Средство за господство
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Глава 33
Глава 34
Заключение

Приложение А
Приложение Б
Приложение В
Приложение Г
Приложение Д
Приложение Е
Приложение Ж
Приложение З

   

Средство за господство
  Home    от Гари Норт  

24

БЕЗПРИСТРАСТНО ПРАВОСЪДИЕ И
ПРАВНА ПРЕДСКАЗУЕМОСТ

Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействуваш с неправедния да свидетелствуваш в полза на неправдата. Да не следваш множеството да правиш зло; нито да свидетелствуваш в съдебно дело така че да се увличаш след множеството за да изкривиш правосъдието; нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му. (Изх. 23:1-3).

Да не изкривяваш правото на сиромаха между вас в делото му. Отдалечавай се от несправедлива работа, и не убивай невинния и праведния; защото Аз няма да оправдая нечестивия (Изх. 23:6-7).

Бог е космическият Съдия. “И небесата ще известят правдата Му, защото сам Бог е Съдия. (Села)” (Пс. 50:6). “Баща на сирачетата и съдия на вдовиците е Бог в Своето обиталище” (Пс. 68:5). “Но Бог е съдията; едного Той унижава, а другиго издига” (Пс. 75:7). “Стани, Боже, съди земята; защото Ти ще наследиш всичките народи” (Пс. 82:8).

Малко учения отблъскват съвременния човек толкова много, както това учение. Аз вярвам, че учението за крайния съд, повече от всички други, е библейското учение, което най-много отвращава невярващия. Възходът на съвременната еволюционна наука може да се проследи назад до идеята, че безкрайното пространство и почти безкрайното време са изтикали Бога от вселената.[1] Човекът иска друг съдия, а не Бога: или топлинната смърт на вселената, или космическа катастрофа, или вечни цикли на създаване и свиване.[2] По презумпция съвременната държава става съдия на човека, поставяйки своите времеви присъди на мястото на Божиите.[3]

Когато съди хората, Бог не гледа на лице. Той гледа на Своя заветен закон, а не общественото или икономическото положение на подсъдимия, бил той богат или беден. Това схващане за строго личностното, но безпристрастно правосъдие, е основно новозаветно учение. “Понеже Бог не гледа на лице” (Рим. 2:11). “И ако призовавате като Баща Този, който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарвайте със страх времето на вашето пребиваване” (1 Пет. 1:17). Това също е и старозаветно учение, отразено в изискването човешките съдии да почитат Бога, като Му подражават в Неговото положение на Съдия. “В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до Мене, и Аз ще го изслушвам” (Вт. 1:17). “Да не изкривяваш съд, да не гледаш на лице, нито да приемаш подарък; защото подаръкът заслепява очите на мъдрите, и превръща думите на справедливите” (Вт. 16:19). “И тия са изречения на мъдрите: Лицеприятие в съд не е добро” (Пр. 24:23).

Имало е времена, когато това учение за безпристрастното правосъдие на основата на библейския закон е отблъсквало световните управители, защото те са служели като представители на богатите, които не са одобрявали мисълта за честно правосъдие за бедните. Яков предупреждава точно срещу това изкушение в църквата:

Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие. Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми, не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии? Слушайте, възлюбени ми братя: не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра, и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го обичат? А вие опозорихте сиромаха. Не богатите ли ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища? Не хулят ли те почтеното име, с което се именувате? Обаче ако изпълнявате царския закон, според писанието: “Да обичаш ближния си както себе си,” добре правите. Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници (Яков 2:1-9).

Днес, от друга страна, има много управители и желаещи да бъдат управители, които отказват да приемат това библейско учение, защото то звучи като че ли Бог е на страната на богатите, просто защото не иска да накланя правосъдието в полза на бедните. Техните придворни теолози и желаещи да бъдат придворни теолози прилежно тълкуват библейските текстове, за да ги съвместят със социалистическите цели на управителите: “Богът на Библията е на страната на бедните точно защото Той не е пристрастен, защото Той е Бог на безпристрастно правосъдие.”[4] Фактът е, обаче, че именно идеята, че управителите са под Бога и под задължението да налагат Божия открит закон, най-силно настройва враждебно управителите, да не говорим за техните придворни теолози. Дали представляват бедните, богатите, или “средняците,” управителите отказват да представляват Божието правосъдие. Ако го направят, това би разкрило Бога като крайния Съдия, а това учение е твърде отблъскващо за автономния човек.

Юридическа стабилност

Божията справедливост е целта на цялото общество и всички членове на обществото са лично отговорни пред Бога за изпълнението на всички изисквания на Неговия закон. 23 глава на Изход ни дава някои конкретни подробности за това какво представлява библейското правосъдие. Забранени са лъжливите слухове (23:1, 7). Забранени са злодеянията на хора, събрани в множество (23:2). Забранено е пристрастието към бедни или богати (23:3, 6). На животните, принадлежащи на омразен съсед, трябва да се помага и да бъдат връщани на собственика (23:4-5). Забранено е приемането на подкупи от ръководителите (23:8). Забранено е подтискането на чужденците (23:9). Божият закон трябва да управлява човешките дела, независимо от личните емоции на някого относно “стойността” на човека или неговата кауза. Всички хора са достойни да получат Божията справедливост, точно както всички хора са достойни за идещия гняв.

