Средство за господство
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Глава 33
Глава 34
Заключение

Приложение А
Приложение Б
Приложение В
Приложение Г
Приложение Д
Приложение Е
Приложение Ж
Приложение З

   

Средство за господство
  Home    от Гари Норт  

21

ПРЕЛЪСТЯВАНЕ И СЛУГУВАНЕ

Ако някой прелъсти несгодена девица и легне с нея, непременно ще даде вено за нея и ще я вземе за жена. Но ако баща й съвсем откаже да му я даде, то ще плати в пари според веното на девиците (Изх. 22:16-17).

Теоцентричният принцип, който управлява този казусен закон, изглежда е защитата на заветната власт на Бога Баща над човешкото семейство. Този казусен закон се занимава с прелъстяването на неомъжена и несгодена девица от мъж. Това не е капитално престъпление. Обратно, прелюбодейството е капитално престъпление (Вт. 22:22). Защо има разлика в наказанията? Защото прелъстяването на девица не е свързано с нарушаването на заветна клетва. Всъщност, то е свързано с полагане на заветна клетва. То включва физическо обвързване, свързано с изпълнението на обвързваща брачна клетва. В библейския закон физическото изпълнение е само по себе си взаимна брачна клетва.

Прелюбодейството беше част от греховете в Едемската градина. Духовното прелъстяване на Ева от Сатана беше прелюбодейна атака срещу нейната съществуваща заветна клетва с нейния съпруг Адам. Тя беше дадена на Адам от Бога. Това беше уреден брак, такъв, на който и двамата партньори са се съгласили доброволно. Следователно тя се считаше за заветно обвързана в момента на нейното изкушение, или като сгодена жена, или като изпълнена невяста. Тя беше съпруга на Адам. Сатана се намеси и я подмами да се разбунтува против Бога, господаря на нейния съпруг. Това беше капитално престъпление, макар че тя, за разлика от Адам, беше изкушена да съгреши (1 Тим. 2:14). Тя не можеше да твърди, че не познава Божия закон, като оправдание за своето престъпление. Тъй като Адам се съгласи на това деяние на прелюбодейство и участвува в него, той също попадна под Божията смъртна присъда. Той всъщност стана заветен сутеньор на своята собствена съпруга.

Възрастта на законната независимост

Блудството между неженени и несгодени партньори е престъпление в Стария Завет, ако дъщерята все още живее в дома на своя баща. Възниква въпросът: На каква възраст властта на бащата законово се прекратява или става драстично снижена? Библията мълчи по този въпрос. Синовете в Стария Завет подлежаха на военен отчет на 20-годишна възраст (Изх. 30:14). Тази “възраст на независимостта” може също да е била валидна за дъщеря, живееща извън дома на баща си, макар Библията да не казва това изрично. Разделителната линия на властта изглежда е нейното присъствие в дома на баща й: “Тия са повеленията, които Господ заповяда на Мойсея, между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, додето е в бащиния си дом” (Чис. 30:16). Ако тя е извън неговия дом, неомъжена, но въпреки това икономически самостоятелна – доста невероятно, като се има предвид земеделското стопанство на древния свят и юбилейната система за разпределение на земята в Израел (Лев. 25) – тя би трябвало да бъде извън неговата правна отговорност над нея. Тя би била свободна да води живота си както тя намери за добре, за добро или за зло, без да се съобразява с неговото мнение, макар че той би могъл да я лиши от наследство, като откаже да й даде зестра.[1]

В новозаветната епоха прелъстяването остава атака срещу заветната власт в семейството на момичето. Няма белези правните условия да са се променили. Блудството е поведение, което заветно верните семейства трябва да се стремят да ограничат, а държавата е длъжна да подкрепя семейството със заплахата от санкции срещу прелъстителя. Бащата става законен обвинител на прелъстителя, а държавата го подкрепя в неговото решение. В този смисъл бащата става законен изпълнител на държавата, представител на държавата. Ето защо прелъстяването е престъпление.

Държавата налага всякакви видове договори, но този случай е различен. Размерът на потенциалното наказание е толкова голям, както ще видим, че, за да го наложи, държавата трябва да нареди престъпника сред рецидивистите, например големите крадци. В случай на прелъстяване библейският закон дава на бащата на момичето монополно положение в установяване на цената за невястата.[2] Размерът на санкциите срещу прелъстяването е такъв, че само държавата може да ги налага, без да рискува кланова война или друг вид насилие. Затова деянието на прелъстяване попада под юрисдикцията на криминалните постановления в Израел.

Съгласието за брак на момичето е нормално семейна отговорност, не главно държавна или църковна отговорност, освен в онези редки случаи, когато двамата обжалват отрицателното решение на бащата пред църквата или пред църквите, към които принадлежат.[3] Бащата няма крайната дума, защото никога нито един човешки представител не притежава абсолютна крайна дума в кое да е правно решение, включително държавата,[4] но той носи главната отговорност да одобри или не брака на своята дъщеря. Неговото решение може законно да бъде обжалвано в църквата, но като цяло то остава. В случая на прелъстяване на девица, обаче, властта на бащата е подкрепена от властта на държавата, според библейския закон

Изпълнение на клетвата

Един законен брак нормално изисква три неща в следния ред: взаимообвързваща клетва на бъдещите брачни партньори, публично прехвърляне на заветна власт от бащата на момичето към младоженеца и сексуално изпълнение. Словесната клетва (годеж) трябва да предшествува формалния ритуал на публичната, заветна женитба; след това е физическото изпълнение. Но когато физическото изпълнение само по себе си изпълни клетвата, тогава трябва да последва публично действие: или плащане от прелъстителя към нейния баща (или брат)[5] на неопределена цена за невяста плюс брачна церемония, или плащане “според зестрата на девиците” без брачна церемония. Физическото изпълнение съставлява заветен годеж. То е обвързваща клетва. То е задължение. Тогава нейният баща определя дали клетвата ще се изпълни чрез брак, или само чрез плащане на формална цена за невяста, “зестрата за девиците.”[6] Но за изпълнение на клетвата е необходимо някакво плащане.

Съгласието на момичето да бъде прелъстена е еквивалент на нейното сгодяване. Тя полага обвързваща заветна клетва с прелъстителя чрез своето тяло. Тя неофициално се съгласява да се омъжи за прелъстителя и той неофициално се съгласява да се ожени за нея. Никой от двамата няма избор да наруши клетвата. Само нейният баща има това право. Неомъженото момиче няма независима власт да положи клетва, ако нейният баща откаже да я признае (Чис. 30:3-5). Числа 30:3 нарича обвързващата клетва “клетва към Господа.” Следователно този текст в Изход ни осведомява, че нейният баща, като Божий заветен представител над нея до момента на брака, има властта да откаже изпълнението на клетвата на неговата дъщеря чрез брак.

Дъщерята трябва незабавно да уведоми баща си за деянието-клетва. Ако тя откаже да го направи, тя се е определила пред Бога като развратна жена, блудница. Тя е възприела законността на сексуалния съюз извън брака, същността на блудството. По този начин тя е станала прелюбодейка. Ако по-късно се омъжи и нито тя, нито нейният баща информират формално партньора преди годежа, откритата липса на девственост може да доведе до нейната публична екзекуция (Вт. 22:20-21). Също, ако забременее, тя съвсем скоро публично ще бъде обявена за блудница. Ако е дъщеря на свещеник в Израел, тя ще бъде убита с камъни, а тялото й ще бъде изгорено (Лев. 21:9; виж Ис.Нав. 7:25), но едва след раждането на детето. Това, разбира се, драстично увеличава рисковете от блудство с развратна дъщеря на свещеник. Ако тя знае, че е бременна от предишно деяние, тя може незабавно да прелъсти някой друг млад човек – както Ева прелъсти Адам чрез забранения плод – и след това да признае деянието на своя баща, като каже, че тази нощ е била за първи път в живота й, за да си спечели съпруг или цена за невяста, и по този начин да избегне смъртното наказание.

