| Назад | Напред |

Глава Девета

9. ХРИСТОС, МАКАР И ПОЗНАТ НА ЕВРЕИТЕ ПОД ЗАКОНА, Е ИЗЯВЕН НАПЪЛНО ЕДВА В БЛАГОВЕСТИЕТО.

Има три главни части в тази глава:

  1. Подготовка за разглеждането на познанието за Христос и ползите, които е спечелил за нас; раздели 1 и 2 се занимават със съдържанието на това познание, което след изявяването на Христос в плът ни е открито по-ясно, отколкото в Закона.
  2. Опровержение на нечистото въображение на Серветус, че обещанията са напълно отменени, р. 3. По същия начин, опровержение на онези, които не правят правилно сравнение на Закона и Благовестието, р. 4.
  3. Необходимо и кратко изложение на служението на Йоан Кръстител, което заема междинно място между Закона и Благовестието.

Раздели.

  1. Святите бащи под Закона са видели деня на Христос, макар и неясно. Той бива по-пълно открит на нас в Благовестието. Причина за това, потвърдена от Христос и Неговите Апостоли.
  2. Понятието “Благовестие,” използвано в неговия най-широк смисъл, обхваща клетвите за милост, които Бог е дал на бащите. Конкретно, обаче, то означава провъзгласяването на благодатта, изявена в Бога-човек Исус Христос.
  3. Опровержение на възгледа на Серветус, че обещанията са напълно отменени. Защо още трябва да уповаваме на Божиите обещания. Друга причина. Решение на една трудност.
  4. Опровержение на онези, които не сравняват правилно Закона с Благовестието. Отговор на определени въпроси по тази тема. Кратко сравнение на Закона и Благовестието.
  5. Трета част на главата. За служението на Йоан Кръстител.

(Христовата благодат е предсказана и изявена, 1-2)
1. Предимствата на обществото на Новия Завет

Тъй като Бог е благоволил (и не напразно) чрез умилостивения и приноси да свидетелствува в древни времена, че е Баща, и да отдели за Себе Си избран народ, несъмнено още тогава Той е бил познат в същия характер, в който сега е напълно открит на нас. Затова Малахия, като заповядва на евреите да се обърнат към Мойсеевия Закон (защото след неговата смърт щеше да има прекъсване на пророческото служение), незабавно заявява, че ще изгрее Слънцето на правдата (Мал. 4:2); като по този начин показва, че макар Законът да е действувал да държи благочестивите в очакване на идещия Месия, имало е основание за надежда за още по-голяма светлина при Неговото идване. По тази причина, като говори за древните пророци, Петър казва, “И откри им се, че не за себе си, а за вас служеха те това, което сега ви се извести чрез онези, които ви проповядваха Благовестието чрез Святия Дух, изпратен от небесата” (1 Пет. 1:12). Не че пророческото учение е било безполезно за древните, или безсмислено за самите пророци, но че те не са придобили съкровището, което Бог е дал на нас чрез техните ръце. Благодатта, за която те свидетелствуваха, сега е видима за нашите очи. Те са имали само предвкусване; ние имаме пълното изявяване. Затова нашият Спасител, като заявява, че Мойсей е свидетелствувал за Него, хвали превъзходната мярка на благодатта, която ни е подарена (Йоан 5:46). Обръщайки се към Своите ученици, Той казва, “А вашите очи са благословени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха” (Мат. 13:16; Лука 10:23). Не е малка похвала за откровението на Благовестието това, че Бог предпочита нас пред святите мъже на миналото, които са толкова превъзходни в благочестието. В този възглед няма нищо непоследователно с друг текст, в който нашият Спасител казва, “Вашият баща Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва” (Йоан 8:56). Защото макар събитието да беше още далеч и той да го виждаше неясно, той имаше пълна увереност, че то един ден ще бъде изпълнено; и от това идваше радостта на святия патриарх до неговата смърт. И Йоан Кръстител, когато казва, “Никой кога да е не е видял Бога; единородният Син, Който е в пазвата на Бащата, Той Го изяви” (Йоан 1:18), не изключва починалите преди него праведни от участие в познанието и светлината, изявени в личността на Христос; но като сравнява тяхното състояние с нашето, показва, че тайните, които те са виждали само неясно, сега са ясно видими за нас; както е добре обяснено от автора на Посланието към Евреите с тези думи, “Бог, Който с разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни ни говори чрез Сина” (Евр. 1:1, 2). Следователно, макар този единороден Син, Който сега за нас е сияние на славата на Своя Баща и отпечатък на Неговото същество, преди това е бил познат на евреите, както показахме на друго място от Павел, че Той е бил Избавител и в Стария Завет; въпреки това е вярно, както самият Павел на друго място заявява, че “Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Който е огрял в сърцата ни, за да се просветли светът с познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос” (2 Кор. 4:6); тъй като, когато се яви в този Негов образ, Той в известен смисъл стана видим, като в предишните Си изявявания е бил смътен и неясен. Така неблагодарността на онези, които вървят слепи в тази ярка светлина, става още по срамна и отвратителна. За тях Павел казва, “чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос” (2 Кор. 4:4).

