CALVIN'S INSTITUTION IN BULGARIAN

| Назад | Напред |
КНИГА IV
Глава Четиринадесета

14. ЗА ТАЙНСТВАТА.

Тази глава се състои от две главни части:

За тайнствата въобще. Обобщение на учението, р. 1-6. Трябва да се пазим срещу два вида противници, а именно, които подценяват силата на тайнствата, р. 7-13; и които приписват твърде много на тайнствата, р. 14-17.
За тайнствата конкретно, в Стария и в Новия Завет техният обхват и значение. Опровержение на онези, които имат твърде високо или твърде ниско мнение за тайнствата.

Раздели.

За тайнствата въобще. Определение за тайнство.
Значението на думата „тайнство.”
Обяснение на определението. Защо Бог подпечатва Своите обещания към нас чрез тайнства.
Словото, което трябва да придружава белега, за да бъде тайнството завършено.
Заблудата на онези, които се опитват да отделят словото, или Божието обещание, от белега.
Защо тайнствата биват наричани Белези на Завета.
Те са такива белези дори когато нечестивите ги приемат, но са белези на благодат само за вярващите.
Отговори на възражения против този възглед.
В тайнствата няма тайнствена стойност. Цялата им полезност зависи от вътрешното действие на Духа.
Отговори на възражения. Пример чрез сравнение.
За нарастването на вярата чрез проповядването на Словото.
По какъв начин и доколко тайнствата са потвърждение на нашата вяра.
Някои смятат тайнствата за обикновени външни белези. Опровержение на този възглед.
Някои приписват твърде много на тайнствата. Опровержение.
Опровержение потвърдено чрез цитат от Августин.
По-подробно обяснение на горните възгледи.
Същността на тайнството присъства винаги, когато тайнството бива отслужвано правилно.
Разширеният смисъл на понятието „тайнство.”
Обичайните тайнства в Църквата. Колко са необходими.
Тайнствата на Стария и на Новия Завет. Целта и при двата завета е една и съща, а именно, да ни водят към Христос.
Това се вижда в Тайнствата в Стария Завет.
Вижда се също и в Тайнствата в Новия Завет.
Нечестивото учение на схоластиците относно разликата между Стария и Новия Завет.
Отговор на схоластическо възражение.
Отговор на друго възражение.
Тайнствата в Новия Завет понякога са прекомерно възхвалявани от ранните теолози. Обяснение на казаното от тях.

(Обяснение на думата „тайнство”: тайнствата са белези на Божиите завети, 1-6)
1. Определение

Заедно с проповядването на Благовестието имаме и друга помощ за нашата вяра в тайнствата, по отношение на които сме силно загрижени да представим някакво сигурно учение, което ни осведомява и относно целта, с която са били постановени, и за тяхната настояща употреба.

Първо, трябва да разберем какво е тайнство. Според мен едно просто и уместно определение е, че това е външен белег, чрез който Господ подпечатва в нашата съвест Своите обещания за благоволение към нас, за да ни подсили в слабостта на нашата вяра, а ние от своя страна засвидетелстваме нашата вярност към Него, както пред Него самия, така и пред ангелите и хората. Можем също да дадем по-кратко определение като го наречем свидетелство за Божието благоволение към нас, потвърдено от външен белег, със съответно засвидетелстване на нашата вяра към Него. Можете да изберете някое от тези определения, които по своето значение не се различават от това на Августин, което определя тайнството като видим белег на свято нещо, или видима форма на невидима благодат, но не съдържа по-добро или по-сигурно обяснение. Тъй като неговата краткост го прави малко неясно и с това заблуждава по-неграмотните, аз исках да премахна всякакво съмнение и да направя определението по-пълно като го направя по-подробно.

2. Думата „тайнство”*

Причината древните да използват понятието в този смисъл не е неизвестна. Древният преводач, когато е искал да преведе гръцкото понятие musthrion на латински, особено когато е използвано за божествените неща, е използвал думата sacramentum. Така в Ефесяни, „Като ни е открил тайната (sacramentum) на волята Си”; и отново, „понеже сте чули за нареденото от Божията благодат, която ми е дадена заради вас, че по откровение ми стана известна тайната (sacramentum)” (Еф. 1:9; 3:2). В Колосяни, „Тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии, на които Божията воля беше да яви какво е между езичниците богатството на славата на тази тайна (sacramentum)” (Кол. 1:26-27). Също в Първото послание към Тимотей, „И без противоречие, велика е тайната (sacramentum) на благочестието: Бог беше изявен в плът” (1 Тим. 3:16). Той не е искал да използва думата arcanum (тайна), за да не би думата да изглежда недостойна за нещото, което се има предвид. Затова, когато нещото е свято и тайно, той използва думата sacramentum. Именно в този смисъл тя често се среща в църковните автори. И е добре известно, че това, което латинците са наричали sacramentum, гърците са наричали musthria (тайнства). Еднаквостта на значението премахва всеки спор. Затова това понятия се прилага за онези белези, които дават величествено представяне на духовните и възвишени неща. Това също е отбелязано от Августин, „Досадно е да беседваме върху разнообразието от белези; онези, които са свързани с божествените неща, се наричат тайнства” (August. Ep. 5 ad Marcell.).

3. Слово и белег

От определението, което дадохме, осъзнаваме, че никога няма тайнство без предхождащо обещание, като тайнството се дава като допълнение с цел да потвърди и запечата обещанието и да даде по-добро свидетелство, или в известен смисъл да го потвърди. По този начин Бог се справя първо с нашето невежество и леност, и второ с нашата немощ; и все пак, за да бъдем точни, с това Той не толкова потвърждава Своето Слово, колкото ни утвърждава във вярата ни в него. Защото сама по себе си Божията истина е достатъчно непоклатима и сигурна и не може да получи по-добро потвърждение от никое друго място освен от самата себе си. Но тъй като нашата вяра е немощна и слаба, така че ако не е подкрепяна от всички страни и поддържана чрез всякакви средства, тя незабавно бива разтърсена и тласкана насам натам, колебае се и дори отпада. И наистина тук нашият Господ с безгранична снизходителност така се съобразява с нашите способности, че като вижда как от нашето животинско естество ние винаги пълзим по земята и се прилепяме към плътта, без да мислим за това, което е духовно и без дори да имаме представа за него, Той не се колебае чрез тези земни белези да ни води към Себе Си, и дори в плътта да изявява огледало за духовни благословения. Защото както Йоан Златоуст казва (Hom. 60, ad Popul.), „Ако бяхме безтелесни, щеше да ни даде тези неща в гола и безтелесна форма. Но тъй като нашите души са вградени в тела, Той предава духовните неща чрез видими неща. Не че качествата, които са ни представени в тайнствата, са присъщи на естеството на нещата, но Бог им дава това значение.”

4. Словото трябва да обяснява белега

Това обикновено се изразява като се казва, че тайнството се състои от словото и от външния белег. Под „слово” не трябва да разбираме думи, които измърморени без смисъл и без вяра, само чрез звука си, като магическо заклинание, имат действието да освещават белега, а слово, което като се проповядва, ни прави да разбираме какво означава видимият белег.

Следователно това, което често се прави под тиранията на Папата, е изпълнено с голямо омърсяване на тайнството, защото те смятат за достатъчно свещеникът да измърмори формулата на освещаване, докато хората гледат глупаво, без да разбират. Та дори това се прави с изричната цел да се попречи на каквото и да е наставление да достигне до хората: защото всичко се говори на латински към неграмотни слушатели. След това суеверието се довежда до такива висоти, че се смята, че освещаването не е надлежно изпълнено, ако не е направено с тихо мънкане, което малцина могат да чуят.