Положението на бащата

Защо прелъстителят да дължи пари на бащата, а не на момичето? Защото бащата е правно отговорен за момичето и за репутацията на своето семейство. Но тази отговорност е ограничена само до размера на неговото познание. Той не може да знае всичко, което тя прави. Той винаги се нуждае от по-добра информация. Библейският закон създава стимули за предаване на необходимото познание към онези, които са законните Божии отговорни представители.

Първоначалното съгласие на дъщерята за извършване на прелъстяването само по себе си не представлява блудство. Пропускът й да каже веднага на баща си за прелъстяването е това, което съставлява нейното блудство, защото блудството (за разлика от прелюбодейството) се определя библейски като сексуално обвързване без брачна клетва.[7] Ако тя приеме законността на своя сексуален съюз без брачна клетва, тогава тя става блудница. Тя на практика е положила клетва чрез съгласието си за извършване на деянието, но нейното нежелание да каже на баща си за деянието, което представлява нейна клетва, я определя заветно като блудница.

Тя остава “в дома на баща си” (Чис. 30:16) и под неговата заветна власт, но вече не е девица. Присъствието на тази необявена недевствена дъщеря довежда немилост на нейния дом и върху Израел, когато бъде разкрита. Тъй като съзнателно е разрушила своята заветна връзка със своя баща, но е отказала да признае неофициалната си клетва с прелъстителя, библейският закон я счита за блудница. В последствие може да се наложи смъртно наказание, ако тя се омъжи за друг човек, от когото се иска да плати цена за невяста на нейния баща, и ако новият съпруг незабавно реши да я даде на съд (Вт. 22:13-19).

Ако бащата е знаел за нейното деяние, но не е предприел действия да получи плащане от прелъстителя, по този начин той се съгласява на теологията за сексуална връзка без заветна връзка. Той също на практика става идолопоклонник. Няма правно оправдание. Той е определил себе си като сутеньор за своята собствена дъщеря. За да избегне това унижение, трябва да има изпълнение на брачната клетва от прелъстителя, или чрез брак плюс плащане на цената за невястата, или чрез плащане без брак. Така, настояването на бащата за получаването на цената за невястата е правно изявление за това, че той отхвърля блудството в своя дом и в Израел. Неговата дъщеря официално не е блудница, защото той е получил цената за невястата. Без плащане на цената за невястата от прелъстителя, домът на бащата и неговото семейно име биват замърсени.

След като е платена цената за невястата, бащата не може законно да я иска от друг мъж. Следователно, ако някой друг легне с неговата дъщеря, той е защитен от задължителен брак. Той е определил себе си като блудник, но не и като младоженец. Тя определя себе си като блудница в момента, в който разкрие втория си прелъстител. Тя няма никакво законово право върху никой мъж, който доброволно не се съгласи да се ожени за недевица, нито нейният баща има какво да е икономическо право над него, дори ако той реши да се ожени за нея. Дъщерята има право само на една зестра за брак, а бащата има право само на една цена за невяста за брак.) Преговорите между баща и вероятен младоженец са законни, макар и не задължителни, за вдовица, която желае да се омъжи отново, защото тя поема нови отговорности и има нужда от икономическа закрила от възможните лоши решения на следващия си съпруг. Причината преговорите да не са задължителни е, че вече не е задължително нейните клетви да бъдат потвърждавани от нейния баща [Чис. 30:9].)

Формалната цена за невястата

Видяхме по-рано, че плащането на цена за невястата от младоженеца е знак на подчинение и задължение към семейството на невястата.[8] Този текст разглежда “зестрата за девиците.” Текстът не конкретизира колко точно е тя. Причината за този пропуск е, че това плащане е било въпрос на преговори между семействата във всяка икономическа класа. Библията не може да определи конкретна цена, без или да я постави твърде високо за повечето израилтяни, или да я направи нещо незначително за богатите. Цената не е била поставена толкова високо, че бедните да бъдат принудени да възприемат наложничеството – брак без зестра – или толкова ниско, че богатите да не й обърнат внимание като нищо повече от ритуал. Също, ако беден човек иска да се ожени за богато момиче, нейният баща може да установи цена за невяста по-ниска от възнамеряваната от него зестра за нея, за да изпита желанието на вероятния младоженец да работи усилено, за да спечели това, което за него би било голяма сума, но въпреки това би била жалка за бащата. Това е проблемът, пред който Давид се изправя (1 Царе 18:23). Цената за невястата е, първо, ритуален знак за подчинение; второ, това е информационно средство за родителите на момичето; и трето, това е средство за обезщетение на семейството на момичето за разходите по зестрата. Първите две страни са по-важни от третата. Затова библейският закон не установява определена цена за невястата. Съществуването на изискването за цена за невястата е било далеч по-важно от действителните пари, свързани с него, със само две юридически изключения: случая с прелъстяването (Изх. 22:16-17) и случая с обвинение в блудство (Вт. 22:13-19).

Прелъстяване

Нека разгледаме случая с прелъстяването. Няма съмнение, че бащата, под властта на съдиите, е имал право да установи изискване за цена за невястата към прелъстителя, и дори да забрани брака, след като я е получил. Очевидно, само държавата може законно да наложи такова наказание.

Когато държавата се намеси, за да наложи едно частно решение, трябва да има горни граници върху наказанието, ако трябва да се запази свободата под предсказуем закон. В същото време, наказанието трябва да бъде достатъчно високо, за да възпира неморалното поведение. Следователно, максималната цена за невястата, която може да се наложи от бащата със съгласието на съдиите може и ще бъде различна от нормално уговорените цени за невястата. Ние знаем каква е тази горна граница: 50 сребърни сикли. Аз наричам този задължителен максимум формална цена за невястата, обратно на нормалната или уговорената цена за невястата, при която държавата не се намесва. Тя е определена във Второзаконие 22:28-29:

Ако някой намери млада несгодена девица и като я хване лежи с нея, и ги намерят, тогава оня, който е лежал с нея, да даде на моминия баща петдесет сребърни сикли; и тя да му стане жена, понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот.

Формалната цена за невястата от 50 сребърни сикли, определена тук, е била далеч по-голяма от обикновената зестра в Израел. Това е била голяма сума пари. Тя не е била изисквана от всеки сватовник. Старият Завет не е установил толкова висока фиксирана цена, та само малко жени да могат да станат съпруги, като повечето от тях ще бъдат принудени от наложения от държавата ценови под да се съгласят вместо това на положение на наложници (съпруги без зестра). Това, което законът прави, е да установи наказателна цена, която да е толкова висока, че да обезсърчава прелъстяването. Тя също е обезсърчавала лъжливите обвинения в блудство.

Заплахата от налагане на формалната цена за невястата е предназначена да ограничи ориентацията към настоящето на двамата – в този случай, примамката на незабавното сексуално удоволствие. Цената за невястата скача автоматично на 50 сребърни сикли в такива случаи. Тази икономическа заплаха е принуждавала брачните договорености да приемат конкретни форми като упълномощени от семейството завети, като родителите и по-възрастните братя на момичето са действували като изпълнители с първостепенна власт да одобрят или да отхвърлят нейното решение. Тази заплаха също е принуждавала безотговорните, късогледи млади мъже да спестяват за бъдещето, да развиват добри черти на характера. Нормалната цена за невястата е била заветно средство за информация; формалната цена за невястата е била заветно средство за дисциплиниране.

Прелъстителят поставя себе си извън нормалното конкурентно положение на сватовник. Той не е в правно положение да се пазари ефективно с бащата на момичето. Сихем помоли: “Искайте от мен зестра и дарове колкото желаете, и ще ви дам както ми речете; само ми дайте момата за жена” (Бит. 34:12). Бащата на прелъстеното момиче е бил в положение да изисква до 50 сребърни сикли от младия мъж, което вероятно би означавало много години слугуване от негова страна, освен ако семейството му е богато. Прелъстителят дори може да бъде задължен да плати на бащата 50 сребърни сикли и все пак да не получи правото да се ожени за момичето.