Божията справедливост е непроменлива.[5] Тя е непроменлива, защото е теоцентрична.[6] Тя отразява непроменимия характер на Бога. Божието правосъдие в деня на съда ще бъде предсказуемо. Затова Бог изисква от човешките съдии да се стремят да бъдат също така предсказуеми. Те трябва да определят решенията си на основата на непроменливите принципи на библейския закон.

Това не означава, че прилагането на принципите на закона по своята същност е почти механично действие. Макар принципите на библейското правосъдие да не се променят, приложенията на Божиите общи принципи в конкретните случаи могат да се променят във времето, защото историята има смисъл.[7] Христовото заместване на постановленията Мойсеевия ритуал с нови, кръщението и Господната вечеря, е показателно за естеството на отношението между Божия закон и историята.[8] С идването на Христос, последният и най-великият първосвещеник – член на Юдовото племе (Мат. 1:2), а не Левиец – Бог промени някои от конкретните подробности на външното и вътрешното подчинение към вечните принципи, които Той е установил.[9] Той унищожи чрез съвършено изпълнение юбилейните закони, управляващи земята и робите в Израел (Лев. 25; Лука 4:18-21).[10] Той даде Своето царство на нов народ (Мат. 21:43). Историята не е статична. Нито юдеите, нито християните днес се притесняват относно яденето от дървото за познание на доброто и злото; това прегрешение е зад нас. Юдеите и християните не се притесняват относно отсъствието на животински жертви в храма. Въпреки това принципът на покорството е все още с нас и ще бъде с нас през вечността, в небето и в ада, във възкресените ново небе и нова земя, а също и в огненото езеро.

Хората откриват нови области на господство, за добро или за зло, които преди това не са били покривани от юридическите тълкувания в съдилищата. Но това не омаловажава непроменимите юридически принципи на библейския закон. Хората са отговорни за правилното съобразяване на казусните закони на Библията към конкретните обстоятелства, или преди да предприемат действия като индивиди (себевладение), или като съдии, които изслушват дела, след като други са предприели действия и са в съда заради тях.

Личностност и интуиция

Раздаването на правосъдие не е безличностна дейност, тоест компютъризирано, математическо действие, тъй като хората са тези, които служат като съдии и подсъдими, а хората не са машини. Човешките дела не са чисто механични или цифрови; не са такива и техните формални правни конфликти.[11] Съобразяването на казусните закони към обстоятелствата задължително включва мислене по аналогия, което често е интуитивен процес – процес извън обсега на математиката.[12] Хайек пише: “Че съдията може или би трябвало да стига до своите изводи изключително чрез процес на логическо извеждане от изрични презумпции, винаги е било и трябва да бъде фантастика. Защото всъщност съдията никога не действува по този начин. Както беше истинно казано [от Роскоу Паунд, декан в Харвард], ‘обучената интуиция на съдията непрекъснато го води към правилни резултати, за които той е затруднен да даде неоспорими правни причини.’”[13] Или както Никълъс Джорджеску-Рьоген, може би най-брилянтният епистемолог, който икономическата професия някога е имала, описва проблема: “И именно защото обществото и неговата организация са в непрекъснато движение, истинското правосъдие не може да означава строго тълкуване на думите в писаните закони.”[14]

Човешкото мислене не може да действува без интуиция. Мисленето може да бъде прогресивно дисциплинирано или чрез спазваща завета интуиция, или чрез нарушаваща завета интуиция, но и в двата случая мисленето не е механично-числов процес. “Между пластичността на ума и механистичната структура на компютъра има непреодолима бездна. . . .”[15] Интуицията е неизбежният неизчислим елемент в цялото човешко мислене и вземането на решения. Интуицията свързва “стъпките” в процеса на човешката логика, процес, който всъщност не може да бъде показан като състоящ се от серия от отделни, различими стъпки. Процесът на мислене е континуум и той подлежи на промяна във времето, което също е континуум.[16] Джорджеску-Рьоген пише: “Континуумът на интуицията принадлежи на тази особена категория понятия, за които можем да си говорим един с друг, без да можем да ги дефинираме.”[17] Това изявление не отива достатъчно далеч: всички логически понятия притежават същото качество да не могат да бъдат точно дефинирани. Човешкият ум не е всезнаещ: абсолютно точните дефиниции винаги са избягвали на човешкия ум. Математикът-философ Алфред Норт Уайтхед казва, “В момента, в който напуснете утъпканата пътека на приблизителната яснота и се доверите на точността, ще срещнете трудности.”[18] Ще срещнете повече от трудности; ще срещнете провал. Както Джорджеску-Рьоген отбелязва, “всеки речник е ограничена съвкупност от символи.”[19] Структурата на речника “няма силата на континуума.”[20] Накратко, има неизбежен елемент на несигурност в упражняването на правосъдие. “Мерилото за всички ситуации на неопределеност, макар и число, няма абсолютно никаква научна стойност, защото може да бъде добито само чрез съзнателно осакатено представяне на действителността. Почти всеки ден чуваме хора да говорят за ‘изчислен риск,’ но никой още не ни е казал как го е изчислил, за да можем да проверим неговите изчисления.”[21]

