| Назад | Напред | Глава Осма
8. ВЯРНОСТТА НА ПИСАНИЕТО Е ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАНА, ДОКОЛКОТО ТОВА СЕ ПРИЗНАВА ОТ ЕСТЕСТВЕНИЯ РАЗУМ.
Тази глава се състои от четири части.
Първата съдържа определени общи доказателства, които лесно могат да се съберат от Писанията и на Стария, и на Новия Завет, а именно, подреждането на святата книга, нейните достойнства, истина, простота, ефективност и величественост, виж 1, 2.
Втората част съдържа специални доказателства, взети от Стария Завет, а именно, възрастта на книгите на Мойсей, тяхната власт, неговите чудеса и пророчества, виж 3-7; също, предсказанията на другите пророци и тяхното чудно съгласие, виж 8. Добавено е опровержение на две възражения срещу книгите на Мойсей и пророците, виж 9, 10.
Третата част изявява доказателствата, намиращи с в Новия Завет, напр. съгласието на евангелистите в описанието на небесните тайни, величието на писанията на Йоан, Петър и Павел, забележителното призоваване на апостолите и обръщането на Павел, виж 11.
Последната част изявява доказателства, извлечени от църковната история, постоянното единодушие на Църквата в приемането и запазването на божествената истина, непобедимата сила на истината, когато защитава сама себе си, съгласието на праведните (които иначе се различават много един от друг), благочестивото изповядване на едно и също учение от много прославени хора; накрая, нечовешката издръжливост на мъчениците, виж 12, 13. Накрая следва заключение на конкретната разглеждана тема.Раздели:
- Второстепенни средства за установяване на вярността на Писанието.
- Величието изявено в писанията на Пророците.
- Специални доказателства от Стария Завет.
- Тази възраст противопоставена на мечтите на египтяните.
- Чудесата и пророчествата на Мойсей. Опровержение на едно глупаво възражение.
- Опровержение на друго глупаво възражение.
- Пророчествата на Мойсей относно това, че жезълът на властта няма да се отнеме от Юда, и за призоваването на езичниците.
- Предсказанията на другите пророци. Разрушаването на Ерусалим и връщането от вавилонския плен. Единодушието на пророците. Славното пророчество на Данаил.
- Възражение срещу Мойсей и пророците. Отговор.
- Друго възражение и отговор. За чудното Божие Провидение в запазването на святите книги. Гръцкият превод. Грижата на юдеите.
- Специални доказателства от Новия Завет.
- Доказателства от църковната история.
- Устояването на мъчениците. Заключение. Доказателствата на това описание са от полза само след като вярността на Писанието е била установена в сърцето от Святия Дух.
(Уникалното величие и внушителност, както и голямата възраст на Писанието, 1-4)
1. Писанието превъзхожда всяка човешка мъдрост.
Властта на Писанието би била напразно подсилвана с аргументи, или подкрепяна с единодушието на Църквата, или потвърждавана с други средства, ако не е придружавана със сигурност, която е по-висша и по-силна от тази, която човешката преценка може да даде. Докато не се положи тази по-добра основа, властта на Писанието остава несигурна. От друга страна, когато осъзнаем неговото изключване от общото правило, ние го приемаме с почит и според неговото достойнство онези доказателства, които не са били толкова силни, че да произведат и съставят пълна увереност в нашите умове, стават най-подходящото средство. Защото е чудно как биваме подкрепяни в нашата вяра, когато все по-внимателно размишляваме върху това колко възхитително е подредена системата на божествена мъдрост, съдържаща се в него – колко красиво е свързана във всичките си части – и колко богато е във всичките си други качества, кото придават на сюжета дух на величественост. Нашите сърца биват още твърдо уверени, когато разсъдим, че нашето възхищение е причинено повече от достойнството на същността, отколкото от стиловите характеристики. Защото не без възхитителната наредба на Провидението възвишените тайни на небесното царство са представени в по-голямата си част с презрителни низки думи. Ако те бяха украсени с по-блестящо красноречие, нечестивите биха се заяждали и биха казали, че именно това съставлява тяхната сила. Но сега, когато неизтънчената простота, почти граничеща с грубост, създава дори по-дълбоко впечатление от най-възвишените нива на ораторството, какво показва това, ако не че Святите Писания са твърде могъщи в силата на истината, за да имат нужда от изкуството на оратора? Затова и има добро основание за изявлението на апостола, че вярата на коринтяните е основана не върху “човешка мъдрост,” а върху “Божията сила” (1 Кор. 2:5), като това говорене и проповядване сред тях е било “не с убедителните думи на мъдростта, а с доказателството от Дух и от сила” (1 Кор. 2:4). Защото истината бива защитена срещу всяко съмнение, когато неподкрепена от външна помощ, е достатъчна сама за себе си.
