| Назад | Напред |

КНИГА IV
Глава Шестнадесета

16. ЗА КРЪЩЕНИЕТО НА ДЕЦА. НЕГОВОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С ХРИСТОВАТА НАРЕДБА И ЕСТЕСТВОТО НА БЕЛЕГА.

Части на тази глава:

1. Потвърждение на ортодоксалното учение за кръщението на деца, р. 1-9.
2. Опровержение на аргументите, които анабаптистите повдигат против кръщението на деца, р. 10-30.
3. Опровержение на особените аргументи на Серветус, р. 31, 32.

Раздели.

1. Кръщение на деца. Разглеждането на този въпрос е необходимо и полезно. Кръщението на деца идва от Бога.
2. Това се вижда като разглеждаме обещанията. Те обясняват естеството и валидността на кръщението на деца.
3. Обещанията свързани със символа на водата се виждат най-добре в наредбата за обрязването.
4. Обещанието и същността изобразени в обрязването и кръщението са едни и същи. Единствената разлика е външната церемония.
5. Следователно кръщението на децата на християнските родители е също толкова правилно както и обрязването на еврейските деца. Опровержение на възражение основано върху определения ден за обрязване.
6. Аргумент в подкрепа на кръщението на деца основан върху завета, който Бог направи с Авраам. Справяне с възражение. Божията благодат не е намалена с идването на Христос.
7. Аргумент основан върху призива на Христос към децата. Отговор на възражение.
8. Възражение, че апостолите не са кръстили нито едно дете. Отговор. Възражение, че кръщението на деца е нова измислица. Отговор.
9. Двойна употреба и полза от кръщението на деца по отношение на,
   1. Родителите.
   2. Кръщаваните деца.
10. Втора част на главата, показваща аргументите на анабаптистите. Въображаема разлика между кръщението и обрязването. Първи отговор.
11. Втори отговор. Заветите на кръщението и обрязването не са различни завети.
12. Трети отговор.
13. Децата, еврейски и християнски, са включени в завета.
14. Разглеждане на възражение.
15. Тъй като евреите са включени в завета, няма същностна разлика между кръщението и обрязването.
16. Разглеждане на друг аргумент на анабаптистите.
17. Аргумент, че децата не са способни да разбират кръщението и следователно не трябва да бъдат кръщавани.
18. Продължение на отговора.
19. Продължение на отговора.
20. Продължение на отговора.
21. Продължение на отговора.
22. Аргумент, че тъй като кръщението е наредено за прощаване на грехове, и тъй като децата не са съгрешили, не трябва да бъдат кръщавани. Отговор.
23. Аргумент против кръщението на деца, основан върху практиката на апостолите. Отговор.
24. Продължение на отговора.
25. Аргумент основан върху думите на нашия Господ към Никодим. Отговор.
26. Заблудата на онези, които осъждат всички некръстени на вечна погибел.
27. Аргумент против кръщението на деца, основан върху заповедта и примера на нашия Спасител, Който изисква кръщението да се предшества от наставление. Отговор.
28. Продължение на отговора.
29. Продължение на отговора.
30. Аргумент, че няма по-сериозна причина да се дава кръщение на деца от това да им се дава Господна вечеря. Отговор.
31. Последна част от главата, опровергаваща аргументите на Серветус.
32. Защо Сатана така яростно атакува кръщението на деца.

(Като се разглежда според това, което изобразява, кръщението на деца отговаря на обрязването и е заповядано в завета с Авраам, 1-6)
1. Атаката върху кръщението на деца

Но тъй като в нашата епоха определени духове са разбудили и дори сега продължават да разбуждат големи смутове в Църквата по отношение на кръщението на деца, не мога тук да избегна да добавя като приложение нещо за да възпра тяхната ярост. Ако някой ме смята за по-многословен отколкото темата заслужава, нека да разсъди, че по въпрос от най-голяма важност дължим толкова много на мира и чистотата на Църквата, че не трябва придирчиво да възразяваме на онова, което е полезно и за двете неща. Мога да добавя, че ще се постарая така да подредя тази дискусия, че тя в немалка степен ще обясни още повече въпроса за кръщението. Без съмнение аргументът, с който кръщението на деца бива атакувано, е благовиден, а именно, че то не е основано върху Божията наредба, а е било въведено просто поради човешка самонадеяност и извратено любопитство, и след това поради глупаво лекомислие е било възприето на практика; а тайнството няма основа, на която да се държи, ако не лежи на сигурната основа на Божието Слово. Но какво ще стане, ако след като внимателно изследваме въпроса, се окаже, че против святата Господна наредба лъжливо и нечестиво е отправена клевета? Затова нека първо да изследваме неговия произход. Ако изглежда, че то е било измислено просто от човешко безразсъдство, нека да го изоставим и да направляваме истинското спазване на кръщението единствено според Господната воля; но ако се окаже, че в никакъв случай не е лишено от Неговата сигурна власт, нека да внимаваме да не отхвърлим святите Божии наредби, и с това да оскърбим техния Начинател.

2. Определяне на смисъла на кръщението

И така, на първо място, добре известно учение, с което всички праведни са съгласни, е, че правилното приемане на белезите не се състои просто във външните церемонии, а зависи главно от обещанието и духовните тайни, за чието изобразяване са наредени самите церемонии. Следователно, онзи, който добре разбира действието на кръщението – неговата цел и истинска същност – не трябва да спира до веществото и материалния предмет, а да гледа напред към Божиите обещания, които са ни дадени в него, и да се издигне до вътрешните тайни, които са ни представени в него. Който разбира тези неща е достигнал твърдата истина и така да се каже цялата същност на кръщението, и от това ще схване и естеството и употребата на външното поръсване. От друга страна, който ги подминава с пренебрежение и държи мислите си напълно съсредоточени върху видимата церемония, няма да разбере нито силата, нито правилното естество на кръщението, нито ще разбере какво означава то, или каква цел е постигната с употребата на водата. Това се потвърждава от твърде многобройни и твърде ясни текстове в Писанието, за да е необходимо тук да ги обсъждаме по-подробно. Следователно остава да изследваме естеството на кръщението както е изявено от обещанията дадени в него. Писанието показва, първо, че то сочи към онова очистване от греха, което получаваме чрез кръвта на Христос; и второ, към умъртвяването на плътта, което се състои в участие в смъртта му, чрез което вярващите са новородени за нов живот и с това за общение с Христос. По тези главни точки може да се подреди всичко, което Писанията учат относно кръщението, с това допълнение, че то също е символ за свидетелство на нашата вяра пред хората.

3. Кръщение и обрязване

И така, тъй като преди наредбата за кръщението Божиите хора имаха вместо него обрязването, нека да видим доколко се различават тези два белега и доколко си приличат. По този начин ще стане ясно каква е аналогията между тях. Когато Господ заповядва на Авраам да спазва обрязването (Бит. 17:10), Той обещава, че ще бъде негов Бог и на неговото потомство, като добавя, че в Него е съвършената достатъчност на всичко, и че Авраам може да разчита на Неговата ръка като извор на всяко благословение. Тези думи включват обещанието за вечен живот, както ги тълкува нашият Спасител, когато ги използва за да докаже безсмъртието и възкресението на вярващите: „Бог,” казва Той, „не е Бог на мъртвите, а на живите” (Мат. 22:32). Така също Павел, когато показва на ефесяните колко голяма е погибелта, от която Господ ги е избавил, като вижда, че не са били приети в завета на обрязването, заключава, че по онова време те са били чужденци на завета на обещанието, без Бог и без надежда (Еф. 2:12), тъй като всички тези неща са включени в завета. Но първият достъп до Бога, първият вход към вечния живот е прощението на греховете. От това следва, че това отговаря на обещанието за нашето очистване в кръщението. След това Господ прави завет с Авраам да ходи пред Него в искрено и невинно сърце: това се отнася за умъртвяването и новорождението. И за да не би някой да се съмнява дали обрязването е белег на умъртвяване, Мойсей обяснява по-ясно на друго място, когато увещава израилтяните да обрежат краекожието на сърцата си, защото Господ ги е избрал за Свой народ от всички народи на земята. Както Господ, като избира потомството на Авраам за Свой народ, им заповядва да се обрежат, така Мойсей заявява, че трябва да се обрежат в сърцето, и така обяснява какво се изобразява с това плътско обрязване. И тогава, за да не би някой да се опита да направи това от собствената си сила, той показва, че това е действие на Божията благодат. Всичко това е толкова често внушавано от пророците, че няма основание тук да събираме стиховете, които са навсякъде. Следователно имаме духовно обещание дадено на бащите в обрязването, подобно на това, което ни се дава в кръщението, тъй като на тях изобразява и прощението на греховете, и умъртвяването на плътта. Освен това, тъй като вече показахме, че Христос, в Когото тези двете обитават, е основата на кръщението, така също трябва да бъде и основата на обрязването. Защото Той е обещан на Авраам, в когото ще се благословят всички народи. Белегът на обрязването е добавен като печат на тази благодат.

4. Разликата е само във външните неща

Сега няма трудност да видим в какво се съгласяват двата белега и в какво се различават. Обещанието, в което както показахме се състои силата на белезите, е едно и в двете, а именно, обещанието за Божието бащинско благоволение, за прощението на греховете и за вечния живот. И изобразеното нещо е едно и също, а именно, новорождението. Основата, на която се крепи изпълнението на тези неща, е една и за двете. От което следва, че няма разлика във вътрешното значение, според което трябва да се оценява цялата сила и особено естество на тайнството. Единствената разлика, която остава, е във външната церемония, която е най-малката част от него, тъй като главното се състои в обещанието и в изобразеното нещо. От това можем да заключим, че всяко нещо, което важи за обрязването, важи също и за кръщението, като винаги изключваме разликата във видимата церемония. Към тази аналогия и сравнение сме водени от онова правило на апостола, в което той ни заповядва да довеждаме всяко тълкуване на Писанието до смисъла на вярата (Рим. 12:3, 6). И определено в този въпрос истината е почти осезаема. Защото точно както обрязването, което беше като белег за евреите, ги уверяваше, че са осиновени като Божий народ и семейство, беше тяхното първо влизане в Църквата, докато те от своя страна изповядват своята вярност към Бога, така и ние сега биваме въвеждани чрез кръщението, за да бъдем записани сред Неговите хора и в същото време да се закълнем в Неговото име. Следователно е безспорно, че кръщението е заменило обрязването и изпълнява същото действие.

