О. От началото на света до възкресението на Христос Бог определи седмия ден от седмицата като Събота. От тогава до края на света първият ден от седмицата е денят за християнската Събота.

ПОНЕДЕЛНИК

Съботата беше образ на почивката, която имаме в Христос. От времето на сътворението до времето, когато Спасителят дойде, хората гледаха напред към почивката, която Господ Исус щеше да им даде. Съботният ден беше в края на седмицата. През цялата седмица Божиите хора гледаха напред към Съботата, точно както през цялото старозаветно време гледаха напред към Христовото идване. Сега Христос е дошъл и ние гледаме назад към това, което Той е направил за нас. Сега нашата Събота започва нашата седмица. Прочетете Изход 31:12-13, 17.

ВТОРНИК

Бог каза ясно на израилтяните, че иска от тях да вземат съботата насериозно. Наказанието за нарушаването на съботата беше смърт! Докато израилтяните пътуваха към земята, която Бог им беше обещал, те се нуждаеха от храна. Затова Бог промисли за тях манна. Манната беше малки парчета бял хляб, които имаха вкус на вафла с мед. Бог правеше тази манна да пада от небето за израилтяните. Всяка сутрин когато ставаха, манната покриваше земята и трябваше само да излязат и да я съберат. Бог им каза да събират само толкова, от колкото ще имат нужда за семействата си за един ден. Ако събираха повече от необходимото за деня, на следващия ден в манната се появяваха червеи. Но Той им каза да не събират в съботен ден. Какво каза Мойсей на хората относно храната в деня преди съботата? Прочетете Изход 16:23-30.

СРЯДА

Съботата на седмия ден от седмицата беше важна за евреите, защото беше важна за Бога. Защо беше променена на първия ден от седмицата? В старозаветни времена съботата отбелязваше края на Божието дело на сътворението. На седмия ден Бог завърши Своята работа и си почина. Денят на почивка и поклонение днес отбелязва края на Божието дело на изкуплението. В първия ден от седмицата Господ Исус Христос възкръсна от мъртвите. Той завърши Своето дело на плащане на наказанието за греховете на Своите хора. Прочетете за това важно събитие в Лука 24:1-8. В същия този ден, първия ден от седмицата, Исус за първи път се яви на Своите ученици след като възкръсна от мъртвите. Прочетете Йоан 20:19-20.

ЧЕТВЪРТЪК

Когато Исус се яви на учениците Си вечерта на този ден, когато възкръсна от мъртвите, един от учениците Му не беше с другите. Този ученик беше Тома. Когато другите казаха на Тома, че са видели Исус, Тома помисли, че е твърде хубаво, за да е истина. Той отказа да го повярва, докато не види Исус със собствените си очи. Тома каза на другите ученици, че докато не докосне белезите от гвоздеите по ръцете на Исус и докато не сложи пръста си в дупката на ребрата Му, причинена от войнишкото копие, няма да повярва, че Исус е възкръснал от мъртвите. Прочетете Йоан 20:26-29. Исус се яви на Тома и говори с него една седмица след като се яви на останалите ученици. Отново беше неделя.

ПЕТЪК

Възкресението на Исус е много важно събитие за християните. Без него нямаше да има християнство. Ако Исус не беше възкръснал от мъртвите, нищо друго, което беше направил, нямаше да има значение. Възкресението на Исус е доказателство, че Исус е наистина Бог, за да може смъртта Му да има достатъчна стойност да плати за греховете на Неговите хора. Тъй като възкресението е толкова важно, тъй като е било такава велика победа за Исус, и тъй като е станало в първия ден от седмицата, ранните християни са започнали да наричат този ден от седмицата “Господния Ден.” Виждаме пример за това там, където апостол Йоан обяснява как е започнал да пише книгата Откровение. Прочетете за това в Откровение 1:9-11.

СЪБОТА

Господният ден или първият ден от седмицата беше специален ден за ранните християни. На него те се събираха за молитва, слушаха поучението на апостолите, даваха дарения на Бога и празнуваха Господната вечеря. Така първият ден от седмицата стана денят, който християните отделиха за поклонение и почивка. Прочетете Деяния 20:7 и 1 Коринтяни 16:1-2.