| Назад | Напред | Глава Четиринадесета
14. В СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА И ВСИЧКИ НЕЩА В НЕГО ИСТИНСКИЯТ БОГ Е РАЗГРАНИЧЕН ЧРЕЗ ОПРЕДЕЛЕНИ БЕЛЕЗИ ОТ ЛЪЖЛИВИТЕ БОГОВЕ.
С тази глава започва втората част на Книга Първа, а именно, познанието за човека. Някои предварителни допускания.
- Сътворението на света като цяло (р. 1 и 2).
- Разглеждане на темата за ангелите (р. 3-13).
- За лошите ангели или дяволите (р. 13-20).
- Практически изводи от историята на сътворението (р. 20-22).
Раздели.
- Простият факт на сътворението трябва да ни доведе до това да признаем Бога, но за да ни предпази от изпадане в езически измислици, Бог е благоволил да ни даде историята на сътворението. Едно безбожно възражение, Защо светът не е бил създаден по-рано? Отговор. Мъдрите думи на един старец.
- По същата причина светът е бил създаден не изведнъж, а за шест дена. Описание на реда на сътворението, показващо, че Адам не е бил създаден преди Бог в безкрайната Си доброта да направи необходимите условия за него.
- Обяснение на учението за ангелите.
- Ангелите са създадени от Бога. Кога и в какъв ред не е целесъобразно да изследваме. Бъбривостта на Лъжедионисий.
- Естество, служения и различни имена на ангели.
- Ангелите са носители на божествените дарове към нас.
- Те са някакъв вид управители над царства и области, но по-специално са пазители на избраните. Не е сигурно дали всеки вярващ е под покровителството на отделен ангел. Достатъчно е, че всички ангели бдят за безопасността на Църквата.
- Броят и йерархията сред ангелите не е определена. Защо се казва, че ангелите имат крила.
- Ангелите са служебни духове и духовни същества.
- Опровержение на езическата грешка на поставяне на ангелите на Божия престол.
- Продължение на опровержението.
- Използване на учението за святите ангели.
- Учението за лошите ангели или дяволите сведено до четири главни точки,
- За да бъдем насърчени да упражняваме благочестие. Защо често се говори за ангел в единствено число.
- Тъй като дяволът е описан като враг на човека, ние трябва непрекъснато да воюваме против него.
- Нечестието на дявола не поради създаденото му естество, а поради извратеността му. Напразно и безполезно е да изследваме начина, времето и характера на падението на ангелите.
- Макар че дяволът винаги се противопоставя с воля и действия на Божията воля, той не може да направи нищо без позволението и съгласието на Бога.
- Бог така ръководи нечестивите духове, че им позволява да изпитват верните и да владеят над нечестивите.
- Естеството на лошите ангели. Те са духовни същества, надарени с чувство и разум.
- Последната част от главата накратко обхваща историята на сътворението и ни показва какво е важно за нас да знаем относно Бога.
- Особената цел на това познание е да ни предпази да не би от неблагодарност или несмислие да пренебрегнем Божиите съвършенства. Примери за това първостепенно познание.
- Друга цел на това познание, а именно, че като осъзнаваме как тези неща са създадени за наша употреба, да бъдем подбудени да уповаваме на Бога, да се молим към Него и да Го обичаме.
(Сътворението на света и човека, 1-2)
1. В нашите разсъждения не трябва да отиваме отвъд Божието действие на сътворението.
Макар че Исая правилно обвинява поклонниците на лъжливи богове в глупост, за това, че не се учат от основите на земята и от небесния кръг кой е истинският Бог (Ис. 40:21); и пак толкова муден и мързелив е нашият ум, че е необходимо Той да бъде по-ясно очертан, за да може верните да не изпадат в езически измислици. Идеята, че Бог е душата на света, макар че е най-търпимата, която философите са предложили, е нелепа; и следователно е било важно да ни бъде дадено по-ясно познание, за да не се скитаме насам-натам в несигурност. Затова Бог е благоволил да даде описание на сътворението – описание, върху което да се обляга вярата на Църквата, без да търси някакъв друг Бог освен Онзи, Когото Мойсей показва като Създател и Архитект на света.
Първо, в това описание периодът от време така е отбелязан, че верните да проследят непрекъснатата верига от години до произхода на своя род и на всички неща. Това познание е от най-голяма полза не само не само като противоотрова на чудовищните басни, които в древността са съществували и в Египет, и в други части на света, но също и като средство да се даде по-ясно изявление на вечността на Бога противопоставена на раждането на създанието, и по този начин да вдъхнови в нас още по-голямо възхищение. Ние не трябва да бъдем подтиквани от просташките подигравки, че е странно как така на Божеството не е хрумнало да създаде небето и земята по-рано, вместо безделно да позволява да отмине един безкраен период, през който можеше да съществуват хиляди поколения, докато сегашният свят приближава края си преди още да е навършил своята шестхилядна година. Нито е правилно, нито е законно да изследваме защо Бог е забавил всичко толкова много. Ако човешкият ум реши да прави това, той може само да се провали в опита си, нито пък ще бъде полезно за нас да знаем какво Бог, като изпитание за скромността на нашата вяра е благоволил целенасочено да скрие. Мъдри са думите на един добър старец, който, когато някой го запитал в присмеха си какво е правел Бог преди създанието на света, отговорил, че е бил зает да прави ада за любопитните (August. Confess., lib. 11 c. 12.)
Това сурово порицание трябва да подтисне постоянната разпуснатост, която подтиква много да се впускат в порочни и вредни размишления. Накратко, нека да помним, че този невидим Бог, Чиято мъдрост, сила и справедливост са непознаваеми, е представен пред нас в разказа на Мойсей като в огледало, в което се отразява Неговият жив образ. Защото както окото, или замъглено от старостта, или отслабено по някаква друга причина, не може да разграничи нищо без помощта на очила, така (такова е нашето малоумие) ако Писанието не ни насочва в нашето търсене на Бога, ние веднага се втурваме в нашето въображение. Онези, които сега дават свобода на своята сприхавост и отказват да се вслушат в предупреждението, ще научат когато вече е станало твърде късно колко по-добре е със страхопочитание да се отнасят към тайната вола на Бога, отколкото да бълват богохулства, с които да замърсяват небето. Августин справедливо възразява, че винаги, когато се изисква някаква по-висша причина от Божията воля, Бог бива оскърбяван. (Lib. de Gent.). Той също на друго място ни напомня мъдро, че е също толкова неуместно да задаваме въпроси за безкрайни периоди от време както и за безкрайно пространство (De Civit. Dei.). Колкото и голям да е обхватът на небесата, той все пак има ограничени размери. Но ако някой спори с Бога, че празното място надвишава създанието стократно, не трябва ли всеки благочестив ум да намрази тази дързост? Подобна е лудостта на онези, които обвиняват Бога в ленивост, за това, че не им е угодил да създаде света безброй векове по-рано. В своята алчност те се преструват, че отиват отвъд света, като че ли просторната окръжност на небето и земята не съдържа достатъчно многобройни и блестящи неща за да погълне всичките ни сетива; като че ли за период от шест хиляди години Бог не ни е дал достатъчно факти за да упражняваме умовете си в безкрайни разсъждения. Следователно, нека съзнателно да останем ограничени в онези граници, в които Бог е благоволил да ни ограничи и така да сдържаме умовете си, че да ги предпазим от това да се изгубят като се скитат необуздано.
