| Назад | Напред |

Глава Шестнадесета

16. СВЕТЪТ, СЪЗДАДЕН ОТ БОГА, ВСЕ ОЩЕ Е ПОДДЪРЖАН И ЗАКРИЛЯН ОТ НЕГО. ВСЯКА ЕДНА НЕГОВА ЧАСТ Е УПРАВЛЯВАНА ОТ НЕГОВОТО ПРОВИДЕНИЕ.

Частите на тази глава са,

1. Учението за специалното Божие провидение над всички създания, поединично и общо, в противоречие с бълнуванията на епикурейците относно случайността и случайните причини.
2. Фантазиите на софистите относно Божието всемогъщество и грешката на философите относно обърканото и двусмислено управление на света, виж 1-5. всички животни, и особено човечеството, от специалния надзор, който се упражнява върху тях, са доказателства, свидетелства и примери за Божието провидение, р. 6, 7.
3. Разглеждане на съдбата, късмета, случайността, вероятността и несигурните събития (до които стига разглежданата тук тема).

Раздели.

1. Дори нечестивите, под ръководството на плътското усещане, признават, че Бог е Създателят. Праведните признават не само това, но и че Той е най-мъдрият и могъщ управител и пазител на всички създадени предмети. Като правят това, те се облягат на Божието Слово, от което са цитирани някои текстове.
2. Опровержение на епикурейците, които противопоставят случайност и случайни причини на Божественото Провидение, както е поучавано в Писанието. Слънцето, едно ярко изявление на Божественото Провидение.
3. Опровержение на въображението на софистите относно пасивното Провидение. Разглеждане на Всемогъществото, съчетано с Божието Провидение. Двойната полза идваща от правилното признаване на Божественото Всемогъщество. Заяжданията на нечестието.
4. Определение на Провидението, опровергаващо погрешните догми на философите. Бълнуванията на епикурейците и перипатетиците.
5. Специалното Божие Провидение потвърдено и доказано с аргументи, основани върху приемане на Божествената Справедливост и Милост. Доказано също с текстове от Писанието, свързани с небето, земята и животните.
6. Специалното Провидение доказано с текстове, свързани с човешкия род и по-специално с това, че светът е създаден за него.
7. Накрая, специалното Провидение доказано с примери, взети от историята на израилтяните, на Йона, Яков и от всекидневния опит.
8. Опровержение на погрешните възгледи относно Провидението:
   1. Сектата на стоиците.
   2. Късметът и случайността на езичниците.
9. Как се казва, че нещата са случайни за нас, макар че са извършени според решаващата Божия воля. Пример. Грешката на разделяне на вероятността и събитието от тайната, но праведна и най-мъдра Божия воля. Два примера.

(Потвърждаване на Божието специално провидение против възгледите на философите, 1-4)

1. Сътворението и провидението са неразделно свързани.

Би било студено и безжизнено да представяме Бога като временен Създател, който веднъж завинаги извършва Своето дело и след това го изоставя. Особено тук трябва да не се съгласим с нечестивите и да твърдим, че присъствието на божествената сила е очевидно във всекидневната дейност на света не по-малко от неговото първоначално сътворение. Защото, макар че дори нечестивите са принудени само от вида на небето и земята да се издигнат до Създателя, все пак вярата сама по себе си въздава цялото хваление за сътворението на Бога. В този смисъл е вече цитираният текст от апостола, че чрез вяра разбираме, че световете са създадени от Божието Слово (Евр. 11:3), защото без да започнем от Неговото Провидение, не можем да разберем пълната сила на това, което се има предвид,когато се казва, че Той е Създател, колкото и да се опитваме да го осъзнаем с ума си и да го изповядваме с езика си. Плътският ум, веднъж като е схванал Божията сила в създанието, спира там, и най-далеч, докъдето стига, е да мисли и разсъждава върху нищо друго освен върху мъдростта, силата и добротата, изявени от Създателя на такова дело (мисли, които възникват непринудено и се натрапват на вниманието дори на онези, които не ги желаят), или върху някой общ фактор, от който зависи силата на движението, упражнявана в запазването и управлението му. Накратко, той си въобразява, че всички неща са достатъчно поддържани от енергията, която в началото е била божествено влята в тях.