Колко особено присъствува това качество в Писанието се вижда ясно от това, че никои човешки писания, колкото и умело да са съставени, не са способни да ни впечатлят по такъв начин. Прочетете Демостен или Цицерон, прочетете Платон, Аристотел или кой да е от тяхната класа: признавам, че се почувствувате чудно примамени, удовлетворени, трогнати, очаровани; но обърнете се от тях към четене на Святата Книга и независимо дали искате или не, тя така ще ви засегне, така ще прониже сърцето ви, така ще проникне в самите ви вътрешности, че в сравнение с така създаденото впечатление това на ораторите и философите почти ще изчезне, изявявайки, че в Святата Книга има божествена истина, нещо, което я прави неизмеримо превъзхождаща всички дарби и качества, придобити от човека.
2. Не стилът, а съдържанието е от значение.
Изповядвам, обаче, че по изтънченост и красота, дори по външен блясък, стилът на някои от пророците не е надминат от красноречието на езическите писатели. Според примерите на това описание, Святият Дух е благоволил да покаже, че не поради липса на красноречие на други места Той използва груб и прост език. Но независимо дали четете Давид, Исая и други от същата класа, чието говорене тече сладко и приятно; или Амос овчаря, Еремия и Захария, чиито по-груби изрази имат грубоват привкус; че величието на Духа, на което обръщам внимание, се изявява ясно във всичко. Аз осъзнавам, че както Сатана често имитира Бога, за да може чрез лъжлива прилика по-добре да се промъква в умовете на простите, така умело той е разпространил безбожните грешки, с които заблуждава нещастните хора по недодялан и полуварварски начин, и често използва стари форми на изразяване, за да прикрие своите измами. Никой, който има поне средно ниво на разум, няма нужда да му се казва колко напразно и порочно е такова преструване. Но по отношение на Святите Писания, колкото и да се опитват сприхавите хора да се заяждат с тях, те са пълни с идеи, за които е ясно, че никога не биха могли да бъдат измислени от човек. Нека да бъде изследван всеки от пророците и няма да се намери нито един, който да не се издига по-високо от човешките способности. Онези, които смятат техните творения за блудкави, трябва да са напълно лишени от вкус.
3. Голямата възраст на Писанието.
Тъй като този предмет е бил разглеждан подробно от други, тук ще бъде достатъчно само да докоснем неговите основни точки. В допълнение към вече споменатите достойнства, голямо уважение трябва да се дължи към възрастта на Писанието ( Euseb. Prepar. Evang. lib. 2 c. 1). Каквито и басни да разказват гръцките автори относно египетската теология, не съществува паметник на никоя религия, който да не е много по-млад от епохата на Мойсей. Но Мойсей не изобретява ново божество. Той само излага онова учение относно вечния бог, което израилтяните са били получени по предание от своите бащи, от които то е било предавано от ръка на ръка през дълги векове. Защото какво друго прави той, освен да ги води назад към завета, което е бил сключен с Авраам? Ако той говореше за неща, които те никога не са чували, той никога нямаше да има успех; но тяхното освобождение от робството, в което бяха, е трябвало да бъде факт с позната и общоприета известност, самото споменаване на който трябва незабавно да е събудило вниманието на всички. Нещо повече, вероятно е те да са били добре запознати с историята на целия период от четиристотин години (Бит. 15:13; Изх. 12:40; Гал. 3:17). И така, ако Мойсей (който живее много по-рано от всички други писатели) проследява назад преданието на това учение до толкова ранен период, очевидно е колко много Святите Писания трябва да надвишават всички други писания по отношение на възраст.
