О. Осиновението е акт на Божията безвъзмездна благодат, чрез който ставаме Божии синове с всички права и привилегии да бъдем Негови.

ПОНЕДЕЛНИК

Преди да съгреши, човекът принадлежеше на Бога. След Грехопадението човекът все още принадлежи на Бога, но Бог му е разгневен. Единственото взаимоотношение, което грешният човек може да има с Бога е отношение на страх. Когато Бог ефективно призове един човек, отношението се променя. Бог осиновява този човек като Свое дете. Всички, които Бог ефективно е призовал, имат Бога за свой Баща. (Много хора обичат да говорят за Бога като Баща на всички човешки същества, но Библията ни учи, че само онези, които са повярвали в Исус Христос, могат да наричат Бога Баща.) Прочетете 1 Йоан 3:1-2. Бог е много милостив да не ни наказва така, както заслужаваме. Той е милостив да ни оправдае и да ни спаси от нашия грях. Дори повече от това, Неговата любов към нас е толкова голяма, че Той ни осиновява за Свои деца и става наш Баща!

ВТОРНИК

Чудесно е да можем да кажем, че сме Божии деца и че Той е наш Баща. В допълнение, ние също имаме права и привилегии като Божии деца. Например, вече няма нужда да се страхуваме от Бога. Определено винаги трябва да имаме страх от Бога, за който се говори в Библията, страх, който ни кара да показваме почитание и да се стараем да не грешим. Но вече няма нужда да се ужасяваме от Бога. Не трябва да се страхуваме, че ще спре да ни обича или ще ни накаже, ако съгрешим. Има добри човешки бащи и лоши човешки бащи. Бог е като най-добрите от човешките бащи и дори по-добър. Прочетете Римляни 8:15. Тези стихове казват, че наричаме Бога „Авва.” „Авва” е била думата за „Татко” във времената на Новия Завет. Божиите деца имат най-близко и най-любящо отношение със своя Баща, Бога.

СРЯДА

Вече няма нужда да се страхуваме от наказание за нашия грях. Това не означава, че Бог ще ни позволява да грешим без да прави нищо за това. Един добър родител няма да позволи на децата да продължават да бъдат непослушни без да направи нищо да ги спре. Добрите родители дисциплинират непослушните или неразумни деца, за да ги възпитат да се държат мъдро и добре. Бог е най-добрият Баща. Разбира се, Той дисциплинира Своите деца, когато се нуждаят от това.

Понякога вършим зло и след това страдаме за това. Това е един начин Бог да ни дисциплинира. Понякога не сме направили нищо грешно, но преминаваме през трудности. Бог използва тези трудности, за да ни възпита по-добре да бъдем такива, каквито Той иска да бъдем. Това също е Негова дисциплина. Ние обикновено не смятаме трудностите пред нас за привилегии, но за Божиите деца те са привилегии. Една от привилегиите, които имаме като Божии деца, е знанието, че нашият Баща няма да ни позволи да правим това, което ни е угодно. Вместо това ще ни дисциплинира, за да израснем като мъдри и зрели християни. Прочетете Евреи 12:5-10.

ЧЕТВЪРТЪК

Една от привилегиите, които детето на добри родители има, е, че неговите родители се грижат за него. Добрите родители искат да се уверят, че децата им имат всичко необходимо. Бог е най-добрият Баща. Той е обещал да се грижи за Своите деца и да промисля за тях.

Децата имат право да споделят всичко, което техните родители притежават. Наричаме това право на наследство. Ако родителите починат и не са оставили завещание, в което казват нещо друго, техните деца автоматично наследяват или получават всичко, което е принадлежало на родителите. Разбира се, нашият Баща Бог никога няма да умре. Но Той ни нарича Свои наследници, или които ще споделят всичко, което Му принадлежи. Исус е Божият истински Син, роден, но не осиновен. Той винаги се е покорявал на Своя Баща и е наречен Божия наследник. Сега, след като Бог ни е осиновил в Своето семейство, ние сме сънаследници с Исус. Славата и всички духовни благословения, които принадлежат на Исус, ще бъдат споделени един ден и с нас. Прочетете Римляни 8:16-17.

ПЕТЪК

Да сме осиновени Божии деца е чудесно нещо с много изобилни привилегии. Когато имаме привилегии, обикновено имаме и отговорности. Божиите деца имат отговорности. Една отговорност е да станем каквито Бог иска да станем. Когато ни е направил Свои деца, не е била просто да си седим и да се наслаждаваме на привилегиите си като Негови деца. Прочетете Римляни 8:28-29. Тези стихове ни казват, че Бог ни е избрал и призовал да бъдем Негови деца с цел всички да станем все повече и повече като Неговия единороден Син, Исус.

СЪБОТА

Библията ни казва, че един конкретен начин, по който Божиите деца трябва бъдат като Исус, е в любовта. Библията казва, че ако казваме, че сме Божии деца, ще обичаме другите Божии деца. Не трябва да обичаме само тези, които ни е лесно да обичаме. Тъй като Бог е и техен Баща, трябва да обичаме всички, които принадлежат на Божието семейство. Библията дори казва, че ако има християни, които мразим (или не обичаме), ние лъжем, когато наричаме себе си Божии деца.

Друг конкретен начин, по който трябва да сме като Исус, е в праведен живот. Бог мрази греха. Никое Негово дете не върши грях. Това не означава, че Божиите деца са съвършени. Но когато извършат грях, те ще се покаят от него и ще се стремят усилено да не го повторят. Библията казва, че човекът, който продължава да върши грях и отказва да спре, всъщност не е едно от Божиите деца. Прочетете 1 Йоан 3:10.