2. Шестедневното сътворение показва Божията доброта към хората.
Имайки това в ума си, Мойсей разказва, че делото на сътворението беше извършено не за един миг, а за шест дни. С това твърдение ние биваме предпазени от измислиците за един Бог, Който така раздели работата Си на шест дни, че да не се колебаем да посветим целия си живот на размишляване върху това. Защото макар че нашите очи, в каквато и посока да се обърнат, са принудени да гледат Божиите дела, ние виждаме колко непостоянно е нашето внимание и дори ако възникнат някакви святи и благочестиви мисли, те бързо изчезват. Тук също се отправя възражение срещу тези последователни стъпки като несъвместими с Божията сила, докато човешкият разум се покори на вярата и се научи да приема тихият покой, към който ни кани освещаването на седмия ден. По самия ред на нещата ние трябва да размишляваме върху бащинската доброта на Бога към човешката раса в това, че не създаде Адам преди да напълни изобилно земята с всякакви добри неща. Ако беше го поставил на пуста и неустроена земя; ако му беше дал живот преди светлината, щеше да изглежда, че не обръща внимание на неговите нужди. Но след като е наредил движенията на слънцето и звездите за да се използват от човека, напълнил е въздуха, земята и водата с живи същества и е произвел в изобилие всякакви видове плодове за храна, като е изпълнил служението на предвидлив и трудолюбив глава на семейство, Той е показал Своята чудесна доброта към нас. Тези теми, които аз докосвам само накратко, ако бъдат разгледани по-внимателно, ще изявят, че Мойсей е сигурен свидетел и вестител на единствения Създател. Не повтарям това, което вече обясних, а именно, че тук не се споменава за простото естество на Бога, а че пред нас са представени също и Неговата вечна Мъдрост и Дух, зада не си измисляме друг Бог освен Него и Той желае да бъде приеман в този изявен образ.
(Ангелите, 3-12.)
3. Бог е Господар над всичко!
Но преди да започна да разглеждам по-пълно човешкото естество (глава 15 и Книга II глава 1), ще бъде уместно да кажем нещо за ангелите. Защото макар Мойсей, съобразявайки се с невежеството на мнозинството от хората, в разказа за сътворението не споменава за никои други Божии дела освен онези, които са пред очите ни, все пак, като виждаме, че той след това представя ангелите като Божии служители, лесно си правим извода, че Онзи, на Когото те служат, е техен Създател. Затова макар Мойсей, говорейки на прост език, в началото не изброява ангелите сред Божиите създания, нищо не ни възпира да ги разглеждаме отделно и конкретно според това, което е изявено за тях в Писанието на други места. Защото ако желаем да познаваме Бога чрез делата Му, със сигурност не можем да пропуснем този благороден и славен пример за Божиите дела. Можем да добавим, че този клон от учението е е много необходим за опровержение на многобройни грешки. Умовете на много хора са така поразени от превъзходството на ангелските същества, че смятат, че те биха били обидени да бъдат подчинени на Божията власт и така да бъдат представени като по-долни. Затова и на тях бива приписвана измислена божественост.
Манес също се появява със своята секта, измисляйки си два принципа – Бог и дявола, приписвайки произхода на добрите неща на Бога, но всяко лошо естество на дявола като негов създател. Ако това бълнуване обземе умовете ни, Бог би бил лишен от Своята слава за създаването на света. Защото, виждайки, че няма нищо по-присъщо на Бога от вечността и autousia, т.е. самосъществуване, или съществуване сам по себе си, ако мога така да говоря, дали онези, които приписват това на дявола, не го обличат в почитта на божествеността? И къде е Божието всемогъщество, ако дяволът има властта да върши всичко, което пожелае, срещу волята и въпреки противопоставянето на Бога? Но единственото добро основание, което манихейците имат, а именно, че би било нечестиво да приписваме сътворението на кое да е лошо нещо на един добър Бог, не е в противоречие с ортодоксалната вяра, тъй като тя не признава, че в цялата вселена има нещо, което да е лошо по естество; извратеността и нечестието, били те от човека или от дявола, и произхождащият от тях грях не са от естеството, а от извращаването на естеството; нито пък в началото е съществувало нещо, което не е показвало някакво изявление на божествената мъдрост и праведност. За да премахнем такива извратени измислици, трябва да издигнем умовете си по-високо отколкото нашите очи могат да проникнат. Вероятно именно с това предвид Никейската изповед на вярата, като нарича Бога Създател на всички неща, изрична споменава и за невидмите неща. Моята грижа, обаче, трябва да бъде да стоя в границите, които благочестието предписва, за да не би като се впускам в разсъждения отвъд моите способности да объркам читателя и да го отведа настрани от простотата на вярата. И тъй като Святият Дух винаги ни наставлява в това, което е полезно, но напълно пропуска или само бегло докосва нещата, които имат най-малко значение за назиданието, определено нашият дълг е да останем в съзнателно незнание.
(Създаване и служение на ангелите, 4-12.)
4. И ние не трябва да се впускаме в размишления относно ангелите, а да изследваме свидетелството на Писанието.
Трябва, разбира се, да се признае, че ангелите са Негови създания, служители, назначени да изпълняват Божиите заповеди (Пс. 103:20-21), но да се повдигат въпроси относно времето или реда, в който са създадени (виж Lombard, lib. 2 dist. 2, sqq.), говори повече за извратеност вместо за прилежност. Мойсей разказва, че небесата и земята са били завършени (Бит. 2:1) с цялото им множество; от каква полза е неспокойно да изследваме кога са създадени небесни същества, които са по-скрити и от звездите и планетите? За да не оставаме дълго върху това, нека да помним, че по всички теми на религията трябва да се спазва едно правило на умереност и трезвост, а именно, в неясните неща да не говорим или да мислим, или дори да не копнеем да знаем повече, отколкото Божието Слово е изявило. Второ правило е, че при четене на Писанията ние непрестанно трябва да насочваме нашите изследвания и размишления към онези неща, които са от полза за назиданието, да не се впускаме в любопитство или в изучаване на безполезни неща. И тъй като Господ е благоволил да ни научи не на лекомислени въпроси, а на здраво основано благочестие, в страх от Неговото име, в истинска вяра и дълг на святост, нека да останем доволни с това познание. Затова, ако искаме да бъдем надлежно мъдри, трябва да отхвърлим онези празни бърборения на безделниците относно естеството, йерархията и броя на ангелите, които са без основа в Божието Слово. Знам, че много хора се залавят по-енергично за тези теми и намират по-голямо удоволствие в тях, отколкото в тези, които са свързани с всекидневната практика. Но ако искаме да бъдем ученици на Христос, нека не се отказваме да следваме метода, който Той предписва. По този начин, като бъдем доволни с Него като наш Господар, не само ще се въздържаме, но и ще бъдем враждебни към повърхностните размишления, които Той отхвърля.
