Средство за господство
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Глава 33
Глава 34
Заключение

Приложение А
Приложение Б
Приложение В
Приложение Г
Приложение Д
Приложение Е
Приложение Ж
Приложение З

   

Средство за господство
  Home    от Гари Норт  

29

ПРОКЛЯТИЕТО НА НУЛЕВИЯ РАСТЕЖ

Но да служите на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам всяка болест изпомежду ви. Не ще има пометнала или нераждаща в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно (Изх. 23:25-26).

Като се има предвид естеството на обявените благословения, има само един възможен източник за тях: Бог. Държавата е неспособна да приложи тези позитивни биологични санкции в историята.

Бог е Съдията, както в историята, така и във вечността. Когато Бог раздава правосъдие, Той върши поне три неща: 1) оценява мислите и действията на човека според изисквания на Своя закон; 2) обявява присъдата, “виновен” или “невинен”; и 3) налага подходящите санкции, проклятия или благословения.

Това което като цяло не се разбира или не се подчертава достатъчно, е, че Бог прави това в Своето положение на Баща. Той създаде човека по Своя образ. Божият образ в човека е това, което довежда човека под Божиите санкции. Това е, което го прави юридически отговорен пред Бога. Бог поставя действието на закона в сърцето на всеки човек; всеки човек е способен да разбере етичните стандарти, които Бог постановява. Всеки човек има достатъчно знание, което да го осъди в деня на съда. “Понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което е от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона, написано в сърцата им, за което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду им, или ги оправдават” (Рим. 2:14-15).

Бог Бащата лиши Адам от наследство, но Той осиновява онези, които са били избрани от Него в Исус Христос преди създанието на света. “Благословен Бог и Баща на нашия Господ Исус Христос, който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; като ни е избрал в Него преди създанието на света, да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благоволението на Неговата воля” (Еф. 1:3-5). Двете най-основни санкции във времето и във вечността – наследството и лишаването от наследство – биват налагани от Бога в Неговото служение като Главата на семейството. Ето защо главата на земното семейство е този, който е най-близо юридически до Божията роля като Съдия, а не държавният служител или църковният служител.

Наследство и лишаване от наследство

Изходът е бил юридически основан върху положението на Израел като Божий син. Бог каза на Мойсей: “А ти кажи на Фараона, Така говори Йеова, Израил Ми е син, първородният Ми; и казвам ти, Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти” (Изх. 4:22-23). Неговата способност да избави Своите хора от робство в Египет беше белегът на Неговото служение като Баща и белегът на подчинението на Израел под Него като син. От този момент нататък първостепенният въпрос за националния Израел щеше да бъде: “Аз ли съм синът, който ще наследи?” И свидетелствата, поколение след поколение, показваха отговора: не. Израел беше окончателно лишен от наследство когато истинският Син, Исус Христос, дойде да вземе Своето наследство и юдеите отказаха да уважат Неговите искания:

Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство, и никога досега не сме били никому слуги; как казваш Ти, Ще станете свободни? Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото Моето учение не напредва във вас. Аз говоря това, което съм видял у Баща Ми; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови деца, Авраамовите дела щяхте да вършите. А сега искате да убиете Мене, човека, който ви казах истината, който чух от Бога. Това Авраам не е сторил. Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Баща имаме, Бога. Исус им рече: Ако беше Бог вашият Баща, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати. Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата е баща (Йоана 8:33-44).

Исус нарече юдеите незаконородени. Незоконородените трябваше да бъдат отсечени от съдебно служение (“събранието”) в Израел поне за десет поколения (Вт. 23:2).[1] Затова Исус също заяви: “Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му” (Мат. 21:43). Бащата имаше намерение да отсече Своя син Израел поради това, което Израел направи на Неговия истински Син, Исус Христос.[2]

Бог, в Своето служение на небесен Баща е този, който служи като първообраз на земния съдия. Бащата като глава на своето семейство, а не църковния служител и държавния служител, е този, който най-точно разкрива в историята Бога като Съдия.

Бащата като възмездител

Човешкият баща раздава наказания и награди на своите деца. Той се отнася към като деца по време на техният период на зависимост и йерархично обучаване. Исус заяви: “И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска синът му хляб, ще му даде камък? Или риба, вместо риба ще му даде змия? Или поиска яйце, ще му даде скорпион? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате добри неща на децата си, колко повече Небесният Баща ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него?” (Лука 11:11-13). Авторът на Посланието към Евреите пише: “А без вяра не е възможно да бъде угоден; защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и Той възнаграждава ония, които Го търсят” (Евр. 11:6). Съдебната власт на земния баща да раздава поощрения на онези, които прилежно му служат, е първостепенният белег на неговата уникална заветна власт.

Бог раздава награди в историята. Същото правят и земните бащи. Нито от църквата, нито от държавата се очаква да раздават награди, когато издават формални присъди. Съдиите на тези две назначени от Бога (но и ограничени от Бога) заветни институции, трябва да се отнасят към хората като към пълнолетни. Те трябва да решават спорове, които възникват между законово пълнолетни хора. Те трябва да подготвят хората да служат като глави на своите семейства, а не да се отнасят към тях като към деца. По тази причина, нито църквата, нито държавата трябва да раздават земни награди в края на всеки съдебен процес. Те трябва да обявяват правното положение на страните в спора – виновен или невинен – да наложат негативни санкции върху виновната страна и да освободят невинната страна от по-нататъшни задължения.

Това означава, че съдиите не трябва да раздават позитивни санкции от правителството на хората, които са обявени за “невинни.”[3] Защо? Защото това би превърнало съдиите в тирани и/или в слуги на подмазвачи. Така съдиите биха започнали да искат подкупи: не задължително парични подаръци, но подмазвания, които да ги карат да се чувствуват важни. Така те постепенно биха се ориентирали от религията на господството към религията на силата. Съдиите не трябва да издават заповеди и да печелят верни последователи; те са упълномощени да разрешават спорове. Библейското общество не е бюрокрация отгоре надолу; то е възходяща система от апелативни съдилища.

Съдиите са в средата на йерархия. Те са правните служители на Бога и също са служители на тези, които са под тяхната съдебна власт. Те са служители нагоре към Бога и надолу към хората. В един библейски граждански ред, онези, които са под съдиите, са всъщност суверенни изпълнители във възлагането на заветна власт. “Изберете между племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас” (Вт. 1:13). “Да си поставяш между племената съдии и надзиратели във всичките си градове, които ти дава Господ твоя Бог; и те да съдят хората справедливо” (Вт. 16:18). Следователно, никога не трябва да има единствен краен глас на човешка власт, докато Исус Христос започне да говори Своите присъди на крайния съд. Библията разделя властта на серии от йерархии, които премахват крайната власт от кой да е единствен индивид или група.

Мечтата на нарушителя на завета е или да разруши тази система на разделена власт и да я замени с низходящ централизиран ред (тотална държава), или да премахне всякакъв йрерахичен ред и да придобие автономия за себе си (анархия).

Сравняване на свръхестествените системи на власт

Видимият белег на Божията власт е Неговата способност да налага осъждения в историята: благословения и проклятия. Той е невидим; Неговите благословения и проклятия са видими. Израел беше предупреден: “И ще станеш за учудване, за поговорка и за презрение на всичките племена, между които Господ ще те отведе” (Вт. 28:37). Бог може да избави Своите хора; Той също може да ги отведе отново в робство под чужд народ.

