Средство за господство
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Глава 33
Глава 34
Заключение

Приложение А
Приложение Б
Приложение В
Приложение Г
Приложение Д
Приложение Е
Приложение Ж
Приложение З

   

Средство за господство
  Home    от Гари Норт  

15

НЕПОКРИТАТА ЯМА

Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел, притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова (Изх. 21:33-34).

Виждаме друга разновидност на принципа на реституцията. Човек изкопава яма с някаква цел и не я покрива. Това е небрежно поведение. Той знае, че нищо неподозиращите хора или животни могат да паднат в ямата и да се наранят. Отказът му да поеме разходите по покриване на ямата е пример за това, което икономистите наричат “вторични последствия.” Той налага риска от нараняване на животното върху собственика на животното. Като спестява време и пари за покриване на ямата, той прехвърля икономическия товар на риска към някой друг. Това е форма на кражба. Някой, който не може да се облагодетелствува от използването на ямата, се очаква да плати част от нейните разходи по производството, а именно, риска от нараняване на всяко животно, което може да падне в нея. Това е смисъла на “вторичните последствия”: онези, които не могат да се ползват от дадено икономическо решение, са принудени да платят за част от разходите по производството.

Библейското гражданско право решава въпроса за правата за собственост и отговорностите на собствеността. Тъй като Библията утвърждава правата на частна собственост – тоест правен имунитет от намеса или на държавата, или на други частни граждани в използването на нечия собственост – следователно тя налага отговорности върху собствениците. Законът, занимаващ се с непокритите ями, не е нарушаване на правата за частна собственост. Обратно, той е утвърждаване на тези права. Като свързва личната икономическа отговорност с личната, частна собственост, библейското гражданско право определя законния собственик на ямата, а именно, човекът, който е длъжен да плати щетите, ако нечие чуждо животно умре от падане в неосигурена яма. Той получава някакво предимство от ямата и следователно трябва да понесе разходите по обезопасяването й за животните на другите хора.

“Ямата” в равинската литература

“Яма” е определение, използвано в продължение на векове от равините за оценка на отговорността и щетите. Мишна определя, че всяка яма дълбока десет педи се смята за достатъчно дълбока, за да причини смърт, и следователно може да предизвика съдебен иск в случай на смърт. Ако е по-малка от тази дълбочина, ямата предизвиква иск при нараняване на животното, но не и ако животното умре.[1] Юдейският правен учен Шалом Албек пише: “Това е името, дадено на друга обща категория искове и покрива случаите, в които небрежността на даден човек се създава препятствие и се оставя като опасност, чрез която друг се наранява. Главният пример е за човек, който изкопава яма, оставя я непокрита и друг човек или животно пада в нея. Други първостепенни примери биха били оставяне на камъни или вода неоградени и по този начин потенциално опасни. Общата характеристика е извършването или неизвършването на нещо, което създава опасна ситуация и възможност за последваща щета. Човек, който пропусне да предприеме съответните предпазни мерки, за да неутрализира някаква опасност, която е под негов контрол, се счита за небрежен, тъй като се приема за способен да предвиди каква щета би могла да последва и следователно е отговорен за всяка последвала такава щета.”[2]

Самсон Рафаел Хирш, брилянтният юдейски коментатор на Тора от средата на деветнадесети век, анализира икономиката на небрежността под общия раздел за собствеността, а собствеността под по-общия раздел за настойничеството. “Човекът, влизайки в притежание на немислещия свят, става настойник на немислещата собственост и е отговорен за силите, които са в нея, точно както е отговорен за силите, които са в неговото собствено тяло; защото собствеността не е нищо друго освен изкуствено разширено тяло, а тялото и собствеността заедно са областта и сферата на действия на душата – т.е. на човешката личност, която ги управлява и става ефективна чрез тях и в тях. Така човекът е отговорен за всички материални неща под неговото господство и на негово разположение; и дори без съдебно постановление, дори ако никакъв иск не бъде поставен от друг човек, той трябва да плати компенсация за всяка вреда, извършена към собствеността или тялото на друг човек, за която той е отговорен.”[3] Настойникът е винаги отговорен пред Бога за управлението на всичко, което е под неговата законна власт.

