Средство за господство
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Глава 33
Глава 34
Заключение

Приложение А
Приложение Б
Приложение В
Приложение Г
Приложение Д
Приложение Е
Приложение Ж
Приложение З

   

Средство за господство
  Home    от Гари Норт  

2

КАКВО Е ЗАВЕТЕН ЗАКОН?

Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат, Ето, мъдри и разумни люде е тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик, че да има бог тъй близо при себе си, колкото е Йеова нашият Бог всеки път, когато го призоваваме? Или кой народ е толкова велик, че да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият този закон, който излагам пред вас днес? (Вт. 4:5-8).

Тези стихове ясно поучават, че Божият закон е средство за глобално евангелизиране. Земните народи ще признаят справедливостта, осигурена от Божия открит закон, както и ще видят видимите благословения, които неизбежно идват във всяко общество, влязло в завет с Бога и придържало се към етичните условия на Божия завет. Съществено важно е да се настоява, че тези благословения ще бъдат видими (Вт. 28:1-14). Библията настоява: има неизбежна причинно-следствена връзка между националната заветна вярност и националния просперитет. Придържането към библейския закон неизбежно произвежда видими резултати, които универсално се смятат за благотворни. Защо нарушителите на завета признават това? Защото всички хора имат написано в сърцата си действието на Божия закон (Рим. 2:14-15), така че могат да осъзнаят и осъзнават Божиите благословения. Това, обеща Бог, ще бъде видимият знак за мъдростта на Израил, видим до краищата на земята.

Не е забележително, че хуманистите отричат съществуването на тази заветна и историческа причинно-следствена връзка, защото такава връзка сочи отвъд историята към съществуването на върховен Създател и Съдия, който ще ги държи вечно отговорни в деня на съда. Те подтискат истината в своята неправда (Рим. 1:18). Това, което е забележително, обаче, е, че този възглед за открития библейски закон като приложим днес в обществото не е широко приет сред християните. Те вярват, че тази причинно-следствена връзка между покорството към Божия закон и Неговите позитивни благословения в историята е само понякога вярна в социално и обществено тесните рамки на местната църква и християнското семейство. По отношение на властта на Божия закон в обществото, фундаменталистките християни я отричат, неоевангелските учени я отричат, а дори и традиционните реформистки теолози я отричат, и всички поради една и съща причина: такъв възглед за Божия закон прави християните лично и обществено отговорни да се покоряват на Бога за получаване на обещаните от Него външни благословения и за използването на капитала в този свят за изпълнението на Божия завет на господството[1] – разширяването на Неговото царство (цивилизация) по лицето на цялата земя.

Обратното, Християнските Реконструкционисти ясно утвърждават библейския закон като средство за евангелизиране и господство. Наистина, утвърждаването на дългосрочната връзка между пазенето на завета и видимите благословения в историята, както и нарушаването на завета и видимите проклятия в историята е сърцето и душата на позицията на Християнския Реконструкционист в обществената теория, нейният теологичен идентифициращ белег.[2] Тази огромна увереност в дългосрочната историческа ефективност на библейския завет е причината Християнските Реконструкционисти съзнателно да претендират да са най-последователните от всички заветни теолози в историята. Тя е причината също ние да сме толкова уверени, че нашият възглед за библейския завет в крайна сметка ще тържествува в историята. В края на краищата, Бог благославя пазенето на завета в историята, а вярата в завета е със сигурност неразделна част от пазенето на завета. Без съмнение нашата увереност ни прави нетърпими в другите теологични кръгове, но такива са винаги последствията от вярата в Божия завет. Фараонът считаше Мойсей за нетърпим и го изгони от своето присъствие (Изх. 10:28). Еврейските ръководители се опитаха да направят същото по-рано (Изх. 5:19-21). Имайте предвид, че Мойсей отказа да напусне Египет, докато не взе своя народ със себе си. Християнските Реконструкционисти са взели същото решение.

Божиите санкции и положителната обратна връзка в историята

Божиите видими, външни заветни благословения служат като средство за утвърждаване на увереността на Неговия народ в надеждността на Неговия завет. Християните са длъжни да потвърдят съществуването на нормативно, заветно отношение на положителна обратна връзка в историята. Бог възнамерява Неговият завет да работи по този начин: “Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави и днес” (Вт. 8:18). Накратко: повече покорство, повече благословения; повече благословения, повече потвърждение; повече потвърждение, по-голямо покорство. Това е заветната положителна обратна връзка в историята. Това е стандартът на християнството за етично поведение, лично и организационно.[3] Бог довежда Своите санкции в историята, позитивни и негативни, според публичното съобразяване на хората с Неговия открит закон.

Прочетохме, че силата за придобиване на благосъстояние е една от Божиите позитивни заветни санкции в историята.[4] Това е също и новозаветно поучение: “всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка на промяна” (Яков 1:17). Как се проявява тази непроменимост на Бога в историята? Чрез предсказуемостта на Неговите исторически санкции в отговор на действията на хората спрямо непроменимите принципи на Неговия заветен закон. Обратно – за нещастие на политическите либерали и повечето академични неоевангелисти – дългосрочната бедност е една от Божиите негативни санкции в историята.[5] Такъв възглед за историята е неприемлив за християнския свят въобще и особено за обучените в университетите християнски интелектуалци. Защо? Защото такъв възглед е крайно враждебен към отричащия Бога мироглед на дарвинизма, който съвременните християни са възприели далеч повече, отколкото осъзнават. Дарвинизмът учи, че няма свръхестествена сила в историята. До идването на човека в историята е нямало насока, морал и смисъл. Едва с появата на човека в историята се появява и космически персонализъм. Човек предполага и човек разполага.[6] Човек разширява господството си в името на човешкия вид. Човекът и само човекът носи смислени санкции в историята. Автономният човек е върховния съдия в историята, не Бог. Тази съсредоточена върху човека теология е сърцето на дарвинизма, не неговите технически дискусии относно генетиката или промените в средата.[7]

Този възглед за историята е основен за цялата съвременна наука и огромното мнозинство от преподаващите социална теория и социална етика в християнските колежи са възприели основната антизаветна перспектива на този мироглед, поне по отношение на новозаветната история. Твърдението, че народите остават бедни защото нарушават външните условия на Божия завет, разярява съвременния християнски интелектуалец. Не е случайно, че в своите злобни нападки срещу Християнските Реконструкционисти Christianity Today публикува остроумна (макар и малко злобна) карикатура, изобразяваща мен, размахващ гигантска капеща писалка (с кръв вместо мастило) с написано отстрани моето изречение: “Така наречените неразвити общества са неразвити, защото са социалистически, демонични и проклети.”[8] Аз наистина съм казвал това, защитил съм го в книга[9] и авторът Родни Клап го е цитирал, защото очевидно го е счел за най-възмутителното изявление, което е могъл да намери в беглия преглед на моите писания. Той е осъзнал, че неоевангелската аудитория на Christianity Today би се възмутила сериозно от такова изявление.[10]

Това, което твърдя тук, е просто: тези хора, които наистина вярват, че Божият многоинституционален завет е валиден, също задължително вярват, че той е исторически и юридически валиден по отношение на всички три заветни (клетвено обвързани)[11] институции: семейството, църквата и държавата. Обратно, ако хората не вярват, че Божият завет е исторически и юридически валиден по отношение на народите и местните управления, тогава те отричат приложимостта на Второзаконие 4:5-6. Те вътрешно са приели, че библейското учение за Божия национален завет е някакъв вид новозаветно теологично “ограничително понятие”, някакъв вид теоретичен декор на историята, който вече няма никакъв допир с реалния свят на историческите причина и следствие. Аз наричам такъв възглед за Божия завет антиномистки: отричане на действието на закона в историята. Той отразява това, което аз наричам половинчато заветно мислене.

