| Назад | Напред | КНИГА III
Глава Шеста6. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЖИВОТ. ЧРЕЗ КАКВИ АРГУМЕНТИ ПИСАНИЕТО НИ ПОДТИКВА КЪМ НЕГО.
Тази и следващите четири глави говорят за Християнския Живот, и са така подредени, че могат да бъдат обобщени в две главни части.
Първо, трябва да твърдим, че е общоприето, че никой човек не е християнин, ако не чувствува някаква специална любов към правдата, глава 6.
Второ, по отношение на стандарта, по който всеки човек трябва да управлява своя живот, макар че той бива разглеждан само в глава 7, все пак за него говорят трите следващи глави. Защото тя показва, че християнинът трябва да изпълнява две задължения. Първо, тъй като спазването е толкова трудно, той се нуждае от най-голямо търпение. Затова глава 8 изрично говори за ползата от кръста, а глава 9 ни призовава да размишляваме върху бъдещия живот. Накрая, глава 10 ясно показва, което спомага много за нашата цел, как трябва да използваме този живот и неговата утеха, без да злоупотребяваме с него.Шестата глава се състои от две части:
- Връзката между това разглеждане на Християнския Живот и учението за Новорождението и Покаянието, р. 1-3.
- Крайности, които трябва да избягваме:
- Осъждане на лъжливите християни, които отричат Христос чрез своите дела, р. 4.
- Макар и да не са достигнали съвършенство, християните не трябва да се отчайват, ако постигат всекидневен напредък в благочестие и праведност.
Раздели.
- Връзката между тази глава и учението за Новорождението. Необходимостта от учението за Християнския Живот. Краткостта на това разглеждане. Методът на това разглеждане. Яснотата и неукрасената простота на моралната система на Писанието.
- Две части. Първо, лична святост.
- Втора част, свързана с нашето Изкупление. Възхитителната морална система на Писанието. Пет особени подбуди или увещания към християнски живот.
- Порицаване на лъжливите християни, които се противопоставят на този живот.
- Християните не трябва да губят надежда, ако:
1. План за това разглеждане
Казахме, че целта на новорождението е да доведе живота на вярващите в съгласие и съзвучие с Божията правда, и така да потвърди осиновението, в което те са били приети като синове.
Но макар че Законът съдържа в себе си този нов живот, чрез който Божият образ бива възстановен в нас, все пак, тъй като нашата леност има голяма необходимост от помощ и подтикване, ще бъде полезно да извлечем от Писанието истинско описание на тази промяна, за да не би някой, който има сърдечно желание за покаяние, да бъде отклонен поради ревността си.
Нещо повече, аз осъзнавам, че като се заемам да описвам живота на християнина, навлизам в една голяма и обширна тема, която, ако бъде разгледана във всичките й части, е достатъчна да изпълни една голяма книга. Виждаме колко подробно Бащите представят своите увещания, когато разглеждат отделните добродетели. Те правят това не просто от бъбривост; защото каквато и да е добродетелта, която се заемете да похвалите, поради обширността на предмета вашето перо бива само така водено да добавя нови неща, че не изглежда да сте говорили достатъчно, ако не опишете всичко докрай. Но моето намерение в описанието на живота, което смятам да ви дам, не е да се отклоня да разглеждам конкретно всяка отделна добродетел и да се впусна в подробни увещания. Това трябва да се търси в писанията на други хора, и особено в Проповедите на Бащите. За мен ще бъде достатъчно да посоча метода, чрез който благочестивият човек може да се научи как правилно да подрежда своя живот, и накратко да положа някакво всеобщо правило, чрез което той правилно да управлява своето поведение. Вероятно някой ден ще намеря време за по-разширена беседа, или ще оставя други да извършат служението, за което аз не съм така подготвен. Аз имам естествена склонност към краткост, и може би моите опити към подробно описване няма да са успешни. Дори ако можех да спечеля най-висша похвала чрез многословие, едва ли бих бил склонен да опитвам, докато естеството на моя настоящ труд изисква от мен да разгледам едно просто учение с възможно по-голяма краткост.
Както философите имат различни определения за правдивост и честност, от които те извличат конкретни задължения и цяла поредица от добродетели; така в това отношение Писанието не е произволно, а представя най-красива наредба, която е във всяко отношение по-сигурна от тази на философите. Единствената разлика е, че под влиянието на амбициите те постоянно се стремят към изящна яснота на наредбата, която да послужи като изява на техния гений, докато Божият Дух, учейки ни без престореност, не е така пристрастен към точния метод, и все пак, като спазва понякога някакъв метод, достатъчно ни показва това, което не трябва да пренебрегваме.
