О. Тайнството е свята наредба, установена от Христос, в която Христос и даровете на Новия Завет са представени, запечатани и приложени спрямо вярващите чрез физически знаци.

ПОНЕДЕЛНИК

Прочетете Битие 17:1-2, 9. Думата “тайнство” (sacrament) произлиза от дума, която римските войници са използвали много отдавна. Тя е означавала много сериозно обещание, според което един войник винаги е трябвало да остане верен на своя военачалник и да върши това, което военачалникът му заповяда. Тази дума би могла също да означава обещанието, което военачалникът прави, че ще остане верен на войниците под свое командване. Господ Исус Христос направи завет със Своите хора. Той им обеща определени неща, които със сигурност ще им даде. Неговите хора направиха завет с Христос. Те обещаха да Му се доверят, да Му се покоряват и да Му останат верни през целия си живот. Тайнствата ни напомнят за обещанията, които Христос направи към нас, и за завета, който имаме с Него.

ВТОРНИК

“Тайнството е свята наредба, установена от Христос.” “Наредбата” е закон или правило, постановени от някой с власт. Господ Исус Христос е Царят на Своята църква. Той прави правилата, на които църквата трябва да се подчинява. Цар Исус е единственият, Който може да прави такива правила. Има две наредби или правила, които Исус направи за църквата. Той ги даде на учениците Си и заповяда да бъдат спазвани винаги. Исус даде едно от тези правила или наредби докато ядеше за последен път преди да умре. Вечеряше със Своите ученици. Докато разчупваше хляба на парчета и предаваше чашата, им каза винаги да ядат хляб и да пият вино като възпоменание за Него. Божиите хора празнуват Господната вечеря като едно от тайнствата, защото Исус го е заповядал. Прочетете 1 Коринтяни 11:23-25.

Исус даде другата наредба точно преди да отиде на небето. Той заповяда на Своите ученици да отидат по целия свят и да правят ученици, като кръщават тези, които стават Негови последователи. Затова кръщението е другото тайнство. Господ Исус го заповяда. Прочетете Матей 28:18-19.

СРЯДА

Всяко тайнство има две части. Има физическа част, която можем да видим, да почувстваме или да вкусим. Има и истинска, духовна част, на която физическата е образ. Тази част на тайнството е невидима. Когато човек се кръщава, той вижда и чувства водата. Тези, които гледат, също виждат водата. Виждат кръстения човек да се намокря. Но това, което кръщението представлява, не може да бъде видяно. То представлява нашето съединяване с Христос. Смъртта на Исус за греха се приема така, сякаш самият кръщаван човек умира чрез вяра. Както Исус възкръсна от мъртвите и оживя отново, така кръстеният вярващ има нов живот, като се съединява с Христос и получава силата да живее за Бога. Прочетете Римляни 6:4.

Когато вярващите вземат Господната вечеря, те ядат и пият обикновен хляб и вино. Това са нещата, на които хората разчитат за всекидневния си живот. Вярващият, който ги приема в Господната вечеря, вижда, чувства и вкусва истински хляб и вино. Тези неща представят нещо, което не може да бъде видяно, почувствано и вкусено. Човекът, който яде от Господната вечеря, зависи от разчупеното тяло и проляната кръв на Христос, за да има вечен живот. Прочетете Йоан 6:54.

ЧЕТВЪРТЪК

Прочетете 1 Коринтяни 11:26. Хората помнят тези, които обичат и са починали. Понякога посещават гробовете на починали приятели или роднини и слагат цветя на тях. Господната вечеря е повече от това. Тя не е просто спомен за някой, който е починал. За вярващия яденето от Господната вечеря е начин за израстване в познаването и упованието в Бога. Тя е начин на оценяване и приемане на всичко, което Исус е извършил за Своите хора, като умря на кръста. И кръщението, и Господната вечеря са повече от просто образи. Те наистина са образи на това, което Христос прави за Своите хора. Но Исус също ги използва за да прави наистина неща за Своите хора. Използва тайнствата, за да помага на хората Си да стават все повече това, което Той иска.

ПЕТЪК

По някои неща тайнствата приличат на Божието Слово. И тайнствата, и Божието Слово са ни дадени от Бога. И двете ни правят да израстваме в благодат, когато ги използваме. Човекът, който приема и тайнствата, и Божието Слово, трябва да ги приема с вяра. Святият Дух използва и тайнствата, и Божието Слово, за да променя сърцата на Своите хора. Божието Слово е важно, и също са важни и кръщението, и Господната вечеря. Но в някои отношения тайнствата и Божието Слово са различни. Бог не използва обикновеното действие на кръщението и на Господната вечеря, за да обърне невярващите. Бог използва Своето Слово, за да доведе невярващите до вяра в Христос. Нехристиянинът става християнин, когато чуе Божието Слово с вяра. Нито кръщението, нито Господната вечеря ще направят нехристиянина християнин. Прочетете Йоан 5:24.

СЪБОТА

Тайнствата се различават от Божието Слово по това кой ще се възползва от тях. Божието Слово трябва да се проповядва на всички. Когато Божието Слово се проповядва на тези, които са част от църквата, то ги утешава и ги прави да стават по-силни в Христос. Когато Божието Слово се проповядва на тези, които не са част от църквата, Бог ще Го използва, за да им покаже техния грях и Христос като Спасител. Тайнствата са само за тези, които са в църквата. Кръщението и Господната вечеря подсилват и насърчават Божиите хора, но не правят нищо за тези, които не са Негови хора. Божието Слово, от друга страна, има стойност и за вярващите, и за невярващите. Бог използва Своето Слово за да породи вяра в някого, който е бил невярващ. Използва тайнствата, за да засили вярата на тези, които вярват. Прочетете Римляни 10:17.