Никой не може да отрече, че Дионисий (който и да е бил той) има много хитри и изтънчени трактати в своята Небесна Йерархия, но като се вгледаме по-отблизо в тях, всеки трябва да види, че те са просто празни думи. Дългът на теолога, обаче, не е да гъделичка ушите, а да утвърждава съвестта като учи това, което е истинно, сигурно и полезно. Когато четете труда на Дионисий, ще си помислите, че човекът е слязъл от небето и разказва не това, което е научил, а това, което действително е видял. Павел, обаче, макар че действително е бил отнесен до третото небе, не само не разказва нищо от този вид, но и изрично заявява, че не е законно за човек да изговаря тайните, които е видял. Затова, отвръщайки се от тази безплодна мъдрост, нека се стараем да потвърдим от простото учение на Писанието кое е угодно за Господа да знаем относно ангелите
5. Описанието на ангелите в Писанието.
Така в Писанието навсякъде четем, че ангелите са небесни духове, чието покорство и служение Бог използва, за да изпълни всички неща, които е заповядал (напр. Пс. 103:20-21), и оттук идва и тяхното име като някакъв вид междинни посланици, които изявяват Неговата воля на хората. Имената, с които няколко от тях са наречени, говорят за едно и също служение. Те са наречени множество (Лука 2:13), защото са около своя Княз като Негова свита – украсяват и показват Неговото величие – като войници, чийто поглед е винаги обърнат към знамето на предводителя, и са така готови и бързи да изпълнят Неговите заповеди, че в мига, в който Той кимне, те се подготвят, или всъщност вече действат. Подобни представяния са дадени от пророците когато изявяват величието на божествения престол, и особено от Данаил, когато казва, че когато Бог съди, “хиляда хиляди Му слугуваха, и десетки хиляди по десетки хиляди стояха пред Него” (Дан. 7:10). Тъй като чрез тях Господ чудесно упражнява и проявява силата и мощта на Своята ръка, те са наречени началства (Еф. 1:21; 1 Кор. 15:24). И отново, тъй като Неговото управление на света се упражнява и ръководи чрез тях, те са наречени на едно място Власти, на друго Сили, а на друго Господства (Кол. 1:16; Еф. 1:21; 1 Кор. 15:24). Накрая, тъй като Божията слава в някаква степен обитава в тях, те също са наречени Престоли (Кол. 1:16); макар за това последно определение не желая да говоря конкретно, тъй като има различно тълкуване, което е също толкова, ако е и по-основателно. Но дори и да не кажем нищо за името Престоли, другите имена често се употребяват от Святия Дух в описанието на достойнството на ангелското служение. Нито пък е правилно да подминем без да почетем тези инструменти, чрез които Бог специално изявява присъствието на Своята власт. Те дори повече от веднъж са наречени Богове (напр. Пс. 138:1), защото Божеството в някаква степен е представено на нас в тяхното служение като в огледало. Аз, обаче, съм по-склонен да се съглася с древните писатели, че в онези текстове, където се твърди, че Господният ангел се яви на Авраам (Бит. 18:1), Яков (Бит. 32:2, 28) и Мойсей, Христос беше този ангел (Ис.Нав. 5:14; Съд. 6:14; 13:10, 22). Все пак е вярно, че когато се споменават всички ангели, те често биват описвани по този начин. Нито пък това изглежда странно. Защото ако тази чест се дава на князете и управителите, защото в своето служение са подуправители под Бога, върховния Цар и Съдия, с много по-голямо основание тя може да се даде на ангелите, в които много по-ясно е изявен блясъкът на божествената слава.
6. Ангелите като закрилници и помощници на вярващите.
Но идеята, на която Писанието конкретно набляга, е тази, която най-много помага за нашата утеха и за утвърждаването на нашата вяра, а именно, че ангелите са служители и носители на Божествената щедрост към нас. Затова ни се казва как те бдят за нашата безопасност, поемат защитата ни, насочват пътя ни и внимават да не ни сполети някакво зло. Има цели текстове, които се отнасят първо за Христос, Главата на Църквата, а след Него и за всички вярващи. “Защото ще заповяда на ангелите Си за теб да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те вдигат, да не би да удариш о камък крака си” (Пс. 90:11-12). И отново, “Ангелът на Господ асе опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя” (Пс. 34:7). Чрез тези текстове Господ показва, че Той е възложил на ангели защитата на онези, които се е заел да защитава. Затова ангел от Господа утешава Агар в бягството й и я увещава да се помири със своята господарка (Бит. 16:9). Авраам обещава на своя слуга, че ангел ще го ръководи в пътуването му (Бит. 24:7). Яков, благославяйки Ефраим и Манасия, се моли, “ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата” (Бит. 48:16). Така ангел беше определен да пази лагера на израилтяните (Изх. 14:19; 23:20); и винаги, когато Бог благоволяваше да избави Израил от ръцете на враговете му, Той издигаше възмездители чрез служението на ангели (Съд 2:1; 6:11; 13:3-20). Така накратко (да не споменаваме и още), ангелите служеха на Христос (Мат. 4:11) и бяха с него във всичките му трудности (Лука 22:43). Те изявиха на жените Неговото възкресение (Мат. 28:5, 7; Лука 24:5); на учениците предсказаха Неговото славно идване (Деян. 1:10). Изпълнявайки служението на наши закрилници, те воюват против дявола и всичките ни врагове и нанасят възмездие върху онези, които ни нараняват. Така четем, че ангел от Господа, за да избави Ерусалим от обсадата, изби сто осемдесет и пет хиляди в лагера на асирийския цар за една нощ (4 Царе 19:35; Ис. 37:36).
7. Ангели пазители?
Не смея уверено да твърдя дали всеки вярващ има отделен ангел, назначен да го закриля. Когато Данаил представя ангела на персите и ангела на гърците (Дан. 10:13, 20; 12:1), той несъмнено има предвид, че определени ангели са назначени като управители над царства и области. Отново, когато Исус казва, че ангелите на децата винаги гледа лицето на Неговия Баща (Мат. 18:10), Той подсказва, че има определени ангели, на които е поверена тяхната безопасност. Но не знам дали от това може да се направи извода, че всеки вярващ има свой ангел. Но това твърдя със сигурност, че за всеки един от нас се полагат грижи, не само от един ангел, но че всички заедно бдят за сигурността ни. Защото се казва общо за всички ангели, че се радват “за един грешник, който се покайва, повече отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние” (Лука 15:7). Казва се също, че ангели (тоест повече от един) отнесоха душата на Лазар в Авраамовото лоно (Лука 16:22). Нито пък е било безцелно Елисей да покаже на слугата си многото огнени колесници, които са му били специално предоставени (4 Царе 6:17).