Определение за “про-номианизъм”

Какво разбирам под понятието “антиномистки”? За да отговоря на това, трябва да предложа описание на “про-номианизъм”, тоест защита на това, което Божия закон е и прави, особено в историята. Аз започвам с преглед на откритието на Рей Сътън на петточковия библейски заветен модел.[12] Сътън твърди, че библейският заветен модел има пет части:

Трансцендентност (върховенство), и все пак иманентност (присъствие)
Йерархия/власт/представителство
Етика/закон/господство
Клетва/съд/санкции (благословения, проклятия)
Приемственост/продължителност/наследство

Макар че тази терминология е малко по-различна от терминологията, приета в неговата книга, тя е точно представяне.[13] Този модел стана структурна рамка за целия икономически коментар Завета на господството.

Използвам този модел, за да развия “прономианизма” на Християнската Реконструкция. Той е основата на моето определение за антиномизъм. Аз използвам библейския заветен модел като източник на определението, защото от дълго време твърдя, че езикът, както и всичко друго, трябва да бъде управляван от Библията. Както писах през 1973, “Неутралитетът не съществува. Всичко трябва да се тълкува на основата на това, което Бог е открил. Хуманистичната цел на неутралния език (и следователно неутралния закон) е била осуетена при Вавилонската кула. Нашите дефиниции трябва да бъдат на основата на библейското откровение.”[14]

Като представителен пример на структурата на библейския завет съм избрал Исая 45 гл. От нея можем да добием представа за това как заветът работи в историята. Можем също да разгледаме връзката на завета с Божия закон.

1. Трансцендентност/иманентност

Трябва да започнем оттам, откъдето започва Библията: създаването на всички неща от Бога (Бит. 1:1). Трябва да поддържаме абсолютно разграничение между Създателя и създанието. Бог е абсолютният върховен Господар на всичко, което става в историята. Нищо не става извън Неговия върховен декрет. “Аз създавам светлината и творя тъмнината; правя мир, творя и зло! Аз, Господ, съм, Който правя всичко това” (Ис. 45:7).[15] “Аз създадох земята, и сътворих човека на нея; Аз, да! Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на всичкото му множество” (Ис. 45:12). “Защото така казва Господ, Който сътвори небето (Тоя Бог, Който сътвори земята, направи я, и я утвърди, не я сътвори пустиня, но я създаде да се населява). Аз съм Господ, и няма друг” (Ис. 45:18).

Исая използва познатия (но крайно непопулярен) образ на грънчаря и неговата глина: “Горко на оногова, който се препира със Създателя си! Черепица от земните черепици! Ще рече ли калта на този, който й дава образ: Какво правиш? Или изделието ти да рече за тебе: Няма ръце? Горко на оногова, който казва на баща си: Какво раждаш? Или на жена му: Какво добиваш?” (Ис. 45:9-10).[16] Тези думи стават основата на аргументите на Павел относно абсолютното върховенство на Бога в избора да спаси един или друг човек. Това е класическият аргумент в Библията за учението на избора. Павел казва за Фараона: “Защото Писанието говори на Фараона: “Именно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят” (Рим. 9:17). Това обяснява думите в Изход: “А сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил” (Изх. 7:13). Но това означава, че Бог възпира някои хора да не отговорят положително на общото предложение за спасение. Това ги възпира да не се покоряват на Неговия закон.

Вярващият в свободната воля (степен на човешка автономност извън Божието вечно предопределение) тогава пита: “Как тогава може кой да е грешник да бъде лично отговорен за своя грях?” Павел добре разбираше тази логика, затова той отговори:

И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще, закоравява. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му? Но, о човече, ти кой си че да отговаряш против Бога? Направеното ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Илил грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почет, а с друга част съд за непочит? (Рим. 9:18-21).

Павел се позова пряко на библейското учение за създанието – образа на грънчаря и глината – за да обезсили всяка версия на аргумента на свободната воля (автономността на човека). Няма област на вероятност или случайност в историята. Никаква. Дори е незаконно да се позоваваме на този начин на мислене, каза Павел: “Кой си, че да отговаряш против Бога?” Учението за моралната и юридическата отговорност на човека пред Бога трябва винаги да се разбира от гледна точка на абсолютната Божия повеля; то никога не трябва да се защитава от гледна точка на представата, че човекът има на свое разположение зона на неконтролирано вземане на решения. Следователно, човешката отговорност трябва да се разбира на основата на библейското учение за създанието.

Библейското учение за създанието поучава за върховенството на Бога в избирането на някои хора за спасение. Ето защо толкова малко християни приемат библейското учение за шестдневното създание и защо са готови да влизат в компромис с тази или онази версия на еволюцията. Те искат да утвърдят частичното върховенство (частичната автономия) на човека. Те го правят на основата на езическата идея за случайността: област на вземане на решения, на причина и следствие извън Божия абсолютен провиденчески контрол и абсолютното предопределение. Те отказват да приемат думите на Павел в Ефесяни: “. . .както ни е избрал в Него преди създанието на света, да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени в Исуса Христа, по благоволението на Своята воля. . .” (Еф. 1:4-5).

Библейското учение за създанието води право и неизбежно към библейското учение за абсолютното Божие провидение. Бог създава и поддържа всички неща в историята. Говорейки за Исус Христос, Павел пише: “. . . понеже чрез Него бе създадено всичко на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него и за Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява” (Кол. 1:16-17). Нищо не лежи извън върховното Божие провидение. Няма област на случайност. Няма област на неутралитет. Няма област, която да е извън вечното Божие повеление или Божия закон. Това е библейското учение за създанието. Хуманистите го мразят; мразят го и повечето християни днес.

Бог като Създател прави да се сбъднат всички неща. Когато казва, “Това ще стане,” то става. “Който от началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко, що Ми е угодно” (Ис. 46:10). Бог не просто знае бъдещето, което предсказва; Той прави бъдещето да стане. Никъде във вселената няма елемент на случайност.

Да разгледаме най-голямото престъпление в историята: предаването и разпъването на Исус Христос. Предателството на Юда беше предопределено от Бога; въпреки това Юда беше напълно отговорен за това действие. “Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на човека, чрез когото се предава!” (Лука 22:22). А онези, които незаконно и дръзко го предадоха? Те всички са били предопределени от Бога да го направят.

“Опълчваха се земните царе, и управниците се събираха заедно, против Господа и против Неговия Помазаник.” Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свят Служител Исуса, Когото си помазал, за да извършат всичко, що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане (Деян. 4:26-28).

Така, Библията учи пълната отговорност на човека и Божието абсолютно предопределение. Ако Бог беше готов да предопредели най-голямото престъпление в историята, държейки престъпниците напълно отговорни, то със сигурност Той е готов да направи да се сбъднат всички други сравнително по-дребни престъпления в историята, като също държи всеки престъпник отговорен. Божият закон докосва всичко и всеки човек е напълно отговорен за своите мисли и действия; той трябва да се покорява на целия Божий закон.