Сатана подражава на Бога, когато обещава на своите последователи благословения и проклятия. Но той не притежава нищо собствено. Той е крадец[4] и незаконен заселник в историята.[5] Нито неговите заплахи, нито неговите подаръци трябва да се вземат насериозно. Всички негови обещания и заплахи са заблуди, които предназначени да отклонят видението на хората от Божиите истински обещания и истински заплахи. Исус предупреди хората да се боят от Бога, не от Сатана: “Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но бойте се от онзи, който може и душа и тяло да погуби в ада” (Мат. 10:28).

Бог притежава света; следователно, Той има властта да раздава благословения от Своя собствен капитал. Сатана не може да даде благословения, които не е откраднал преди това. Белегът на имитацията на власт на Сатана е неговата способност да заблуждава хората да вярват в нещо за нищо при всякакви други условия, но не и Божията благодат. (И дори Божият безплатен дар на благодат към човека беше платен от Исус Христос.) Бог раздава истинските подаръци; Сатана създава илюзия, че раздава повече подаръци, отколкото взема, но всъщност той трябва да взема повече, отколкото дава. В неговия свят винаги има загуби, объркване и заблуждения.[6] Сатана винаги работи с дефицит.

Бог е независим от Своето създание; Сатана е зависим от Божието създание и от Божия незаслужен дар на време, познание и власт към Сатана.[7] Сатана може да прави само това, което Бог му позволява (Йов 1). Затова Бог казва на Своите служители да служат на другите, защото Той има властта да обновява тяхната сила и техните икономически ресурси. Сатана казва на своите последователи да изискват служение от другите, защото той няма властта да обновява тяхната сила и техните икономически ресурси. Бог дава; Сатана краде. Божието служение се движи от центъра (производителността) към периферията (нуждаещите се). Служението на Сатана се движи от периферията (събирането на данъци) към центъра (централизираната политическа власт). Божиите благословения отразяват движението на Святия Дух. Благословенията на Сатана отразяват свиването на неговото царство в историята. Бог донася икономически растеж; Сатана донася икономическа рецесия. Бог увеличава капитала на обществото; Сатана консумира капитала на обществото. Тези конкурентни системи на свръхестествени заветни санкции се отразяват в конкурентните икономически системи, които прилагат на практика техните конкурентни етични и правни принципи: капитализмът на свободния пазар срещу социалната държава, била тя кейнсианска, социалистическа или марксистка.

Господство чрез служение

Библейският принцип на властта във всяка област на живота е следният: колкото по-голямо е служението към другите, толкова по-голяма е властта над другите. “И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга” (Мат. 20:27). “А по-големият между вас нека ви бъде слуга” (Мат. 23:11). Слугата не взема; слугата дава. Затова Исус Христос е най-големият слуга с най-голямата власт: Той даде Своя живот за човечеството въобще и конкретно за Своите последователи (1 Тим. 4:10).[8] Сатанинската версия на господството е обратна на този библейски принцип. Сатана учи, че колкото е по-голяма властта над другите, толкова по-голямо е служението, получено от другите.

Трябва да се разбере, че библейският принцип на служението не се изявява по един и същи начин във всяка институция. Това, което е правилно служение за бащата, не винаги е правилно за държавния служител, и обратното. Също, двете са различни от това на църковния служител. Хората трябва да служат и да дават; но конкретното служение определя какво точно да се дава и при какви условия.

Белегът на месианската държава е, че тя раздава награди на онези, които прилежно й служат. Тя извлича капитал от всички групи, но връща плячката (минус поне 50 процента “за управление”) на своите поддръжници и клиенти. Държавата постепенно превръща своите граждани в доживотни слуги (които плащат, но може да получат или да не получат нещо обратно) и деца (които се покоряват, но също и получават по нещо). Бюрократите, като т.нар. “обществени служители,” стават действителните господари. (Кажете на човека, който стои пред данъчния инспектор, че данъчният инспектор всъщност е служител и че данъчната служба наистина е служба.) Месианската държава превръща своите граждани във вечни слуги и деца, а след това този псевдородител си събира наследство от истинските семейства в обществото.[9]

Тъй като и църквата, и държавата са агенции, които са зависими от хората под тяхната власт за финансова издръжка, нито едната от двете не трябва да раздава награди на хората, които са обявени за юридически невинни в съдебен процес. Виновните страни трябва да плащат на своите жертви. Съдът възстановява доколкото е възможно status quo ante (лат. предишното състояние, бел. прев.); това включва реституция. Те трябва да раздават правосъдие, не да раздават награди.

Производителност и съдебна власт

Семейството, обратно на църквата и държавата, е независима производителна единица. То не е просто необходима защитна агенция, чиито услуги правят възможни икономическото творчество и икономическия растеж, както е случаят с държавата. То създава нетно благосъстояние чрез уменията и талантите на своите членове. Първостепенната производителност на семейството като цяло произтича от бащата. Главният съдия обикновено също е главен доставчик на прехраната на семейството.[10] Следователно бащите могат законно да раздават награди на онези, които те обявяват за “невинни,” както да налагат санкции върху онези, които те обявяват за “виновни.” Те могат да използват и “моркова,” и “тоягата.” За разлика от съдиите на църквата и държавата, бащите печелят благосъстояние чрез своя собствен труд; те не разчитат нито на десятък, нито на данъци, за да напълнят семейния бюджет. Следователно, бащите имат правото да раздават награди в своето юридическо положение на съдии. В този смисъл те са съдии, които са уникално подобни на Бога, който също не е зависим от производителността на хората под Неговата власт. “Ако огладнеех, не бих казал на тебе; защото Моя е вселената и всичко, което е в нея” (Пс. 50:12).

Когато библейското гражданско управление произнася присъда чрез своите упълномощени представители, то може законно да налага само негативни санкции. То не възнаграждава онези, които са обявени за “невинни.” То просто ги избавя от робство или от заплахата от робство. Забранено му е да издава позитивни постановления, нито пък може законно да раздава позитивни награди на онези, които са обявени за невинни. Защо библейски определената държава трябва да бъде само агенция за негативни санкции? Защото предназначението на държавата не е да подражава на Бога като възмездител на онези, които прилежно Го търсят и Му се покоряват. Тя също не трябва да прави хората праведни. Нейната цел е да защитава хората под нейната законна власт от злите деяния на други хора, които също са под нейната власт. Функциите на държавното управление са изключително негативни – забрана на определени публични зли деяния – и следователно нейните санкции са изключително негативни.

Историята: Циклична или линейна?

Връщаме се към санкциите в Изход 23:25-26: “И Аз ще отмахвам всяка болест изпомежду ви. Не ще има пометнала или нераждаща в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно.” В природата има позитивни санкции.

Тези санкции предполагат, че природата не е нормативна; всъщност, природата е под проклятие в резултат от етичния бунт на човека (Бит. 3:17-19). Хипотезата за т.нар. “природен баланс” предполага или автономен процес на временно линейно локално развитие в обща рамка на разлагане (дарвинизъм и космическа ентропия), или вечен процес на редуване на развитие и космическо разлагане (космически цикли). И двата възгледа относно природата са напълно противоположни на библейския възглед. Библейският научен мироглед е основан на темата за смъртта и възкресението.[11]

Нарастването на човешкото население, ако е насочвано от Бога в отговор на нарастващото зачитане на Божия закон, е нормативно. Същото е и с икономическия растеж (Вт. 8). Не обществени или природни цикли, а линейното развитие е Божият исторически отговор на етичното съобразяване на хората с Неговия законов ред. Божият законов ред е предназначен да насърчава бързото изпълнение на условията на завета за господството. Бог не желае природата да остава управлявана от закона на джунглата, пустинята или на вечния лед. Той иска етичното покорство на човечеството. Когато хората Му дадат своето покорство, Той обещава да разшири тяхната власт над природата в историята.[12] Разширяването на управлението на човека над природата се забавя предимно поради етиката на бунта, а не чрез вътрешни “граници върху растежа” в природата. Индивидуалните граници могат да бъдат преодолени за няколко поколения, макар и не на нулева цена.