Хирш дори заявява, че нашето желание да обезщетим жертвата не е достатъчно, от морална гледна точка; ние трябва преди всичко да внимаваме да не допуснем щетата да стане. “Веднъж след като си извършил вредата, единственото нещо, което трябва да направиш, е да платиш компенсация; никога не можеш да премахнеш щетата и да изтриеш всичките й последствия.”[4] Праведният трябва да стане благословение за всички около него. “Ти, с всичките ти притежания, трябва да станеш благословение; бъди нащрек ти и твоите притежания да не станете проклятие! Надзиравай така своите притежания, че да не нанесат вреда на ближния ти! А също и това, което изхвърляш или изливаш – внимавай то да не нанесе вреда; трябва да носиш добро, затова не донасяй зло!”[5] Следователно нашата икономическа отговорност е активна отговорност. Ние трябва активно да се стремим да не нараняваме другите. Именно в този морална рамка Библията разглежда непокритата яма.

Животни и деца

Този казусен закон се занимава конкретно с животни. Той не споменава за хора. Защо? Защото ямата почти сигурно е разположена на земята на човека, който я е изкопал. Животното, което се скита из имота на човека, няма разбиране за правата за частна собственост. Предполага се, че е нямало ограда, която да го възпре от влизане в собствеността. Ако имаше ограда, тогава животното е трябвало да я събори, за да влезе в собствеността. Повреждането на оградата би било отговорност на собственика на животното. Той е трябвало да ограничи животното си. В този случай оградата служи като правен еквивалент на покриване. Но неограниченият достъп до мястото на непокритата яма поставя отговорността върху собственика на земята. От животното не се очаква за спазва законите против престъпването на собствеността.

Това, което важи за животното, е валидно и за малко дете. Ако детето не е възпряно чрез ограда или покритие върху ямата, тогава собственикът е отговорен. Както вол, за който се знае, че е насилник, така е и с непокритата яма. Отговорен е собственикът. Родителите на детето, което умре от падане в непокрита яма имат право на същата реституция, както наследниците на жертвата от вол, за който се знае, че е опасен.

Отговорен възрастен, който влиза в чужда собственост и пада в яма, трябва да има законна причина да бъде там. Ако непокритата яма е разположена на пътека, по която посетителят може нормално да преминава, а ямата не е лесно видима, тогава собственикът става правно отговорен. В този случай посетителят е като безсловесното животно: той не е получил специална забрана да върви в близост до непокритата яма. Но ако посетителят е прескочил оградата и е скитал из имота посред нощ, като няма причина да бъде там, тогава собственикът е невинен. Ако нахлулият пренебрегва знаците “Не влизай,” той също е незащитен от закона за “покритата яма.” В едно грамотно общество той не трябва да се счита за безсловесно животно. Албек коментира: “Ако bor [ямата] (т.е. опасността) е подходящо осигурена или оставена на място, където обикновено не минават хора или животни, като например нечия частна собственост, не може да се приписва никаква небрежност или предполагаема предвидимост на последствията и не би възникнала никаква правна отговорност.”[6]

Изкопалият ямата е длъжен да обезщети собственика на мъртвото животно. Той пък може от своя страна да купи ново животно на мястото на старото. Изкопалият ямата става собственик на мършата. В Израел той е можел да я продаде или да я изяде, тъй като то е умряло от известна причина; не е умряло “от само себе си,” което би го направило забранено за ядене за израилтяните (Вт. 14:21). Изкопалият ямата не понася пълна загуба.

В днешно време хората изкопават плувни басейни върху своята собственост. Те определено остават непокрити през целия плувен басейн. Те са дупки в земята. Дали те са съвременен еквивалент на яма? Не. Яџмата е дупка в земята, за която не се очаква да е там. Тя не е лесно видима. Около плувния басейн има циментов под. Може да има дъска за скачане. Ясно се вижда в задния двор. Той е всичко друго, но не и незабележим. Освен това, ако в него падне животно, то ще изплува. Ако падне малко дете, върху собственика може да се наложи отговорност само по правилото за “неоградения покрив” (Вт. 22:8), а не по правилото за непокритата яма. Басейнът е място за забавление и почивка, точно както са били покривите на къщите в древния свят. Той не е яма, в която хората пропадат неочаквано. Проблемът с т.нар. “привлекателна опасност” – опасен предмет, привличащ малки деца – попада под правилото за ограждане.

Обществените ями

Има области от живота, които почти винаги са отговорност на държавата. Пътищата са един такъв пример. Ако хората искат да използват пътищата, те се нуждаят от закрила, както като шофьори, така и като пешеходци. Правителството поставя знаци за спиране и светофари; то поставя други пътни знаци по пътищата, така шофьорите да управляват по-безопасно и да вземат по-правилни решения относно високата скорост. Подобно, жилищните квартали и зоните близо до училища са ограничени до по-бавно движение. Това защитава пешеходците и собствениците на домове, които иначе ще трябва да понасят непрекъснатата заплаха от движещи се с висока скорост превозни средства, които са трудни за управляване в тесни квартали.

