О. Даровете, които в този живот съпътстват или произтичат от оправданието, осиновението и освещението, са: увереността в Божията любов, мир на съвестта, радост в Святия Дух и израстване и пребъдване в благодатта до края на живота ни.

ПОНЕДЕЛНИК

Бог е добър към всички Свои творения. Божията специална любов, обаче, е само за Неговите хора. Грехът превръща всички хора в Божии врагове, на които Той е разгневен. Божиите хора са точно толкова грешни, колкото и всеки друг, но Бог е избрал да ги обича. Той не ги обича защото са добри или защото са симпатични. Бог ги обича просто защото Той е любов и е избрал да ги обича.

Тъй като Бог обича Своите хора, Той е дал Своя Син да умре на тяхно място, за да може да прости греховете им. Тъй като Бог обича Своите хора, Той ги оправдава – счита ги за праведни – тъй като Неговият Син живя живот на съвършена праведност вместо тях. Пророк Еремия описва любовта на Бога към Неговите хора. Прочетете Еремия 31:3. Любовта на Бога към Неговите хора е вечна любов. Ако сте Божие осиновено, оправдано дете, можете да бъдете сигурни, че Бог ви обича с любов, която няма начало и няма да има край – каквото и да става!

ВТОРНИК

Понякога Божиите деца могат да чувстват, че Бог не ги обича. Може би са направили нещо погрешно и дори след като са помолили Бог да им прости, чувстват, че не е възможно Бог вече да ги обича. Или може би обстоятелствата около тях са станали много трудни. Случили са им се ужасни неща и им изглежда, че ако Бог ги обича, не би допуснал да им се случват такива неща. Понякога хората просто се чувстват обезсърчени и им е трудно да вярват, че Бог ги обича.

Дори във времена като тези ние имаме сигурността на Божията любов. Как е възможно? Това е защото нашата сигурност не е чувство, което имаме вътре в себе си. Нашата увереност е това, което самият Бог е казал. Бог никога не лъже. Той никога не се променя. Когато обещава, че винаги ще обича Своите деца, каквото и да се случи, можем да сме сигурни, че Той наистина ще ни обича. Когато не се чувстваме увереност в любовта Му, можем да отворим Неговото Слово и да видим отново Неговите обещания. Тъй като е казал, че винаги ще обича Своите деца, ние сме сигурни, че наистина ще ни обича. Прочетете Римляни 8:35-39, и си направете списък с нещата, които не могат да ни отделят от Божията любов.

СРЯДА

Бог създаде човека със съвест. Съвестта е съзнание за добро и зло. Библията ни казва, че дори хората, които никога не са виждали Библия или чули за истинския Бог, се чувстват виновни понякога. Това е защото осъзнават, че са постъпили погрешно. Когато човек съгреши, съвестта му става паднала. Тя вече не работи така добре, както е предназначена да работи. Сега намираме за лесно да оправдаваме лошите дела, които вършим. Белегът, че някой е много далеч от Бога и е затънал дълбоко в греха, е, че неговата съвест много рядко го тревожи. Може да направи най-лошите неща и никога да не се чувства зле относно тях.

Когато Святият Дух започне да работи в нечие сърце, за да призове този човек ефективно към вяра в Христос, Той прави съвестта му много чувствителна. Човекът започва да вижда многото начини, по които е съгрешил против Бога, и е притеснен за това. Веднъж като човекът положи вярата си в Христос, съвестта му има мир. Това е защото знае, че Исус е поел наказанието, което той заслужава. Знае, че Бог му е простил и го е очистил от неговия грях.

Това означава ли, че Божието дете може да съгрешава и никога да не се чувства виновно за това? В никакъв случай. Истинското Божие дете ще има по-чувствителна съвест от всеки друг. Когато съгреши, ще съжалява много, че е направил нещо да обиди Бога, своя Баща. Тъй като е Божие дете, ще знае какво да прави с виновната съвест. Той изповядва своя грях пред Бога и знае, че Бог ще му прости заради Исус. След това съвестта му отново е в мир. Прочетете Евреи 10:22.

ЧЕТВЪРТЪК

Като Божии деца, имаме уверението на Божията любов и мир на съвестта. Също имаме радост в Святия Дух. Радостта в Святия Дух е различна от щастието. Щастието идва и си отива, и зависи от това, което става около нас. Вярващите могат да имат радост в Святия Дух през цялото време. Тя идва от познаването на Исус и на това, което Той е направил за нас.

Независимо какво става около него, Божието дете знае, че Исус е умрял за него. Знае, че Бог работи в живота му и в света да изпълни Своите чудесни планове. Независимо че няма каквото желае да има, Божието дете знае, че има Исус сега и след време ще има небето. Святият Дух постоянно ни напомня за Исусовата любов към нас и за всичко, което ни е дал, правейки ни да се радваме независимо от обстоятелствата. Затова когато Павел и Сила бяха в затвора с оковани крака и наранени от бой гърбове, те пак пееха хваления. Прочетете 1 Петър 1:8.

ПЕТЪК

Децата започват живота си много малки (с размера на връх на молив!) и бързо растат. Божиите деца също растат. През целия този живот Божиите деца растат. Те растат в любов, в познание за Бога и Неговото Слово и в търпение. Растат, за да бъдат като Исус. Това имаме предвид под израстване в благодат. Божият Дух работи в Божиите деца, карайки ги да израстват такива, каквито Той иска да бъдат. Докато растем, телата ни се забавят и отслабват. Съвършените едно време очи се нуждаят от очила. Ушите, които са чували съвършено, се нуждаят от слухови апаратчета. Силните тела вече не са толкова силни. Апостол Павел пише за това. Павел добавя, че християните могат да бъдат насърчени, защото докато тяхното външно тяло остарява и отслабва, отвътре биват обновявани ден след ден. Те растат в благодат всеки ден. Прочетете 2 Коринтяни 4:16.

СЪБОТА

Божиите деца се радват не само в дара на растеж в благодат, те също се радват на дара на пребъдване в благодат до края на живота си. Това означава, че независимо какви изкушения срещат, те никога няма да се отрекат от Бога или да престанат да вярват в Христос за своето спасение. Дали е защото Божиите деца са толкова силни или добри или святи? Не, те ще пребъдват в благодат – ще продължат да вярват и да се покоряват на Исус – през целия си живот, защото Бог ще направи така, че да пребъдват.

Прочетете Йоан 10:27-29. Исус говори за Своите хора като за Свои овце. Той казва, че никой не може да ги грабне от ръката Му. Бог Отец също държи Своите хора в Своята ръка. Ние, които сме повярвали в Исус Христос да ни спаси от греха, знаят, че ще продължим да вярваме в Него докато стигнем на небето. Самият Бог ни е обещал да ни пази.