Установяване на формалната цена за невястата

Юдейските коментатори са съгласни, че тя е 50 сребърни сикли, макар че те не винаги обясняват точно своите логически заключения. Онези, които казват, че тя е 50 сикли, често свързват този текст с Второзаконие 22:19.[9] Този текст дава правила за наказване на младоженец, който лъжливо обвини своята нова невяста, че не е девица. Нов съпруг в древния Израел, който лъжливо обвинява своята съпруга за това, че не е девица в момента на брака, очевидно се стреми към две неща: 1) разделяне с момичето завинаги; и 2) връщането на неговата цена за невястата. Той може също да се стреми към допълнително наказателно плащане от 50 сикли от нейния баща. Тук приемам, че цената за невястата е била платена преди брака; ако не, тогава чрез неговото обвинение той се опитва да избегне плащането й. Аз вярвам, обаче, че нормално цената за невястата е плащана преди брака, поради което Яков работи седем години за Лаван, преди Лаван да бъде длъжен да му даде Рахил (Бит. 29:18-20).

Защо 100 сикли?

Задължителното наказание, дължимо към бащата на лъжливо обвиненото момиче, е било 100 сребърни сикли (Вт. 22:19). Въпросът тогава е: Това дава ли ни доказателство, което потвърждава моето предположение относно размера на първоначалната цена за невястата? Знаем, че определените в Стария Завет наказателни плащания бяха двойни обезщетения, четворни обезщетения (заклана овца),[10] и петорни обезщетения (заклан вол). В този случай се изискваше двойно обезщетение. Половината от сто е 50. Защо 50 сикли? Защото това е максималната цена за невястата, която можеше да се наложи по закон. Трябва да осмислим въпроса с 50-те сикли като начална точка.

Забележете, че момичето бива екзекутирано, ако бъде осъдено, но младоженецът не бива екекутиран, ако тя бъде оневинена. Това изглежда се противопоставя на принципа във Второзаконие 19:15-21, който заявява, че лъжливият свидетел трябва да понесе същото наказание, което лъжливо осъденият би понесъл, ако беше осъден. Вместо това младоженецът плаща тежко наказание на нейния баща. Всичко, което дължи към своята жена, е доживотна гаранция да не се развежда с нея. Това, което той дължи към нейния баща, обаче, е доживотно слугуване, освен ако е много богат. Той става два пъти повече роб на нейния баща, защото формалната цена за доживотен роб с цел полагане на клетва към светилището е 50 сребърни сикли (Лев. 27:3).

Това е единственият случай в Библията на лъжесвидетел, който не подлежи на равностойно наказание, както се изисква от Второзаконие 19:16. Лъжливо обвинената невяста трябва да получава доживотна икономическа подкрепа от него, вместо да остане разведена чрез неговата екзекуция. Това изключение от Второзаконие 19:16 може да е поради трудността да се докаже със сигурност дали е изгубила своето физическо доказателство за девствеността по някакъв друг начин освен сношение. Обстоятелствената същност на изискваното свидетелство – “белезите от девството” – намалява наказанието за лъжливия обвинител, но също прави възможно за съпругата да избегне смъртното наказание, ако не е нарушила своя химен при предишна сексуална връзка. Заплахата от смъртно наказание е висока; невяста, която подозира, че “белезите” няма да се появят, трябва да предупреди младоженеца предварително и това би го довело да предложи на бащата намалена цена за невястата, тъй като не би могъл да бъде сигурен в нейното обяснение, потвърждаващо нейната девственост. Тази намалена цена за невястата тогава би послужила като заместител за липсата на “белези.”

Но ако той дължи на тъста си 100 сикли, тогава по някакъв начин тъстът би трябвало да му дължи 50 сикли, ако обвинението се потвърди от съда. Текстът не казва това, но то се подразбира от постановленията за двойна реституция на казусните закони. Трябва да изследваме за подразбираща се кражба на 50 сикли от младоженеца от страна на тъста, ако момичето е виновно по обвинението.

Измамване на младоженеца

Нека приемем, че обвинението на младоженеца е вярно: тя не е девица в момента на брака. Тъстът има право само на една цена за невяста на клетва и брак; дали е взета от него или е доброволно оставена, тя не може да се вземе втори път, освен ако момичето не е вдовица и младоженецът е съгласен да я плати. (Тъй като вдовицата може да вземе своята първоначална зестра във втория брак, законово тя не е наложница.) Това плащане е било формалната цена за невястата. Вторият мъж не дължи нищо на нейния баща. Като взема от него нормалната цена за невястата, нейният баща го е излъгал. Не е било правна отговорност на младоженеца да плати.

Нейният баща е можел да вземе до 50 сикли от първоначалния прелъстител, но той не го е направил, или поради незнание за нейното състояние, или поради неуместно съжаление към прелъстителя, или поради страх от семейството на прелъстителя, или защото е знаел, че дъщеря му е развратна и той няма истинско право на цена за невястата от първия разкрит прелъстител. В последния случай той съзнателно е допуснал блудство в своя дом, или, ако не е знаел за това, тогава дъщеря му трябва да плати максималното наказание за нейното съзнателно прикриване на нещата. Във всеки случай, младоженецът има право на връщането на неговата цена за невястата. Текстът мълчи относно това, но то се подразбира; ако не беше така, тогава тъстът би спечелил от блусдтвото на дъщеря си за сметка на ощетената страна, младоженецът. Библейският закон не субсидира злото. Той защитава невинните.

Ако младоженецът е бил информиран за загубата на девство у момичето, тогава той не би платил на баща й цена за невястата. Цената за невястата трябва да е била вече платена от прелъстителя, макар бащата да не се е съгласил на техния брак. Аз твърдя, че цената за невястата, дължима към бащата от прелъстителя е 50 сикли, определената цена при формални юридически спорове за доживотен роб от мъжки пол (Лев. 27:3).[11] Тази задължителна цена за невястата трябва да е била предавана на дъщерята като нейна зестра, но се е предавала по особен формален начин, както показвам по-долу: първо към младоженеца, след това обратно към бащата, а след това към момичето. Ако баща й не е взел парите от прелъстителя, допускайки, че той знае за прелъстяването, въпреки това той дължи зестра на дъщеря си; иначе тя би станала наложница. Без зестра от баща си тя е наложница, но този път само нейният баща е можел да плати това; от никой следващ младоженец не може да се изисква да плати втора цена за невястата за недевствена невдовица.

Младоженецът е бил принуден да плати цена за невястата на бащата на момичето. Нейният баща или е запазил 50-те сикли, платени му от прелъстителя, по този начин правейки дъщеря си наложница, или, ако не е взел 50-те сикли, дължи зестра от 50 сикли от своите собствени активи. Отново, младоженецът вярва, че се жени за свободна жена, която донася зестра в брака, а не за наложница. Той не е правно задължен да плаща цената за невястата, поради нейното положение на на недевица, така че бащата трябва да е длъжен да я плати. Бащата не я е платил. Младоженецът е бил принуден да я плати. Това представлява измама. Макара действителната измама да включва това, което е уговореното плащане за цена за невястата, за целите на юридическото уреждане измамата се приема на стойността на максималната задължителна формална цена за невяста, и следователно задължителната зестра, от 50 сикли.

Колко действително е плащал той?

За целите на разглеждането допускам, че всъщност младоженецът е жертва на заговор между момичето и нейното семейство или поне жертва на момичето, което е пазило в тайна своето състояние от баща си. След брака младоженецът е решил да се избави от съпругата по официалното обвинение, че тя не е девица. Той не е знаел за нейното положение. Как може да докаже това? Защото е платил цената за невястата, която е можела да не бъде изисквана от него в случай на недевица; нейният прелъстител е трябвало да осигури цената за невястата. Нейният баща не й е дал задължителните 50 сикли като зестра; той е дал само цената за невястата, несправедливо взета от младоженеца. Ако младоженецът може да докаже, че е бил измамен от момичето или от нейния баща, той може да си вземе обратно цената за невястата, която несправедливо е била взета от него.