Поставянето на ограничение на скоростта е по същността си същото както частен гражданин, който поставя знак “Не влизай” или “Внимание, зло куче” на своята собственост. Знакът служи като заместител на “покритието на ямата”; знакът, както покритието, е средство за закрила на невинните. Там, където в градовете са принудени да пресичат оживени улици, местните власти наемат пътни охранители, за да контролират движението и да помагат на по-малките деца да пресичат улицата. Понякога по-големите ученици в основното училище служат като неплатени пътни охранители в осигурителен патрул. В някои общини се изграждат защитени с огради надлези над оживените пътища. Оградата служи като средство за защита на 1) пешеходци, които могат да паднат от надлеза и 2) шофьори, които рискуват на надлеза да има вандали, хвърлящи тежки камъни върху преминаващите отдолу автомобили. Но оградите са скъпи и не могат да се строят във всеки жилищен район. Затова правителството установява ограничения на скоростта и поставя знаци, които да предупреждават шофьорите за тези ограничения.

Философията за напълно свободното от риск съществуване би наложила ограничения до не повече от няколко километра в час върху всички шофьори, освен може би на специално предназначени за целта магистрали. Но гласоподавателите, които са едновременно пешеходци и шофьори, не биха търпяли дълго такива утопични ограничения. На повечето места в Съединените Щати гласоподавателите шофират повече часове през деня, отколкото вървят. Така че те няма да позволят защитниците на реториката на свободния от рискове живот да успеят. Като индивиди те правят оценки, които законодателите трябва да зачитат като цяло: ограничения на скоростта, които изпълняват потребностите на гласоподавателите, както като шофьори, така и като пешеходци или родители на пешеходци. Веднъж като се обяви ограничението на скоростта, хората коригират своето лично поведение, както като шофьори (като намаляват скоростта, за да влязат в законовото ограничение, но оставяйки пешеходците сами да внимават за себе си), така и като пешеходци (като намалят своето внимание към автомобилите, дотолкова доколкото автомобилите се съобразяват с обявеното ограничение). Гласоподавателите правят компромис: по-ниска скорост близо до училищата, но по-висока скорост по магистралите.

Шофьорите, които нарушават тези ограничения, увеличават статистическия риск от вървене в квартала. Живеещите там вярват, че имат дадена от властите определена степен на безопасност – не съвършена безопасност, тъй като автомобилите все пак имат право да влизат в района, но изчислима безопасност. Те използват улиците и тротоарите според тази по-голяма степен на безопасност. Но пешеходците и другите (по-бавните) шофьори са застрашени от онези, които отказват да зачитат обявеното ограничение на скоростта. Те вземат решения на основата на дадена заобикаляща среда (“25 мили в час”) а закононарушителят едностранно променя тази среда. Той, всъщност, е съборил защитната ограда. Той е “открил ямата.”

Глоби и реституция

Какво е правилното решение? Повечето общества налагат глоби за превишена скорост, като глобите са пропорционални на нарушенията: по-висока глоба за по-висока скорост. Може ли глобата да бъде оправдана библейски? Да. Глобата се налага, защото не може да се определи конкретна жертва. Никой не е бил наранен от превишилото скоростта превозно средство. Следователно правителството събира реституционно плащане от името на всички жертви, чиито живот и собственост са застрашени от деянието на нарушителя.

Статистически измеримият риск от нараняване се прехвърля от нарушителя към живеещите в района на неговото нарушение. Това е друг случай на “вторични последствия”: нарушителят принуждава хората да поемат рискове не по свое желание. Глобите трябва да се използват за създаване на доверителен фонд за бъдещи жертви на автомобилни произшествия, при които шофъорът е блъснал пешеходец и е избягал, при които виновната страна не може да бъде открита и/или осъдена. Извършителят на такова “престъпление без жертва” става източник на реституционни плащания за бъдещите жертви на същото престъпно действие от неустановен извършител. Следователно глобите са признание от властите за границите върху тяхното познание. Ако законовите власти бяха всезнаещи, всички реституционни плащания в едно библейско общество биха отивали от известния престъпник към известната жертва.

