О. В Деветата Заповед от нас се изисква да казваме, да поддържаме и поощряваме истината между хората, както и доброто име – нашето и на другите, особено когато свидетелстваме.

ПОНЕДЕЛНИК

Това, което хората вярват за нас, се нарича наша репутация. Някой може да има репутация на човек, който работи усърдно. Друг може да има репутация на нечестен човек. Понякога репутацията се основава на фактите. Понякога се основава на това, което хората казват, което може да не е вярно. Нашата репутация е важна. Ако имаме добра репутация, другите ще ни уважават и ще отдават слава на Бога, тъй като казваме, че принадлежим на Него.

Тази заповед ни призовава да правим всичко, което можем, да защитим нашата репутация и репутацията на другите. Накърняваме репутацията на някого, когато разпространяваме лошите неща, които сме чули за него. Ако обичаме другите, няма сляпо да вярваме на лошите неща, които сме чули за тях, и няма да искаме да разпространяваме тези неща на някой друг. Ако знаем, че някой, когото обичаме, е направил нещо, което не е трябвало да прави, ще говорим с него за това, преди да говорим с другите. Ще искаме да разберем защо го е направил. Няма веднага да заключим, че той е искал да направи това, което е погрешно. Прочетете 1 Петър 4:8.

ВТОРНИК

Да пазим репутацията на другите не означава че не трябва да говорим истината. Любовта към другите изисква да говорим, когато те направят нещо грешно. Любовта не пренебрегва злодеянието. Но има любящи начини да кажем истината. Прочетете Матей 18:15-18.

Когато знаем, че някой е направил зло, трябва да говорим с него за това, но само с него. Не трябва да говорим първо с други хора. За да защитим репутацията на този човек, трябва да разговаряме само с него. Трябва да говорим с него насаме, така че да не ни чуят други. Ще се надяваме, че той ще съжали за това, което е направил, и ще се промени. Но ако не е така, не трябва да спираме да се опитваме. Трябва да го обичаме достатъчно, за да доведем заедно с нас други няколко души, за да се опитаме да променим мнението му. Ако пак не ни послуша, отново не трябва да се отказваме. Библията ни казва, че следващото нещо е да кажем на църковните лидери и на църквата, които също ще се опитат да го накарат да се откаже да върши зло. Ако все още продължава да греши, не трябва да го считаме повече за член на църквата. Разбира се, църквата винаги трябва да посрещне отново някой, ако се е покаял от погрешната си постъпка.

СРЯДА

Защитаваме репутацията на другите, като внимаваме какво казваме за тях. Трябва също да защитаваме репутацията на другите, като внимаваме какво слушаме за тях. Тъй като сме грешници, винаги е интересно да чуем лоши думи за другите. Можем да си въобразим, че това, което правим не е лошо, защото ние не казваме нищо. Но когато слушаме някой да съсипва нечия репутация без да го спрем, ние грешим. Прочетете Притчи 18:8.

“Избрани хапки” (choice morsel) са вкусни, малки парчета храна за почерпка. Трудно е да устоиш на „избрана хапка.” Когато видим някоя изглеждаща вкусно „избрана хапка,” искаме да я изядем. Лошите неща, които се говорят за другите хора, са като тези „избрани хапки.” Искаме да ги чуем и е много трудно да кажем на някого, “Не, няма да слушам това.” Точно както „избраните хапки” влизат в нашите тела и стават част от нас, така и лошите неща, които чуваме за другите, остават в нас и влияят на това, което мислим за тях. Дори когато не сме сигурни дали това, което чуваме е истина, то остава в умовете ни и въздейства на това какво мислим за този човек.

ЧЕТВЪРТЪК

Когато Божият закон ни забранява едно нещо, той заповядва противоположното. Не трябва да желаем да слушаме лошите неща, които хората ни казват за други хора. Никога няма да кажем, че искаме хората да вършат зло, но желанието, с което слушаме злите слухове, които другите говорят за хората, прави да изглежда, че се радваме на злото. Прочетете 1 Коринтяни 13:6. Трябва да се радваме да чуваме добро за другите, не слухове за злотворство. Прочетете 3 Йоан 3-4.

ПЕТЪК

Не само трябва внимателно да защитаваме репутацията на другите, но също и нашата репутация. Не трябва да ни е грижа толкова много какво другите мислят за нас, че да правим всичко, дори зло, за да ги накараме да мислят добро за нас. Но трябва да искаме хората да ни смятат за честни, надеждни и добри. Трябва да го искаме достатъчно, за да внимаваме да правим каквото е честно, надеждно и добро, дори когато не е лесно. Ако винаги внимаваме да правим добро и избягваме на вършим зло, ще имаме чиста съвест. Тогава, дори ако хората лъжат за нас и кажат, че сме извърши нещо лошо, скоро ще бъде ясно за всички, че това не е вярно. Прочетете 1 Петър 3:15-16.

СЪБОТА

Всеки би искал да има добра репутация. Обичаме да мислим, че хората имат добро мнение за нас. Радваме се да знаем, че хората ще ни помолят да свършим някаква работа, защото са сигурни, че ще я свършим добре. Но най-важната причина да пазим добрата си репутация не е защото на нас ни харесва да я имаме. Най-важната причина за защита на нашата репутация е, че ако сме християни, хората виждат какво правим и какво мислим за Бога. Ако твърдим, че сме християни, но имаме репутация на лъжливи и нелюбезни хора, хората ще имат лошо мнение за Бога и Той няма да е почетен. Бог е чист и свят и добър. Никога не можем да покажем на хората чрез живота си колко добър е в действителност Бог, но трябва винаги внимателно да правим толкова добро, колкото можем. Хората ще отдадат слава на Бога, когато внимаваме да живеем както трябва. Прочетете Матей 5:14-16.