След като създаде света, Бог не се оттегли, оставяйки го да се движи сам до крайния съд (богът на деизма). Той присъствува навсякъде, но присъствува специално със Своите хора. Той ги освобождава. Но също им дава Своя закон. Той движи всичко, но хората са направени по Неговия образ и имат способността да разбират външния свят. Те са отговорни пред Бога, защото Бог е напълно върховен. Той е установил закона, както моралния, така и физическия. Неговото слово управлява всичко. Никакво позоваване на логиката на автономния човек (свободната воля) не може да промени това.

2. Йерархия/власт/представителство

“Към Мене погледнете и спасени бъдете, всички земни краища; защото Аз съм Бог и няма друг. В Себе Си се заклех (праведна дума излезе от устата Ми и няма да се върне), че пред Мене ще се преклони всяко коляно, всеки език ще се закълне в Мене” (Ис. 45:22-23). В тези стихове намираме четирите точки на завета: върховенство (първа точка), клетва (четвърта точка), праведност (трета точка) и йерархия. Всяко коляно ще се преклони. В този свят има йерархия.

Но колената ще се преклонят и пред Израил, ако Израил остане верен на Бога. “Така казва Господ, трудът на Египет и търговията на Етиопия и на високите мъже Савците, ще минат към тебе и твои ще бъдат; ще те дирят; в окови ще заминат; и като ти се поклонят, ще ти се помолят: Само между тебе е Бог и няма друг, друг Бог няма” (Ис. 45:14). Израил представлява Бога в историята и, ако Израил остане заветно верен, народите ще станат Израилеви слуги.

Това означава, че хората, които не се покоряват на Божия закон, са длъжни да правят това, което им е заповядано от онези служители, които заявяват Божия закон като Негови законни заветни представители. Тези представители говорят в Божието име чрез заветните институции. Има неизбежна колективна отговорност в историята. Народите ще се покорят на Бога и на Неговите представители, казва Исая, дори ако техните жители трябва да бъдат доведени на съд във вериги.

В Израил гражданският закон биваше налаган йерархично: система на апелативни съдилища отдолу нагоре (Изх. 18). Това също е вярно и за църковните съдилища (Мат. 18:15-18). Така служителите говорят представително: Божии представители пред хората и човешки представители пред Бога. Това учение за представителството е основата на колективното господство на човечеството над природата (Бит. 1:26-28). Хората са под Бога и Божия закон колективно; те трябва да упражняват господство колективно, като довеждат цялата земя под Божия закон. Следователно, Божият закон е средство за господство.

Йерархичното представителство също е основата на колективната отговорност на заветните управления пред Бога: Църквата, държавата и семейството. На колективните групи са възложени закони за налагане; Бог ги държи отговорни пред Себе Си чрез представители. Содом и Гомор бяха унищожени; Египет и Вавилон бяха унищожени. Израил и Юда бяха разпръснати. Класическа Гърция и Рим паднаха. Има както лична, така и колективна отговорност пред Бога.

3. Етика/закон/господство

“Роси, небе, отгоре, и нека излеят облаците правда; нека се отвори земята, за да се роди спасение, и за да изникне същевременно правда; Аз, Господ, създадох това” (Ис. 45:8). Целият космос е описан тук като пълен с правда. Правдата е основата на човешкото господство на земята.

Но правдата трябва да се дефинира. Това е, което Божият закон прави. Той установява граници за нашите законни действия. Дървото за познаване на доброто и злото беше “оградено” от Божия закон. Адам и Ева не трябваше да ядат от него, или, както Ева правилно го тълкуваше, дори да не го докосват (Бит. 3:3).

Тези етични граници не са само лични; те са и колективни. Има библейски закони, дадени от Бога, които трябва да управляват действията на семействата, църквите и правителствата. Автономният човек би желал да мисли, че Божият закон няма нищо общо с неговите институции, особено държавното управление, но автономният човек е в бунт. Божият закон не е ограничен от предпочитаните от автономния човек граници. Не човекът е този, който законно заявява: “Не се ли боите от Мене? казва Господ, не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, която не може да премине; тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, при все че бучат, пак няма да я преминат? Но тия хора имат бунтовно и непокорно сърце; възбунтуваха се и отидоха. Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жътвата” (Ер. 5:22-24).

Забележете развитието на Божиите аргументи, които са всъщност заветно съдебно дело срещу Юда чрез Неговия пророк, Еремия. Бог установява границите на морето, сезоните и жътвата. Намекът е, че Той също установява юридически и морални граници около хората, както индивидуално, така и колективно. Хората трябва да се боят от този Бог, Който установява космически граници. Как трябва да се изразява този страх? Пророците отговарят многократно на този въпрос, поколение след поколение: чрез покорство пред Божия закон.

4. Клетва/съд/санкции

“В Себе Си се заклех (праведна дума излезе от устата Ми и няма да се върне), че пред Мене ще се преклони всяко коляно, всеки език ще се закълне в Мене” (Ис. 45:23). Неговото слово е достатъчно. Неговото слово няма да се върне. Той се е заклел в Себе Си. Следователно Бог е положил заветна клетва, че в бъдещето всяко човешко коляно ще се преклони и всеки човешки език ще се закълне. Няма избавление от Божията власт; и следователно всяка уста ще се закълне – ще признае Неговото върховенство, или на земята, или във вечността. Дори и в огненото езеро те ще трябва да се закълнат завинаги, че Бог е Който казва, че е.

Божият закон е нашия стандарт, както индивидуално, така и колективно. Има заветни институции, които са обвързани от открития Божий закон: Църква, държава и семейство. Това са трите заветни институции, които Бог установява да заявяват и налагат Неговия закон. Всички институции трябва да се подчинят, но тези са, които са специално управлявани от формални клетви пред Бога.

Какво е клетва? Това е призоваването върху собствената глава на негативните Божии санкции. Ако един човек или заветна институция не се покорят на Божия закон, Бог идва с гняв да накаже бунтовниците. Той идва в историята. Това беше предупреждението на старозаветните пророци. От друга страна, ако хората се покаят и се покорят, Бог е милостив и ще ги благослови. “Вашите беззакония отвърнаха тия неща” предупреди Еремия Юда относно дъжда и жътвата, “и вашите грехове ви лишиха от доброто” (Ер. 5:25). Пророците идваха в Божието име като заветни представители, призовавайки индивидите, както и представителните царе и свещеници, да се покаят, да се обърнат към Божия закон и така да избягнат Божиите негативни санкции в историята.

Пасажът, който най-добре от всички пасажи в Библията описва Божиите исторически санкции, е Второзаконие 28. Стихове 1-14 описват благословенията (позитивните санкции), а стихове 15-68 описват проклятията (негативните санкции). Разберете, това са исторически санкции. Те не са подходящи санкции за крайния съд. В този смисъл те са представителни санкции за санкциите на вечността, това, което Павел нарече Божия “залог” или предплата в историята за това, което неизбежно трябва да дойде във вечността (Еф. 1:14).