5. Децата са участници в завета

И така, ако трябва да изследваме дали е правилно да се дава кръщение на деца, няма ли да кажем, че човекът, който спира до веществото на водата и външното спазване, и не позволява на ума си да се издигне до духовната тайна, говори несериозно или дори не е на себе си? Ако слушаме разума, несъмнено ще стане ясно, че е правилно да се отслужва кръщение на деца като нещо, което е дължимо към тях. В древността Господ не им дари обрязване без да ги направи участници във всяко нещо, което се изобразява в обрязването. Той би заблудил Своите хора с обикновена измама, ако само ги приспива с неверни символи; самата идея е стряскаща. Ясно е заявено, че обрязването на детето ще бъде печат за обещанието на завета. Но ако заветът остава твърд и непроменен, той не по-малко важи за децата на християните в наши дни, отколкото за децата на евреите в Стария Завет. Ако те са участници в изобразеното нещо, как можем да им откажем белега? Ако са придобили истинското нещо, как можем да им откажем преобраза? В тайнството външният белег е така съединен със Словото, че не може да се отдели от него; но ако могат да бъдат отделени, на кое от двете ще припишем по-голяма стойност? Със сигурност, когато виждаме, че белегът служи на Словото, ще кажем, че е подчинен, и ще му дадем подчинено значение. И така, след като Словото на кръщението е предназначено за децата, защо да им отказваме белега, който е допълнение към Словото? Дори да не можем да приведем други причини, тази трябва да е изобилно достатъчна, за да опровергае всички противници. Възражението, че било имало определен ден за обрязване, е само игра на думи. Признаваме, че сега не сме вързани като евреите към определени дни; но когато Господ заявява, че макар да не заповядва определен ден, но Му е угодно децата официално да бъдат приети в Неговия завет, какво повече искаме?

6. Разликата е само в начина на посвещаване

Писанието ни дава и още по-силно познание за истината. Защото е напълно очевидно, че заветът, който Господ тогава направи с Авраам (ср. Бит. 17:14), важи за християните не по-малко отколкото важеше в древността за еврейския народ, и следователно онова слово се отнася за християните също толкова, колкото и за евреите. Освен, разбира се, ако не си въобразяваме, че със Своето идване Христос намали или отсече благодатта на Бащата – идея, която съдържа в себе си отвратително богохулство. И така, и еврейските деца бяха наричани свято потомство (Езра 9:2; Ис. 6:13), защото като биваха правени наследници на онзи завет, биваха отделяни от езичниците, и по същата причина децата на християните или онези, които имат само един вярващ родител, са наречени святи и според свидетелството на апостола се различават от нечистото потомство на идолопоклонниците (1 Кор. 7:14). И така, ако незабавно след като направи завета с Авраам Господ заповяда децата да бъдат подпечатани с видимо тайнство (Бит. 17:12), как може да се каже, че християните не трябва да го засвидетелстват в наши дни и да го подпечатат в своите деца?

Нека да не се възразява, че единственият символ, чрез който Господ е заповядал да бъде потвърждаван Неговият завет, е този на обрязването, което е отменено преди много време. Лесно е да се отговори, че според формата на старата наредба той е определил обрязването за потвърждаване на Неговия завет, но като е отменено, все още продължава същата причина за потвърждаване, причина, която е обща за нас и за евреите. Затова е винаги необходимо внимателно да обмисляме кое е общо за нас и за тях, и в какво те се различават от нас. Заветът е общ, и причината за неговото потвърждаване е обща. Начинът на потвърждаване е различен дотолкова, че те имат обрязването, вместо което ние сега имаме кръщението. Иначе, ако свидетелството, чрез което евреите биваха уверявани за спасението на тяхното потомство, се отнеме от нас, следствието ще бъде, че с идването на Христос Божията благодат, която преди е била дадена на евреите, е по-съмнителна и по-несъвършено засвидетелствана към нас. Ако това не може да се каже без крайна обида към Христос, чрез Когото върху земята е изляна по-ясно и по-щедро от всякога безкрайната доброта на Бащата, и е изявена на хората, трябва да се признае, че тя не може да бъде по-ограничена и по-неясно изявена отколкото под неясните сенки на Закона.

(Христос призова и благослови малките деца; ние не трябва да ги изключваме от белега и ползата от кръщението, 7-9)
7. Исус и децата

Затова нашият Господ Исус Христос, за да даде пример, от който светът да научи, че Той е дошъл за да разшири, а не да ограничи благодатта на Бащата, с любов взема деца в ръцете си и смъмря Своите ученици за опита да им попречат да дойдат (Мат. 9:13), защото се опитват да държат онези, на които принадлежи небесното царство, далеч от Него, чрез Когото единствено има достъп до небето. Но някой ще попита: Каква е приликата между кръщението и прегръщането на малки деца от нашия Спасител? Не се казва, че ги е кръщавал, а че ги е приел, прегърнал и благословил; и следователно, ако искаме да подражаваме на Неговия пример, трябва да даваме на децата благословението на нашите молитви, а не да ги кръщаваме. Но нека да разгледаме действието на нашия Спасител малко по-внимателно от тези хора. Защото не трябва да пренебрегваме факта, че като заповядва малките деца да бъдат доведени при Него, нашият Спасител добавя причината, „на такива е небесното царство.” И след това засвидетелства Своето благоволение чрез действие, като ги прегръща и с молитва и благословение ги представя на Бащата. Ако е правилно децата да бъдат доведени при Христос, защо да не бъдат допуснати до кръщение, символът на нашето единство и общение с Христос? Ако небесното царство е тяхно, защо да им бъде отказван белегът, чрез който се отваря достъп до Църквата, та като бъдат приети в нея, да бъдат записани сред наследниците на небесното царство? Колко несправедливо е да гоним онези, които Христос призовава при Себе Си, да ограбваме онези, които Той дарява със Своите дарове, да изключваме онези, които Той великодушно приема. Но ако настояваме да разглеждаме разликата между действието на нашия Спасител и кръщението, колко по-голямо уважение трябва да показваме към кръщението (чрез което свидетелстваме, че децата са включени в небесния завет) от вземането, прегръщането, полагането на ръце на децата и молитвата за тях, действия, чрез които Христос лично заявява и че те са Негови, и че са осветени от Него? С другите заяждания, с които се опитват да избегнат този текст, противниците само издават своето невежество: те бърборят, че тъй като нашият Спасител казва, „Оставете децата да дойдат,” те е трябвало да са на известна възраст и да са способни да вървят. Но Евангелистите ги наричат „brefh kai paidia,” думи, които означават бебета още на гърдите на майките си. Думата „дойдат” се използва просто за „да бъдат близо.” Вижте дребнавостите, до които хората са принудени да прибягват, когато са се закоравили против истината! Няма нищо основателно и в тяхното твърдение, че небесното царство не принадлежи на децата, а на онези, които са като децата, тъй като изразът е „на такива,” а не „на тях самите.” Ако това се приеме, каква ще бъде причината, поради която нашият Спасител се заема да показва, че те не са чужди за Него от ранна възраст? Когато заповядва на малките деца да се позволи да дойдат при Него, нищо не е по-ясно от това, че става въпрос за детска възраст. За да не би това да изглежда нелепо, той добавя, „На такива е небесното царство.” Но ако децата неизбежно са обхванати в израза, „на такива,” това ясно показва, че става въпрос за самите деца и за такива като тях.

8. Мълчанието на Писанието относно практиката на детското кръщение

Сега всеки би трябвало да вижда, че кръщението на деца, което получава такава силна подкрепа от Писанието, по никакъв начин не е човешка измислица. Нито има нещо правдоподобно във възражението, че никъде не четем дори за едно дете, което да е кръстено от ръцете на апостолите. Защото макар това да не е изрично разказано от Евангелистите, все пак тъй като те не са изрично изключени, когато се споменава за кръстени семейства (Деян. 16:15, 32), който смислен човек ще спори от това, че те не са били кръстени? Ако такива аргументи са добри, по същия начин ще бъде необходимо да спрем жените от Господната вечеря, тъй като не четем те някога да са били допускани до нея в дните на апостолите. Но тук ние се задоволяваме с правилото на вярата. Защото когато размислим относно естеството на наредбата за Господната вечеря, лесно ще отсъдим кои са хората, на които трябва да се отслужва. Същото наблюдаваме в случая с кръщението. Защото като размислим относно целта, с която е било наредено, ясно осъзнаваме, че важи за децата също толкова, колкото и за възрастните, и че следователно те не могат да бъдат лишавани от него без явно извращаване на волята на Неговия божествен Начинател. Твърдението, което те разпространяват сред обикновените хора, че след възкресението на Христос са минали дълги години, през които кръщението на деца не е било познато, е срамна лъжа, тъй като няма автор, колкото и древен да е, който да не проследява неговия произход до дните на апостолите.