Има един текст, който изглежда показва доста по-ясно, че всеки отделен човек има отделен ангел. Когато Петър, след освобождаването си от затвора, почука на вратата на къщата, където се бяха събрали братята, като не можеха да повярват, че това е той самият, те казаха, че това е неговият ангел (Деян. 12:15). Тази идея изглежда им е внушена от общото вярване, че всеки вярващ има назначен отделен ангел. Тук, обаче, може да се твърди, че нищо не възпира да разбираме, че това е кой да е от ангелите, на когото Господ е дал заповед относно Петър в това конкретно време, без да решаваме, че трябва да е неговият личен постоянен пазител, според простонародното въображение (виж Калвин върху Марка 5:9), че два ангела, лош и добър, като някакъв вид призраци, са назначени за всеки отделен човек. В края на краищата не си заслужава неспокойно да изследваме въпрос, който не ни занимава толкова много. Ако някой не смята, че е достатъчно да знае, че цялата йерархия на небесното множество постоянно бди за неговата безопасност, не виждам какво би могъл да спечели, ако знае, че има един ангел като специален пазител. Отново, онези, които ограничават грижите, които Бог полага за нас, на един единствен ангел, нанасят голяма вреда на себе си и на всички членове на Църквата, като че ли няма стойност в онези обещания за всички допълнителни сили, които ни обкръжават и защитават от всяка страна и ни насърчават да воюваме по-смело.
8. Йерархия, брой и форма на ангелите.
Онези, които си позволяват да догматизират йерархията и броя на ангелите, биха направили добро ако размислят върху каква основа правят това. Колкото до тяхната йерархия, приемам, че Михаил е описан от Давид като могъщ Княз (Данаил 12:1), а от Юда като Архангел (Юда 9). Павел също ни казва, че архангел ще свири с тръбата, която трябва да събере света за съд (1 Сол. 4:16; сравни Езек. 10:5). Но как е възможно от такива стихове да се определят степените на почест сред ангелите, да се определят отличителните белези и да се определи мястото и положението на всеки един? Дори двете имена Михаил (Дан. 10:21) и Гавраил (Дан. 8:16; Лука 1:19, 26), споменати в Писанието, или трето име (Рафаил), ако изберете да го добавите от разказа за Товит (Товит 12:15), изглежда показват чрез значението си, че са дадени на ангели поради слабостта на нашите възприятия, макар че бих избрал да не говоря конкретно по този въпрос.
Колкото до броя на ангелите, научаваме от устата на нашия Спасител, че има много легиони (Мат. 26:53), а от Данаил, че има много десетки хиляди (Дан. 7:10). Слугата на Елисей видя множества колесници (4 Царе 6:17) и техният огромен брой се заявява от факта, че те се опълчват около онези, които се боят от Господа (Пс. 34:7).
Сигурно е, че духовете нямат телесна форма, и все пак Писанието, съобразявайки се с нас, ги описва под формата на херувими и серафими с крила; не без причина, а за да ни увери, че когато е необходимо, те ще ни се притекат на помощ с невероятна бързина, летейки към нас със скоростта на светкавица. Повече от това по отношение по отношение на йерархията и броя на ангелите, нека да ги наредим сред онези тайнствени предмети, пълното откровение за които е отложено за последния ден, и затова да се въздържаме от твърде любопитни изследвания или да говорим самонадеяно.
9. Ангелите не са просто идеи, а са действителност.
Има един въпрос, обаче, който макар че е подложен на съмнание от някои неспокойни хора, ние трябва да смятаме за сигурен, а именно, че ангелите са служебни духове (Евр. 1:14), чието служение Бог използва за закрила на Своите хора и чрез които Той разпределя Своите дарби сред хората, а също и върши други неща. Садукеите от миналото са твърдели (Деян. 23:8), че под ангели не се има предвид друго освен движенията, които Бог върши върху хората или изявленията, които дава за Своята власт (Деян. 23:8). Но тази измислица е опровергана от толкова много текстове в Писанията, че изглежда странно как такова чудовищно невежество би могло да има някаква подкрепа сред юдеите. Да не говорим пак за текстовете, които вече цитирах, текстове, които говорят за хиляди (Откр. 5:11) и легиони (Мат. 26:53) ангели, говорещи за тях, че се радват (Лука 15:10), носещи праведните в ръцете си (Пс. 91:11; Мат. 4:6; Лука 4:10-11), носещи техните души към почивката (Лука 16:22), гледащи лицето на своя Баща (Мат. 18:10) и така нататък: има и други стихове, които най-ясно доказват, че те са истински същества с духовно естество. Стефан и Павел казаха, че Законът беше даден чрез ръцете на ангели (Деян. 7:53; Гал. 3:19). Нещо повече, нашият Спасител казва, че при възкресението избраните ще бъдат като ангели (Мат. 22:30); че денят на съда не е известен даже и на ангелите (Мат. 24:36); че в това време самият Той ще дойде със святите ангели (Мат. 25:31; Лука 9:26). Колкото и да бъдат извращавани тези текстове, техният смисъл е ясен. По същия начин, когато Павел увещава Тимотей да пази предписанията му (1 Тим. 5:21) като пред Христос и Неговите избрани ангели, той не говори за качества или невеществени вдъхновения, а за истински духове. И когато в Посланието към Евреите се казва, че Христос е направен по-превъзходен от ангелите (Евр. 1:4), че светът не е бил подчинен на тях (Евр. 2:5), че Христос не е възприел тяхното естество, а човешко естество (Евр. 2:16), невнъзможно е да се даде смисъл на текстовете, без да се разбира, че ангелите са блажени духове, с които може да се правят подобни сравнения. Авторът на това послание заявява същото нещо, когато поставя душите на вярващите и святите ангели заедно в небесното царство (Евр. 12:22).
Нещо повече, в текстовете, които вече цитирахме, се казва, че ангелите на децата гледат Божието лице (Мат. 18:10), да ни защитават (Лука 4:10-11), да се радват в нашето спасение (Лука 15:10), да се възхищават на многократната благодат на Бога в Църквата, да бъдат под Христос, своята глава. Със същата цел е тяхното често явяване пред патриарсите в човешка форма, тяхното говорене и съгласието им да бъдат гостоприемно угощавани (Бит. 18:2). Христос също, като следствие от върховенството, което придоби като Посредник, е наречен Ангела (Мат. 3:1). Счетох за уместно да докосна тази тема мимоходом, с цел да направя простите да внимават срещу глупавите и нелепи измислици, които, внушени от Сатана преди много векове, от време на време отново се появяват.
10. Божествената слава не принадлежи на ангелите.
