| Назад | Напред | Глава Трета
3. ПОЗНАНИЕТО ЗА БОГА Е БИЛО ЕСТЕСТВЕНО ВЛОЖЕНО В ЧОВЕШКИЯ УМ
Раздели:
- Познанието за Бога, изявено на всички, оставя нечестивите без извинение. Универсалната вяра и признаване на същестуването на Бога.
- Възражение – че религията и вярата в Божество са измислени от умели политици. Опровержение на възражението. Това универсално вярване е потвърдено от примерите на нечестивите и атеистите.
- То е потвърдено също и от напразните усилия на нечестивите да изгонят всякакъв страх от Бога от умовете си. Заключение, че познанието за Бога е естествено вложено в човешкия ум.
1. Същността на този естествен дар.
Ние твърдим, че е извън всякакъв спор, че в човешките умове съществува и то по естествен инстинкт някакво усещане за Божеството, тъй като самият Бог, за да попречи на човека да се извинява с незнание, е дарил всички хора с някаква представа за Божеството, като постоянно обновява и понякога увеличава паметта за нея, така че хората, осъзнаващи, че има Бог и че Той е техен Създател, да бъдат осъдени от съвестта си когато нито Му се покланят, нито посвещават живота си в служение на Него. Определено, ако има някаква част на света, където може да се предполага, че Бог не е познат, най-вероятно е такъв случай да съществува сред най-тъпите племена далеч от всякаква цивилизация. Но, както един езичник ни казва, няма народ, който да е толкова варварски, няма раса, която да е толкова дива, че да не е изпълнена с убеждението, че има Бог. Дори онези, които в друго отношение почти не се различават от животните, определено държат някакво чувство за религия; толкова дълбоко това общо убеждение държи ума, толкова здраво е отпечатано то в гърдите на всички хора. Тогава, тъй като от самото начало никога е нямало никаква част на света, нито град, нито дори дом без религия, това води до негласното признание, че усещането за Божеството е вписано във всяко сърце.
Та дори и идолопоклонството е предостатъчно доказателство за този факт. Защото ние знаем колко неохотно човек принизява себе си, за да постави други създания над себе си. Затова, когато той избере да се покланя на дърво и камък вместо да избере да вярва, че няма Бог, очевидно е колко силно трябва да е това усещане за Божеството; тъй като е по-трудно то да се изличи от човешкия ум, отколкото да бъдат разрушени страстите на неговото естество – а те наистина биват разрушени, когато противно на своята естествена надменност той спонтанно смирява себе си пред най-долния предмет като действие на почит към някакъв бог.
2. Религията не е произволно изобретение
Следователно, най-абсурдно е да твърдим, както някои правят, че религията е била измислена от сръчността и умението на няколко индивиди като средство да държат мнозинството от хората в съответното подчинение, а самите тези индивиди, докато учат другите да се покоряват на Бога, няма нищо в което да вярват по-малко освен в съществуването на Бог. Веднага признавам, че лукави хора са въвели огромен брой измами в религията с цел да подтикнат мнозинството към страхопочитание или да го поразят със страх, с цел да ги направят по-раболепни; но те никога не биха успели в това, ако преди това умовете на хората не са били пропити с желание за тази универсална вяра в Бога, от която, като от семе, израства склонността към религията. И е напълно невероятно онези, които лукаво са наложили религията върху своите по-глупави ближни, да са напълно лишени от всякакво познание за Бога. Защото макар че и в древните времена е имало някои, и в днешно време не са малко онези, които отричат съществуването на Бога, въпреки това, искат или не искат, те от време на време чувствуват истината, която желаят да не познават. Ние не знаем за човек, който да се е впуснал в по-необуздано и безочливо презрение към Божеството от Калигула, и все пак никой не е показвал по-голям ужас от него, когато е бивало изявявано какво да е свидетелство за Божествения гняв. Така, колкото и да не е желаел, той се е тресял от страх пред Бога, Когото според свидетелствата се е стремял да осъди. Можете да видите същото нещо да се случва всеки ден с неговите съвременни подражатели. Най-безочливият хулител на Бога бива най-лесно смущаван, треперейки и при шума на падащ лист. Как става това, освен чрез възмездие от Божественото величие, което поразява съвестта им толкова по-силно, колкото повече те се стараят да избягат от него. Наистина, те всички търсят скривалища, в които да се скрият от присъствието на Господа и отново да го изтрият от умовете си; но при всичките си усилия остават хванати в мрежата. Макар че понякога това убеждение да изглежда, че изчезва за миг, то незабавно се връща и нахлува с нов устрем, така че всяка пауза на облекчение от гризенето на съвестта прилича на съня на отровения или лудия, който няма спокойна почивка в съня, но непрекъснато е измъчван от тежки ужасни сънища. Следователно, дори нечестивите са пример за факта, че в човешкия ум винаги съществува някаква представа за Бога.
3. Истинската доброта е невъзможна
Следователно, всички хора със здрав разум ще твърдят, че усещането за Божеството е неизличимо врязано в човешкия ум. И това, че тази вяра е естествено вложена във всички и здраво основана като че ли е в самите ни кости, бива поразително потвърдено от упорството на нечестивите, които, дори и яростно да се борят, са неспособни да се освободят от страха от Бога. Макар Диагор и други от неговия вид да са доволни от това, което се е вярвало през всички векове относно религията, и макар Дионисий да се подиграва с небесния съд, това е само сардонично хилене; защото червеят на съвестта, по-остър от горяща стомана, ги гризе отвътре. Аз не съм съгласен с Цицерон, че грешките намаляват с времето и че религията се увеличава и става все по-добра с всеки ден. Защото светът (както накратко ще видим) се стреми с цялата си сила да отърси от себе си всяко познание за Бога и извращава поклонението си по безброй начини. Аз само казвам, че, когато глупавото коравосърдечие, което нечестивите грижливо държат в себе си като средство за презрение към Бога, отслабне, усещането за Божеството, което те искат над всичко да изчезне, е все още силно, и сега, и тогава продължава да се проявява. Откъдето си правим извода, че това не е учение, което първо се учи в училище, но учение, което всеки човек притежава още от утробата на майка си; самото естество на което не позволява на никой индивид да го забрави, макар и много хора с всичка сила се опитват да го забравят.
Нещо повече, ако всички са родени с явната цел да се учат да познават Бога, и ако познанието за Бога, когато не успява да постигне тази цел, е преходно и празно, ясно е, че всички онези, които не насочват всички мисли и действия на живота си към тази цел, не могат да изпълнят закона на собственото си естество. Този факт не може да избяга от наблюденията на философите. Защото именно това има предвид Платон (във Федон), когато поучава, както на много други места, че върховното добро за душата се състои в подражание на Бога; т.е., чрез познанието за Него тя бива напълно проебразена в Него. Така също Грил, в Плутарх (lib. guod bruta anim. ratione utantur) спори най-умело, когато твърди, че, ако някога религията бъде забранена в живота на хората, те не само че по никакъв начин не са по-превъзходни, но и в много отношения са много по-нещастни от диваците, защото, изложени на толкова много форми на зло, те непрекъснато влачат трудно и нещастно съществувание: следователно, единственото нещо, което ги прави превъзхождащи, е поклонението пред Бога, чрез което единствено те се стремят към безсмъртие.
| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава | превод Copyright © Божидар Маринов, 2000