5. Приемственост/продължителност/наследство

“Чрез Господа ще се оправдае и с Него ще се похвали цялото Израилево потомство” (Ис. 45:25). Тъй като Бог е Създателят, Неговите хора ще наследят земята: “Господня е земята и всичко, що има в нея; вселената и всички що живеят на нея” (Пс. 24:1). (Това е първа точка на завета.) Псалм 25:12-13 осигурява заветното обещание:

Бои ли се човек от Господа? – него Той ще настави кой път да избере. Душата му ще живее в спокойствие, и потомството му ще наследи земята.

Трябва да се боим от Бога (първа точка). Бог учи човека (подчинение: втора точка) на задължителния път (трета точка). Душата на човека ще живее в спокойствие (четвърта точка) и потомството му ще наследи (пета точка). Тези два кратки стиха излагат Божия заветен модел и в тези стихове можем да видим схемата на Божия план в историята за пазителите на завета. Толкова е просто, че дори и децата могат да го схванат. За нещастие, както ще видим, много малко теолози са го схванали.

Моята теза е, че тези стихове се отнасят за историята. Страхът от Бога е исторически. Божиите наставления към човека са исторически. Законите важат в историята. Човекът е духовно благословен в историята: душата му е в спокойствие. Неговите наследници ще наследят земята.

Някои коментатори може да се съгласят по отношение на историческото значение на точките от първа до трета, но да възразят на моя възглед за четвърта точка. Може би фокусът на стиха е изцяло вътрешен. В края на краищата тук се говори само за душата на пазителя на завета. Може би благословенията не са видими в историята. Моят отговор е да задам въпроса: Защо трябва четвърта точка – спокойствието на душата – да бъде ограничена само до вътрешния човек? Ако наследството е историческо, тогава спокойствието на духа трябва да се отнася за удовлетворение относно миналото, настоящето и бъдещето. Само ако наследството е следисторическо, може спокойствието на душата да бъде законно ограничено до вътрешния свят. Пазителят на завета е спокоен в историята, защото е уверен в бъдещия успех на онези, които споделят неговата вяра. Неговото потомство е това, което ще наследи.

Ако наследяването на цялата земя е само символ на наследството на Божиите възкресени хора, тогава защо се споменава наследство, дадено на потомството на човека? Във вечността това наследство ще бъде и негово. С две думи, центърът на този пасаж е в историята, не вечността. Бойте се от Бога сега. Подчинявайте се на Божия закон сега. Опитайте духовното удовлетворение сега. Защо? Защото вашите духовни наследници ще получат наследство в бъдещето: във времето и на земята.

Въпреки това има теолози, особено калвинистите от континенталната (холандска) традиция и всички лутерани, които настояват, че това обещано наследство е тясно ограничено за света на вечността след крайния съд. Първата точка – страхът от Бога – е историческа, но лична, а не колективна. Втората – да бъдеш научен от Бога – е историческа, но лична, а не колективна. Третата – покорство пред Божия закон – важи в историята, но тя е изключително лична, семейна и църковна – никога държавна. Четвъртата – духовното спокойствие – е историческа, но изключително вътрешна. Защо са тези ограничения върху първите четири точки? Защото петата – наследяването на земята – се счита за изключително следисторическа.

Обобщение

Дефиницията на прономианизма трябва да започне и завърши с библейското схващане за завета. Всички пет точки на библейския завет трябва да бъдат включени във всяка валидна дефиниция на библейския закон. Не трябва да очакваме да можем да дефинираме библейския закон без първо да отчетем първостепенното библейско откровение за Божия закон: структурата на различните завети, които Бог е направил с човека.

Следователно аз дефинирам “прономианизма” на основата на Божия заветен модел:

Вярата, че Бог, върховният, предопределящ Създател, е делегирал на човечеството отговорността да се подчинява на Неговия открит в Библията законов ред, в Стария и Новия Завет, и обещава да благослови или прокълне хората в историята, както индивидуално, така и колективно, на основата на този законов ред. Този законов ред и неговите исторически валидни санкции са основата на прогресивното освещение на пазещите завета индивиди и заветни институции – семейството, Църквата и държавата – във времето и те са също основата на прогресивното лишаване от наследство на нарушителите на завета.

Това ни води към въпроса за библейската дефиниция на антиномизма, антитезата на това определение.

Определение за “антиномизъм”

Видяхме, че библейското определение за Божия закон е на основата на структурата на Божия завет. Следователно, библейското определение на антиномизма трябва също да бъде на основата на структурата на Божия завет. Ако да бъдеш антиномист означава за бъдеш против закона, то това означава, че си против Божия закон, а Божият закон е винаги заветен.

За да разберем какво е антиномизмът, не можем да направим нищо по-добро от това да разгледаме първото откровение в Библията за първия антиномист: Сатана. Сатана дойде при Ева с предложение: “Яжте от забранения плод и ще станете като Бога” (Бит. 3:5). “Проведете експеримент и вижте дали това не е вярно”, изкушаваше той Ева. “Вижте чие слово има власт, моето или Божието.” Той й предложи заветен аргумент, извратена имитация на библейския завет:

1. Бог не е върховен.
2. Няма нужда да Му се подчинявате.
3. Неговият закон няма власт.
4. Обещаната негативна санкция няма да се сбъдне.
5. [подразбира се:] Ще си запазите наследството.

Аз искам да анализирам библейското определение за антиномизъм на основата на изкушението на Сатана към Ева. Тази последователност на сатанинската логика е сърцето на целия антиномизъм.

1. Трансцендентност/иманентност

Кой е Бог? Сатана искаше от Ева да реши. Кой установява закона? Чие слово има власт?

Очевидно, Създателят е Бог. Тогава кой е истинският създател, човекът или Бога? Това е въпросът, който Сатана зададе на човечеството, Божиите времеви и юридически представители. Ако човекът отговори нещо друго освен “Бог е Създателят и единствено Неговото слово има власт”, тогава Сатана ще наследи земята. Човекът би умрял, освен ако, разбира се, Бог не пратеше по-късно Своя Син, втория Адам, да я наследи, но Сатана избра или да пренебрегне тази възможност, или да действува срещу това, което знаеше, че ще се случи в бъдещето.

Първата стъпка да станеш антиномист е да отречеш абсолютното върховенство на Бога. Тя обикновено започва с отричане, съзнателно или несъзнателно, че Бог е създал света. Това обикновено започва със смекчаване на учението за сътворение в шест буквални, 24-часови дни. Така са били посети семената на дарвинизма: с отричане на буквалния характер на Божията хронология в Битие 1.[17]

Следващата стъпка е да отречеш очевидните последствия от учението за Сътворението: че тъй като Бог е създал света, Той също и контролира света. С други думи, хората отричат или абсолютното върховенство на Бога, или Божието провидение. Те отричат учението за предопределението.[18]

Защо отричането на предопределението е само по себе си антиномистко? Защото то учи, че събитията в историята се сбъдват извън Божието повеление. Следователно те са случайни събития от гледна точка на Неговото повеление, това, което философите наричат вероятностни събития. Следователно във вселената се внася елемент на случайност. Ако А се сбъдне, В може и да не се сбъдне. Може, а може и да не може. Зависи. От какво? От нещо различно от това, което Бог е повелил.