4. Вярността на Писанието се вижда от примера на Мойсей.
Може би някои биха избрали да повярват на египтяните, като приемат, че тяхната възраст е от преди шест хиляди години, преди светът да бъде създаден. Но не е зцадължително да опровергавам тяхната бъбривост, която дори някои непросветени автори са подложили на присмех. Йосиф Флавий, обаче, в своя труд против Апион, привежда важни цитати от много древни автори, намеквайки, че учението, дадено в закона, е било почитано от всички народи от най-ранни времена, макар да не е било нито четено, нито точно познато.
И накрая, за да могат злобните да нямат основание за мнителност и безбожните да нямат средство за заяждане, Бог е промислил по-най ефективен начин против двете опасности. Когато Мойсей цитира думите, които Яков под Божествено вдъхновение изговаря относно своето потомство почти триста години преди това, как той облагородява своето си племе? Той ги заклеймява с вечен позор в личността на Леви. “Симеон и Левий,” казва той, “са братя; инструменти за насилие са мечовете им. В съвета им да не участвуваш, душе моя; към събранието им да не се присъединиш, славо моя” (Бит. 49:5-6). Този позор определено би могъл да бъде подминат в мълчание, не само че Мойсей би могъл да пощади своя предшественик, но също да спаси себе си и своето семейство от живот на немилост. Как може да има какво да е подозрение към онзи, който, като доброволно прогласява, че първооснователят на неговия род е бил обявен за отвратителен от Божественото пророчество, нито се допитва до своя си интерес, нито се страхува да си навлече хули от хората от своето си племе, които би трябвало да са били обидени от неговото изявление? Отново, когато говори за нечестивото мърморене на своя брат Аарон и своята сестра Мириам (Чис. 12:1), трябва ли да кажем, че говори от естествените си чувства, или че се е покорил на заповедта на Святия Дух? Нещо повече, когато е облечен с върховна власт, защо не предава служението на Първосвещеник на своите синове, вместо да ги изпрати в най-ниското място? Само споменавам няколко точки от много; но самият Закон съдържа в себе си многобройни доказателства, които напълно защитават вярността на Мойсей и я поставят извън всякакви спорове, че той наистина е бил посланик, изпратен от Бога.
(Опровергаване на възражения относно чудесата и пророчеството, 5-10)
5. Чудесата подсилват властта на Божиите посланици.
Многото поразяващи чудеса, които Мойсей представя, са толкова много потвърждения на дадения от него закон и на проровядваното от него учение. Издигането му на планината в облака; оставането му там четиридесет дни отделен от човешко общество; блестящото му лице когат опровъзгласява закона, като светлина по пладне; светкавиците, които светеха от всякъде; гласовете и гърмовете, които ехтяха във въздуха; звънът на тръбата, която не е надувана от човешки уста; влизането му в скинията, докато облак го скриваше от погледа на хората; чудната защита на неговата власт чрез страшното унищожение на Корей, Натан и Авирам и цялата им безбожна клика; потокът, който веднага потече от скалата, когато я удари с жезъла; манната, която заваля от небето след неговата молитва – чрез всичко това не прогласи ли Бог високо и ясно, че той е несъмнен пророк? Ако някой възрази, че приемам спорни въпроси за дадени, това заяждане е лесно оборимо. Мойсей написа за всички тези неща пред събранието на хората. Как е възможно тогава той да наложи самите свидетели да вярват различно от това, което е станало? Можем ли да си представим, че би излязъл напред и, докато обвинява хората за неверие, упоритост, неблагодарност и други престъпления, да се хвали, че неговото учение е било потвърдено пред тях самите чрез чудеса, които те никога не са видели?
6. Чудесата на Мойсей са безспорни.