Грехът и непокорството бяха това, което попречи на евреите в постигането на възложените им задачи. Те се обърнаха към боговете на Ханаан – богове на фестивалите на хаоса, вечните цикли и унищожението на времето.[13] Това, което попречи на евреите да се умножат и да напълнят земята не беше хипотетичната автономна спирачка на биологичната “негативна обратна връзка”; пречката беше тяхното възприемане на ханаанските религии на цикли на растеж и разпадане. Те започнаха да изработват следствията от тези вражески религии и Бог им позволи да потопят своето общество в парализиращия песимизъм на езическите вярвания. Той им даде това, което искаха, но изпрати мършавост в душите им (Пс. 106:15). След това ги разпръсна: чрез асирийците, вавилонците, гърците и накрая чрез римляните. Това беше изпълнението на пророчеството за Божиите негативни заветни санкции върху народа в историята: “Господ ще те разпръсне между всички народи от единия край на света до другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти си познавал, нито бащите ти, на дърво и на камък. Но и всред тия народи не ще намериш покой, нито ще има почивка за стъпалото на крака ти; но там Господ ще ти даде треперене на сърцето, помрачаване на очите и изнемогване на душата” (Вт. 28:64-65).

Покорство и биология

Дали господството е биологично по своята същност? Можеше ли растежът на израилтянското население да бъде дори по-бърз от този в Египет? В Египет нямаше гаранция срещу помятания. Накратко, това, което е биологически ненормално – никакви спонтанни аборти – е обявено от Бога като обществено и исторически нормативно за Неговите изкупени хора. Дали Бог очакваше от тях да напълнят земята само за няколко века?

Раждаемостта би могла да бъде намалена от Бога, или пряко, или, както в съвременния свят, чрез развитие на технологии против зачеването. Така раждаемостта би могла да спадне в отговор на нарастващия натиск на демографския растеж. Възможно е Бог да е забавил видимото изпълнение на демографската част от завета за господството. Не ни е казано, обаче, че такова забавяне е нормативно. В откровението на Бога към Неговите старозаветни хора няма никакво указание, че те ще имат нещо друго освен големи семейства, никакви спонтанни аборти и висок прираст, ако се съобразят с Неговия закон. Определено, Бог им беше предложил биологичната възможност за бърз демографски растеж.

Биологични благословения

Изход 23:25-26 говори за Божиите позитивни санкции в историята. Тези санкции са биологични. “Но да служите на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам всяка болест изпомежду ви. Не ще има пометнала или нераждаща в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно.” Безспорно е кой трябва да е източникът на такива позитивни санкции: Бог Бащата. Държавата не е способна да даде такава награда. Така, като обещава биологични награди, Бог заявява Своето заветно служение като Баща.

Като роби в Египет евреите вече бяха преживели това, което би трябвало да е най-бързият регистриран демографски растеж. Ако използваме изчисленията на Донован Курвил за 215 години от Йосиф до изхода, едно-единствено семейство, плюс слугите, израстна за два века до около два милиона души (Изх. 12:37). От математическа гледна точка, такова увеличение може да се обясни само ако предположим, че по време на първия век от престояването на Израел в Египет, други племена и дори египтяни доброволно са се присъединявали към евреите чрез повярване и обрязване по време на епохата на просперитета в Гесенската земя.[14]

Дори след изхода, Бог им каза, че техният брой не е достатъчен, за да бъдете способни да завладеят земята на Ханаан изведнъж. Говорейки за езическите общества, намиращи се все още в земята, Бог каза: “Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове. Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, докато се размножиш и завладееш земята” (Изх. 23:29-30).

Това е изключително важен текст. Първо, той потвърждава властта на човека над земята и животните. Дори морално извратените ханаански племена притежаваха дадена от Бога власт над природните дела. Хората, а не животните, трябва да завладяват земята.[15] Второ, този текст предупреждава Божиите заветни хора срещу опита да постигнат незабавно господство. Те първо трябва да увеличат броя си, уменията си и капитала си, преди да очакват да царуват над създанието. Езичниците притежават умения и капитал, които са важни за продължаването на човешкото господство. Езичниците могат да бъдат способни управители. Техният труд може да бъде използван от Бога и обществото, докато дойде епоха, в която Божиите хора са готови да упражняват първостепенно ръководство на основата на Божия закон. До този момент етичните бунтовници или ще бъдат новородени чрез Божията благодат или постепенно ще бъдат изместени от новите управители на земята.[16] Дотогава Божиите хора трябва да се задоволяват да чакат търпеливо, усъвършенствувайки своите управленчески способности и увеличавайки своя брой. Господството е етичен процес, процес на себевладение под Божия закон.[17]

Бог обеща на Своите хора конкретна награда за заветна вярност (23:25): здраве, включително отсъствие на спонтанни аборти сред хората и сред домашните животни. Това условно обещание би дало възможност на евреите, ако те останеха верни като народ, да постигнат по-бързо обществено господство. В крайна сметка то би довело до завладяване на цялата земя, ако същият темп на растеж, който имаха в Египет, се беше запазил за още няколко века.

Биологични проклятия

Бог обеща да ги изцелява, ако те останеха верни към Него. Но ако откажеха да Му се покоряват, Той обеща да ги доведе под негативните биологични санкции, които ги сполетяха в Египет:

Ако не внимаваш да изпълняваш всичките думи на тоя закон, които са написани в тази книга, и не се боиш от това славно и страшно име, ЙЕОВА ТВОЯ БОГ, тогава Господ ще направи ужасни язвите върху тебе и язвите върху потомството ти, язви големи и непрестанни, и болести зли и непрестанни. И ще навлече върху тебе всичките египетски болести, от които ти се боеше, и те ще се залепят за тебе; още и всяка болест и всяка язва, която не е написана в книгата на този закон, Господ ще ги нанесе на тебе докато бъдеш изтребен. Ще останете малцина на брой, докато по множество бяхте като звездите на небето; защото ти не послуша гласа на Господа твоя Бог (Вт. 28:58-62).

Тези негативни национални санкции биха били видим символ на тяхното връщане в Египет, обръщане на изхода, преход от благодат към гняв. Богът, който донася здраве като колективно заветно благословение, е също Богът, който донася болести кат колективно заветно проклятие. Текстът конкретно казва, че язвата е негативна санкция, използвана от Бога да призове неговите хора обратно при Него като заветна единица. Ето защо Бог осъди Израел с язва, която уби 70,000 души, когато наказа Давид за незаконното преброяване на хората. “И тъй, Господ прати мор върху Израил от оная сутрин до определеното време; и измряха от хората, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже” (2 Царе 24:15). Болестите въобще също са негативна заветна санкция. (Това, че някои християни потвърждават позитивната санкция на здравето като идваща от Бога, но заедно с това отричат негативната санкция на болестта, свидетелствува за тяхната враждебност към библейското учение за заветния съд. Ние трябва позитивно да изповядваме Христос като Изцелител и негативно да изповядваме Христос като Господаря на язвите. Да откажем да правим второто е равнозначно да проповядваме небето, но да отричаме ада.)[18]

Това, което Бог не обеща, беше заветна неутралност. Той не обеща просто стагнация. Тези обещани биологични санкции отнемат; те не просто “не добавят.”

