Негови врагове, Той ни изкупи и ни направи не само Свои слуги – Той ни осинови като Свои деца! Божието решение на нашия проблем, че не можем да Го познаваме, е да ни осинови. Прочетете 1 Йоан 3:1.

ЧЕТВЪРТЪК

Ние имаме и друг проблем поради греха: неспособни сме да угодим или да се покорим на Бога. Бог ни създаде със способността да Му се покоряваме. Адам можеше да избира да направи добро или зло. Но веднъж като Адам съгреши, Той загуби способността да прави каквото и да е да угажда на Бога. Хората все още могат да вършат дела, които други хора считат за добри, но те правят тези неща за да угодят на другите или сами да се чувстват добре. Истинската праведност, вършена само за Бога, е невъзможна за тези, които не са ефективно призовани.

Божието решение на този наш проблем е освещението. Святият Дух променя сърцата на онези, които призовава ефективно, за да желаят и да вършат това, което е угодно на Бога. Библията нарича това променено сърце “нов човек.” Да получим ново естество, което желае святост, е една част от освещението. В същото време в Божиите хора все още остава грях от стария начин на живот. Библията ни обещава, че докато отидем на небето, ще трябва да се борим с греха останал в нас. Когато пристигнем безопасно в небето, няма да има повече никакъв останал грях, който да ни безпокои. Междувременно Библията ни казва да използваме нещата, които Бог е дал да ни помагат да растем. Ако го направим, Бог обещава, че Святият Дух ще ни прави да ставаме все повече като Исус, дори докато сме все още в този живот. Израствайки в образа на Христос е другата част от освещението. Прочетете 2 Коринтяни 3:18.

ПЕТЪК

Понякога хората говорят така, сякаш да отидем на небето, когато умрем, е главната причина да вярваме в Исус. Библията ни казва, че небето със сигурност ще е прекрасно, по-прекрасно от всичко, което можем да си представим. Но тъй като този въпрос и отговор посочват, ползите от вярата в Исус започват в този живот, не само след като умрем.

Тъй като хората са грешно отвътре и тъй като Сатана работи усилено, за да държи хората объркани, нехристияните са заети с работа и удоволствие. Те не се спират често да осъзнаят колко нещастни са без Христос. Онези, които не се наслаждават на ползите от оправданието (да бъдеш обявен от Бога за праведен) носят през цялото време огромния товар на вина. Ако са честни със себе си, ще признаят, че са направили много неща във вреда на себе си и на другите хора, и против Бога. Те не могат да заличат нито едно от тези неща и не могат да бъдат простени без Христос.

Някой, който не се наслаждава на ползата от осиновението, няма въобще никакво взаимоотношение с Бога. Това е много самотен начин на живот, защото всички чудесни приятели и семейства в света не могат да заменят общението с Бога, което сме създадени да имаме. Онези, които не се наслаждават на ползата от освещението (Бог ни прави способни да растем непрестанно в святост) никога не могат да се покоряват на Бога и да живеят както са създадени да живеят. В този живот даровете от това да бъдем ефективно призовани дават радост, мир и пълноценен живот, които никой нехристиянин не може да познава. Прочетете Псалм 16:11.

СЪБОТА

В Библията има двама души с на име Саул (Савел). Ако ги сравним, ще видим каква е разликата от ползите от ефективното призоваване. Старозаветният Саул беше цар. Живееше в дворец и можеше да има всичко, което пожелае. Когато издаваше заповеди, хората се подчиняваха. Новозаветният Савел стана апостол Павел. Той живя живот на трудности и страдание, често без най-насъщните неща за живота. Беше бит, замерван с камъни, хвърлян в затвора и прогонван от градове от хора, които не го харесваха.

Кой от двамата нормално очакваме да е по-удовлетворен и доволен от живота? Цар Саул, разбира се. Но не е така. Святият Дух ефективно беше призовал новозаветния Савел. Този Савел беше оправдан и се радваше, защото греховете му бяха простени. Беше осиновен от Бог Отец и знаеше, че колкото и врагове да има, той е Божий син и Бог винаги ще го обича. Този Савел беше осветен и беше способен да прекара своя живот в служение на Бога и в съобразяване с Исус.

Цар Саул, от друга страна, беше гневен, огорчен човек, който изобщо нямаше мир. Бесове дори идваха и безпокояха ума му. Изживя голяма част от живота си в бунт против Бога и умря, знаейки, че Бог е негов враг и че няма никаква надежда. Онези от нас, които сме получили даровете на ефективното призоваване, със сигурност не трябва да считаме себе си за по-добри от другите, защото нямаме нищо общо със спасението си; Бог го е направил изцяло. Но колко благодарни трябва да бъдем, че Бог ни е спасил и ни е дал всичките тези дарове. Прочетете Ефесяни 2:12-13.