Също е необходимо да се отбележи, че чудесата, за които той говори, са свързани с неприятни обстоятелства, които би трябвало да предизвикат съпротива от всички хора, ако е имало и най-малката основа за това. Следователно е очевидно, че те са били принудени да се съгласят, просто защото преди това са убедени от своя си опит. Но тъй като този факт е твърде ясен, за да има някаква възможност за езическите писатели да отричат, че Мойсей е извършвал чудеса, бащата на лъжите внушава клевета и ги приписва на магия (Изх. 9:11). Но каква е вероятността да се отправи обвинение в магия против този, който се отнася към магията с такова отвращение, че заповядва всеки, който се съветва с гадатели и магьосници, да бъде убит с камъни (Лев. 30:6)? Със сигурност никой мошеник не се занимава с фокуси без да се стреми да повиши своята репутация като удивява обикновените хора. Но какво прави Мойсей? Като вика, че той и брат му Аарон не са нищо (Изх. 16:7), че те просто изпълняват това, което Бог е заповядал, той освобождава себе си от всяко основание за подозрение. Отново, ако се разгледат самите факти, какво заклинание би направило манната да вали от небето всеки ден и то в достатъчно количество, за да поддържа един народ, докато всеки, който събираше повече от определената мяра, виждаше в неверието си как Бог оставяше Своя служител да бъде подложен на толкова много сериозни изпотания, че безбожните днес да не могат да извлекат от този случай нищо за себе си чрез своето обаяние. Когато (както често се случваше), народът горделиво и раздразнително въставаше срещу него, когато хората се наговаряха и се опитваха да го съборят от положението му на власт, как биха могли какви да е мошеничества да осуетят тяхната ярост? Събитията ясно показват, че чрез тези чудеса за неговото учение се свидетелствува на всички последващи поколения.
7. Пророчества, които се изпълняват въпреки всички човешки очаквания.
Нещо повече, невъзможно е да се отрече, че той е бил ръководен от пророчески дух при възлагането на първото място на Юдовото племе в личността на Яков, особено ако вземем предвид самия факт, както е обяснен. И да предположим, че Мойсей си е измислил това пророчество, все пак след като е написал, отминават четиристотин години, по време на които не се споменава въобще за жезъла на Юдовото племе. След като Саул бива помазан, царското служение изглежда установено във Вениаминовото племе (1 Царе 11:15; 16:13). Когато Давид бива помазан от Самуил, какво видимо основание има за това предаване на властта? Кой би потърсил цар в плебейското семейство на един скотовъдец? И от седем братя, кой би помислил, че честта се пада на най-младия? И след това по какъв начин стигна той до престола? Кой би посмял да каже, че неговото помазание е било ръководено от човешко изкуство, или умение, или благоразумие, а не е изпълнение на божествено пророчество? По същия начин предсказанията, колкото и неясни да са, за приемането на езичниците в божествения завет, като виждаме, че са изпълнени едва две хиляди години по-късно, не показват ли очевидно, че Мойсей говори от божествено вдъхновение? Пропускам други предсказания, които толкова ясно показват божествено откровение, че всички хора със здрав разум да видят, че те са били изговорени от Бога. Накратко, самата Мойсеева Песен (Вт. 32) е ясно огледало, в което Бог може ясно да се види.
8. Бог потвърждава пророческите думи.