Той е платил нещо за момичето, но вероятно не 50 сребърни сикли. Защо съдът да не му върне това, което е платил? С какво точно са свързани 50-те сикли? Всъщност младоженецът казва, че трябва да му бъдат дадени 50 сикли от нейния баща като ритуален знак за зависимостта на нейното семейство от неговата милостива готовност да се ожени за недевица. Става въпрос за взаимно подчинение, така че нейният баща трябва да осигури тази цена за невястата на младоженеца, а след това младоженецът ритуално ще я върне на нейния баща. Точно както цената за невястата е ритуален знак за неговото подчинение към тъста, така и осигуряването на цена за невястата от бащата към младоженеца е ритуален знак за неговата зависимост от младоженеца. Това е знак, че нейният баща е в неизгодно положение да се пазари при такива обстоятелства поради нечистото положение на дъщеря му. Но баща й не е пожелал да му плати 50-те сикли, които биха послужили като негово плащане на цена за невястата, за да може той да плати обратно 50 сикли на бащата, който тогава би дарил със зестра дъщеря си. Тази символика на зависимостта на младоженеца е съществена за сделката цена за невястата-зестра. Дори без формална двойна сделка плащането от бащата на зестра за неговата дъщеря е подразбираща се форма на неговата зависимост от младоженеца. Но аз вярвам, че двойната формална сделка е трябвало да бъде провеждана като публична изява на липсата на девственост у дъщерята. Такава формална публична сделка би я подсигурила срещу бъдещо съдебно преследване от нейния съпруг.

Младоженецът казва, че не е бил уведомен за положението на момичето. Нейният баща се е отнесъл несправедливо към него, измамвайки младоженеца с цената за невястата, която е бил задължен да плати. Следователно, от строго икономическа гледна точка, нейният баща му дължи поне връщането на първоначалната цена за невястата, която е платил. Нейният баща може би също му дължи 50-те сикли, които трябва да са му дадени от прелъстителя. Текстът не казва това, а и може би аз задълбавам твърде надълбоко в него. Може би смъртта на дъщерята да се счита от съда за достатъчно наказание върху нейното семейство. Смъртта на дъщерята може да е заменила подразбиращото се плащане от 50 сикли, дължимо от бащата. Бащата губи своята дъщеря завинаги, а младоженецът възстановява своето първоначално плащане за цена за невястата.

Това, което е ясно в тези формални юридически процедури съдът използва като 50 сикли като формално наказание, което неофициално или официално е дължимо към младоженеца, ако съпругата бъде осъдена. Защо? Защото плащането, дължимо към бащата от първоначалния прелъстител, е 50 сикли, юридическата цена на пълнолетен роб от мъжки пол.

Реституцията: Двойна или тройна?

Ако младоженецът загуби делото, той е длъжен да плати на тъста формалното реституционно плащане от 50 сикли, което се стремял да получи от развода чрез екзекуция, плюс още 50 сикли като наказание. Съдът признава младоженеца за човек, възнамеряващ да измами бащата на момичето, чиято репутация (и вероятно 50 сикли) са заложени.

Следователно, заключаваме, че наказателното плащане от лъжливия обвинител е било пряко свързано със задължителната формална цена за невяста на прелъстителя. Новият съпруг обвинява своя тъст, че го е измамил с цената на невястата. Тъстът не я притежава законно, настоява той, и въпреки това я взема. Съдът отрича неговото обвинение, затова той бива принуден да плати 100 сикли на своя тъст.

Младоженецът е платил уговорена цена за невяста на бащата на момичето. Нейният баща е прехвърлил всичко или част от тази цена към нея като нейна зестра. Сега тя е формално обвинена от своя съпруг, че е блудница. Ако бъде осъдена, вероятно нейният баща би бил задължен да плати на младоженеца формалната (50 сикли) цена за невяста; младоженецът също би задържал нейната зестра, като неин законен наследник след нейната екзекуция. Ако тя е обявена за невинна, младоженецът дължи двойна реституция на тъста: двойно сумата на формалната цена за невяста, която тъстът би му дължал в случай на присъда. Съпругата, разбира се, си запазва зестрата.

Да повторим: тъй като решението на съда в този пример е против младоженеца, той трябва да плати на бащата сто сребърни сикли, тоест, че връща максималната цена за невяста от 50 сикли, плюс допълнителни 50 – двойна реституция. Нещо повече, той вече не може да се разведе с нея никога (Вт. 22:19), освен чрез публична екзекуция за капитално престъпление. Това показва, че максималната формална цена за невяста е била 50 сребърни сикли. Това също показва, че всеки съпруг, отправящ такова обвинение срещу своята невяста, вярва, че има добри доказателства. Неговата съпруга и тъстът не притежават белезите за девството и той приема, че съдът ще го подкрепи.[12]

Това показва, че с цел установяване на публични реституционни плащания, законът трябва да е установил много висока първоначална цена за невяста. Веднъж като спорът е подлежал на публично решение от съда, формалните наказания са ставали много високи. В този случай цената от 50 сикли е била приета за задължителна.

Робството: Мъжко или женско?

Знаем, че при формална клетва към светилището, пълнолетна робиня е била оценявана на 30 сикли (Лев. 27:4). Също знаем, че лъжливият обвинител е бил длъжен да плати двойна реституция. Защо тогава задължителното наказание не 60 сикли? Защото той не плаща двойна реституция за “покупна цена” на “робиня,” тоест неговата невяста. Клетвената цена на роб от мъжки пол е била 50 сикли. Следователно, наказанието не е било свързано с предполагаемата формална робска цена на момичето, а с формалната робска цена на прелъстителя или на самия лъжлив обвинител. Мъжът прелъстител, а не дъщерята, е този, който е бил белязан като роб.

Сега започваме да разбираме размера на наказанието за прелъстяване. Прелъстителят е можел да бъде задължен да плати на бащата на момичето 50 сребърни сикли. Това би представлявало юридическа присъда срещу него за доживотно слугуване. Това е бил типът присъда, налаган върху големите крадци, с доживотно реституционно плащане към жертвите.

Когато лъжливият обвинител отправи своите обвинения, той също е изправен пред доживотно слугуване. Той става “двоен слуга”: слугуване на стойност 100 сикли. Той трябва да плати 100 сребърни сикли като двойна реституция към своя тъст, еквивалента на два живота слугуване, или еквивалента на двама роби от мъжки пол. Малко млади мъже могат да си позволят това. Така или тъстът го взема като доживотен слуга, или младият мъж трябва да се продаде в доживотно робство. Има много малка вероятност младият мъж да избегне някога това двойно слугуване. Той е обвинил дома на своя тъст, че е в робство под греха; сега той ще преживее доживотно робство. Неговата съпруга отива с него в слугуването. Тя е подчинила себе си заветно на човек, който има слаб разум и не може да избегне последствията от своето решение. Веднъж като е отправил обвинението против нея, тя вече или ще бъде екзекутирана или ще стане съпруга на доживотен слуга. Тя е губещият в тези събития. Божият закон дава ясно да се разбере: момичетата трябва внимателно да изследват моралния характер на вероятните си съпрузи.

Покупателна способност

Каква е била стойността на 50 сребърни сикли? Не можем да знаем със сигурност, тъй като в различните времена в древния свят стойността на среброто се е колебаела, както се колебае и днес. Знаем, че изкупната цена, плащана от пълнолетните израилтяни от мъжки пол при преброяването им за военна служба е била половин сикъл (Изх. 30:15).[13] Ако това е било половин сикъл, тогава максималното плащане за невяста е било сто пъти по-голямо от това. Вол, убил слугата на друг човек, е носел плащане от 30 сребърни сикли на собственика на слугата (Изх. 21:32). Пълнолетен роб от мъжки пол е бил оценяван на 50 сребърни сикли за целите на извършване на клетвено плащане към светилището (Лев. 27:3). Това е било форма на слугуване към Бога.[14] Знаем, че притежаването на роби е било достатъчно скъпо, така много малко семейства са можели да ги притежават в древния свят.[15]

Цената от двадесет сребърни сикли за роб от мъжки пол под двадесетгодишна възраст (Лев. 27:5) отговаря на двадесетте сикли, платени на братята на Йосиф от кервана, който купи Йосиф (Бит. 37:28). Това показва забележително стабилна парична система в целия Близък Изток, от времето на Йосиф поне до даването на Мойсеевия закон над два века по-късно.[16] Менделсън дава цените на робите в околните общества и те са разумно съизмерими с цените, изброени в Левит 27.[17] Купуването на роб е давало на купувача нетния приход от доживотното слугуване на роба. Тук не говорим само за седемгодишния срок на слугуване на евреин, защото керванът купи Йосиф за да го продаде в доживотно робство. Тридесет сребърни сикли трябва да са били много пари; 50 сикли са били още повече.[18]

Доживотно слугуване

Дали прелъстителят е попадал под постановленията за освобождаване от дълг на съботната година (Вт. 15)? Вероятно не. Ако тези постановления за съботната година са се прилагали за това престъпление, те биха субсидирали прелъстяванията в годините, незабавно предшествуващи годината на освобождаване, защото снижават финансовия риск. За да се избегне това скрито субсидиране на греха, младият мъж вероятно е бил считан от съда като еквивалент на крадец, който трябва да извърши пълна реституция към жертвите си, дори ако това означава доживотно слугуване. Той не е можел да избегне плащането на цената за невястата.

