О. Душите на вярващите при тяхната смърт стават съвършено святи и веднага преминават в слава. Техните тела, които все още са съединени с Христос, почиват в гробовете до деня на възкресението.

ПОНЕДЕЛНИК

Когато почине някой, когото обичаме, това ни натъжава. Когато обичаме хората, искаме да бъдем с тях. Смъртта ни разделя от хората, които обичаме, така че вече не можем да сме с тях или да говорим с тях. Смъртта не беше част от това, което Бог първоначално направи. Понякога ще чуете хора да казват, че смъртта е просто естествена част от живота на тази земя. Това всъщност не е вярно. Смъртта е неестествена. Хората умират, защото грехът влезе в света. Ако Адам и Ева никога не бяха съгрешили, никой никога нямаше да умира. Хората не харесват смъртта и умирането. Всички смятаме смъртта за враг. Бог също не харесва смъртта. Тя идва поради греха. Бог беше направил всичко съвършено. Грехът и смъртта дойдоха от човека. Те добавиха грозота към Божието творение, която не съществуваше, когато Бог го създаде. Прочетете Римляни 5:12.

ВТОРНИК

Библията ни казва, че всеки, роден някога, един ден ще умре – освен ако не е все още жив, когато Христос се върне отново за Своите хора (Евреи 9:27). Какво става, когато човек умре?

Всеки от нас е създаден от две части. Всички имаме тяло и душа. Нашето тяло, разбира се, е частта от нас, която хората могат да видят, чуят и докоснат. Чрез телата си виждаме, чуваме и докосваме света около нас. Нашата душа е частта от нас, която хората не могат да видят, да чуят или да докоснат, но тя е също толкова истинска и важна. Вашата душа е тази част от вас, която мисли, обича и мрази. Душата ви съдържа вашата личност, а вашата личност ви прави различен от всички други хора в света. Без вашата душа тялото ви не може да продължи да живее. Тяло без душа не може да мисли, да чувства, да диша или да прави каквото и да е.

Когато човек умре, душата и тялото се разделят. Тялото все още изглежда както винаги, но душата вече не е вътре. Къде отива душата? Едно чудесно предимство да бъдете един от Божиите хора е, че когато умрем, нашата душа “преминава веднага в слава.” Това означава, че веднага, без да се налага да чакаме нещо, ние отиваме право в небето. Защо това се нарича “преминаване в слава”? Защото в небето, ще бъдем с Исус. Ще Го видим както е сега, в цялата Негова слава. Той ще ни посрещне и ще живеем с Него завинаги. Ние, които вярваме и обичаме Господ Исус, сме много близо до Него тук в този живот и Той е винаги с нас. Но когато душите ни отидат да бъдат с Него в небето, ще бъдем много по-близо до Него, отколкото сме сега. Прочетете Филипяни 1:21, 23, за да видите какво апостол Павел очаква относно смъртта.

СРЯДА

Да отидем за да бъдем с Исус е чудесно предимство от нашата принадлежност към Него! Когато хората са много млади, им е трудно да повярват, че да бъдат в небето с Исус е по-добре, отколкото да са тук на земята със семейство и приятели. Това е нормално. Но колкото повече живеем и колкото по-добре опознаваме Исус, толкова повече очакваме с нетърпение да живеем с Него завинаги по начин, който е много по-близък от всичко което сме преживели тук на земята.

Има и друга чудесна полза, която Исус дава на Своите хора, когато умрат. Той веднага ги прави съвършено святи. Тук на тази земя съгрешаваме всеки ден. Не искаме да го правим, но го правим. Колкото повече израстваме да обичаме и да познаваме Исус, толкова по-нещастни се чувстваме, когато съгрешаваме и вършим това, което знаем, че Той не харесва. Представете си какво ще стане, ако живеем с Него на небето и грешим колкото и тук! За щастие, не трябва да се безпокоим за това. Когато душите ни напуснат телата ни при смъртта и отидат при Исус, те ще са “направени съвършено святи.” Няма да направим нищо, да кажем дума или да помислим мисъл, която да не е угодна на Исус! Какво чудесно предимство е това! Прочетете 1 Йоан 3:2.