Това означава, че трябва да има празнини в историческата причинност. Тези празнини са същностно случайни по отношение на Божието повеление. Провиденческата причина е отделена от нейното вечно определено следствие. Бог, следователно, не прави всички неща да станат; човекът прави някои от тях. Колкото по-голям елемент на случайност има в историята, толкова е по-голяма е автономността на човека от Божия провиденчески контрол във вселената. Това, че съвременната наука постепенно е възприела случайните събития като основа на съвременната квантова физика само по себе си не е случайно историческо събитие.[19] Това заключение на квантовата физика е продукт на хуманистичния мироглед, който отрича всякакво Божие повеление и Негово сътворение във вселената. Това, че хаосът е станал “горещата нова тема” на съвременната физическа наука, също не е случайно.[20] Етичният бунт на хуманистичния човек все повече се разраства.

Ако Бог не контролира всичко, което става, тогава Неговото слово няма власт над всичко, което става. Това е била логиката на изкушението на Сатана: да повярваш, че конкретна причина (яденето на забранения плод) няма неизбежно да доведе до конкретно събитие (смърт). Донякъде, твърди Сатана, в света има случайност. Това е също аргументът на всички онези, които биха използвали възгледа за случайността да защитят идеята за свободната (полуавтономна) човешка воля. Ето защо ние сме морално задължени да изоставим всеки остатък от аргумента на свободната воля. Въпреки това, повечето християни днес се придържат към някаква версия на аргумента на свободната воля. Затова, повечето християни днес са по принцип антиномисти.

2. Йерархия/власт/представителство

Сатана отиде първо при Ева. Той намекваше, че тя, не нейният съпруг, е върховна. Бог беше говорил на нейния съпруг относно забранения плод. Подразбира се, че е казал и на нея, като Божий представител. “Покори се на мен, не на твоя съпруг,” каза Сатана. А като не се покори на своя съпруг, тя не се покори на Бога. Тя пренебрегна йерархията на властта над нея. Тя пренебрегна своя представител пред Бога: Адам. Тя подействува автономно.

На кого трябва да се покорява човек, на Бога или на своя автономен ум? Това беше тайният въпрос на Сатана. Той поиска от Ева да не се покори на Бога, всичко в името на един космически експеримент. Какво би станало, ако не се покори? Добри неща, обеща той.

“Повярвай ми,” каза Сатана. “Приеми думите ми.” С други думи, “аз установявам истинския закон.” Човек си мисли, че не се покорява на Бога със своята сила и своята си власт, но в действителност човек може да служи само на един господар. Етично човек се покорява на Сатана, когато откаже да се покори на Бога. Той влиза под йерархичното управление на друг господар. Човекът може да си мисли, че действува автономно, но той всъщност просто си сменя господаря. Бог или Ваала? Това беше въпросът на Илия (3 Царе 18:21). Бог или мамона? Това беше въпросът на Исус. (Мат. 6:24).

Но обикновено нито Бог, нито Сатана се явяват лично на индивида. Всеки праща човешки представители. Хората представляват Бога в постовете си на колективна отговорност. Бог е установил три монополистични институции: Църквата, държавата и семейството. Главата на всяка от тях може да служи на Бога или на Сатана, а хората под него биват освещавани (отделeни) институционално.

Войниците оцеляват или умират според решенията, взети от техните началници. Народите се издигат или пропадат според решенията на техните национални ръководители. Успехът или провалът на даден индивид в историята не може да се разглежда без отчитане на институционалните йерархии над и под него, техния успех или провал. Така, да отричаш, че Божият закон не важи за твоя заветен началник е друг начин да кажеш, че той не важи за теб. “Аз просто следвах заповеди!” казва подчиненият, който е съгрешил. С други думи, “Аз бях под властта на друг – друг, а не Бог.”

Хетеецът Урия беше праведен човек. Той умря, защото беше толкова праведен. Неправедният цар Давид каза на неправедния военачалник Йоав да направи така, че Урия да умре в битката и Йоав изпълни заповедта (2 Царе 12). С две думи, заветната йерархия е важно нещо.

По-късно Давид реши да преброи хората. Това беше против Божия закон. Йоав го предупреди за това, но Давид настояваше, така че Йоав изпълни заповедта. Тогава Божиите пророци дойдоха при Давид и обявиха едно от трите осъждения: седем години глад, три месеца Давид да бяга пред враговете си или три дена язва. Избери си, каза пророкът. Давид беше твърде горд да приеме меката, но унизителна за него лично санкция, така че остави избора на Бога. Бог изпрати най-лошата, от национална гледна точка: язва, която изби 70,000 души (2 Царе 24). (Всеки, който поучава, че Бог не изпраща болести на Своите хора, има истински проблем с обяснението на този пасаж.) Накратко, заветното представителство е важно нещо.

Днес има теолози, които казват, че Божият закон важи само за индивиди, а народите не са под Божия закон. Те отричат самата възможност за национален завет в новозаветните времена. Такъв завет бил само за древния Израил. Националните ръководители не са представители на своите подчинени пред Бога, настояват теолозите, и националните ръководители със сигурност не са Божии представители пред своите подчинени. Божият закон няма нищо общо с политиката, настояват те. Няма валидна йерархия, основана на Божия закон. Няма национален завет: това е основна философия на цялата съвременна светска политическа теория и малко християнски учени не са съгласни с нея. А малкото, които са готови да потвърдят законността на националния завет, се ограничават с идеята за бъдещия международен завет. Националните завети са немислими за тях. Не беше така, обаче, с Исая (19:18-25).[21]

3. Етика/закон/господство

“Забрави закона и яж от забранения плод”, каза Сатана на Ева. “Откъсни и яж.”

“Да правиш това, което желаеш, трябва да бъде единственият закон”, обяви самопровъзгласилият се магьосник на двадесети век, Алистър Кроули, който също нарече себе си Звяра и 666.[22] Етичните позиции са същите. Резултатите също са същите.

“Ние сме под благодат, не под закон.” Това е версията на фундаменталистките християни на същата етична позиция. Същото е и “Не верую, а Христос, не закон, а любов!” Те нямат предвид това, което Павел имаше предвид: че християните повече не са под заплахата на негативните вечни санкции на закона. Това, което те имат предвид, е, че Божият закон вече не важи в кой да е от петте аспекта на завета, вечно или исторически.

Християнските социални мислители, особено неоевангелистите в орбитата на Уитън Колидж-ИнтерВарсити Прес-Christianity Today, предпочитат да мътят етичните води, използвайки по-изящен език от фундаменталистите. Примери:

Фактът, че нашите Писания могат да се използват да подкрепят или да осъдят всяка икономическа философия подсказва, че Библията не е предназначена да полага икономически план, който ще важи за всяко време и място. Ако трябва да изследваме икономическите структури в светлината на християнските учения, ще трябва да го направим по друг начин.[23]
Тъй като койнонията включва участието на всеки, няма инструкция за това как това би изглеждало в глобален мащаб. . . . Ние говорим за процес, не за окончателни отговори.[24]
В Писанието няма инструкция за идеалната държава или идеалната икономика. Не можем да обърнем на главите в Библията и да намерим в тях модел за подражание или план за изграждане на идеалната библейска държава и национална икономика.[25]

“Инструкция” е кодирана дума за библейския закон за онези, които не искат да се подчиняват на библейския закон. Второ, “Божии принципи” е кодиран израз за фундаменталистите, които са нервни да не изглеждат напълно антиномистки, но и са също така нервни да не скъсат открито с ученията и езика на диспенсационализма, т.е. “ние сме под благодат, не под закон.” Накрая, “Божият морален закон” е кодиран израз за евангелиста или реформиста, който не иска да бъде окачествен като антиномист, но също и не иска да бъде обвързан от казусните закони на Стария Завет. Във всички тези случаи говорещият отхвърля идеята за подължаващата валидност на казусните закони.