Хората не са всезнаещи. Те не могат да познават сърцата на другите хора (Ер. 17:9). Само Бог познава сърцата на хората (Ер. 17:10). “Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (1 Царе 16:7). Но ние нямаме нужда да раздаваме съвършена справедливост, за да раздаваме достатъчна справедливост. Ние раздаваме предварителна справедливост и оставяме другото на Бога. Ето защо Бог изисква смъртното наказание: то незабавно предава човека в най-висшия съд, Божия престол. Бог не чака “биологичният часовник” на юридически осъдения да го предаде в Неговото присъствие за предварителния съд на Бога.[22]

Неизбежна казуистика

Въпреки невъзможността човек да може да заявява и налага съвършено, изчерпателно правосъдие, съдиите не трябва да бъдат съзнателно пристрастни в неизбежния процес на прилагане на библейския закон към публичните деяния според историческите обстоятелства. Съдиите не трябва да дават на хората законни основания да се оплакват, че библейският закон не е надеждно ръководство за произнасяне на присъди в историята. Единствено Божият закон е надежден за произнасяне на присъди в историята, поне по три причини. Първо, той отразява определени характеристики на Божието естество, както етични, така и онтологични (битието). Неговият закон е непроменим. Второ, той е построен така, че да изпълнява нуждите на хората, които по своята същност са направени по Божия образ. Законът е пригоден за хората и техните обстоятелства. Трето, библейският закон е пригоден за създанието и следователно служи като средство за господство за човека. Библейският закон свързва Бога, човека и създанието в йерархична верига.[23]

Учението за сътворението ни дава схващането за трансцендентния закон. Източникът на всеки закон е външен за вселената. Следователно законът може да бъде непроменим въпреки промените във вселената. Този възглед за закона е в радикално противоречие с Дарвиновия възглед за закона като напълно вътрешен – втъкан – в създанието. Дарвин и неговите интелектуални наследници обясняват целия живот на основата на случайни промени: случайни мутации и приспособявания в рамката на случайна или почти случайна безличностна промяна на средата.[24] (Пост-Хайзенберговата наука все повече изоставя Нютоновия възглед за детерминистична, предсказуема среда.)[25] Всички човешки закони в един Дарвинов свят трябва да бъдат относителни. Законът е част от общия еволюционен процес. Всяко съответствие между единия (общия закон) и многото (конкретните обстоятелства) не може да продължава повече от миг. Дарвинизмът произвежда процесна философия: утвърждаването на свят, лишен от постоянни стандарти.[26] Море от случайност обгръща Дарвиновата вселена, заплашвайки да потопи всички острови на непроменимост. Случайността също обгръща ума на самопровъзгласилия се автономен човек.[27]

Правна предсказуемост

Справедливоста е едновременно лична и безпристрастна. Бог не гледа на лице, учение, което се повтаря отново и отново в Библията, както видяхме.[28] Космическият персонализъм, тоест Божият изчерпателен съд на всеки факт във вселената, изисква юридическа безпристрастност за човешките съдилища. Хората трябва да мислят Божиите мисли след Бога, в границите на своето естество като създания. Истината стои преди приятелството или омразата, класата или общественото положение. Библейският закон не е класов закон, обратно на твърдението на марксистите. Той не е продукт на класова борба. По-правилно е да се каже, че арената на приложението на библейския закон е историческият резултат от етичния конфликт между човека и Бога. Конфликтите между хората са резултат от този етичен конфликт между човека и Бога (Яков 4:1), но тези конфликти не са произхода на библейския закон. Библейският закон, да използваме терминологията на Маркс, не е “надстройката,” произведена от “базата” на класовата борба. Законността и вечно задължителния характер на Божия закон нямат нищо общо с успеха или неуспеха на дадена икономическа класа. Нито бедните, нито богатите могат законно да претендират за право на произволно благоприятно отношение от страна на съдиите. Юридическият произвол трябва да бъде намален до минимум.

Характерна особеност на библейското правосъдие, следователно, е неговата предсказуемост. Гражданите в едно библейско общество имат достъп до закона. Те могат да го разберат. Те могат да упражняват себевладение в своите взаимоотношения, защото знаят какво е да нарушават закона. Те знаят какво Бог очаква от тях позитивно и знаят санкциите, които Той ще доведе срещу тях негативно. Тази същата увереност и разбиране на библейския закон могат да се предадат на правосъдната система в обществото. Хората знаят, че съдиите са ограничени от същия закон, който ограничава и тях самите. Те знаят какво да очакват от своите земни съдии, защото знаят какво да очакват от своя небесен Съдия. Той е разкрил Себе Си пред тях в Своя закон.

Системата на съдебни заседатели

За да осигури решенията на съдилищата да не стават зависими от професионални адвокати и съдии, свободното общество създава съдебни журита. Теологичната основа на съдебното жури е свещеничеството на всички вярващи: всеки изкупен човек е левит. Левитите са изследвали закона и са давали съвети на съдилищата. В едно гражданско общество всеки гражданин е съдия. Гражданите могат да извършват арести и гражданите седят в съдебните журита, обявявайки вината или невинността на други хора. За да осигури утвърждаването на обикновените хора в техния контрол над властта да тълкуват и прилагат гражданското право (включително криминалното право), на сцената излиза учението за двойния риск. Веднъж като един човек е обявен за невинен, той не може да бъде съден отново за същото престъпление. Историческите корени на този юридически процедурен принцип могат да се открият в Библията.[29] Съвременната практика в съдилищата в САЩ да се позволяват граждански искове срещу хора, обявени за невинни по криминално обвинение, е извратена.