Но вярата трябва да проникне по-дълбоко. След като научи, че има Създател, тя трябва веднага да заключи, че Той също е Управител и Пазител, и че Той, не като произвежда някакво общо движение в световната машина или във всичките й части, а чрез специално провидение поддържа, подхранва, надзирава всички неща, които е направил, до най-малкото, дори и до врабчетата. Така Давид, след като накратко приема, че светът е създаден от Бога, веднага говори за непрекъснатия ход на Провидението, “Чрез Словото на Господа станаха небесата, и чрез дишането на устата Му цялото им множество”; и веднага добавя, “Господ наднича от небесата, наблюдава всичките човешки деца” (Пс. 33:6, 13). И веднага добавя и други неща със същия смисъл. Защото макар че не всички разсъждават така точно, все пак тъй като не би било вероятно човешките дела да бъдат надзиравани от Бога, ако Той не беше Създател на света, и никой не би вярвал сериозно, че Той е негов Създател без да се чувствува убеден, че Той се грижи за Своите дела; Давид с добро основание и във възхитителен ред ни води от едното към другото. Като цяло, наистина, философите ни учат и човешкият ум разбира, че всички части на света са движени от тайното Божие вдъхновение.

Те, обаче, не достигат до висотата, до която Давид се издига, водейки всички праведни след себе си, когато казва, “Всички тези от Теб очакват да им дадеш на време храната. Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си, те се насищат, скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята” (Пс. 104:27-30). И макар че приемат възгледа на Павел, че в Бога “живеем, движим се и съществуваме” (Деян. 17:28), пак са далеч от това да имат сериозно осъзнаване на благодатта, която Той ни препоръчва, защото нямат и най-малката представа за тази специална грижа, в която единствено се вижда бащинското благоволение на Бога.

2. Няма такова нещо като късмет и случайност.

За да бъде това разграничение по-явно, трябва да размислим, че Божието Провидение, както е поучавано в Писанието, се противопоставя на късмета и случайните причини. Чрез един погрешен възглед преобадаващ във всички епохи, възглед, който е почти повсеместно възприет в наши дни, а именно, че всички неща стават случайно, истинското учение за Провидението не само е затъмнено, но ипочти погребано. Ако някой попадне сред разбойници или диви зверове; ако внезапен порив на вятъра в морето предизвика корабокрушение; ако някой умре от падане от дърво или къща; ако друг, когато върви през пустинята, намери избавление; или, след като е бил мятан от вълните, стигне до пристанище и постигне чудесно избавление на косъм от смъртта – всички тези събития, благоприятни или неблагоприятни, плътският ум ще припише на късмета. Но онези, коита са научили от устата на Христос, че всички косми на главата им са преброени (Мат. 10:30), ще търсят по-дълбоко за причината и ще твърдят, че всички събития са управлявани от тайната Божия воля. По отношение на неодушевените предмети отново трябва да твърдим, че макар че всеки притежава свои конкретни качества, все пак всички те упражняват своята сила само дотолкова, доколкото е направлявана пряко от Божията ръка. Така те са само инструменти, в които Бог постоянно влива толкова сила, колкото смята за добре, и обръща и движи към всякаква цел според благоволението Си.

Никой създаден предмет не показва това по-чудесно или по-славно от слънцето. Защото, освен че осветява целия свят със своя блясък, колко възхитително то храни и подсилва всички животни чрез топлината си, и обогатява земята чрез лъчите си, затопляйки семената в нейния скут и по този начин правейки зелените листа да растат! То ги поддържа, увеличава и подсилва с допълнителна грижа, докато растат на стъблото; и продължава да ги храни с постоянна влага, докато дадат цветове; и от цветове до плодове, които продължава да съзрява докато постигнат зрялост. По същия начин чрез неговата топлина дърветата и лозята напъпват и първо изкарват листата си, след това цветовете си, и накрая плодовете си. И Господ, за да изиска за Себе Си цялата слава за тези неща, е благоволил да направи светлината да съществува и земята да бъде напълнена с всякакъв вид треви и плодове преди да е направил слънцето. Следователно, никой благочестив човек не би направил слънцето необходима или основна причина за онези неща, които са съществували преди сътворението на слънцето, а само инструмент, който Бог използва, защото така Му е угодно; макар че може да го остави и може също така добре да действува сам: И отново, когато четем, че при молитвата на Исус Навиев слънцето спря в пътя си (Ис. Нав. 10:13); че като благоволение към Езекия неговата сянка се върна с десет градуса (4 Царе 20:11); с тези чудеса Бог заявява, че слънцето не изгрява и залязва всекидневно според слепия инстинкт на природата, а е управлявано от Него в своя път, за да обновява познанието за Неговото бащинско благоволение спрямо нас. Нищо не е по-естествено от това пролетта да следва зимата, лятото пролетта, и есента лятото; но в тази серия разнообразието е толкова голямо и толкова нееднакво, че да станемного очевидно, че всяка година, месец и ден биват управлявани от ново и специално Божие провидение.