Всичко се свежда до това: риторичния въпрос на Сатана, “Наистина ли каза Бог?” (Бит. 3:1). Правилният отговор е, “Да, така каза Бог!” Той е върховният Създател. Той е постановил закона.

4. Клетва/съд/санкции

Има два вида санкции: благословения и проклятия. Бог каза на Адам, че в деня, в който яде от дървото, със сигурност ще умре. (“Умирайки, ще умреш”: познатото библейско двойно потвърждение.)[26] Това означава негативни санкции в историята. Сатана каза на Ева, че тя със сигурност няма да умре. Вместо това, тя ще познава доброто и злото, като Бога: позитивна санкция. Кое да бъде? “Да умреш или да не умреш, това е въпросът.”

Сатана беше лъжец, но не такъв лъжец, че отрече идеята за предсказуеми санкции в историята. Той просто отрече Божиите негативни санкции и предложи на Ева позитивни. Да биха били съвременните теолози поне толкова честни, колкото Сатана! Вместо това те отричат самото съществуване на предсказуеми заветни санкции в новозаветните времена. Те пишат неща като: “И между другото той [редът на общата благодат] трябва да върви по своя път в несигурностите на взаимно обуславящите принципи на общата благодат и общото проклятие, като просперитетът и бедствието биват разпределяни по начин дълбоко непредсказуем поради неизследимото върховенство на божествената воля, която ги раздава по тайнствените си пътища.”[27] Тази размътена проза съответствува на също толкова размътено схващане за етиката и историята. На обикновен език това изречение означава просто, че няма етична причинно-следствена връзка в историята след възкресението.

Библейските казусни закони са все още морално и юридически задължителни днес. Това е тезата на Средство за господство. Теологията на Клайн явно отрича това. Второ, аргументите на Клайн също означават отричане на Божиите санкции – благословение и проклятие – в новозаветната история. Те са отричане на всяка дългосрочна причинно-следствена връзка между заветната вярност и външните благословения – позитивната връзка между пазенето на завета и видимите благословения. Те са също отричане на всяка дългосрочна причинно-следствена връзка между заветната невярност и външните проклятия. Следователно, когато говоря за “антиномизъм”, имам предвид враждебното отношение към етичните причина и следствие в обществото – обществения антиномизъм[28] – но също и по-дълбока и по-фундаментална враждебност: отричане, явно или тайно, на надеждността на заветните обещания (санкции) на Бога в историята.

5. Приемственост/продължителност/наследство

Ако умрете, не сте вие този, който наследява. Ако умрете без деца, някой друг наследява. Кой ще получи наследство в историята, ако Ева послуша змията и направи това, което тя препоръча?

(Тук трябва да добавя нещо. Аз вярвам, че наистина змията беше тази, която изкуши Ева. Тя действуваше като съзнателен заветен представител на Сатана. Тя говореше с думи. Тя доведе Божието проклятие върху своето потомство. Сатана не я е използвал като някаква марионетка.)

Ако Сатана успееше, той щеше получи наследството в историята. Адам и Ева щяха да умрат, както той добре знаеше. Той беше лъжец. Той знаеше кой е върховен, чие слово е закон и кой ще доведе негативни санкции в историята: Бог. Сатана знаеше, че можеше да наследи като подчинен настойник, ако Адам и Ева не се покорят на Бога или поне това щеше да попречи на Адам и неговите наследници да получат наследството. Така би осуетил Божия план. Тази възможност беше достатъчно добра за Сатана.

Но надеждите на Сатана бяха разбити от втория Адам, Исус Христос, Който понесе негативните санкции на закона, така че Божиите осиновени деца (Йоана 1:12) да наследят земята, а също и да спечелят вечен живот. Вместо да гледа как Сатана наследява земята чрез своите земни представители, Бог създаде наследствена система, управляваща историята: положителна обратна връзка за пазителите на завета и отрицателна обратна връзка за нарушителите на завета. Забележете, че въпросът за наследството беше подчертано исторически: Сатана никога не би имал възможността да наследи небето.

Антиномистите отричат съществуването на тази наследствена система в историята. Този антиномистки възглед за систематичното дългосрочно отработване на Божиите видими заветни присъди в християнската епоха водят пряко към това, което Ф. Н. Лий нарича песимилениализъм, имайки предвид и премилениализма, и амилениализма. Казват ни, че пазещите завета хора няма постепенно да наследят земята преди Христос да се завърне физически. Точно обратното, Християнските Реконструкционисти потвърждават Божиите видими санкции в историята. Ако има предсказуема дългосрочна положителна обратна връзка (външни благословения) в историята за пазенето на завета, за която Второзаконие 28:1-14 настоява, че съществува, и ако има дългосрочна отрицателна обратна връзка (външни проклятия) в историята за нарушаването на завета, за която Второзаконие 28:15-68 настоява, че съществува, тогава онези, които се подчиняват на Бога, трябва неизбежно да разширяват своето външно господство с течение на времето, докато онези, които не се подчиняват на Бога, трябва неизбежно да бъдат лишавани от външно господство.

Божиите санкции в историята все още съществуват. Това беше възгледът на Джон Калвин,[29] но съвременните калвинисти са го изоставили. Божият заветен законов ред неизбежно води към обществения триумф на Божия заветно верен народ. Това, разбира се, е постмилениализъм.[30] Това съчетание на заветни санкции в историята и постмилениална есхатология е това, което различава мирогледа на Християнските Реконструкционисти от всички останали днес.[31]

Тези, които отричат постмилениализма, обикновено също отричат новозаветната реалност на управляваните от Божия закон исторически санкции. Дотук премилениалистите и амилениалистите като цяло са обществени антиномисти. Те са допуснали грешка в развиването на своя възглед за Божия закон и неговите санкции в историята. Те са позволили на своята есхатология на историческо поражение да формира тяхното учение за закона, т.е. да го направи безсилен в неговите исторически последствия. Този триумф на песимилениалистичните есхатологични възгледи над библейската етика е един от най-опустошителните теологични проблеми, пред които е изправена съвременната Църква.

Следователно, антиномизмът се дефинира като възглед за живота, който отхвърля една или повече от петте точки на библейския завет като валидни за Божия открит закон в историята. Те отричат, че Бог, върховният, предопределящ Създател, е делегирал на човечеството отговорността да се подчинява на Неговия открит в Библията законов ред, в Стария и Новия Завет, и обещава да благослови или прокълне хората в историята, индивидуално и колективно, според условията на този законов ред. Този законов ред и неговите исторически валидни санкции са основата на прогресивното освещение на пазещите завета индивиди и заветни институции – семейството, Църквата и държавата – с течение на времето, а също и основата на прогресивното лишаване от наследство на нарушителите на завета.