Глобите трябва да бъдат налагани от местните власти с определена цел: да се извършват реституционни плащания към жертвите, които живеят в съответния жилищен район. Правителството действува като довереник за бъдещите жертви в случаите, когато властите не могат да открият или осъдят нарушителя. Глобите не трябва да бъдат считани за нормален източник на приход за държавата. Държавата трябва да налага библейския закон без пристрастие. Скритата надежда на бюрократите да събират бюджетни приходи за общината от глоби създава пристрастие. В едно библейско общество данъците трябва да финансират правителството – предсказуеми данъци, които се събират от всеки отговорен пълнолетен в обществото. Гражданите трябва да знаят какво действително им струва налагането на закона. Поставянето на “скоростни капани” по пътищата, така че неживеещите в района да бъдат принуждавани да финансират местните власти, е чудовищно извращаване на функцията на глобите. Това субсидира местните бюрократи, а не помага на бъдещите жертви.

Пияните шофьори

Човек, който съзнателно изкривява своите възприятия, напада Бога и своята създадена от Бога среда.[7] Със своите действия той казва, че Бог не е бил честен към него, поставяйки го в такава среда. След това под влияние на алкохола или наркотиците той взема решения, които могат физически да наранят другите поради причинените от самия него изкривени възприятия. Следователно пияните шофьори трябва да бъдат съдени като престъпно небрежни, ако техните действия предизвикат повреда. Те безразсъдно са “разрушили покритието на ямата.” Техните причиняващи вреда действия не трябва да се считат за нещастни случаи, тоест за събития с ниска вероятност, които не могат разумно да бъдат предвидени в живота на кой да е конкретен индивид. Техните причиняващи вреда действия са по-скоро продукт на деяние на морален бунт: същностно отричане на тяхната лична отговорност за техните действя.

Пияните шофьори налагат увеличени статистически рискове на своите потенциални жертви. Жертвата или наследниците трябва да имат законовия избор да налагат тежко реституционно плащане, под ръководството на съдиите (Виж Глава 6). Когато няма жертва, пияният шофьор трябва да плати глобата.

Непрекъснатите случаи на шофиране в пияно състояние показват морален бунт. Това е човек, който има еквивалент на известен с лошия си характер вол: беззаконното “животно” е вътре в него. По-лошо: той е отговорен така, както животното не е. Той има морално разбиране за последствията от своите действия, каквото животното не притежава. Властите могат законно да го “обвържат”, като му откажат правото да управлява превозни средства докато покаже продължителната си трезвеност за определен период от време. Както известен с характера си вол, който трябва да бъде ограден докато стане самодисциплиниран, така е и пияният шофьор, или честият превишител на скоростта, или шофьорът, който управлява под влиянието на наркотици. Може да няма конкретни жертви, но определено има статистически жертви, чиито интереси се нуждаят от закрила.

Същите принципи на икономическия анализ, които важат за превишаването на скоростта и шофирането в пияно състояние, могат да се приложат за други области на живота, в които държавата е главния закрилник на живота и здравето. Глобите към държавата трябва да бъдат налагани на осъдени нарушители само в случаите, когато правителството действува като довереник на бъдещите неизвестни жертви.

Политическо лицемерие

Проблемът днес е, че обществото отказва да приеме морално и юридически задължителната същност на старозаветните правни принципи за престъпната небрежност. Първо, законодателите не са последователни в подвеждането на “собствениците на ями” под правна отговорност за щети, както Библията изисква. Най възмутителният пример е отказът на държавните и местните власти да налагат сурови глаби върху всички пияни шофьори и смъртно наказание на пияни шофьори, чието небезопасно шофиране води до смъртта на някого. Нещо повече, политиците не налагат глоби на себе си или на общинските служители за пропуска да поправят улиците с дупки, които причиняват повреди на автомобилите на хората или причиняват произшествия.

Второ, политиците прокарват закони за безопасност (или позволяват на бюрокрацията да решава и след това налагат закони със задна дата), чиито разходи за цялото общество не се виждат веднага. Те може да изискват автомобилните компании да инсталират безопасни колани, за които купувачите не искат да плащат, и които в последствие пътниците отказват да използват, но политиците не са готови да прокарат закон, който би наложил глоби на семействата, ако откажат да поставят детектори за дим в домовете си. Първият закон вероятно няма да предизвика реакция в гласоподавателите; вторият вероятно ще я предизвика. Накратко, те прокарват закони с минимално политическо и статистическо въздействие (за добро или зло) на основата на утопичния принцип “по-добре да изхарчим милиони долари, отколкото да понесем и един мъртвец,” но отказват да зачитат същия този принцип в статистически реални случаи поради също толкова реалния (за тях) политически удар, който биха получили от гласоподавателите. Прогласяването на принципа “по-добре милиони долари, отколкото. . . .” е било, е и ще продължава да бъде продукт на икономическо невежество и политическо лицемерие.