3. Божието провидение управлява всичко.

И наистина Бог запазва всемогъществото за Себе Си и би искал ние да го признаваме – не празното, пасивно, спящо всемогъщество, което софистите си измислят, а будно, ефективно, силно и винаги действено – не всемогъщество, което може да действува само като общ принцип на безредно движение, както да заповядва на потока да остане в потока си, който му е отреден, а такова, което се занимава с всяко отделно обособено движение. Бог е наречен всемогъщ не защото може да действува, макар че може да и да не действува и да остане бездеен, или защото поради някакъв общ инстинкт продължава преди това назначения ред в природата; а защото, управлявайки небето и земята чрез Своето провидение, Той така управлява всички неща, че нищо не става без Неговата воля. Защото когато се казва в Псалмите, “Прави всичко, което Му е угодно” (Пс. 115:3), това означава Неговата сигурна и съзнателна цел. Би било безсмислено да тълкуваме думите на псалмиста от философска гледна точка да означават, че Бог е главният извършител, защото е началото и причината на всяко движение. Обратното, това е утехата на верните в тяхното нещастие, че всяко нещо, което те издържат, е по Божието определение и заповед, че те са под Неговата ръка

Но ако така Божието управление се простира до всички негови дела, детинско заяждане е да го ограничим до естествените събития. Нещо повече, онези, които ограничават Божието провидение в тесни граници, като че ли Той позволява всички неща да се случват свободно според вечния закон на природата, не толкова лишават Бога от Неговата слава, колкото лишават себе си от едно най-важно учение; защото нищо не е по-нещастно от човек, който е изложен на всички възможни движения на небето, въздуха, земята и водата. Можем да добавим, че чрез този възглед особената доброта на Бога спрямо всеки отделен човек е неприлично осакатена. Давид възкликва (Пс. 8:2), че децата на гърдите на своите майки са достатъчно красноречиви за да изразяват Божията слава, защото от самия миг на своето раждане те намират храна, подготвена за тях от божествените грижи. Всъщност, ако не затваряме очите си и чувствата си за този факт, трябва да видим, че някои майки са напълно снабдени за нуждите на своите деца, а други нямат почти нищо, според Божието благоволение да храни едно дете по-щедро, а друго по-оскъдно.

Онези, които приписват надлежната хвала на всемогъществото на Бога, по този начин извличат двойна полза. Онзи, на Когото принадлежат небето и земята, и на чиито заповеди всички създания трябва да се подчиняват, е напълно способен да възнагради почитта, която те Му отдават, и могат да уповават сигурни в закрилата на Този, на Чието управление е подчинено всичко, което може да им навреди, чрез Чиято власт Сатана с всичките му ярости и средства е обуздан като с юзда, и от Чиято воля зависи всичко, което е враждебно на нашата безопасност. По този начин и по никакъв друг прекалените и суеверни страхове, възбудени от опасностите, на които сме изложени, не могат да бъдат подтиснати или заглушени. Казва суеверни страхове. Защото те са такива, доколкото опасностите, представени от какви да е създадени предмети ни вдъхват такъв страх, че треперим, като че ли в себе си те имат силата да ни наранят или могат да нараняват случайно; като че ли в Бога нямаме достатъчна закрила против тях.