Определения и парадигми

Някои читатели може и да не възприемат моето определение за антиномизъм, но всеки читател трябва поне да разбере как и защо използвам това понятие. Библейското определение за Божия закон трябва да включва всички пет точки на библейския заветен модел. Отречете едно от тези пет учения, и вече сте възприели антиномистка теология. Отречете ги, и задължително трябва да отречете продължаващата валидност на Второзаконие 28 в новозаветната епоха. Въпреки това тайното и дори явното отричане на тези учения (и валидността на Второзаконие 28) е било основна тактика на огромното мнозинство християнски теолози за последните хиляда години.[32] Затова те са се опитвали да обосноват невалидността на казусните закони и историческите санкции. Това, което казвам, е, че е теологически неправилно да се опитваме да обосновем невалидността на Второзаконие 28. Затова виждам неизбежната теологична необходимост от възстановяване на библейското определение за библейския закон, а оттам и за анти-закон.

Напълно осъзнавам, че моето определение за антиномизъм не е общоприетото. Това общоприето определение съществува предимно защото теологичните антиномисти, които са отхвърлили една или повече от петте точки на заветния модел, предварително са дефинирали това понятие така, че то да съответствува на техния песимистичен исторически възглед: дългосрочното обществено безсилие на Божия изкупен народ в историята. Те твърдят, че антиномизмът е просто отричане на личната отговорност да се покоряваме на Божия морален закон (неопределен).[33] Това съзнателно ограничено определение скрито предава историята на дявола. Това, което аз казвам, е: всеки, който отрича, че има причинно-следствени връзки в историята между прилагането на библейските казусни закони и успеха и провала на обществените институции, неизбежно и по принцип е възприел и идеята, че дяволът контролира и ще продължи да контролира този свят. Защо? Защото се смята, че представителите на дявола ще могат да поддържат контрола над обществените институции на този свят през цялата история (точка две от завета: представителство). Не е от никаква полза за един човек просто да отговори, че не е антиномист, просто защото уважава Божия закон в своя личен, семеен и църковен живот. Той все пак казва, че Божият закон е исторически безсилен в обществените дела, че пазенето на завета или нарушаването на завета дават награди или проклятия само на индивидите и то само след крайния съд.

Да, аз предлагам по-цялостно определение за “антиномист.” Моята главна цел в живота е да полагам допълнителни основи за голямата промяна на теологичните парадигми, която вече е започнала. Напълно съзнателно съм се захванал с тази задача. Читателите заслужават да знаят това. Една неизбежна страна на новото движение или новия начин на поглед върху света е създаването на нови понятия (напр. “теономия”) и редефинирането на старите понятия. Айнщайн, например, е редефинирал няколко от понятията, използвани от Нютон.[34] Очевидно това е, което Барт е направил с речника на тринитарната ортодоксия или, както Ван Тил отбелязва, той го е направил “под прикритието на ортодоксално звучаща теология.”[35] (Ръшдуни правилно идентифицира Барт като скрит политеист.)[36] Не е грешно да се редефинират понятия; грешно е да се дефинират или използват думи по начин, различен от този, по който Библията ги дефинира и използва.

Тези, които въвеждат нов мироглед, трябва да разчупят почти монополната задушаваща хватка над полезните понятия, които съществуващите интелектуални гилдии са заграбили за себе си. Всяко възражение срещу моето определение на думата “антиномизъм” просто заради това, че то не съответствува точно на досегашното й използване е също до голяма степен възражение срещу алтернативния мироглед, който предлагам.[37] Тази скрита теологична враждебност е прикрита под явното позоваване на предполагаемо неутрална граматика. Но Ван Тил ни научи добре: нищо не е неутрално. “Всяка частица на предполагаемо имперсоналното и неутрално изследване, дори в областта на науката, е продукт на отношение на духовна враждебност към Христос, чрез Когото единствено има истина във всяко измерение.”[38] Това със сигурност включва и езика. Както писах през 1973, “Неутралността не съществува. Всичко трябва да бъде тълкувано на основата на това, което Бог е разкрил. Хуманистичната цел на неутралния език (и следователно неутралния закон) е била осуетена при Вавилонската кула. Нашите дефиниции трябва да бъдат на основата на библейското откровение.”[39]

Аз правя най-доброто, което мога, да помогна за установяването на ефективна теологична терминология, за да бъде използвана в бъдещето от онези, които са възприели теономичния мироглед. Ние, Християнските Реконструкционисти, не трябва да бъдем ограничавани в нашия критически анализ от наследения речник на нашите теологични опоненти. Освен това, обикновено победителите в историята пишат речниците, както и учебниците. Нещо повече, речниците винаги отразяват общоприетото използване на думите след промяната в парадигмите. Ние се приготвяме за тази промяна предварително.

Антиномизмът, така, както го тълкувам, е бил предпочитаната етика на голяма част от Църквата почти от самото начало. Философският компромис с гръцките понятия на хипотетично неутралния естествен закон е започнал през втори век,[40] и все още продължава.[41] В политиката този компромис е познат в наши дни като плурализъм. Почти всеки християнин днес приема идеята за плурализма, съзнателно или несъзнателно. Като дефинират антиномизма като противопоставяне на старозаветните казусни закони, Християнските Реконструкционисти (теономисти) са настроили срещу себе си християните от всички лагери, защото почти всички християни се противопоставят на налагането на старозаветните закони. Никой християнин не обича да го наричат антиномист. Християните обикновено реагират на такова обвинение с контраобвинението, “Легалист!”

Тази книга е предназначена да помогне да си отговорим на въпроса: Кой е антиномист и кой е легалист, според библейските дефиниции?

Заключение

Аз предложих цялостен възглед за това, което прономистката позиция поучава за същността на библейския закон. Ние смятаме библейския закон за интегрирано, неделимо цяло, официална заветна система на библейския открит закон. Антиномизмът е отрицание на тази интегрирана система, като в много случаи той предлага като алтернатива извратен огледален образ на тази система. Сатана трябва да използва библейския заветен модел, за да го опровергае. Следователно той зачита стария политически принцип: “Не може да биеш нещо с нищо.”

По-старите определения за “антиномизъм” бяха скроени от онези, които, ако моята версия за Божия закон е правилна, сами по себе си бяха антиномисти. Те не се придържаха към всички пет точки на библейския заветен модел. Те може и да не са отричали всички пет точки, но са отказвали да потвърдят всичките пет точки и следователно да извлекат своето определение за закон и анти-закон на основата на всичките пет точки.

И така, заради яснотата, нека да повторя моето сбито определение за прономизъм:

Вярата, че Бог, върховният, предопределящ Създател, е делегирал на човечеството отговорността да се подчинява на Неговия открит в Библията законов ред, в Стария и Новия Завет, и обещава да благослови или прокълне хората в историята, както индивидуално, така и колективно, на основата на този законов ред. Този законов ред и неговите исторически валидни санкции са основата на прогресивното освещение на пазещите завета индивиди и заветни институции – семейството, Църквата и държавата – във времето и те са също основата на прогресивното лишаване от наследство на нарушителите на завета.

Отречете това, и ставате антиномист.



[1]Gary North, The Dominion Covenant: Genesis (2nd ed.; Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1987).

[2] Има и други белези, разбира се, но това е уникален белег. Никое друго теологично движение не провъзгласява тази етична причинно-следствена връзка в обществото. Всъщност, всички други християнски позиции открито я отричат.

[3] Тези санкции важат по-ясно за организации, отколкото за индивиди, а не обратното, обратното на това, което пиетизмът учи. Знаем, че праведните индивидуални пазители на завета могат да понесат проклятия в историята, както поучава книгата Йов. Това, което Библията поучава, е, че събирателно (организационно) и в дълъг период Божиите заветни санкции са надеждни и предсказуеми.