Учението на Августин относно словото на тайнството е много различно от това. „Нека към белега да се добави словото, и ще стане тайнство. Защото откъде може да има толкова сила във водата да докосне тялото и да очисти сърцето, ако не е чрез действието на словото, и то не защото е казано, а защото е повярвано? Защото дори в словото краткотрайният звук е едно нещо, а вечната сила друго. Това е словото на вярата, което ние проповядваме, казва Апостолът (Рим. 10:8). Затова в Деяния на апостолите имаме изразите, ‘Очисти сърцата им чрез вяра’ (Деян 15:9). И апостол Петър казва, ‘Която в образа на кръщението и сега ви спасява (не измиването на плътската нечистота, а позивът към Бога на чиста съвест)’ (1 Пет. 3:21). ‘Това е словото на вярата, което проповядваме’: чрез което слово несъмнено и кръщението се освещава, за да има способността да очиства” (August. Hom. in Joann. 13).

Виждате как той изисква проповядване, за да се произведе вяра. И няма нужда да се трудим да докажем това, тъй като няма ни най-малко място за съмнение какво Христос направи и ни заповяда на правим, което апостолите следваха и което по-чистата Църква е спазвала. Та дори е известно, че от самото създание на света, винаги когато Бог даваше белег на святите патриарси, той неразделно биваше свързан с учение, без което нашите възприятия биха се взирали объркано в някакъв предмет без никакво значение. Следователно, когато чуем да се споменава за словото на тайнството, нека да разбираме обещанието, което прогласено на глас от служителя води хората към това, към което белегът ни насочва и води.

5. Тайнствата като печати

Нито трябва да слушаме онези, които се противят на този възглед чрез една дилема, която е хитра, но не и основателна. Те твърдят следното: Ние или знаем, че Божието слово, което предхожда тайнството, е истинната Божия воля, или не го знаем. Ако го знаем, не научаваме нищо ново от тайнството, което следва. Ако не го знаем, не можем да го научим от тайнството, чието действие зависи от словото. Нашият кратък отговор е: Печатите, които се слагат на грамоти и други обществени документи, са нищо сами по себе си, и не биха имали никакъв смисъл, ако на листа не е написано нищо, но това не пречи да подпечатват и да потвърждават, когато бъдат добавени към някакъв текст. Не може да се твърди, че това сравнение е наша нова измислица, тъй като самият Павел я използва, наричайки обрязването „печат” (Рим. 4:11), където изрично твърди, че обрязването на Авраам не е за оправдание, а за свидетелство на завета, чрез вярата на който преди това е бил оправдан. И моля ви се, може ли някой да бъде възмутен, когато ние поучаваме, че обещанието се подпечатва чрез тайнството, тъй като от самите обещания е явно, че едно обещание потвърждава друго? Колкото по-ясно е свидетелството, толкова по-подходящо е за подкрепа на нашата вяра. Но обещанията носят със себе си най-ясните обещания, и когато бъдат сравнени със Словото, имат тази особеност, че представят обещанията в жива форма, като нарисувани на картина. Не трябва да се трогваме и от възражението, основано върху разграничението между тайнствата и печатите на документи, а именно, че тъй като и двете се състоят от материални елементи от този свят, първото не може да е достатъчно или уместно за да подпечата Божиите обещания, които са духовни и вечни, макар и второто да може да се използва да подпечатва княжески укази относно преходни и тленни неща. Но когато тайнствата биват представени пред очите на вярващия, той не се спира пред материалната гледка, а чрез стъпките на аналогия, които показах, се издига с благочестиво съзерцание към върховните тайни, които лежат скрити в тайнствата.

6. Тайнствата като белези на завет

Както Господ нарича Своите обещания „завети” (Бит. 6:18; 9:9; 17:2) и тайнствата „белези на заветите,” нещо подобно може да се извлече от човешките завети. Какво може да направи заколването на прасе, ако не се вмъкнат думи или по-скоро ако преди това не са произнесени думи? Свинете често биват колени без някакво присъщо или окултно тайнство. Какво може да се спечели от залагането на дясната ръка, когато ръцете често действат заедно в битката? Но когато има предхождащи думи, тогава чрез такива символи на заветно действие се дава ратификация на законите, макар и преди това да са били изразени, възприети и въведени чрез думи. Следователно, тайнствата са действия, които утвърждават нашата вяра в Божието Слово; и тъй като ние сме плътски, те биват изявени с материални предмети, за да ни наставляват според нашата леност и способности, точно както детегледачките водят децата за ръка. И затова Августин нарича тайнството „видимо слово” (August. In Joann. Hom. 89), защото то представя Божиите обещания като на картина и ги поставя пред нашия поглед в образен материален вид (August. cont. Faust. Lib. 19).

Можем да се позовем на други сравнения, чрез които тайнствата биват обозначени по-ясно, както когато са наречени стълбове на нашата вяра. Защото както сградата стои и се опира на своята основа, и все пак е по-стабилна, когато е подкрепена от колони, така вярата се обляга на Божието Слово като нейна истинска основа, и все пак се обляга по-здраво, когато се добавят тайнствата, сякаш лежи върху колони. Или можем да ги наречем огледала, в които можем да съзерцаваме богатството на благодатта, която Бог ни дава. Защото както казахме, тогава Той изявява Себе Си на нас дотолкова, доколкото нашата тъпота може да ни даде способност да Го схванем, и ни засвидетелства Своя любов и доброта по-изразително, отколкото в слово.

(Те утвърждават вярата не сами по себе си, а като действие на Святия Дух и в съдействие със Словото; и са отличителни белези на нашата вяра пред хората, 7-13)
7. Приемането на тайнствата от нечестивите не е доказателство против тяхната важност

Неразумно е да се спори, че тайнствата не са изявления на Божията благодат към нас, защото се отслужват и на нечестивите, които обаче не само не опитват Бога като по-благосклонен към тях, а си навличат по-голямо осъждение. По същата логика Благовестието не е изява на Божията благодат, защото бива отхвърлено от мнозина, които го чуят; нито самият Христос е изява на благодат, защото от мнозината, които са Го видели и познали, много малко са Го приели.

Нещо подобно може да се види в официалните документи. Голяма част от хората осмиват и подиграват удостоверяващия печат, макар да знаят, че той е използван от техния владетел за да потвърди своята воля; други го потъпкват, като че ли не се отнася за тях; други дори често го проклинат; така че като виждаме, че положението на двете неща е едно и също, трябва още по-охотно да се приеме уместността на сравнението, което направих по-горе.

И така, сигурно е, че Господ ни дава Своята милост и залог за Своята благодат и в Своето свято Слово, и в тайнствата; но това не се схваща освен от онези, които приемат Словото и тайнствата с твърда вяра; по същия начин както Христос, макар и да е даден и издигнат за спасението на всички, не е признат и приет от всички. Августин, когато иска да покаже това, казва, че словото действа в тайнството не защото е изговорено, а защото е повярвано.

Затова като говори към вярващите Павел включва общението с Христос в тайнствата, както когато казва, „Всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли” (Гал. 3:27). Отново, „Кръстихме се с един Дух в едно тяло” (1 Кор. 12:13). Но когато говори за неправилната употреба на тайнствата, той не им приписва нищо повече от мъртви празни образи; като с това показва, че колкото и чрез своята извратеност нечестивите и лицемерите да потискат, или скриват, или възпират действието на Божията благодат в тайнствата, това не пречи на тайнствата, винаги когато е угодно на Бога, да дават истинско свидетелство за общение с Христос, нито пречи на тях да изявяват или на Святия Дух да изпълни нещото, което обещават. Така заключаваме, че тайнствата правилно са наречени свидетелства за Божията благодат и печати на благоволението, което Бог има към нас. Като подпечатват благодатта, те поддържат, подхранват, утвърждават и увеличават нашата вяра.