2. Благовестието проповядва открития Христос

Под думата “Благовестие” разбирам ясното изявление на тайната на Христос. Наистина признавам, че според начина, по който Павел използва Благовестие в учението за вярата (1 Тим. 4:10), то включва всички обещания, чрез които Бог примирява хората със Себе Си, и които се намират в целия Закон. Защото Павел тук противопоставя вярата на всички ужаси, които стряскат и мъчат съвестта, когато спасението се търси чрез дела. От това следва, че Благовестието в широкия смисъл обхваща свидетелствата за милост и бащинска любов, които Бог показа към Патриарсите. Но в неговия превъзходен смисъл то означава прогласяването на благодатта, изявена в Христос. Основанието за това не е само общоприетата употреба на думата, но и авторитетът на Христос и Неговите Апостоли. Едно от Неговите особени качества е, че проповядваше Благовестието на царството (Мат. 4:23; 9:35; Марк 1:14). Марко, в своето предисловие към Евангелието, го нарича “Начало на Благовестито на Исус Христос.” Не е нужно да събираме стихове, за да докажем това, което вече е съвършено известно. При Своето идване Христос “осветли живота и безсмъртието чрез Благовестието” (2 Тим. 1:10). С тези думи Павел не казва, че бащите са били хвърлени в мрака на смъртта преди въплъщението на Божия Син; а приписва на Благовестието почетното достойнство да бъде ново и изключително послание, чрез което Бог изпълни това, което е обещал, като тези обещания са изпълнени в личността на Сина. Защото макар вярващите във всяко време да са опитвали истинността на изявлението на Павел, че “ в Него всички Божии обещания са да и амин,” тъй като тези обещания са били запечатани в техните сърца; все пак, тъй като в Своята плът Той извърши всички действия за нашето спасение, това живо откровение на истината заслужено получава това ново и особено достойнство. Затова Христос казва, “Отсега нататък ще виждате небесните ангели да се възкачват и да слизат върху Човешкия Син.” Защото макар да говореше за стълбата, която Патриарх Яков видя във видение, Той показа превъзходството на Своето идване в това, че то отвори вратата към небето и ни даде свободен достъп до него.

(Опровержение на заблудите относно връзката между Закона и Благовестието; междинното положение на Йоан Кръстител, 3-5)
3. Обещанията не са отменени за нас

Тук трябва да се предпазим от дяволското въображение на Серветус, който от желание, или поне от външна показност на желание да възвиси величието на Христос, напълно премахва обещанията, като че ли те са били оменени заедно със Закона. Той твърди, че чрез вярата на Благовестието всички обещания са били изпълнени; като че ли няма разлика между нас и Христос. По-горе отбелязах, че Христос не е оставил нито една част от нашето спасение незавършена; но от това погрешно се заключава, че вече притежаваме всички благословения, купени от Него; което предполага, че Павел греши в думите, “Защото с надежда се спасяваме” (Рим. 8:24). Настина признавам, че чрез вяра в Христос ние преминаваме от смърт в живот; но в същото време трябва да помним думите на Йоан, че макар да знаем, че сме “Божии деца,” “още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим както е” (1 Йоан 3:2). Следователно, макар в Благовестието Христос да ни дава настоящата пълнота на духовните благословения, пълнотата остава в запазването на надеждата, докато бъде съблечени от тленната плът и преобразени в славата на Този, Който е възлязъл преди нас. През това време, като се облягаме на обещанията, ние се покоряваме на водителството на Святия Дух, Чийто авторитет трябва да има достатъчна тежест за нас, за да прекратим лаенето на това мръсно куче [Серветус – бел. прев.]. От свидетелството на Павел знаем, че “благочестието е полезно за всичко, понеже има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот” (1 Тим. 4:8); по която причина Павел се хвали, че е “апостоло на Исус Христос, за обещания живот, който е в Христос Исус” (2 Тим. 1:1). А на друго място ни напомня, че имаме същите обещания, които са дадени на светиите в старо време (2 Кор. 7:1). Накратко, той обобщава, че нашето щастие е в това да бъдем запечатани в Святия Дух на обещанието. Всъщност ние не можем да имаме наслада в Христос, ако не Го приемем заедно с Неговите обещания. От това следва, че Той наистина живее в нашите сърца и все пак ние още сме странници по отношение на Него, защото “чрез вяра ходим, а не чрез виждане” (2 Кор. 5:6, 7). Няма непоследователност в тези двете неща, а именно, че в Христос ние притежаваме всичко необходимо за съвършенството на небесния живот, и все пак вярата е виждане на “неща, които са невидими” (Евр. 11:1). Единственото, което трябва да имаме предвид в естеството или качеството на обещанията, е, че Благовестието сочи ясно това, което Законът крие под преобрази.