[4]Gary North, “Free Market Capitalism”, in Robert G. Clouse (ed.), Wealth and Poverty: Four Christian Views on Economics (Downers Grove, Illinois: InterVarsity Press, 1984), pp. 27-65.

[5]Gary North, Unholy Spirits: Occultism and New Age Humanism (Ft. Worth, Texas: Dominion Press, 1986), ch. 8: “Magic, Envy and Foreign Aid.”

[6] Това действително е било заявено от Фридрих Енгелс, съосновател на комунизма: “. . . човек вече не само предполага, но и разполага. . . .” Engels, Herr Eugen Duehring’s Revolution in Science (London: Lawrence & Wishart, [1878] 1934), p. 348.

[7]North, Dominion Covenant: Genesis, Appendix A: “From Cosmic Impersonalism to Humanistic Sovereignty.”

[8]Rodney Clapp, “Democracy as Heresy”, Christianity Today (Feb. 20, 1987), p. 23.

[9]North, Unholy Spirits, ch. 8. Тази глава беше и в първоначалната версия на тази книга, None Dare Call It Witchcraft (New Rochelle, New York: Arlington House, 1976).

[10] Кейнсианецът Уилиам Дийл беше възмутен на това причинно-следствено обяснение на обществената бедност и цитира в отговор Исусовото отхвърляне на тази връзка в случая с индивидуалния сляп човек (Йоана 9:1-3): “A Guided-Market Response”, in Clouse (ed.), Wealth and Poverty, pp. 71-72. Арт Гиш също беше ядосан: ibid., p. 78.

[11]Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1986) ch. 3: “Oaths, Covenants, and Contracts.”

[12]Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1987).

[13] Един читател на Сътън въведе тази нова версия, защото на английски тя може да се използва за създаването на акроним: THEOS (Transcendence, Hierarchy, Ethics, Oath, Succession).

[14]Gary North, “In Defense of Biblical Bribery”, in R. J. Rushdoony, The Institutes of Biblical Law (Nutley, New Jersey: Craig Press, 1973), p. 843.

[15] Това не означава, че Бог е автор на греха. Този стих говори заветно: Бог довежда зли неща на онези, които Го презират.

[16] В английския текст съм използвал скоби, за да покажа въведените с курсив думи на преводачите на Кинг Джеймс. Обикновено не го правя, като предпочитам да не прекъсвам потока на библейския език. Но моите аргументи тук са достатъчно спорни, затова не искам критиците да казват, че съм разчитал на преводачите да подкрепят идеите ми.

[17]North, Dominion Covenant: Genesis, Appendix C: “Cosmologies in Conflict: Creation vs. Evolution.”

[18]Loraine Boettner, The Reformed Doctrine of Predestination (Philadelphia: Presbyterian & Reformed, [1932] 1965).

[19]Gary North, Is the World Running Down? Crisis in the Christian Worldview (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1988), ch. 1.

[20]James Gleik, Chaos: The Making of a New Science (New York: Viking, 1987).

[21]Gary North, Healer of the Nations: Biblical Blueprints for International Relations (Ft. Worth, Texas: Dominion Press, 1987).

[22]Aleister Crowley, Magick in Theory and Practice (New York: Castle, n.d.), p. 193. Кратка биография на Кроули е Daniel P. Mannix, The Beast (New York: Ballentine, 1959).

[23]William Diehl, “The Guided-Market System”, in Robert G. Clouse (ed.), Wealth and Poverty, op. cit., p. 87.

[24]Art Gish, “Decentralist Economics”, ibid., p. 154.

[25]John Gladwin, “Centralist Economics”, ibid., p. 183.

[26] Виж Глава 7: “Правата на жертвата.”

[27]Meredith G. Kline, “Comments on the Old-New Error”, Westminster Theological Journal, XLI (Fall 1978), p. 184.

[28]Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1986), Appendix C: “Social Antinomianism.”

[29]John Calvin, The Covenant Enforced: Sermons on Deuteronomy 27 and 28, edited by James B. Jordan (Tyler, Teaxs: Institute for Christian Economics, 1989)

[30] Макар че Калвин не виждал това така ясно, както съвременните Реконструкционисти го виждат, все пак има елементи на постмилениализъм в неговата теология. По този въпрос, виж Greg L. Bahnsen, “The Prima Facie Acceptance of Postmillenialism,” Journal of Christian Reconstruction, III (Winter 1976-77), pp. 69-76. Аз твърдя, че в Калвиновите трудове има както амилениални, така и постмилениални аргументи: “The Economic Thought of Luther and Calvin”, ibid., II (Summer 1975), pp. 102-6.

[31] Постмилениалните пуритани са приемали принципно този мироглед, ето защо Реконструкционистите считат себе си за неопуритани.

[32] Главното изключение са пуританите: Journal of Christian Reconstruction, V (Winter 1978-79): “Symposium on Puritanism and Law”.

[33] “То се отнася за доктрината, че моралният закон не е задължителен за християните като начин на живот.” Alexander M. Renwick, “Antinomianism”, in Baker’s Dictionary of Theology, edited by Everett F. Harrison, Geoffrey W. Bromiley, and Carl F. H. Henry (Grand Rapids, Michigan: Baker, 1960), p. 48.

[34]Thomas Kuhn, The Structure of Scientific Revolutions (2nd ed.; University of Chicago Press, 1970), pp. 101-2, 149. Кун пише: “Тъй като новите парадигми се раждат от старите, те обикновено съчетават в себе си голяма част от речника и изразните схеми, концептуално и манипулативно, които традиционните парадигми са използвали преди това. Но те рядко използват тези заети елементи точно по традиционния начин.” Ibid., p. 149.

[35]Van Til, The New Modernism (Philadelphia, Pennsylvania: Presbyterian & Reformed, 1947), p. 27. По късно той пише: “Именно тук въпросът за ‘традиционната фразеология’ има голямо значение. На ‘обикновения вярващ’ твърде често се дава ново вино в стари мехове. Наше върховно задължение е да му покажем този факт. Въпросът е от основна важност и върховна необходимост.” Van Til, Christianity and Barthianism (Philadelphia, Pennsylvania: Presbyterian & Reformed, 1962), p. 2.

[36]Rushdoony, Institutes of Biblical Law, p. 20.

[37] Под нов мироглед имам предвид нова съвкупност от теологични учения, които винаги са били приемани от представителните течения в главния поток на Църквата. Но с приемането на петточковия модел на библейския завет за представянето на тези учения, бях принуден да отхвърля съществуващите теологични системи, които несистематично и несъзнателно отхвърлят този модел, замествайки го с други тълкувания на една или повече от всичките пет точки.

[38]Van Til, The Case for Calvinism (Nutley, New Jersey: Craig Press, 1964), p. 145.

[39]Gary North, “In Defense of Biblical Bribery”, in Rushdoony, Institutes of Biblical Law, p. 843.

[40]Cornelius Van Til, Christianity in Conflict (mimeographed; Philadelphia: Westminster Theological Seminary, 1962).

[41]Rex Downie, “Natural Law and God’s Law: An Antithesis”, Journal of Christian Reconstruction, V (Summer 1978), pp.79-87.





Tools of Dominion
Copyright © 1988 Gary North
превод Copyright © 1999 Божидар Маринов