| Назад | Напред | Глава Десета
10. В ПИСАНИЕТО ИСТИНСКИЯТ БОГ Е КАТЕГОРИЧНО ПРОТИВОПОСТАВЕН НА ВСИЧКИ БОГОВЕ НА ЕЗИЧНИЦИТЕ.
Раздели:
- Подновяване на обяснението за познанието за Бога. Бог, както е изявен в Писанието, и както е очертан в Своите дела.
- Качествата на Бога както са описани от Мойсей, Давид и Еремия. Обяснение на качествата. Обобщение. Използването на това познание.
- Писанието, насочвайки ни към истинския Бог, изключва боговете на езичниците, които иначе в някакъв смисъл, подкрепят Божието единство.
1. Учението на Писанието за Бога Създател.
Преди това отбелязахме, че познанието за Бога, което в други отношения не е неясно изявено в рамката на света и във всички създания, е по-ясно и познато обяснено чрез Словото. Сега може да е уместно да покажем, че в Писанието Господ представя Себе Си със същия характер, с който вече Го видяхме очертан в Неговите дела. Едно пълно разглеждане на този предмет ще отнеме много място. Но тук ще бъде достатъчно да осигурим някакъв справочник, с позоваването на който набожният читател да може да разбере какво познание за Бога той трябва да търси предимно в Писанието и да бъде насочен относно начина на провеждане на търсенето. Тук сега не говоря за специалния завет, с който Бог отдели Авраамовото потомство от останалите народи. Защото когато чрез щедро осиновяване Той прие до положение на синове онези, които преди това бяха врагове, дори и тогава Той подействува в характера на Изкупител. Сега, обаче, ще бъдем заети с разглеждането на онова познание, което се ограничава със сътворението на света, без да стига до Подредника Христос. Но макар че скоро ще бъде необходимо да цитираме определени текстове от Новия Завет (доказателства, които са дадени там както за могъществото на Бога Създател, така и за Неговото провидение в запазването на това, което той първоначално е създал). Бих искал читателят да помни каква е настоящата ми цел, за да не се отклонява от правилната тема. Накратко, ще бъде достатъчно за него засега да разбере как Бог, Създател на небето и земята, управлява света, който е бил създаден от Него. Във всяка част от Писанието срещаме описания на тази бащинска любов и готовност да върши добро, а също срещаме и примери на суровост, които показват, че Той е справедлив възмездител на нечестивите, особено когато продължават упорито въпреки Неговото дълготърпение.
2. Божиите качества според Писанието са същите като тези, познати от Неговите създания.
Има определени текстове, които съдържат по-ярки описания на божествения характер, изявявайки го пред нас така, като че ли Неговият истински образ е видимо изобразен. Наистина, Мойсей изглежда възнамерява накратко да обобщи това, което може да се знае за Бога от хората, когато казва, “Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилва с милост и вярност, Който пази милост за хиляди, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и внуците им до третото и четвъртото поколение” (Изх. 34:6, 7). Тук можем да отбележим, първо, че Неговата вечност и самосъществуване са заявени чрез двойното повторение на Неговото величествено име; и второ, че в изброяването на Неговите съвършенства Той е ипосан не какъвто е в Себе си, а по отношение на нас, за да може нашето осъзнаване за него да бъде повече ярко действащо впечатление, отколкото празни въображаеми размишления. Нещо повече, така изброените съвършенства са само онези, които виждаме да светят на небето и на земята – жалостивост, доброта, милост, справедливост, правосъдие и истинност. Защото силата и могъществото са обобщени под името Елохим.
Подобни епитети се използват от пророците, когато искат да заявят пълно Неговото свято име. За да не събираме голям брой цитати, може би засега е достатъчно да цитираме един Псалм (145), в който така внимателно се дава обобщение на божествените съвършенства, че изглежда никое не е пропуснато. Все пак, обаче, всяко съвършенство, изложено там, може да бъде наблюдавано в създанието; следователно, какъвто Го чувстуваме, когато опитността ни води, такъв и изявява Той Себе Си в Своето Слово. В Еремия, където Бог прогласява характера, който иска ние да познаваме в Него, макар че описанието не е толкова пълно, то е по същество същото. “Който се хвали,” казва Той, “нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята” (Ер. 9:24). Със сигурност качествата, които е най-необходимо да знаем, са тези три: Милост, върху която единствено зависи цялата ни сигурност; Правосъдие, което всекидневно се упражнява върху нечестивите и ги очаква и в по-сурова форма за вечно унищожение; Праведност, чрез която верните биват запазени и най-щедро подкрепяни. Пророкът заявява, че когат познавате тези три, вие сте изобилно осигурени със средства да се хвалите в Бога. Нито пък тук се пропуска Неговата истина, могъщество, святост или доброта. Защото как би могло да съществува това познание за Неговата милост, правосъдие и праведност, ако не е основано върху Неговата ненарушима истина? И отново, може ли да се вярва, че Той управлява земята с правосъдие и праведност, без да предположим Неговата могъща сила? Също, откъде идва Неговата милост, освен от Неговата доброта? Накратко, ако всичките Му пътища са милост, правосъдие и правда, в това също ясно се вижда и Неговата святост.
Нещо повече, познанието за Бога, което е изложено пред нас в Писанията, е предназначено за същата цел като тази, която блести ярко в създанието, а именно, чрез него да се научим да Му се покланяме с цяло сърце и непоколебимо покорство, а също и да зависим напълно от Неговата доброта.
3. Тъй като единството на Бога не неизвестно и на езичниците, идолопоклонците са още повече без извинение.
Тук може би е уместно да направим обобщение на общото учение. Затова първо нека читателят да отбележи, че Писанието, за да ни насочи към истинския Бог, категорично изключва и отхвърля всички богове на езичниците, защото религията е била извратена навсякъде и във всички времена. Наистина, вярно е, че Божието име е било известно и почитано навсякъде. За онези, които са се покланяли на множество богове, когато са говорели на обикновен естествен език, просто са използвали името бог, като че ли мислят за един достатъчен бог. И това е хитро отбелязано от Юстин Мъченик, който пише на тази тема трактат, озаглавен За Божието Царство, в който показва с разнообразни доказателства, че единството на Бога е изписано на всички сърца. Тертулиан доказва същото нещо от общоприетите форми на речта. Но тъй като всички без изключение в суетността на умовете си се втурват или биват завличани в лъжливи фантазии, тези усещания относно единството на Бога, каквито и да са по естество, нямат друго следствие освен да оставят хората без извинение. Най-мъдрите ясно разкриват блудните скитания на своите умове, когато изразяват желание за някакво Божество, и така принасят своите молитви към непознати богове. И тогава, въобразявайки си множествено естество в Бога, макар и техните идеи относно Юпитер, Меркурий, Венера, Минерва и други не са така абсурдни както на грубия дивак, те по никакъв начин не са освободени от заблудата на дявола. На друго място отбелязахме, че колкото и умели да са опитите на философите да избягат, те не могат да се отърват от обвинението в непокорство и че всички те са извратили Божията истина. По тази причина Авакум (2:20), след като осъжда всички идоли, заповядва на хората да търсят Бога в Неговия храм, за да може праведните да не познават друг освен Него, Който е изявил Себе Си в света.
| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава | превод Copyright © Божидар Маринов, 2000