Възраженията обикновено повдигани против този възглед са лекомислени и слаби. Те казват, че ако е добра, нашата вяра не може да бъде направена по-добра; защото няма вяра освен онази, която се обляга непоколебимо, твърдо и неделимо върху Божията милост. Би било по-добре за възразяващите да се молят заедно с апостолите, „Господи, придай на вярата ни” (Лука 17:5), отколкото уверено да настояват за съвършенство на вярата, което никой от човешките синове никога не е постигнал, нито някога ще постигне в този живот.

Нека да обяснят каква точно е вярата на човека, който казва, „Вярвам, Господи; помогни на моето неверие” (Марк 9:24). Тази вяра, макар и само започната, беше добра, и чрез премахване на неверието можеше да стане и по-добра. Но няма по-добър аргумент за тяхното опровергаване от тяхната собствена съвест. Защото ако се признават за грешници (те не могат да отрекат това, независимо дали го искат), тогава те неизбежно трябва да припишат това свое качество на несъвършенството на своята вяра.

8. До каква степен можем да говорим за утвърждаване на вярата чрез тайнствата?

Но Филип, казват те, отговори на скопеца, който искаше да се кръсти, „Ако вярваш от все сърце, можеш” (Деян. 8:37). Какъв е смисълът от потвърждението на кръщението, когато вярата изпълва цялото сърце? Аз от своя страна ги питам: Дали не усещат, че една голяма част от тяхното сърце е лишена от вяра; не виждат ново добавяне на вяра всеки ден? Някой си се хвали, че до старостта си все се е учел. Тогава ние християните сме тройно нещастни, ако остареем без да постигнем никакъв напредък, след като вярата ни трябва да нараства във всеки период от нашия живот, докато израсне в съвършен човек (Еф. 4:13). Следователно в този цитат да вярваш от все сърце не е да вярваш съвършено в Христос, а само да Го приемеш искрено със сърце и душа; не да бъдеш изпълнен с Него, а с пламенна ревност да гладуваш и да жадуваш и да въздишаш по Него. В Писанието е обичайно да се казва, че нещо се прави от все сърце, когато се прави искрено и сърдечно. Такива са следните текстове: „От все сърце Те потърсих” (Пс. 119:10); „Ще те изповядам с цялото си сърце,” и т.н. По същия начин, когато се смъмрят измамниците и заблудителите, се казва, „с ласкателни устни говорят от двулично сърце” (Пс. 12:2).

След това противниците добавят: „Ако вярата се увеличава чрез тайнствата, Святият Дух е даден напразно, тъй като Неговото служение е за започва, поддържа и усъвършенства нашата вяра.” Наистина признавам, че вярата по същество и изцяло е действие на Святия Дух, Който ни просвещава да познаем Бога и богатствата на Неговата благодат, и без Чието освещение нашият ум е толкова сляп, че не може да види нищо, толкова глупав, че няма никакъв усет за духовните неща. Но в едно Божие благословение, което те прогласяват, ние изброяваме три. Защото първо, Господ ни учи и обучава чрез Своето Слово; второ, утвърждава ни чрез Своите тайнства; накрая, освещава ума ни чрез светлината на Своя Святи Дух и отваря врата към нашите сърца за Своето Слово и тайнства, които иначе само биха удряли ушите ни и падали върху погледа ни, но по никакъв начин не биха ни засегнали вътрешно.

9. Святият Дух в тайнствата

И така, относно увеличаването и утвърждаването на вярата, бих искал да напомня на читателя (макар да смятам, че вече съм го изразил с недвусмислени думи), че като приписвам това служение на тайнствата, аз не смятам, че вътре в тях има постоянно присъстващо тайно действие, чрез което те от сами себе си насърчават или усилват вярата, а го правя защото нашият Господ ги е учредил с изричната цел да помагат за установяване и увеличаване на нашата вяра.

Тайнствата изпълняват надлежно своето служение само когато са придружени от Духа, вътрешният Учител, Чиято сила единствена прониква в сърцето, разбужда чувствата и осигурява достъп за тайнствата в нашите души. Ако Го няма, тайнствата нямат повече полза за нас от слънчевата светлина върху очите на слепите, или звуците произнесени в ушите на глухите. Затова, когато разпределям ролите между духа и тайнствата, аз приписвам цялата сила на Него, а на тях оставям само едно служение; без действието на Духа това служение е празно и произволно, но когато Той действа вътре в нас и упражнява Своята сила, то е изпълнено със сила.

Сега е ясно по какъв начин според този възглед благочестивият ум бива утвърждаван във вярата чрез тайнствата, а именно, по същия начин, по който светлината на слънцето се вижда чрез окото, и звука на гласа се чува чрез ухото; окото никак няма да бъде засегнато от светлината, ако няма зеница, върху която светлината да падне; нито ухото може да бъде достигнато от някакъв звук, колкото и силен да е той, ако по естество не е направено да чува. Но ако е вярно, както беше обяснено, че зрителната способност на окото му дава възможност да види светлината, и слуховата способност да ухото му дава възможност да схване гласа, и че в нашите сърца действието на Святия Дух е да започва, поддържа, подхранва и утвърждава вярата, тогава следва, че тайнствата не носят никаква полза без силата на Святия Дух; и че все пак в сърцата, които преди това са научени от този Наставник, няма нищо, което да попречи на тайнствата да усилят и увеличат вярата. Има само тази разлика, че способността за виждане и чуване са по естество вложени в окото и ухото; докато Христос действа в нашите умове отвъд мярката на естеството, чрез специална благодат.

10. Пример от човешката логика

По същия начин се справяме с определени възражения, които безпокоят някои неспокойни умове. Ако приписваме увеличаване или утвърждаване на вярата на творения, това е несправедливо спрямо Божия Дух, Който единствен трябва да се смята за начинател на вярата. Но ние не Го лишаваме от заслугата да утвърждава и увеличава вярата; по-скоро ние твърдим, че това, което утвърждава и увеличава вярата, не е нищо друго освен приготвяне на нашите умове от Неговото вътрешно просвещение, за да получим онова утвърждаване, което е представено в тайнствата.

Но ако предметът е все още неясен, ще стане ясен чрез следното сравнение: Ако започнете да убеждавате чрез думи някой човек да направи нещо, ще мислите за всички аргументи, чрез които той може да бъде доведен до вашия възглед и в известен смисъл принуден да послужи на вашите цели. Но нищо не може да се спечели, ако самият човек не притежава ясна и точна преценка, чрез която да е способен да прецени стойността на вашите аргументи; нещо повече, ако не е схватлив и готов да слуша поучение; накрая, ако няма такава представа за вашата вяра и благоразумие, че по някакъв начин да бъде предразположен във ваша полза и да се осигури съгласието му. Защото има много упорити духове, които не се пречупват от никакви аргументи; и където вярата е под подозрение, или авторитетът е под осъждение, не може да се постигне напредък дори с възприемчивите. От друга страна, когато съществуват обратните чувства, следствието ще бъде, че човекът, с когото беседвате, ще се съгласи със същите съвети, които иначе би осмивал. Това действие се извършва в нас чрез Духа. За да не може словото напразно да пада върху ушите ни или тайнствата напразно да бъдат представяни пред очите ни, Той ни показва, че Бог ни говори, смекчава нашите закоравели сърца и ги приспособява към дължимото към Неговото Слово покорство; накратко, предава тези външни думи и тайнства от ушите към душата.

Следователно, и словото, и тайнствата утвърждават нашата вяра, довеждайки пред нашия поглед добрите намерения на нашия небесен Баща, от познанието за които зависи цялата увереност на нашата вяра, и чрез които се увеличава нейната сила; и Духът също утвърждава нашата вяра, когато я прави действителна, като изписва тази увереност в нашите умове. В същото време е лесно за Бащата на светлините, по същия начин както осветява телесното око чрез слънчевите лъчи, да освети умовете ни чрез тайнствата, нещо като посредническа светлина.