Заветната причина и следствие: Продължителност на живота

Народ, който се характеризира с нарастваща продължителност на живота, е очевидно под Божиите благословения на обща благодат. “Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог” (Изх. 20:12). Както Павел напомни на своите читатели: “Почитай баща си и майка си; което е първата заповед с обещание” (Еф. 6:2). В крайна сметка, когато народите се съобразят заветно с Бога, Бог обещава да възстанови нещо подобно на продължителността на живота на хората преди Потопа – заветно обещание, което е най-големият препъни-камък в Библията за амилениалната есхатология: “Там не ще има вече младенец на няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си; защото дете ще умре стогодишният, а грешник стогодишен ще бъде проклет” (Ис. 65:20). Това обещание се намира в група обещания, предимно икономически по своето въздействие:

Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат наум. Но вие веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам; защото, ето, създавам Ерусалим за радост, и хората му за веселие. Аз ще се радвам за Ерусалим и ще се веселя за хората Си, и няма да се чуе вече в него глас на плач, нито глас на ридание. Там не ще има вече младенец на няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си; защото дете ще умре стогодишният, а грешник стогодишен ще бъде проклет. Те ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее; няма те да насадят, а друг да яде; защото дните на Моите хора ще бъдат като дни на дърво, и избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си. Не ще се трудят напразно, нито ще раждат деца за бедствие; защото те са поколение на благословените от Господа, а също и потомството им (Ис. 65:17-23).[19]

Карта на продължителността на живота

Ако погледнем карта на света, която показва средната продължителност на живота, откриваме, че има около 36 нации, които имат средна продължителност на живота над 70 години. Това е максималната средна продължителност на живота от времето на Мойсей (Пс. 90:10). Тези нации са Съединените Щати и Канада в Северна Америка, Япония, Тайван, Нова Зеландия и Австралия, Великобритания и Ирландия, Норвегия и Швеция, Исландия, всички нации в континентална Европа освен Турция (по-голямата част от която е в Азия), Чили, Аржентина, Уругвай и малките петролни кралства на Кувейт и Обединените Арабски Емирства.[20] Тази висока продължителност на живота се появява едва в края на деветнадесети век. Никакви големи медицински открития не са направени от средата на 40-те, когато бяха открити антибиотиците и съвременните инсектициди.[21]

Увеличаването на продължителността на живота е резултат от много фактори, най-забележителните от които са нарастващото благосъстояние на глава от населението, по-добрата лична хигиена, серума против дребна шарка, ваксините, по-добрата канализация, подобреното пречистване на водоснабдяването и откриването и пускането на пазара на “супер-хапчетата” от средата на 30-те до средата на 40-те, включително сулфонамидите и пеницилина. Без съвременната технология и съвременните капиталови пазари нито едно от тези открития не би било вероятно.

Основното увеличение на продължителността на човешкия живот идва в резултат на спадащата детска смъртност. Едно изследване изчислява, че през шестнадесети и седемнадесети век детската смъртност сред управляващите фамилии в Европа е била над 200 на 1,000 раждания.[22] Тя спада до 70 на 1,000 през деветнадесети век.[23] В Съединените Щати след 1900 детската смъртност спада с 2.5 процента годишно до 65 през 1930, като подобен спад се наблюдава във всички нации, преминаващи през бързо икономическо развитие.[24] До 1961 тя е спаднала до 26 смъртни случая на 1,000 през първите пет години, а до 1980, до около 12.[25] Снижената детска смъртност е причината статистиката да показва, че живеем по-дълго през този век. “Сравняването на таблиците за продължителността на живота за различни страни в различни епохи показва, че макар продължителността на живота да нараства от 35 до 70 години, около четири пети от увеличението е резултат от намаляване на смъртните случаи при хора под 70-годишна възраст. . . .”[26]

Това, което става в индустриализираните нации през последния век е просто безпрецедентно в записаната човешка история: бебетата, чиито майки им позволяват да оцелеят, оцеляват. (Между другото, между 35 и 55 милиона аборта се извършват по целия свят всяка година.)[27] Както ученият по демографски науки Джордж Столниц заключава през 1955, увеличението на продължителността на живота в Запада през последния век вероятно далеч надхвърля придобивките през последните две хилядолетия.[28] Всъщност, дори по-забележително от това: най-голямата част от увеличението в Западна Европа и англоговорящата част от Северна Америка идва между 1850 и 1900.[29] Това е допълнително свидетелство, че голямата част от придобивките на Запада в продължителността на живота след 1900 идва чрез намаляване на детската смъртност, тъй като този период е белязан от бързо намаляващи темпове на детската смъртност. В Запада се наблюдава рязко увеличаване в средната продължителност на живота, тоест забележителен спад в разликите между различните страни в региона.[30] Днес “Запад” означава предимно високи технологии и ниска смъртност, а не география, раса или религия.

Това не отрича ли презумпцията на Изход 23:25-26, а именно, че Бог възнаграждава Своите заветни хора с дълъг живот? Не; това означава, че Той възнаграждава овези общества, които спазват видимите етични изисквания за Неговия завет, дори да не се придържат към формалното теологично изповядване на вярата в Триединството. Както Ниневия, която избягна Божия гняв, като се покая от своите видими грехове, въпреки факта, че не потвърди завета,[31] съвременният свят е възприел протестантската работна етика и пуританския възглед за времето и спестяването, без да е възприел протестантството.

Какво да кажем за третия свят? Въвеждането на ДДТ и антибиотиците в страните от третия свят се радва на значително внимание от онези, които се опитват да обяснят демографския взрив в тези райони след Втората Световна война. Друга причина е нарастващата урбанизация на много области и въвеждането на съвременни земеделски техники. Двете най-пренебрегвани първостепенни технологични въведения, които са увеличили продължителността на живота в изостаналите страни, според икономиста Питър Дракър, са били въвеждането от неизвестен американец през 60-те години на 19 век на мрежи от месина за вратите и прозорците, които биват възприети от бедните семейства за възпиране на летящите насекоми, и отделянето на питейното водоснабдяване от отпадъчните води, технология, известна още преди Александър Македонски. Тези две пренебрегвани открития са главния здравен компонент в демографския взрив в третия свят, твърди той.[32]

СССР: От медицинска гледна точка, страна от Третия Свят

Съветският Съюз е най-голямото статистическо изключение сред главните индустриални нации. Регистрираната продължителност на живота там не е по-висока от тази на комунистически Китай, който е една огромна слаборазвита страна.[33] През последните години продължителността на живота в СССР спада. Регистрираната детска смъртност нарастна от 22 смъртни случая на 1,000 раждания през 1971 до над 31 пред 1977. Публикуваните данни показват спад до около 29 през 1980.[34] Поправените събразно възрастта показатели на смъртността в СССР и Съединените Щати, измерени през 1966 са около 7.5 на 1,000. От тогава, съветската смъртност се е увеличила до над 9 на 1,000, докато смъртността в САЩ е спаднала на около 6 на 1,000.[35]

Но регистрираните данни вероятно не показват цялата действителност. На 7 декември 1988 силно земетресение удари Арменския регион в СССР. За по-малко от минута 400,000 души останаха без подслон по средата на зимата. Броят на жертвите първоначално беше изчислен на 100,000 (по-късно беше поправен от съветското правителство на 25,000). След това Съветите поискаха международна помощ за жертвите, белег за икономическо състояние на страна от третия свят.