Остава да отправим предупреждение срещу суеверието, което обикновено започва да се промъква, когато казваме, че всички благословения са раздавани и доставяни чрез ангели. Защото човешкият ум е склонен веднага да си помисли, че няма почест, която те да не заслужават да получат, и следователно служенията на Христос и на Бога са възложени на тях. По този начин в продължение на няколко века славата на Христос е била напълно скрита, като към ангелите са били произнасяни разточителни хваления без никакво разрешение за това от Писанието. Сред извращенията, на които сега се противопоставяме, едва ли има някое, което да е по-старо от това. Дори Павел изглежда е имал сериозни спорове с някой, който така е превъзнасял ангелите, че да ги направи почти началници на Христос. Затова той така ревностно настоява в своето Послание към Колосяните (Кол. 1: 16, 20), че Христос не само е началник на всички ангели, но и че всички дарби, които те притежават, произтичат от Него; като така ни предупреждава да не Го изоставяме като се обръщаме към онези, които не са достатъчни сами за себе си, а трябва да черпят заедно с нас от един и същи извор. Тъй като в тях е изявен блясъкът на Божествената слава, няма нищо, на което да сме по-склонни, от това да се прострем пред тях в глупаво обожание и след това да припишем на тях всички благословения, които дължим само на Бига. Дори Йоан изповядва в Откровение (Откр. 19:10; 22:8, 9), че това стана и с него, но веднага добавя отговора, който му е даден, “Недей! Аз съм твой съслужител. Поклони се на Бога.”
11. Бог използва ангели не заради Себе Си, а заради нас.
Ще избегнем щастливо тази опасност, ако размислим защо Бог, вместо да действува пряко без тяхното посредничество, обикновено го използва в изявяването на Своята сила, като осигурява безопасност за Своите хора и предава дарбите на Своето благоволение. Той определено не прави това от необходимост, като че ли не може да се справи без тях. Когато Му е угодно, Той не ги използва и върши работата Си чрез едно кимване: толкова далеч са те от това да Му помагат в някакви трудности. Следователно, когато Той ги използва, това е да подпомага нашата слабост, та нищо да не ни липсва, за да се насърчава нашите надежди или да подсилва нашата увереност. Всъщност, трябва да е достатъчно за нас, че Господ заявява, че Той самият е наш защитник. Но когато се оказваме нападнати от толкова много опасности, толкова много щети, толкова много врагове, такава е нашата слабост и деликатност, че понякога можем да бъдем изпълнени с тревога, или доведени до отчаяние, ако Господ не заявява Своето благодатно присъствие чрез нещо, което е съобразено с нашите немощни способности. По тази причина Той не само обещава да се грижи за нас, но и ни уверява, че има безброй помощнци, на които е възложил нашата безопасност, та каквито и опасности да надвиснат, докато сме заобиколени от тяхната закрила и защита, сме извън всякаква опасност от зло. Признавам, че след като имаме просто уверение за Божествената закрила, неправилно е все още да търсим някаква помощ. Но тъй като Господ е благоволил да промисли за тази наша слабост в Своята безкрайна доброта и снизхождение, не би било прилично да пренебрегнем тази благосклонност. Имаме пример за това в слугата на Елисей (4 Цари 6:17), който, виждайки планината обкръжена от асирийските войски и без възможност за бягство, беше напълно обзет от ужас и се беше разтревожил за себе си и за своя господар. Тогава Елисей се помоли Бог да отвори очите на слугата, който тогава видя планината пълна с огнени коне и колесници; с други думи, с множества от ангели, на които е била възложена защитата на него и на пророка. Утвърден от видението, той беше насърчен и можеше смело да презре врага, чието присъствие преди това го беше изпълнило с ужас.
12. Ангелите не трябва да ни отклоняват от това да насочваме погледа си само към Господа.
Следователно, каквото и да се каже за служението на ангелите, нека да го използваме с цел да премахнем всяко неверие и да подсилим нашата увереност в Бога. Тъй като Господ ни е осигурил такава защита, нека да не бъдем ужасени от множеството наши врагове, като че ли те могат да победят въпреки Неговата помощ, а да възприемем възгледа на Елисей, че повече са тез, които са с нас, отколкото онези, които са против нас (4 Царе 6:16). Следователно, колко глупаво е да си позволяваме да бъде отклонявани от Бога поради ангели, които са били назначени именно с цел да ни уверят в Неговото присъствие и да ни помогнат? Но ние биваме така отклонявани ако ангелите не ни водят пряко при Него – правейки ни да гледаме към Него, да Го призоваваме и почитаме като наш единствен защитник – ако не са смятани само като ръце, движещи се в наша помощ както Той им заповяда – ако не ни водят към Христос като единствен Посредник, от Когото трябва напълно да зависим и на Когото да се облегнем, гледайки към Него и уповавайки на Него. Нашите умове трябва да внимават на това, което Яков видя във видението си (Бит. 28:12) – ангели, слизащи от небето към хората и отново качващи се от хората към небето по стълба, в горния край на която седи Господ на Силите, показвайки, че единствено чрез посредничеството на Христос ни се дава служението на ангелите, както самият Той заявява, “Отсега ще виждате небето отворено, и Божиите ангели да се качват и слизат над Човешкия Син” (Йоана 1:51). Затова слугата на Авраам, макар че беше поверен на закрилата на ангел (Бит. 24:7), не уповава на това, че с него има ангел, а уповавайки на закрилата, излива молитвите си пред Господа и Го моли настоятелно да покаже милост към Авраам. Тъй като Господ не прави ангелите служители на Своята власт и доброта за да споделя Своята слава с тях, така и не обещава Своята помощ чрез тяхното посредничество, за да не разделяме упованието си между Него и тях. Затова далеч от нас тази Платонова философия да търсим достъп до Бога чрез ангели и да ги ухажваме с цел да направим Бога по-благосклонен (Платон в Епиномид и Кратилон) – философия, която глупавите и суеверни хора са се опитали първо да въведат в нашата религия, и в която постоянствуват и до днес.
(Демоните в Божиите цели, 13-19)
13. Писанието ни въоръжава срещу противника.
Целта на всичко, което Писанието ни учи относно демоните, е да ни направи да внимаваме срещу техните хитрости и измами, за да бъдем снабдени с оръжия, достатъчно силни, за да пропъждат и най-трудните врагове. Защото когато Сатана е наречен бог (2 Кор. 4:4) и управител на този свят (Йоана 12:31), силният въоръжен човек (Лука 11:21; ср. Мат. 12:29), князът на въздушната власт (Еф. 2:2), ревящ лъв (1 Пет. 5:8), целта на всичките тези описания е да ни направят по-внимателни и бдителни и по-подготвени за борбата. Това понякога е изрично заявено. Защото Петър, след като описва дявола като ревящ лъв, обикалящ и търсещ кого да погълне, веднага добавя насърчението, “Съпротивете му се, стоейки твърди във вярата” (1 Пет. 5:9). И Павел, след като ни напомня, че не се борим срещу плът и кръв, а срещу началства (Еф. 6:12), срещу власти, срещу управителите на тъмнината на този свят, срещу духовното нечестие във високи места, веднага ни заповядва да си облечем въоръжение, което е подходящо за такава велика и опасна битка (Еф. 6:13). Затова, нека това да бъде целта, за която използваме всички тези изявления. Като сме предупредени за постоянното присъствие на враг, който е най-дързък, най-могъщ, най- умел, най-неуморен, най-пълно снабден с всякакви средства и най-опитен в изкеството на войната, нека да не позволяваме да бъде обзети от леност или страхливост, а обратното, с умове, които са будни и винаги нащрек, да стоим готови да се съпротивяваме; и знаейки, че тази война свършва едва със смъртта ни, нека да прилежаваме да устояваме. Над всичко, напълно осъзнавайки нашата слабост и липса на умения, нека призоваваме Божията помощ и дане опитваме нищо без да уповаваме на Него, тъй като единствено Той дава съвет, сила, смелост и оръжие.