Това не означава, че винаги е погрешно да се изисква от собствениците да платят повече, за да се спаси човешки живот, но Библията ни дава правилните инструкции, не някакъв хипотетично универсален утопичен принцип, който би изисквал създаването на месианска държава. Общият принцип е прост: онези, които притежават известен опасен предмет, са правно отговорни да го направят по-безопасен за онези, които са или незрели, или непредупредени за истинската опасност.

Заключение

Собствеността е обществена функция. Има връзка между разходите и ползите от законната собственост. Този, който се ползва от използването на частната собственост, трябва също да понесе разходите от собствеността. Той не може законно да прехвърля разходите към други хора, които не са се съгласили доброволно да поемат тези разходи. Той е също отговорен за рисковете от физическа повреда, които налага върху тях без тяхното предварително знание и съгласие.

Изкопалият ямата трябва да покрие ямата или да поеме отговорността за последствията. Собственикът на невързан вол, известен с лошия си характер, е също толкова отговорен. От животните не се очаква да разбират правата за собственост; собственикът трябва да огражда своята собственост, или да покрива ямата си, или да плати реституция на собственика на мъртвото животно. Той не може законно да прехвърля на своите съседи разходите, свързани с непокритите ями.

Правителството има аналогична отговорност да закриля онези, които използват собствеността, принадлежаща или управлявана от държавата. Затова се създават ограничения на скоростта, улични патрули и училищни осигурителни патрули. Патрулните коли наблюдават движението в кварталите. От превишаващите скоростта и другите нарушители в движението се събират глоби. Защо глоби? Защото има граници в познанието на законовите власти; следователно глобите се използват като начин за събиране на реституционни плащания от известни нарушители за извършване на плащания към жертви на неизвестни нарушители.

Отговорността е лична и тя включва всяка сфера на власт, упражнявана от всеки индивид. Държавата има задължението да установява принципи на юридическо тълкуване, които ще управляват всеки граждански съд. Съдът ще разследва обстоятелствата около ощетената страна и ще решава кой е отговорен. Ако собственикът се е опитал да прехвърли насила на невинни трети страни рисковете от собствеността, съдът ще обяви собственика за виновен. Всички собственици знаят това предварително и могат да предприемат стъпки да намалят своите правни рискове, като намалят недоброволните рискове, понасяни от невинни трети страни.

Библията не постановява съзаването на огромна бюрокрация да определя всяка област на възможен риск, да обявява подробни дефиниции за това какво представлява незаконно използване на собственост и да описва в подробности всяко наказание, свързано с всяко нарушение. Библията определено не показва, че държавата има право да се намеси и да обяви едно потенциално увреждащо деяние за незаконно, освен в случаите, когато нарушителят очевидно не може да извърши реституция към всички потенциални жертви (напр. правилниците за пожаробезопасност) или в случаите на повтарящи се нарушения (принципът на “известния вол”). Библията просто напомня на притежателите на собственост за последствията от създаването на опасности за живота и здравето на трети страни, които не са били попитани предварително за готовността им да поемат рисковете. От притежателя на имота се очаква да бъде разумен, за да преценява сам за себе си последствията от своите действия и тогава да предприеме стъпките, необходими за намаляване на неговите рискове.



[1] Baba Kamma 5:5, The Mishnah, edited by Herbert Danby (New York: Oxford University Press, [1933] 1987), p. 338.

[2] “Avot Nezikin: (2) Pit,” The Principles of Jewish Law, edited by Menachem Elon (Jerusalem: Keter, 1975?), col. 326. Този сборник от статии, взет от Encyclopedia Judaica е издаден като Publication No. 6 of the Institute for Research in Jewish Law of the Hebrew University of Jerusalem.

[3] Samson Raphael Hirsch, Horeb: A Philosophy of Jewish Laws and Observances, trans. I. Grunfeld (New York: Soncino, [1837] 1962), pp. 243-44, paragraph 360.

[4] Ibid., p. 247, paragraph 367.

[5] Ibid., p. 248, paragraph 367.

[6] Albeck, “Pit,” Principles of Jewish Law, col. 326.

[7] Очевидно изключение е човек, който поема обезболяващи, за да намали болката си. Гърченето в агония по време на медицинска операция очевидно намалява вероятността за успешна операция. Но такива хора винаги са поставени под медицинско наблюдение и надзор. Те не са правно отговорни участници по време на своя период на изкривени възприятия.





Tools of Dominion
Copyright © 1988 Gary North
превод Copyright © 1999 Божидар Маринов