| Назад | Напред | КНИГА III
Глава Първа1. ПОЛЗИТЕ ОТ ХРИСТОС СТАВАТ ДОСТЪПНИ ЗА НАС ЧРЕЗ ТАЙНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ДУХА.
Трите главни части на тази глава са:
- Тайното действие на Святия Дух, което запечатва нашето спасение, трябва първо да бъде разглеждано в Посредника Христос като наша Глава, р. 1 и 2.
- Имената, дадени на Святия Дух, показват, че ние ставаме членове на Христос чрез Неговата благодат и сила, р. 3.
- Тъй като специалното влияние на Святия Дух се изявява в дара на вярата, първото е правилно въведение към второто, и така е въведение за втората глава, р. 4.
Раздели.
- Святият Дух е връзката, която ни свързва с Христос. Това е резултат от вярата, произведена от тайното действие на Святия Дух. Това се вижда ясно от Писанието.
- В Посредника Христос дарбите на Святия Дух се виждат в цялата тяхна пълнота. Каква е целта на това. Защо Святият Дух е наречен Дух на Бащата и на Сина.
- Имена на Духа:
- Тъй като вярата е специално дело на Святия Дух, силата и действието на Святия Дух обикновено се приписват на нея.
1. Святият Дух като връзка, която ни свързва с Христос
Сега трябва да видим по какъв начин влизаме в притежания на благословенията, които Бог е дарил на Своя единороден Син, не за Негова лична употреба, а за да обогати бедните и нуждаещите се. И първото нещо, което трябва да обърнем внимание, е, че докато сме без Христос и сме отделени от Него, нищо от това, което Той пострада и направи за спасението на човешкия род, не е от никаква полза за нас. За да ни предаде благословенията, които е получил от Бащата, Той трябва да стане наш и да обитава в нас. Затова е наречен наша Глава и първороден между много братя, докато от друга страна се казва, че ние сме присадени в Него и облечени в Него, и както казах, това, което Той притежава, не е нищо за нас, докато не станем едно с Него. И макар да е вярно, че ние го придобиваме чрез вяра, тъй като виждаме, че не всички хора приемат предложението на Христос, което се намира в Благовестието, самото естество на нещата ни учи да се издигнем по-високо и да изследваме тайното действие на Духа, на Когото дължим това, че се наслаждаваме на Христос и всички Негови благословения.
Вече говорих за вечното естество и божественост на Духа (Книга 1, глава 13, р. 14, 15); сега нека обърнем внимание на един специален въпрос, че Христос дойде чрез вода и кръв, както Духът свидетелствува за Него, за да не загубим ползите от спасението, което Той е придобил. Защото както се казва, че има трима свидетели на небето, Бащата, Словото и Духа, така също има и трима свидетели на земята, а именно, водата, кръвта и Духът. Не е без причина, че два пъти се споменава свидетелството на Духа, свидетелство, което е вложено в нашите сърца чрез печат, и така запечатва очистването и жертвата на Христос. По тази причина също Петър казва, че вярващите са “избрани” “чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта на Исус Христос” (1 Пет. 1:2). С тези думи той ни напомня, че ако не искаме проливането на Неговата кръв да е било напразно, нашите души трябва да бъдат измити в нея чрез тайното очистване на Святия Дух. По която причина също Павел, говорейки за очистването, казва, “но вие измихте себе си, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог” (1 Кор. 6:11). Цялото се свежда до това, че Святият Дух е връзката, чрез която Христос действително ни свързва със Себе Си. Тук можем да споменем това, което се каза в последната Книга относно Неговото помазание.