14. Властта на нечестието.
За да се чувсвуваме подтикнати за това, Писанието заявява, че враговете, които воюват против нас, не са един или двама, или малко на брой, а голямо множество. За Мария Магдалена се казва, че е била освободена от седем бяса, от които е била обладана (Марка 16:9; Лука 8:2); и нашият Спасител ни уверява, че често, когато един бяс бъде изгонен, ако му се даде достъп отново, да вземе седем други духа, по-зли от самия него, и да се върне в празната къща (Мат. 12:43-45). Дори за един човек се казва, че е бил обладан от цял легион (Лука 8:30). С това биваме учени, че броят на враговете, с които трябва да воюваме, е почти безкраен, че не можем поради пренебрежение към незначителността на техния брой да бъдем по-небрежни в борбата, или поради представата, че понякога ни се дава временно примирие, да се отпускаме в леност.
Ако често се споменава в единствено число един Сатана или дявол, нещото, което то означава, е онази власт на нечестието, което се противопоставя на царството на правдата. Защото както Църквата и общението на светиите има Христос за своя глава, така групата на нечестивите и самото нечестие се изобразяват с упражняването на властта на техния княз. Оттук идва и израза, “Идете си, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41).
15. Непримирима борба.
Едно нещо, което трябва да ни събужда за непрекъсната борба с дявола, е, че той навсякъде е наречен наш противник и противник на Бога. Защото, ако Божията слава ни е скъпа, както трябва да бъде, ние трябва да се борим с цялата си сила срещу онзи, който цели унищожението на тази слава. Ако сме подбудени от правилна ревност да поддържаме Христовото царство, ние трябва да водим непримирима война с онзи, който планува неговото разрушение. И отново, ако имаме някаква ревност за нашето спасение, ние не трябва да сключваме никакъв мир или примирие с онзи, който непрекъснато крои планове за нашето унищожение. Но така е описан характерът на Сатана в третата глава на Битие, където се вижда как той съблазнява човека да отхвърли своята върност към Бога, за да лиши Бога от дължимата към Него почест и да хвърли човека с главата надолу към унищожение. Такова е също описанието, дадено за него в евангелията (Мат. 13:25, 28, 39), където е наречен враг, и се казва, че сее плевели, за да изврати семето на вечния живот. С една дума, във всички негови действия ние виждаме истината на описанието на нашия Спасител, че той “от началото е убиец и не пребъдва в истината” (Йоана 8:44). Той напада истината с лъжи, които прикрива с тъмнина. Въвежда човешките умове в грешки; разбужда омраза, подпалва борби и войни и всичко това за да може да победи Божието царство и да привлече хората във вечна погибел заедно със себе си. Оттук е очевидно, че цялото му естество е извратено, бунтовно и злобно. В един ум, който е решен да атакува Божията слава и спасението на човека, трябва да има крайна извратеност. Това е показано от Йоан в неговото послание, когато казва, че той “отначало съгрешава” (1 Йоана 3:8), внушавайки, че той е начинателят, ръководителят и съчинителят на всяка злоба и нечестие.
16. Дяволът е създание, предател срещу Бога.
Но тъй като дяволът е създаден от Бога, трябва да помним, че тази злоба, която приписваме на неговата природа, не е от сътворението, а от извращаване. Чрез своя бунт и падение той е навлякъл върху себе си всяко проклето нещо в себе си. Писанието ни напомня за това, за да не би, ако вярваме, че той е бил създаден такъв в началото, да припишем на Бога това, което е най-чуждо за Неговото естество. По тази причина Христос заявява (Йоана 8:44), че Сатана, когато лъже, “говори от своето си,” и изявява причината, “защото не пребъдва в истината.”
Като казва, че той не пребъдва в истината, Христос определено внушава, че едно време е бил в истината, и като го нарича баща на лъжата, го лишава от възможността да обвинява Бога за извращението, на което той самият е причинител. Но марак че изразите са кратки и не много ясни, те са изобилно достатъчни да защитят Божието величие от всякаква клевета. И какво повече ни интересува относно демоните? Някои мърморят, защото Писанието не ни дава в много стихове ясно и точно изложение на падението на Сатана, неговата причина, начин, време и същност. Но тъй като всички тези неща нямат смисъл за нас, би било добре, ако не напълно да ги отминем в мълчание, поне само да ги докоснем бегло. Святият Дух не би благоволил да подхранва любопитството ни с празни, безполезни разкази. Виждаме, че целта на Господа е да не дава в Своите свещени писания нищо, което да не помага за нашето назидание. Следователно, вместо да се съсредоточаваме върху повърхностни неща, нека да бъде достатъчно за нас накратко да кажем относно естеството на демоните, че рпи сътворението си са били Божии ангели, но чрез бунта си са разрушили себе си и са станали оръдия за погибел и на другите. Че е полезно да знаем само това, е ясно видимо от Петър и Юда; “Бог,” казват те, “не пощади и ангели, които съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове и ги предаде да бъдат вързани за съд” (2 Пет. 2:4; Юда 6). А Павел, като говори за избраните ангели (1 Тим. 5:21), очевидно очертава негласен контраст между тях и осъдените ангели.
17. Демоните са под Божията власт.
По отношение на борбата и войната, която Сатана води против Бога, тя трябва да се разбира с това уточнение, че не е възможно Сатана да направи нещо против волята и съгласието на Бога. Защото четеме в разказа за Йов, че Сатана се явява в Божието присъствие, за да получи Божиите заповеди (Йов 1:6; 2:1), и н есмее да изпълнява нито едно свое начинание докато не бъде упълномощен за това. По същия начин, когато Ахав трябваше да бъде заблуден, той прие ролята на лъжлив дух в устата на всичките пророци; и като беше упълномощен от Господа, направи това (3 Царе 22:20-22). По тази причина, също, за духа, който мъчеше Саул, се казва, че е зъл дух от Господа, защото той беше бичът, с който се наказват злодеянията на нечестивите царе (1 Царе 16:14; 18:10). На друго място се казва, че язвите над Египет бяха нанесени от Бога чрез зли ангели (Пс. 78:49). В съгласие с тези конкретни примери Павел обобщава, че невярващите са заслепени от Бога (2 Сол. 2:11), макар че преди това описва това като дело на Сатана (2 Сол. 2:9; ср. 2 Кор. 4:4; еф. 2:2). Следователно е очевидно, че Сатана е под Божията власт и е така управляван от нея, че трябва да й се покорява. Нещо повече, когато казваме, че Сатана се противопоставя на Бога и върши дела в противоречие с Неговите дела, ние в същото време твърдим, че тази противоположност и противопоставяне зависят от Божието позволение. Тук не говоря за волята и усилията на Сатана а само за резултата от тях. Защото тъй като естеството на дявола е зло, той няма каквато и да е склонност да се покорява на божествената воля, а обратното, е напълно предразположен към неподчинение и бунт. Следователно, той от себе си и от своето си нечестие ревностно и целенасочено се противопоставя на Бога, целейки онези неща, които той смята за най- противоположни на Божията воля. Но тъй като Бог го държи вързан и окован чрез юздата на Своята власт, той върши само онези неща, за които му е дадено позволение, и така, колкото и неохотно, се покорява на своя Създател, бивайки принуден, винаги когато това се изисква от него, да Му служи.