Всъщност, младият човек би попаднал под властта на своя тъст за много години. Това би било подходяща форма на осъждение за него за това, че е подмамил момичето да положи автономно заветна клетва. Двамата биха били поставени под властта на бащата на момичето като наказание, но също и като начин за създаване у тях на по-голямо уважение към неговата власт за в бъдеще.[19]

Цялата или повечето от цената за невястата в крайна сметка идва при дъщерята, а от нея към нейните деца. Това е нейната закрила срещу евентуално некадърен съпруг. Тя е под управлението на нейния баща от нейно име, освен ако вече й е дадена в момента на брака като зестра. В този случай баща й събира цената за невястата година след година под формата на заплати от зетя, освен ако зетят се е продал в робство на друг купувач, като парите отиват при неговия тъст. Ако е продал себе си на тъста си, това косвено би изграждало капитала на неговите наследници. Той би се научил на ориентация към бъдещето (отложено облагодетелствуване) по трудния начин.

Така рискът при прелъстяване на девица е много голям, дори ако бащата приеме прелъстителя като зет. Прелъстяването е имало огромни негативни последствия. Имало е тежки икономически санкции срещу прелъстяването. Най-лошата санкция, обаче, е отказът на бащата да позволи на момичето да се омъжи за него. Прелъстителят трябва да плати цената за невястата. Бащата на момичето може да изисква пълното наказание, до 50 сребърни сикли. Ако бащата е отмъстителен или ако вярва, че младият мъж е  морално извратен или икономически неспособен, той може да избере да го отдалечи от дъщеря си като го продаде в доживотно робство. Тогава младият мъж ще може да се ожени само с позволението на новия си господар. Ако е роб при бащата на момичето, той рискува да остане без жена, ако бащата е отвъстителен и откаже да му осигури жена.

Целият този риск е заради няколко мига непозволено удоволствие. Непозволеното удоволствие е имало висока цена в Стария Завет.

Законовото право на прелъстителя да плати

Фундаменталните принципи на този казусен закон все още са в сила. Да разгледаме приложенията на този закон. Прелъстителят няма право над момичето, но има право (и е длъжен) да плати на нейния баща. “Да има право да плати” еквивалента на голяма глоба може да изглежда странен начин за описване на неговото правно положение, но правото да плати е важно за юридическото положение на прелъстителя. Ако той иска да бъде смятан от Бога и от обществото за някой, който държи на клетвите си, той трябва да има правото да плати формалната цена за невяста. Иначе за обществото би изглеждало, че той е човек, който с готовност посещава блудници (развратни жени). Такъв нечестив човек предпочита да плаща ниски цени за сексуални услуги, вместо да плати веднъж голяма цена за невяста.

Подразбиращата се клетва на прелъстителя не се счита за нищожна просто защото бащата на момичето й отказва разрешение да се омъжи за него. Той е длъжен пред Бога да изпълни своята клетва, не чрез брак, а чрез плащане на формалната цена за невяста на бащата. Пълнолетният мъж, като инициатор на клетвата, трябва да изпълни нейните условия. В този случай, всеки мъж, достатъчно голям, за да прелъсти жена, е бил считан за пълнолетен, чиято клетва е задължителна.

Ако не е бил задължен да плати на нейния баща, тогава ще изглежда като че ли нейният баща няма законно основание да получи формалната цена за невястата, тоест той признава, че дъщеря му е блудница, а също и че той неофициално или официално е съгласен с факта. Блудницата не е просто жена, която иска пари за сексуални услуги. Блудница е всяка жена, която прави секс извън брака, освен първия път чрез подразбираща се клетва, която след това бива изпълнена или в брака, или чрез плащане на формална цена за невяста. Ако баща й знае, че тя вече не е девица, и въпреки това се съгласява с нейните продължаващи контакти, по този начин той определя дома си като блуднически дом.

Как един млад мъж, който блудства с недевица, вярвайки, че е девица, би се защитил от задължителен брак с развратна жена, ако тя след това отиде при баща си и твърди, че този млад мъж е първият й прелъстител? Юридически той е почти беззащитен. За да избегне задължението да се ожени за нея, той или трябва да докаже в съда, че тя е развратна, или да плати 50 сикли на нейния баща и да се надява, че той ще откаже да позволи брака. Как може да докаже, че тя е развратна жена? Само като посочи предишния прелъстител. Това вероятно ще бъде много трудно без предишният любовник да пожелае доброволно да разкрие себе си. Какъв би бил стимулът на другия мъж да признае това? Само за да задоволи своето чувство за справедливост – морално чувство, което бившите блудници не притежават в изобилие. Макар баща й вече да не може да принуди никой мъж да се ожени за нея, тъй като тя публично ще бъде обявена за развратна, призналият прелъстител ще изгуби своята репутация. Нещо повече, ако той е бил женен човек в момента на прелъстяването, неговата жена може законно да настоява за неговата екзекуция. Така, прелъстяването на предполагаема девица е било високорискова дейност в старозаветния Израел: човек е можел да стигне до слугуване за дълг, женен за блудница.

Можел ли е средният млад мъж да си позволи цена за невяста от 50 сребърни сикли? Само ако се продаде в доживотно слугуване на някого. Това е сумата пари, достатъчна за закупуването на престъпник, продаден в доживотно слугуване, за да се съберат достатъчно пари за плащане към неговите жертви. Очевидно, не е Божието намерение да бъде принуждаван всеки младоженец да отива в робство, за да се ожени. Следователно, плащането от 50-сикли показва крайна стойност.

Защо трябва да бъде налагано това наказание? Защото младият мъж едностранно си е присвоил правото да я примами да положи клетва, която само нейният баща може законно да одобри. Той е действувал като неин съветник, като че ли притежава властта на нейния баща. Следователно, той става отговорен за плащането на цената за невястата, която ще послужи като нейна бъдеща зестра за брака й с друг мъж. Той е действувал вместо нейния баща; сега той плаща нейната зестра вместо нейния баща.

Заветното съдебно дело на младоженеца

Момичето вече не е девица. В едно почитащо Бога общество всеки бъдещ сватовник трябва да бъде уведомен за този факт преди годежа. Ако бракът се състои, младоженецът ще открие, че тя не е девица. Ако не е бил уведомен за нейното положение, той може да прекъсне брака чрез развод, включително развод чрез екзекуция, “защото е сторила безчестие в Израиля, като е блудствувала в бащиния си дом” (Вт. 22:21). Няма нужда той да изисква тя да бъде екзекутирана, защото Йосиф реши тайно да изостави Мария заради предполагаемата й невярност (Мат. 1:19), но в едно библейско общество, младоженецът би имал правната възможност да изисква нейната смърт. Той не може да знае дали нарушението е станало след годежа, освен ако е бил уведомен за това преди годежа.

Забележете, че законът във Второзаконие не казва, че тя е съгрешила против младоженеца, макар че той със сигурност е бил измамен. Той е платил цена за невяста на баща й, а тя е тайно е положила клетва към друг. Библията казва, че тя е съгрешила против баща си и против Израел, народа от свещеници. Защо тогава младоженецът отправя формалното обвинение срещу нея? Защото младоженецът става законен заветен представител на Израел и на бащата.

