Средство за господство
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Глава 33
Глава 34
Заключение

Приложение А
Приложение Б
Приложение В
Приложение Г
Приложение Д
Приложение Е
Приложение Ж
Приложение З

   

Средство за господство
  Home    от Гари Норт  

34

СПОСОБНОСТТА ДА ПОУЧАВАШ

И го [Веселеил] изпълни с Божия Дух в мъдрост, разум, знание и всякакво изкусно работене; . . . И Той тури в неговото сърце, и на Елиав, Ахисамаховия син, от Дановото племе, да поучават (Изх. 35:31, 34).

Бог е източникът на всяка мъдрост и на всички технически умения. Човешката цивилизация е резултат от действието на Божия Святи Дух във времето. В човешкото общество има приемственост, от поколение на поколение, само защото има приемственост в работата на Божия Дух във времето. Бог използва човешки инструменти, за да постигне прогресивното установяване на Своето царство в историята. Божието царство най-добре се описва като Божия цивилизация. То е едновременно небесно и земно. Архитектурата определено е една видима страна на Божието земно царство и тя изявява небесната архитектура. Това се е разбирало далеч по-добре от средновековните християни, отколкото днес. Те също са разбирали нуждата от лично чиракуване като най-доброто средство да бъдат обучавани хората в строителни умения. Със скъсяването на времевата перспектива на християните намалява и тяхното усещане за архитектурна естетика. Естетичната връзка между земята и небето не се приема на сериозно от повечето евангелски християни, както показват техните църковни сгради.[1]

Забележително е, че почти нищо не е останало от израелската архитектура. Нито първият, нито вторият храм не са оцелели след нашествията на враговете на Израел, нито е оцелял царския дворец. Бог е унищожил всички следи от израелската монументална архитектура поради непрекъснатото непокорство на израилтяните. Израилтяните са изгубили своята архитектурна приемственост, защото не са запазили своята етична приемственост.

От прекъсване към продължителност

Това публично заявление на Мойсей относно връзката на Духа с двамата млади архитекти е повторение на назначението, дадено на младите хора от Бога (Изх. 31:1-6). В този случай, обаче, конкретно е заявено, че Бог даде на Веселеил и Елиав желанието и способността да поучават. Те станаха временни посредници на Бога, както и Ной е бил. В двата случая някой трябваше да служи като Божий естетичен съд след изпитанието на преминаването през водата – Потопа и Червеното море – от гняв към благодат. Египетският квас не трябваше да се внася в земята.

Фактът, че Бог конкретно се намеси в историята, за да даде на тези двама млади човека способността да поучават и да изпълняват плановете за скинията, показва нееволюционната същност на опита на евреите в пустинята. Израилтяните бяха бивши слуги. На всички тях им бяха възложени строителни задачи в Египет, които изискваха далеч по-малко умения от изискванията на внимателното занаятчийство, необходимо за построяването на сложно, естетически величествено място за религиозно поклонение. Те бяха производители на тухли, не умели майстори. Но Бог не изчака няколко поколения, за да види Своята скиния построена. Неговите хора не разчитаха на технологиите, взети от Египет или околните общества в Ханаан, за да планират и построят Божията скиния. Тя не трябваше да бъде построена чрез уменията на един робски народ и на основата на литургичните предпочитания на едно робско общество. Бог извърши още едно чудо, като дари на тези млади хора Своя Дух на умение.

Една радикална грешка на всички хуманистични разглеждания на човешката история е тяхната зависимост от възгледа за човека, който предполага автономията на човека от Бога. Те също предполагат еволюционна история. Тъй като погрешно предполага, че човекът не е бил създаден “изведнъж,” еволюционистът също предполага, че човешкото общество трябва да се е развило в продължение на дълги периоди от време. Това, което е обществено недоразвито – по стандартите на по-късно, предполагаемо по-висше общество – се смята за хронологически предшествуващо. Теорията твърди, че човекът стъпка по стъпка се е учил на изкуствата на цивилизацията. Необходими са били дълги периоди от време за този бавен процес на културно развитие и хуманистичните учени подаряват на първобитните хора цялото време, смятано за необходимо за културното и технологичното развитие. Това е митът на обществения дарвинизъм.

