| Назад | Напред | Глава Шеста
6. НУЖДАТА ОТ ПИСАНИЕТО, КАТО РЪКОВОДИТЕЛ И УЧИТЕЛ, В ИДВАНЕТО НИ ПРИ БОГА КАТО СЪЗДАТЕЛ.
Раздели:
- Бог дава на Своите избрани по-добро средство за познание на Себе Си, а именно, Святите Писания. Това Той е направил от самото начало.
- Първо, чрез пророчества и видения и чрез служението на патриарсите. Второ, чрез обявяването на Закона и проповядването на Пророците. Защо поучението на религията е свързано с писане.
- Този възглед се потвърждава,
- Друго потвърждение от определени преки изявления в Псалмите. Накрая, от думите на нашия Спасител.
1. Бог ни дава истинско познание за Себе Си само в Писанията.
Затова, макар че блясъкът, който е представен на всяко око, както на небето, така и на земята, оставя човешката неблагодарност без извинение, тъй като Бог, за да доведе цялата човешка раса под едно и също осъждение, поставя пред всички без изключение огледало на Своята Божественост в Своите дела, трябва да ни се даде друго и по-добро средство, което да ни води правилно към Бога като Създател. Затова Той ненапразно е добавил светлината на Своето Слово, за да направи Себе Си познат на всички за спасение и е дарил тази привилегия на онези, които Му е било угодно да привлече в близко общение със Себе Си. Защото, като вижда кака човешките умове се люшкат насам-натам и не намират сигурна опорна точка, Той избра юдеите за особен народ и ги огради, за дане могат както другите да се отклонят. И ненапразно по същия начин ни пази в познанието за Себе Си, иначе дори онези, които в сравнение с другите изглежда стоят здраво, бързо биха отпаднали. Защото както старците или онези, чието зрение е повредено, когато пред тях се постави някаква книга, колкото и ясна да е тя, макар и да осъзнават, че има нещо писано, едва ли могат да прочетат и две последователни думи, но когато бъдат подпомогнати от очила, започват да четат отчетливо, така и Писанието, събрало в себе си познанието за Божеството, което дотогава е лежало объркано в умовете ни, но след това разпръсва тъмнината и ни показва ясно истинския Бог. Следователно Бог ни дарява нещо с особена стойност, когато за наставление на Църквата Той използва не тъпи учители, а отваря Своята свята уста; когато не само прогласява, че трябва да се покланяме на някакъв Бог, но и заявява, че Той е Богът, на Когото се дължи поклонение; когато не само учи Своите избрани да почитат Бога, но и изявява Себе Си като Богът, на Който се дължи тази почит.
(Два вида познание за Бога в Писанието)
Посоката, която Бог следва по отношение на Своята Църква от самото начало е да подкрепи тези общи доказателства чрез добавянето на Своето Слово като по-сигурно и по-пряко средство за откриване на Бога. И не може да има съмнение, че именно чрез тази помощ Адам, Ной, Авраам и другите патриарси са придобили това близко познание, което по определен начин ги е отличавало от невярващите. Тук не говоря за конкретните учения на вярата, чрез които те са били издигнати до надеждата за вечно благословение. Било е необходимо при преминаването от смъртта в живота да познават Бога не само като Създател, но и като Изкупител; и те определено са придобили и двата вида познание от Словото. Като подреждане във времето, обаче, познанието, което първо им е било дадено, е било това, което ги е направило да познават Бога, Който е направил и управлява света. След това към това първо познание е било добавено по-проникновеното познание, което единствено съживява мъртвите души, и чрез което Бог е познат не само като Създател на световете и единствен начинател и управител на всички събития, но също и като Изкупител в личността на Посредника. Но тъй като падението и тлението още не са разгледани, засега ще отложа разглеждането на изкуплението (за което виж Книга 2). Затова нека читателят да запомни, че сега не разглеждам завета, чрез който Бог осинови децата на Авраам, или за онзи клон на учението, чрез който, като основани в Христа, вярващите през всички векове са били отделени от извратените езичници. Само показвам, че е необходимо да се придържаме към Писанието за да научим сигурните белези, по които да разграничаваме Бога като Създател на света от цялото множество измислени богове. По-късно, в съответното време, ще разгледаме и делото на изкуплението. Междувременно, макара че ще цитираме много текстове от Новия Завет и някои от Закона и Пророците, в които ясно се споменава Христос, единствената ни цел ще бъде да покажем, че Бог, Създателят на света, ни е изявен в Писанието и ни е обяснен Неговият истински характер, за да бъдем спасени от скитане насам-натам, като в лабиринт, от търсене на някакво съмнително божество.
2. Божието Слово като Свято Писание.