Например, Еремия забранява на Божиите деца “да се плашат от небесните знамения както езичниците се плашат от тях” (Ер. 10:2). Той наистина не осъжда всеки вид страх. Но тъй като невярващите прехвърлят управлението на света от Бога към звездите, въобразявайки си, че щастието или нещастието зависят от техните заповеди или знамения, а не от Божествената воля, следствието е, че техният страх, който трябва да се отнася само до Него, се отклонява към звездите и кометите. Следователно, нека онзи, който иска да се предпази от това неверие, винаги да има предвид, че няма случайна сила или действие или движение в създанията, които така са управлявани от тайната Божия воля, че нищо не става освен онова, което Той съзнателно и целенасочено е заповядал.

4. Естеството на провидението.

Така, първо, нека читателят да помни, че провидението, което имаме предвид, не е това, при което божеството, седейки безделно в небето, наблюдава онова, което става в света, а такова, чрез което Той държи кормилото и управлява всички събития. Затова и Неговото провидение е не само в очите Му, но и в ръката Му. Когато Авраам каза на своя син, че Бог е промислил (Бит. 22:8), той имаше предвид не просто, че бъдещото събитие е известно на Бога, а да остави управлението на едно неизвестно събитие на волята на Онзи, Чието действие е да довежда сложни и несигурни неща до щастлив край. Оттук се вижда, че провидението се състои в действие. Това, което мнозина говорят за просто предузнание, е несериозно. Онези, които не грешат така явно и приписват управлението на Бога, все още, както отбелязах, смятат това за объркано и безразборно управление, което се състои в даването на тласък и общо движение на световната машина и на всяка от нейните части, но не насочва конкретно действието на всяко създание. Обаче, не е възможно да се търпи тази грешка. Защото, според нейните подбудители, няма нищо в това провидение, което те наричат универсално, което да предпазва всички създания от това да бъдат движени случайно, или да пречи на човека да се обръща в тази или онази посока просто според свободата на своята воля. По този начин те правят човека равен на Бога – Бог, Който чрез Своята сила внушава на човека движението, което той може да действува, според естеството, положено в него, докато човекът доброволно управлява своите собствени действия. Накратко, тяхното учение е, че светът, човешките дела и самите хора са управлявани от силата, но не и заповедта на Бога. Не казвам нищо за епикурейците (епидемия, с която светът винаги е бил заразен), които бълнуват за един бездеен и пасивен Бог, и за други, не по-благоразумни, които от старо време си въобразяват, че Бог управлява горните области на въздуха, но е оставил по-нисшите на Съдбата. И отново срещу такава очевидна лудост дори немите създания издигат гласа си.

(“Общо” и “специално” провидение)

Моето намерение сега е да опровергая един възглед, който като цяло преобладава – възглед, който, докато дава на Бога някакво сляпо и двусмислено движение, отказва онова, което от основно значение, а именно, разполагането и насочването на всяко нещо за неговата съответна цел от неизследимата мъдрост. Като отрича управлението, той прави Бога управител на света само по име, но не и в действителност. Защото питам, какво се има предвид под управление, ако не е така да управляваш, че да ръководиш предназначението на всяко нещо, над което владееш? Обаче, аз не отричам напълно онова, което се казва за всеобщото провидение, ако, от друга страна, се признае, че светът е управляван от Бога не само защото Той поддържа природния ред, определен от Него, но и защото Той специално се грижи за всяко едно от Своите дела. Вярно е, че всеки създаден предмет се движи от тайния инстинкт на естеството, както ако се подчинява на вечната Божия заповед, и доброволно следва посоката, която Бог отначало е определил.

И към това можем да отнесем думите на нашия Спасител, че Той и Неговият Баща работят от началото (Йоана 5:17); също думите на Павел, че “в Него живеем, движим се и съществуваме (Деян. 17:28); също и думите на автора на Посланието към Евреите, който, когато иска да докаже божествеността на Христос, казва, че Той държи “всичко чрез словото на Своето могъщество” (Евр. 1:3). Но някои, оправдавайки се с общоприетото мнение, скриват и затъмняват специалното провидение, което така сигурно и ясно е поучавано в Писанието, че е странно как някой може да се съмнява в него. И наистина, самите тези, които представят тази измама, са принудени да променят учението си, като добавят, че много неща се вършат от специалната грижа на Бога. Те, обаче, погрешно ограничават това до отделни действия. Следователно, това, което трябва да се докаже, е, че отделните събития са така управлявани от Бога и всички събития така произтичат от Неговата решаваща воля, че нищо не става случайно.