18. Уверение за победа!
Тъй като Бог така използва нечистите духове, както Му е угодно, използва ги да изпитва вярващите, като воюват против тях, атакуват ги с хитрини, подтикват ги с трудности, притискат ги, разстройват, тревожат и понякога ги нараняват, но никога не ги побеждават или подтискат; докато държат нечестивите в робство, упражняват господство над техните умове и тела и ги използват като роби във всякакво нечестие. Тъй като вярващите биват разстройвани от такива врагове, те получават увещания като тези: “Не давайте място на дявола;” “Вашият противник, дяволът, като ревящ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете му се” (Еф. 4:27; 1 Пет. 5:8). Павел признава, че и той не е изключен от този вид война, когато казва, че с цел да бъде подтискана неговата гордост му е бил изпратен пратеник от Сатана, за да го мъчи (2 Кор. 12:7). Следователно, това изпитание е общо за всички Божии деца. Но тъй като обещанието за смазването на главата на Сатана (Бит. 3:15) важи и за Христос, и за всички Негови членове, аз отричам, че вярващите могат да бъдат подтискани или победени от него. Наистина, те често биват тревожени, но никога така дълбоко, че да не могат да се възстановят. Те падат от силата на ударите, но отново стават; наранени са, но не смъртно. Накратко, те се трудят през целия си живот, така че в крайна сметка да спечелят победата, макар и понякога да търпят временни поражения.
Знаем, че Давид, поради праведния Божий гняв, беше оставен за известно време на Сатана и поради своята гордост преброи хората (2 Царе 24:1); нито пък Павел без причина дава надежда за прошка в случай, че някой е впримчен в хитростите на дявола (2 Тим. 2:26). Затова на друго място той показва, че цитираното горе обещание започва в този живот, където се води битката, и завършва след като битката е свършила. Думите му са, “И Бог на мира скоро ще стъпче Сатана под краката ви” (Рим. 16:20). В нашата Глава, разбира се, тази победа е била винаги съвършена, защото князът на този свят “няма нищо” в Него (Йоана 14:30); но в нас, които сме Негови членове, тя сега е частично постигната и ще бъде съвършена когато отхвърлим нашето смъртно тяло, чрез което сме подвластни на немощ, и бъдем изпълнени със силата на Святия Дух.
По този начин, когато Христовото царство бъде издигнато и установено, това на Сатана пада, както нашият Господ казва, “Видях Сатана да пада от небето като светкавица” (Лука 10:18). С тези думи Той потвърди информацията, която апостолите дадоха за действието на тяхното проповядване. По същия начин Той казва, “Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност. Но когато един по-силен от него го нападне и му надвие, взема всичкото му оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него” (Лука 11:21, 22). И именно с тази цел Христос, както умря, победи Сатана, който имаше властта на смъртта (Евр. 2:14), и тържествува над всичките му множества, за да не могат да наранят Църквата, която иначе непрекъснато би страдала от тях. Защото (такава е нашата слабост и такъв е неговият бушуващ гняв) как бихме могли да устоим на неговите многобройни и непрекъснати атаки за какъв да е период, колкото и кратък да е, ако не уповавахме в победата на нашия ръководител? Следователно, Бог не позволява Сатана да господствува над душите на вярващите, а предава на неговата власт само неправедните и невярващите, които не благоволява да нареди сред Своето стадо. Защото за дявола се казва, че има безспорно притежание над този свят докато не бъде лишен от него от Христос (ср. Лука 11:21). По същия начин се казва, че той заслепява всички, които не вярват в благовестието (2 Кор. 4:4), че върши своето дело в синовете на непокорството (Еф. 2:2). И наистина е така; защото всички нечестиви са съдове на гняв и следователно на кого да бъдат подчинени освен на служителя на Божественото възмездие? Накратко, за тях се казва, че техен баща е дяволът (Йоана 8:44). Защото както вярващите биват приети за Божии синове като носят Божия образ, така и нечестивите правилно са смятани за деца на Сатана поради това, че са се извратили по неговия образ (1 Йоана 3:8-10).
19. Демоните не са мисли, а действителни същества.
Като опровергахме по-горе тази безплодна философия относно святите ангели, която учи, че те не са нищо друго освен добри подтици или вдъхновения, които Бог влага в умовете на хората, по същия начин тук трябва да опровергаем онези, които глупаво твърдят, че демоните не са нищо друго освен лоши чувства или вълнения, внушени ни от нашето плътско естество. Може да се намери кратко опровержение по тази тема в текстовете на Писанието, текстове, които нито са малко, нито са неясни. Първо, когато те са наречени нечисти духове и паднали ангели (Мат. 12:43; Юда 6), които са се изродили от своето първоначално състояние, самите понятия достатъчно ясно заявяват, че те не са подтици или чувства на ума, а истински, както са наречени, същества или духове, надарени с чувство и разум. По същия начин, когато Йоан, а също и нашият Спасител, противопоставя Божиите деца на децата на дявола, това противопоставяне не би ли било нелепо, ако понятието дявол означаваше само зли помисли? И Йоан добавя още по-ясно, че дяволът съгрешава от началото (1 Йоан 3:8). По същия начин, когато Юда представя архангел Михаил да се бори с дявола (Юда 9), той определено противопоставя нечестив и бунтовен ангел на добър ангел. В съгласие с това е разказът, даден в книгата Йов, че Сатана се яви в Божието присъствие заедно със святите ангели (Йов 1:6; 2:1). Но най-ясните текстове са всички онези, които споменават за наказанието, което чрез Божия съд те вече започват да чувствуват и ще го почувствуват още по-силно във възкресението, “Какво имаш с нас, Ти, Божий Сине? Нима си дошъл да ни мъчиш преди времето ни?” (Мат. 8:29), и отново, “Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41). И отново, “Ако Бог не пощади и ангели, които съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вързани за съд” (2 Пет. 2:4).
Колко абсурдни са изразите, че демоните са обречени на вечно наказание, че за тях е приготвен огън, че те още отсега са измъчвани и изтезавани от Христовата слава, ако въобще нямаше демони? Но тъй като всякакви спорове по този въпрос са повърхностни за онези, които вярват в Божието Слово, докато малко се печели от цитиране на Писанието на онези празнодумци, които нищо не може да задоволи освен някаква сензация, вярвам, че вече направих достатъчно, за да постигна целта си, която беше да предпазя праведните срещу лудите измислици, с които неспокойните хора дразнят себе си и другите. Темата, обаче, заслужаваше да бъде докосната бегло, да не би някой, като възприеме тези грешки, да си представи, че няма враг и така да бъде по-небрежен или по-малко внимателен в съпротивяването си.
