О. Десетата Заповед гласи: Не пожелавай къщата на ближния си. Не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е нещо, което е на ближния ти.

ПОНЕДЕЛНИК

Ако набързо прочетем първите девет от Десетте Заповеди без да се замисляме много върху тях, ще си помислим, че сме добри хора. Не се молим на статуи, нито крадем, нито убиваме. Ако гледаме на Десетте Заповеди по този начин, ние не размишляваме относно нашите сърца. Не виждаме, че можем също да нарушим Десетте Заповеди чрез погрешни мисли и отношения в сърцата си. Една причина за тази последна заповед е да накара хората да погледнат в сърцата си, за да осъзнаят, че са грешни.

Савел беше много интелигентен човек. Беше прекарал живота си използвайки този голяма интелигентност да изучава Божия закон. Но дори с цялото това учене и цялата тази интелигентност, Савел не осъзнаваше, че е грешник. Мислеше, че сам може да спазва Божия закон. След като видя нуждата си от Спасител и постави упованието си в Христос, каза, че точно тази десета заповед му е показала, че е грешник. Пожеланието е да искаме нещо, което нямаме, по начин, който е грешен. Пожелаваме в сърцата си, където никой не може да види. Тази заповед ни показва, че грехът не е само това, което вършим явно. Погрешните мисли и чувства в сърцата ни също са грях. Прочетете Римляни 7:7.

ВТОРНИК

Когато знаем, че някой е убил някого, хвърляме този човек в затвора. Когато знаем, че някой е откраднал нещо, също хвърляме този човек в затвора. Всички сме съгласни, че убийците и крадците са закононарушители. Хората често мислят, че спазват закона, защото никога не са направили нищо, което да ги прати в затвора. Те не са престъпници, така че трябва да са добри хора. Бог не вижда така нещата. Бог даде този закон, “Не пожелавай,” заради хората, които мислят, че са добри просто защото никога не са влизали в затвора. Всички ние трябва да признаем, че сме нарушили този закон. Всички сме били нещастни, че не сме имали нещо, което сме искали. Били сме ревниви за това, което някой друг е имал или е имал възможност да направи. Бог иска да разберем, че всички сме нарушили този закон. Иска да знаем, че дори това да е единствената заповед, която сме нарушили, сме точно толкова виновни, колкото ако сме нарушили целия закон. Прочетете Яков 2:10.

СРЯДА

Бог ни казва, че Неговото Слово е като огледало. Гледаме в огледалото, за да разберем как изглеждаме и какво трябва да променим. Когато погледнем в Божието Слово, виждаме нещата, които са грешни в нас и които трябва да променим. Прочетете Яков 1:22-25. Ако изцапам лицето си с яйце на закуска, другите може да се смеят, когато ме видят, но аз няма да разбера, че има нещо нередно. Когато най-после се погледна в огледалото, виждам яйцето и съм притеснен, защото е било там през цялото време. Може да не осъзнаваме колко сме грешни и затова да не сме засрамени от греха си. Когато спрем и помислим за тази заповед да не пожелаваме, осъзнаваме, че дори нашите погрешни мисли са грях. Виждаме колко много погрешни мисли сме имали и се засрамваме колко грешни сме били през цялото време, без да го осъзнаваме. Затова Бог даде тази заповед.

ЧЕТВЪРТЪК

Понякога не можем да управляваме това, което мислим или чувстваме. Някой казва или прави нещо да нарани чувствата ни, и дори да е само за миг, изпитваме гняв и омраза към този човек. Трудни неща ни се случват едно след друго и дори да е само за миг, ние се самосъжаляваме и искаме нещата да бяха по-лесни. Другите получават нещо, което сме искали, и дори да е само за миг, искаме ние да сме го получили вместо тях. Ако някоя мисъл или чувство ни завладеят неочаквано и не можем да принудим себе си да ги спрем, това грях ли е? Да, грях е.

Можем да си мислим, че Бог не трябва да нарича “грях” нещо, ако не можем да го овладеем. Но Бог е свят. Няма да е удовлетворен, ако просто правим най-доброто от себе си. Ще бъде удовлетворен само ако живеем живот на съвършено покорство към Него. Иска да правим всичко за Негова слава. Ако не го правим, съгрешаваме. Прочетете Галатяни 3:10.

ПЕТЪК

Бог безчувствен ли е, когато нарича грях дори мислите и чувствата, които не можем да овладеем? Не, това ни показва Божията милост. Като ни дава заповед, която показва колко грешни са сърцата ни, Бог ни показва колко много се нуждаем от Спасител. Спасителят спасява хората от опасности. Човекът в плувния басейн не иска да бъде спасяван, докато наистина не се дави. Ще желаем да бъдем спасени от греха си само ако вярваме, че сме грешници. Заповедта “Не пожелавай” ни показва нашата нуждата от Спасител, за да се обърнем към Христос да ни спаси. Исус покани тези, които са обременени, да дойдат при Него и да си починат. Съзнанието че сме грешници ни кара да се чувстваме обременени. Нуждаем се от такава заповед, за да ни накара да осъзнаем колко обременени сме, за да извикаме към Исус да ни спаси. Прочетете Матей 11:28-30.

СЪБОТА

Божиите заповеди ни показват колко сме грешни, за да се обърнем към Господ Исус да ни спаси. Веднъж като сме го направили, Божиите заповеди ще ни правят да сме Му благодарни. Божиите заповеди са добри и съвършени. Нарушаваме тези добри заповеди стотици пъти по стотици начини. Ако се опитаме да преброим всички случаи, когато сме нарушили Божия закон, ще открием, че не можем да броим до толкова. Въпреки това Бог ни приема като съвършено праведни, когато положим своята вяра в Христос. Законът показва на нехристияните колко много се нуждаят от Спасител. Той показва на християните колко много им е било простено. Прочетете Лука 7:36-47.