Средство за господство
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Глава 33
Глава 34
Заключение

Приложение А
Приложение Б
Приложение В
Приложение Г
Приложение Д
Приложение Е
Приложение Ж
Приложение З

   

Средство за господство
  Home    от Гари Норт  

Приложение E

НАСИЛСТВЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В
СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ, 1980

Проектът за Наказателен кодекс [на Американския правен институт, 1962] изисква от съдията да използва “общоприети научни методи.” Поне до 1978 общоприетото мнение на криминологичната система беше, че престъпниците могат да бъдат поправени в затвори и също в обществото под изпитателния надзор на служители. Това мнение преобладаваше, макар че неопровержимите статистически данни разкриваха, че поне две трети от всички престъпници при освобождаването им от затвора или от периода на изпитание извършват други престъпления.

Целите и стандартите, въплътени в Проекта за Наказателен кодекс, са всъщност нищо друго освен смътни понятия, които едно време бяха смятани за приемливи от криминологичната и правосъдната системи. Те не дават точни формулировки за отношенията или ясни инструкции за съдията по делото. Интересно и значително е, че думата “наказание” не се използва, нито понятието за обезщетение на жертвите от престъплението е някаква част от целите на присъдата. Всъщност, жертвата на престъплението дори не се споменава освен в една преходна разпоредба в Раздел 7, че не трябва да се налага глоба, ако това ще възпрепятствува реституцията. Нито реституцията, нито обезщетението са включени в целите на присъдата.[1]

Това кратко приложение се занимава с насилствените престъпления в Съединените Щати. Необходими са три забележки. Първо, 1980 изглежда кулминационна година за насилствените престъпления в САЩ. Данните след това показват, че нивото спада в много области. Това може да е поради остаряването на населението на САЩ, тъй като младите неженени мъже извършват най-големия дял от престъпленията. Второ, нивото на убийствата започна да се увеличава в средата на 80-те, вероятно поради свързаното с наркотиците престъпно поведение. Трето, нарастването на престъпната активност е явление в целия Запад, не само в САЩ. Между 1970 и 1974 броят на регистрираните престъпления в Канада нарастна с над 30%. В Англия и Уелс престъпността също нарастна с 30 процента за периода 1974-78. Значително увеличение също има във Франция, Швеция, Нидерландия, Западна Германия, Дания, Австрия и Италия.[2] Това показва тенденциите през 70-те. Силно тревожен е фактът, че действителните престъпления изглежда многократно надвишават регистрираните. В САЩ действителните престъпления са три пъти повече от регистрираните; в Англия и Уелс тази цифра е близо до десет пъти повече.[3]

Без съмнение сега все още има сериозен проблем с престъпността в САЩ. Една статия за икономиката на затворите отбелязва: “Всяка седмица, като часовник, общият брой на обитателите на затворите в САЩ нараства с 1,000 човека. Това е обемът на два големи затвора със закононарушители, повечето от които струват като храна, подслон и охрана между 14,000 и 30,000 долара на година. С 605,000 мъже и жени зад решетките в щатските и федералните затвори САЩ вече имат най-високото ниво на лишени от свобода в Западния свят; около четири пъти повече от Великобритания или Франция на глава от населението. И това дори не включва около 300,000 в окръжните затвори из цялата страна. . . . С 37 щата, които имат съдебни заповеди да намалят пренаселеността, САЩ се впускат в програма за строеж на затвори, която е безпрецедентна в историята.”[4] Първичната реакция на властите към престъпността е изграждането на затвори. Броят на лишените от свобода нараства през всичките години след 1972: от малко под 100 на 100,000 население до над 220.[5] “Точно както реабилитирането беше ключова дума през 60-те, в края на 80-те чувствителното към престъпността гражданство иска да заключи лошите момчета и да изхвърли някъде ключовете.”[6]

