Честни пари
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Заключение
на Част I


Глава 11
Глава 12
Глава 13
Библиография

   

Честни пари
  Home     Гари Норт  

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Различни грамове са мерзост Господу; И неверните къпони не се добри (Притчи 20:23).

Въпросът за честните пари е всъщност въпрос за необходимите условия за човешката свобода. Честните пари са продукт на честни хора, които живеят и работят в рамките на обществен законов ред, който наказва измамата и насилието. Честните пари изискват честен закон и самодисциплинирани хора. Нека хората да имат това, което искат, само доколкото то е морално, без измама и без насилие.

Определенията за "измама" и "насилие" отдавна са задача на философите. Теолозите също са работили над тази задача, но за последните повече от сто години те са били склонни да избягват трудностите на тази задача. Това е една причина защо християнството е изпаднало в историческа неизвестност.

В миналото сме виждали кратки периоди, в които са съществували относително честни пари. Периодът на класическия златен стандарт от 1814 до избухването на Първата Световна война през 1914 е най-добрия пример. През 1914 равнището на цените на едро в Англия е било същото както и през 1815 – забележителен период на ценова стабилност.

Макар че паричните системи са били по-честни в предишни периоди, отколкото днес, те не са били библейски. Имало е частичен банков резерв. Също, в действие е бил Законът на Грешъм, защото правителствата са установявали постоянни цени между злато и сребро, така че "лошите пари изваждат добрите от обръщение.” Но поне "лошите" пари – изкуствено надценените пари – са били или злато или сребро, и нито един от двата метала не е бил лесен за добиване. Така върху увеличаването на парите са наложени геологични ограничения. Така на паричните измами са наложени геологични ограничения. Правителствата и банките са подменяли паричните тежести и мерки само в малки размери.

Какво трябва да запомни обикновеният човек, за да разбере основните принципи на библейските пари? Не е много.

  1. Не трябва да очакваме нещо срещу нищо, като изтегляне на вложени пари от вече дадени назаем средства, или фалшиви пари, които правят всеки по-богат.

  2. Държавата не трябва да се намесва в частни ненасилствени решения (договори).

  3. По-евтино е да се печатат хартиени пари, отколкото да се добиват метали.

  4. Парите не са пари, освен ако хората не очакват други хора след време да ги приемат при търговия, тоест:

  5. Парите изискват дълготрайно приемане в течение на времето.

  6. Обезценените пари са форма на подмяна на мерките и теглилките.

  7. При размяна обезценените пари намаляват стойността си.

  8. Следователно обезценените пари намаляват богатството на тези, които ги съхраняват.

  9. Складовите разписки трябва по всяко време да бъдат обезпечени със 100% от всичко, което е обещано в разписката.

Има и други по-трудно разбираеми особености, които са полезни, но тези са основните. Всяко общество, което налага държавни закони срещу всяко нарушение на постоянни, определени мерки и теглилки, и срещу всяко нарушение на правилото срещу многократната задлъжнялост (необезпечени складови разписки), ще има честни пари.

Проблемът идва когато държавата, използвайки властта си, влезе в бизнеса като поставя своя знак върху "удостоверени пари.” Скоро този процес се превръща в създаване на пари, след това в монопол върху създаването на пари, след това в обезценяване на парите и накрая в елитарен частен контрол над "държавните" пари от страна на централните банкери. Виждали сме това да се повтаря отново и отново. Контролът над "частните" пари от частни централни банкери е повсеместна характеристика на съвременната икономика. Такова откритие са и нестабилните пари.

Монопол

На хората не трябва да се поверява монополна власт. Не е безопасно да се повери абсолютна власт на никоя човешка агенция. Абсолютният монопол над нещо е изключително право на Бога, защото само Той има абсолютен монопол над всичко. Всички човешки притежания и власти трябва да бъдат ограничени.

Така наречените "естествени монополи" са напълно митични. Съществуват много малко такива. В пустинята водата е една, но повечето хора не избират да живеят в пустини или да минават през тях, така че този монопол не е от икономическо значение. Почти всички икономическо значими монополи се създават, разрешават или поддържат от институцията, която притежава възложения от Бога монопол върху насилието: държавата. Ето защо е необходимо да имаме множество от съревноваващи се държавни власти. Вавилонската кула беше въплъщение на институционалното зло (Битие 11).