11. Словото и тайнството работят заедно в утвърждаването на нашата вяра

Нашият Господ показа, че това качество принадлежи на външното слово, когато в притчата го сравни със семе (Мат. 13:4; Лука 8:15). Защото както семето, когато падне върху запустена и изоставена част от полето, не може да направи нищо друго освен да умре, но когато бъде хвърлено на земя, която е подходящо обработена и подготвена, ще даде стократно; така Божието Слово, когато бъде отправено към някой упорит дух, ще остане без плод, като хвърлено върху гола пустош, но когато срещне душа, която ръката на небесния Дух е покорила, ще бъде най-плодородно. Но ако случаят на семето и словото е един и същ, и ако от семето може да израсне и да порасте жито и да израсне до зрялост, защо вярата също да не получава своето начало, нарастване и зрялост от Словото?

Двете неща са възхитително обяснени от Павел в различни текстове. Защото когато иска да напомни на коринтяните как Бог е дал плод на неговите усилия, той се хвали, че има служението на Духа (1 Кор. 2:4); като че ли неговото проповядване е неразделно свързано със силата на Святия Дух, като отвътре освещава ума и го подтиква. Но в друг текст, когато иска да им напомни каква е силата на словото само по себе си, когато е проповядвано от човек, той сравнява служителите със земеделци, които след като са упражнили труд и усилия в обработване на земята, няма нищо повече, което да могат да направят. Защото от каква полза са орането, сеенето и поливането, ако посятото не порасне чрез небесната доброта? Затова той заключава, че който сади и полива е нищо, а всичко трябва да се припише на Бога, Който единствен прави да расте. Следователно апостолите упражняват силата на Духа в своето проповядване, доколкото Бог ги използва като оръдия, които е определил за изявяване на Своята духовна благодат. И все пак не трябва да губим от поглед разликата, а да помним какво човекът сам по себе си е способен да прави, и какво е присъщо единствено на Бога.

12. Елементите в тайнството имат стойност единствено като Божии оръдия

Тайнствата са утвърждаване на нашата вяра в такъв смисъл, че понякога Господ, когато счете за уместно да оттегли нашата увереност за нещата, които е обещал в тайнствата, отнема самите тайнства. Когато лишава Адам от дара на безсмъртието, Той го изгонва от градината, „за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно” (Бит. 3:22). Какво чуваме? Може ли този плод да възстанови Адам в безсмъртието, от което той вече е паднал? В никакъв случай. Но това е като да каже, „За да не би да се впусне в празна самонадеяност, ако му се позволи да задържи символа на Моето обещание, нека да се отнеме това, което може да му даде някаква надежда за безсмъртие.” На тази основа, когато апостолът увещава ефесяните да помнят, че са били „отделени от Христос, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без надежда и без Бога на света” (Еф. 2:12), той казва, че те не са били участници в обрязването. Така той преобразно показва, че всички, които не са получили белега на обещанието, са били изключени от обещанието.

На другото възражение, а именно, че когато на творенията се приписва толкова голяма сила, на тях се придава Божията слава, и следователно Божията слава бива ощетена, очевидно е да отговорим, че не приписваме никаква сила на творенията. Всичко, което казваме, е, че Бог използва средствата и оръдията, които смята за целесъобразни, за да могат всички неща да бъдат подчинени на Неговата слава, тъй като Той е Господар и Владетел на всичко. Следователно, както чрез хляб и друга храна Той храни нашите тела, и чрез слънцето ни осветява, и чрез огъня дава топлина на света, и все пак хлябът, слънцето и огънят са нищо освен като оръдия, чрез които Той ни дава Своите благословения; така по същия начин той духовно подхранва нашата вяра чрез тайнствата, чието единствено служение е да направят Неговите обещания видими за нашите очи, или по-скоро да бъдат залог за Неговите обещания. И тъй като относно другите творения, които Божията щедрост и доброта е определила за наша употреба, и чрез които Той ни обсипва с даровете на своята доброта, наше задължение е да не полагаме никакво упование в тях, нито да им се възхищаваме и да ги възхваляваме като причина за нашето благоденствие; така нашата увереност не трябва да бъде съсредоточена върху тайнствата, нито трябва да им се предава Божията слава, а като гледаме отвъд тях, нашата вяра и признателност трябва да се издигат към Онзи, който е Създател на тайнствата и на всички неща.

13. Думата “sacramentum”

Няма никаква стойност в аргумента, който някои основават върху самата дума sacramentum. Това понятие, казват те, макар да има много значения в известни автори, има само едно значение, което важи за белези, а именно, когато се използва като официална клетва, която войникът полага пред своя началник при постъпване на служба. Чрез тази военна клетва новобранците се задължават да бъдат верни на своя началник и дават обет за военната служба; така чрез нашите белези ние признаваме Христос за наш началник и заявяваме, че ще служим под Неговото знаме. Те добавят сравнения, за да направят нещата по-ясни. Както тогата отличава римляните от гърците, които носят наметало; и както различните касти в Рим са се различавали един от друг по своите си отличителни белези; например, сенаторите се отличават от конниците по пурпурния цвят и сърповидните обувки, а конниците от плебеите по пръстена, така и ние носим своите символи, за да се различаваме от светските хора.

Но е достатъчно ясно от това, което казахме по-горе, че като наричат белезите sacramentum, древните въобще не са се съобразявали с употребата на думата от латинските автори, а заради удобството са й дали ново значение, просто като средство за изразяване на свещени знаци.

Но ако трябва да спорим по-изтънчено, можем да кажем, че те като че ли дават на думата това значение по начин аналогичен на този, по който използват думата „вяра” в съвременния смисъл. Защото докато вярата е истинност в изпълняване на обещания, те я използват като сигурност или твърда убеденост, която човек има относно истината. По този начин, докато тайнството е действие на войника, когато се заклева в подчинение на своя началник, те го правят да бъде действие, чрез което началникът приема войника в строя. Защото в тайнствата Господ обещава, че ще бъде наш Бог, и че ние ще бъдем Негови хора (2 Кор. 6:16; Езек. 37:27).

Но ние избягваме такива хитрости, тъй като смятам, че сме показали чрез аргументи, които са изобилно очевидни, че всичко, което древните писатели са възнамерявали, е да покажат, че тайнствата са белези на святи и духовни неща. Ние наистина признаваме сравненията, които се извличат от външните предмети (Глава 15, р. 1); но не признаваме, че това, което е второстепенно в тайнствата, чрез тях става първостепенно, и всъщност дори единствено. Първото нещо е те да допринесат за нашата вяра в Бога; второстепенното е да засвидетелстват нашата изповед пред хората. Тези сравнения са приложими за второстепенната причина. Затова нека да остане сигурно, че тайнствата ще останат мъртви (както видяхме), ако не са помощ за нашата вяра и допълнения към учението със същата цел и предназначение.

(Сами по себе си те не вменяват благодат, но както Словото, представят Христос, 14-17)
14. Заблудата на магическата представа за тайнствата

От друга страна трябва да се отбележи, че както тези противници осакатяват силата и напълно отхвърлят употребата на тайнствата, има и други, които приписват на тайнствата някакво тайно качество, за което никъде не се казва да е вложено в тях от Бога. С тази заблуда по-простите и невнимателните биват гибелно заблуждавани, докато биват учени да търсят Божиите дарове там, където не е възможно да бъдат намерени, и постепенно биват отдалечавани от Бога, за да възприемат празна суета вместо Неговата истина. Защото всички училища на софистите учат, че тайнствата на новия закон, с други думи онези, които сега са в употреба в християнската Църква, оправдават и дават благодат, стига ние да не им пречим с препятствието на смъртния грях. Невъзможно е да опишем колко смъртоносен и гибелен е този възглед, още повече че в продължение на много векове е преобладавал в значителна част от света, за голяма загуба на Църквата. Той е очевидно от дявола; защото първо, като обещава праведност без вяра, той тика душите право към погибел; второ, като извлича източника на праведност от тайнствата, той вплита нещастните умове, които вече сами по себе си твърде много са съсредоточени върху земята, в една суеверна представа, която ги кара да приемат съзерцаването на някакъв материален предмет, вместо на самия Бог. Бих искал да нямаме такъв опит и в двете злини, за да бъде напълно излишно да давам подробно доказателство за тях. Защото какво е тайнство приемано без вяра, ако не е най-сигурна погибел за Църквата? Защото като виждаме, че не трябва да се очаква нищо освен обещанието, а обещанието обявява гняв върху невярващия както дава благодат на вярващия, заблуда е да предполагаме, че тайнствата предават нещо повече от това, което се дава от Божието Слово и се придобива чрез чиста вяра.