ЧЕТВЪРТЪК

Смъртта разделя душата от тялото. Когато едно от Божиите деца умре, Душата отива веднага да бъде с Исус, където е съвършено свята завинаги. Но какво става с тялото? Някои хора говорят така, сякаш само душата има значение, а тялото няма. Това не е което Бог казва. Бог е направил всеки от нас да бъде тяло и душа. Нашите тела също имат значение за Бога.

Когато станем съединени с Христос, нашата душа и нашето тяло са съединени с Него. Господ Исус Христос има сега същото тяло, което имаше докато живя на земята. То беше “прославено,” което означава, че може да прави неща, които човешките тела тук на земята не могат да правят, но все пак е същото тяло. Тялото на Исус дори носи белезите от рани от гвоздеите и копието, когато беше разпънат. Божията воля е да имаме същите тела и на небето, както Исус. Когато някой почине, неговата душа напуска тялото му и то не може да остане повече живо. Неговите приятели с любов измиват и обличат тялото му и го погребват в земята. Божиите хора показва специално уважение към тялото, защото знаят, че тялото е важно за Бога.

Бог обеща да възкреси от мъртвите телата на всички, които вярват в Исус. Той ще направи това, когато Исус се върне отново. Дори вярващите, които са починали преди стотици години, ще възкръснат от мъртвите и ще получат обратно телата си. Те ще бъдат по-добри, “прославени” тела, които никога няма да се разболеят или да остареят. Душата на вярващия, която е била с Исус откакто човекът е починал, ще бъде отново съединена със своето тяло, когато Исус го възкреси от мъртвите. Прочетете 1 Коринтяни 15:42-44.

ПЕТЪК

Чудесно е да мислим за отиването си на небето, за да живеем с Исус. Чудесно е също да знаем, че въпреки че нашите тела ще починат един ден (освен ако Исус не се върне преди това), Той ще ги възкреси отново и ще ги имаме като съвършени тела в небето завинаги. Но е много важно да обърнем внимание какво казва този въпрос относно кой ще получи тези предимства. Те са за вярващите.

Какво представлява вярващият? Вярващият вярва което Бог е казал за него – че е грешник, на когото Бог е разгневен. Той вярва което Бог е казал за Исус Христос – че е Божият Син и единственият, Който може да спаси грешника от наказанието, което заслужава. Всеки иска да мисли, че ще отиде на небето, когато почине. Всеки се надява, че ще бъде щастлив на небето завинаги. Библията ни казва, че небето и вечният живот са само за вярващите. Само тези, които са положили вярата си в Исус да ги спаси от Божия гняв и да ги примири с Бога, ще отидат на небето, когато починат. Останалите ще трябва сами да се изправят пред Бога и Неговия гняв за техния грях. Прочетете Йоан 3:36.

СЪБОТА

Мисълта за смъртта плаши ли ви? Страхувате ли се да умрете? През цялата история, откакто Адам и Ева съгрешиха, хората се боят от смъртта. Смъртта е врагът, от който всички хора се страхуват най-много. Но ние, които сме повярвали в Господ Исус, нямаме от какво да се боим. Две неща относно смъртта особено плашат хората. Едното е незнанието какво ще стане след като умрем. Другото ужасяващо нещо е срещата с великия и свят Бог лице в лице.

Но Исус сложи край на нашите страхове. Няма нужда да се чудим какво ще стане с нас. Исус вече премина през смъртта и е отново жив. Той ще мине през смъртта с всеки от нас. Не е нужно да се страхуваме и от срещата с Бога лице в лице. Когато Исус умря, Той пое върху Себе Си целия гняв на Бога към греховете на Неговите хора. Ние, които вярваме в Него, никога няма да се срещнем с Божия гняв. Исус ще пази душите ни, като ги прави никога да не умрат, и ще възкреси телата ни, за да живеем завинаги на небето с Него. Прочетете Откровение 1:17-18.