9. Благословението на детското кръщение

Остава накратко да покажа каква полза идва от спазването му, както за вярващите, които донасят децата си в църква да бъдат кръстени, така и за самите деца, на които се отслужва святата вода, за да не би някой да презре наредбата като безсмислена и излишна; макар че някой, който иска да осмива кръщението по този повод, също би осмивал божествената наредба на обрязването; защото кое е това нещо, което те могат да приведат за да оспорят едното, което да не може да се насочи и срещу другото? Така Господ наказва надменността на онези, които направо отричат всичко, което техният плътски ум не може да обхване. Но Бог ни дава други оръжия да потискаме тяхната глупост. Неговата свята наредба, от която усещаме, че нашата вяра придобива възхитителна утеха, не заслужава да бъде наричана излишна. Защото като следа от печат божественият символ, даден на детето, потвърждава обещанието дадено на праведния родител и заявява, че Господ ще бъде Бог не само на него, но и на неговото потомство; няма да посети само него със Своята благодат и доброта, но и неговото потомство до хиляда поколения. Когато по този начин бъде изявена безкрайната Божия доброта, тя на първо място ни дава изобилни основания да прогласяваме Божията слава, и изпълва праведните гърди с необикновена радост, подтиквайки ги по-силно да обичат своя любящ Баща, като виждат че заради тях самите Той простира Своята грижа към тяхното потомство.

Не съм трогнат от възражението, че обещанието трябва да е достатъчно само по себе си, за да потвърди спасението на нашите деца. Бог е на друго мнение, като вижда нашата слабост, и затова е намерил за угодно да благоволи в това. Затова нека онези, които приемат обещанието за милост към техните деца, да смятат за свое задължение да ги принесат пред Църквата, за да бъдат подпечатани със символа на милостта и да подбудят себе си към по-сигурна увереност, като виждат с телесните си очи Господния завет изписан върху телата на техните деца. От друга страна, децата придобиват полза от своето кръщение, когато бивайки присадени към тялото на Църквата, стават предмет на по-голяма загриженост за другите членове. Така когато пораснат, с това те са силно подбудени към искрено желание да служат на Бога, Който ги е приел като синове чрез официалния белег на осиновението, от детска възраст, преди да могат да Го осъзнаят като свой Баща. Накратко, трябва да стоим в голямо страхопочитание пред изявленията, че Бог ще възмезди всеки, който презира отпечатването на белега на завета върху детето си (Бит. 17:15), тъй като такова презрение е отхвърляне, и е един вид отричане на предложената благодат.

(Отговор на аргумента на анабаптистите, че кръщението не трябва да се свързва с обрязването, 10-16)
10. Лъжлива разлика

Нека сега да разгледаме аргументите, чрез които някои беснеещи луди не престават да атакуват святата Божия наредба. И първо, като се усещат притиснати безмерно от приликата между кръщението и обрязването, те спорят, че имат огромна разлика между тези два белега, че единият няма нищо общо с другия. Те твърдят, че изобразяваните неща са различни, че заветът е напълно различен, и че хората включени в понятието „деца” са различни. Когато първо пристъпят към доказателството, те твърдят, че обрязването е образ на умъртвяване, а не на кръщение. Ние с готовност се съгласяваме с това, защото то възхитително подкрепя нашия възглед, в подкрепа на който единственото доказателство, което използваме, е, че и кръщението, и обрязването са белези на умъртвяване. От това заключаваме, че едното заменя другото, като кръщението представя на нас същото нещо, което обрязването означава за евреите. Като настояват за разлика в завета, с какво варварско безочие извращават и унищожават Писанието? И това не е само в един стих, но го правят така, че да не оставят нито един текст сигурен и цялостен. Те описват евреите като толкова плътски, че да приличат повече на зверове отколкото на хора, като представят завета, който е бил направен с тях, като отиващ не по-далеч от земния живот, а обещанията, които са им дадени, като смалени до настоящи и плътски благословения. Ако тази догма бъде приета, какво остава освен че еврейският народ е бил за известно време натоварен с Божията доброта (както свинята бива угоявана в кочината), за да могат в крайна сметка да погинат във вечността? Винаги когато ние цитираме обрязването и обещанията свързани с него, те отговарят, че обрязването било само буквален белег и че неговите обещания са плътски.

11. Обещанията са духовни

Определено, ако обрязването беше буквален белег, същият възглед трябва да се приеме и за кръщението, тъй като във втората глава на Колосяни апостолът прави едното също толкова духовно като другото. Защото казва, че в Христос ние сме „обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването от Христос, като съблякохте плътското тяло” (Кол. 2:11). В обяснението на своя възглед той незабавно добавя, че сме „погребани с Него в кръщението” (Кол. 2:12). Какво означават тези думи, освен че същността и изпълнението на кръщението е същността и изпълнението на обрязването, тъй като те представляват едно и също нещо? Защото неговата цел е да покаже, че за християните кръщението е същото нещо, което преди това обрязването е било за евреите. И така, след като вече показахме ясно, че обещанията на двата белега и тайните, които са представени от тях, са в съгласие, не трябва да оставаме повече на този въпрос. Само ще напомня на вярващите да размислят без аз да казвам нещо дали това трябва да бъде смятано за земен и буквален белег, който няма нищо небесно или духовно в себе си. Но за да не би онези хора да заслепяват простите със своя дим, мимоходом ще се справим с едно възражение, с което те прикриват тази най-безсрамна лъжа. Абсолютно сигурно е, че първоначалните обещания включени в завета, който Бог направи с израилтяните под старата наредба, бяха духовни и се отнасяха за вечния живот, и разбира се, по същия начин бяха приети духовно от бащите, за да могат от тях да подхранват сигурна надежда за безсмъртие и да се стремят към него с цялата си душа. Между другото ние сме далеч от това да отричаме, че Той засвидетелства Своята доброта към тях с плътски и земни благословения; макар да твърдим, че чрез тях само се потвърждава надеждата на духовните благословения. По този начин, когато Той обещава вечно блаженство на Своя слуга Авраам, за да постави пред погледа му явно свидетелство за благоволение, добави обещанието за притежаване на Ханаанската земя (Бит. 15:1 ,18). По същия начин трябва да разбираме всички земни обещания, които бяха дадени на еврейския народ, като духовното обещание, като централно, към което всички други се отнасят, винаги стои на първо място. Тъй като разгледах тази тема напълно, когато говорих за разликата между старата и новата наредба, сега само й хвърлям бегъл поглед.

12. Физическо и духовно детство

В названието „деца” разликата, която те спазват, е тази, че децата на Авраам при старата наредба са били онези, които произхождат от неговото семе, но сега названието се дава на онези, които следват неговата вяра, и следователно онова плътско детство, което биваше присадено в общението на завета чрез обрязване, изобразява духовните деца на Новия Завет, които са новородени от Божието Слово за безсмъртен живот. Ние наистина откриваме в тези думи малка искра истина, но тези лекомислени духове грешат тежко в това, че като вземат това, което първо им идва наум, те упорито се захващат за една единствена дума, когато трябва да продължат нататък и да сравняват много неща заедно. Затова е неизбежно винаги да се заблуждават, защото не се стремят да придобият пълно познание по кой да е предмет. Ние определено признаваме, че за известно време плътското потомство на Авраам заема мястото на духовното потомство, което е присадено към него чрез вяра (Гал. 4:28; Рим. 4:12). Защото ние сме наречени негови деца, макар да нямаме плътска връзка с него. Но ако искат да кажат, както те неприкрито показват, че на плътското потомство на Авраам никога не е било давано духовно обещание, те грешат много. Следователно ние трябва да поемем по по-добър път, към който сме насочвани от непогрешимото ръководство на Писанието. Затова Господ обещава на Авраам, че ще има потомство, в което ще се благословят всички земни народи, и в същото време го уверява, че ще бъде Бог на него и на неговото потомство (Бит. 17:7). Всички, които чрез вяра приемат Христос като Начинател на благословението, са наследници на това обещание, и затова са наречени деца на Авраам.

13. Авраам е баща на всички вярващи

Макар че след възкресението на Христос границите на Божието царство започват да се разширяват надалеч във всички народи, така че според думите на Христос от всички краища вярващите биват събирани за да седнат с Авраам, Исак и Яков в небесното царство (Мат. 8:11), все пак в продължение на много векове преди това юдеите се радваха на тази голяма милост. И тъй като Той избра тях (отминавайки всички други народи) да бъдат за известно време съхранители на Неговото благоволение, Той ги определи за Свой специален изкупен народ (Изх. 19:5; 15:16).

Като свидетелство за тази доброта Той определи обрязването, чрез който символ евреите бяха учени, че Бог бди за тяхната сигурност, и с това са подкрепяни в надеждата за вечен живот. Защото какво повече е нужно на онзи, когото Бог вече е взел под Своята закрила? Затова апостолът, за да докаже, че и езичниците, и евреите са деца на Авраам, говори по този начин: „На Авраам вярата се вмени в правда. То как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан. И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях, и баща на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият баща Авраам е имал, когато бе необрязан” (Рим. 4:9-12). Не виждаме ли, че и двете са направени равни по достойнство? Защото до времето определено от Божествената наредба той беше баща на обрязаните. Но както на друго място апостолът пише (Еф. 2:14), разделящата стена, която отделяше езичниците от евреите, падна, на тях също се даде достъп до Божието царство и той стана и техен баща, и то без белега на обрязването, като неговото място е заето от кръщението. Като казва изрично, че Авраам не е баща на онези, които са само обрязани, неговата цел е да потисне надменността на онези, които като пренебрегват всяко зачитане на праведността, се хвалят само с церемонии. По същия начин в наши дни можем да порицаем суетата на онези, които в кръщението не виждат друго освен водата.

14. Заветът с евреите не е анулиран

Но противно на това се привежда текст от Посланието към Римляните, в който апостолът казва, че които са от плътта не са Авраамови деца, а само които са деца на обещанието са смятани за потомство (Рим. 9:7). Защото той като че ли намеква, че плътската връзка с Авраам, която ние смятаме да има някаква важност, е нищо.

Но ние трябва внимателно да разгледаме темата, която апостолът там разглежда. Тъй като неговата цел е да покаже на евреите, че Божията доброта не е ограничена до Авраамовото потомство, и дори че само по себе си то не допринася нищо за нея, той привежда като доказателство случаите на Исмаил и Исав (Рим. 9:6-13). Те биват отхвърлени, като че ли са чужденци, макар че по плът са истинско потомство на Авраам, а благословението остава в Исак и Яков. Това доказва което той по-късно твърди, а именно, че спасението зависи от милостта, която Бог дарява на когото ще (Рим. 9:15-16), че евреите нямат основания да се хвалят или гордеят със завета, ако не спазват закона на завета, тоест да се покоряват на Словото.

