О. Четвъртата заповед гласи: Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, но седмият ден е събота на Господа, Твоя Бог. На него да не вършиш никаква работа нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти. Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що което е в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети.

ПОНЕДЕЛНИК

Прочетете Битие 2:1-3. Бог създаде всичко от нищо. Създаде го за шест дни. На седмия ден, Бог си почина от цялата Си работа. Бог не беше уморен. Той е Дух и няма тяло. Не може да се умори. Но Бог избра да направи седмия ден специален ден за почивка и мир. Този ден трябваше да е специален ден за човека да прекрати обичайната си работа и да прекара целия ден в почивка и наслаждаване в Бога.

ВТОРНИК

Много години след като Бог създаде всичко, Бог призова евреите да бъдат Негов специален народ и им даде Своя закон. Един от законите, които им, даде беше тази заповед, за която учим сега. Евреите трябваше да внимават да отделят един ден от седем като ден за почивка от своята работа. Божиите старозаветни хора са имали и други Съботи. Трябваше да работят в стопанствата си шест години, а на седмата година да дадат на земята Съботна почивка. През седмата година, не трябвало да засяват никакви семена или въобще да обработват земята.

Всяка петдесета година трябваше да бъде също специална Събота. Наричана е Юбилейна година. В Юбилейната година хората, които са станали толкова бедни, че е трябвало да продадат земите си, е трябвало да получат земите си обратно. По същия начин хората, които са станали толкова бедни, че е трябвало да се продадат като роби, е трябвало да бъдат освобождавани в тази петдесета година. (Лев. 25) Прочетете Изход 31:12. Всички тези Съботи са образи на Господ Исус, Който ще да даде на Своите хора почивка от всички церемонии и жертви, които трябвало да спазват до Неговото идване.

СРЯДА

Когато Исус беше на земята, често разгневяваше фарисеите. (Фарисеите бяха хора, които бяха твърде заети със спазването на много правила.) Едно нещо, което ги разгневяваше, беше, че Исус не беше толкова внимателен какво върши в събота, колкото те смятаха, че трябва. Той изцеляваше хората в събота и веднъж позволи на гладните Си ученици да берат жито и да ядат в събота. Какво нарича Себе Си Исус в Матей 12:8? Исус е изпълнението на Съботата. Съботният ден беше образ на почивката, която Той щеше да даде на Своите хора. Той щеше съвършено да изпълни Божия закон заради тях, тъй като те никога не биха могли да го направят за себе си. Повече нямаше нужда да принасят много жертви отново и отново, принесени по точния начин. Всичките жертви, церемонии и специални дни бяха образ на това, което Спасителят щеше бъде за Своя народ.

ЧЕТВЪРТЪК

Бог извърши чудесното дело на сътворението и си почина на седмия ден от седмицата. Затова старозаветните Божии хора спазваха седмия ден като специален ден на поклонение и почивка. Господ Исус Христос извърши чудесното дело на спасение на Своите хора, след което възкръсна от мъртвите в първия ден от седмицата. Така че Божиите хора днес спазват първия ден като специален ден на поклонение и почивка. Прочетете Деяния 20:7. Този стих ни дава пример за събиране на Божиите хора в първия ден от седмицата. Те се събираха, за да вземат Господна вечеря и да слушат Павел да проповядва.

ПЕТЪК

Прочетете Колосяни 2:16-17. Специалните празнувания и Съботните дни бяха само сянка на идещите неща. Те бяха образ на Исус. Исус е Този, Който ни дава съвършена почивка и Съботата е образ на Него. Някои хора вярват, че тъй като Исус е дошъл, от нас вече не се изисква да спазваме Съботата. Други казват, че след като спазването на Съботата е една от Десетте Заповеди, тя е част от моралния закон и хората днес все още трябва да я почитат.

СЪБОТА

Истинските християни, които искат да познават и да се покоряват на Божието Слово, не винаги са на едно мнение. Дали християните трябва да почитат Съботния Ден по същия начин като старозаветните вярващи е един от въпросите, по които християните имат различни мнения. Римляни 14:5-6, 22 ни дава някои насоки как да се отнасяме към нашите различия.