О. В Деветата Заповед се забранява всичко, което възпрепятства истината или накърнява доброто име на някого.

ПОНЕДЕЛНИК

Бог говори само това, което е истина. Той ни сътвори да бъдем праведни и святи. Сътвори ни да говорим и да обичаме истината, както Той я обича. Адам съгреши като слушаше лъжата на Сатана, вместо да се покори на Божията истина. В резултат на това всички се раждаме грешници, които обичат лъжата повече от истината. Когато Бог ни спасява и ни прави да се новородим, Той ни променя, за да искаме да живеем за Бога и да Му бъдем угодни. Той ни дава нова любов към истината. Християните показват, че Бог е променил сърцата им, когато избягват лъжата и говорят само истината. Прочетете Ефесяни 4:21-25.

ВТОРНИК

Деветата заповед забранява лъжесвидетелството срещу ближния. Тя изисква да говорим истината. Най-лошият възможен начин да лъжесвидетелстваме е да дадем лъжесвидетелстваме за Бога. Прочетете Еремия 23:30-32. Повечето хора имат свои собствени представи за това какъв е Бог. Те обичат да разказват какво вярват за Бога. Ако кажат нещо за Бога, което не е вярно, това не е само лъжа, това е богохулство. Много хора говорят пред големи тълпи или пишат книги, претендирайки, че говорят от името на Бога. Те казват на всички, които слушат, какъв е Бог, но говорят неверни неща за Него. Дори някои, които претендират да са християнски пастори, казват, че Бог е казал неща, които не е казал, или говорят неверни неща за Бога.

Как можем да сме сигурни, че представите ни за Бога са верни? Как можем да знаем, че когато говорим на хората какъв е Бог, не лъжесвидетелстваме относно Него? Когато хората кажат, “Ето такъв е Бог,” как можем да знаем дали това, което те казват, е истина? Единственият начин да бъдем сигурни е да знаем какво казва Библията. Не можем да знаем само части от нея, защото ще имаме погрешна представа какъв е Бог. Трябва да изучаваме цялото Божие Слово. Да го изучаваме често и да го познаваме добре. Библията е единственото място, където можем да научим истината за Бога.

СРЯДА

Деветата заповед забранява всичко, което би могло да накърни или да наруши репутацията на някого. Но трябва да защитаваме чуждата репутация само дотолкова, доколкото казваме истината. Тъй като Бог цени толкова високо истината, ние също трябва да я ценим. Трябва да защитаваме истината, дори ако това означава нечия репутация да пострада. Вчера четохме за хора, които претендират, че говорят за Бога, а казват каквото Той никога не е казвал. Когато знаем, че това става, Божието Слово изисква от нас да кажем на другите за това.

Трябва да защитаваме другите от това да вярват каквото не е вярно за Бога, като изобличаваме тези, които лъжесвидетелстват относно Него. Това може да накърни репутацията на човека, който разпространява погрешното поучение, но то трябва да бъде направено. Божиите хора трябва да застанат срещу лъжите и злото. Трябва да не се страхуват да говорят срещу тези неща, които Бог мрази. Когато някой откаже да слуша Божието Слово и продължава да поучава или да прави това, което е погрешно, ние трябва да кажем нещо. Прочетете Ефесяни 5:8-11.

ЧЕТВЪРТЪК

Вчерашното библейско изучаване ни каза, че трябва да “изобличаваме” “делата на тъмнината.” Божието Слово изисква от нас да посочваме злото, когато то бъде извършвано. Трябва да сме готови да отидем при други християни и да им напомним какво казва Божието Слово, когато видим, че правят нещо погрешно. Това не означава, че трябва ревностно да наблюдаваме всеки около нас, надявайки се, че някой ще направи нещо погрешно, за да можем да го изобличим за това. Когато знаем, че някой върши нещо грешно, имаме отговорността да кажем за това. Единственият човек, когото трябва да наблюдавам най-ревностно за грях, съм самият аз. Прочетете Матей 7:3-5.

ПЕТЪК

Хората често лъжесвидетелстват за себе си. Докато Святият Дух не им покаже колко грешни са сърцата им, те в действителност вярват, че са добри. Разбира се, това е лъжа. Ако повечето хора бъдат попитани, “Ще отидете ли на небето, когато умрете?” те биха казали да. Ако ги попитате, “Защо мислите, че ще отидете на небето?” те биха казали, защото са се опитвали да са добри през целия си живот. Те биха дали това лъжесвидетелство за себе си, защото не осъзнават колко грешни са всъщност. Един млад човек даде такова лъжесвидетелство за себе си на Исус. Този млад човек честно вярваше, че е спазвал съвършено всички Божии заповеди през целия си живот. Затова Исус му каза да направи нещо, което да му покаже, че не е толкова добър, колкото си е мислел. Прочетете този разказ в Марк 10:17-22.

СЪБОТА

Исус разказа един разказ за двама души. Единият от двамата даде лъжесвидетелство за себе си пред Бога. Опита се да каже на Бога колко е добър, но Бог дори не го послуша. Другият човек разбираше какъв е в действителност. Каза на Бога истината за себе си (която, разбира се, Бог вече знаеше). Каза на Бога, че е грешник и не заслужава нищо от Него. Исус каза, че молитвата на този човек за милост беше чута и на тази молитва беше отговорено. Прочетете Лука 18:9-14.