От друга страна, след като събаря тяхната напразна увереност в произхода, тъй като осъзнава, че заветът направен с потомството на Авраам не може да се окаже безплоден, той заявява, че все пак трябва да се отдава дължимата почит на плътската връзка с Авраам, поради която евреите са главни и природни наследници на Благовестието, освен когато заради неблагодарността си са отхвърлени като недостойни, и все пак са отхвърлени само дотолкова, че народът им да не остане напълно лишен от небесно благословение. По тази причина, макар да са били упорити нарушители на завета, той ги обявява за святи (такава почит отдава той на святия народ, който Бог е зачел със Своя свят завет), докато в сравнение с тях ние сме наречени посмъртни или присадени деца на Авраам, и то не по естество, а по осиновяване, точно както клон отчупен от своето си дърво и присаден на друг ствол. Затова, за да не бъдат лишени от своята привилегия, беше необходимо Благовестието първо да се проповядва на тях. Защото те са първородни в Божието семейство. Следователно, поради това трябваше да им се отдава дължимата почит докато отхвърлят предложението и със своята неблагодарност направят така, че да бъде прехвърлено към езичниците. Нито трябва да ги презираме, колкото и голяма да е упоритостта, с която постоянстват във войната против Благовестието. Трябва да имаме предвид, че по отношение на обещанието Божието благословение все още остава сред тях; и както апостолът свидетелства, никога няма да ги напусне, като виждаме, че „даровете и призванието от Бога са неотменими” (Рим. 11:29).

15. Обещанието ще се изпълни не алегорично, а буквално

Такава е стойността на обещанието дадено на Авраамовото потомство – такъв е критерият, според който то трябва да бъде оценявано. Така макар да нямаме съмнение, че Божият избор е върховен в отделянето на Божиите деца от незаконородените и външните, ние в същото време осъзнаваме, че Бог особено е благоволил да приеме със Своята милост потомството на Авраам, и за да засвидетелства това, да го подпечата с обрязването. Случаят с християнската Църква е точно същият; защото както Павел заявява, че евреите са осветени заради бащите си, така на друго място казва, че децата на християните придобиват освещение чрез своите родители (1 Кор. 7:14). От това идва изводът, че които са виновни за нечистота (1 Кор. 7:15) са справедливо отделени от другите.

И кой може да има съмнение относно лъжата на техните други твърдения, а именно, че децата, които в древността са били обрязвани, само са изобразявали духовното детство, започнато от новорождението от Божието Слово? Когато апостолът казва, „Исус Христос заради Божията вярност стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията дадени на бащите” (Рим. 15:8), той не философства изтънчено, а казва, че тъй като заветът направен с Авраам се отнася за неговото потомство, Христос, за да потвърди и изпълни обещанието от Бащата, дойде за спасението на еврейския народ. Виждате ли как той смята, че след възкресението на Христос обещанието трябва да се изпълни към потомството на Авраам, не алегорично, а буквално, според значението на думите? Същият е смисълът на изявлението на Петър към евреите: „Обещанието е на вас и на децата ви” (Деян. 2:39); и в следващата глава ги нарича деца на завета, тоест наследници. Не много различен от това е друг текст на апостола цитиран по-горе, в който той смята и приема обрязването на деца като свидетелство за общението, което те имат с Христос (Еф. 2:11-13).

И наистина, ако слушаме нелепостите на тези хора, какво ще стане с обещанието, чрез което Господ във втората заповед на Своя закон обещава да бъде благодатен към потомството на Своите служители за хиляда поколения (Изх. 20:6). Трябва ли да смятаме това за алегория? Това би било обикновено заяждане. Да кажем ли, че е отменена? По този начин ще отменим закона, който Христос дойде не да унищожи, а да изпълни (Мат. 5:17), за да се обърне за наше вечно добро. Затова нека да бъде безспорно, че Бог е толкова добър и щедър към Своите хора, че като белег на Своето благоволение счита за угодно да продължи техните привилегии върху децата, които им се раждат.

16. Други привидни разлики между кръщението и обрязването

Разликите, които тези хора се опитват да прокарват между кръщението и обрязването, са не само смешни и лишени от всяко подобие на разум, но и си противоречат едни на други. Защото когато твърдят, че кръщението се отнася за първия ден на духовното поприще, а обрязването за осмия ден, когато умъртвяването вече е постигнато, те веднага забравят разликата и променят песента си, представяйки обрязването като образ на умъртвяване на плътта, а кръщението като погребване, което не се дава на никого освен на онези, които вече са мъртви. Какво са тези шеметни противоречия ако не трескави бълнувания? Според първия възглед кръщението трябва да предшества обрязването; според втория трябва да е след него. Не за първи път виждаме човешките умове да се скитат насам-натам, когато заместват непогрешимото Божие Слово със своите бълнувания.

Затова твърдим, че тяхното предишно разделение е проста измислица. Дори да бяхме склонни да правим алегория от осмия ден, техният начин за това не е правилният. Би било много по-добре с ранните християни да говорим за осмия ден като деня на възкресението, което стана на осмия ден, и за което знаем, че от него зависи новият живот, или за целия ход на настоящия живот, през който трябва да се извършва умъртвяването, което свършва едва когато самият живот свършва; макар да изглежда, че Бог е възнамерявал да се погрижи за крехкостта на бебетата като отлага обрязването до осмия ден, тъй като вероятно раната би била много по-опасна, ако се нанесе веднага след раждането.

Колко по-разумно е изявлението на Писанието, че като вече сме мъртви, ние сме погребани в кръщението (Рим. 6:4); тъй като то изрично заявява, че сме погребани в смърт, за да можем напълно да умрем, и така да се стремим към това умъртвяване?

Също толкова остроумно е тяхното заяждане, че ако кръщението бъде направено съобразено с обрязването, жените не трябва да се кръщават. Защото ако е напълно сигурно, че освещаването на израилевото потомство се засвидетелства чрез белега на обрязването, не може да има съмнение, че е наредено за освещаване и на мъжете, и на жените. Но макар че ритуала може да се изпълнява само на мъжете, пак жените са чрез тях съдружници и съучастници в обрязването. Следователно, пренебрегвайки всички такива дребнави разграничения, нека да се съсредоточим върху цялостната прилика между кръщението и обрязването, както се вижда във вътрешното служение, обещанието, употребата и действието.

(Отговор на аргумента, че децата не са способни на вяра, 17-20)
17. Децата също трябва да имат живот в Христос

Те изглежда смятат, че привеждат най-силната си причина да отказват кръщение на децата, когато твърдят, че те са неспособни от ранна възраст да разбират тайната, която е запечатана в него, а именно, духовното новорождение, което не важи за най-ранното детство. От това заключават, че децата трябва да бъдат смятани само за Адамови деца докато достигнат възраст подходяща за приемане на второто раждане. Но всичко това пряко противоречи на Божията истина. Защото ако те трябва да бъдат считани за Адамови деца, те са оставени в смърт, тъй като в Адам те не могат да правят нищо друго освен да умрат (Рим. 5:12f.) обратното, Христос заповядва да ги доведат при Него (Мат. 19:14). Защо? Защото Той е животът. Затова, за да ги съживи, Той ги прави съдружници със Себе Си, докато тези хора ги гонят от Христос и ги осъждат на смърт.

Но ако твърдят, че децата не умират, когато са считани за Адамови синове, тази заблуда е опровергана повече от достатъчно от свидетелството на Писанието (1 Кор. 15:22). Защото като виждаме, че то заявява, че в Адам всички умират, следва, че не остава никаква надежда за живот освен в Христос. Следователно, за да станем наследници на живота, трябва да се съединим с Него. И отново, като виждаме написано на друго място, че всички сме по естество деца на гнева (Еф. 2:3), и сме заченати в грях (Пс 51:5), на който осъждението е неразделен спътник, трябва да се разделим с нашето собствено естество преди да имаме някакъв достъп до Божието царство. И кое може да бъде по-ясно от израза, „Плът и кръв не могат да наследят Божието царство” (1 Кор. 15:50)? Следователно, нека да съборим всяко нещо, което е наше собствено а това не може да стане без новорождението), и тогава ще осъзнаем това притежание на царството. Накратко, ако Христос говори истината, когато заявява, че Той е животът (Йоан 11:25; 14:6), трябва задължително да бъдем присадени в Него, чрез Когото биваме избавени от робството на смъртта.

Но как, питат те, биват новородени бебетата, когато нямат познание за добро и зло? Ние отговаряме, че Божието действие не е нищожно само защото е отвъд обсега на нашите способности. Нещо повече, децата, които ще бъдат спасени (и е сигурно, че някои биват спасявани на тази възраст), трябва безспорно преди това да бъдат новородени от Господа. Защото ако носят със себе си вътрешна поквара от утробата на майка си, те трябва да бъдат очистени преди да бъдат приети в Божието царство, в което няма да влезе нищо, което омърсява (Откр. 21:27). Ако те се раждат грешници, както Давид и Павел заявяват, те трябва да останат или неприети и омразни на Бога, или да бъдат оправдани. И защо да питаме за повече, когато самият Съдия открито заявява, че „ако човек не се роди отново, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3)?

Но за да смълчи тази група противници, в случая с Йоан Кръстител, когото освети от утробата на майка му (Лука 1:15), Бог даде доказателство какво може да направи в другите. Те не печелят нищо с дребнавостта, към която прибягват тук, а именно, че това било направено само веднъж, и от това не следва, че Господ винаги така постъпва с децата. Това не е начинът, по който ние разсъждаваме. Нашата единствена цел е да покажем, че те неправедно и злонамерено поставят ограничения на Божията сила, която не може да бъде ограничена. Също толкова малка тежест има и друго хитруване. Те твърдят, че в нормалния език на Писанията „от утробата” има значение на „от детството.” Но е лесно да се види, че ангелът имаше друго предвид, когато обяви на Захария, че още нероденото дете ще бъде изпълнено със Святия Дух. Вместо да се опитваме да налагаме закони на Бога, нека да приемем, че Той освещава когото ще по начина, по който освети Йоан, като виждаме, че Неговата сила не може да бъде ограничавана.