Всяко отслабване на правото на съд от жури от жури от равнопоставени на подсъдимия съдебни заседатели – включително и чрез “научно изследване” на съдебните заседатели от адвокатите – е атака срещу ненарушимата предсказуемост на закона. Това е опит да се направи законът играчка на правни специалисти на пълно работно време вместо прилагане от съдебните заседатели в съдебния процес на общи закони, които могат да бъдат разбрани от огромното мнозинство от онези, които са заветно под постановленията на тези общи закони. Ето защо съдиите трябва да бъдат избирани на основата на тяхната репутация за честност (Изх. 18:21). Етиката, а не умствената гимнастика на високообразовани правни специалисти, е Божията система на подбор на съдии. Ето защо Бог също изискваше Неговият закон да бъде четен публично на всички живеещи в Израел в годината на освобождението, веднъж на всеки седем години (Вт. 31:9-13). Той иска хората предварително да знаят какво Той изисква от тях морално.

Съдии и правосъдие

Прилагането на закона в идеалния случай трябва да бъде изолирано от личните връзки на съдията с подсъдимия, независимо дали те са позитивни или негативни. Враговете заслужават справедливост. Заслужават я и близките роднини. Всички хора заслужават справедливост, тоест безпристрастното (но никога безличностно) прилагане на библейския закон във всяка страна на техния живот – присъди, налагани не само от държавата, не дори предимно от държавата, а от всички форми на управление, включително себевладението. Емоциите на съдиите не са от значение; външната справедливост е от значение. Един изпълнен с емоции съдия има заповед от Бога да осигури същото безпристрастно правосъдие, което би било дадено от един незаинтересуван съдия. Емоцията не е важна; важно е себевладението под библейския закон. Бог е емоционален. Той мрази нарушителите на завета така страстно, както обича спазващите завета. Как иначе би създал вечно огнено езеро за Своите врагове? Поради Своята любов към тях? Едва ли. Защо иначе би препоръчал да правим добро на нашите врагове, за да може да насипе жар върху главите им (Рим. 12:20)? Давид можеше да каже, “Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се повдигат против Тебе? Със съвършена омраза ги мразя, за неприятели ги имам” (Пс. 139:21-22). Въпреки това, да отдаваме нещо по-малко от безпристрастно правосъдие означава да лъжесвидетелствуваме за характера и на закона, и на Законодателя.

Учението за изкуплението потвърждава този принцип за безпристрастност въпреки емоциите. Изискванията на закона трябва да бъдат изпълнени. Бог Отец не пожали собствения Си Син, въпреки Своето емоцонално отношение към Сина. Емоциите могат и да присъствуват в определени съдебни дела, но те не трябва да влияят на прилагането на Божиите стандарти в тези дела.

Трябва да разграничаваме чувствата в съдебната дейност – чувства в смисъл на интуиция – от емоциите относно хората, които са подсъдими. Чувството е неизбежно в съдебния процес, тоест реалното, но все пак интуитивно “чувство” за връзките между непроменимия закон и конкретните случаи, което един съдия усъвършенствува след години на изследване и изслушване на дела. Този вид чувство е вградено в съдебния процес. Емоцията може да присъствува или не в ума на съдията по време на конкретен процес, но нейното влияние трябва да бъде подтиснато от индивидуалния съдия. Ако неговите емоции повлияят на налагането на изискванията на закона и така засегнат резултата от делото, апелативният съд може да промени решението му.

Подтисничество и завист

Божият закон защитава частната собственост. Изгубените животни на неприятеля трябва да бъдат върнати от намерилия ги и на животните трябва да се помогне от този, които ги види в затруднение (Изх. 23:4-5). Животните не трябва да бъдат оставяни да подивеят, защото те са под господството на човека. Опитомените животни са оръдия, използвани от човека в неговата задача за господство. С други думи, и човекът, и животното са под закона. Съседите са задължени от Бога да изгубят време и усилия, подтискайки всяка емоция на отмъщение, за да се уверят, че средствата за господство са върнати на законния им собственик. Намерилите не трябва да задържат намереното, освен ако станат купувачи. В един смисъл това е изискване за благотворителност; в друг смисъл това е просто уважение към реда на сътворението и неговата основана на закона йерархия на ръководство и отговорност.

Никоя група в обществото не може законно да бъде подлагана на подтисничество. Тук контекстът поставя “подтисничество” в категорията на правното отсъждане, не частното икономическо подтисничество. Не трябва да има лъжливо или пристрастно правосъдие. (Под “пристрастно” имам предвид както “съзнателно непълно,” така и “не безпристрастно.”) Производителността на онези, които иначе биха били вероятни жертви на юридическа дискриминация, може да процъфти, когато те знаят, че ще им бъде позволено да запазят плодовете на труда си. Като пряк резултат се увеличава разделението на труда, тъй като хората с по-голямо желание си сътрудничат един с друг в производството. Продукцията на глава от населението се увеличава, а с нея се увеличава и благосъстоянието на глава от населението. Правната предсказуемост, продукт от безпристрастно правосъдие и непроменими правни стандарти, произвежда по-голямо благосъстояние от всяка друга система на справедливост.