2. Подбуди към християнски живот.
Системата на Писанието, за която говорим, се стреми да постигне две главни цели. Първата е, че любовта към правдата, към която нямаме никаква естествена склонност, трябва да бъде посадена и въплътена в нашите умове. Втората е (виж глава 2) да предпише правило, което ще ни възпира от отклоняване, когато следваме правдата.
Писанието има многобройни възхитителни методи за препоръчване на правдата. В различни части на този труд вече са показани много от тях; но тук също ще разгледаме накратко някои от тях. С каква по-добра основа може то да започне, освен като ни напомни, че трябва да сме святи, защото “Бог е свят” (Лев. 19:1; 1 Пет. 1:16)? Защото когато сме били пръснати като изгубени овце, скитайки се из лабиринта на този свят, Той ни е върнал отново в Своята кошара. Когато се споменава нашият съюз с Бога, нека да помним, че святостта е връзката на този съюз; не че чрез заслугите на святостта идваме в общение с Него (ние трябва първо да дойдем при Него, за да можем, като сме изпълнени с Неговата святост, да Го следваме навсякъде), а защото е много важно за Неговата слава да няма общение с беззаконие и нечистота. Поради това Той ни казва, че това е целта на нашето служение, която винаги трябва да имаме пред очите си, ако искаме да сме верни на Божия призив. Защото какъв е смисълът да бъдем избавени от нечестието и замърсяването на света, в който сме хвърлени, ако си позволяваме през целия си живот отново да се въргаляме в тях? Освен това, в същото време биваме увещавани, че ако искаме да бъдем приети като хора на Господа, трябва да обитаваме святия град Ерусалим; а би било грях за жителите на този град да го омърсяват с нечестие, тъй като Бог го е осветил за Себе Си. Оттук идват и изразите, “Кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее на Твоя свят хълм? Онзи, който ходи незлобливо, и който върши правда” (Пс. 15:1, 2; 24:3, 4); защото светилището, в което Той обитава, определено не трябва да бъде като нечист обор.
3. Християнският живот има своята най-силна подбуда към Божието дело чрез личността и изкупителното дело на Христос
За да ни подбуди по-силно, Писанието изявява Бога Баща, Който, като ни е примирил в Себе Си чрез Своя Помазаник, е отпечатал върху нас Неговия образ, с който трябва да бъдем съобразени (Рим. 5:4). Сега нека някой да дойде и да ми покаже по-превъзходна система при философите, които си мислят, че само те имат правилна и подредена философска система. Когато отправят превъзходни увещания към добродетелност, те само могат да ни кажат да живеем съобразно естеството. Писанието черпи своите увещания от истинския извор, когато не само ни заповядва да управляваме живота си според неговия Създател, Бога, на Когото принадлежи животът; но като ни показва, че сме се изродили от нашия истински произход, а именно, Закона на нашия Създател, добавя, че пред нас е представен като пример Христос, чрез Когото сме върнати в Божието благоволение, Чийто образ трябва да бъде изобразен в нашия живот. Кое може да бъде по-ефективно от това? Какво повече от това можете да желаете? Ако Господ ни приема за Свои синове при условието, че нашият живот ще бъде изобразяване на Христос, Посредника на нашето осиновение, тогава, ако не се посветим и покорим на правдата, ние не само се бунтуваме против нашия Създател с върховно вероломство, но също и се отричаме от самия Спасител.
Тогава Писанието намира материали за увещание от изброяване на всички Божии благословения и на всяка част на нашето спасение. След като Бог е изявен като наш Баща, ние трябва да бъдем изобличени за крайна неблагодарност, ако не изявяваме себе си като Негови синове. След като Христос ни е очистил чрез Своята кръв и ни е предал това очистване чрез кръщението, би било непочтено ние да се въвличаме в ново омърсяване. След като Той ни е присадил в Своето тяло, ние, които сме Негови членове, трябва да сме внимателни да не си навлечем някаква мръсотия или петно. След като Той, Който е наша Глава, се е възнесъл в небето, ние трябва да оттеглим нашата привързаност от земята и с цяла душа да се стремим към небето. След като Святият Дух ни е осветил като храмове на Господа, ние трябва да се стремим да изявяваме Божията слава и да внимаваме да не се омърсим с нечистотата на греха. След като нашата душа и тяло са определени за небесно безсмъртие и неувяхващ венец, ние трябва искрено да се борим да ги пазим чисти и незамърсени до Господния ден. Според мен това са най-сигурните основи на добре управлявания живот, и напразно ще търсите нещо подобно при философите, които в своята похвала за добродетелта никога не отиват по-далеч от естественото човешко достойнство.