2. Как и защо Христос беше дарен със Святия Дух
Но за да имаме по-ясен възглед по тази най-важна тема, трябва да помним, че на Христос беше даден Святият Дух по особен начин, а именно, за да ни отдели от света и да ни съедини в надеждата за вечно наследство. Затова Духът се нарича Дух на освещение, защото Той ни съживява и ни подкрепя, не просто с общата сила, която виждаме в целия човешки род, както и в животните, а защото Той е семето и коренът на небесния живот в нас. Затова една от най-висшите похвали, които пророците дават за Христовото царство, е, че в него Духът ще се излива в богато изобилие. Един от най-забележителните текстове е този в Йоил, “И след това ще излея Духа Си на всяка твар” (Йоил 2:28). Защото макар пророкът като че ли ограничава дарбите на Духа до служението на пророкуване, той все пак намеква с преобраз, че чрез просвещението на Духа Бог ще създаде за Себе Си ученици, които преди това са били напълно невежи относно небесното учение.
Нещо повече, тъй като Бог ни дарява Святия Дух заради Своя Син, и в същото време е вложил в Духа цялата пълнота на Сина, за да бъде служител и дарител на Неговата щедрост, той бива наречен веднъж Дух на Бащата, а друг път Дух на Сина: “Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов” (Рим. 8:9); и затова ни насърчава да надяваме на пълно обновление: “И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Кой обитава във вас” (Рим. 8:11). Няма непоследователност в това да приписваме славата за тези дарове на Бащата, тъй като Той е техен Създател, и в същото време да я приписваме на Христос, в Когото са били положени, за да ги дари на Своите хора. Затова Той кани всички, които са жадни, да дойдат при Него и да пият (Йоан 7:37). А Павел учи, че “на всеки от нас се дава благодат според мярката на това, което Христос ни е дал” (Еф. 4:7). И трябва да помним, че Духът е наречен Дух на Христос, не само защото вечното Божие Слово е в Бащата, съединено с Духа, но също по отношение на Неговото служение като Посредник; защото, ако не беше дарен със силата на Духа, Неговото идване при нас щеше да бъде напразно. В този смисъл Той е наречен “последният Адам,” и се казва, че е бил изпратен от небето като “животворящ Дух” (1 Кор. 15:45), където Павел противопоставя специалния живот, който Христос вдъхва на Своите хора, за да бъдат едно с Него, с животинския живот, който се дава дори на невярващите. По същия начин, когато се моли вярващите да имат “благодатта на нашия Господ Исус Христос и любовта на Бога,” той в същото време добавя, “ и общението на Святия Дух,” без което никой човек не може да вкуси нито бащинското благоволение на Бога, нито ползите от Христос. Така също в друг текст той казва, “Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух” (Рим. 5:5).
3. Имена на Святия Дух в Писанието
Тук ще бъде уместно да посочим имената, които Писанието дава на Духа, когато разглежда началото и цялостното обновяване на нашето спасение.
Първо, Той е наречен “Дух на осиновение,” защото е свидетел за нас на незаслужената благодат, с която Бог Баща ни приема в Своя възлюбен и единороден Син, за да стане наш Баща и да ни даде смелост за достъп до Него; Той дори ни дава самите думи, с които смело да викаме към Него, “Авва, Татко.”
По същата причина се казва, че Той ни е “запечатал и е дал залога на Духа в сърцата ни,” защото като странници в този свят, и хора, които в известен смисъл са мъртви, Той така ни съживява отгоре, че да ни увери, че нашето спасение е сигурно в ръцете на верния Бог. Затова също се казва за Духа, че е “живот поради правдата.”
Но тъй като именно това тайно напояване е което ни прави да цъфтим и да произвеждаме плод на правда, Той многократно бива описван като вода. Така в Исая се казва, “Всеки, който е жаден, да дойде при водите.” И отново, “Ще излея вода върху жадния, и потоци върху сухата земя.” На това съответствуват думите на нашия Спасител, които по-горе цитирах, “Който е жаден, да дойде при Мен и да пие.” Наистина, понякога Той получава това име от Неговото действие на очистване и освещение, както в Езекиил, където Господ обещава, “Тогава ще те поръся с чиста вода, и ще бъдеш очистен.”
Тъй като онези, които са поръсени с Духа, са възстановени към пълната сила на живота, Той получава имената “масло” и “помазание.”
От друга страна, тъй като постоянно действува да унищожава пороците на нашите страсти и да възпламенява нашите сърца с любов към Бога и благочестие, затова получава името “огън.”
