| Назад | Напред |

Глава Четвърта

4. КАК БОГ РАБОТИ В СЪРЦАТА НА ХОРАТА.

Основните въпроси, обсъждани в тази глава, са:

  1. Дали в лошите дела нещо трябва да се приписва на Бога; ако да, колко. Също, какво трябва да се приписва на дявола и какво на човека, р. 1-5.
  2. В неутралните неща колко трябва да се приписва на Бога и колко остава за човека, р. 6.
  3. Опровержение на две възражения.

Раздели.

  1. Връзката на тази глава с предишната. Аналогията на Августин с добрия и лошия ездач. Отговори на въпроси относно дявола.
  2. Отговори на въпроси относно Бога и човека. Пример от разказа за Йов. Разграничаване на Божиите дела от делата на Сатана и на нечестивите.
    1. По предназначение и цел на действието. Как Сатана действува в нечестивите.
    2. Как Бог действува в тях.
  3. Едно старо възражение, че действието на Бога в такива случаи се споменава като предузнание или позволение, а не активно действие. Отговор, показващ как Бог заслепява и закоравява неновородените, по два начина:
    1. Като ги изоставя;
    2. Като ги предава на Сатана.
  4. Впечатляващи текстове от Писанието, доказващи, че Бог действува и по двата начина и опровергаващи възражението по отношение на предузнанието. Потвърждение от Августин.
  5. Разновидност на предишния отговор, доказваща, че Бог използва Сатана за да подбужда неновородените, но в същото време е свободен от всякакво обвинение.
  6. Как Бог действува в сърцата на хората в неутралните неща. В тези неща нашата воля не е толкова свободна, че да бъде изключена от върховното Божие провидение. Това се потвърждава от различни примери.
  7. Възражение, че тези примери не съставляват правило. Отговор, подсилен от свидетелството на универсалния опит, от Писанието и от един текст от Августин.
  8. Някои, като спорят против грешката на свободната воля, извличат аргумент от събитията. Как трябва да се разбира това.

1. Връзката между благодатта и действието на Бога в човека.

Мисля, че вече достатъчно доказахме, че човекът е така заробен в робство под греха, че не може от своето си естество да се стреми към добро нито в желанията си, нито в действията си. Нещо повече очертахме разграничението между принудата и неизбежността, изяснявайки, че човекът, макар че съгрешава неизбежно, въпреки това съгрешава доброволно. Но тъй като, поради това, че е доведен в робство под дявола, би изглеждало, че е движен повече от волята на дявола, отколкото от своята собствена, необходимо е, първо, да обясним каква е дейността на всеки един от тях, и след това да решим въпроса. Колкото до въпроса дали в злите дела нещо трябва да се припише на Бога, Писанието показва, че Той наистина се намесва по някакъв начин. Августин (в Псалм 31 и 33) сравнява човешката воля с кон, който се приготвя да тръгне, и Бога и дявола с ездачи. “Ако Бог я яхне, Той като умерен и умел ездач я води спокойно, подтиква я, когато е твърде бавна, възпира я, когато е твърде бърза, обуздава нейния устрем и пресилване, прекратява лошото й поведение и я държи на правилния път; но ако дяволът се намести на седлото, като невеж и безумен ездач я пришпорва по неравен терен, вкарва я в ямите, втурва се в пропасти, подтиква я към упорство и ярост.” Засега ще се задоволим с тази аналогия, тъй като нямаме по-добра. И така, когато се казва, че волята на естествения човек е подчинена на властта на дявола и е движена от него, смисълът не е, че волята, бивайки нежелаеща и съпротивяваща се, е принуждавана да се подчинява (както господарите задължават нежелаещите слуги да изпълняват техните заповеди), но, заслепена от измамите на Сатана, тя веизбежно се поддава на неговото ръководство и му отдава покорство. Онези, в които Господ не благоволява с ръководството на Своя Дух, чрез праведно осъждение предава на действието на Сатана. Затова апостолът казва, че “богът на този свят е заслепил умовете на невярващите, за да не ги озари светлината на славното благовестие на Христос, който е образ на Бога.” И на друго място той описва дявола като “духа, който сега действува в синовете на непокорството” (Еф. 2:2). Заслепяването на нечестивите и всички нечестия, които следват от него, са наречени дела на Сатана; дела, причината за които не трябва да се търси в нищо вън от волята на човека, в която е коренът на всяко зло, и в която, с други думи, е поставена основата на дяволското царство.

2. Разграничаване на Божиите дела от делата на нечестивите.