4. Християнският живот не е въпрос на говорене, а на вътрешните части на сърцето.
Това е мястото да се обърна към онези, които нямат нищо от Христос освен името и белега, искат да бъдат наричани християни. Как се осмеляват да се хвалят с това свещено име? Никой няма общение с Христос освен онези, които са придобили истинско познание за Него от Благовестието. Апостолът отрича, че някой истински е познал Христос, ако не се е научил да съблече “стария човек, който тлее по измамителните страсти,” и да облече Христос (Еф. 4:22). Така те биват изобличени за това, че лъжливо и неправедно се преструват, че имат познание за Христос, каквото и да е многословието и красноречието, с което говорят за Благовестието. Учението не е въпрос на говорене, а на живот; не се осъзнава само чрез разума и паметта, както другите области на познанието; но се приема само когато обхване цялата душа и намери своето обиталище и място в най-вътрешните части на сърцето. Затова нека те или да престанат да обиждат Бога като се хвалят, че са това, което не са, или да се държат като достойни ученици на своя Божествен Учител. Ние започнахме с учението, в което се съдържа нашата вяра, тъй като от него започва нашето спасение; но то трябва да проникне в гърдите и да премине в поведението, и така да ни преобрази в себе си, че да не остане безплодно. Ако философите биват основателно оскърбени и гонят от своето общество онези, които макар да изповядват привързаност към наука, която ми трябвало да управлява тяхното поведение, я превръщат в обикновена многословна софистика, колко по-голямо основание имаме ние да отхвърляме онези нескопосани софисти, които се задоволяват Благовестието само да играе по устните им, докато то трябва със своето действие да проникне в най-вътрешните чувства на сърцето, да се вкорени в душата и да изпълни целия човек сто пъти повече от безплодните беседи на философите?
5. Несъвършенството и растежът на християнския живот
Аз не настоявам, че животът на християнина трябва да не изобразява нищо друго освен съвършеното Благовестието, макар че това е желателно и трябва да се стремим към него. Не настоявам на евангелско съвършенство толкова строго, че да откажа да призная за християнин онзи, който не го е постигнал. Така всички биха били изключени от Църквата, тъй като няма човек, който да не е много далеч от това съвършенство, а и много хора, които са постигнали поне малък напредък, ще бъдат незаслужено отхвърлени.
Тогава какво? Нека да поставим това съвършенство пред погледа си като цел, към която трябва непрекъснато да се стремим. Нека да го приемем като попрището, към което трябва да тичаме. Защото не можете да се пазарите с Бога, като приемате само част от това, което Неговото Слово заповядва, а пропускате това, което не ви е изгодно. Защото на първо място Бог неизменно заповядва почтеност като главна част от Неговото поклонение, като почтеност означава единен ум, свободен от лицемерие и измислици, като обратното на двойнствен ум; както казахме, духовното начало на добрия живот е когато вътрешните чувства са искрено посветени на Бога, на вършене на святост и правда.
Но като виждаме, че в този земен затвор на тялото никой човек няма достатъчно сила да следва своя път с прилежно усърдие, като повечето хора са така подтиснати от слабост, че като се колебаят, спират и пълзят по земята, напредват само малко, нека всеки един от нас да се старае според скромните си способности да следва това пътуване, след като го е започнал. Никой не върви така зле, че да не постига всекидневно поне малък напредък. Затова нека не преставаме да вършим това, да постигаме всекидневен напредък в Господния път; и нека не се отчайваме от малката степен на успех. Колкото и малък да е напредъкът в сравнение с това, което бихме желали, нашият труд не е изгубен, когато днес е по-добре от вчера, ако с истинска решимост държим на своята цел и се стремим към нашето поприще, не говорим ласкателства за самите себе си, не се впускаме в нашите пороци, а непрекъснато се стремим да бъдем по-добри, докато стигнем до самата доброта. Ако през целия си живот се стремим и следваме целта, в крайна сметка ще я постигнем, когато освободени от немощта на плътта бъдем приети в пълно общение с Бога.
| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава | превод Copyright © Божидар Маринов, 2003