От това следва и друго нещо, а именно, че увереността за спасение не зависи от участието в тайнствата, като че ли в това участие се състои оправданието. То е скрито само в Христос и ние знаем, че се предава и чрез проповядването на Благовестието, и чрез печата на тайнството, и може да се ползва напълно и без този печат. Толкова истинно е това, както заявява Августин, че може да има невидимо освещение без видим белег, и от друга страна видим белег без истинско освещение (August. de Quest. Vet. Test. Lib. 3). Както той на друго място казва, „Хората обличат Христос понякога до там, че да участват в тайнството, а понякога и дотам, че да водят свят живот” (August. de Bapt. Cont. Donat. Ca. 24). Първото може да е общо за добрите и за злите, второто е характерно за добрите.

15. Разграничаване между материята и белега

От това следва разграничението, ако правилно бива разбирано, което Августин многократно прави между тайнството и материята на тайнството. Защото той не казва просто, че в него се съдържат образът и истината, а че те не са свързани така, че да бъдат неразделни, и че в това отношение винаги е необходимо да разграничаваме нещото от белега, за да не прехвърляме на едното това, което принадлежи на другото.

Августин говори за разделянето, когато казва, че единствено в избраните тайнствата изпълняват това, което представляват (August. de Bapt. Parvul.). И отново, когато говори за евреите, той казва, ”Макар тайнствата да са били общи за всички, благодатта не е била обща; а благодатта е силата на тайнствата. Така също купелът на новорождението сега е общ за всички, но благодатта, чрез която членовете на Христос биват новородени в своята Глава, не е обща за всички” (August. in Ps. 78). Отново, на друго място, като говори за Господната вечеря, той казва, „Също в този ден приемаме видима храна; но тайнството е едно нещо, а силата на тайнството е друго. Защо мнозина участват в олтара и умират, и то умират от участието? Защото дори Господната чаша беше отрова за Юда, не защото самата тя е зло, но защото беше нечестив, той нечестиво прие това, което е добро” (August. in Joann. Hom. 26). Малко след това казва, „Тайнството на това нещо, а именно, на единството на тялото и кръвта на Христос, на някои места се приготвя всеки ден, на други на определени периоди на Господната маса, в която някои участват за живот, а други за погибел. Но самото нещо, от което се прави тайнството, е живот за всички и не е погибел за никой, който участва в него.” Преди това казва, „Който е ял, няма да умре, но той трябва да бъде човек, който е достигнал до същността на тайнството, а не до видимото тайнство; който яде вътрешно, а не външно, който яде със сърцето, а не със зъбите.” Тук навсякъде се казва, че тайнството е така отделено от реалността поради недостойнството на участващия, че не остава нищо освен празен и безполезен образ. И така, за да нямате белег лишен от истина, а белег с истина, Словото, което е включено в него, трябва да бъде прието с вяра. Така ползата, която ще придобиете от тайнствата, ще бъде толкова, колкото полза имате от общението с Христос.

16. Тайнствата имат значение за нас чрез вяра в Христос

Ако това е неясно, защото е кратко, ще го обясня по-подробно. Аз казвам, че Христос е същността, или ако искате, веществото на всички тайнства, защото в Него те имат цялата си плътност, и без Него не обещават нищо. Затова не трябва да има търпимост към заблудата на Петер Ломбард, който изрично ги прави източник на праведността и спасението, от които те са само части (Sent. Lib. 4 Dist. 1). Като отхвърляме всички други източници на праведност, които човешкият ум измисля, наше задължение е да се придържаме единствено към този източник. Следователно, те са полезни за нас само дотолкова, доколкото чрез тях ние сме подпомагани в подхранване, утвърждаване и увеличаване на истинското познание за Христос, така че и да Го притежаваме по-пълно, и да Му се наслаждаваме във всички Негови богатства. Точно това става, когато онова, което се дава в тях, бива приемано от нас в истинска вяра.

Тогава вие ще попитате: Дали чрез своята неблагодарност нечестивите правят Божията заповед безплодна и празна? Аз отговарям, че това, което казах, не трябва да се разбира така, като че ли силата и истинността на тайнството зависят от състоянието или изгодата на онзи, който го приема. Това, което Бог е установил, остава непроменимо и запазва своята същност, колкото и да са различни хората; но тъй като предлагането е различно от приемането, няма никаква пречка един символ, който е осветен чрез Господното Слово, да бъде наистина това, което е казано за него, и да запази силата си, макар в същото време да не носи никаква полза за нечестивите и безбожните. Този въпрос е добре разрешен от Августин с няколко думи: „Дори вие да приемате по плът, то не престава да бъде духовно, но не е духовно за вас” (August. Hom. in Joann. 26).

Но както Августин показва в горните цитати, че тайнството е нещо без никаква стойност, ако бъде отделено от своята истина, така когато двете бъдат свързани, той ни напомня, че е необходимо да разграничаваме, за да не се съсредоточаваме твърде много върху външния белег. „Както е робска слабост да се следва второто и да се объркват белезите с нещото, към което сочат, така и да се тълкуват белезите като безполезни е извънредна заблуда” (August. de Doct. Christ. Lib. 3 c. 9). Той споменава две грешки, които тук трябва да бъдат избягвани; едната е когато приемаме белезите така, като че ли са били дадени напразно, и като злонамерено унищожаваме или накърняваме тяхното тайнствено значение, им пречим да дадат плод; другата, когато не извисяваме умовете си над видимия белег и му приписваме благословения, които ни се дават единствено от Христос, и то чрез Святия Дух, Които ни прави съучастници в Христос, като външните белези са полезни само ако ни канят при Христос; и когато бъдат изкривени за някаква друга цел, цялата им полезност бива унищожена.

17. Истинското служение на тайнствата

Затова нека да бъде ясно, че служението на тайнствата не се различава от Божието Слово; и то е да представят и да ни предлагат Христос, и в Него съкровищата на небесната благодат. Те не дават нищо и не носят никаква полза, ако не са приети с вяра, точно както виното и маслото, или спиртното питие, колкото и голямо количество да излеете, ще изтекат и изчезнат, ако няма отворен съд да ги поеме. Когато съдът не е отворен, колкото и да бъде напръскан отвън, той пак ще остане напълно празен.

Трябва да внимаваме да не бъдем подвеждани в подобна грешка от думите, понякога твърде прекомерни, които древните християнски автори използват за възхвала на достойнството на тайнствата. Не трябва да предполагаме, че в тайнствата присъства някакво скрито качество, чрез което те сами по себе си ни дават дарбите на Святия Дух, както виното се пие от чаша, тъй като единственото служение, което Бог и определя, е да свидетелстват и потвърждават благоволението на Господа към нас; и те не са от полза, ако не са придружени от Святия Дух, Който отваря умовете и сърцата ни и ни прави способни да приемем това свидетелство, в което ясно са изявени различни изящни дарове. Защото тайнствата, както преди отбелязахме (Глава 13, р. 6; Глава 14, р. 6, 7), са за нас това, което посланиците на добри вести са за хората, или гаранциите при сключване на договори. Сами по себе си те не дават никаква благодат, но я обявяват и изявяват, и както гаранции и залози, потвърждават даровете, които Божията щедрост ни е дала. Святият Дух, Когото тайнствата не раздават безразборно на всички, а Когото Господ конкретно дава на Своите хора, носи със себе си Божиите дарби, прави път за тайнствата и ги прави да принасят плод.