Взрив в престъпността, 1960-80

От 1960 до 1980 регистрираните насилствени престъпления скочиха рязко в Съединените Щати и Западна Европа, макар и не в Япония.[7] Основното увеличение в Съединените Щати стана през периодите 1964-73 и 1976-80. (Част от това регистрирано увеличение през 60-те беше в резултат от подобренията в статистиката в няколко големи града.)[8] Между 1963 и 1973 насилствените престъпления нарастнаха със 174 процента, докато населението нарастна с 11 процента, съотношение 16 към 1. Местните обществени разходи за полиция нарастнаха от по-малко от 1 милиард долара през 1964 – невероятно ниска цифра, като се има предвид огромният размер на бюджетни разходи за обществени училища, социални грижи, улици и сгради – до 7 милиарда през 1974.[9] През 1960 в Съединените Щати са били извършени около 3.4 милиона сериозни престъпления. През 1974 те са били над 10 милиона.[10] Насилствените престъпления са нарастнали с 47 процента в периода 1969-74, от 659,000 до 970,000.[11]

Учените спорят ожесточено относно причините за престъпността и защо се увеличава нивото на насилствените престъпления.[12] За да се обясни увеличението, се използват такива фактори като урбанизацията, нарастващия брой от млади неженени мъже в обществото и липсата на войни – отдушници на насилствено поведение. След 1968 в дебата навлязоха и икономистите; те обикновено се съсредоточават върху разходите и ползите от престъпността и предотвратяването на престъпността, върху презумпцията, че престъплението е просто още една форма на стремеж към печалба, избягващо риска поведение.[13] Един учен дори твърди, че като цяло през последните седем века убийствата са намалели 10 пъти във Великобритания.[14] Но американското общество е чувствително към факта на насилствените престъпления, каквато и да е причината.[15] Броевете от 23 март 1981 на Time и Newsweek, двете най-четени американски списания, публикуваха статии за насилствените престъпления: “Чумата на насилствените престъпления” (Newsweek) и “Проклятието на насилствените престъпления” (Time). (Можем да помислим също за провеждането на изследване върху “шпионирането и дребните кражби при издаването на списания.”)

Между периодите 1930-34 и 1975-79 в Съединените Щати населението е нарастнало с 84 процента, от 123 милиона до 226 милиона. Убийствата са нарастнали почти с 600 процента, от 14,618 до 101,044. Убийствата на 100,000 души население са скочили от 11.9 на 44.7. Интересно, броят на съдебните екзекуции за убийство е спаднал с над 99 процента, от една на 18.8 до една на 33,681. Растежът на убийствата е бил относително нисък от епохата 1935-39 до 1945-49. Но любопитният факт е, че убийствата на 100,000 души население са спаднали от 1946 до 1962 от 6.9 убийства на 100,000 души население до 4.5. До 1972 те са скочили до 9.4.[16] Убийствата са нарастнали от 44,000 през 1960-64 до 101,000 през 1975-79.[17] В Лос Анджелис увеличението е същото: растежът на населението е бил 142 процента, убийствата са нарастнали 686 процента, а убийствата на 100,000 души население са се утроили.

Колкото и зло да е престъплението на убийството, обаче, трябва да се знае, че много от жертвите са далеч от невинни жертви. Едно изследване на жертвите на убийства в Ню Йорк, проведено през 1977, открива, че половината от 1,622 жертви са имали полицейско досие. Тридесет и пет от жертвите са били арестувани по обвинение в убийство. Младите мъже са били най-уязвимата група, съставящи една трета от жертвите. Младежите между 16 и 20 години са били над една четвърт от арестуваните за убийство. Почти половината от жертвите са били негри, а 30 процента са били испаноговорящи. Но 124 от жертвите са били възрастни хора, които вероятно са били убити при грабежи.[18]

