О. В Четвъртата Заповед се изисква да пазим святи за Бога онези определени дни, които Той е посочил в Словото Си - особено един цял ден на всеки седем, като свята Почивка пред Него.

ПОНЕДЕЛНИК

Съботата е почивка. Във времето на сътворението, в първата събота, Бог си почина от цялото дело на сътворението. Тази четвърта заповед призовава Божия народ да почита съботата като си почива от своята всекидневна работа. Старозаветните закони изискваха от хората да дават събота на земята. На всяка седма година земята трябваше да почива и да не се извършва никакво земеделие. Каква беше целта от цялото това почиване? Добре е за хората да отделят редовно време за почивка от своята работа. За земята също е добре да не се използва за определено време.

Но Божията първоначална причина за всичко, което прави, не е човешкото добро, а Божията слава. Съботата трябваше да напомня на всички Божии хора, че се нуждаят от почивка. Бог ги беше призовал да участват в Неговата почивка. Напомняше им, че истинската почивка и мир са само в Него. Да отделят за Бога един ден от седем и да не вършат обичайната работа през този ден би напомняло на Божиите хора за тези неща. Прочетете Псалм 62:1, 5.

ВТОРНИК

Божиите хора намират истинска почивка единствено в Него. Почивката е едно от многото благословения, които Бог дава на Своя народ. Всички благословения, които Бог дава на Своите хора, включително почивката, идват при нас чрез Спасителя, Когото Бог е предвидил, Исус. Старозаветните вярващи празнуваха Съботата и гледаха напред към почивката, която Бог щеше да им даде, когато дойде Месия.

В романа Пътешественикът Християн носи на гърба си голям и тежък товар, който не може да снеме. Носи го толкова дълго и той е толкова тежък, че открива, че не може да мисли за нищо друго освен да намери почивка от този ужасен товар. Тръгва на път, за да намери почивка, и накрая я намира при кръста. Като стига до кръста, товарът сам пада от гърба му и се търкулва настрана. Християн никога отново не го вижда.

Исус дава на Божиите хора почивка от товара на греха. Дава им почивка от невъзможната задача да се опитват да спечелят Божието благоволение. Исус им дава почивка от многото жертви и церемонии, които трябваше да правят преди Месия да дойде. Съботата беше образ на съвършената почивка, която Исус дава. Прочетете Матей 11:27-29.

СРЯДА

Съботата е образ на почивката, която вярващите имат в Исус. Когато дойдем при Исус с вяра, уповавайки в Него да ни даде почивка от спазването на закона и от товара на нашия грях, ние правим това, което съботата изобразява. Почиваме си от нашите дела. Вече не се опитваме да спечелим Божието благоволение с нашите дела. Прочетете Евреи 4:8-11.

ЧЕТВЪРТЪК

Какво правим, за да се насладим на съвършената почивка, която Бог ни дава в Исус? Когато чуем Благовестието, повярваме в него. Толкова е просто. Благовестието е добрата новина, че макар винаги да сме били Божии врагове, защото Бог мрази нашия грях, бог е направил начин за нас да станем Негови приятели. Бог даде Своя Син да умре вместо нас, поемайки наказанието за целия ни грях. Неговият Син живя повече от тридесет години на тази земя без да съгреши нито веднъж, а винаги спазваше съвършено Божия закон. Това е което Бог изисква от нас, но ние не можем да го направим. Когато Исус се покори на Божия закон, Той го направи вместо нас. Той плати вместо нас за нашите грехове и спази вместо нас Божия закон. За нас не остава да правим нищо. Това е Благовестието.

Това, което сега Бог ни заповядва да правим, е да повярваме в Благовестието. Ако вярваме в Благовестието, ние се съгласяваме с Бога, че сме грешници, които заслужават Неговия гняв и не можем да направим нищо за да променим това. Когато повярваме в Благовестието, вярваме, че Исус е направил всичко необходимо за да отнеме нашия грях и да ни направи Божии приятели вместо Божии врагове. Чрез вяра в Благовестието стигаме до насладата в почивката, която Бог е промислил и е изобразил в съботата. Прочетете Евреи 4:1-3.

ПЕТЪК

Бог даде тази заповед за спазването на съботата на Своите хора в Стария Завет, израилтяните. За някои тя беше напомняне за промислената от Бога съвършена почивка от греха и от опитите да спечелят Божието благоволение. Това бяха хората, които вярваха в Божиите обещания и уповаваха в Него да ги спази. Те не знаеха за Исус. Не разбираха, че всички Божии обещания ще бъдат изпълнени в Него. Но вярваха, че Бог ще спази всички Свои обещания и ще задоволи всички техни нужди. Израилтяните вярваха, че Бог ще им даде почивка.

Други израилтяни бяха част от Божия народ, защото бяха родени израилтяни, но в действителност не бяха Божии хора. Тези израилтяни не бяха положили своята вяра в Бога и Неговите обещания. Липсата на вяра в Бога се виждаше в тяхното поведение. Тези израилтяни многократно се бунтуваха против Бога. Бог им даваше много възможности да се покаят и да повярват в Него, но те не ги използваха. Дойде времето, когато Бог вече не желаеше да бъде търпелив с тях. Той им се разгневи и каза следното: „Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка” (Евр. 3:11). Прочетете Евреи 3:16-19.

СЪБОТА

Ако съботата изобразява съвършената почивка, която имаме в Исус, сега, след като Той е дошъл, можем ли да правим каквото искаме в неделя? Дали вече няма значение ако християните работят в неделя? Свободни ли сме да пропуснем църквата, за да правим каквото ние искаме да правим, вместо да прекараме деня в поклонение към Бога? Поради това, което Христос е направил за нас, ние не спазваме съботата за да сме в мир с Бога. Като Божии деца ще искаме да спазваме съботата, защото Го обичаме толкова много. Искаме да Му благодарим, че ни е дал Своя Син, Господ Исус Христос. Когато наистина осъзнаем какво Бог е направил за нас, това ще ни направи ревностни да прекарваме един ден всяка седмица да учим за Него и да Го хвалим. Прочетете Тит 3:4-8.