Незабавно след трагедията една телеграфна дописка в Los Angeles Times разкри факта, че през последните две години, в резултат от действията на премиера Горбачов за разхлабване на контрола върху съветската преса, Съветите са започнали да признават, че тяхната система за здравеопазване е в руини. Съветските медицински власти признават, че качеството на медицинското обслужване се е влошило след 60-те години, като продължителността на живота при мъжете постоянно пада. Съветският Съюз сега (1990) на 51-во място по средна продължителност на живота при мъжете, след карибския остров Барбадос. Медицинското оборудване е от 40-те и 50-те години. “Съветските вестници пишат критично за разпадащите се болници, корумпираните и ниско платени лекари, които печелят по-малко от средния заводски работник, и общонационалния недостиг на антибиотици и други фармацевтични средства. . . .”[36] При това СССР има над два пъти повече лекари от Съединените Щати за население, което съвсем малко по-голямо.[37]

Уилиям Кнаус е работил като медицински служител в Задграничната Служба на Информационната Агенция на Съединените Щати през 1973-74. В своята книга, Руската медицина отвътре (Inside Russian Medicine), той вмъква едно приложение: “Как да се погрижите за себе си в СССР – Неформално ръководство за туристите.” Той предупреждава туристите да си вземат два комплекта лекарства, които се изписват само с рецепта, в два различни куфара. “Няма начин да ви попълнят рецепта в СССР.”[38] Ако имате зъбобол, научете се да го понасяте. “Повечето от съветското зъболечение е грубо и се извършва без обезболяващи.” Ако трябва да се пломбира някоя дупка, съветският лекар вероятно просто ще извади зъба.[39]

Каква е тайната на съветската медицина? Тя е безплатна – бесплатно* – за всички граждани. Получавате това, за което плащате, освен ако държавата плаща за него, а съветската държава след 1917 е била далеч по-загрижена за военните разходи, отколкото за разходите за обществено здравеопазване.

Приказка за двата града

Икономистът Виктор Фухс включва в своята книга Кой ще оживее? (Who Shall Live?) един удивителен раздел. Той сравнява два щата в западната част на САЩ, които имат обща граница, Юта и Невада. Юта е щатът, в който живеят мормоните. Невада е щатът, в който всеки идва, за да играе хазарт и да види кабаретата с известни изпълнители и не толкова известните полуголи танцьорки. Детската смъртност е около 40 процента по-висока в Невада, отколкото в Юта.[40] Положението е едно и също в цяла Невада, не само в големите градове. Статистически, детската смъртност или оцеляването са силно зависими от физическото и емоционалното състояние на майката.

Смъртността при децата от 1 до 19 години е 16 процента по-висока за момчетата в Невада; тя е 26 процента по-висока при момичетата. След това разликата се увеличава: 44 процента (при мъжете) и 42 процента (при жените) за възрасти от 20 до 39. Разликата скача на впечатляващото ниво от 54 процента (при мъжете) и 69 процента (при жените) за възрастите 40-49. След това спада до 20 процента (при мъжете) и 6 процента (при жените) за възрасти от 70 до 79.[41] Фухс анализира разликите.

Двата щата са почти еднакви по отношение на доходите, образованието, степента на урбанизация, климата и много други фактори, за които често се смята, че са причина за разликите в смъртността. (Всъщност, средният семеен доход е по-висок в Невада, отколкото в Юта.) Броят на лекарите и на болничните легла на глава от населението са също почти еднакви в двата щата.

Тогава какво обяснява тези огромни разлики в смъртността? Отговорът почти сигурно лежи в различния начин на живот на жителите на двата щата. Юта е населена предимно с мормони, чието влияние е силно в целия щат. Посветените мормони не употребяват тютюн или алкохол и като цяло водят постоянен, тих живот. Невада, от друга страна, е щат с високо потебление на цигари и алкохол и много високата степен на семейна и географска нестабилност. Контрастът с Юта в това отношение е изключителен.

През 1970 63 процента от жителите на Юта над 20 години са били родени в щата; в Невада същата цифра е била само 10 процента; за хората от 35 до 64 години цифрите са били 64 процента в Юта и 8 процента в Невада. Не само че повече от девет от всеки десет жители на Невада са били родени извън щата, но повече от 60 процента дори не са били родени в Запада. . . .

Разликите в семейното положение между двата щата също са значителни от гледна точка на връзката между семейното състояние и смъртността. . . . Повече от 20 процента от мъжете в Невада на възраст 35 до 64 години са неженени, вдовци, разведени или не живеят със съпругите си. От тези, които понастоящем са женени с жива съпруга, повече от една трета са били преди това разведени или вдовци. В Юта същите цифри са само на половина на тези.[42]

След като изследва данните, Фухс заключава, че нарастващите доходи в Съединените Щати ще донесат само незначително увеличение в продължителността на живота. Големият прогрес в продължителността на живота има малка връзка с подобреното медицинско обслужване до 30-те години, а след това то играе роля само в продължение на едно десетилетие. Днес болестите на сърцето, ракът и другите дегенеративни болести са това, което ни убива. Той не вижда голям напредък в продължителността на живота, основан на подобрения в общественото здравеопазване или медицинската технология.[43] Ефективната медицина е широкоразпространена и достъпна за всички. Следователно, заключава той, най-големият потенциал за подобряване на зравето на американците е промяна в техния начин на живот: хранене, тютюнопушене, пиене, брак и т.н. Накратко, сега фундаменталните проблеми на здравеопазването са етични.

Ако той беше дефинирал етиката като заветна и ако беше свързал етиката с такива неща като нововъведения, капитализация и разпространяване на технологията сред масите, бих се съгласил с него. Етиката има въздействие далеч отвъд личния начин на живот. Спазването на завета и нарушаването на завета засягат всичко, включително и личното здраве.

Стагнацията като осъждение

Божиите завети често са семейни. Такива са и Неговите благословения: дълъг живот за зачитане на родителите (Изх. 20:12), здраве за покорство като цяло (Изх. 23:25) и големи семейства (Пс. 127:5). Дългосрочната стагнация – икономически, демографски и интелектуално – е знак за Божието неблаговоление. Растежът не трябва да се смята за разрушителен по своето естество. Повече от това: едно статично общество не може да оцелее. То трябва да се променя, за да оцелява. Нарастването на населението, както всеки обществен растеж, може да бъде или благословение, или проклятие (прелюдия към бедствие), в зависимост от характера на хората, които преминават през растеж. Етиката, а не растежът сам по себе си, е това, което определя законността или незаконността всеки отделен процес на обществен растеж в даден период от историята.

По-големият брой хора може да доведе и често довежда до по-ефективни начини за изпълнение на обществения мандат. Нарастващото разделение на труда позволява по-висока специализация и по-голяма производителност на единица вложен ресурс.[44] Демографският растеж е специално заявен от Бога като Негов отговор на заветната вярност, но той също е средство за господство. Божията етична вселена е вселена на положителна обратна връзка: от победа към победа. Този етичен стандарт има видими последствия в историята. Етичният напредък, тоест прогресивното освещаване (“отделяне”) на основата на Божия закон, е в крайна сметка съпътствуван от процес на съставен растеж, т.е. положителна обратна връзка, в човешките дела.[45]

Ентропията и нейното въздействие

Отрицателната обратна връзка е ограничаващ фактор в един проклет свят. На животните не е позволено да се умножават и да напълнят земята. Те са ограничени от човека или от “природните сили,” тоест от вградените в околната среда ограничения върху процеса на съставен растеж. Отрицателната обратна връзка е отчасти следствие от Божието проклятие. Наистина има ограничения върху растежа. Растежът не е автоматичен. Растежът не е процес с нулева цена. Но отрицателната обратна връзка – понякога характеризирана като т.нар. “закон за ентропията” – не е характерна черта на вселената. Божията благодат чрез вяра в Исус Христос е характерната черта на вселената: изкупление, възкресение и възстановяване.