Джеймс К. Уилсън показва, че броят на грабежите на 100,000 души е спаднал от 11946 до 1959. След това, през 1960, той рязко се е увеличил, оставайки стабилен за няколко години, а след това отново е скочил през 1963, 1964 и 1965. През 1959 нивото е било 51.2 на 100,000; през 1968 е било 131. Кражбите на автомобили са се увеличавали от 1949 до 1963, когато са нарастнали драматично.[19] Той пише, “Всичко започна около 1963. Ако малко драматизираме, това е годината, в която започна едно десетилетие на разпадане.”[20]

70-те години не донесоха облекчение. Общото ниво на трите насилствени престъпления – убийство, изнасилване и грабеж – в Съединените Щати се увеличи от малко над 350 на 100,000 души население през 1970 до малко под 600 на 100,000 души през 1979. Нивото стигна кулминацията си през 1975, спадна с рецесията през 1975-76 и след това отново започна да се увеличава по време на управлението на Картър.[21]

“Страхът от престъпността води в изследване на причините за напускане на големите градове,” обяви едно заглавие в New York Times (May 16, 1981). Изследването е било извършено от Галъп. През 70-те е нямало изявена причина за миграцията от градовете. В градовете с над един милион жители половината от напускащите са посочили високото ниво на престъпността. Статията продължава, че докладът Uniform Crime Reports на Федералното Бюро за Разследване за броя на престъпленията, регистрирани в полицията, показва, че насилствените престъпления убийство, изнасилване, грабеж и побой са се увеличили с 31 процента през 1976-80, докато престъпленията срещу собственост – присвоявания, обири и кражби – са нарастнали с 16 процента през същия период. Най-голямото увеличение в двете категории е било през 1980. “За градове с над един милион население насилствените престъпления са се увеличили със 17 процента, а престъпленията срещу собственост с 13 процента. Също, престъпността в предградията и селските области е нараствала във всички региони на страната с темп не много по-бавен от този на големите градове.”

Детската престъпност

Детската престъпност е нараствала след края на Втората Световна война. Арестите на подрастващи за насилствени престъпления са се увеличили с 98 процента през 1967-76, а арестите на лица над 18 години са се увеличили с 65 процента.[22] Едно изследване, публикувано от Фондацията Форд през 1978, Престъпните насилници (Violent Delinquents), разкрива, че едно твърдо ядро от 3 до 5 процента от арестуваните са отговорни за повече от половината от насилствените престъпления, извършвани от подрастващи – всъщност, една оформена престъпна класа. Според проф. Марвин Волфганг от Пенсилванския Университет, който провежда изследвания на млади престъпници във Филаделфия от 1945, над една трета от младежите са били прибрани в полицията за нещо по-сериозно от нарушение на правилата за движение по пътищата, но 46 процента от тези престъпници са нямали следващ контакт с полицията след първото нарушение. Уилсън заключава: “Макар че една трета са извършили престъпление, изглежда, че почти половината спонтанно са прекратили. . . . От десет хиляди момчета, обаче, е имало 627 – само 6 процента – които са извършили пет или повече престъпления преди да станат на осемнадесет. Но тези малко хронични престъпници са отговорни за над половината от всички регистрирани престъпления и за около две трети от всички насилствени престъпления, извършени от цялата тази група.”[23] Изследването на Волфганг също показва, че се е увеличила и степента на нараняванията, причинени от младежите на техните жертви. “Хората биват сериозно наранявани и главите им биват чупени по начини, които не са се случвали преди.”[24]

Загуба на увереност

Резултатът от този видим провал на правосъдната система е нарастващото недоверие на обществото към полицията и съдилищата. Едно допитване, извършено от списанието Newsweek през 1981 и публикувано в броя от 23 март, задава въпроса: “Доколко имате доверие на полицията за защита от насилствените престъпления?” Отговорите:

Много . . . . . . . . . . . . . . . .

15%

Доста . . . . . . . . . . . . . . . . .

34%

Не много . . . . . . . . . . . . . .