Със справедливост за всички

Съдът трябва да бъде място на правосъдие за всички хора, без значение на тяхното икономическо положение. Лъжливото свидетелствуване е описано в Изход 23 като част от подтисничеството. Невинните трябва да бъдат защитавани (ст. 7), подкупите трябва да бъдат избягвани от съдиите (ст. 8) и чужденецът не трябва да бъде подтискан (ст. 9). Когато хората могат да имат основателна вяра в съдържанието на закона и надеждността на съдиите, те могат да си сътрудничат един с друг с по-малки разходи. Разделението на труда се увеличава, увеличава се и доброволната размяна. Производителността се увеличава в цялото общество. “Чудото на пазара,” с неговите ползи за всички индивиди, които служат на своите съседи като реагират ефективно на потребителското търсене, стават толкова познати на облагодетелствуваните, че може и да забравят източника на своите благословения: Бог и Неговия законов ред.

Едно общество, което е пълно с изпълнени със завист лъжесвидетели, които “подкрепят каузата на бедните” чрез лъжи в съдебната зала, университетско индоктриниране, манипулация чрез вина от амвона и настройване на обществото чрез масмедиите, е обречено общество, ако то продължи в своето непокорство. Себеправедността на завистливите няма да промени реалността на икономическите последствия от завистта. Цялата реторика относно “изцеляване на несправедливите обществени структури” и “осигуряване на справедливост за подтиснатите” няма да забави Божието осъждение, ако съдържанието на обещаната утопична реформация е основано върху политиката на завист.[30]

Като извращават правосъдието, хората разрушават основата на своите свободи и основата на своето благосъстояние, особено свободата си да спечелят от своята собствена находчивост, труд и спестовност. Те откриват, че другите все повече се колебаят да показват видими знаци на своя просперитет. Икономическият просперитет не може да оцелее, когато производителните членове на обществото се оттеглят от предприемаческите дейности – поемащия несигурност, ориентиран към бъдещето, задоволяващ потребителя стремеж към печалба – и се задоволяват да потребяват своето благосъстояние (и да го крият) вместо да се сбъскат с клеветите на лъжесвидетели, които ще се повдигнат против тях в името на бедните.[31]

Справедливост и производителност

Когато капиталът, включително човешкият капитал, постепенно се изтегля от пазара и се потребява, почти всеки губи.[32] Както кулаците (преуспели независими дребни фермери) в Съветския Съюз в началните месеци на 1930, които избиват своя добитък и го изяждат, вместо да го вкарат в новите колективизирани стопанства,[33] така обсадените със завист предприемачи си купуват автомобили Ролс-Ройс и “последна мода” стерео системи. Така поне могат да се наслаждават на своята обезценяваща се капиталова база, докато я има. Тази форма на потребление на капитала се наблюдава навсякъде в демократичния и социалистически Запад,[34] макар и не в капиталистическия Далечен Изток. Разходите за обществото? Всички изгубени възможности – заетост, новаторство и обща производителност – която тази капиталова база, ако е инвестирана разумно, би произвела.

Чрез своето непрекъснато лъжливо свидетелствуване срещу библейски законните форми на благосъстояние, завистливите насърчават унищожаването на капиталовата база на обществото. Същото правят и онези, които толерират завистта и не се борят срещу нея, или не я осъзнават такава, каквато е. А най-нелепо изглеждат състоятелните жертви на завистта, които дават израз на своя мазохизъм (или на своя отчаян стремеж към приемане от другите), като продължават да посещават и да издържат проповядващи завист църкви, и които изпращат пари на насърчаващи завистта евангелски сдружения, колежи и политици – и всичко това в името на Исус![35]

Без правна предсказуемост капитализмът като общестена система не може да процъфтява. Макс Вебер изброява предсказуемото право като една от петте главни характеристики на капиталистическата икономическа система.[36] Голяма част от юридическите и икономическите изследвания на Хайек, от Road to Serfdom (1944) до трилогията Rules and Order (1973-80), е посветена на демонстриране на връзките между формалното, общо, предсказуемо право от една страна и икономическата свобода и пазарната икономика от друга. Твърде много икономически ресурси биват прахосвани при обществените системи, характерни с юридическия си произвол – оскъдни ресурси, които иначе биха могли да бъдат използвани за намаляване на несигурността в прогнозиране на несигурното бъдещо потребителско търсене, вместо на несигурните бъдещи съдебни решения. Като намалява юридическата несигурност, библейското правосъдие освобождава ресурси, които могат да се използват за увеличаване на продукцията на единица вложен ресурс. Въпреки това библейският закон не трябва да се тълкува като продукт на капиталистическите институции; обратното, капитализмът е историческият резултат от цялостен житейски мироглед, благоприятен за типа правна предсказуемост, която произхожда от уважението към библейския закон.[37]

Лъжесвидетелство и организирана завист

На хората е заповядано да не пускат лъжлив слух. Това е конкретно приложение на закона срещу лъжесвидетелствуването (Изх. 20:16). Пускането на лъжлив слух е равнозначно на клевета; Бог отсича клеветника (Пс. 101:5). Като пускат лъжлив слух, хората застрашават ощетения си съсед, както и мира в обществото. Като подвежда съдиите и като ги подмамва да  вземат неправилни решения, човекът, който лъжесвидетелствува, застрашава доверието, което другите хора имат в съдиите и в библейската правосъдна система. Ето защо на лъжесвидетелите се налага сурово наказание: наказанието, което би било наложено върху жертвата на лъжата (Вт. 19:16-19).