18. Аргумент от детството на Христос

И наистина, Христос беше осветен от най-ранно детство, за да може да освещава Своите избрани във всякаква възраст без разграничение. Защото както Той, за да изличи вината за непокорството извършено в нашата плът, прие тази същата плът, за да може заради нас и на наше място да покаже съвършено покорство, така беше заченат от Святия Дух, та съвършено проникнат от Неговата святост в плътта, която беше приел, да може да я предаде и на нас. Ако в Христос имаме съвършен пример за всяка благодат, която Бог дарява на всички Свои деца, в този случай имаме доказателство, че детската възраст не е неспособна да приеме освещение.

Поне това установяваме като неоспоримо, че никой от Неговите избрани не бива призован от настоящия живот без да бъде преди това осветен и новороден чрез Божия Дух. Колкото до тяхното възражение, че в Писанията Духът не признава никакво освещение освен това, което е от нетленно семе, тоест от Божието Слово, те погрешно тълкуват думите на Петър, в които той включва само вярващите, които са научени чрез проповядването на Благовестието (1 Пет. 1:23). Ние наистина признаваме, че Господното Слово е единственото семе на духовно новорождение; но отричаме извода, че следователно Божията сила не може да новоражда малки деца. Това е толкова възможно и лесно за Него, колкото е чудно и необхватно за нас. Би било опасно да отричаме, че Господ е способен да ги снабди с познание за Себе Си по всякакъв начин, който Му е угоден.

19. Възражение: децата не могат да разбират проповядването

Но вярата, казват те, идва от слушане (Рим. 10:17), употребата на което малките деца все още не са придобили, нито могат да бъдат способни да познават Бога, тъй като са, както Мойсей заявява, без познание за добро и зло (Вт. 1:39). Но те не забелязват, че където апостолът прави слушането начало на вярата, той само описва обичайния начин и наредба, които Господ нормално използва в призоваването на Своите хора, и не полага непроменимо правило, което не може да бъде заменено с никакъв друг начин. Той определено е призовал мнозина и ги е надарил с истинско познание за Себе Си чрез вътрешни средства, чрез просветление от Духа, без посредничеството на проповядването. Но тъй като те смятат за много нелепо да приписват някакво познание за Бога на малки деца, които Мойсей прави лишени от познание за добро и зло, нека да ми кажат къде точно е опасността ако се каже, че сега получават някаква част от онази благодат, от която по-късно ще имат пълна мяра. Защото ако пълнотата на живота се състои в съвършено познание за Бога, тъй като някои от онези, които смъртта отнася в първите мигове на детството, преминават във вечен живот, те определено са приети да съзерцават непосредственото Божие присъствие. И така, онези, които Господ ще освети с пълната яркост на Своята светлина, защо да не може, ако Му е угодно, да ги освети сега с някакъв малък лъч, особено ако не премахва тяхното незнание преди да ги избави от затвора на плътта? Аз няма безразсъдно да твърдя, че те са надарени със същата вяра, които ние изпитваме в себе си, или въобще имат някакво познание, което да наподобява вяра (това по-скоро ще оставя нерешено); но до известна степен ще обуздая упоритата надменност на онези хора, които разгорещено потвърждават или отричат каквото им е изгодно.

20. Възражение: децата не са способни нито на покаяние, нито на вяра

За да придобият по-силна позиция тук, те добавят, че кръщението е тайнство на покаяние и вяра, и тъй като нито едно от тези не е приложимо за ранното детство, трябва да внимаваме да не направим неговия смисъл празен и несъществен като приемаме деца в отслужването на кръщението. Но тези стрели са насочени повече против Бога отколкото против нас; тъй като фактът, че обрязването е белег на покаяние, е напълно установен от много текстове в Писанието (Ер. 4:4; 9:25; ср. Вт. 10:16; 30:6). Така Павел го нарича печат на правдата от вяра (Рим. 4:11). Затова нека да попитат Бога защо заповядва обрязването да бъде извършвано върху телата на деца. Защото тъй като по този въпрос кръщението и обрязването са в една и съща група, те не могат да дадат едно нещо на едното без да го признаят и на другото. Ако прибягнат до обичайното си увъртане, че тогава с детската възраст са били изобразявани духовните деца, ние вече затворихме този изход за бягство. Така казваме, че тъй като Бог е приложил обрязването, белег на покаяние и вяра, на децата, не трябва да изглежда нелепо те сега да бъдат направени съучастници в кръщението, освен ако хората не изберат да издигат глас против Божията наредба. Но както във всички Негови дела, така и тук се изявява достатъчно мъдрост и правда, за да потисне клеветите на нечестивите. Защото макар че в мига, когато са обрязвани, децата не осъзнават какво означава белегът, все пак те са наистина са обрязани за умъртвяване на тяхното извратено и омърсено естество; умъртвяване, към което те се след това се стремят, когато пораснат. Накратко, възражението лесно бива опровергано от факта, че децата биват кръщавани за бъдещо покаяние и вяра. Макар че тези неща все още не са формирани в тях, все пак зачатъкът на двете остава в тях чрез тайното действие на Духа.

Този отговор отведнъж опровергава всички възражения, които биват хвърлени против нас от позиция на смисъла на кръщението; например, името, с което Павел го удостоява, когато го нарича „умиване на новорождение и обновление” (Тит 3:5). От това те твърдят, че то не трябва да се дава на никой освен на онзи, който е способен на такива чувства. Но ние от друга страна можем да възразим, че тогава и обрязването, което е наречено новорождение, не трябва да се дава на никой освен на новородените. По този начин ще осъдим една Божия наредба. Така, както вече намекнахме, всички аргументи, които отричат обрязването, нямат никаква сила против кръщението. Нито могат да избегнат като казват, че всичко, което е основано върху Божия авторитет, е абсолютно непроменено дори да няма причина за него, но че тази почит не се дължи на кръщението на деца, нито на други подобни неща, които не са изрично поръчани от изричното Божие Слово. Те винаги остават хванати в тази дилема. Божията заповед да се обрязват децата е или законна и не подлежи на критика, или заслужава порицание. Ако няма нищо глупаво или нелепо в нея, не може да се докаже никаква нелепост и в спазването на кръщението на деца.

(Действието на Духа в кръстените деца, 21-22)
21. Детето израства в разбиране за своето кръщение

Така се справяме с обвинението в нелепост, с което те се опитват да го заклеймяват. Ако онези, на които Господ е дарил Своя избор, след като са получили белега на новорождението, напускат този живот преди да пораснат, чрез необхватната сила на Своя Дух Той ги обновява по необходимия начин, който Той единствен вижда. Ако достигнат възраст, когато могат да бъдат учени за смисъла на кръщението, с това ще бъдат подтикнати към по-голяма ревност за обновление, белега на което са получили в най-ранно детство, както ще научат, за да могат да се стремят към него през целия си живот.

В същия смисъл са двата текста, в които Павел учи, че ние биваме погребани с Христос в кръщението (Рим. 6:4; Кол. 2:12). Защото с това той няма предвид, че онзи, който ще бъде посветен в кръщението, трябва преди това да е погребан с Христос, а просто заявява учението, което се поучава от кръщението, и то на хората, които вече са кръстени; така че дори и най-несмислените не могат да твърдят от този текст, че то трябва да предшества кръщението. По този начин Мойсей (Вт. 10:16) и пророците напомнят на хората за това, което е изобразено от обрязването, което и децата получаваха.

В същия смисъл Павел казва на галатяните, „Всички, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли” (Гал. 3:27). Защо? За да могат след това да живеят за Христос, за Когото не са живели преди. И макар че при възрастните получаването на белега трябва да следва разбирането на неговото значение, при децата трябва да се следва различно правило, както след малко ще обясним.

Не може да се изведе друго заключение от един текст в Петър, на който те силно се облягат. Той казва, че кръщението не е „измиване на плътската нечистота, а позив към Бога на чиста съвест” (1 Пет. 3:21). От това те спорят, че не остава нищо за кръщение на деца, което се превръща само в дим, тъй като е в пълно противоречие със значението на кръщението. Но заблудата, която ги подвежда, е, че същността винаги ще предхожда белега. Защото истинността на обрязването се състоеше в същия позив на чиста съвест; но ако същността задължително трябва да предхожда, децата никога не биха били обрязвани според Божията заповед. Но като показва, че позивът на чиста съвест съставлява същността на обрязването, и в същото време заповядва децата да бъдат обрязвани, Той самият ясно показва, че в техния случай обрязването се отнася за бъдещето. Следователно в кръщението на деца не се изисква нищо, което да има настоящо действие, а само се потвърждава и освещава заветът, който Господ е направил с тях. Другата част на смисъла на тайнството ще последва във времето, което самият Бог е промислил.

22. Това е утеха за децата; следователно те не трябва да бъдат лишавани от белега

Мисля, че всеки ясно осъзнава, че всички такива аргументи са само извращения на Писанието. Накратко ще изследваме другите останали аргументи свързани с тези. Те възразяват, че кръщението се дава за прощение на греховете. Когато това се признае, то силно поддържа нашия възглед; защото като виждаме, че сме родени грешници, ние имаме нужда от прошка и опрощение от самата утроба. Нещо повече, тъй като Бог не изключва тяхната възраст от надеждата за милост, а им дава увереност в нея, защо да ги лишаваме от белега, който е много по-нисш от действителността? Така ние отправяме обратно към тях стрелата, която те насочват против нас. Децата получават прощение на греховете; следователно те не трябва да бъдат лишавани от белега.