Естеството на Божественото действие в такива случаи се различава много от това. За да покажем по-ясно, нека да използваме примера с нещастията, причинени на Йов от халдейците. Те убиват неговите пастири и отнасят стадата му. Явно е нечестието на техните дела, както и ръката на Сатана в това, който, както се вижда от разказа, е подбудител на всичко това. Йов, обаче, приема това като Божие дело, казвайки, че това, което халдейците са ограбили, “Господ е отнел.” Как можем да припишем едно и също дело на Бога, на Сатана и на човека, без в същото време да оправдаем Сатана с Божията намеса или да направим Бог извършител на престъпление? Това става лесно, ако първо разгледаме целта, а след това и начина на действие. Господ решава да изпита търпението на Своя служител чрез нещастие; планът на Сатана е да го доведе до отчаяние; докато халдейците се стремят да постигнат незаконна печалба чрез грабеж. Такова разнообразие на целите ни дава широко разграничение в действията. Не по-малка разлика има в начина на действие. Господ позволява на Сатана да измъчва слугата Му; халдейците, които са избрани като служители да извършат делото, предава на подтика на Сатана, който, пронизвайки вече извратените халдейци с отровните си стрели, ги подбужда да извършат престъплението. Те се втурват яростно в нечестивото дело и стават престъпници. Тук правилно се казва, че Сатана действува в нечестивите, над които упражнява своята власт, властта на нечестието. Също се казва за Бога, че Той действува по Свой начин; защото дори Сатана, когато е оръдие на Божествения гняв, е напълно под властта на Бога, Който според волята Си го обръща за да изпълнява Неговите праведни съдби. Тук не казвам нищо за всеобщата дейност на Бога, която, като поддържа всички създания, също им дава сила да действуват. Сега говоря само за това специално действие, което е очевидно във всяко дело. Така виждаме, че няма непоследователност в това да приписваме едно и също действие на Бога, на Сатана и на човека, докато от разликата в целта и начина на действието безупречната праведност на Бога блести и в същото време нечестието на Сатана и на човека се изявяват в цялата си чудовищност.

3. Бог действува активно, не е пасивен наблюдател.

Древните автори понякога изявяват суеверен ужас от това да направят проста изповед на истината в това отношение, от страх да не дадат на нечестивите повод да говорят непочтително за Божиите дела. Макар да приемам такава трезвост с цялото си сърце, не мога да видя и най-малката опасност прост да твърдим онова, което Писанието ни дава. Августин не е винаги свободен от това суеверие, както когато казва, че заслепяването и закоравяването са свързани не с действието на Бога, а с предузнанието (Lib. de Predestina. et Gratia). Но тази неяснота бива опровергана от много текстове от Писанието, които ясно показват, че божествената намеса е доста повече от просто предузнание. И самият Августин, в своята книга срещу Юлиан, спори подробно, че греховете са проява не просто на Божествено позволение или търпение, но също и на Божествено действие, за да могат да бъдат наказвани. По същия начин, това, което се казва за позволението, е твърде слабо като аргумент. Много често се казва за Бога, че заслепява и закоравява неновородените, обръща сърцата им, насочва ги и ги подтиква, както на друго място обясних по-пълно (Книга 1, глава 18). Величината на тези действия не може никога да бъде обяснена чрез прибягване до предузнание или позволение. Затова ние твърдим, че има два начина, по които Бог може да действува. Когато Неговата светлина бъде отнета, не остава нищо освен слепота и тъмнина; когато Неговият Дух бъде отнет, нашите сърца стават твърди като камък; когато Неговото ръководство бъде оттеглено, ние незабавно се отклоняваме от правилния път; и затова е правилно да се каже, че Той подбужда, закоравява и заслепява онези, които лишава от способността да виждат, да се покоряват и да разсъждават правилно. Вторият начин, който идва много по-близо да точното значение на думите, е, когато изпълнява Своите съдби чрез Сатана като служител на Неговия гняв, Бог направлява мислите на хората, подбужда тяхната воля и управлява усилията им както пожелае. Така когато Мойсей разказва, че Сион, цар на аморейците, не позволи на израилтяните да преминат, защото Господ “закорави духа му и вкамени сърцето му,” той незабавно добавя целта, която Господ имаше предвид, а именно, за да го предаде в ръката им (Вт. 2:30). Тъй като Господ беше решил да го унищожи, закоравяването на сърцето му беше Божествената подготовка за неговото унищожение.

4. Бог действува и чрез предузнание, и чрез активно предопределение.