42%

Въобще не . . . . . . . . . . . . . .

8%

Не знам . . . . . . . . . . . . . . . .

1%

Вторият въпрос: “Доколко имате доверие на съдилищата за изобличаване и осъждане на престъпниците?” Отговорите:

Много . . . . . . . . . . . . . . . .

5%

Доста . . . . . . . . . . . . . . . . .

23%

Не много . . . . . . . . . . . . . .

59%

Въобще не . . . . . . . . . . . . . .

11%

Не знам . . . . . . . . . . . . . . . .

2%

Когато 70 процента от запитаните имат много малко или никакво доверие в съдебната система, налице е сериозен провал от страна на онези висши длъжностни лица, на които е възложена отговорността да осигуряват справедливост и сигурност за обществото.

В общия случай престъпленията са рентабилни

Добре известен факт е, че много малко престъпления довеждат до арест. Това не разкрива всичко. Повечето престъпления са извършвани от шепа професионални престъпници. Като арестува, осъжда и премахва възможността за действие на един крадец или изнасилвач, правораздавателната система драстично намалява престъпността по улиците. Една оценка казва, че ако на всички хора, осъдени за сериозни престъпления в щата Ню Йорк, беше даден период на лишаване от свобода за поне три години, нивото на сериозните престъпления би спаднало с две трети.[25]

През 1987 Националният институт по правосъдие при Министерството на правосъдието на САЩ публикува резултатите от едно изследване на 2,190 затворници в Калифорния, Мичиган и Тексас. То заключава, че когато един преспъпник бъде освободен от затвора, той извършва средно 187 престъпления на година преди отново да бъде затворен. Разходите за жертвите на престъпленията, извършени от тези хора, се оценяват на 430,000 долара на година. (Предупреждение: това предполага, че 187-те престъпления на година са от средно скъпите престъпления, а не да речем дребни кражби от витрини в магазините, което включва голям брой по-евтини престъпления. Надеждността на статистическите данни е била поставена под въпрос от академичните професионалисти, както става винаги със статистиката.)[26] Разходите по строежа на нова килия и поддържането й за една година е 25,000 долара за затворник, изчислява изследването. (На това може да се погледне и по друг начин: строителните разходи са между 50,000 и 100,000 долара на легло, като като амортизационните разходи са 25,000 долара на година за затворник.[27] Действителните оперативни разходи са около 15,000 на затворник.[28]) Изследването заключава, че 8.6 милиарда долара разходи за поддръжка на затворите в страната са около една десета от разходите за обществото, ако тези институции бяха премахнати.[29] Това заключение изглежда като обслужващо интересите на заторническата бюрокрация, но обществото не вижда алтернатива.

Във всеки случай трябва да се признае, че общите разходи на държавната власт на всички нива в САЩ днес е около 1.5 трилиона долара на година. Следователно, разходите за затворите, или дори разходите за правораздавателната система като цяло, са незначителна част от общите правителствени разходи.

Арест и присъда

Въпреки това, проблемът не е просто в разходите по поддръжка на затворите. Проблемът е в ефективността на тази конкретна санкция. Дали заплахата от тази санкция снижава престъпността по-ефективно от някоя друга санкция? Дали жертвите се чувствуват по-добре? Дали потенциалните жертви се чувствуват по-добре в дълъг период от време? Заплахата от лишаване от свобода зависи от вероятността от налагане и изпълнение на присъдата? Трябва да се зададе въпроса: Каква е връзката между ареста и присъдата? Според заглавието на една статия в New York Times (Jan. 4, 1981), “99% от арестите за тежки престъпления в Ню Йорк не довеждат до присъда в щатския затвор.” Около 80 процента дори не биват съдени за тежки престъпления. Около един на всеки шест излежава в градския затвор по-малко от една година. “Във време на нарастваща загриженост относно престъпността, полицията, прокурорите, градските управители и научните специалисти казват, че длъжностните лица в правосъдието са решили да гледат на всички престъпления освен най-сериозните като само нарушения, често разрешавани чрез предпроцесно договаряне, постигнато по време на следствието.”