Младоженецът е единственият, който може законно да открие нейната липса на биологическо доказателство, свидетелствуващо за нейната девственост.[20] Ако той не представи биологичните белези за нейната девственост на нейния баща или на представител на държавното или църковното управление, тогава нейният баща не може впоследствие да докаже, че неговата дъщеря не е блудствувала в неговия дом.[21] Следователно нейният баща е правно безсилен да защити живота й. Всъщност, само като си замълчи, той може да покаже публично, че неговото семейство е свободно от обвинението на младоженеца в блудство и че той не е сводник. Младоженецът е заветният представител на святото общество и също заветният представител на дома на праведния баща. Неговото публично обвинение позволява на нейния баща да запази доброто име на семейството си, като неявно поддържа неговото обвинение, отказвайки да застане в нейна защита. Младоженецът е заместил нейния баща като заветна глава над нея. Той завежда заветно съдебно дело срещу нея като блудница в името на нейния баща и на свещеническия народ.

Исус Христос, Младоженецът

От библейска гледна точка, Исус Христос заведе заветно съдебно дело, когато обвини Израел в духовно блудство. Той беше божественият Младоженец на Израел, одобрен от Бащата на Израел, но залови Израел да се покланя на лъжливи богове. Той публично нарече израилевите управители “вие сте от баща дявола” (Йоана 8:44).

Блудството е било проблем за Израел от началото, за което е написана цялата книга Осия и на обясняването на което е посветена Езекиил 16. В Божиите очи, като Баща на Израел, Неговата дъщеря заслужава смърт като блудница. Но Исус Христос дойде да плати цената за невястата за цялото човечество, включително Израел. Той я плати, както се изисква, на Бога Баща. Това възстанови репутацията на Бога сред Неговите врагове като космическия Съдия.[22] Без това плащане Божията власт като космически Съдия би била компрометирана, защото Той би бил счетен за Бог, Който не може да направи Своето слово да се сбъдне в историята. Той би бил счетен за Баща, Който не може да контролира действията на своята развратна или прелюбодейна дъщеря. Единственият Му избор би бил да доведе дъщеря Си пред властите, за да бъде изгорена, като блудна дъщеря на свещеник (Лев. 21:9). Това е, което Бог направи с националния Израел през 70 г. от Хр.

Израел имаше нужда от това плащане на цена за невяста от Младоженеца, за да може да се ожени. Без Неговото приемане, Той би могъл да поиска нейната екзекуция. Периодът от Христовото възкресение до падането на Ерусалим през 70 г. от Хр. беше период, през който Израел можеше да приеме тази цена за невяста и да влезе в завет с Исус. Но за да направи това Израел трябваше да застане заедно с църквата от езичници, новата невяста на Христос. Това схващане е на което юдеите и юдаистите в църквата са се противопоставяли.

Ясно е какво е означавало, че Църквата всъщност е новата Божия невяста. Ако Исус е бил истинският Младоженец и ако Израел наистина е бил развратен и се е нуждаел от приемане от Младоженеца, тогава на старозаветния Израел е предстояло да бъде публично изгорен от Бога. Исус е определил Израел като блудница, духовна прелюбодейца. Израел е бил обречен на сигурна смърт. Свещеническата дъщеря е бивала под определени ограничения.

Твърде вероятно е юдаистите, които са прониквали в ранната църква, да са разбирали какво ще стане. Ако от Израел наистина се е изисквало да влезе в завет с Христос, ставайки негова невяста чрез членство в Църквата, тогава това е означавало, че старата невяста, старозаветният Израел, би била отсечена чрез развод, като по този начин физическото изпълнение на съюза на Христос с Неговата нова невяста ще стане законно. Бог е щял да изпълни Своя брак с Църквата, новата съпруга, чрез развод чрез екзекуция. Така, юдаистите са работели усилено да доведат езичниците под заветните знаци на по-стария завет. Езичниците е трябвало да бъдат направени членове на юдейската невяста. Да не правят това е означавало да признаят, че върху народа на Израел идва заветно осъждение.

Унищожението на Израел може да се разглежда символично по няколко начина: първо, Бог Бащата я изгаря като развратна дъщеря на свещеник; второ, успешното съдебно дело на Исус Христос срещу нея като Младоженец на недевствена невяста; трето, като прелюбодейна съпруга на Бога (Осия). Бащата би я изгорил, но Той й предлага една последна възможност: брак с Младоженец, Който знае за нейното блудство, но е готов да плати цената за невястата, както ако тя е праведна. Когато Израел отхвърли това предложение за брак, Бог Бащата използва Своя Син като инструмент на Своя гняв. Израел беше публично изгорен. Огън от небето е това, което се изсипа символично върху Израел през 70 г. от Хр., пълното осъждение от Бога.[23]

Младоженецът, в Своята милост, все пак остави жив остатък от старата невяста: генетичния Израел. Той предлага пълно заветно възстановяване на падналия Израел и обещава да го доведе в съюз със Себе Си, когато се изпълни числото на езичниците (Рим. 11). Но Израел ще дойде само като част от Църквата, не като отделно тяло. През 70 г. от Хр. Бог публично се разведе с Израел чрез екзекуция. Веднъж като се е състоял заветно валидният развод и единият партньор се ожени отново, вече не може да има повторен брак между законно разведените партньори (Вт. 24:4). Генетично-заветният Израел никога вече не може да стане отново Божия невяста като генетично заветен Израел. Генетично-заветният Израел може да бъде съюзен отново в брак с Бога само чрез присъединяване към новия заветен Израел.[24]

Новозаветните приложения

Вече разгледахме как може да се приложи в новозаветните времена принципът на цената за невястата и зестрата.[25] Какво трябва да знаем за възможните приложения на законите относно прелъстяването? Дали те все още са задължителни в новозаветните времена? Ако са задължителни, били ли са променени по някакъв начин?

Зестрите

Какъв би бил еквивалентът на задължителната цена за невястата за прелъстителите? Той би бил поне икономическия еквивалент на зестрата на момичето от нейния баща. Повечето Западни нации са изоставили формалните зестри, но принципът на даряването на дъщерята все още се зачита. Вместо накити или земя дъщерята получава скъпоструващо формално обучение и сватба, платена от нейните родители. Приятелите донасят подаръци на сватбата, но родителите плащат за нея.

Старозаветният принцип беше далеч по-добър: младоженецът плащаше на бащата, който тогава или плащаше на дъщерята в капиталови стоки (не подаръци), или съхраняваше активите за нея и за внуците си. Законовите сборници от древния Близък Изток отделят значително място на обсъждане на зестрите и задълженията. Кодексът на Хамураби се занимава със зестрите в параграфи 128 до 184, най-дългия раздел в Кодекса.[26] Тези правила като цяло са били добре премислени и разумни. Примери: “Ако, когато благородник придобие съпруга, тя му роди деца и след това тази съпруга последва съдбата (почине – бел. пр.), нейният баща не може да изисква нейната зестра, защото нейната зестра принадлежи на нейните деца” (параграф 162). Добре, но ако тя е починала, без да остави деца? Трябва ли зетят да наследи зестрата? Това зависи от това кой е задържал цената за невястата. “Ако благородник придобие съпруга и тази жена последва съдбата без да му остави деца, ако нейният баща тогава му върне брачната цена, която този благородник е донесъл в дома на своя тъст, нейният съпруг не може да изисква зестрата на тази жена, тъй като нейната зестра принадлежи на дома на нейния баща. Ако неговият тъст не му е върнал брачната цена, той ще извади пълната сума на нейната брачна цена от нейната зестра и ще върне (останалата част от) нейната зестра в дома на нейния баща” (параграфи 163-64). Всичко е казано предварително. Всяка страна знае точно къде стои.

Отсъствието на парични подробности

В старозаветната епоха 50 сребърни сикли са били голяма сума пари, клетвената цена на пълнолетен роб от мъжки пол (Лев. 27:3). Днес, поради увеличения добив на сребро, 50 сребърни монети от една унция нямат толкова голяма стойност. Една сребърна монета от една унция не би купила и вечеря в среден ресторант. С нея би могъл да се купи един билет за кино. Следователно, налагането на плащане за невяста от 50 сикли не би било смислено в едно напреднало общество.