Библията ни учи на друг възглед за човешкия прогрес. Цивилизацията се развива на основата на етиката, а не на основата на появата на частната собственост и отчуждаването (Русо и Маркс), или сексуалното усъвършенствуване (Фройд), или “предизвикателството и реакцията” (Тойнби), или доброволните договори (Мейн), или “изкуството на историята” (Хегел), или оцеляването на най-пригодените (Спенсър), или планирането на научен елит (Лестър Франк Уърд), или развитието на нацията (нацизъм), или построяването на демократичните институции (“новите” американски историци), или психологическата себереализация (почти всички останали). Разказът за Вавеловата кула и продължаващото свидетелство на Хеопсовата пирамида показват, че ранната история на човека е била белязана от културна и технологична деволюция. Човечеството е започнало със забележителни математически[2] и технологични умения, които впоследствие са изгубени.

Образователният капитал

Адам и Ева изгубиха голяма част от своите математически способности след Падението. Адам наименова животните в градината за по-малко от един ден; Ева му беше дадена едва след завършването на тази задача (Бит. 2:19-23).[3] Животът на човека беше скъсен, което води до по-големи пропуски в човешкото познание с отмирането на всяко следващо поколение. За да увеличава познанието си с течение на времето, всяко поколение трябва да посвещава значителни количества оскъдни икономически ресурси за обучаването на следващото поколение. В това, разбира се, има и икономически стимул: осигуряването на наследниците с произвеждащи приходи умения, така че човек да бъде осигурен на стари години.

Образованието на наследниците е необходимо за увеличаване на капитала с течение на времето. Семейният фокус на Библията неизбежно призовава хората да образоват своите деца (Вт. 6:6-7).[4] Предаването на предписания и умения отнема време и усилия. Това е инвестиция в бъдещето, която дава възвръщаемост не само в живота на човека, но също и нататък в историята. Но, както всяка инвестиция, тя изисква да се откажем от настоящото потребление и алтернативни инвестиционни възможности, за да образоваме нашите деца.

Бог открито се намеси в историята, за да изведе израилтяните от Египет. Но извеждането им от Египет беше само първият етап от Божията програма за господство. Той също възнамеряваше те да научат уменията да изграждат цивилизация. Радикалният прелом на изхода от Египет трябваше да бъде последван от радикалния прелом на завладяването. Тогава трябваше да започне дългосрочната продължителност на господството.

Евреите притежаваха минимално образователно наследство. Те бяха научили някои строителни умения в Египет. Но това наследство лесно можеше да стане капан за тях. Те се нуждаеха от вложение на образователен капитал преди да могат да се надяват да разширят завета за господството. Както родител, който образова своите деца, за да продължи своето име в историята – семейното име, семейното видение и семейната власт – така и Бог трябваше да образова Своите хора във всяка област от живота. Това включваше архитектура и естетика.

Нуждата от естетически прелом

Евреите бяха в робство в Египет. Те служеха като строителни работници в продължение на поне едно поколение. Ако въобще разбираха нещо от архитектура, те познаваха архитектурата на египетската държава. Пирамидите и градовете-съкровищници бяха паметниците на империята.