Но макар да не отричаме, че чрез посредническото действие на Своя Дух Бог подкрепя Своята собствена наредба, като не допуска отслужването на тайнствата, които е установил, да бъдат безплодни и напразни, все пак ние твърдим, че вътрешната благодат на Духа, тъй като се различава от външното отслужване, трябва да бъде разглеждана и отчитана отделно. Следователно Бог наистина изпълнява това, което обещава и изобразява чрез белези; нито белезите са без последствие, защото те доказват, че Той е техният истинен и верен начинател. Единственият въпрос тук е дали Господ работи чрез Своята същностна сила (както се нарича), или е изоставил Своето действие на външни белези?

Ние твърдим, че каквито и оръдия да използва, това не отнема нищо от Неговото първостепенно действие. В това учение за тайнствата тяхното достойнство бива издигнато високо, ясно е показана тяхната употреба, достатъчно е заявена тяхната полезност, и във всичко прилежно се поддържа умереност; за да не им се приписва нищо, което не трябва да им се приписва, и да не им се отрича нищо, което трябва да притежават. В същото време отхвърляме онези измислица, според която причината за оправданието и силата на Святия Дух са включени в елементи като съдове и носители, и изрично обясняваме специалната сила, която бива пропускана.

Тук също трябва да отбележим, че това, което служителят изобразява и свидетелства като външно действие, Бог изпълнява вътрешно, за да не би това, което Бог приписва единствено на Себе Си, да бъде приписано на смъртен човек. Августин внимателно отбелязва това: „Как става така, че едновременно Бог и Мойсей освещават? Не Мойсей вместо Бога, а Мойсей чрез видими тайнства чрез своето служение, Бог чрез невидима благодат чрез Святия Дух. В това се състои целия плод на видимите тайнства; защото каква е ползата от тези видими тайнства без онова освещение от невидимата благодат?”

(Широкото приложение на понятието към случаи в Писанието и ограниченото приложение за обичайните тайнства на Църквата, 18-20)
18. Тайнствата в по-широкия смисъл

Предвид възгледа, който досега възприехме, думата „тайнство” включва като цяло всички знаци, които Бог е заповядал на хората да използват, за да ги направи сигурни и уверени в истинността на Своите обещания. Той понякога благоволи да ги поставя в естествени предмети; а понякога да ги изявява чрез чудеса.

Имаме пример за първата група в даването на дървото на живота на Адам и Ева като залог за безсмъртие, за да се чувстват уверени в обещанието винаги, когато ядат от плода. Друг пример е когато даде дъгата в облаците на Ной и неговото потомство като залог, че вече никога няма да унищожи земята с потоп. Те бяха като тайнства за Адам и Ной; не че дървото можеше да даде на Адам и Ева безсмъртието, което не може да даде на самото себе си; или дъгата (която е само отражение на слънчевите лъчи върху облаците отсреща) може да има действие на възпиране на водите; но върху себе си имаха издълбан белег от Божието Слово, за да бъдат доказателство и печат на Неговия завет. Дървото преди това е било дърво, и дъгата е била дъга; но когато са били изписани с Божието Слово, им е дадена нова форма; те вече са нещо, което преди това не са били. За да не би някой да предположи, че тези неща са казани напразно, дъгата дори днес ни е свидетел за завета, който Бог направи с Ной (Калвин за Бит. 9:6). Винаги когато гледаме към нея, четем това обещание от Бога, че земята никога вече няма да бъде унищожена с потоп. Затова, ако някой философ иска да осмива вярата и спори, че разнообразието от цветове възниква естествено от отражението на лъчите от отсрещните облаци, нека да признаем факта; но в същото време да осмеем неговата глупост, че не признава Бог за Господар и Владетел на природата, Който по благоволението Си прави всички елементи да служат за Негова слава. Ако беше изписал такива напомняния върху слънцето, звездите, земята и камъните, те всички биха били за нас като тайнства. Защо безформеното и сеченото сребро не са с една и съща стойност, независимо че са от един метал? Само защото първото няма нищо освен собственото си естество, докато второто, изсечено с официален печат, става пари и получава нова стойност. И не може ли Господ да изсече Своите творения със Своето Слово, та онези неща, които преди са били голи елементи, да станат тайнства?

За втората група примери са ни дадени когато показа на Авраам огнен пламък в димящата пещ (Бит. 15:17), когато покри руното с роса, докато земята остана суха, и после когато росата покри земята, докато руното остана недокоснато, за да увери Гедеон в победата (Съд. 6:37); също когато направи сянката да се върне назад десет степени, за да увери Езекия за неговото възстановяване (4 Царе 20:9; Ис. 38:7). Тези неща, които бяха направени за да подпомогнат и утвърдят тяхната вяра, също бяха тайнства.

19. Обичайните тайнства на Църквата

Но моята настояща цел е да разглеждам конкретно онези тайнства, които Господ е благоволил да назначи като обичайни тайнства в Своята Църква, за да възрастява Своите поклонници и слуги в една вяра и в изповедта на едната вяра. Защото, да използваме думите на Августин, „Хората не могат да се обединят в името на никоя религия, била тя истинна или лъжлива, ако не са обединени от някаква обща употреба на видими белези или тайнства” (August. cont. Faustum, Lib. 9 c. 11). Нашият най-милостив Баща, като предвижда тази необходимост, от самото начало заповядва определени действия на благочестие на Своите слуги; след това Сатана ги извращава и изопачава, като ги насочва към нечестиво и суеверно поклонение. От това следват посвещенията на езичниците в техните тайнства, и други изродени ритуали. И все пак, колкото и да са пълни със заблуда и суеверия, те в същото време са показател, че хората не могат да живеят без такива външни белези на религия. Но тъй като те нито са основани върху Божието Слово, нито се отнасят към тази истина, която трябва да бъде представяна чрез всички белези, те не са достойни за назоваване, когато споменаваме святите символи учредени от Бога, които не са извратени от своята първоначална цел, а именно, да бъдат помощни средства за истинското благочестие.

И те не се състоят от прости знаци, като дъгата и дървото на живота, а от церемонии, или (ако предпочитате) белези, които се използват като церемонии. Но тъй като, както казахме по-горе, те са свидетелства на благодатта и спасението от Господа, така по отношение на нас те са белези на изповед, чрез която ние открито се заклеваме в Господното име, задължавайки се да Му бъдем верни. Затова Златоуст някъде умело им дава името „завети,” чрез които Бог влиза в завет с нас и ние се задължаваме на свят и чист живот, защото тук се поставя взаимно споразумение между нас и Бога. Защото Бог в тях обещава да покрие и изличи всяка вина и наказание, които сме си нанесли чрез престъпления, и ни примирява със Себе Си в Своя единороден Син; така и ние на свой ред се задължаваме чрез тази изповед да следваме благочестие и правда. И от това може основателно да се каже, че такива тайнства са церемонии, чрез които Бог благоволи да обучава Своите хора, първо за да разбужда, подхранва и да подсилва вярата отвътре; и второ, да свидетелства нашата религия на хората вън.

20. Христос е обещан в старозаветните тайнства

И така, те са различни в различните времена, според наредбата, която Господ е счел за уместна да употреби в изявяването на Себе Си на хората. На Авраам и неговото потомство беше заповядано обрязване, а към него след това бяха добавени очистванията и жертвите и другите ритуали на Мойсеевия Закон. Това бяха тайнствата на евреите до идването на Христос. След като те бяха отменени, бяха учредени двете тайнства на Кръщението и Господната вечеря, които християнската Църква сега използва. Говоря за онези, които са били наредени за употреба от цялата Църква. Защото полагането на ръце, чрез което църковните служители биват посвещавани в своето служение, макар да нямам възражение да го нарека тайнство, не мога да го наредя сред обичайните тайнства. А по-нататък ще видим какво място трябва да отделим на другите неща, които обичайно се наричат тайнства.