4. Противопоставянето на Закона и Благовестието не трябва да бъде преувеличавано

Така също виждаме грешката на онези, които като сравняват Закона с Благовестието, го представят само като сравнение между заслуги от дела и благодатно вменяване на праведност. Това противопоставяне в никакъв случай не трябва да бъде отхвърляно, защото под понятието “закон” Павел често разбира това правило за свят живот, в което изисква това, което Му дължим, като не дава надежда за живот ако не го спазваме напълно; и от друга страна произнася проклятие и за най-малката грешка. Павел прави това като показва, че ние биваме благодатно приети от Бога и счетени за праведни чрез прощаване на греховете, тъй като това покорство към Закона, за което е обещана награда, не може да се намери никъде. Затова той уместно противопоставя правдата на Закона и правдата на Благовестието. Но Благовестието не е наследило целия Закон в такъв смисъл, че да въведе нов начин на спасение. То потвърждава Закона и доказва, че всяко нещо, което Законът обещава, е изпълнено. Това което е било сянка, Благовестието прави действителност. Когато Христос казва, че Законът и Пророците са били до Йоан, Той не осъжда бащите на проклятие, което те, като роби на Закона, не са можели да избегнат. Той показва, че на тях са били дадени само основните неща и затова са останали далеч под нивото на учението на Благовестието. Затова Павел, като нарича Благовестието “Божия сила за спасение на всеки, който вярва,” веднага след това добавя, че то е било “засвидетелствувано от Закона и Пророците” (Рим. 1:16; 3:21). И в края на същото Послание, макар да описва “проповядването на Исус Христос” като “откровение на тайна, която е била скрита от създанието на света,” той уточнява, че “сега е открита” “чрез писанията на пророците” (Рим. 16:25, 26). От това стигаме до извода, че когато се говори за целия Закон, Благовестието се различава от Него само по отношение на яснотата на откровението. И все пак, като се имат предвид неоценимите богатства на благодатта, дадена ни в Христос, има добро основание да кажем, че чрез Неговото идване на земята беше установено небесното царство (Мат. 12:28).

5. Йоан Кръстител

Йоан стои между Закона и Благовестието, изпълнявайки междинно служение, свързано с тях. Защото макар че той даде обобщение на Благовестието, като обяви Христос за “Божието Агне, Което отнема греха на света,” все пак, тъй като той не видя несравнимата сила и слава, които осияха във възкресението, Христос каза, че Йоан не е равен на Апостолите. Защото това е смисълът на думите: “Сред родените от жени не се е родил по-велик от Йоан Кръстител; и пак най-малкият в небесното царство е по-велик от него” (Мат. 11:28). Тук Той не хвали хората, а след като издига Йоан над всички Пророци, поставя на първо място проповядването на Благовестието, което на друго място е означено като небесното царство. Когато самият Йоан на друго място в отговор на юдеите казва, че е само “глас” (Йоан 1:23), като че ли е по-малък от Пророците, това не е престорено смирение, а иска да ги научи, че не му е поверено истинското послание, че само изпълнява ролята на вестител, както е предсказано от Малахия, “Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден на Господа” (Мал. 4:5). И наистина, по време на цялото му служение той не направи нищо друго освен да подготвя ученици за Христос. Той дори доказва от Исая, че от Бога е назначен на това служение. В този смисъл Христос казва за него, че е “горяща и светеща светлина” (Йоан 5:35), защото истинският ден още не беше настъпил. Но това не ни пречи да го наредим сред проповедниците на Благовестието, тъй като той използва същото кръщение, което после беше поверено на Апостолите. И все пак, той само започна това, което тръгна с пълна сила при Апостолите, след като Христос беше възнесен в небесна слава.



| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава |

превод Copyright © Божидар Маринов, 2002