Египет е бил пирамидална цивилизация. Пирамидите са били архитектурното представяне на това общество. Фараонът е бил божествено-човешката връзка, която е била посредник между човека и боговете. Той е бил първосвещеникът на обществото.[5] Жреците са притежавали специализирано познание, което им е давало жизнено важна власт над живота на египтяните: познание за циклите на пълноводието на Нил. Египет е бил първообраз на това, което Витфогел нарича “хидравлично общество” – цивилизация, изградена на основата на водния монопол на държавата или жречеството. Познанието на жреците за астрономията, календара и пълноводието на Нил им е давало неоспорима власт. Без тях народът би гладувал. Те не са управлявали Египет, но са били могъщи.[6]

Архитектурата на хидравличното общество е монументална. “Стилът прилича на подобните на крепости селища на индианците пуебло. Той се вижда в дворците, храмовите градове и крепостите на древна Средна и Южна Америка. Той е характерен за гробниците, дворцовите градове, храмовете и царските паметници на Фараонов Египет и древна Месопотамия. Никой, който някога е наблюдавал градските врати и стени на някоя китайска столица като Пекин, или който е минавал през огромните дворцови врати и площади на Забранения Град, за да влезе в също толкова огромни дворцови сгради, храмове на предците и частни резиденции, не може да не бъде впечатлен от тяхната монументална форма. Пирамидите и куполообразните гробници изявяват най-последователно монументалния стил на хидравличното строителство. Те постигат своя естетичен ефект с минимум идеи и максимум материал. Пирамидата не е нищо друго освен огромна купчина симетрично подредени камъни.”[7]

Скинията е била противоположна на пирамидата. Тя е била украсена и величествена отвътре (за погледа на свещениците), но не е била монументална. Била е преносима. Нейните строители са били пътешественици през пустинята. За евреите в пустинята не са съществували възможности за строителство на пирамиди. Величието на скинията е било видимо, но това величие е било основано на създаването на чувство на подчинение в малкото, които са влизали в нея. Бог е учел евреите на чувство на преклонение, но това чувство на преклонение е било основано на действителното присъствие на Бога в скинията, а не на нейната форма. Колкото по-близо са идвали до центъра на скинията, толкова по-величествена е ставала тя, и само свещениците са можели да се приближат до най-святото място, а само първосвещеникът е можел да влезе в него. Отнемете Божието присъствие и скинията е ставала голяма, пълна с орнаменти палатка; тя би загубила своите величествени качества.

Голямата Хеопсова пирамида в Египет е празна и величествена, но едва ли красива. Нейната величественост е основана на нейната тежест и размери, а не на внушаващото чувство за присъствието на Бога. Скинията изискваше постоянна грижа, тоест постоянно посвещение. Пирамидите стоят непосещавани, монументи на тоталната държавна цивилизация, която са представлявали.[8] Те винаги са служели като гигантски гробищни монументи.

Масивната, монументална архитектура на Египет е прославяла държавата и държавната обществена пирамида. Тя е внушавала погрешното чувство на преклонение. Тя е била замисляна от тирани и строена от роби. Управителите на Египет са плащали за тази архитектура, но не са участвували в нейното построяване.

“Имперската” архитектура на почти всяка национална столица – Вашингтон, Кремъл, нацистки Берлин – се разпознава лесно. Правителствените сгради са едни и същи: големи камъни, натрупани вертикално, за да впечатлят всеки, който влиза или излиза. Те са предназначени да направят хората да се чувствуват като джуджета в присъствието на могъщата държава. Те също са предназначени да произвеждат масивни излишни разходи и с тях огромни печалби за строителните фирми, които ги строят. Държавата изисква съответните жертвоприношения.

Скинията беше специално пригодена за живота в пустинята. Тя беше също специално пригодена за духовните нужди на евреите. Те трябваше да развият напълно ново чувство за естетика. Скинията беше преносима, а не огромна имитация на безвремева вечност. Божието присъствие ставаше видимо всеки път, когато Израел тръгваше на път, в огнения стълб и в облака. Те се учеха, че Бог е Бог на историята.

Евреите можеха да участвуват в изграждането на скинията, ако имаха учители. Това е точно, което Бог им даде. Скинията не беше проектирана от тирани, нито беше строена от роби. Тя внушаваше чувство за Божието присъствие, а не чувство за човешко присъствие. Тя не възвисяваше някакъв елит, унижавайки обикновения човек.