И накрая, той е описан като Извор, от който към нас текат всички небесни богатства; или като Ръка, чрез която Бог упражнява Своята сила, защото чрез Неговото божествено вдъхновение така вдъхва божествен живот в нас, че ние вече не действуваме сами по себе си, а сме управлявани от Неговото движение и действие, така че всяко добро в нас е плод на Неговата благодат, докато нашите дарби без Него са само умствена тъмнина и извратеност на сърцето.
Всъщност, вече ясно показахме, че ако умовете ни не са задвижени от Духа, Христос е в известен смисъл безполезен за нас, защото гледаме на Него студено като на външен, и следователно е далеч от нас. Сега знаем, че Той е безполезен, освен за онези, на които е Глава и първороден сред много братя, накратко, за онези, които са облечени в Него. Само това единство е причината Спасителят да не е дошъл напразно по отношение на нас. Тук също трябва да добавим и този свят брак, чрез който ние ставаме кост от костите Му и плът от плътта Му, и така сме едно с Него (Еф. 5:30), защото единствено чрез Духа Той ни съединява със Себе Си. Чрез същата благодат и сила на Духа ние ставаме Негови членове, така че той ни държи под Себе Си, а ние от наша страна Го притежаваме.
4. Вярата като дело на Духа
Но тъй като вярата е Негово главно дело, всички онези текстове, които изразяват Неговата сила и действие, в голяма степен се отнасят за вярата, тъй като само чрез вяра Той ни довежда до светлината на Благовестието, катто Йоан поучава, че на онези, които вярват в Христос, е дадено правото “да станат Божии деца, на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътско желание, нито от мъжка похот, а от Бога” (Йоан 1:12, 13). Противопоставяйки Бога на плът и кръв, той заявява, че е свръхестествен дар това, че онези, които иначе биха останали в неверие, са приели Христос чрез вяра. Подобен на това е отговорът на нашия Спасител към Петър, “Плът и кръв не са ти открили това, а Моят баща, Който е на небето” (Мат. 16:17). Тук само накратко споменавам тези неща, тъй като на друго място сме ги разгледали напълно. В същия смисъл Павел казва на Ефесяните, “Бяхте запечатани със Святия Дух на обещанието” (Еф. 1:13); и така показва, че Той е вътрешният учител, чрез Чието действие обещанието за спасение, което иначе само би раздвижило въздуха около ушите ни, прониква в нашите умове. По същия начин той казва на Солунците, “Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещението на Духа и вярването в истината” (2 Сол. 2:13); и чрез този текст накратко ни напомня, че самата вяра бива произвеждана единствено от Духа. Йоан обяснява това още по-ясно, “И по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, Който ни е дал”; и отново, “По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, че ни е дал Духа Си” (1 Йоан 3:24; 4:13). Затова, за да даде на Своите ученици способността да разбират небесната мъдрост, Христос им обещава “Духа на истината, Когото светът не може да приеме” (Йоан 14:17). И Той Му приписва като Негово главно служение да напомня нещото, които самият Христос учеше; защото светлината напразно се дава на слепия, ако този Дух на разбиране не отвори окото на ума му; така че самият Той може правилно да бъде наречен ключ, чрез който се отключват съкровищата на небесното царство, и просвещение, окото на ума, чрез което имам способността да виждаме; затова Павел така високо хвали служението на Духа (2 Кор. 3:6), защото учителите биха говорели напразно, ако Христос, вътрешният учител, чрез Своя Дух не привлича към Себе Си онези, които са Му дадени от Бащата. Следователно, като казахме, че спасението е извършено в Христос, така, за да ни направи участници в него, Той ни кръщава “със Святия Дух и с огън” (Лука 3:16), просвещавайки ни във вярата на Своето Благовестие, и така ни новоражда като нови създания. Като ни очиства така от всяка мръсотия, Той ни посвещава като святи храмове на Господа.
| Съдържание | Следваща глава | превод Copyright © Божидар Маринов, 2003