Процесът, по който се разглеждат тежките престъпления в Ню Йорк – и, по предположение и статистика, в повечето големи американски градове – е показателен. Да разгледаме статистиката за 1979. Официално в полицията са регистрирани 539,102 тежки престъпления. Това, разбира се, е само част от извършените тежки престъпления, макар че никой не е сигурен точно каква част.[30] Полицията е арестувала 104,413 човека по обвинения в тежки престъпления. Това е разкрило около 63,000 от регистрираните престъпления, или само 12 процента. Съдебните състави са осъдили 16,318 от тези арестувани хора за тежки престъпления. Делата срещу 88,095 са били отхвърлени от окръжните прокурори или са били разглеждани като дребни нарушения. От тези 16,318, 56 процента са долели до обжалване на присъдите за тежки престъпления от страна на виновните; 16 процента са довели до искане за присъда за дребни нарушения; 13 процента са довели до процеси, водещи до присъда; и 12 процента са били анулирани.[31] Накратко, престъпниците рядко биват изпращани в затвора за какво да е конкретно престъпно действие.

Престъпниците добре знаят това, което обществото подозира: престъпленията наистина са рентабилни.[32] Рисковете да бъдеш заловен за едно престъпление са ниски. Рисковете да бъдеш хванат за повторно престъпление са високи. Рисковете да бъдеш осъден и да лежиш дълго време в затвора са минимални. Проф. Уолтър Бърнс, политолог в Университета в Торонто, обобщава проблема: “Между 1966 и 1971 нивото на убийствата в САЩ нарастна с 52%, а нивото на престъпността като цяло нарастна със 74%, както се вижда от Crime in the United States: Uniform Crime Reports, 1971. Престъпленията на насилие (убийство, изнасилване, грабеж и побой) са скочили с 80%. През 1971 е имало 5,995,200 индексни престъпления (престъпления, включени в каталога на ФБР) регистрирани в полицията, а всеки знае, че голям брой престъпления никога не биват докладвани в полицията. Съотношението на арестите към регистрираните престъпления е било само 19%, обвинените 17%, осъдените по обвиненията 5%, а хората осъдени за по-леки престъпления 0.9%. Всичко това означава, че наказание е било отсъдено само в 5.7% от известните случаи на престъпления. Изводът е неизбежен: престъпленията са рентабилни. Нещо повече, някои власти настояват, че повечето престъпления не биват докладвани на полицията и че само 1.5% от всички престъпления биват наказвани, което означава, че 98.5% от извършените престъпления остават ненаказани.”[33]

Застаряване и престъпност

Нивото на престъпността в Съединените Щати започна да спада в началото на 80-те. Единствената разумна надежда гражданите на Съединените Щати да продължат този спад в престъпността в близкото бъдеще, освен религиозното съживление, е, че със спада в раждаемостта броят на младите мъже, особено на неженените млади мъже на възраст 18-24 години, като процент от населението, ще спадне. Възрастните мъже извършват по-малко престъпления. Те се женят, а брака намалява престъпността. Гилдър посочва, че само около 3 процента от престъпниците са жени; само 33 процента са женени мъже. “Макар че неженените мъже съставляват 13 процента от населението над 14-годишна възраст, те съставляват 60 процента от престъпниците и извършват 90 процента от тежките и насилствените престъпления.”[34] Накратко, има малко доказателства, че непрекъснатото експериментиране със системата за разследване на престъпленията ще донесе облекчение на жертвите. Причините за престъпността са твърде комплексни.