В случая с другите пророци доказателството е още по-ясно. Ще избера само няколко примера, защото би било твърде отегчително да изброявам всичките. Исая, в своето време, когато Юдовото царство живееше в мир и имаше дори някакво основание да се доверява на закрилата на халдейците, говори за разрушаването на града и пленяването на хората (Исая 39:6-7). И да предположим, че не е достатъчно доказателство за божествено вдъхновение да се предскажат с много години преди това събития, които по онова време са изглеждали невероятни, но които в крайна сметка са се оказали истинни, откъде идват пророчествата, които той произнася относно тяхното завръщане, ако не от Бога? Той споменава Кир (Исая 45:1), който покорява халдейците и освобождава народа. След като пророкът говори така повече от сто години преди раждането на Кир, като това е приблизително периодът, изтекъл между смъртта на единия и раждането на другия. По онова време е било невъзможно да се предположи, че ще издигне някой си Кир и ще воюва против вавилонците, и след като покори тяхното могъщо царство, ще сложи край на плена на израилтяните. Този прост, неукрасен разказ не показва ли ясно, че това, което Исая говори, не е било човешко предположение, а несъмнено пророчество от Бога? Отново, когато Еремия, много време преди хората да бъдат отведени, определя седемдесет години като период на плена и определя времето на тяхното освобождение и завръщане (Ер. 25:11-12), не е ли неговият език ръководен от Божия Дух? Какво безочие би било да отречем, че чрез тези доказателства се установява властта на пророците, като се изпълнява самото нещо, на което те се позовават в подкрепа на своята истинност! “Ето, нещата от начало се сбъднаха, и Аз ви известявам нови, преди да се появят, казвам ви ги” (Исая 42:9). Не казвам нищо за единодушието между Еремия и Езекиил, които, живеещи толкова далеч един от друг, но пророкуващи по едно и също време, са в пълно съгласие във всичко, което казват, като че ли взаимно са си диктували думите един на друг. Какво да кажем за Данаил? Не произнася ли той пророчества, обхващащи един бъдещ период от почти шестстотин години, като че ли пише за общоизвестни минали събития (Дан. 9-12)? Ако праведните прилежно размишляват върху тези неща, ще бъдат достатъчно научени да възпират заяжданията на безбожните. Това, което показах дотук е твърде ясно, за да бъде от помощ.
9. Предаването на закона във времето е вярно и надеждно.
Знам какво се мърмори по ъглите от разни изверги, когато искат да покажат своето остроумие в атакуването на божествената истина. Те питат, как знаем дали Мойсей и пророците са писали книгите, които сега носят техните имена? Та дори смеят да поставят под въпрос дали въобще някога е имало Мойсей. Ако някой постави под въпрос дали е имало някога Платон, или Аристотел, или Цицерон, не би ли била тоягата или бичът правилното наказание за такава глупост? Мойсеевият закон е бил чудно запазен, повече чрез божествено провидение, отколкото чрез човешка грижа; и макар че поради небрежността на свещениците за кратко време е бил оставен затрупан – до времето, когато беше намерен от добрия цар Йосия (4 Царе 22:8; 2 Лет. 34:15) – той е продължл да бъде предаван от ръка на ръка и е бил предаван нперекъснато от поколение на поколение. Всъщност, когато Йосия го намира, той не е бил неизвестна или нова книга, а книга, която винаги е била известна и по онова време е била напълно запомнена. Първоначалният ръкопис е бил запазен в храма и препис от него е бил запазен в царския архив (Вт. 17:18, 19); единственият проблем е бил, че свещениците са престанали да прогласяват закона по надлежния начин, и хората са пренебрегнали обичайното му четене. Мога да добавя, че едва ли е минало и едно поколение, през което неговата власт да не е била потвърдена и подновена. Дали Мойсеевите книги са били неизвестни за онези, които са имали Давидовите псалми в ръцете си? За да обобщим цялото с една дума, определено е безспорно, че тези писания са били предавани, ако мога така да се изразя, от ръка на ръка, предавани в непрекъсната редица от бащите, които или със своите уши са ги чули, или са ги научили от онези, които са ги чули, когато все още споменът за тях е бил пресен.
10. Бог чудно е запазил Закона и Пророците.