Центърът на вниманието в този текст е върху лъжесвидетелите, корумпираните съдии и подтиснатите богати. “Подтиснатите богати”? Да. Законът предупреждава срещу облагодетелствуването на бедния в неговата кауза или в неговото дело. Но ако не трябва да облагодетелствуваме бедния като такъв, тогава бедният или бедните завеждат дело срещу някого или някаква група, които не са толкова бедни. Тази класификация за “не-бедни” включва преуспяващи чужденци (ст. 9), които желаят да останат като пребиваващи чужденци в градските области. Икономическият успех или надеждата за успех са мотивирали чужденеца да остане. Веднъж като преуспее, би било по-малко вероятно той да се върне при своя народ и обществото, управлявано от религията на неговия народ.[38] Явлението на преуспяващия оутсайдер е познато: китайците в Югоизточна Азия и Съединените Щати, индийците в Африка, чернокожите от Карибския басейн в Ню Йорк и евреите навсякъде по света.[39]

Това повдига един интересен въпрос. Какво става, ако лъжесвидетелят обвини преуспяващите хора въобще в злотворство? Какво става, ако той твърди, че богатите неизбежно са икономически подтисници, освен ако дадат своето благосъстояние или голямата част от своето благосъстояние на бедните? Не е нужно лъжесвидетелството да е насочено против отделен човек, за да има зли последствия. То може да бъде насочено против коя да е група: религиозна, расова, национална или класова. В този случай лъжесвидетелството срещу “богатите въобще” попада под Божието осъждение.

Философия или идеология, която осъжда богатите въобще, е също толкова извратена, както философия, която осъжда бедните въобще. Ако хората са богати, защото те или цялото им общество са се съобразили с библейския закон (Вт. 28:1-14), те не трябва да бъдат осъждани. Да бъдат осъждани те означава да бъде осъждан Бог и Неговият законов ред. Обратно, ако хората са бедни, защото те или цялото им общество са в бунт срещу Бога и Божия закон (Вт. 28:15-68), те не трябва да бъдат защитавани. Да бъдат защитавани означава да бъде защитаван Сатана и неговия законов ред.[40]

Двадесети век видя временното тържество на много философии, които насърчават наложена от държавата политика на насилствено преразпределение на благосъстоянието. Обикновено тези философии се проповядват в името на демокрацията. Всъщност, защитниците на тези философии предлагат преразглеждане на осмата заповед: “Не кради, освен чрез мнозинство.” Други версии на колективизма се рекламират като елитистки програми, които трябва да бъдат налагани на “богатите” в името на бедните, дори когато мнозинството от гласоподавателите се противопоставят на програмите. Тези философии като цяло лъжесвидетелствуват против богатите въобще, обвинявайки, че богатите са експлоатирали бедните в цялата история. Марксизмът е най-успешната и най-последователната от тези философии на организирана завист. Има много други: фабиански социализъм, национален социализъм (нацизъм), корпоративната държава (фашизъм), социална демокрация, популизъм, либерална теология, християнски социализъм, Новият световен ред, Новият международен световен ред, комуналната организация на Ню Ейдж и стотици други варианти. Тези философии са произвели политически движения, които притискат политиците да прокарват закони, които подтискат производителните: сегашните богати (но рядко “супербогатите”)[41] бъдещите богати, тоест всички онези, които харесват възможността да станат богати, тоест предприемачът от средната класа, независимият бизнесмен и потенциално производителният, но понастоящем беден човек, чиито пътища за напредък са отрязани.[42]

Заключение

Тъй като хората са под Бога и са отговорни пред Бога, правосъдието трябва да бъде безпристрастно и предсказуемо. То не трябва да бъде произволно, защото Бог не е произволен. Законът е едновременно непроменлив и теоцентричен, макар приложенията на Божиите непроменливи закони да могат да се променят и са се променяли в резултат на новите исторически обстоятелства. Библията ни дава нашите стандарти за прилагане, точно както ни дава и Божия закон.

Хората трябва да съдят на основата на Божия закон. Този процес на раздаване на правосъдие не е механичен. Той е личностен и заветен. Той включва използването на интуиция, или основана на Библията, или хуманистична. Няма избавление от “човешкото” в човешкото правосъдие. Това, което е нужно, за да бъдат възпрени хората от произвола в раздаването на правосъдие, е система на библейско право, която възпира полетите на юридическото въображение в ръководените от интуицията си съдии. Но никога не можем да премахнем напълно несигурността от съдебния процес. Цената на съвършено сигурната справедливост е астрономическа; тя би унищожила правосъдието.

Правната предсказуемост е една от фундаменталните исторически основи за развитието на капитализма в Запада. Възходът на основаните на завист политически и икономически системи сега заплашва производителността и самото оцеляване на Запада. Съдиите определят решенията си на основата на това какви са хората – “общо подтиснати” или “общо подтисници.” Това означава, че правото започва да “гледа на лица” като членове на икономически или политически класи. Хората лъжесвидетелствуват срещу институции и закони, които са произлезли от християнството и които са ни дали нашия настоящ просперитет.