Монополът върху парите е може би най-опасният от всички строго икономически монополи. Парите са общата връзка в почти всички икономически сделки. Когато монополистите подменят паричната единица, те изпращат информационни сигнали до всеки участник на пазара. Когато тези сигнали не са създадени от конкурентни пазарни сили, те дават погрешна информация на купувачите и продавачите, спестителите и длъжниците. Тази лъжлива информация може да доведе до икономически кризи: масова инфлация или прикрита инфлация (контрол над цените) и след това депресия.

Няма известен начин, по който да се предпазват хората от погрешната парична информация, ако парите са контролирани от държавата или от някоя агенция лицензирана от държавата. Само конкурентните пазарни сили могат постоянно да произвеждат точна, надеждна информация, защото конкуренцията ще наложи икономически натиск върху производителите на погрешна и лъжлива информация. На пазара се появяват хора, които продават по-добра информация, и лъжливите информатори започват да понасят загуби.

Следователно това, което е нужно, е парична система, произведена от пазара. Исторически златото и среброто са били "избор на хората.” Това би могло да се промени в бъдещето. Но е трудно да се произвежда злато и сребро в големи количества. Невъзможно е да има масова инфлация с пари, които са основани на някой метал. Твърде скъпо е да се копае металът от земята.

Обратно на това, хартията и мастилото са евтини. Такива са и компютърните сигнали. Ако нещо е евтино да се произвежда, виждаме как хората се опитват да спечелят от масовото му производство. Това е също толкова вярно за парите, колкото и за джобните калкулатори. Но допълнителните джобни калкулатори представляват икономически активи. Допълнителните пари представляват преразпределяне на активите, където най-често са ощетени неосведомените и уязвимите.

Не толкова честни пари

Не е моя работа, нито ваша да казвате на другите хора какви пари да използват. Нито пък е работа на държавата да прави това.

Работата на държавата е да налага честни мерки и теглилки, а също да забрани издаването на складови разписки, които не могат незабавно да бъдат обезпечени с това, което е обещано от разписката. Ако разписката обещава да се възстанови стойността при поискване, то трябва да има резервен актив за всяка такава разписка.

Ако държавата изпълнява тези две задачи, обществото ще има честни пари. Ако не ги изпълнява, обществото може да има само полу-честни пари. Традиционният златен стандарт е пример за полу-честни пари: частичен банков резерв с пълно изплащане на златни монети при поискване. Това включва също обещанието на държавата да купува или да продава златни монети на конкретна (определена) цена. Но банкерите мамят, държавата също мами, и традиционният златен стандарт оцелява само в продължение на около 100 години, 1815-1914.

Единствената парична власт, която държавата законно притежава, е нейното право да определя формата на плащане на данъците. Това е степента, до която държавата може да влияе върху избора на парична единица. Но държавата не иска да й се плаща с обезценени пари, така че тя самата става пазител на обществото заради собствения си интерес да се предпази от безскрупулни фалшификатори.

В продължение на няколко десетилетия малки консервативни групи водеха кампания за връщането към традиционния златен стандарт. Успехът на тази кампания бе същият настояване за национално търсене на заровени гърнета със злато в краищата на дъгата. Те бяха несериозни. Те са равностойни на кампанията за връщане на молитвата в държавните училища. Те не осъзнаха действителността.

Каква е действителността? Проста: наложен от държавата златен стандарт не е дългосрочно решение. Това не е действувало в миналото добре, затова и в бъдещето няма да действува добре. Това все още е държавен стандарт. Нашата политическа цел не трябва да бъде държавно наложен златен стандарт; тя трябва да бъде забрана на частичния банков резерв и налагането на постоянни мерки и теглилки. Целта е да се отнеме монополът над парите от държавата и нейните лицензирани агенти. Нищо друго няма да свърши работа за възстановяването на честните пари. Всяка друга препоръка е половинчата мярка. Защо да посвещаваме живота си на половинчати мерки?