(Учението за специалното провидение подкрепено от свидетелството на Писанието, 5-7)

5. Божието провидение насочва също и отделния човек.

Ако приемем, че началото на движението принадлежи на Бога, но всички неща се движат спонтанно или случайно, според тласъка, който природата им дава, тогава смените на деня и нощта, на лятото и зимата, ще бъдат Божие дело; доколкото Той, определяйки служението на всяко едно, определя сигурен закон, а именно, че те винаги по еднообразен начин да спазват едно и също движение, като денят следва нощта, месец следва месеца, и година следва годината. Но тъй като понякога прекомерна горещина, съчетана със суша, изгаря нивите; в друг момент прекомерен дъжд разваля реколтата, докато яростта на градушката донася внезапно опустошение, тези не биха могли да бъдат Божии дела, тъй като дъждовното или ясното време, горещината или студът, идват от положението на звездите или други естествени причини. Според този възглед не остава място нито за бащинско благоволение, нито за Божието осъждение. Ако се казва, че Бог напълно изявява Своето благоволение към човешкия род като е снабдил небето и земята с естествената способност да произвеждат храна, това обяснение е недостатъчно и езическо: като че ли плодородието на една година не е специално благословение, а бедността на друга не е специално проклятие и наказание от Бога. Но тъй като ще отнеме твърде много време да изброим всички аргументи, нека е достатъчно споменаването на авторитета на самия Бог. В Закона и Пророците Той многократно заявява, че винаги когато напоява земята с роса и дъжд (Лев. 26:3-4; Вт. 11:13-14; 28:12), Той изявява Своето благоволение, че по Негова заповед небето става твърдо като желязо (Лев. 26:19), реколтата бива унищожена от мана и други злини (Вт. 28:22), че бурите и градушките, опустошаващи нивите, са белези на сигурно и специално възмездие (ср. Ис. 28:2; Аг. 2:18). Ако се признае това, сигурно е, че нито една капка дъжд не пада без изричната заповед на Бога.

Настина, Давид (Пс. 146:9) възхвалява общото провидение на Бога в осигуряването на храна на пилетата, които викат към Него, но когато самият Бог заплашва живите същества с глад, по този начин не заявява ли ясно, че те всички са хранени от Него, понякога оскъдно, а друг път изобилно? Детинско е, както вече казах, да ограничаваме това до отделни действия, когато Христос безусловно казва, че дори едно врабче не пада на земята без волята на Неговия Баща (Мат. 10:29). Със сигурност, ако полетът на птиците е управляван от Божията воля, трябва заедно с пророка да признаем, че макар Той да “обитава нависоко,” Той “се снижава да преглежда небето и земята” (Пс. 113:5, 6).

6. Божието провидение се отнася особено за хората.

Но тъй като знаем, че светът е бил направен главно заради човечеството, трябва да смятаме това като цел, която Бог има в ума Си, когато го управлява. Пророк Еремия възкликва, “Господи, познавам, че пътят на човека не е от него; не е на човека, който ходи, да оправя стъпките си” (Ер. 10:23). Соломон също казва, “Стъпките на човека са от Господа: тогава как човек би познал пътя си?” (Пр. 20:24). Ще кажем ли сега, че човекът е движен от Бога според склонността на неговото естество, но самият човек дава на движението каквато посока иска? Ако е наистина така, човекът напълно разполага със собствените си пътища. На това вероятно ще отговорят, че човекът не може да направи нищо без Божията сила. Но този отговор е безполезен, тъй като и Еремия, и Соломон приписват на Бога не само силата, но също избора и заповедта. И Соломон на друго място изящно смъмря безразсъдството на хората, когато кроят плановете си без да се отнесат към Бога, като че ли не са водени от Неговата ръка. “Плановете на сърцето са на човека, но отговорът на езика е от Господа” (Пр. 16:1). Със сигурност е странно увлечение за нещастните хора, които дори не могат да произнесат дума, освен когато Бог желае това, да започнат да действуват без Него!