Ентропията е фундаментален принцип на физическата наука, който заявява, че движението на молекулите клони към все по-голяма случайност с течение на времето. С течение на времето имаме на разположение все по-малко полезна енергия за извършване на работа. Когато идеята за ентропията – научно явление в хипотетично неутралната физична природа – започне да обръща вярата на дадена цивилизация към песимизъм относно дългосрочното бъдеще на човечеството, тогава тази цивилизация е дошла под Божието осъждение.[46] Именно липсата на вяра в бъдещето е това, което е съборило древните градове-държави, включително и Рим. Когато класическата цивилизация окончателно капитулирала пред вродения песимизъм на всяка циклична история, нищо вече не е можело да я спаси.[47] Рим падна: пред християнството в Изтока (Византия) и пред варварите в Запада.

Отрицателната обратна връзка в личния живот на човека не е задължително белег за Божието проклятие. Положителната обратна връзка в живота не е задължително белег за Божието благословение. Има случаи, когато праведни хора са под осъждение (Йов, например). Всичко зависи от етичното положение на човека пред Бога. Бог понякога “издига” грешници за унищожение – вид капан (Фараонът на изхода, например). Но като цяло, растежът е благословение, а колапсът е проклятие: “Защото който има, ще му се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще отнеме и това, което има” (Мат. 13:12). Общото правило е растеж за праведните и спад за нечестивите. В нито един от двата случая хората не могат да запазят статуквото.

Хуманизмът, езичеството и статуквото

Философияга на нулевия растеж е продукт от хуманизма, светски и окултен. Това е философия на статуквото – запазването на обществото на Сатана, като че ли той не е получил смъртоносна рана на Голгота, като че ли не е в отбрана по целия свят срещу кваса на Христовото царство (Мат. 13:33). Вселената е проклета; нейните ресурси са ограничени; но тази реалност не е свидетелство в полза на философията на нулевия растеж. Библейското учение за падналия човек не учи хората да вярват в свят, който е проклет завинаги. Идват съдът и окончателното възстановяване. Времето има край. Изкупеното човечество трябва да изпълни Божията задача за господство, във времето и на земята, преди Исус да се върне в крайния съд.[48]

Хуманистите и сатанистите искат да отрекат Божието върховенство и затова всички те утвърждават върховенството на процеса на ентропията. Те желаят да избягнат вечния Божий съд, затова утвърждават безличностен край на целия биологичен живот. Хората понякога се обръщат към философията на историческите цикли, за да избягнат Божието свидетелство за линейната история. Други се обръщат към процеса на ентропията, когато възприемат Западната версия на линейната история. Те се задоволяват с бавно разлагане вместо с цикли. Целта е да се избегне Божието осъждение. Всички те предпочитат да избягнат истината: за нарушителите на завета процесът на растеж ще бъде прекъснат. Те твърдят, че ще тържествува нов низходящ цикъл. Ще тържествува ентропията. Така или иначе, нещо ще тържествува, но не Богът на Библията.

През 60-те и 70-те години едно ново явление се появи в академичния и интелектуалния свят: защитниците на икономиката на нулевия растеж.[49] Преди това абсолютно всички професионални икономисти се занимаваха с ускоряването на икономическия растеж.[50] Това беше част от една цялостна атака срещу растежа въобще.[51] Демографският растеж беше главната цел на тези атаки.[52] От 1965 до 1976 правителствата изляха над милиард и 250 милиона долара в програми, насърчаващи демографския контрол по целия свят, а Фондацията Рокфелер и Фондацията Форд добавиха други 250 милиона долара.[53] Цялата тази обществена загриженост относно демографския взрив се появи внезапно, започвайки през 1965. И цялата тя произлезе от антихристиянски корени.[54]

Коментарът на Ръшдуни относно враждебността на езическата античност към промяната е приложим към движението за нулев растеж на съвременния хуманистичен свят: “Езическата омраза към промяната е била също форма на аскетизъм, и тя присъствува в цялото антихристиянство. Омразата към промяната води до опити да бъде спряна промяната, да бъде спряна историята и да се създаде цивилизация на края на историята, краен ред, който ще прекрати всяка променимост и ще даде на човека един непроменим свят. Част от този ред също включва научните усилия да се премахне смъртта. Тази омраза към промяната е омраза към създанието и към неговото движение съобразно Божието предназначение. За разлика от езичника и от хуманиста, ортодоксалният християнин е посветен към уважение към създанието. Това уважение към създанието е дало корените на науката в християнския Запад. Не е историческа случайност, че науката в другите общества е имала ограничен растеж и бързо се е изгубвала. . . . Езическата перспектива има фундаментално неуважение към създанието, към вселената. Централните проблеми на елинисткия ум са били промяната и разлагането. . . .”[55]

Религията на нулевия растеж е религия на разлагане и забавяне. Тя прогласява неизбежно разлагане и предлага краткосрочна социална програма за забавяне на последствията върху обществото от това предполагаемо неизбежно разлагане. Правилният отговор срещу тази религия е да посочим към Бога, Чийто законов ред, чрез благодат, предлага на изкупения човек избавление от капана на ентропията. Праведният отговор е да насърчаваме дългосрочния растеж чрез прогласяване и налане на библейския закон. Трябва да прогласяваме господство чрез дългосрочен растеж – процес на растеж, който е следствие от прогресивно етично освещение.

Християнството не е религия на разлагане, а на живот и прогрес. То не е религия на забавяне, а на връщането на Христос в съда, след като е представил развито земно царство на Бога Баща (1 Кор. 15:24), и е поставил всичките Си врагове за Свое подножие (1 Кор. 15:25). Християнството не е религия на ентропия, космическа или обществена; то е религия на прогрес, космически и обществен.

Ние не трябва да насърчаваме растеж сам по себе си. “Растежът сам по себе си е идеологията на раковата клетка,” отбелязва Едуард Аби. Ние не трябва да търсим плодовете на християнската вяра; ние трябва да следваме нейните корени. Ние трябва да съобразим себе си и нашите институции с изискванията на библейския закон. Резултатът ще бъде дългосрочен растеж. Растежът е награда за праведен живот, а не цел, която да бъде следвана за сметка на праведния живот. Но не трябва да бъдем заблуждавани да вярваме, че плодът на правдата е нулев растеж. Далеч от нас да се стремим към нулев растеж като начин на живот. Нашето задължение е първо да търсим Божието царство; всички тези неща ще ни се добавят (Мат. 6:33). Добавят – не извадят, нито да останат същите.

Заключение

Бог довежда Своите санкции в историята: проклятия и благословения. Той възлага на главите на семействата властта да раздават позитивни санкции на спазващите завета деца. Семейната единица е сърцето на всеки икономически растеж и следователно главата на семейството, като човек, който законно разпределя активите на семейството, има правото да дава позитивни санкции на хората под неговата власт.

Църквата и държавата по начало не са икономически съзидателни, а само етично поправителни и закрилящи. Държавата осигурява институционалната рамка за притежаването на собственост, което от своя страна засяга икономическата производителност. Църквата заявява Божиите етични стандарти и осигурява достъп до свещенодействията, които единствени могат да направят възможна Божията обща благодат в историята. Без общата благодат не може да има икономически растеж за езичниците и би имало драстично намаляване на разделението на труда, което също би намалило благосъстоянието на християните.[56] И църквата, и държавата са икономически зависими от Божиите благословения и от производителността на частните граждани, защото тези заветни институции служат и на Бога, и на частните граждани. Те притежават заветна власт като упълномощени управители – упълномощени от Бога и от човека – което означава, че те трябва да получават своята пряка икономическа издръжка от тези, над които управляват и следователно също им служат. Тяхната власт не може да бъде отделена от тяхната икономическа зависимост от онези, над които упражняват власт.