Все пак древните тайнства са имали същото предназначение като нашите, а именно, да ни насочват и почти да ни водят за ръка към Христос, или като образи да Го представят и издигат за наше познание. Но тъй като вече показахме, че тайнствата са нещо като печати за Божиите обещания, нека да държим като най-сигурна истина, че никое Божие обещание не е било давано никога на хората освен в Христос, и следователно когато те ни напомнят за някое Божие обещание, не неизбежно трябва да изявяват Христос. От това следва небесната форма на скинията и поклонението според Закона, което беше показано на Мойсей на планината. Има само тази разлика, че докато онези показваха сянка на обещания Христос, докато все още Го очакваха, тези са свидетелство за Него както вече е дошъл и изявен.

(Тайнствата на Стария Завет са тясно свързани с тайнствата на Новия, като предсказващи пълната изява на Христос, 21-26)
21. Обрязването, очистванията, жертвите сочат към Христос

Когато тези неща бъдат обяснени поотделно, ще бъдат много по-ясни.

Обрязването беше белег, чрез който се напомняше на евреите, че всичко, което идва от човешко семе – с други думи, цялото естество на човека – е извратено и задължително трябва да бъде отсечено; нещо повече, то беше доказателство и напомняне, което да им потвърди обещанието дадено към Авраам за потомство, в което всички народи на земята ще се благословят, и от когото те самите трябваше да търсят благословение. Това спасително семе, както ни учи Павел (Гал. 5:16), беше Христос, в Когото единствено те се надяваха да получат обратно това, което са изгубили в Адам. Следователно за тях обрязването беше това, което според Павел беше и за Авраам, а именно, белег за правдата от вяра (Рим. 4:11); а именно, печат, чрез който те по-силно биват уверявани, че тяхната вяра в очакването на Господа ще бъде приета от Бога за правда. Но на друго място (Глава 16, р. 3, 4) ще имаме по-добра възможност да последваме сравнението между обрязването и кръщението.

Техните умивания и очиствания представяха пред погледа им нечистотата, оскверняването и омърсяването, с които по естество бяха заразени, и им обещаваха друг леген, в който цялата им нечистота да бъде изличена и измита (Евр. 9:10, 14). Този леген беше Христос, чрез Чиято кръв като биваме измити (1 Йоан 1:7; Откр. 1:5) представяме тази чистота пред Божия поглед, за да покрие Той цялата ни мръсотия.

Жертвите ги изобличаваха за тяхната неправда и в същото време учеха, че е необходимо да се плати някакво удовлетворение за Божията справедливост; и че следователно трябва да има първосвещеник, посредник между Бога и хората, за да умилостиви Бога чрез проливането на кръв и принасянето на жертва, която може да е достатъчна за опрощение на грехове. Първосвещеникът беше Христос: Той проля собствената Си кръв, самият Той беше жертва; защото в покорство към бащата принесе Себе Си на смърт и чрез това покорство унищожи непокорството, чрез което човекът предизвиква Божието негодувание (Фил. 2:8; Рим. 5:19).

22. Христос е по-пълно изявен в християнските тайнства

По отношение на нашите тайнства, те ни представят Христос толкова по-ясно, колкото по-близо е бил изявен Той на хората, тъй като е бил изявен от Бащата, според както е обещал. Защото Кръщението свидетелства, че сме умити и очистени; Вечерята на Евхаристията свидетелства, че сме изкупени. Очистването се изобразява чрез вода, умилостивението чрез кръв. И двете се намират в Христос, Който, както Йоан казва, „дойде чрез водата и кръвта,” тоест да очисти и да изкупи. За това и Божият Дух е свидетел. И дори има трима свидетели в едно, водата, Духът и кръвта. Във водата и кръвта имаме свидетелство за очистването и изкуплението, но Духът е главният свидетел, Който ни дава пълна увереност в това свидетелство. Тази върховна тайна е ясно изобразена на кръста на Христос, когато от Неговата свята страна потекоха вода и кръв (Йоан 19:34); която поради тази причина Августин правилно нарича извора на нашите тайнства (August, Hom. in Joann. 26).

След малко ще се занимаем с тези в по-големи подробности. Няма съмнение, че ако сравнявате време с време, сега благодатта на Духа е по-изобилно изявена. Защото това съставлява част от славата на Христовото царство, както разбираме от няколко текста, и особено от седмата глава на Йоан. В този смисъл трябва да разбираме думите на Павел, че Законът беше „сянка на идещите неща, но тялото е Христово” (Кол. 2:17). Неговата цел не е да заяви неефективността на онези изявления на благодатта, в които Бог е благоволил да докаже Своята истина на патриарсите, точно както ни я доказва в наши дни в Кръщението и Господната вечеря, а да противопостави двете и да ни покаже голямата стойност на това, което ни е дадено, за да не може никой да смята за странно, че чрез идването на Христос церемониите на Закона бяха отменени.

23. Прилики и разлики между старите и новите тайнства

Схоластичната догма (да й хвърлим един бегъл поглед), според която разликата между тайнствата на старата и новата наредба е направена толкова голяма, че първата не прави нищо освен да покаже сянка на Божията благодат, докато втората действително дарява благодатта, трябва да бъде напълно унищожена. Тъй като апостолът говори с еднаква почит за едните и за другите, когато казва, че бащите ядоха от същата духовна храна, и обяснява, че храната е Христос (1 Кор. 10:3), кой ще си позволи да счита за напразен знак това, което даваше на евреите откровение за истинското общение с Христос? И самият случай, за който апостолът говори там, воюва силно на страната на нашия възглед. Защото за да предпази от уповаване в сухо познание за Христос, празна външна показност на християнство и външни ритуали, и с това дързост за осъждане на Божиите съдби, той изявява характерните примери за Божията строгост при евреите, за да ни даде да разберем, че ако ние се впускаме в същите пороци, над нас надвисват същите наказания, които те са понесли. И така, за да направи сравнението уместно, е било необходимо да покаже, че няма неравенство между нас и тях в онези благословения, в които ни е забранил да се хвалим лъжливо. Затова той първо ги прави равни на нас в тайнствата и не ни оставя нито една йота предимство, което да ни дава надежди за безнаказаност. Нито можем правилно да припишем на нашето кръщение повече, отколкото той на друго място приписва на обрязването, когато го нарича печат на правдата от вяра (Рим. 4:11). Следователно това, което сега ни е изявено в тайнствата, евреите преди това са получили в своите тайнства, а именно, Христос с Неговите духовни богатства. Същото действие, което нашите тайнства притежават, те са опитвали в своите тайнства, а именно, че са били печати на Божието благоволение към тях по отношение на надеждата на вечното спасение. Ако противниците бяха разумни тълкуватели на Посланието към Евреите, нямаше да бъдат толкова заблудени, но като четат там, че греховете не се умилостивяват чрез законови церемонии, и дори че древните сенки не са били от значение за оправданието, те са пропуснали сравнението, което е очертано там, и хващайки се за една единствена точка, че сам по себе си Законът не е от полза за спазващите го, са си помислили, че това са само образи лишени от истина. Целта на апостола е да покаже, че в церемониалния закон няма нищо, докато не дойдем до Христос, от Когото единствено зависи цялото действие.

24. Учението на Павел за стойността на обрязването

Но те ще стъпят на това, което Павел казва за обрязването на буквата, и ще възразят, че то не се цени от Бога; че не носи нищо, че е празно; че такива текстове като че ли го поставят далеч под нашето кръщение (ср. Рим. 2:25-29; Гал. 5:6; 6:15; 1 Кор. 7:19). В никакъв случай. Защото същото нещо може да се каже и за кръщението. Всъщност, то е казано; първо от самия Павел, когато показва, че Бог не гледа на външното измиване, с което биваме приети във вярата (ср. 1 Кор. 10:5), ако умът не е умит отвътре и не поддържа докрай своята чистота; и второ, от Петър, когато заявява, че реалността на кръщението се състои не във външното измиване, а в свидетелството на добра съвест (1 Пет. 3:21).