Нещо повече, Писанията, за да покажат, че всичко, което се върши в света, е според Неговата заповед, завяват, че и нещата, които ни изглеждат най-случайни, са Му подчинени. Защото кое изглежда по-присъщо на случайността от клона, който пада от дървото и убива минаващ под него пътник? Но Бог гледа по друг начин и заявява, че Той го е предал в ръката на убиеца (Изх. 21:13). По същия начин кой не приписва жребия на слепотата на Съдбата? Не и Господ, Който твърди, че решението е Негово (Пр. 16:33). Той не казва само, че чрез Неговата сила жребият се хвърля в скута, но и че единственото нещо, което може да се припише на случайността, е от Него. В същия смисъл са и думите на Соломон, “Бедният и заблудителят се срещат, Господ просвещава очите на всички тях” (Пр. 29:13). Защото макар че богатите и бедните са примесени в света, като казва, че състоянието на всеки е божествено назначено, той ни напомня, че Бог, Който просвещава всички, е винаги с отворени очи, и така увещава бедните към търпеливо устояване, виждайки, че онези, които не са доволни от своя жребий, се стремят да отхвърлят товар, който Бог е наложил върху тях. Така също и друг пророк укорява простите, които приписват на човешкото трудолюбие или на сполуката, че някои пълзят в калта, докато други се издигат в почести. “Защото нито от изток, нито от запад, нито от планинската пустиня иде съд; но Бог е съдията: един Той унижава, а друг издига” (Пс. 75:6, 7). Тъй като Бог не може да лиши Себе Си от служението на съдия, той заключава, че на Неговата тайна воля се дължи това, че някои се издигат, докато други остават без почести.

7. Божието провидение управлява също и “природните” явления.

И така, аз твърдя общо, че конкретните събития са доказателства за специалното Божие провидение. В пустинята Бог направи да духа южният вятър и донесе на хората чудно изобилие от птици (Изх. 16:13; Чис. 11:31). Когато поиска Йона да бъде хвърлен в морето, изпрати буря (Йона 1:4). Онези, които отричат, че Бог държи управлението, ще кажат, че това е в противоречие с обикновените събития, докато аз заключавам от това, че никой вятър не духа и не бушува без Неговата специална заповед. По никакъв начин не може да бъде вярно, че Той “прави ветровете Свои посланици, и огнените пламъци Свои слуги”; че “прави облаците Своя колесница и върви с крилата на вятъра” (Пс. 104:3, 4), ако не е вярно, че според благоволението Си движи облаците и ветровете и в това изявява специалното присъствие на Своята сила. По същия начин на друго място сме учени, че когато морето се вълнува в буря, вълните изявяват специалното присъствие на Бога. “Заповядва и вдига бурния вятър, който повдига вълните.” “Превръща бурята в тишина и вълните й утихват” (Пс. 107:25, 29). Той също на друго място заявява, че е поразил хората с мор и язви (Амос 4:9).

И отново, макар човекът естествено да притежава способността да продължава вида си, Бог описва като белег на Своето специално благоволение това, че докато някои остават бездетни, други са благословени с потомство: защото плодът на утробата е дар от Него. От това идват и думите на Яков към Рахил, “Нима съм аз, а не Бог, който е лишил утробата ти от плод?” (Бит. 30:2). Да заключим с една дума. Нищо в природата не е по-естествено от това да бъдем нахранени с хляб. Но Духът заявява не само че произведението на земята е специален дар от Бога, но и че “не само с хляб ще живее човек” (Вт. 8:3), защото не просто изобилието на природата е това, което го храни, а тайното Божие благословение. И затова, от друга страна, Той заплашва да отнеме “подкрепата и подпорката, всяка подкрепа от хляб, и всяка подпорка от вода” (Ис. 3:1). Наистина, не може да има сериозен смисъл в нашата молитва за всекидневния хляб, ако не е Бог този, който с бащинска грижа ни осигурява храна. Затова, за да убеди верните, че Бог като ги храни, изпълнява служението на най-добър баща, пророкът им напомня, че Той “дава храна на всяка твар” (Пс. 136:25). Накратко, когато от една страна чуем, че “очите на Господа са върху праведните, и ушите Му към техния вик,” а от друга, че “лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби спомена за тях от земята” (Пс. 34:15, 16), нека бъдем уверени, че всички създания горе и долу са готови да Му служат, за да ги използва във всичко, което Му е угодно. От това заключаваме не само че общото Божие провидение, продължавайки естествения ред, се простира над създанията, но и по Неговата чудесна воля те биват пригодени за определена и специална цел.