[1] Gary North, The Dominion Covenant: Genesis (2nd ed.; Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1987)), pp. 249-50, 279, 379. (Цитирано оттук нататък като Genesis.)

[2] Gary North, Is the World Running Down? Crisis in the Christian Worldview (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1988), ch. 2.

[3] Gary North, Heaven or Hell on Earth: The Sociology of Final Judgment (предстои за издаване).

[4] Ronald J. Sider, Rich Christians in an Age of Hunger: A Biblical Study (Downers Grove, Illinois: Inter-Varsity Press, 1977), p. 84.

[5] James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1984), pp. 11-17.

[6] Ibid., pp. 1-3.

[7] Ibid., pp. 12-17.

[8] Сравни Greg L. Bahnsen, Theonomy in Christian Ethics (2nd ed.; Nutley, New Jersey: Presbyterian & Reformed, [1977] 1984), ch. 9.

[9] Евреите вече не жертвуват телци и агнета на Бога, показвайки, че те също признават това взаимоотношение между непроменимия закон и променящата се история.

[10] Виж Глава 4.

[11] Един наивен опит за откриване на безличностна програма за раздаване на справедливост вече е започнал. Една частна фирма, Дженеръл Роботикс Корпорейшън, започна експеримент през 1983 да предложи на хората “електронно жури.” Хората изпращат информация относно висящи дела (по федералното криминално право) и компютър анализира тези дела. Президентът на компанията, инженер, заяви, че федералните дела са най-лесни за количествено изразяване. Говорител на фирмата обяви: “Ние се опитваме да заместим топлите, живи, човешки съдебни състави със студен, мъртъв, роботски съдебен състав, така че гражданите да имат ясно и бързо отсъждане или арбитраж в техните спорове. Нашият девиз е ‘Безпристрастна справедливост под закона,’ което ще бъде добре дошло облекчение за всеки, който някога е бил на процес със съдебен състав.” Infoworld (Feb. 28, 1983), p. 1. Експериментът се провали на изпита на пазара: печалби и загуби. Той трябваше да се провали. Хората мислят аналогично; електронните компютри въобще не мислят; компютърните програми са построени числово (цифрово). Както компютърният програмист А. Л. Семюъл каза така добре, компютрите “са гигантски морони, а не гигантски мозъци.” A. L. Samuel, “Artificial Intelligence: A Frontier of Automation,” Annals of the American Academy of Political and Social Science, CCCXL (March 1962), p. 13.

[12] Висшата математика, както и всяко човешко мислене, също включва използването на интуиция. Общоприетото разбиране за математиката пренебрегва това. Съобразяването на естетичната чистота на математиката към външния свят също включва такива неща като вяра, гениалност и проницателност. То не е предсказуем, автоматичен процес и следователно не е “математическо.”

[13] F. A. Hayek, Law, Legislation and Liberty, vol. I of Rules and Order, 3 vols. (University of Chicago Press, 1973), pp. 116-17. Хайек продължава, като казва, че “Обратният възглед е характеристичен продукт на конструктивистичния [планиране отгоре надолу] рационализъм, който смята всички правила за съзнателно направени и следователно подлежат на изчерпателно изразяване” (p. 117).

[14] Nicholas Georgescu-Roegen, The Entropy Law and the Economic Process (Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, [1971] 1981), p. 82.

[15] Ibid., p. 90.

[16] Ibid., pp. 60-72.

[17] Ibid., p. 66.

[18] Alfred North Whitehead, Science and Philosophy (New York: Littlefield, 1948), p. 136; cited in ibid., p. 90.

[19] Ibid., p. 73.

[20] Idem.

[21] Ibid., p. 83.

[22] Този Божий съд е предварителен, защото Бог поставя душата или в небето, или в ада, които са временни места на пребиваване. Крайният съд идва при възкресението, когато тялото и душата биват съвършено съединени и хората биват изпратени или във вечното огнено езеро (Откр. 20:14-15), или в крайното изявление на новото небе и новата земя (Откр. 21).

[23] Gary North, Unconditional Surrender: God’s Program for Victory (3rd ed.; Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1988), pp. 94-115. Виж също Ray Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1987), ch. 2.

[24] North, Genesis, pp. 259-62, 267, 395-97.

[25] Германският физик Вернер Хайзенберг заявява през 1927 едно важно откритие на съвременната физика, принципа на неопределеността. Един учебник за студенти в колежите описва това на език разумно близък до английския: “Този принцип, който е изведен от вълновата механика, казва, че, независимо от техническите грешки на измерването, фундаментално невъзможно е е да се опише движението на една частица с безкрайна точност. Можем да определим положението на частицата с нарастваща точност, но като правим това, ние внасяме неопределеност в нейното движение, конкретно в нейната кинетична енергия. Обратно, можем да наблюдаваме кинетичната енергия с нарастваща точност, но тогава внасяме неопределеност в нейното положение.” G. S. Christiansen and Paul H. Garrett, Structure and Change: An Introduction to the Science of Matter (San Francisco: Freeman, 1960), p. 558.