Но изглежда, че в друг текст той говори с най-голямо презрение към обрязването от ръце, когато го противопоставя на обрязването от Христос. Отговарям, че дори в този текст няма нищо, което да накърнява неговото достойнство. Павел тук спори против онези, които настояват на него като задължително, след като е било отменено. Затова той увещава вярващите да оставят старите сенки и да се придържат към истината. Тези учители, казва той, настояват да обрежат телата ви. Но вие сте били духовно обрязани в душа и в тяло. Следователно имате изява на истинското нещо, а това е много по-добро от сянката. Но все пак някой е можел да отговори, че образът не трябва да бъде презиран само защото имат истинското нещо, тъй като сред бащите също беше изобразено това събличане на стария човек, за което той говори, и все пак за тях външното обрязване не беше излишно. Той посреща това възражение, когато веднага добавя, че колосяните са били погребани с Христос в кръщението (Кол. 2:12), и с това показва, че сега кръщението за християните е каквото обрязването е било за онези в древността; и че следователно второто не може да се налага на християните без да се накърни първото.

25. Обяснение на новозаветното пренебрежение към юдейските церемонии

Но има повече трудности в обясняването на текста, който следва, и който по-горе цитирах, а именно, че всички юдейски церемонии са сянка на идещите неща, но тялото е Христово (Кол. 2:17). Но най-трудната точка е която се разглежда в няколко глави на Посланието към Евреите, а именно, че кръвта на животни не достига до съвестта (Евр. 9:12-13); че Законът е сянка на идещите добрини, но не и самият образ на нещата (Евр. 8:4-5; 10:1); че поклонниците под Мойсеевите церемонии не постигат никаква степен на съвършенство (Евр. 7:19; 9:9; 10:1), и т.н. Повтарям това, което вече намекнах, че Павел не представя церемониите като сенки защото в себе си нямат нищо истинно, а защото тяхното съвършенство беше в известен смисъл забавено до изявяването на Христос. Отново, твърдя, че думите трябва да се разбират не по буквалния си смисъл, а по смисъла на значението. Защото преди Христос да бъде изявен в плът, всички белези бяха сенки на Него като отсъстващ, колкото и отвътре Той да е упражнявал присъствието на Своята власт и следователно на Своята личност върху вярващите. Но най-важното наблюдение е, че във всички тези текстове Павел не говори просто, а като беседа. Той спори с лъжеапостоли, които твърдят, че благочестието се състои единствено в церемонии, без никаква връзка с Христос; за тяхното опровергаване е достатъчно просто да разгледа какво е действието на церемониите сами по себе си. Това също е намерението на автора на Посланието към Евреите.

Затова нека да помним, че той тук говори за церемониите не като взети в тяхното истинно и същностно значение, а когато са извратени в лъжливо и порочно тълкуване, не за законна употреба, а за суеверна злоупотреба. Тогава чудно ли е ако церемониите са лишени от всякаква стойност, когато са отделени от Христос? Всички символи стават напразни, ако символизираното нещо бъде отнето. Така Христос, когато се обръща към онези, които смятат, че манната е нищо повече от храна за тялото, приспособява Своя език към техния изкривен възглед и казва, че им е осигурил по-добра храна, която храни душите с безсмъртие (Йоан 6:27).

Но ако искате по-ясно решение, същността се свежда до това: Първо, ако не е насочена към Христос, цялата система от церемонии под Мойсеевия Закон е преходна и нищожна. Второ, тези церемонии са имали такова отношение към Христос, че тяхното изпълнение е било когато Христос е бил изявен в плът. Накрая, при Неговото идване те трябва да изчезнат, точно както сянката изчезва в ясната светлина на слънцето. Но сега ще бъда кратък по този въпрос, защото отлагам разглеждане докато стигна до мястото, където възнамерявам да сравня кръщението с обрязването.

26. Прилики и разлики: Разграниченията на Августин

Тези нещастни софисти вероятно се заблуждават поради прекомерните хвалебствия относно нашите символи, които се срещат в древните автори; например, следния текст от Августин: „Тайнствата на стария Закон само обещаваха Спасител, докато нашите дават спасение” (August. Proem. in Ps. 73). Без да осъзнават, че тези и подобни речеви похвати са хиперболични, те също са разпространили свои хиперболични догми, но в смисъл напълно чужд на древните автори. Защото Августин няма предвид нищо повече от това, което казва на друго място, „Тайнствата на Мойсеевия Закон предсказваха Христос, нашите Го прогласяват” (Quest. sup. Numer. C. 33). И отново, „Онези бяха обещания за неща, които ще бъдат изпълнени, тези са знаци на изпълненията” (Contra Faustum, Lib. 19 c. 14); сякаш казва: Онези Го изобразяваха когато все още Го очакваха, а сега, като е пристигнал, нашите Ги изявяват като присъстващ. Нещо повече, по отношение на начина на изобразяване, казва той, както и на друго място показва, „Законът и Пророците имаха тайнства предсказващи бъдещо нещо, тайнствата на нашето време свидетелстват, че което онова са предсказвали да стане, е станало” (Cont. Liter. Petit. Lib. 2 c. 37). В няколко текста той обяснява своите възгледи относно реалността и действието, когато казва, „Тайнствата на евреите ляха различни в знаците, еднакви в изобразяваното нещо; различни по външен вид, еднакви по духовна сила” (Hom. in Joann. 26). И отново, „В различни символи има една и съща вяра: тя е в различни символи, както е в различни думи, защото думите променят звука според времето, и все пак думите не са нищо друго освен символи. Бащите пиха от същото духовно питие, но не от същото телесно питие. Така разбираме, че докато вярата остава същата, знаците са различни. Тогава канарата беше Христос; за нас Христос е това, което е поставено върху олтара. Като от велико тайнство те пиха от водата течаща от скалата; ние вярващите знаем какво пием. Ако гледате на външния вид, има разлика; ако гледате на разбираемото значение, те пиха от същото духовно питие.” И отново, „В тази тайна тяхната храна и питие са същите като нашите: същи в значението, не във формата, защото същият Христос беше изобразен на тях в канарата; на нас тук беше изявен в плът” (по Пс. 77).

Макар че ние признаваме, че и в това отношение има някаква разлика. И двете свидетелстват, че бащинската доброта на Бога и дарбите на Духа са ни дадени в Христос, но нашите са по-ясни и блестящи. И в двете има изявление на Христос, но в нашите то е по-пълно и съвършено, според тази разлика между Стария и Новия Завет, за която говорихме по-горе. И това е значението на думите на Августин (когото цитираме по-често, тъй като е най-добрият и най-верен свидетел на цялата древност), където казва, че след като Христос беше изявен, бяха постановени по-малко на брой тайнства, но с по-божествен вид и по-превъзходна сила (De Doct. Christ. Lib. 3; Ep. ad Januar.)

Тук е уместно да напомня на читателя, че цялото дребнаво говорене на софистите относно opus operatum е не само лъжливо, но и противно на самото естество на тайнствата, които Бог е определил за да може вярващите, които са лишени и нуждаещи се от всякакво добро, да не внасят нищо свое, а просто да просят. От това следва, че като ги получават, че не правят нищо, което да заслужава похвала, и че в това действие (което за тях е само пасивно) не може да им се припише никакво дело.

* Тук Калвин коментира значението на латинската дума за „тайнство” – sacramentum – тъй като тя се различава по значение от думата в гръцкия оригинал. Българската дума „тайнство” е по-близо до значение до гръцкия оригинал. Бел. прев.

| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава |
превод Copyright © Божидар Маринов, 2003