Воденето на кампания за държавно наложен златен стандарт е винаги непрактично. Една такава кампания се изправя пред огромни препятствия. Първо, дори малката група професионални икономисти, които предпочитат златния стандарт, не са на едно мнение кой вид златен стандарт да се наложи. Има няколко противоречиви версии. По-добрите версии имат по-малко поддръжници.

Второ, няма съгласие между поддръжниците по отношение на най-важния практически въпрос: Каква цена трябва да сложи правителството като официална, постоянна цена на златото? Ако възприемем цена на златото според днешното парично предлагане и днешните цени, как можем да очакваме официалната цена на златото да е икономически разумна, когато инфлацията спре, банките се срутят, а цените паднат? Ще трябва ли по-късно държавата да намали официалната цена – тоест, ще трябва ли държавата много пъти да променя паричната единица? Какъв постоянен златен стандарт е това? Но ако паричната цена на златото се запази на първоначалното ниво, тя ще бъде висока и с повишаваща се покупателна способност в сравнение с останалите стоки. Тогава всеки ще отиде в хазната да продаде златото си на държавата в размяна за хартиени пари, и така златото ще излезе от обръщение и ще се създаде огромен запас от злато в складовете на държавата. Разумно ли е това: да се остави националното злато на грижите на държавата? Не е ли това, което в миналото ни създаде проблеми?

Трето, няма политически поддръжници на който и да е вид златен стандарт. Темата е твърде объркваща, а резултатът от нечестните правителствени пари не се разбира от обикновения избирател. Гласоподавателите са незаинтересовани. Ще е необходимо цяло съкровище, за да бъдат те образовани по този въпрос, а може би и съкровище няма да е достатъчно.

Нови поддръжници

След като няма действителна надежда за връщане дори на половинчат златен стандарт, защо да инвестираме още средства в прокарването на такъв? Защо да не приемем, че ще има нови поддръжници, които ще приемат и ще прокарат истинска пазарна библейска парична система? Защо да не насочим нашия призив към тези бъдещи поддръжници? Защо не прокараме най-добрата алтернатива, вместо да правим компромис, който в миналото не е успял да произведе паричната стабилност, която искаме?

Как ще се появят тези нови поддръжници? Бих предложил следният сценарий. Първа, банкерите и политиците ще продължат да се опитват да поддържат в действие съвременната система. Второ, ще има срив на етапи: инфлация, след това масова инфлация, след това контрол върху цените, след това тирания и накрая международна дефлационна депресия. Тогава сред гласоподавателите ще има търсене на нови решения.

Трето – и това е моята надежда и молитва – хората накрая ще решат, че достатъчно дълго са правили компромис с морала и със закона. Накрая ще решат да възприемат в цялата икономика проста система на честни пари, заедно с конкурентни пазарни принципи. Ще престанат да крадат един от друг. Ще престанат да се опитват политически да получат нещо срещу нищо.

Ако гласоподавателите не преживеят такъв вид покаяние, тогава ще преминем отново през същия разрушителен икономически цикъл: инфлационен възход и дефлационна криза. Ще бъдем като глупците, описани от Петър: "С тях се е случило това, което казва истинната пословица: Кучето се върна на бълвоча си, и, Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята."(2 Петър 2:22).

Винаги има друга възможност. Гласоподавателите ще променят мисленето си и ще поискат политиците да променят действията си преди да се изпълни някой ужасен инфлационно-дефлационен сценарий. Мисля, че това е малко вероятно, но все пак съществува възможност. Гласоподавателите биха могли да видят аргументите в тази книга и да ги приемат. Те могат да видят, че само определени принципи са възможния изход. Тогава ще поискат дефлация и няма да се успокоят, докато нямаме честни пари. Това изглежда като далечна възможност, но ние можем да се надяваме и да се молим. По-добре сега да преминем през принципната икономическа месомелачка, и така да избегнем идващата безпринципна месомелачка, която е много, много по-лоша в своите последствия.

Никога не сме имали честни пари. И никога не сме имали общество, напълно посветено на библейския закон. Когато имаме, тогава поне ще имаме възможността да постигнем честни пари. Както казва старата реклама: "Не приемай заместители!"





Honest Money
Copyright © 1986 Gary North
превод Copyright © 2000 Радослава Петкова, Dominion 777