Едно възражение, взето от историята на Макавеите (1 Макав. 1:57, 58) за да оспори истинността на Писанието, е, точно обратното, най-подходящото за за потвърждение. Първо, обаче, нека да отстраним слоевете от тълкувания, натрупани върху него: като направим това, ще обърнем срещу тях самите оръжието, което те издигат против нас. Когато Антиох заповяда всички книги на Писанието да бъдат изгорени, се пита, откъде са дошли преписите, които ние имаме сега? Аз, от своя страна, питам, в коя работилница са били те така бързо изфабрикувани? Сигурно е, че те са съществували в момента, когато е престанало гонението и че са били признати без спорове от всички набожни, които са били научени в тяхното учение и са били добре запознати с тях. Дори когато всички нечестиви така необуздано са оскърбявали юдеите, като че ли са се наговорили за това, никой дори не е посмял да обвини в това, че пробутват фалшиви книги. Каквато и да е била по тяхното мнение юдейската религия, те са признавали, че нейният основател е Мойсей. Какво друго правят тези бърборковци, освен да излагат на показ своята злобна сприхавост, като лъжливо обвиняват в лъжливост книги, чиято свята възраст е доказана от съгласието на цялата история? Но да не прахосваме напразни усилия да опровергаваме тези порочни клевети, а по-добре да разсъждаваме върху грижата, с която Господ запазва Своето Слово, когато и най-безнадеждната ситуация Той го избавя от свирепостта на един най-жесток тиранин като отсред огън – вдъхновявайки сред набожните свещеници и другите такава издръжливост, че не са се поколебали, дори с цената на своя живот, да предадат това богатство на потомството и побеждавайки най-решителните търсения на управителите и техните помощници. Кой не признава това като Божие знамение и чудно дело, че тези святи паметници, за които безбожните са били убедени, че са напълно изчезнали, незабавно са се върнали отново да заемат своето предишно място и то с още по-голяма почит? Защото веднага след това гръцкият превод се разпространява по целия свят.
Нито изглежда толкова чудно, че Бог е избавил плочите на Своя завет от кръвожадните постановления на Антиох, като са останали непокътнати и цели сред множеството бедствия, с които юдейският народ е бил често мачкан, опустошаван и почти унищожен. Еврейският език не е бил ценен е бил почти непознат; и със сигурност, ако Бог не е бил промислил за учението, то е щяло да изчезне напълно. Защото е очевидно от пророческите писания от онова време как юдеите, след връщането си от плена, са изгубили първоначалната употреба на своя език. Важно е да размислим върху това, защото сравнението по-ясно доказва древността на Закона и Пророците. И кого използва Бог за да запази учението за спасението, съдържащо се в Закона и Пророците, та Христос да го изяви на времето Си? Юдеите, най-яростните врагове на Христос; и затова Августин правилно ги нарича библиотекари на християнската Църква, защото са ни доставили книги, от които те самите нямат полза.
(Простотата, божественият характер и властта на Новия Завет, 11)
11. Специални доказателства от Новия Завет.
Когато продължим към Новия Завет, колко здрави са стълбовете, които поддържат неговата истина! Трима евангелисти представят сюжета просто и смирено. Горделивите често гледат на тази простота с пренебрежение, защото не се замислят върху основните глави на учението; защото от тях лесно може да се заключи, че тези евангелисти разглеждат небесните тайни с нечовешка способност. Онези, които имат поне малка частица искреност, трябва да се срамуват от своята злоба, когато четат първата глава на Лука. Дори беседите на нашия Спасител, описани от тримата евангелисти, трябва да попречат на всеки да разглежда техните писания с пренебрежение. Йоан, също, блестящ във величието, удря по-мощно от гръмотевица по заяжданията на онези, които отказват да се покорят на вярата. Нека всички тези остроумни цензори, чието най-висше удоволствие е разрушават почтителното отношение към Писанието от техните сърца и от сърцата на други хора, да излязат напред; нека да прочетат Евангелието от Йоан и, независимо дали го желаят, ще открият хиляди изречения, които поне ще ги разбудят от тяхната дрямка; които ще жегнат техните съвести като с горещо желязо и ще възпрат техните подигравки. Същото нещо може да се каже и за Петър и Павел, чиит описания, макар че повечето хора ги четат сляпо, изявяват небесно величие, което всякак обвързва и привлича всеки читател. Но едно обстоятелство, само по себе си достатъчно за да издигне тяхното учение над света, е, че Матей, който преди това е бил прикован към своята митарска масичка, и Петър и Йоан, които са били заети със своите лодчици, бивайки напълно груби и неграмотни, не са научили в никое човешко училище това, което предават на другите. Нещо повече, Павел, който не само е бил заклет враг, жесток и кръвожаден, като се променя в нов човек, чрез внезапната и ненадейна промяна показва, че небесна сила го е принудила да проповядва учението, което преди това той е унищожавал. Нека тези кучета да отричат, че Святия Дух е слязъл в апостолите или нека да откажат да вярват на историята, въпреки това самите обстоятелства прогласяват, че Святият Дух трябва да е бил учител на онези, които, преди това презрени сред хората, внезапно започва да говорят толкова величествено за небесните тайни.