Това е една причина и десятъкът, и държавните данъци да трябва да бъдат пропорционални на чистата печалба и следователно на нетния доход на хората под тяхната власт. Гражданските и църковните съдии трябва да обявяват и да налагат Божия закон, така че цялото общество да може да преуспява. Те трябва да могат да разширяват своя доход и влияние само дотолкова, доколкото служат заветно вярно на Бога и на човека. Видимото изявление на техния успех или неуспех в тази задача е действието на икономиката, включително способността на икономиката да осигурява ефективни медицински услуги.

Господството изисква умения във всяка област от живота според Божиите открити закони. Това от своя страна изисква вярно проповядване на всеобхватните действия на Божието изкупление. Христос изкупи всичко, когато пожертвува Себе Си. Това, което господството произвежда, е ред и растеж, както и подреден растеж.

Когато Бог нанася осъждение върху бунтовни общества, Той донася болести, безредие и икономическа стагнация. Съвременните хуманисти на нулевия растеж, включително покръстените хуманисти, които наричат себе си християни, прогласяват благовестието на стагнацията. Те искат ред – отгоре надолу, централно планиран ред – но не искат растеж. Самата сложност на съвременната нарастваща икономика заплашва тяхната способност да прокарват управляван от държавата ред.[57] Други критици на капитализма искат децентрализация, свят на “връщане към фермите” на минимално разделение на труда и нулев растеж.[58] Следователно, тяхната идеология е враждебна на какъвто и да е растеж.

Бог казва, че такъв възглед за Неговото царство е нечестив, но това е правилният възглед за царството на Сатана. Прогласяването на философия на нулевия растеж е прогласяване на исторически пат – пат между Божието царство и царството на Сатана, между растежа и разпадането, между доброто и злото. Сатана иска поне пат, ако не може да постигне победа. Дългосрочният икономически растеж е продукт на Божията благодат в отговор на заветна вярност, която сама по себе си е дар от Бога. Следователно дългосрочният икономически растеж е отрицание на пата между двете царства. Той е демонстрация на Божията победа над Сатана, на съзидателността срещу унищожението, на етиката срещу силата.



[1] Това означава, че генетично-заветният Израел може да бъде осиновен отново в Божието семейство. Това, което Павел каза, че ще се случи в бъдещето: “Тогава казвам: Спънаха ли се та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасение на езичниците, за да ги възбуди към ревност. А ако тяхното отклонение значи богатство за света, и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване! Защото на вас, езичниците, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служение, дано по някакъв начин възбудя към ревност онези, които са моя плът, и да спася някои от тях. Защото, ако тяхното отхвърляне е примирение за света, какво е приемането им, ако не оживяване от мъртвите? И ако първото тесто е свято, то и цялото замесване; и ако коренът е свят, то и клоновете. Но ако някои клонове са били отрязани, и ти бивайки дива маслина си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината” (Рим. 11:11-17). Че генетично-заветният Израел ще бъде отново доведен в църквата, е позицията на такива презвитериански и реформистки коментатори на Римляни 11 като Чарлс Ходж, Робърт Халдейн и Джон Мъри. Това е също позицията на Големия Катехизис на Уестминстърската изповед на вярата: Въпрос 191. Виж също Ray R. Sutton, “Does Israel Have a Future?” Covenant Renewal (Dec. 1988), published by the Institute for Christian Economics, P. O. Box 8000, Tyler, TX 75711.

[2] David Chilton, The Days of Vengeance: An Exposition of the Book of Revelation (Ft. Worth: Dominion Press, 1987).

[3] Това не означава, че съдиите не трябва да принуждават виновната страна да извършва реституция. Също, жертвите на неразкритите престъпления като бягство на шофьор, блъснал пешеходец, могат законно да бъдат възмездявани от специални доверителни фондове, управлявани от държавата и финансирани чрез глоби, събирани от онези, които извършват “престъпление без жертва,” например, превишаване на скоростта. Но тези обезщетения не са от правителството; те са от осъдените престъпници.

[4] Юда беше представителен за своя заветен господар, Сатана: “Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза краката на Исус, и с косата си изтри краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече: Защо не се продаде това миро за триста динара, та да се раздадат на бедните? А това рече не защото го беше грижа за бедните, а защото бе крадец, и, като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея” (Йоана 12:3-6).

[5] Gary North, Inherit the Earth: Biblical Blueprints for Economics (Ft. Worth, Texas: Dominion Press, 1987), p. 61.

[6] В един иначе незабележителен филм, Бандити във времето (Time Bandits), Дейвид Уорнър майсторски изобразява Сатана. Сатана е представен като създание, което не може да се справи със ситуацията. Неговите демонични подчинени са некадърници. Той не може да добие точна информация за това, което става, нито ефективно изпълнение на своите заповеди. “Компютри!” крещи той. “Само ако имах компютри!”

[7] Gary North, Dominion and Common Grace: The Biblical Basis of Progress (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1987), pp. 21, 35, 39-44.

[8] Ibid., ch. 2.

[9] Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1986), pp. 103-14.

[10] Объркването на служенията в съвременния свят е резултат от промяна в религията, но също и промяна в източника на доходи. Когато майките станат втори източник на прехрана, за бащите е трудно да поддържат своята власт. Въпреки това, първостепенно е юридическото положение на служението, а не икономическото положение. Бащата винаги обявява крайната присъда. Но колкото по-зависимо икономически е семейството от съпругата, толкова повече бащата ще трябва да слуша нейния съвет. Тя притежава възможност за негативна санкция: властта да напусне работа.

[11] Gary North, Is the World Running Down? Crisis in the Christian Worldview (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1988).

[12] Ibid., ch. 6.

[13] Gary North, Moses and Pharaoh: Dominion Religion vs. Power Religion (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1985), ch. 17.

[14] Ibid., ch. 1.

[15] Известното твърдение на еволюционистите, че насекомите, особено хлебарките, са истинските наследници на земята, най-дълго живелите животни, създанията, които оцеляват в историята, е напълно последователно с дарвинистката история. То е също теологично извратено. Аз го наричам “есхатология на хлебарките”: буболечките ще наследят земята.

[16] Виж Приложение А: “Общата благодат, есхатологията и библейския закон.” Виж също North, Dominion and Common Grace.

[17] Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1987), ch. 3.

[18] Тук имам предвид т.нар. харизматици на “позитивната изповед,” които отказват да признаят, че Бог нанася болести и язви като заветни осъждения. Подозирам, че те имат подобни възгледи относно неправилността на публичната църковна дисциплина. Телевизионните петдесятни изцелители от 80-те години си спечелиха международна известност и като прелюбодейци от първите страници на вестниците през 80-те години. (Един от тях се оказа бисексуален прелюбодеец.) Когато върху двама от най-известните беше наложена възможно най-минималната църковна дисциплина, те се отказаха от своето деноминационно членство, по този начин освобождавайки себе си от по-нататъшни църковни санкции. Но не и от Божиите санкции.