В края на 80-те големите градове в САЩ започнаха да преживяват бърз растеж на насилствените престъпления, особено убийството, след като общностите на наркоманите започнаха да се организират на сериозна делова основа.[35] Между 50,000[36] и 80,000[37] младежи в района на Лос Анджелис сега са членове на банди. Убийствата за година достигнаха кулминацията си в окръг Лос Анджелис при 350 за 1980, спаднаха до около 200 през 1982 и след това отново нарастнаха, започвайки от 1984, до около 400.[38]

Библейският закон и общественият ред

Съвременната криминология е млада и много неточна наука. Тя е била доминирана от теологията на политическия либерализъм, който от своя страна е дълбоко посветен на детерминизма на средата. Криминологистите имат налични много малко научни изследвания, които да подкрепят техните мнения относно връзката между бедността и престъпността, или между живота в пренаселения град и престъпността. Както политологът от Харвардския университет Джеймс К. Уилсън посочва: “Едва след 1966, петдесет години след като криминологията започна като дисциплина в тази страна и след като се появиха седем издания на основния труд за престъпността, започна да се провежда сериозно и непрекъснато изследване на последствията върху нивото на престъпността от разликите в сигурността и суровостта на наказанията. Сега все повече това изследване се продължава от икономистите, вместо от социолозите.”[39] Не е изненада, че криминологията не е била много повлияна от идеите на библейския закон.

Правните стандарти, намиращи се в Библията, дават на обществото средство за установяване на обществен ред. Библейският закон действува на практика, защото той е цялостен и разглежда хората такива, каквито са, и все пак на основата на етичен кодекс, който ни казва какви трябва да се стремим да станем. Когато онези, които искат да разтърсят основите на обществения ред, открито смущават живота на спазващите закона граждани, тогава държавната власт е задължена да се намеси и да възстанови реда. Това може да включва безвъзвратното унищожаване на престъпника. Библейският закон налага условия, които правят престъпността да струва скъпо.

Така библейският закон налага смъртно наказание за определени видове престъпления, които включват нетърпима атака срещу основите на обществения ред. Библейският обществен ред трябва да бъде запазен. Съдилищата правят грешки, правосъдието не е съвършено, и невинният ответник понякога може да види надеждите си провалени поради грешки на правосъдието. Но случайните грешки на правосъдието са за предпочитане пред възхода на една постоянна престъпна класа. Винаги ще има грешки в правосъдието; въпросът: Кам какво се стреми наказателният кодекс? Към Библията или към хуманизма?

В американското правораздаване има един девиз: “По-добре сто виновни да останат на свобода, отколкото един невинен да бъде наказан.” Това предполага, че е законно да се изискват стандарти за доказателство, които да са толкова строги, че само престъпници да бъдат осъждани. Но цената на земната съвършена справедливост е унищожаването на правната система, която се опитва да осигури такава справедливост, както Мойсей откри (Изх. 18). Такъв стремеж към съвършено земно правосъдие би подчинил едно спазващо закона общество на вълни от престъпници, които не биха могли да бъдат осъдени според стандартите на стремяща се към съвършенство правосъдна система. Правосъдната система би съсипала държавния бюджет, ако се опита да осигури съвършено правосъдие. Отлагането на наказанието би увеличило вероятността за престъпления, извършвани от ориентирани към настоящето престъпници, които обикновено пренебрегват дългосрочните последствия от своите действия. Съдилищата ще бъдат затрупани с обжалвания, отлагания и ненаказани престъпници, очакващи да получат присъда. Съдиите ще се стремят да налагат по-леки присъди за да ускорят хода на правораздаването. Спазаряването между адвокатите ще води до намаляване на присъдите, като дава възможност на престъпниците да се признават за виновни за по-леки престъпления. “Колкото повече е натрупаната работа, толкова по-лека е присъдата.”[40]

В деня на крайния съд няма да има спазаряване на присъдата. Тогава правосъдието ще бъде съвършено. Дотогава ще трябва да се задоволим с несъвършено правосъдие.[41]



[1] Lois G. Forer, Criminals and Victims: A Trial Judge Reflects on Crime and Punishment (New York: Norton, 1980), pp. 77-78.