(Единодушието на Църквата и вярността на мъчениците, 12-13)
12. Непроменливото свидетелство на Църквата относно Писанието.
Нещо повече, добавете, че с най-добро намерение единодушието на Църквата не без значение. Защото не трябва да се смята на маловажно това, че от самото написване на Писанието толкова много поколения са били единодушни в покорството си пред него и че, въпреки множеството извънредни опити, които Сатана и целият свят предприемат за да го подтиснат и премахнат или напълно да го изличат от паметта на хората, то е процъфтявало като палмово дърво и е продължавало да бъде непобедимо. Макар че в старите времена едва ли е имало известен софист или оратор, който да не е изпробвал своите сили срещу него, техните усилия са оставали безполезни. Земните сили са се наговаряли за неговото унищожение, но всичките им усилия изчезват като дим. Ако така силно е атакувано от всяка страна, как би могло да устои, ако уповава само на човешка сила? Дори неговият божествен произход се доказва по-пълно от факта, че когато всички човешки желания са против него, то напредва чрез своята собствена сила. Добавете към това фактът, че не само един град или един народ са се покорили да го приемат и прегърнат. Неговата власт е призната до краищата на света – като различни народи, които преди това са нямали нищо общо, влизат за тази цел в свят съюз. Нещо повече, докато придаваме толкова голямо значение на съгласието на толкова различни умове и които в друго отношение са в такова различие един с друг – съгласие, което само едно Божествено Провидение може да произведе – не е от малко значение и да разсъдим върху благочестивостта на онези, които са в такова единодушие; наистина, не всички те, но онези, в които Бог е благоволил Неговата Църква да блести като в светила.
13. Мъчениците са умирали уверено за учението на Писанието.
И отново, с каква увереност подобава да се придържаме към учение, свидетелствувано и потвърдено с кръвта на толкова много светии? Когато веднъж са го прегърнали, не са се колебали смело и безстрашно и дори с голямо усърдие да посрещнат смъртта в негова защита. Като ни е предадено с такъв залог, кой от нас няма да го приеме с твърдо и непоколебимо убеждение? Следователно това не е малко доказателство за властта на Писанието, че е било запечатано с кръвта на толкова много свидетели, особено когато разсъдим, че свидетелствувайки за вярата, те са посрещали смъртта не с фанатичен ентусиазъм (както лъжливите духове понякога имат навик да правят), а с твърда и постоянна, но и трезва набожна ревност. Има и други причини, нито малко, нито пък слаби, чрез които достойнството и величието на Писанието може не само да бъде доказано на набожните, но също и напълно защитено против заяжданията на клеветниците. Те, обаче, не могат сами да създадат твърда вяра в Писанието, докато нашият небесен Баща не изяви Своето присъствие в Него и по този начин да създаде вътрешна почит към него. Следователно, само тогава Писанието е полезно да ни даде спасително познание за Бога, когато неговата сигурност е основана върху вътрешното убеждение на Святия Дух. Все пак човешките свидетелства, използвани за да го потвърдят, не са без значение, ако се използват като подчинени на това главно и най-висше доказателство, като второстепенна помощ за нашата слабост. Но е глупаво да се опитваме да доказваме на невярващите, че писанието е Божието Слово. Това не може да стане освен чрез вяра. Следователно, Августин правилно ни напомня, че всеки човек, който би имал някакво разбиране за такива възвишени неща, трябва предварително да притежава набожност и мир в ума си.
| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава | превод Copyright © Божидар Маринов, 2000