(Разглеждане на съдбата, вероятността и видимата случайност в събитията, 8-9)

8. Учението за провидението не е стоическа вяра в съдбата!.

Онези, които хвърлят клевети върху това учение, го обвиняват, че е догма на стоиците относно съдбата. Същото обвинение е било повдигнато против Августин (lib. ad Bonifac. II, c. 6 et alibi.). Ние не желаем да спорим относно думите; но и не желаем да приемем думата Съдба, както защото тя е от вида, който Павел ни учи да избягваме, като мръсно празнословие (1 Тим. 6:20), така и защото това е опит чрез някакво отвратително понятие да се хвърли петно върху Божията истина. Но самата догма е лъжливо и злобно приписвана на нас. Защото ние не си представяме заедно със стоиците неизбежност, състояща се от непрекъсната последователност от причини, и някаква последователна серия от събития, съдържаща се в природата, а твърдим, че Бог разполага и управлява всичко – че от най-далечната вечност, според Своята мъдрост, Той е определил какво ще прави и сега чрез Своята сила изпълнява това, което е определил. Затова твърдим, че чрез Неговото провидение не само небето, земята и неодушевените предмети, но също и решенията и волята на хората са така управлявани, че да се движат точно в посоката, която Той е определил.

Тогава какво, ще кажете вие, нищо ли не се случва случайно, нищо ли не е по вероятност? Отговарям, верни са думите на Василий Велики, че Съдба и Късмет са езически понятия; техният смисъл не трябва да заема блегочестивите умове. Защото ако всеки успех е Божие благословение, а нещастието и бедствието са Негово проклятие, в човешките дела не остава място за съдба и късмет. Също трябва да внимаваме в думите на Августин (Retract. lib. 1 cap. 1); “В моя труд Срещу академиците,” казва той, “съжалявам, че толкова често използвах думата Съдба; макар че възнамерявах да означа с нея не някаква богиня, а случайното течение на събитията във видимите неща, били те добри или зли. Оттук идват също и тези думи, вероятно, може би, за щастие, които никоя религия не забранява да се използват, макар че всичко трябва да се отнася към Божественото Провидение. Нито съм пропуснал да отбележа това, когато съм казал, че това, което простонародно се нарича Съдба, е също управлявано от скрит ред, и че това, което наричаме Случайност, е нищо друго освен смисълът и значението на онова, което е тайно. Вярно е, че говорех така, но се покайвам, че там споменевех Съдбата по този начин, когато виждам много лошия навик, който хората имат да казват, не както трябва, ‘Така беше угодно на Бога,’ а ‘Така беше угодно на Съдбата.’” Накратко, Августин навсякъде учи, че ако нещо бъде оставено на съдбата, светът се движи случайно. И макар че на друго място заявява (Quaestionum, lib. 83), че всички неща се извършват частично чрез свободната човешка воля, и частично по Божието Провидение, веднага след това показва какво има предвид, че хората също са ръководени от Провидението, когато приема като принцип, че не може да има по-голяма глупост от това да се твърди, че нещо се прави без Божието решение; защото така то би станало случайно. По която причина той също изключва случайността, която зависи от човешката воля, като малко по-нататък твърди с по-ясни понятия, че не трябва да се търси никаква друга причина за кое да е нещо освен Божията воля. Когато използва понятието позволение, значението, което той му придава, се вижда най-ясно от един единствен текст (De Trinity, lib. 3 cap. 4), където доказва, че Божията воля е върховната и първостепенна причина за всички неща, защото нищо не се случва без Неговата заповед или позволение. Той определено не си представя Бога като седящ безделно и наблюдаващ, когато решава да разреши нещо. Волята, която той представя като намесваща се в света, е, ако мога така да се изразя, активна (actualis) и затова не можеда се разбира като друго освен като причина.

9. Истинските причини за събитията са скрити за нас.