Те привеждат текста от Ефесяни, че Христос даде Себе Си за Църквата, „за да я освети като я очисти с водно умиване чрез Словото” (Еф. 5:26). Не може да се цитира нищо по-уместно за опровергаване на тяхната заблуда; то ни дава лесно доказателство. Ако чрез кръщението Христос възнамерява да докаже опрощението, чрез което очиства Своята Църква, няма да изглежда справедливо да отричаме това свидетелство на децата, които по право са смятани за част от Църквата, тъй като са наречени наследници на небесното царство. Защото когато Павел казва, че е очистена чрез водно умиване, той обхваща цялата Църква.

От неговите думи на друго място, че чрез кръщението сме присадени в Христовото тяло (1 Кор. 12:13), по същия начин заключаваме, че децата, които той включва сред членовете на Христос, трябва да бъдат кръщавани, за да не бъдат откъсвани от Неговото тяло.

Виждате ли яростната атака, която те отправят с всички средства срещу основите на нашата вяра!

(Кръщението на деца в началото на Църквата, 23-24)
23. Изявления в Писанието относно възрастни не трябва да се прилагат за деца без допълнителни свидетелства

Те сега стигат до обичая и практиката на апостолската епоха, като твърдят, че няма случай някой да е бил допуснат до кръщение без преди това да е направил изповед на вяра и покаяние. Защото когато Петър бива попитан от своите слушатели, които бяха ужилени в сърцата си, „Какво да сторим?”, неговият съвет е, „Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви” (Деян. 2:37, 38). По същия начин, когато Филип беше помолен от евнуха да го кръсти, отговори, „Ако вярваш с цяло сърце, можеш.” От това те смятат, че могат да заключат, че кръщението не може законно да се дава на никой без предхождаща вяра и покаяние. Ако се съгласим с този аргумент, първият текст, в който не се споменава вярата, ще докаже, че само покаяние е достатъчно, а вторият, който не изисква покаяние, че има нужда само от вяра. Те ще възразят, предполагам, че единият текст допълва другия, и че следователно двата трябва да бъдат свързани. Аз на свой ред твърдя, че тези двата трябва да бъдат сравнени с други текстове, които допринасят нещо за решаването на тази трудност. Има много стихове в Писанието, чийто смисъл зависи от тяхното конкретно място. Имаме пример за това в настоящия случай. Онези, на които Петър и Филип казват тези неща, са на възраст способна да се стреми към покаяние и да получи вяра. Ние изрично настояваме такива хора да не бъдат кръщавани ако не се виждат тяхното обръщане и вяра, поне доколкото те могат да бъдат удостоверени според човешка преценка. Но е съвършено ясно, че децата трябва да бъдат поставени в друга група. Защото когато в древността някой се присъединяваше към религиозната общност на Израел, трябваше да бъде учен на завета и обучен в Господния закон преди да приеме обрязване, защото е от различен народ; с други думи, чужд на Израилевия народ, с който е бил сключен заветът, осветен от обрязването.

24. Авраам и Исак са пример за разликата между възрастни и деца

Така когато избра Авраам за Себе Си, Господ не започна с обрязване, и междувременно да скрие какво има предвид с този белег, но първо обяви, че възнамерява да направи завет с него, и след неговата вяра в обещанието го направи участник в тайнството. Защо тайнството дойде след вярата в Авраам, а в неговия син Исак предхожда всякакъв разсъдък? Правилно е човекът, който като възрастен бива приет в общение на завет с някой, на когото преди е бил враг, предварително да научи условията; но не е така с детето, което му се ражда. Според условията на обещанието то е включено в обещанието от утробата на майка си по наследствено право. Или, да заявим случая по-кратко и по-ясно, ако децата на вярващите са участници в завета без да имат нужда от разбиране, няма причина да им бъде отказван белегът само защото не са способни да се закълнат в изискванията на завета. Несъмнено това е причината Господ понякога да заявява, че децата раждани на израилтяните са заченати и родени на Него (Езек. 16:20; 23:37). Защото Той несъмнено дава синовни права на децата на онези хора, на чието потомство е обещал да бъде Баща. А детето произлязло от невярващи родители е считано за чужденец към завета докато не бъде съединено с Бога във вяра. Затова не е странно, че белегът бива отказван, когато изобразената същност е празна и невярна. Според този възглед Павел казва, че езичниците, докато се впускат в идолопоклонство, са чужденци към заветите (Еф. 2:11). Ако не греша, целият случай може кратко и ясно да се обясни така: Онези, които на възраст приемат вярата в Христос, тъй като досега са били чужденци към завета, не трябва да приемат кръщението без предхождаща вяра и покаяние. Само те могат да им дадат достъп до общението на завета, докато децата произхождащи от християни, тъй като незабавно при раждането си са приети от Бога като наследници на завета, също трябва да бъдат допуснати до кръщение. На това трябва да отдадем разказа на Евангелиста, че кръщаваните от Йоан изповядваха своите грехове (Мат. 3:6). Ние твърдим, че този пример трябва да се спазва и в наши дни. Ако някой мюсюлманин иска кръщение, ние няма веднага да изпълним ритуала без да получим изповед, която е задоволителна за Църквата.

(Тълкуване на някои текстове, привеждани против кръщението на деца: не всички, които умират некръстени, са осъдени, 25-30)
25. Новородени „от вода и от Дух”

Друг текст, който те привеждат, е от третата глава на Йоан, където на тях им изглежда, че думите на нашия Спасител намекват, че в кръщението се изисква настоящо новорождение: „Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Йоан 3:5). Виждате ли, казват те, как устата на самия Господ наричат кръщението новорождение, и следователно на какво основание и по каква логика кръщението се дава на онези, за които е съвършено очевидно, че въобще не са способни на новорождение?

Първо, те грешат като си въобразяват, че въобще се споменава за кръщение в този текст, просто защото се използва думата „вода.” Никодим, след като нашият Спасител му обясни покварата на естеството и необходимостта от новорождение, продължи да си мисли за телесно раждане, и затова нашият Спасител показва начинът, по който Бог ни новоражда, а именно, чрез вода и Дух; с други думи, чрез Духа, Който като напоява и очиства душите на вярващите, действа по начин подобен на водата. Следователно под „вода и Дух” аз просто разбирам Духа, Който е вода. И този израз не е нов. Той е в съвършено съгласие с използвания израз в третата глава на Матей, „Онзи, Който иде след мен, е по-силен от мен. . . . Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън” (Мат. 3:11). Следователно, както да кръщава със Святия Дух и с огън е да дава Святия Дух, Който в новорождението има служението и естеството на огъня, така да бъдем новородени от вода и от Дух не е нищо друго освен да получим тази сила на Духа, която има същото действие върху душата, което водата има върху тялото. Знам, че се дава и друго тълкувание, но нямам съмнение, че това е истинският смисъл, защото единствената цел на нашия Спасител е да поучава, че всички, които се стремят към небесното царство, трябва да изоставят своето естество.

И ако бяхме настроени да подражаваме на тези хора в техния начин на възразяване, след като се съгласим с това, което искат, можем лесно да отговорим, че кръщението идва преди вярата и покаянието, тъй като в този текст нашият Спасител го споменава преди Духа. Това определено трябва да се разбира за духовните дарби, и ако те следват след кръщението, аз съм получил всичко, за което се боря. Но да оставим настрана дребнавите заяждания, простото тълкувание, което трябва да се възприеме, е това, което дадох, а именно, че никой не може да влезе в Божието царство, докато не бъде обновен чрез живата вода, тоест чрез Духа.

26. Не всички некръстени са изгубени

Нещо повече, това ясно разрушава измислицата на онези, които осъждат всички некръстени на вечна смърт. И така, нека както те настояват да предположим, че кръщението се отслужва само на възрастни. Какво ще кажат за младеж, който след като е напоен надлежно и истински с основните положения на благочестието, докато чака деня на кръщението, неочаквано бива отнесен от внезапна смърт? Обещанието на Господа е ясно: „Който слуша Моето Слово и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота” (Йоан 5:24). Никъде не четем да осъжда някой, който още не е кръстен. Не искам да бъда разбиран като че ли намеквам, че кръщението може да бъде осъждано безнаказано. Не само не оневинявам това пренебрежение, но и твърдя, че то нарушава Господния завет. Текстът само служи да покаже, че ние не трябва да считаме кръщението за толкова необходимо, че да смятаме, че всеки, който е изгубил възможността да го получи, ще погине заради това. Ако се съгласим с тяхната измислица, трябва да осъдим без изключение всички, които поради някаква случайност не са успели да получат кръщение, колкото и да са били надарени с вярата, която самият Христос имаше. Нещо повече, ако кръщението е необходимо за спасението, както те твърдят, като го отказват на децата, ги осъждат на вечна смърт. Нека да разсъдим какво съгласие имат те с думите на Христос, Който казва, че „на такива е небесното царство” (Мат. 19:14). И дори да се съгласим с всичко при тях по отношение на смисъла на този текст, те няма да получат нищо от него, докато първо не опровергаят учението относно новорождението на децата, което вече доказахме.

27. Думите на Исус за кръщението

Но те се хвалят, че имат най-силната си опора в самата наредба за кръщението, която намират в последната глава на Матей, където като изпраща Своите ученици в свет, Христос им заповядва да учат и тогава да кръщават (Мат. 28:19). Тогава в последната глава на Марк е добавено, „Който вярва и се кръсти ще бъде спасен” (Марк. 16:16). Какво повече да искаме, казват те, след като думите на Христос изрично заявяват, че учението трябва да предхожда кръщението, и поставят кръщението след вярата? Нашият Господ сам дава пример за тази наредба, като избра да не се кръсти до тридесетата Си година (Мат. 3:13; Лука 3:21-22).

По колко много начини те се впримчват сами и издават своето невежество! Те грешат повече от детински в това, че извличат първата наредба за кръщението от този текст, докато Христос заповяда то да бъде отслужвано от апостолите още от началото на Своето служение. Следователно няма основание да се спори, че законът и правилото за кръщение трябва да се търсят от тези два текста като съдържащи първата наредба.