[19] Арчибалд Хюз, амилениалист, написа книга, озаглавена Ново небе и нова земя (A New Heaven and a New Earth, Philadelphia: Presbyterian & Reformed, 1958). Той отказва да обсъжда смисъла на този текст, един от само двата в Стария Завет, които говорят за Новото Небе и Новата Земя, и един от само четирите в цялата Библия. Другите са Исая 66:22, 2 Петрово 3:13 и Откровение 21:1. Мога да разбера неговото нежелание да го направи; текстът трябва да бъде отречен. В стих 20 има споменат грешник. Това означава, че не е възможно стихът да се отнася за света на възкресението след крайния съд. Следователно, не е възможно “новото небе и новата земя” да бъдат отнесени изключително за следисторическия свят.

[20] Atlas of the United States (New York: Macmillan, 1986), p. 119; data based on the World Bank Atlas, 1985.

[21] William Peterson, Population (2nd ed.: New York: Macmillan, 1969), p. 576.

[22] Sigismund Teller, “Birth and Death among Europe’s Ruling Families since 1500,” in D. V. Glass and D. E. C. Eversley (eds.), Population in History (London: Edward Arnold, 1965); cited by Victor Fuchs, Who Shall Live? Health, Economics, and Social Choice (New York: Basic Books, 1974), p. 32.

[23] Fuchs, idem.

[24] Idem.

[25] William A. Knaus, Inside Russian Medicine (New York: Everest House, 1981), chart, p. 375.

[26] Fuchs, Who Shall Live?, p. 40.

[27] World Population and Fertility Planning Techniques: The Next 20 Years (Washington, D. C. Office of Technology and Assessment, 1982), p. 63.

[28] George J. Stolnitz, “A Century of International Mortality Trends,” Population Studies (July 1955); reprinted in Charles B. Nam (ed.), Population and Society (New York: Houghton Mifflin, 1968), p. 127.

[29] Peterson, Population, p. 547.

[30] Stolnitz, op. cit., p. 132.

[31] Ако Ниневия беше повярвала, щеше да има белези на заветна продължителност: пета точка от завета. Обратното, Асирийската империя завладя Израел и отведе народа в робство.

[32] Peter Drucker, Management: Tasks, Responsibilities, Practices (New York: Harper & Row, 1974), p. 330.

[33] Atlas of the United States, p. 118.

[34] Knaus, Inside Russian Medicine, chart, p. 375.

[35] Ibid., chart, p. 376.

[36] “Soviet health system deteriorating,” Dallas Times Herald (Dec. 10, 1988).

[37] Knaus, Inside Russian Medicine, p. 378.

[38] Ibid., p. 362.

[39] Ibid., p. 363.

* В оригинала: besplatno – латинска транскрипция на руската дума.

[40] Fuchs, Who Shall Live?, p. 52.

[41] Idem.

[42] Ibid., p. 53.

[43] Тук не съм съгласен с него. Моята съпруга беше изцелена през 1988 от сериозна вирусна болест, разпространяваща се с епидемична бързина в Съедините Щати, Вирусът на Епщайн-Бар (наричан също Синдром на хроничната умора), чрез няколко дена безболезнено лечение, привързана към електронна “черна кутия.” Тя страдаше от осакатяваща слабост в продължение на 18 месеца. Това лечение е повторимо явление. Друг мой приятел беше изцелен от същата болест (и от няколко други сериозни физически дефекти) по същата технология след една седмица лечение. Моята съпруга се запозна в клиниката с други хора, които са били изцелени от далеч по-лоши болести, включително и мускулна дистрофия (два месеца по-късно беше излекувана една жена, която вече може да използва напълно своята преди това парализирана ръка). Машината може да бъде управлявана от всеки, който има средно образование и е преминал няколко месеца обучение.

Обаче, освен ако не се стигне до срив в медицината – причинен от СПИН, вероятно – медицинската общност ще се съпротивява до смърт – вашата, ако е необходимо – срещу всяко такова нововъдение, както се е съпротивявала срещу други подобни на това от 30-те години досега. Такива лечения събарят медицинската права вяра – лекарства, хапчета и радиация – и, далеч по-лошо от гледна точка на професията, тази технология не би изисквала лекарски лицензи от държавата, икономическата основа на съвременния монопол на медицинската професия. За естеството на този монопол, виж класическото изследване на Reuben Kessel, “Price Discrimination in Medicine,” Journal of Law and Economics, I (1958), pp. 1-19. За внимателна оценка на нововъведението от учен и лекар, след цял живот, посветен на едно новаторско изследване на удивителните въздействия на електричеството върху темповете на възстановяване на тялото, виж Robert O. Becker, M. D. and Gary Selden, The Body Electric: Electromagnetism and the Foundation of Life (New York: Morrow, 1985).

[44] Това не означава, че нарастването на населението винаги е икономическо благословение. Отново, етичният характер на хората, а не темпът на биологично възпроизводство, е това, което определя характера на процеса на растеж, благословение или проклятие.

[45] North, Is the World Running Down?, chaps. 7, 8.

[46] Виж, например, книгата от критика на марксизма и коментатор на Ню Ейдж Jeremy Rifkin, Entropy: A New World View (New York: Bantam, [1980] 1981). За подробно опровержение, виж моята книга, Is the World Running Down?.

[47] Charles Norris Cochrane, Christianity and Classical Culture: A Study of Thought and Action from Augustus to Augustine (New York: Oxford University Press, [1944] 1957).

[48] Съвършеното изпълнение не е възможно поради греха, но то може да се приближи като етична граница.

[49] Най-изявеният академичен икономист в лагера на нулевия растеж е E. J. Mishan: The Costs of Economic Growth (New York: Praeger, 1967); The Economic Growth Debate: An Assessment (London: George Allen & Unwin, 1977).

[50] Bert F. Hoselitz (ed.), Theories of Economic Growth (New York: Free Press, 1960). Тази книга проследява икономическите теории за растежа още от седемнадесети век.

[51] Dennis Meadows, et al., The Limits to Growth (New York: Universe Books, 1972). Виж също Mancur Olson and Hans H. Landsberg (eds.), The No-Growth Society (New York: Norton, 1973).

[52] Paul Ehrlich, The Population Bomb (New York: Ballentine, 1968). Тази книга стана изключително успешен бестселър. Виж също Gordon Rattray Taylor, The Biological Time Bomb (New York: World, 1968). Тези книги са в контраст на една по-ранна, по-въздържана дискусия върху демографските проблеми: Philip M. Hauser, The Population Dilemma (Englewood Cliffs, New Jersey: Prentice Hall, 1963). След това се появи Presidential commission report, Population and the American Future (New York: Signet, 1972), популярна евтина версия на един правителствен доклад. Същата история: опасността от демографския растеж.

[53] Julian Simon, The Ultimate Resource (Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 1981), p. 292.

[54] Виж моята критика в Moses and Pharaoh, Appendix B: “The Demographics of Decline.” Виж също James A. Weber, Grow or Die! (New Rochelle, New York: Arlington, 1977).

[55] R. J. Rushdoony, Foundations of Social Order: Studies in the Creeds and Councils of the Early Church (Fairfax, Virginia: Thoburn Press, [1969] 1978), pp. 208-9.

[56] North, Dominion and Common Grace, pp. 53, 58, 76, 245.

[57] Виж аргументите против демографския растеж на социалиста Бертран Ръсел: Bertrand Russell, The Prospects of Industrial Civilization (2nd ed.; London: George Allen & Unwin, 1959), p. 273. Изложил съм неговите аргументи в Moses and Pharaoh, p. 27.

[58] Art Gish, “Decentralist Economics,”in Robert Clouse (ed.), Wealth and Poverty: Four Christian Views of Economics (Downers Grove, Illinois: InterVarsity Press, 1984), Pt. III.





Tools of Dominion
Copyright © 1988 Gary North
превод Copyright © 1999 Божидар Маринов