[2] David J. Pyle, The Economics of Crime and Law Enforcement (New York: St. Martin’s, 1983), pp. 1-2.

[3] Ibid., p. 2; цитирайки H. J. Schneider, “Crime and Criminal Policy in some Western European and North American Countries,” International Review of Criminal Policy, (1979), pp. 55-65.

[4] Katherine Barrett and Richard Greene, “Prisons: The Punishing Cost,” Financial World (April 18, 1989), p. 18. (Цената на златото е била около 385 долара за унция.)

[5] Ibid., p. 21

[6] Ibid., p. 18.

[7] “Social Scientists Say U.S. Crime Has Leveled Off,” New York Times (Feb. 2, 1982). За Япония, виж “Tokyo, Where Law Means Order,” Wall Street Journal (Nov. 29, 1973).

[8] James Q. Wilson and Richard J. Herrnstein, Crime and Human Nature (New York: Touchstone, 1985), p. 32.

[9] U.S. News and World Report (June 10, 1974).

[10] Ibid., (April 7, 1975).

[11] Ibid., (Nov. 24, 1975).

[12] Един източник на информация за тези научни дебати е публикацията на Чикагския Университет, Crime and Justice: An Annual Review of Research.

[13] Между 1968 и 1979 се появиха около 250 статии за престъпността от икономисти; преди това е имало само няколко. D. J. Pyle, The Economics of Crime and Law Enforcement: A Selected Bibliography (New York: Rand Institute, 1979). Повечето икономисти вярват, че ключовата статия, която даде началото на тази нова област, е Gary Becker, “Crime and Punishment: an Economic Approach,” Journal of Political Economy, LXXVI (1968), pp. 169-217; препечатана в Gary S. Becker and William M. Landes (eds.), Essays in the Economics of Crime and Punishment (New York: National Bureau of Economic Research, 1974), ch. 1.

[14] Ted Robert Gurr, Crime and Justice: An Annual Review of Research, Vol. III.

[15] За нивото на престъпността, виж Donald J. Mulvihill and Melvin M. Tumin (eds.), Crimes of Violence, Vol. 11 of the staff report to the National Commission of the Causes and Prevention of Violence (Washington, D.C.: Government Printing Office, 1969), p. 54.

[16] James Q. Wilson, Thinking About Crime (New York: Basic Books, 1975), pp. 5-6.

[17] Статистическите данни са събрани от екипа на сенатора от Калифорния Х. Л. Ричардсън на основата на изседването на Федералното Бюро за Разследване, Uniform Crime Reports and the U. S. Department of Justice's Sourcebook of Criminal Justice Statistics, 1979.

[18] New York Times (August 28, 1977).

[19] Wilson, Thinking About Crime, p. 6.

[20] Ibid., p. 5. Както посочвам в моята книга, Unholy Spirits: Occultism and New Age Humanism (Ft. Worth, Texas: Dominion Press, 1986), периодът, започващ с убийството на президента Джон Кенеди, доведе радикални промени в Западното общество: нарастване на революционната активност, започнало с насилието в университетите през есента на 1964; ескалацията на Виетнамската война и протестите срещу тази война; радикална промяна в културата, особено в музиката, започвайки с Бийтълс в края на 1963 и 1964; и огромна промяна в теорията на познанието (епистемологията) в университетите: от емпирицизма и оптимистичния “ние можем” прагматизъм на либерализма към субективизъм, релативизъм и мистицизъм. Тази промяна беше съпроводена от огромно увеличение в употребата на наркотици и халюциногени, а също и огромно увеличение в размера на видимата окултна дейност, особено сред онези, които са получили университетско образование.

[21] Time (March 23, 1981).