Строежът на скинията представляваше окончателно скъсване с имперската архитектура. Психологическото и естетическо скъсване с Египет подпомогна заветното скъсване с Египет, което Бог изискваше от тях. Те не трябваше да вземат архитектурния квас на Египет в обещаната земя.

Нуждата от естетическа приемственост

Двамата главни занаятчии се нуждаеха от помощници. Бог им даде способността да възпитат чираци, които да умножат уменията на майсторите. Обучението на майсторите води до увеличаване на производителността. Уменията можеха да бъдат предавани, така освобождавайки време за майсторите. Без този ефект на умножаване би отнело далеч по-дълго време да се построи скинията. Хората биха останали в пустинята в продължение на много години със спомени за величието на Египет и пред гледката на архитектурното величие на техните врагове отвъд реката Йордан. Без величествена алтернатива, която да свидетелствува за способностите на Бога като архитект и за способността на Бога да дава на Своите хора умения да построят такъв символ на Божието присъствие, евреите биха страдали от комплекс за малоценност. Блясъкът на скинията беше очевидно психологическата съставка на господството.

Кой влизаше вътре, за да гледа? Свещениците. Те служеха като представители на хората. Те споделяха с Бога блясъка на вътрешното обзавеждане. Те се наслаждаваха на този блясък като представителни изпълнители на народа. Въпреки това, всеки, който е чел описанието в Изход, е знаел какво има вътре. Хората е трябвало да си представят видимо този блясък винаги, когато са чували този текст от Божието слово. Те са научавали за Бог, който се наслаждава на блясъка, направен за самия Него.

Човекът е направен по Божия образ. Тогава защо човек да не се наслаждава на красотата на изкуството заради самия себе си? Не е нужно християнското изкуство и архитектура да служат на нуждите на държавата, за да бъдат законни. Изкуството трябва да е наслада за Бога, но в едно свободно общество упълномощените от Бога естетични посредници са меценатът и художникът, никой друг. Самият факт, че вътрешността на скинията трябваше да бъде визуално осъзната от повечето евреи, трябва да е предизвиквал съзидателен образен процес в умовете на художниците.

Те имаха нужда от учители. Учениците добиваха увереност в своята способност да строят. Това им даваше увереност относно бъдещето. Те нямаше да бъдат зависими от архитектурния капитал на ханаанците след завладяването. Нямаше да бъдат принудени да живеят в сянката на величието на едно бунтовно общество. Сега вече в еврейската общност имаше чираци, които имаха инструкции от майстори-учители, изпълнени от Бога с дух на умение. Народът нямаше завинаги да бъде зависим от продължаващите чудеса на архитектурното откровение и изпълнените с Духа занаятчии.

Хората се нуждаеха от увереност в себе си, за да извършват трудни задачи. Ако двамата майстори художници не можеха да предадат своите умения на други, тогава обществото би било естетически зависимо от еднократното създаване на надарени от Бога хора, чиито умения може и да не се появят отново. Тогава евреите трябваше да живеят в страх от превръщане в естетически роби на своя живот в пустинята, неспособни да разнесат с увереност една прогресивна култура по лицето на земята.

След като скинията беше построена, хората, които току-що бяха обучени в съзидателна архитектура, можеха да предадат тези умения на своите наследници. Това нямаше да бъде лесно в пустинята. Центърът на художествената дейност трябваше да бъде личен и локален. По същността си източникът на търсенето трябваше да бъде семеен или племенен. Малкият мащаб на художествена съзидателност изискваше тя да бъде децентрализирано занаятчийство. Това е една причина да не намираме примери за художествено майсторство в археологическите разкопки в Израел.