(Духовните уроци от Сътворението, 20-22)
20. Величието и изобилието на Сътворението.
Между другото, като сме поставени в този най-красив театър, нека не отказваме да се наслаждаваме благочестиво в ясните и изявени Божии дела. Защото, както видяхме на друго място, те са, макар и не най-главното, но по ред са първото доказателство за вярата, за да помним, на която и страна да се обърнем, че всичко, което виждаме, е Божие дело, и в същото време да разсъждаваме с благочестиво внимание върху целта, която Бог е имал предвид, когато го е създал. Затова, за да можем да осъзнаем с истинска вяра какво е необходимо да знаем относно Бога, важно е да разгледаме разказа за Сътворението, както е накратко описан от Мойсей (Бит. 1 и 2), и след това по-изобилно изявен от благочестиви автори, по-специално от Васил и Амвросий. От този разказ научаваме, че Бог, чрез силата на Своето Слово и Дух, създаде небето и земята от нищо; че след това произведе всякакви неодушевени и одушевени неща, подреждайки неизброимо многообразие от предмети във възхитителен ред, давайки на всеки неговото естество, служение, място и положение; в същото време, тъй като всички неща са подвластни на тление, осигурявайки продължението на всеки един вид, хранейки някои от тях по тайни начини и от време на време влагайки нова сила в тях, и дарявайки на други силата да продължават своя вид, така предпазвайки ги от изчезване при тяхната смърт. Като украсява така богато небето и земята и изобилно ги снабдява с всичко, като голяма и красива къща, превъзходно построена и изящно обзаведена, накрая направи и човека – човекът, който, поради красотата на своето естество и многото си благородни дарби, е най-славния пример на Божиите дела. Но тъй като нямам намерение да описвам подробно разказа на Сътворението, достатъчно е отново мимоходом да спомена за него. Вече напомних на моя читател, че най-добрият път за него е да извлече своето познание по тази тема от Мойсей и другите, които внимателно и вярно са ни предали описание на Сътворението (Бит. 1 и 2).
21. Как трябва да гледаме на Божиите дела?
Не е необходимо да обясняваме подробно целта, към която трябва да се стремим, когато разглеждаме Божиите дела. Тази тема беше обяснена подробно на друго място, и доколкото това се изисква от този труд, може да се изложи в няколко думи. Несъмнено, ако някой се опита да говори с правилните думи за безценната Божия мъдрост, сила, справедливост и доброта при Сътворението на света, никаква красота или блясък на говоренето не могат да се сравнят с величието на тази тема. Въпреки това не може да има съмнение, че Господ иска постоянно да сме заети с такива святи размишления, за да можем, докато разсъждаваме за огромните богатства на мъдрост и доброта, изявени в създанията като в толкова много огледала, да не ги пропускаме с бърз и бегъл поглед, а да пребъдваме дълго върху тях, като сериозно и вярно ги обмисляме в умовете си и непрекъснато да се връщаме към тях. Но тъй като настоящия труд е за поучение, не е уместно да навлизаме в тема, която изисква дълго разглеждане. Затова, за да бъдем кратки, нека читателят да разбере кога има истинско разбиране за характера на Бога като Създател на света; първо, ако се придържа към общото правило, никога несмислено или поради забравяне да пропуска славните съвършенства, които Бог показва в Своите създания; и второ, ако прилежава в това, което вижда, да го вкорени дълбоко в сърцето си. Първото се вижда когато разсъдим колко велик трябва да е Архитектът, който така възхитително е оформил и подредил звездното множество, че е невъзможно да си представим по-славна гледка, като така е поставил някои и ги е закрепил към определени места, че не могат да се движат; давайки повече свобода на други и все пак постановявайки граници за тяхното движение; и така направлявайки движението на всички, че да измерва деня и нощта, месеците, годините и сезоните, и в същото време така управлявайки неравенството на дните, че да предотврати всякакво объркване. Това още повече се показва, когато разсъдим за Неговата сила при поддържането на огромната маса и ръководенето на бързите движения на небесните тела и т.н. Тези няколко примера достатъчно обясняват какво се има предвид под разпознаване на божествените съвършенства в сътворението на света. Ако се опитаме да пренебрегнем цялата тази тема, никога няма да стигнем до извода, че има толкова много чудеса на Божествената сила, толкова много поразителни доказателства за мъдростта и добротата, колкото видове предмети има, а дори и отделни предмети, големи или малки, по цялата вселена.
22. Съзерцаването на добрата на Бога в Неговото създание ще ни доведе до благодарност и упование.
Остава да разгледаме другия път, който има по-тясна връзка с вярата, а именно, че докато наблюдаваме как Бог е назначил всички неща за нашето добро и спасение, ние в същото време чувствуваме Неговата сила и благодат, и в нас, и в големите благословения, с които ни е дарил; така събуждайки себе си към упование в Него, към призоваване, хваление и любов. Нещо повече, както преди малко отбелязах, самият Господ чрез самия ред на Сътворението показва, че е създал всички неща за човека. Нито е маловажно да отбележим, че Той раздели създаването на света на шест дни, макар че поникакъв начин не Му е било трудно да извърши цялата работа във всичките й части за един миг, вместо с постепенно развитие. Но Той е благоволил да изяви Своето провидение и бащинска грижа към нас в това, че преди да направи човека е осигурил всичко, което е предвидил като полезно и спасително за него. Тогава колко неблагодарно би било да се съмняваме дали този най-превъзходен Баща се грижи за нас, като виждаме, че се е погрижил за нас още преди да сме се родили! Колко нечестиво би било да треперим в неверие да не би някой ден да бъдем изоставени в нашите нужди от тази доброта, която още преди нашето съществуване се изявява в пълно доставяне на всички добри неща! Нещо повече, Мойсей ни казва, че всичко, което се съдържа в света, е щедро предоставено на нас (Бит. 1:28; 9:2). Бог определено не е направил това за да ни заблуждава с някаква празна форма на дарение. Следователно, нищо, което е свързано с нашата сигурност, няма да ни липсва.
Да заключим с една дума; винаги когато наричаме Бога Създател на небето и земята, нека да помним, че разпределянето на всичко, което е създал, е в Неговата ръка и власт, но че ние сме Негови синове, които Той се е заел да храни и да възрастява в преданост към Себе Си, за да очакваме осигуряването на всяко добро нещо само от Него и да имаме пълна надежда, че Той никога няма да ни остави да сме лишени от нещата, необходими за спасението, така че да ни остави да бъдем зависими от някакъв друг източник; че във всичко, което желаем, можем да насочваме молитвите си към Него, и във всяко благоволение, което получаваме, да виждаме Неговата ръка и да Му багодарим; че така привлечени от Неговата голяма доброта и благоволение, да прилежаваме с цялото си сърце да Го обичаме и да Му служим.
| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава | превод Copyright © Божидар Маринов, 2000