[22] U.S. News and World Report (July 17, 1978). Уилсън цитира проф. Норман Райдър, демограф в Принстънския университет, относно децата: “В ход е едно непрекъснато нашествие на варвари, които по някакъв начин трябва да бъдат цивилизовани и превърнати в хора, допринасящи за изпълнението на различните функции, необходими за оцеляването на обществото.” Wilson, Thinking About Crime, p. 12. Нарастващият неуспех на хуманистичното общество да извърши тази трансформация на своите деца е източникът на безкрайните кризи. Уилсън отправя голяма част от обвиненията за нарастващата престъпност към разпадането на семейството: p. 206.

[23] Wilson, Thinking About Crime, p. 200.

[24] New York Times (Feb. 2, 1982).

[25] Wilson, Thinking About Crime, p. 201.

[26] Barrett and Greene, op. cit., p. 19.

[27] “Passing through for lack of cells,” Washington Times (Jan. 27, 1989).

[28] “The Success of Authority in Prison Management,” Insight (Feb. 13, 1989), p. 15.

[29] Associated Press story, Dallas Times Herald (July 4, 1988), p. A-3.

[30] Някои оценки за цялата страна за съотношението между извършените и регистрираните престъпления се движат около пет към едно: “Study Finds Crime Rates Far Higher than Reports,” New York Times (April 27, 1973).

[31] Тези статистически данни изглеждат точни. Това е илюзия. Бъркотията в полицията в Ню Йорк и в съдебните архиви е легендарна. Виж статията, “Police in New York City Turning to Computers to Untangle Records,” New York Times (Feb. 27, 1982). За всеки арест трябва да се попълнят 15 различни формуляра и цялата тази хартия трябва да се разнася из целия град. “Според полицията, около 2,000 от около 100,000 души, арестувани по обвинения в тежки престъпления през миналата година, са били съдени. Те казват, че искат да знаят какво е станало с останалите 98,000 случая. . . .” Това повдига друг проблем: Кой ще има достъп до компютърните файлове? Дали системата за сигурност ще се протипостави успешно на пробиви? Досега не е била измисляна такава система.

[32] Икономистите и повлияните от икономиката правни учени, особено онези от т.нар. “Чикагска школа,” използват икономическата теория, за да произведат някои забележителни изводи в това отношение, особено Гари Бекър, Ричард Поснър, и Гордън Тълок. За въведение в тази литература, виж речта на Поснър, The Economic Approach to the Law, публикувана през 1976 от Центъра по право и икономика на Университета в Маями, Корал Гейбълс, Флорида. Учебникът на Поснър също е важен, Richard Posner, Economic Aspects of Law (Boston: Little, Brown, 1986). The Journal of Law and Economics и The Journal of Legal Studies, издавани от Чикагския университет, са важни изходни точки за тези изследвания.

[33] Walter Burns, “Justified Anger: Just Retribution,” Imprimis, III (June 1974), published by Hillsdale College, Hillsdale, Michigan.

[34] George Gilder, Naked Nomads: Unmarried Men in America (New York: Quadrangle/New York Times Book Co., 1974), p. 20.

[35] “Dead Zones,” U.S. News & World Report (April 10, 1989).

[36] “Los Angeles Seeks Ultimate Weapon in Gang War,” Wall Street Journal (March 30, 1988).

[37] “Turf Wars,” ibid., (Dec 29, 1988).

[38] Idem.

[39] Wilson, Thinking About Crime, pp. 54-55.

[40] Бившият окръжен прокурор на Ню Йорк Робърт Моргентау; цитиран от сенатора на САЩ James Buckley, “Foreword,” to Frank Carrington, The Victims (New Rochelle, New York: Arlington House, 1975), p. xv.

[41] Gary North, Moses and Pharaoh: Dominion Religion vs. Power Religion (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1985), ch. 19: “Imperfect Justice.”





Tools of Dominion
Copyright © 1988 Gary North
превод Copyright © 1999 Божидар Маринов