Какво е основанието да твърдим, че по принцип задължението за цената да невястата продължава да е в сила, но конкретното наказание вече не е в сила? Може ли да се запази духът на закона, а да се наруши старозаветната буква на закона? Ако е така, на какво основание?

Със смъртта през 70 г. от Хр. на националния Израел, блудната дъщеря и блудната съпруга, Бог премахна конкретните парични наказания, свързани със земята. Христовото плащане изпълни конкретните условия на закона, както направи и смъртта на нарушителя на закона, националния Израел. Наказанията, които включват физическа болка (напр. бичуване), или загуба на живот (смъртно наказание), или изгубени проценти (пропорционална реституция) запазват своя вечен характер като наказания, от които човек трябва да се пази, независимо от времето и мястото. Това е подобно на принципа на десятъка: задължителният процент остава постоянен, но паричната единица не е определена от библейския закон.

От друга страна, наказанията, свързани със земята на Израел и с историческата роля на нацията, вече не са задължителни, като конкретните парични цени за роб, убоден от вол, или цената за невястата, или военната откупна цена (погрешно наречена “поголовен данък”),[27] или жертвите на конкретни животни за конкретни престъпления, или конкретните ритуални измивания. Общата тоалетна във военния лагер сега е техническия заместител на излизането извън лагера и използването на лична лопатка за изкопаване на собствена дупка (Вт. 23:13).

Старият Завет, за разлика от законовите сборници на нациите, съвременници на Израел, не налага много конкретни парични глоби. Нямало е също и ценови контрол в Израел, за разлика от законите на Ешуна, които всъщност са списък от фиксирани цени на стоки, услуги и глоби,[28] или Вавилон на Хамураби,[29] или хетите.[30] Така, с много малко изключения, старозаветният закон избягва подробните парични наказания. Той не се опитва да се намесва в конкурентното наддаване. Само в шепа случаи са споменати конкретни цени и те са в контекста на ритуалните плащания към храма и реституционните плащания към жертвите. Процентите, а не конкретните суми метал, са били правилото при налагане на наказанията. Това прави по-трудно за измерване ретроспективно величината на шепата конкретизирани парични наказания, но също е дало възможност библейският закон да остане без преразглеждане до 70 г. от Хр.

Съвременните еквиваленти

Нека да разгледаме какво би било идеалното положение, когато е наложено от семейството, църковната и гражданската власт. Мъж прелъстява неомъжена жена. Те незабавно отиват при нейния баща и признават своята физическа връзка. Той тогава решава дали да разреши брака. Ако е готов да изслуша човека, той изисква цена за невястата, вероятно висока. Мъжът няма избор в случая. Може да трябва да продаде всичко, което има, или дори да приеме слугуване към бащата за определен период от време. Държавата налага решението на бащата. Бащата си запазва правото да откаже правото да се оженят. Ако е подкрепен в това си решение от църквата и държавата – което би било нормално – той може да наложи на мъжа еквивалента на нейната зестра.

Каква е съвременната зестра? Парично плащане, равно на цената на образованието в колежа или друго формално обучение, плюс разходите по сватбата. Това вероятно би означавало еквивалента на много години нетен доход със само минимална самоиздръжка. Ако момичето е получило високо образование, той ще плати за това. Ако е била изпратена в частно средно училище и колеж от баща си, бащата ще бъде обезщетен за разходите, плюс лихвата от времето на прелъстяването до крайното плащане. Прелъстителят ще плати за нейната зестра.

От следващия потенциален младоженец няма да се изисква да плаща нещо. Тя е станала икономически пасив. В едно почитащо Бога общество нейната липса на девственост би била първоначален пасив, в зависимост от обстоятелствата около нейното непокорство. Един праведен млад мъж би се опасявал от проблеми в нейния морален характер. Ако тя донесе умения и пари в брака, плюс няколко години праведно поведение, той може все пак да реши да я приеме.

В наши дни всичко това изглежда много старомодно, дори архаично. Така е и с непорочността в наши дни. Това показва моралното падение на Запада, не неговата морална зрялост. С Христовото плащане зад нас, всички грехове в живота на един човек могат да бъдат покрити, но това не омаловажава нуждата от видимо свидетелство за прогресивно освещение. Думите на моралното предупреждение на бащата към неговия син в първите девет глави на Притчи все още са валидни.

Заключение

Този казусен закон непряко води със себе си заплахата от робство. Това е обединяващият мотив на казусните закони в Изход 21-23. Наказанията за публични грехове са винаги с такъв размер, че скандалният публичен грях може и вероятно ще означава връщане към робството за повечето публично осъдени грешници. Това, разбира се, е цялото послание на книгата Изход: Бог освобождава Своя заветен народ от робство, но ги заплашва с връщане към робството, ако продължават да нарушават Неговия завет. В крайна сметка Той ги заплашва с публична екзекуция.

Цената за невястата, плащана на бащата от прелъстителя е класически пример за това връщане към робството. Краткосрочната перспектива на прелъстителя е всъщност времевата перспектива на Сатана и неговите последователи: няколко момента на удоволствие в отхвърлянето на Бога и вечност в робство, за да Му се изплатят. Тези забранени моменти на удоволствие започват в градината и ще завършат при крайния съд.

В старозаветната епоха на прелъстителя можеше да бъде разрешено да стане праведен съпруг, но само с позволението на бащата на прелъстеното момиче. Той става праведен съпруг – със или без невяста – чрез публичното плащане на много висока цена за невяста. Максимумът от 50 сребърни сикли означава доживотно слугуване за изпащането му. Ако бащата позволи брака, наследниците на грешника ще наследят, но самият той плаща цената. Благосъстоянието се прехвърля от старото към новото поколение.

Това беше урокът на Израел в пустинята. Бащите още бяха морални и умствени роби. Те отхвърлиха Бога, когато се опитаха да убият с камъни Исус Навиев и Халев (Чис. 14:10). Бяха принудени да се скитат в пустинята, докато техните деца вече бяха способни да наследят земята. Дори Исус Навиев и Халев пострадаха, както Яков пострада в ръката на Лаван, заради неправедността и страхливостта на своите заветни връстници. Те трябваше да изчакат още едно поколение, преди да могат да влязат в земята. Бог взе цената за невястата от това прелъстително и прелюбодейно поколение, така че техните наследници да могат да я наследят. Бог им даде достатъчно капитал да могат да възрастят следващото поколение и след това те умряха в пустинята. Освободени чрез Божията благодат от египетското робство, те си останаха в доживотно робство към Бога в пустинята.

Новозаветният стандарт е аналогичен, но не и същият. Земята на Израел изгуби своя заветен смисъл. Цената на среброто се е променила. Но юридическият принцип остава същият: прелъстителят трябва да плати за зестрата на невястата, независимо дали баща й ще позволи на двамата да се оженят или не. Държавата е длъжна да наложи това наказание. Прелъстяването не трябва да бъде косвено субсидирано чрез премахване на икономическите санкции.



[1] Не можем да приемем сериозно коментара на Нахманид, който казва, че властта на бащата над нейното решение да се омъжи продължава от дванадесетгодишна възраст до един ден преди навършване на двадесет години и половина и след това тя е преминала своето девство и се счита за законно способна да реши за себе си за кого да се омъжи, със или без блудство преди брака. Nachmanides, Commentary on the Torah: Exodus (New York: Shilo, [1267?], 1973), p. 388.

[2] Както ще видим, има юридическо разграничаване между цената за невястата, която се плаща от младоженецът към семейството на момичето, и зестрата, която се плаща на момичето от нейното семейство.

[3] Случаят с езически баща, който отказва да разреши брака на своята дъщеря християнка за мъж християнин би бил случай, в който двамата могат законно да призоват църквата или църквите, които имат заветно върховенство над тях. Да се отрече това право на обжалване би било да се абсолютизира думата на бащата и да бъде той определен като единствен упълномощен представител на Бога над дъщеря си. Това би издигнало думата на бащата във върховно положение, сравнимо с възгледа на римската църква след 1870 за папата.