Като че ли в съгласие с предишните думи се казва, “Законът ще изчезне от устата на свещениците и разумът от умовете на древните.” “Той излива предрение върху князете и ги прави да се скитат в пустинята, където няма пътища.” И отново, “Господи, защо си ни направил да се отклоняваме от Твоите пътища и си закоравил сърцата ни за страха от Теб?” Тези текстове показват какво става от хората, когато Бог ги изоставя, а не какво е естеството на Неговото действие, когато действува в тях. Но има и други стихове, които отиват по-далеч, като тези относно закоравяването на Фараона: “Ще закоравя сърцето му за да не пусне хората ми.” След това същото се повтаря с по-силни думи. Дали Той закорави сърцето му просто като не го смекчи? Наистина, това е вярно; но Той направи нещо повече: предаде го на властта на Сатана, за да го затвърди в неговата упоритост. Затова и преди това казва, “Наистина няма да ви пусне.” Народът излиза от Египет и жителите на враждебна област излизат против тях. Как биват подбудени? Мойсей ясно заявява относно Сион, че Господ е Който “закорави духа му и вкамени сърцето му” (Вт. 2:30). Псалмистът, като разказва същия разказ, казва, “Обърна сърцето им да мразят хората Му” (Псалм 105:25). Не можете да кажете, че са паднали само защото са били лишени от Божествено ръководство. Защото ако са били закоравени и обърнати, то те са целенасочено подбудени към целта. Нещо повече, когато Бог счита за угодно да накаже хората за техните престъпления, по какъв начин Той постига целта Си чрез неновородените? По такъв начин, че показва, че провеждането на действието е в Него, а те са само служители. В един момент Той заявява, “че ще издигне знаме за далечните народи и ще ги привлече от краищата на земята”; в друг, че ще направи мрежа, за да ги улови; а в друг, че ще бъде като чук, за да ги удари. Но Той конкретно заявява, че не е бил пасивен сред тях, когато нарича Сенахериб брадва, която е направена и предназначена да бъде носена от Неговата собствена ръка. Августин не е далеч от истината, когато изявява нещата по следния начин, че това, че хората грешат, се приписва на тях самите; че в греха те стигат до тези или онези последствия, се дължи на могъщата сила на Бога, който разделя тъмнината както пожелае (August. de Praedest. Sanct.).

5. Бог използва Сатана, но е свободен от обвинения.

Нещо повече, от един единствен текст ще стане достатъчно явно, че служението на Сатана бива използвано да подбужда неновородените винаги когато Господ, в действието на Своето провидение, иска да извърши в тях Своите цели. В Първа книга на царете много пъти се казва, че зъл дух от Господа дойде върху Саул и го измъчваше (1 Царе 16:14; 18:10; 19:9). Би било неблагочестиво да отнесем това към Святия Дух. Следователно нечистият дух трябва да бъде наричан дух от Господа, защото напълно служи на Неговите цели, бивайки повече инструмент, отколкото действуващ изпълнител. Трябва също да добавим това, което Павел казва, “И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината” (2 Сол. 2:11, 12). Но в едно и също действие винаги има голяма разлика между това, което Господ прави, и това, което Сатана и нечестивите възнамеряват. Той подчинява на Своята праведност нечестивите оръдия, които държи под ръката Си и обръща според както желае. Те, тъй като са нечестиви, действуват според нечестието, вложено в нечестивите им умове. Всяко нещо, което е необходимо за да защитим Божието величие от клевети и да отсечем всякакви хитрости от страна на нечестивите, вече беше обяснено в главите относно Провидението (Книга 1, глави 16-18). Тук само искам да покажа с няколко думи как Сатана царува в неновородените и как Бог действува в Сатана и в неновородените.

6. Неутралните действия не са изключени от Божието провидение.