Но ако им позволим правото да се заблуждават, колко безсилен е този начин на спор? Ако бях склонен на увъртания, имам не само възможност за избягване, но и широко поле да се впусна във всякакви подробности. Защото когато те така отчаяно се хващат за реда на думите, настоявайки, че защото е казано, „идете, поучавайте и кръщавайте,” и отново, „който вярва и се кръсти,” че трябва да проповядват преди да кръщават и да вярват преди да бъдат кръстени, защо ние на своя страна да не обърнем въпроса, че те трябва да кръщават преди да поучават спазването на нещата, които Христос заповяда, защото е казано, „Кръщавайте, като учите на всичко, което съм ви заповядал”? Същото нещо наблюдаваме в другия текст, в който Христос говори за новорождението от вода и Дух. Защото ако тълкуваме както те настояват, тогава кръщението трябва да предхожда духовното новорождение, защото е споменато преди него. Христос учи, че ние трябва да се новородим не от Дух и вода, а от вода и Дух.

28. В Марк 16:16 не се говори за деца

Този непобедим аргумент, на който те се надяват толкова много, вече изглежда значително разтърсен; но тъй като ние имаме достатъчна закрила в простотата на истината, не желая да избягвам въпроса чрез дребни хитрости. Затова нека да ми дадат сериозен отговор. Заповедта дадена тук от Христос се отнася главно за проповядването на Благовестието; кръщението е добавено към него като прибавка. Той говори за кръщението само дотолкова, доколкото неговото отслужване е подчинено на действието на поучаване. Защото Христос изпраща Своите ученици да разпространяват Благовестието до всички народи по света, та чрез учението на спасението да съберат хора, които преди са били изгубени за Неговото царство. Но кои или какви са тези хора? Сигурно е, че се говори само за онези, които са способни да приемат Неговото учение. Той заповядва тези хора, след като бъдат научени, да бъдат и кръстени, като добавя обещанието: Който вярва и се кръсти ще бъде спасен. Има ли поне една сричка за деца в цялата беседа? Тогава какъв е аргументът, с който те ни нападат? Хората на зряла възраст трябва да бъдат научени и доведени до вярата преди да бъдат кръстени, и следователно е незаконно да правим кръщението достъпно за децата. Те по никакъв начин не могат да докажат нищо друго от този текст, освен че Благовестието трябва да бъде проповядвано на онези, които са способни да го чуят, преди да бъдат кръстени; защото текстът говори само за такива хора. Нека ако могат от това да хвърлят препятствие пред кръщаването на деца.

29. Исус като първообраз на кръщение на възрастен

Но аз чрез едно много ясно подобие ще направя техните заблуди очевидни дори за слепите. Ако някой настоява, че децата трябва да бъдат лишавани от храна под предлог, че апостолът не позволява никой да яде ако не работи (2 Сол. 3:10), няма ли да заслужава да бъде осмян от всички? Защо? Защото той изкривява и прилага за всички без разграничение това, което е казано за определена група хора на определена възраст. Също толкова малка е сръчността на тези хора в настоящия случай. Това, което всеки вижда, че е предназначено за зряла възраст, те прилагат към децата, като ги подчиняват на правило, което е било положено само за хора на възраст.

По отношение на примера на нашия Спасител, той не дава подкрепа за тяхната позиция. Той не беше кръстен преди Своята тридесетгодишна възраст. Това наистина е вярно, но причината е очевидна; защото тогава Той реши да положи здравата основа за кръщението чрез Своето проповядване, или по-скоро да потвърди основата, която Йоан преди това беше положил. И така, когато Му беше угодно да нареди кръщението чрез Своето учение, за да даде по-голяма власт на Своята наредба, Той я освети в собствената Си личност и в най-подходящото време, а именно, началото на Своето служение. Накратко, те не могат да докажат нищо повече от това, че кръщението има своя произход и начало в проповядването на Благовестието. Но ако им харесва да се съсредоточават върху тридесетата година, защо не я спазват, но приемат всеки в кръщение според възгледа, който са си съставили за неговите умения? Та дори Сервет, един от техните учители, макар че упорито настоява на тази възраст, започва да действа като пророк на двадесет и една годишна възраст; като че ли можем да позволим някой да си присвоява служението на учител в Църквата преди да е станал член на Църквата.

30. Кръщението и Господната вечеря

Накрая те възразяват, че няма по-голяма причина за допускане на деца до кръщение от допускането им до Господната вечеря, до която обаче те никога не биват допускани; като че ли Писанието не очертава по всякакъв начин голяма разлика между тях. Наистина, в ранната Църква Господната вечеря често е давана на деца, както се вижда от Киприан и Августин (August. ad Bonif. Lib. 1); но тази практика правилно е отпаднала. Защото ако разгледаме особеното естество на кръщението, то е като влизане и като посвещаване в Църквата, чрез което се нареждаме сред Божиите хора, белег на нашето духовно новорождение, чрез което се раждаме отново да бъдем Божии деца, докато обратното, Вечерята е предназначена за хората на зряла възраст, които като са преминали нежния период на детството, са способни да понасят твърда храна.

Тази разлика е много ясно показана в Писанието. Защото по отношение на кръщението там Господ не прави разлика по възраст, докато не допуска всички да участват във Вечерята, а я ограничава до онези, които са способни да разпознават Господното тяло и кръв, да изследват съвестта си, да изявят смъртта на Господа и да разбират нейното действие. Можем ли да желаем нещо по-ясно от това, което апостолът казва, когато ни увещава така: „Нека всеки да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата” (1 Кор. 11:28)? Следователно трябва първо да има изпитване, а е напразно да се очаква това от деца. И отново, „Който яде и пие недостойно, яде и пие осъждане на себе си, тъй като разпознава Господното тяло.” Ако не могат да участват достойно без да са способни правилно да разпознават святостта на Господното тяло, защо да даваме на нашите малки деца отрова вместо животворна храна? И каква е заповедта на нашия Господ? „Правете това за Мое възпоминание.” И какъв е изводът, който апостолът прави от това? „Като ядете този хляб и пиете тази чаша, изявявате смъртта на Господа, докато Той дойде.” Как можем да изискваме децата да си спомнят събитие, за което те нямат разбиране; как да искаме да „изявяват смъртта на Господа,” когато нямат никаква представа за нейната същност и ползи? Нищо такова не се изисква за кръщението. Следователно именно в това е най-голямата разлика между двата белега. Наблюдаваме същото при подобните белези при старата наредба. Обрязването, което както е добре известно съответства на кръщението, е предназначено за децата, но Пасхата, която е заменена с Вечерята, не приема безразборно всякакви гости, но се яде по закон само от онези, които са на достатъчна възраст да питат за нейното значение (Изх. 12:26). Ако тези хора имаха поне една частица смисленост в мозъка си, биха ли били така слепи относно един толкова ясен и очевиден въпрос?

(Отговори на аргументите на Сервет, и заключение, 31-32)
31. Възражението на Сервет

Макар да не желая да досаждам на читателя с поредицата от глупости, които Сервет – един от немаловажните сред анабаптистите, та дори и на голяма почит сред тяхната банда – определя за специални аргументи, когато ги привежда като се приготвя за битка, заслужава си накратко да ги опровергая.

1. Той твърди, че тъй като символите на Църквата са съвършени, те изискват хора, които са съвършени или поне способни на съвършенство. Но отговорът е ясен. Съвършенството на кръщението, което се простира дори до смъртта, неправилно бива ограничено до един миг във времето; нещо повече, той глупаво изисква съвършенството, в което кръщението ни кани да напредваме непрекъснато през целия живот, да става веднага.

2. Той възразява, че символите на Църквата са наредени за възпоминание, та всеки да си спомня, че е бил погребан с Христос. Аз отговарям, че това, което е измислил в ума си, не се нуждае от опровержение, защото това, което той полага върху кръщението по правило принадлежи на Вечерята, както се вижда от думите на Павел, „Нека човек да изпитва себе си” (1 Кор. 11:28), думи, подобни на които никъде не са използвани по отношение на кръщението. Откъдето заключаваме, че е правилно онези, които в ранна възраст са неспособни на себеизпитване, да бъдат кръщавани.

3. Неговата трета точка е, че всички, които не вярват в Сина, остават в смърт и Божият гняв почива върху тях (Йоан 3:36); и следователно децата, които не са способни да вярват, остават под осъждение. Аз отговарям, че Христос тук говори не за общата вина, под която е цялото потомство на Адам, а само заплашва презрителите на Благовестието, които горделиво и надменно подиграват предложената им благодат. Но това няма нищо общо с децата. В същото време аз му представям обратния аргумент. Всеки, когото Христос благославя, е свободен от проклятието на Адам и от Божия гняв. Следователно, като виждаме, че Той благославя децата, следва, че те са свободни от смъртта. След това той лъжливо цитира текст, който не се намира никъде: „Който е роден от Духа, чува гласа на Духа.” Дори да приемем, че такъв текст съществува в Писанието, всичко, което можем да извлечем от него, е, че според както Духът работи в тях, вярващите биват съобразявани към покорство. Но това, което е казано за определен брой, е нелогично да се прилага към всички.

4. Неговото четвърто възражение е, че тъй като първо е одушевеното (1 Кор. 15:46), трябва да чакаме да се изпълни времето за кръщението, което е духовно. Но макар да признавам, че цялото потомство на Адам, родено от плът, носи осъждението със себе си от утробата, аз твърдя, че това не е пречка за незабавното прилагане на Божието изцеление. Сервет не може да покаже, че според Божията наредба трябва да изминат няколко години преди да може да започне новият духовен живот. Свидетелството на Павел е, че макар и осъдени по плът, децата на вярващите са святи по свръхестествена благодат.