[4] Бащата може да обжалва това решение пред граждански магистрат. Тогава решението на гражданския магистрат ще потвърди или решението на бащата, или решението на църквата. Държавата служи само като посредник в спорове между законни власти, а не като източник на закони относно брака, освен когато става въпрос за съображения за общественото здравеопазване, напр. задължителни прегледи на двамата за болести. Думата на държавата не е автономно окончателна; тя просто потвърждава решението на единия от спорещите по случая.

[5] Слугата на Авраам говори с брата Лаван и майката на Ревека (Бит. 24:29, 53, 55) макар че нейният баща Ветуил беше жив (ст. 50). Синовете на Яков поставиха условията за зестрата на Сихем, макар Яков да присъствуваше с тях (Бит. 34:13).

[6] В Съединените Щати дълго време е било престъпление да прелъстиш жена, като й обещаеш да се ожениш за нея, а след това да откажеш да се ожениш за нея. Престъплението се нарича “нарушаване на обещанието.” Това очевидно съответствува на този библейски закон. То, обаче, рядко се налага днес.

[7] Това показва, че изявлението на Исус, че разводът е законен само при блудство ( porneia) трябва да е основано на далеч по-широка дефиниция за porneia, отколкото просто сексуално обвързване. Преводачите на Кинг Джеймс са дефинирали твърде тясно думата като блудство. При старозаветния закон след като бракът вече се е състоял, блудството винаги се определя като прелюбодейство, капитално престъпление. Очевидно, разводът чрез екзекуция е възможен и не е било нужно Исус да засяга този въпрос. Той по-скоро е използвал понятието като прелюбодейство, а не като блудство. Rushdoony, The Institutes of Biblical Law (Nutley, New Jersey: Craig Press, 1973), pp. 406-14; Greg L. Bahnsen, Theonomy in Christian Ethics (2nd ed.; Phillipsburg, New Jersey: Presbyterian & Reformed, 1984), pp. 105-9.

[8] Виж Глава 6: “Жени и наложници.”

[9] Nachmanides, Exodus, p. 256; Haim H. Cohn, “Sexual Offenses,” The Principles of Jewish Law, edited by Menachem Elon (Jerusalem: Keter, [1975?]), col. 485.

[10] Давид настоя за четворно реституционно плащане, когато чу разказа на Натан, но в този случай “агнето” беше жената на друг мъж (2 Царе 12:6). Неговото “заколване” на Витсавия беше резултат от тяхното прелюбодейство, а не прелъстяване на девица от негова страна като неженен мъж.

[11] Едно изключение: собственикът на роб, убит от бодлив вол, винаги е бивал обезщетен с плащане от 30 сребърни сикли (Изх. 21:32).

[12] Ако е престъпен, тъстът може да е фалшифицирал кървавите петна по чаршафа. За да предотврати това, младоженецът нормално би настоявал за формално представяне в присъствието на някаква власт. В случай на подозрение относно новата си съпруга, младият мъж би трябвало веднага да се оплаче на властите. Той би трябвало да държи съпругата си под непосредствен надзор, или да я предпази от фалшифициране на белезите и представянето им пред властите. От друга страна, един престъпен съпруг може да се опита да унищожи доказателството, което я защитава. Следователно, това би станало формален публичен въпрос непосредствено на следващия ден след сватбата, под обществен надзор.

[13] Глава 32: “Пари за кръв, а не поголовен данък.” Сравни James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1984), Appendix D.

[14] Венхам пише: “Правното допускане в основата на тези плащания е, че човек може да обрече себе си или член на своето семейство в служение към Бога (1 Царе 1:11). С това той е правил себе си роб на Бога (2 Царе 15:8, сравни Пс. 116:14-18).” G. J. Wenham, “Leviticus 27:2-8 and the Price of Slaves,” Zeitschrift für die Alttestamentliche Wissenschaft, XC (1978), p. 264.

[15] Isaac Mendelsohn, Slavery In the Ancient Near East (New York: Oxford University Press, 1949), pp. 119-21.

[16] Gary North, Moses and Pharaoh: Dominion Religion vs. Power Religion (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1985), Appendix A: “The Reconstruction of Egypt’s Chronology.”

[17] Mendelsohn, Slavery In the Ancient Near East, pp. 117-18.

[18] Има скрита опасност при едно споменаване на покупка в Стария Завет, покупката от Давид на цена (като че ли) 50 сребърни сикли на гумното, което по-късно стана място за храма (2 Царе 24:24). Това е било много желателно място на върха на хълма в средата на столицата на нацията. Как е могъл да го купи на цена ца роб? Отговорът е, че той всъщност е платил 600 сикли злато (2 Лет. 21:25). Петдесетте сикли вероятно са купили воловете, използвани при жертвата.

[19] Сенаторът на Съединените Щати Дениъл Мойнихан (Ню Йорк) предложи радикална реформа на националната система за социални грижи. Една от тези реформи би направила задължително неженените родители под 18-годишна възраст да бъдат задължени да живеят със собствените си родители, или в дом на някой настойник, или в дом за майки, ако искат да получават социални плащания. Настоящата система насърчава майките на тийнейджърска възраст да напускат домовете си, като им плаща повече пари, ако напуснат. Suzanne Fields, “Welfare Reincarnate: Seeking new life for a gasping system,” Washington Times (July 28, 1987), Sect. D, p. 1.

[20] Днес и гинеколог може законно да я открие. Това повдига правния въпрос за правото на лекаря да замълчи. Библейски, дъщерята, която все още живее в дома, не е независим юридически участник. Неомъжената дъщеря, живееща в дома, е под заветното управление на своя баща. Договорното задължение на лекаря да дава информация е с нейния баща, не с нея. Следователно, от библейска гледна точка, лекарят има задължение да информира нейния баща за липсата на свидетелство за нейната девственост, включително и за нейната бременност. Този принцип управлява също и заветното задължение на всеки, раздаващ противозачатъчни на неженени непълнолетни от мъжки или от женски пол, да получи първо писмено разрешение от главата на дома.

[21] Ако нейната липса на физическо доказателство за нейната девственост е резултат от нещо друго, освен предишно сексуално сношение, тогава тя трябва да информира своя баща, който от своя страна ще предупреди вероятния младоженец преди годежа и ще получи от него писмено заявление или друго подходящо съдебно свидетелство за неговото приемане на това обяснение вместо физическите белези.

[22] Името на Божието семейство винаги е било единствената ключова мотивация в Божието решение да нанесе осъждение. Мойсей призова Бога да пощади евреите, като се позова на Божията репутация сред Неговите врагове (Изх. 32:11-14). Натан напомни на Давид, че неговото прелюбодейство и убийство са дали на Божиите врагове повод да хулят (2 Царе 12:14).

[23] David Chilton, The Days of Vengeance: An Exposition of the Book of Revelation (Ft. Worth: Dominion Press, 1987).

[24] Тази логика, основана на Второзаконие 24:4, отхвърля учението на диспенсационализма, че ритуалните знаци и символи на Стария Завет ще бъдат основата на членството в Новия Завет през бъдещия милениум. Това е скритата теология на юдаистите.

[25] Глава 6: “Жени и наложници.”

[26] Ancient Near Eastern Texts Relating to the New Testament, edited by James B. Pritchard (3rd ed.; Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 1969), pp. 171-74.

[27] Виж Глава 32: “Пари за кръв, а не поголовен данък.”

[28] Ancient Near Eastern Texts, pp. 161-63.

[29] Ibid., pp. 167-77: paragraphs 17, 24, 51, 88, 90, 111, 114, 116, 121, 156, 203-4, 207-9, 211-17, 220-24, 228, 234, 239, 241-43, 251-52, 257-61, 268-77. End of text: 282.

[30] Ibid., 189-97: paragraphs 4-18, 20, 22-25, 26(B), 42, 77-78, 81-89, 91-97, 101-5, 107-9, 119-48, 150-62, 164-65, 167-68, 170, 172, 177-86 (изключително подробен ценови контрол), 200. End of text: 200.





Tools of Dominion
Copyright © 1988 Gary North
превод Copyright © 1999 Божидар Маринов