Това заключение за границите на наблюденията в света на субатомните частици доведе до друго разстройващо откритие: самите светлинни вълни, които дават възможност на учения да наблюдава явленията, разстройват наблюденията (или правят наблюденията невъзможни) на нивото на субатомната физика. Разстоянията между електроните са далеч по-малки от най-малката светлинна вълна, така че светлината служи като покривало, което скрива това, което става. Ако в един “микроскоп” бъдат използвани по-малки гама-лъчи, те биха удряли електроните и биха ги “блъскали,” по този начин променяйки тяхното движение. Накратко, наблюдателят се намесва в наблюдението. “Качественият анализ на този аргумент показва, че отвъд всички инструментални грешки съществува, както е заявено от принципа на неопределеността, остатъчна неопределеност в тези наблюдения.” Ibid., p. 559. В резултат оптимизмът на учените относно Нютоновата механика като съвършено описание на физическата вселена изчезна.

Но това учебно обобщение за студенти избягва реалния проблем на съвременната квантова механика. Сега се казва, че неопределеността на вселената е фундаментална, не само неопределеност на измерването. Ненаблюдаваният “реален свят” се смята за статистически, а не за физически на субатомно ниво. Виж North, Is the World Running Down?, ch. 2.

[26] North, Genesis, pp. 273, 287, 323-24, 333-35, 339, 351, 355, 419-20.

[27] Cornelius Van Til, The Defense of the Faith (2nd ed.; Philadelphia: Presbyterian & Reformed, 1963), pp. 124-28. За подробна защита на тази теза от хуманистична гледна точка, виж William Barrett, Irrational Man: A Study in Existential Philosophy (New York: Doubleday Anchor, [1958] 1962).

[28] Вт. 10:17; 2 Лет. 19:7; Йов 34:19; Деян. 10:34; Рим. 2:11; Гал. 2:6; Еф. 6:9; Кол. 3:25; 1 Пет. 1:17.

[29] Greg L. Bahnsen, “Double Jeopardy: A Case Study in the Influence of Christian Legislation,” Journal of Christian Reconstruction, II (Winter, 1975), pp. 40-54.

[30] Gonzalo Fernández de la Mora, Egalitarian Envy: The Political Foundations of Justice (New York: Paragon House, [1984] 1987).

[31] Helmut Schoeck, Envy: A Theory of Social Behaviour (New York: Harcourt, Brace, [1966] 1970), pp. 46-47, 88, 290-91.

[32] Краткосрочните печеливши са: конкуренти, които вече не чувствуват във врата си дъха на конкуренцията от подтисканите, производителни капиталисти, които се изтеглят; правителствени бюрократи и корумпирани съдии, които получават достъп до подкупи; и хората, които са по-умели да спечелят на черния пазар, което е мястото, където ще се провеждат скритите сделки, когато правителството се изврати.

[33] За принудителната колективизация на Съветското земеделие, виж Lazar Volin, A Century of Russian Agriculture: From Alexander II to Khrushchev (Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1970), pp. 224-34.

[34] George Gilder, Wealth and Poverty (New York: Basic Books, 1981), ch. 15.

[35] Виж моето разглеждане на този самоубийствен феномен в David Chilton, Productive Christians in an Age of Guilt-Manipulators: A Biblical Response to Ronald J. Sider (4th ed.; Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1986). За свидетелство за теологичното отклоняване към либерализма на големите евангелски колежи, виж James Davison Hunter, Evangelicalism: The Coming Generation (University of Chicago Press, 1987), pp. 165-80.

[36] Max Weber, General Economic History, translated by Frank H. Knight (New York: Collier, [1920] 1961), p. 208.

[37] Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1986), особено Conclusion.

[38] Заслужава си да разгледаме вероятността една причина за икономическия и академичния успех на евреите през двадесети век да е съчетанието от съвременния секуларизъм и остатъците от историческа дискриминация. Секуларизмът приема, че религиозните разлики, които са основани върху догма или теология не са от значение или не би трябвало да бъдат. Това е отворило университетите, бизнеса, съсловните професии и повечето други институции за трудолюбивите евреи. В същото време неугасналото чувство на отделеност от обществото като цяло е дало на евреите усещане за заветна мисия: да надминат с делата си езическото мнозинство. Ако киселината на модернизма извърши своето предсказуемо дело, икономическият и обществен успех ще произвежда евреи, които вече нямат мислене на “аутсайдери,” и хуманистичният стремеж към единство ще подкопае усещането за заветна или семейна задача. Днес виждаме това в Съединените Щати, където евреите често се женят за неевреи, тъй като влизат в обществен контакт едни с други в светските университети. Както Шумпетер каза за капитализма, еврейските способности вероятно ще изчезнат в дълъг период от време поради своя успех. Самите светски институции, които позволяват на евреите да се съревновават без религиозни, обществени или расови ограничения, ще подкопаят тяхното чувство за “еврейство.”

[39] Thomas Sowell, The Economics and Politics of Race: An International Perspective (New York: William Morrow, 1983), Pt. I.

[40] R. J. Rushdoony, “The Society of Satan,” Christian Economics (July 7 and Aug. 4, 1964); reprinted in Biblical Economics Today, II (Oct./Nov. 1979).

[41] Ferdinand Lundberg, The Rich and the Super Rich (Secaucus, New Jersey: Lyle Stuart, 1968).

[42] Виж, например, Walter Williams, The State Against Blacks (New York: New Press, McGraw-Hill, 1982).





Tools of Dominion
Copyright © 1988 Gary North
превод Copyright © 1999 Божидар Маринов