5. Той след това привежда алегорията, че когато Давид се качи на хълма Сион, не взе със себе си слепи и сакати, а силни воини (2 Царе 5:8). Но какво ако аз противопоставя на това притчата, в която Бог кани на небесната трапеза слепите и сакатите? По какъв начин Сервет ще развърже този възел? Нещо повече, питам, преди това слепите и сакатите не служеха ли на Давид? Но излишно е да оставам по-дълго на този аргумент, който е основан единствено върху неправилно цитиране, както читателят може да научи от святата история.

6. Той добавя и друга алегория, а именно, че апостолите са били ловци на хора, не на деца. Тогава аз питам, какво иска да каже нашият Спасител, когато казва, че в мрежата се хващат всякакви риби (Мат. 4:19; 13:47)? Но тъй като не изпитвам удоволствие да се забавлявам с алегории, отговарям, че когато служението на поучение беше възложено на апостолите, не им беше забранено да кръщават деца. Нещо повече, бих искал да знам защо когато Евангелистът използва думата anqrwpous (която обхваща целия човешки род), Сервет отрича, че децата се включват в нея.

7. Неговият седми аргумент е, че тъй като духовните неща се поясняват на духовните хора (1 Кор. 2:13), децата не са годни за кръщение, тъй като не са духовни. Очевидно е колко извратено той изкривява този текст на Павел. Той се отнася за учението. Тъй като коринтяните се гордеят със своето суетно остроумие, Павел порицава тяхната глупост, защото те все още трябва да бъдат изпълнени с основните начала на небесното учение. Кой може да заключи от това, че кръщението трябва да бъде отказвано на децата, които Господ освещава за Себе Си с благодатно осиновяване, след като са били заченати от плътта?

8. Неговото възражение, че ако те са нови хора, трябва да бъдат хранени с духовна храна, лесно може да бъде отстранено. С кръщението те биват приети в Христовата кошара, и символът на осиновяване е достатъчен за тях, докато пораснат и станат способни да понасят твърда храна. Следователно трябва да очакваме онова време на изпитване, което Бог изрично изисква в святата Вечеря.

9. Неговото следващо възражение е, че Христос кани всички Свои хора на святата Вечеря. Но тъй като е ясно, че Той приема само онези, които са се приготвили да празнуват възпоминанието на Неговата смърт, следва, че децата, които е почел със Своята прегръдка, остават в специално и отличително положение докато пораснат, и все пак не са чужденци. Когато възразява, че е странно защо детето не участва във Вечерята, аз отговарям, че душите се хранят с храна различна от външното ядене на Вечерята, и че следователно Христос е храната за децата дори те да не участват в символа. Случаят е различен при кръщението, чрез което за тях се отварят вратите на Църквата.

10. Той отново възразява, че добрият стопанин разпределя храната на своето домочадие според времето (Мат. 24:45). Аз с готовност признавам това; но как той ще определи времето на кръщението, за да докаже, че се дава на децата не на времето си? Нещо повече, той привежда заповедта на Христос към апостолите да бързат, защото нивите са узрели за жътва (Йоан 4:35). Нашият Спасител само иска да каже, че като виждат настоящия плод от своя труд, апостолите трябва да се насърчават за повече усърдие да поучават. Кой от това ще си прави извода, че жътвата е само време за кръщение?

11. Неговият единадесети аргумент е, че в ранната Църква „християни” и „ученици” означава едно и също нещо; но ние вече видяхме, че той неумело прави изводи от частичното към цялото. Името ученици се дава на възрастни хора, които вече са били научени и са приели името на Христос, както евреите бяха ученици под Мойсеевия закон. И пак никой не може правилно да заключи от това, че децата, които Господ заявява, че са от Неговото домочадие, са чужденци.

12. Нещо повече, той твърди, че всички християни са братя, и че християните не могат да принадлежат към тази група докато ги изключваме от Вечерята. Но аз се връщам към моята позиция, първо, наследници на небесното царство са само онези, които са членове на Христос; и второ, че прегръдката на Христос е истинският белег на осиновяването, в което децата са заедно с възрастните, и че временното неучастие във Вечерята не им пречи да принадлежат на тялото на Църквата. Когато се покая, крадецът на кръста стана брат на вярващите, макар никога да не взе участие в Господната вечеря.

13. Сервет след това добавя, че никой човек не става наш брат освен чрез Духа на осиновение (Рим. 8:15), Който се дава единствено чрез слушането на вярата (Гал. 3:2). Аз отговарям, че той винаги изпада в една и съща нелогичност, защото нелепо прилага за децата онова, което е казано само за възрастните. Павел тук учи, че обичайният начин, по който Бог призовава Своите избрани и ги довежда във вярата, е като издига верни учители и така протяга ръката Си към тях чрез тяхното служение и труд. Кой от това би си позволил да налага закони на Бога и да казва, че Той не може да присажда деца в Христос по някакъв друг таен начин?

14. Той възразява, че Корнилий беше кръстен след като е приел Святия Дух; но колко нелепо той обръща един единствен пример в общо правило се вижда от случаите със скопеца и жителите на Самария, по отношение на които Господ следва различен ред, като кръщението предхожда дарбите на Святия Дух.

15. Петнадесетият аргумент е повече от нелеп. Той казва, че чрез новорождението ние ставаме богове, но богове са онези, до които е достигнало Божието Слово (Йоан 10:35; 2 Пет. 1:4), което не е възможно за децата. Приписването на божественост на вярващите е едно от неговите бълнувания, и тук не е правилното място да го обсъждаме; но това издава крайното безочие да извращава текста в псалма (Пс. 82:6) да означава нещо, което е напълно чуждо на него. Христос казва, че царете и съдиите са наречени богове от пророка, защото изпълняват служение, което им е божествено определено. Този сръчен тълкувател прехвърля върху учението на Благовестието онова, което е отправено със специална заповед към определени хора, така че да отсече децата от Църквата.

16. Отново, възразява той, децата не могат да бъдат смятани за нови хора, защото не са родени от Словото. Но аз ще повтаря онова, което казвам отново и отново, че когато сме способни да го осъзнаем, учението е нетленно семе за нашето новорождение; но когато в ранна възраст сме неспособни да бъдем учени, Бог има Своите методи за новорождение.

17. Той след това се връща към своите алегории и казва, че под закона овцете и козлите не биват принасяни в жертва още при раждането (Изх. 12:5). Ако бях склонен да се занимавам с преобрази, очевидно бих могъл да отговоря, първо, че всяко първородно още при отварянето на утробата е свято за Господа (Изх. 13:12); и второ, че трябваше да се жертва едногодишно агне: откъдето следва, че не беше необходимо да се чака зряла възраст, а Бог избра младото и крехко потомство за жертва.

18. Той още спори, че никой не може да дойде при Христос освен онези, които преди това са били приготвени от Йоан; като че ли Йоановото служение не беше временно. Но за да пропуснем това, със сигурност нямаше такова приготвяне в децата, които Христос взе в ръцете Си и ги благослови. Така се справяме с този лъжлив принцип.

19. Той подробно призовава на помощ Трисмегистус и езическите пророчици за да докаже, че свещените опрощавания са годни само за възрастни. Вижте доколко зачита той християнското кръщение, като го сравнява с нечистите ритуали на езичниците и не позволява то да се отслужва освен по начин, който е угоден на Трисмегистус. Ние се облягаме повече на авторитета на Бога, Който смята за уместно да освещава децата за Себе Си и да ги приема чрез свят символ, значението на който те са неспособни да разберат от ранна възраст. Не смятаме за законно да заемаме от опрощаващите ритуали на езичниците, за да променяме в нашето кръщение онзи вечен и ненарушим закон, който Бог е заповядал в обрязването.

20. Неговият последен аргумент е, че ако децата без разбиране могат да бъдат кръстени, кръщението може да бъде подражавано и подигравателно използвано от момчетата за удоволствие. Нека тук да спори с Бога, по Чиято заповед обрязването беше давано на децата преди да имат разбиране. Дали тогава то е било уместен предмет за подигравка или момчешка игра, който събаря Божията свята наредба? Но не е чудно, че тези извратени духове, като под влиянието на лудостта, представят най-чудовищни нелепости в защита на своите заблуди, защото Бог чрез този дух на лекомислие справедливо наказва тяхната гордост и упоритост. Вярвам, че показах явно колко слабо Сервет подкрепя своите приятели анабаптистите.

32. Благодарност дължима за Божията грижа за нашите деца

Вярвам, че никой здравомислещ човек не може сега да се съмнява колко безразсъдно Църквата бива смущавана от онези, които възбуждат кавги и смутове заради кръщението на деца. Защото е важно да отбележим какво Сатана иска да постигне чрез цялата тази хитрост, а именно, да ни ограби от специалното благословение на увереност и духовна радост, което трябва да се извлече от това, и така да ограби славата на Божията доброта. Защото колко приятно е за благочестивите умове да бъдат уверени не само чрез слово, но и чрез видимо показване, че техният небесен Баща има такова голямо благоволение към тях, че е заинтересуван и от тяхното потомство! Тук можем да видим как Той действа към нас като най-предвидлив родител, като не престава да се грижи за нас дори след смъртта ни, но се занимава и грижи за нашите деца. Не трябва ли цялото ни сърце да бъде подбудено, както беше Давид (Пс. 48:11), да благославя Неговото име за тази проява на доброта? Несъмнено, замисълът на Сатана в атаката против кръщението на деца с цялата си сила е да скрие от погледа ни и постепенно да изличи това свидетелство на Божията благодат, което самото обещание представя пред очите ни. По този начин не само хората ще бъдат нечестиво неблагодарни за Божията милост, но и ще бъдат по-малко внимателни в обучението на своите деца в благочестието. Защото за нас не е малка подбуда да ги възпитаваме в страх от Бога и спазване на Неговия закон, когато разсъдим, че от своето раждане те са смятани и признавани от Него за Негови деца. Следователно, ако не искаме злосторнически да скриваме Божията доброта, нека да представяме пред Него нашите деца, на които Той е назначил място сред Своите приятели и семейство, тоест сред членовете на Църквата.

| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава |

превод Copyright © Божидар Маринов, 2003