Но тъй като нашите мързеливи умове са далеч под висотата на Божественото Провидение, ние трябва да прибегнем за помощ до едно разграничение, което може да им помогне да се издигнат. Затова казвам, че макар че всички неща са наредени по волята и сигурната наредба на Бога, за нас, обаче, те са случайни – не защото си въобразяваме, че Съдбата управлява света и човечеството и преобръща по случайност всички неща (такава безсърдечна мисъл трябва да бъде далеч от всяко християнско сърце); но тъй като редът, начинът, целта и неизбежността на събитията са като цяло скрити в Божията воля, макар че е сигурно, че са направени от Божията воля, те изглеждат като случайни, тъй като такъв е външният вид, под който ни се представят, независимо дали ги разглеждаме в тяхното естество, или ги оценяваме според нашето познание и преценка. Например, нека предположим, че един търговец, след като е навлязъл в гората заедно с надеждни спътници, безразсъдно се отдели от своите спътници и се скита объркан докато падне в яма на разбойници и бъде убит. Неговата смърт не само е предвидена в Божиите очи, но и е била определена от Божията заповед. Защото се казва не само че Той е предвидял докъде се простира животът на всеки отделен човек, но и е определил и постановил границите, които не могат да бъдат преминати (Йов 14:5). Все пак, по отношение на нашата способност за разпознаване, всички тези неща изглеждат случайни. Тогава как трябва да се чувствува християнинът? Макар че ще смята, че всяко обстоятелство, което е довело до смъртта на този човек, е по своето естество случайно, той няма да има съмнение, че Божието Провидение е управлявало и насочвало съдбата според Божиите цели. Същото нещо важи и в случая с бъдещите вероятности. Всички бъдещи неща са несигурни за нас, изглеждат неясни като че ли могат да поемат във всякаква посока. Все пак, обаче, в нашите сърца остава убедеността, че нищо няма да стане, което Господ не е промислил.

В този смисъл думата “съдба” се използва многократно в Еклесиаст (2:14-15; 3:19; 9:2-3, 11), защото на пръв поглед хората не разбират първостепенната причина, която е скрита. И все пак, това, което се поучава в Писанието относно тайното Божие провидение, никога не е било така напълно изличено от човешкото сърце, че да не останат никакво искри, които винаги да светят в тъмнината. Така филистимските гадатели, макар че треперят в несигурност, приписват нещастната си “съдба” отчасти на Бога, и отчасти на случайността. Ако ковчегът, казват те, “тръгне по пътя към своята граница у Ветсемес, тогава Той ни е сторил това голямо зло; но ако не, тогава ние ще знаем, че не е Неговата ръка, която ни е поразила, но това ни е постигнало случайно” (1 Царе 6:9). Наистина, глупаво е, когато предсказанието им се окаже невярно, да прибягват до случайността. Все пак ги виждаме принудени да не се осмеляват да смятат своето нещастие за случайно. Но начинът, по който Бог чрез юздата на Своето Провидение обръща събитията в каквато посока иска, ще се изяви от един забележителен пример. В самия момент, в който Давид е разкрит в пустинята Маон, филистимците нападат страната и Саул е принуден да замине (1 Царе 23:26, 27). Ако Бог, за да осигури безопасността на Своя служител, хвърли това препятствие на пътя на Саул, със сигурност не можем да кажем, че филистимците започнаха войната противно на човешките очаквания, са го направили по случайност. Това, което ни изглежда случайност, вярата ще разпознае като тайна подбуда от Бога.

Причината не е винаги така очевидна, но ние несъмнено трябва да твърдим, че всички промени, които стават в света, стават по тайното действие на Божията ръка. В същото време това, което Бог е определил, макар че то трябва да стане, не е по своето естество неизбежно. Имаме познат пример в случая с костите на нашия Спасител. Тъй като Той взе на Себе Си тяло, подобно на нашето, никой здравомислещ човек няма да отрече, че костите Му можеха да бъдат строшени и все пак беше невъзможно те да бъдат строшени (Йоана 19:33, 36). Тук отново виждаме, че има добро основание за разграничението, което схоластиците правят между неизбежност secundum quid (според естеството, бел.прев.) и абсолютна неизбежност, и също между неизбежността на последвалото нещо и на следствието. Бог направи костите на Своя Син чупливи, макар че ги предпази от действително счупване; и така, по отношение на неизбежността на Неговата воля, направи невъзможно онова, което по естество би могло да стане.

| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава |

превод Copyright © Божидар Маринов, 2000