Независимо дали Бог е разкрил Себе Си на бащите ни в пророчества и видения или чрез посредничеството и служението на хора е направил те да бъдат предавани на поколенията, не може да има съмнение, че сигурността на това, на което ги е научил, е била дълбоко вписана в сърцата им, за да се чувствуват уверени и да знаят, че нещата, които са научили, идват от Бога, Който винаги придружава Своето Слово със сигурни свидетелства, безкрайно превъзхождащи неподкрепените с нищо други мнения. В крайна сметка, докато учението непрекъснато се разширява, за да може неговата истина да устоява в света през всички векове, било Му е угодно същите пророчества, които е дал на бащите, да бъдат предадени за обществено ползване. С тази цел бива провъзгласен законът, а след това се добавят пророците като негови тълкуватели. Защото макар че приложенията на закона са многобройни (виж Книга 2) и специалното служение, възложено на Мойсей и на всички пророци, е било да поучават начина на примирение между Бога и човека (поради което Павел нарича Христос “целта на закона,” Рим. 10:4); пак повтарям, че в допълнение на правилното учение за вярата и покаянието, в което Христос е поставен като Посредник, Писанията използват определени белези и знаци за да определят единствения мъдър и истински Бог, смятан за Създател и Управител на света, и по този начин да попречат Неговото същество да бъде объркано с множестото от лъжливи божества. Следователно, макар че подобава на човека сериозно да използва очите си в размишляването относно Божиите дела, тъй като му е отредено място в това най-славно представление, за да бъде техен наблюдател, негово специално задължение е да се вслушва в Словото, за да може да спечели повече. Затова и не е странно, че онези, които са родени в тъмнина, се закоравяват все повече и повече в своята глупост; защото огромното множество, вместо да се ограничат в правилните граници, като слушат с покорство Словото, ликуват в суетата си. Ако истинската религия трябва да свети върху нас, нашият принцип трябва да бъде, че е необходимо да започнем с небесно поучение и е невъзможно за кой да е човек да придобие дори най-малката част правилно и здраво учение, без да е ученик на Писанието. Оттук се предприема и първата стъпка в истинското познание, когато с почит прегръщаме свидетелството, което Бог е благоволил да даде за Себе Си в Писанието. Защото не само вярата, пълната и съвършена вяра, започва с покорството, но и всяко правилно познание за Бога. И със сигурност в това отношение Бог с особено Провидение е промислил за човечеството във всички векове.
3. Без Писанието изпадаме в грешки.
Защото ако размислим колко склонен е човешкият ум да изпадне в забрава относно Бога, колко охотно склонен е към всякакъв вид грешки, колко решен е във всеки момент да измисля нови лъжливи религии, ще бъде лесно да разберемколко необходимо е било да се направи такова хранилище на учението, което би го предпазило и от изгубване поради небрежност, и от изчезване сред много грешки, и от извращения поради безумното безочие на хората. Като е така изявено, че бог, предвиждайки неефективността на отпечатъка на Своя образ в ясна форма във вселената, е дал помощта на Своето Слово на всички, които е благоволил ефективно да научи, ние също трябва да следваме този прав път, ако искрено се стремим към истинско съзерцание на Бога – казвам, че трябва да отидем към Словото, където Божият характер, извлечен от Неговите дела, е точно и животворно описан; като тези дела биват оценени не чрез нашата извратена преценка, а чрез стандартите на вечната истина. Ако, както по-горе казах, се отвърнем от него, колкото и голяма да е скоростта, с която се движм, никога няма да стигнем целта, защото ще сме настрана от посоката. Трябва да размислим, че блясъкът на Божието лице, който дори един от апостолите заявява, че е непристъпен (1 Тим. 6:16), е някакъв вид лабиринт – лабиринт, от който не можем да се освбодим, ако Словото не ни служи като нишка за да ръководи пътя ни; и че е по-добре да куцаме по правилния път, отколкото да тичаме с най-голяма бързина извън него. Затова и псалмистът, след като непрекъснато повтаря (Псалм 93, 96, 97, 99 и т.н.), че суеверието трябва да бъде изхвърлено от света за да процъфтява чистата религия, представя Бога като царуващ; като с това има предвид не силата, която Той притежава и която упражнява в управлението на вселенската природа, а учението, чрез което Той поддържа Своето върховенство: защото грешката никога не може да бъде изкоренена от човешкото сърце докато в него не бъде посадено истинското познание за Бога.
4. Писанието може да ни разкаже това, което откровението в създанието не може.
Затова същият пророк, след като споменава, че небесата прогласяват Божията слава, че небето показва делата на Неговите ръце, че редовната смяна на деня и нощта прогласяват Неговото Величие, продължава като споменава за Словото – “Законът на Господа,” казва той, “е съвършен, възвръща душата; изявлението на Господа е вярно, дава мъдрост на простия; повеленията на Господа са прави, веселят сърцетоЗаповедт ана Господа е светла, просвещава очите” (Псалм 19:1-9). Защото макар че законът има и друга употреба освен това (виж Книга 2), общият смисъл е, че той е правилното училище за обучение на Божиите деца; поканата към всички народи да Го съзерцават на небесата и на земята се оказва безполезна. Същият възглед е изразен в Псалм 29, където псалмистът, след като размшлява върху страшния Божий глас, който в гръмотевици, вятър, дъжд, вихрушки и бури разтърсва земята, прави планините да треперят и събаря кедрите, заключава като казва, “А в храма Му всеки прогласява Неговата слава,” докато невярващите са глухи към всички Божии думи, когато те ехтят във въздуха. По същия начин друг Псалм, след като описва бушуващите морски вълни, заключава така, “Твоите свидетелства са твърде верни; на Твоя дом подобава святост завинаги” (Псалм 93:5). Със същия смисъл са думите на нашия Спасител към самарянката, когато й казва, че нейният народ и всички други народи са се покланяли без да знаят на какво; и че само юдеите са отдавали поклонение на истинския Бог (Йоана 4:22). Тъй като човешкият ум поради своята слабост е напълно неспособен да дойде при Бога, ако не е подпомогнат и подкрепен от Неговото свято Слово, задължително следва, че цялото човечество, с изключение на юдеите, докато търси Бога без Словото, се мъчи в суета и невежество.
| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава | превод Copyright © Божидар Маринов, 2000