В онези действия, които сами по себе си не са нито добри, нито зли, и засягат плътския, а не духовния живот, все още не сме обяснили свободата, която човек притежава, макар че по-горе я засегнахме (глава 2, р. 13-17). Някои дават свободен избор на човека в такива действия; предполагам, че това е повече защото не желаят да обсъждат въпрос, който няма голяма важност, отколкото защото желаят положително да твърдят това, което приписват на човешкия избор. Макар че признавам, че онези, които твърдят, че в себе си човекът няма способност да върши правда, твърдят това, което е най-необходимо за спасението, смятам, че не трябва да се пропуска, че винаги когато избираме онова, което е за наше добро, и когато нашата воля е подтикната в тази посока, ние дължим това на специалната Божия благодат; и от друга страна, винаги когато със сърцето си и душата си отбягваме онова, което ще ни навреди, това пак се дължи на специалната Божия благодат. И намесата на Божественото Провидение отива дотам, не само да прави нещата да стават така, както са предвидени като най-полезни, но и в даването на волята на хората на посоката, която е най-угодна на Бога. Ако погледнем управлението на човешките дела с очите на разума, без съмнение ще заключим, че те са оставени на разположението на хората; но ако се вслушаме в многото текстове от Писанието, които прогласяват, че дори в тези неща умовете на хората са управлявани от Бога, те ще ни принудят да поставим човешкия избор в подчинение на Божието специално влияние. Кой даде на израилтяните такова благоволение в очите на египтяните, та им заеха своите най-ценни притежания (Изх. 11:3)? Те никога не биха били така добре настроени от само себе си. Техните мотиви, следователно, са били повече управлявани от Бога, отколкото от самите тях. И със сигурност, ако Яков не беше уверен, че Бог вдъхновява хората с различни мотиви според както Му е угодно, Той не би казал за своя син Йосиф (когото мислеше за някакъв езичник египтянин) “Всемогъщият Бог да ви даде да придобиете благоволението на човека” (Бит. 43:14). По същия начин цялата Църква изповядва, че когато на Господа е угодно да пожали хората Си, Той прави да ги пожалят също всички, които ги държат в плен (Пс. 106:46). По същия начин когато гневът Му се разпали против Саул и Саул се приготви за битка, заявената причина е, че върху него дойде дух от Господа (1 Царе 11:6). Кой разубеди Авесалом да не възприеме съвета на Ахитофел, който винаги се приемаше като пророчество (2 Царе 17:14)? Кой предразположи Ровоам да възприеме съвета на младите (3 Царе 12:10)? Кой направи приближаването на израилтяните на вложи страх в сърцата на народи, които преди това бяха известни със своята смелост? Дори блудницата Раав разпозна ръката на Господа. Кой, от друга страна, изпълни сърцата на израилтяните със страх и ужас (Лев. 26:36), освен Онзи, Който ги заплаши в Закона, че ще им даде “треперещо сърце” (Вт. 28:65)?

7. Свидетелство от Августин, че неутралните неща са в Божието провидение.

Може да се възрази, че това са общи примери, които не могат да бъдат приети като общо правило. Във всеки случай те са достатъчни за да докажат идеята, която защитавам, а именно, че винаги, когато Бога благоволява да провежда Своето провидение, дори във външните неща Той така обръща и насочва волята на хората, че каквато и да е свободата на техния избор, той все пак е подчинен на Божието разположение. Ежедневният опит ни учи, че умът ни зависи повече от Божието действие, отколкото от свободата на нашия избор. Нашето разбиране често се проваля и дори в неща, които не са много трудни, смелостта ни отслабва; в други обстоятелства, в неща, които са много неясни, изведнъж ни се явява начинът за тяхното обяснение, докато в неща, свързани с надвиснала опасност, умът ни се извисява над всяка трудност. По този начин аз тълкувам думите на Соломон, “Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете” (Пр. 20:12). Защото ми се струва, че те не се отнасят за създаването им, а за специалната благодат при използването им, когато казва, “Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той накъдето иска го обръща” (Пр. 21:1), под една конкретна класа хора Той има предвид целия човешки род. Ако някоя воля е свободна от подчинение, то тя трябва да е такава, че да притежава царска власт и в известен смисъл да упражнява господство над другите воли. Но ако и тя е под Божията ръка, то тогава нашата воля със сигурност не е свободна от подчинение. По този въпрос Августин има един възхитителен израз, “Писанието, ако бъде внимателно изследвано, ще покаже не само че добрата воля на хората е направена от Бога добра, като е взета от злото, и когато бъде направена добра, бива насочвана към добри дела и дори към вечен живот, но че дори и онази воля, която съдържа светски неща, е под Божията власт и Той я обръща накъдето желае и когато желае, или да извършва добри дела, или чрез скрито, наистина, но най-праведно осъждение да нанася наказание” (August. De Gratia et Lib. Arb. ad Valent. cap. 20).

8. Някои нежелани крайности в защита на свободната воля.

Нека тук читателят да запомни, че силата на свободната воля не може да се оценява чрез събитията, както са склонни да правят това някои невежи хора. Те смятат, че едно изтънчено и умно доказателство за робството на човешката воля е, че дори най-великите монарси понякога виждат своите желания осуетени. Но силата, за която говорим, трябва да се разбира като сила вътре в човека, а не измервана чрез външен успех. Като разглеждаме предмета за свободната воля, въпросът не е дали външните обстоятелства ще позволят на човека да изпълни това, което той вътрешно е решил, а дали в каквото и да било нещо той има свободната власт да съди и да желае. Ако човекът притежава тези двете, тогава Атилий Регул, затворен в бъчва, закована с остри гвоздеи, ще има не по-малко свободна воля от Цезар Август с имперска власт над голяма част от земното кълбо.



| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава |

превод Copyright © Божидар Маринов, 2002