Друга причина е заветната: те продължаваха да се бунтуват против Бога и Бог продължаваше да ги предава в ръцете на техните врагове. Имаше непрекъснато разпиляване на еврейското богатство извън земята. Прекъсванията в еврейския етичен живот водеха до прекъсвания в еврейския художествен живот. Бедствените културни последствия от тези прекъсвания са това, което Алфред Едерсхайм пренебрегва, когато пише в края на деветнадесети век, че “Израел, като нация, не е бил предназначен да придобие превъзходство нито в изкуството, нито в науката. Ако си позволим да говорим за тези неща, това е била работа, възложена, по Божието Провидение, на езическия свят. На Израел беше специално възложено опазването на тази духовна истина, която през вековете ще се развие във всичките си размери, докато в крайна сметка стане обща собственост на целия свят. От друга страна, задачата, възложена на този свят, беше да развива познанието и мисленето, за да се приготви за правилното възприемане на истината...”[9] Бог никога не е възнамерявал този дуализъм между духа и културата на Израел, нито пък този дуализъм някога е съществувал. Имало е връзка между духа на бунт на Израел и продължаващите изкоренявания, които Бог е налагал като Свое заветно осъждение. Имало е връзка между тези изкоренявания и неспособността на израилтяните да произведат нещо художествено, което да оцелее.

И накрая, и за храма, и за Соломоновия дом е било използвано предимно дърво. Дървото не оцелява в продължение на дълги периоди. Обикновените хора в древния свят са използвали основани на кал материали за своите домове, или животински кожи или дърво. Само държавата е можела да използва камък в големи размери. Самопровъзгласилата се за божествена държава е имала стимул да изгражда каменни паметници, тогава, както и сега, като свидетелство за своята хипотетична вечност. Някои от тези паметници са оцелели, за да останат като надгробни паметници на мъртви цивилизации.

Заключение

Учителите са осигурили едновременно прекъсване и приемственост. Те са дали прекъсване с езическото минало, като дадат на евреите способност да скъсат с Египет и с околните ханаански общества. В същото време тяхната способност да обучават другите е осигурила приемственост в заветното бъдеще, защото така народът на Израел нямаше да изостане архитектурно. Те можеха да изградят храм, който да използва някои от елементите на скинията. Те можеха да завземат земята на Ханаан, знаейки, че това, което биха унищожили в битката, можеше да бъде построено отново, и то не чрез подражание. От архитектурна гледна точка те изоставиха монументалния квас на Египет и получиха нов квас, който щеше да позволи културното тесто да набъбне в обещаната земя. Те изоставиха пирамидите.

Присъствието на учителите позволи на израилтяните да се възползват от принципа на разделението на труда, в настоящето и във времето. Много от художествената работа на скинията беше след това прехвърлена към храма. По-късните поколения продължиха да работят по този начин. Учителите довеждаха Божието присъствие при хората, не ритуално, а художествено. Художниците не бяха Бог, но техните умения изявиха Божиите инструкции. Има причина художниците в историята да са били считани за специални хора, дори и за посредници между човека и Бога.



[1] Естетичната връзка между земята и ада се приема много сериозно от сатанистите, както разкриват толкова откровено техните плакати и обложките на техните аудиокасети и дискове.

[2] Giorgio de Santillana and Hertha von Dechend, Hamlet’s Mill: An Essay on Myth and the Frame of Time (New York: Gambit, 1969); Peter Tomkins, Secrets of the Great Pyramid (New York: Harper Colophon, [1971] 1978).

[3] Gary North, The Dominion Covenant: Genesis (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1982), ch. 7.

[4] Robert L. Thoburn, The Children Trap: Biblical Blueprints for Education (Ft. Worth, Texas: Dominion Press, 1986).

[5] Karl Wittfogel, Oriental Despotism: A Comparative Study of Total Power (New Haven, Connecticut: Yale University Press, [1957] 1964), p. 93.

[6] Ibid., p. 88.

[7] Ibid., pp. 43-44.

[8] Gary North, Moses and Pharaoh: Dominion Religion vs. Power Religion (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1985), ch. 2: “Imperial Bureaucracy.”

[9] Alfred Edersheim, Bible History: Old Testament, 7 vols. (Grand Rapids, Michigan: Eerdmans, [1890] 1972), V, pp. 70-71.





Tools of Dominion
Copyright © 1988 Gary North
превод Copyright © 1999 Божидар Маринов